Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Банкси

Банкси е анонимен британски художник на графити. Смята се, че е родом от Йейт, Южен Глочестершайър, близо до Бристол, и е роден през 1974 г., но има голяма обществена неяснота около неговата самоличност и лични и биографични данни. Неговите творби са най-често сатирични произведения на изкуството по теми като политика, култура и етика. Банкси не продава снимки на уличните си графити.

Банкси все пак е издал книга с някои от творбите си. Прекарах няколко часа снощи в разглеждане на outdoor и indoor рисунките и инсталациите му. Харесва ми политическото послание в работата му. Можете да видите повечето от тях на сайта му: http://www.banksy.co.uk. Оставям цитатите от книгата му непреведени, позволих си да преведа само манифестото му (по-долу).




We can’t do anything to change the world until capitalism crumbles. In the meantime we should all go shopping to console ourselves.

We don’t need any more heroes; we just need someone to take out the recycling.

When you go to an art gallery you are simply a tourist looking at the trophy cabinet of a few millionaires.

Sometimes I feel so sick at the state of the world I can’t even finish my second apple pie.

Think from outside the box, collapse the box and take a fucking knife to it.

Some people become cops because they want to make the world a better place. Some people become vandals because they want to make the world a better looking place.

If you want someone to be ignored, then build a life-size bronze statue of them and stick it in the middle of town.

People who should be shot: Fascist thugs, religious fundamentalists, people who write lists telling you who should be shot.

Извадка от дневника на подполковник Мървин Уилет Гонин DSO*, който е сред първите британски войници, дошли да освободят лагера Берген-Белзен през 1945 година. Източник: Imperial War Museum.
*DSO – заслужил или отличен за служба на въоръжените сили по време на война.

Не мога да дам подходящо описание на Лагера на смъртта, в който аз и хората ми трябваше да прекараме няколко месеца. Беше просто безумно. Трупове навсякъде, на места на високи купчини, тук-там по един или двама, както са паднали хората.

Отне ми известно време да свикна да виждам мъже, жени и деца просто да падат, както минавах покрай тях и да се възпирам да тичам към тях за помощ. Трябва да свикнеш отрано с идеята, че тук индивидът няма стойност. Знае се, че на ден умират петстотин и че петстотин дневно ще умират в продължение на седмици, още преди каквото и да направим да има дори нищожен ефект. Въпреки това, не е лесно да гледаш как дете се дави до смърт от сифтеря, когато знаеш, че с трахеотомия и лечение ще бъде спасено, да гледаш как жена се дави в собственото си повръщано, защото е твърде слаба да се обърне настрани, и мъже, които ядат червеи, все едно е филия хляб, само защото се е налагало да ядат червеи да оцелеят и вече не могат да различат вкуса.

Хълмове трупове, голи и осквернени, една жена, твърде слаба да стои изправена, подпряла се на тях, докато готви храната, която й дадохме, на открит огън; мъже и жени, свити на земята навсякъде, търещи облекчение от дизентерията, която размиваше червата им, чисто гола жена, която се мие със сапун с водата от някакъв резервоар, в който плуват останките на дете.

Малко след пристигането на Британския Червен Кръст, макар и това да няма връзка, докараха голямо количество червило. Хората определено не искаха това, крещейки, искахме стотици хиляди други неща и не знам кой е поискал червило. Много ми се иска да разбера, защото това беше гениално хрумване, брилянтна идея. Според мен нищо друго не помогна толкова много на затворниците, освен тоав червило. Жени лежаха в легла без чаршафи и завивки, но с аленочервени устни, виждах ги да се разхождат наоколо само с едно одеало на раменете си, но с алени начервени устни. Видях мъртва жена на масата, стиснала в ръцете си парче червило. Най-накрая някои беше направил нещо, да ги накара да се чувстват хора отново, да бъдат някои отново, а не просто цифри с татуирани ръце. Най-накрая можеха да бъдат интересни с външния си вид. Това червило върна обратно човешката им природа.

P.S. Без излишни размишления по темата, просто ми хрумна – ако аз бях родена тогава, заради сексуалната си ориентация щях да съм там. Това простичко прозрение променя малко перспективата, нали?

2 comments on “Банкси

  1. Емилия Иванова
    декември 26, 2009

    Нещо с втората снимка не е наред… Мъжът странно се е прегънал, някак си… :)))

    Like

  2. Musha Busha
    януари 6, 2010

    Vtorata snimka e na dve stranici v knigata mu i kogato sym snimala, se e pregynala v sredata.

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on декември 21, 2009 by in просто хрумки and tagged , , , , , , , .

Навигация