Едиториал: колонка за оплаквания и похвали за 2007*

Добре дошли в последните дни на 2007 в колонката за оплаквания и похвали. 98 % от историите в гей новините през 2007 съдържаха дълбоко съжалителни и тъжни събития, от ужасните неща, които хората причиняват на неродените си деца, до страшните неща, които хората правят с тялото Божие. Констатацията кое е тъжно и кое заслужава браво оставям на вас.

Хетеросексуалистите са толкова съсредоточени в търсенето и признаването на „нормалното” в обществото, че отстояват правото за отглеждане на деца без да могат да гарантират по какъвто и да е начин, че децата им са фабрично годни за живот в обществото.

Всъщност, „семейните ценности” стана все по-любимата фраза в устата на консервативните българи. Понеже (не) съм бяла, (не) съм хетеросексуална и (не) съм българка, нямам идея за какво говорят. Но на пръв поглед ми се струва, че това ще да е да се ожениш, да си направиш бебета, да пратиш всички гейове по дяволите, да правиш секс с мъже и много сериозно да се молиш на Исус да не те хванат в крачка?

Уроците на живота казват, че когато един човек бърбори непрестанно за Господ и за семейните ценности и мрази до дъното на душата си тъпите педали и лесбийки, тогава да знаете, че или крие нещо, което не иска да има или компенсира за нещо, което не може да има…Всъщност урокът на живота тук е, че този човек е обикновен простак и грубиян. На кого му пука дали е хетеросексуален или гей простак?

Българите всъщност не мразят хомосексуалните толкова много, колкото цифрите в скорошната статистика гръмко крещят. На уважаемите „нормални” хетеросексуалисти предлагам да спрете да мразите и да започнете да слушате. Аз не мога просто да стоя и да слушам откровено злобните глупости и оплаквания на тези, които отказват да имат мнение и да отстояват себе си или тези, които се крият. Това е система, която изисква усилие и от двете страни – дали ви харесва или не, трябва да положите усилие отвътре, за да промените нещата навън. Няма никакъв начин аз и милиони като мен да променят днес закостенелите черупки на поколението „нормално мислещи българи”, но аз и милиони други имаме шанса да променим утрешния ден, в който няма да има черупки върху главите на децата ни, брат ни и сестра ни, съседите, приятелите и колегите ни.

Що се отнася до гражданските съюзи и хилядите двойки, които живеят на семейни начала без брак… данъците и осигуровките са различни за женени двойки и двойки без брак. Точка. И понеже достъпът до здравни услуги, застраховки, осигуряване, настойничество, осиновяване и решения за здравни услуги на партньора идват в резултат от брачния статус на една двойка, невъзможността двама възрастни да сключат брак ПРЕДСТАВЛЯВА дискриминация. В действителност, болшинството обикновени хора подкрепят гражданските съюзи, макар че не ги наричат така и невинаги знаят това.

50% от българите не биха се примирили, ако детето им има хомосексуална ориентация.
Честита Коледа, скъпи деца.

Три милиона деветстотин осемдесет и пет човека в България смятат, че детето им е фабрично дефектно и трябва да бъде непременно коригирано. Вие, уважаеми хетеросексуалисти, толкова ли сте безгрешни и перфектно моделирани, че да съдите кое е приемливо и с кое бихте се примирили? Срам ме е, че съм част от държава, в която мнозинството възрастни плодовити човеци (граждани и селяни по местожителство) програмират фабрично бъдещият питомец, чиято основна функция като произведен хардуер е да е годен по предварително зададените параметри – цвят очи, коса, ръст, тегло, очакван брой внуци и т.н. Евала на такива родители. Вие, уважаеми хетеросексуалисти, не си заслужавате децата.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

*Написах този текст в края на 2007 година. Публикуван беше в електронния бюлетин Info.Update. на Джемини. Пускам го отново, защото все още предъвкваме същите неща.