Извинявам се

Original image of http://www.litho-art.net

Понеже ще оставам още една година в 29-те, този път мисля да почна на чисто. И с бутилка шампанско с тапа на винт.

Дължа много извинения и на много хора за някои постъпки от детството ми и никога не съм се извинявала досега за тях. Списъкът с прегрешения е много дълъг, затова започвам с част 1.

Много се извинявам на съседското хлапе Камелия за това, че ти разбих зъбите. Иска ми се да кажа, че не исках, но когато го направих, наистина го исках. Сега съжалявам, че го направих толкова дивашко и че все още, след толкова години, не ми говориш и ме заобикаляш.

На Симона също много се извинявам за това, че хвърлих чантата ти в кофата в 7-ми клас, след като ме оскуба пред Руслан, а аз бях везвъзвратно, безусловно и безумно влюбена в него. Беше въпрос на чест, Симона, надявам се разбираш. После ти и приятелките ти, които не понасях (защото бяхте хибрид между женската версия на тримата глупаци и “От глупав по-глупав”, но с трима), хвърлихте моята в кофата на класната по литература.

На всички мои учители се извинявам, особено на тези в 29-то и в 7-мо, особено на учителката ми по български в 29-то. Съжалявам, госпожо, забравила съм Ви името, но помня изненадващи неща за Вас. Извинявам се за контролното от две страници, което написах без разстояние между думите и без препинателни значи. Мисля, че просто се опитвах да привлека вмиманието ви. Наистина успях, след като Ви отне няколко часа да прочетете текста и да го оцените с 5+ заради правописни грешки. И за контролното по нравоучителната повест “Маминото детенце” на Каравелов, което написах наобратно. Мисля, че имах таен crush по Вас и просто исках да окупирам цялото Ви внимание. (Майка ми е рябвало тогава още да го види, накъде отиват нещата, нали?)

Все се получава, че с учителите по литература имам поводи за извинение. На временно заместващия ни даскал по български и литература в 7мо се извинявам за непочтителното отношение и въпроса как тялото на Ахил не се е разложило, след като 9 дена са го мъкнали из гръцката жега. Извинявам се, много непочтително. Шапка Ви свалям за отговора, които ми дадохте тогава и още помня.

На Ненова, по английски… много, много се извинявам. От свое и от името на Галя и Атанас. Тя го сваляше, той се правеше на недостъпен и нeзаинтересован, а аз им сводничех и заради това направихме много глупости. Извинявам се за мокрите петна по ризата Ви и за бойкотираните с мълчание часове, и за бутилките вода от прозореца на класната по английски, и за загасените живачни лампи и крясъците в тъмното, и за дъвките по стола Ви и за липсващия дневник…изoбщо, много се извинявам.

На учителката ми по математика, Г-жа Раданова, много се извинявам за надрасканата стена, която така и не почистих – доказвах на практика, че две успоредни линии ще се пресекат някъде в пространството, в случая – в кабинета по математика. Компенсирам извинението с това, че изненадващо и за мен самата и ненавистта ми към математиката, голяма част от работата ми е свързана с финанси, бюджети и сметки.

На приятелката ми от детството Гергана се извинявам за счупената ръка. Аз не помня как се е случило, но майка ми казва, че съм отмъщавала с право. Помня как ти си сложи крака в спиците на колелото ми, за да ме спънеш и аз счупих току-що заздравялата от падането от прозореца на Руми дясна ръка. Затова, майка ми казва, че с основание съм те бутнала после и съм ти счупила ръката в бордюра. Понеже аз имам малко дете и ти имаш малко дете и сме съседки, да заровим томахавката, за да могат да си играят малките на улицата (за всеки случай, моето няма да кара колело, когато играе с твоето).

На Мария и майка й от блоковете много се извинявам, макар че е справедливо Мария да поеме по-голямата част от вината за пожара. Заедно правихме бухтички, но не аз реших да полея врящото олио със студена вода в чисто новата ремонтирана бяла кухня. И до ден днешен не знам дали майка ти наистина има титла по борба, но тогава определено не беше деня да го научавам. Извинявай, че се изнизах така, но поне заедно изчистихме след пожара, а и бухтичките бяха много вкусни. Ти оттогава не ми говориш, така че не знам какво се случи, когато вашите се прибраха?

На майка ми имам много да се извинявам. За теб, мамо, ще отделя специален текст. Засега извинявай за това, че срязах до коленете най-хубавите панталони, които пазеше за дипломирането ми,
нарисувах с бяла блажна боя черепи по целите крачоли, нарязах ги на лентички и в този вид отидох на концерта на Rag Dolls.

Извинявам се и за сатенения плат, от който реших да си ушия блуза и я разкроих, като разгънах петметровия плат, легнах на земята върху него и се очертах с тебешир. След като я уших, се оказа, че не мога да си напъхам главата. Все пак ти остана малко сатен за подшиване на чадъри, нали… Наистина много съжалявам.

Извинявам се и че си отрязах тайно косата, която ти беше пускала толкова години, за да стигне до кръста ми. Макар че ще е справедливо, ако Руми поеме част от вината, защото аз и казах да ме подстриже на венец, а тя я отряза на тъпоъгълен триъгълник и нямаше как да я спaсим после. Опашката ми е още скрита зад секцията в моята стая, защото ме беше страх, че ако я намериш, ще ме набиеш и с нея.

Като цяло, мамо, съжалявам, че бях толкова бясно и непредсказуемо дете и никога не слушах съветите ти да не правя това или онова. Заради това съжалявам, че си изпочупих костите само за няколко години, както и част от собствеността на съседите (няма да кажа сега на кого какво съм счупила, още са ни съседи).

На сестра ми се извинявам, защото те излъгах колко много ми харесват пуловерите, които ми подаряваше за рождения ден. Единствените два подаръка от теб, които съм харесвала, са сребърния ланец, който ми подари тази година и книгата за Вълшебника Хотабич.

С първа част спирам дотук, да систематизирам в категории поне греховете.