Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Причина и следствие

Когато заваля сняг в Брюксел, колежката ми Мадмоазел си залепи лейкопласт на подметките, за да не се пързаля и излезе така навън. Този съвет Мадмоазел получи от колежката Мадам. Колежката Мадам е от Румъния, от същия източен блок и има същото детство, като моето. Понеже в Румъния, също като в България, едно време, като бях малка, нямаше голям избор (дори и да имаш пари, няма откъде да си купиш), понятието “нови обувки” откриваше съвсем нова вселена, нечувана радост, защото бяхме свикнали да си носим едни и същи обувки до пълна амортизация. Подметките тогава неминуемо ставаха плоски и гладки и креативният източен ум измисли лейкопласта на подметката, за да не се пързаляш.

От снощи в Брюксел вали дъжд, размеква снега и прави нещата кишави, кашкави, акано кафяви и хлъзгави. Закъсняла за работа (заради следващия параграф), с бърза крачка минавах през всякакви капчуци. Сядам на бюрото си и любимия ми колега идва с чаша кафе и загрижено ме пита: “Какво има, защо си плакала?” Спиралата и на двете ми очи се разтекла от препускането през капчуците и изглеждам като че съм плакала цяла сутрин. Кафето е горещо и вкусно, обаче.

Малко преди да заспя, инсталирах нов софтуер за конвертиране от avi на mp4. Това се случи около полунощ. Много хубаво, че сега имам Аватар, Lord of the rings, Meet Joe Black и още холивудски бози на iPhone, но след само три часа сън и нуждата от бинокъл, за да гледам действително тези филми на екранченцето мисля, че инсталирането на нови програми трябва да има вечерен час.

Преди няколко дни споделихме с Вирга вечерята с Орландо Блум в някакъв филм в духа на Harry Plotter и я поляхме обилно с няколко бири, разнородни по вкус и промил. Заспах с жарък спомен за точно определена сцена от филма, когато Орландо Блум придърпва главата на една ултра-супер-мега-hot жена, за да я целуне, за ръцете му, които ми напомниха за едни други ръце и една топла кожа и гъделичкащо усещане в корема. Всичко това, в комбинация с черешовите, живи, бели, тъмни и обикновени бири доведе до горещи сънища със смътно усещане за съмнения около сексуалната ми ориентация. На сутринта осъзнах две неща : 1) ако беше толкова лесно, нямаше да има толкова много гейове и лесбийки, един Орландо Блум ще свърши работа и 2) това ми се е случвало и преди …. Май върши работа само за топлене през нощта.

Колежката Мадмоазел ми праща някакви шефски мейли и се опитва да си наложи авторитета. Конкретният повод е че искам да се прибера с по-ранен полет, заради суматохата около снега и многото отменени полети. Пиша мейл до Мадам и Мадмоазел защо искам два дни отпуска, в отговор на което Мадмоазел решава, че сега е подходящия момент и това е начина да си затвърди авторитета, след като преди седмица се напи зверски с бутилка шампанско, скочи ми в таксито и … няма да кажа какво стана по-нататък. В понеделника след уикенда Мадмоазел се опита да не си спомня за съботната вечер изобщо, а аз се опитах да я улесня, защото жената наистина се чувстваше неудобно. После Мадмоазел осъзнала, че 1) не мога да я приемам насериозно, след някои изпълнения в събота и 2) че неколкомесечните й усилия не доведоха докъдето искаше, заради което се чувства хем, хем. В отговор на искането ми за опуска Мадмоазел с язвителен тон настоява следващия път да предвидя подобни климатични обстоятелства и да искам отпуска месец преди исканите дни. Yeah, right. Може би трябваше да ме викнат в Копенхаген, с такива завидни прогнозни умения ще съм ценен консултант.

Мои колега е транссексуален и не бих споменала този факт, ако не беше такава изненада за мен. Ако разбера, че Павел Чернев е бил роден жена, ще е същото усещане. Лудата ми колежка има нужда от носачи. Не знам дали защото тя знае, че въпросния колега е транссексуален мъж или защото не знае, но факт е, че отново той ще носи най-големите неща. И в двата случая е интересно – в първия е affirmation на неговия пол (gender), във втория е точно сексисткия предразсъдък, че мъжете са за отваряне на бутилки и носене на неща.

Пиша глупости в блога си. Това се случва, защото, когато исках отпуска за тази седмица, Мадам и Мадмоазел казаха, че трябва да има някой в администрацията, а те двете са в отпуска. Заради искането на отпуска си свърших цялата работа за годината още миналата седмица. Сега, в очакване някой да тръгне да ражда в офиса, което да оправдае нуждата да седя тук, вместо да съм в София и да си претоплям греяното вино с канела и ябълка, единственото, което се ражда, са глупости и мухи в главата ми.

2 comments on “Причина и следствие

  1. Дарина
    декември 25, 2009

    На мене ми се е случвало да моля мъж да ми отвори бутилчица натурален сок (при това с винт), защото не ми достигаше физическата сила. Няма майтап, по едно време много здраво ги затягаха и беше по-лесно да се счупят, отколкото да се отворят. 🙂

    Like

  2. Дарина
    декември 30, 2009

    Опаа, попаднах в Лайвджърнъл на един МЪЖ, който въздиша по Орландо Блум. Ами сега, въпросът със сексуалната ориентация се усложнява още повече! 😉

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s