Персоналният тероризъм*

Снимките в тази публикация са смущаващи.

Обикновено смятаме тероризма за политически акт.

Понякога, обаче, той е много личен. Не правителство или партизански бунт са хвърлили киселина по лицето на тази жена в Пакистан. Направил го е млад мъж, за когото тя е отказала да се омъжи. Докато САЩ умува какво да прави в Афганистан – и в тази връзка, в Пакистан – трябва да осъзнаем както политически, така и персонално, че именно невежеството, неграмотността и мизогинията, които създават условията за подобни нападения с киселина могат да доведат до същите резултати в политиката. Николас Кристоф, колумнист в Ню Йорк Таймс, пътува до Пакистан миналата година, за да пише за нападения с киселина, публикува в есе следното: „Разследвах подобни нападения, които са често срещано средство за тероризиране и подчиняване на жени и момичета в регион в Азия от Афганистан до Камбоджа (там мъже много рядко са замеряни с киселина). Тъй като жените са без значение в тази част на света, нападателите рядко са разследвани, а продажбата на киселина обикновено не се контролира. Това е вид тероризъм, който започва да се приема като част от цялостната картината на региона…”

„Бангладеш наложи контрол върху продажбата на киселина, за да ограничи подобни атаки, но от друга страна в Азия е много лесно да влезеш в един магазин и да си купиш сярна киселина или хлороводород, достатъчни, за да разрушат човешко лице. Нападенията с киселина и изгарянията на съпруги са често срещани в части на Азия, защото жертвите са най-безгласните в тези общества: те са бедни и са жени. Първата стъпка е светът просто да забележи, да даде глас на тези жени.” От 1994 г. пакистанска активистка, която основана Асоциацията на прогресивните жени (www.pwaisbd.org) да помогне на тези жени „е документирала 7800 случаи на жени, които умишлено са били изгорени, попарени с киселина или подлагани на атаки с киселина, само в областта Исламабад. Само в 2 процента от тези случаи е имало осъден. “

Геополитическият въпрос е достатъчно труден сам по себе си: трябва ли САЩ да разпредели още войници и с каква конкретна цел? Докато американските политици обмислят вариантите, тук е рамката, която прави трудните решения още по-сложни: атаките с киселина само знак ли са за това колко малко може да направи САЩ да разреши и без това трудноразрешимите проблеми там – следователно, да се оттегли? Или, след като е обявила война на тероризма, трябва ли заради поетия дълг САЩ да защити жените като такива – като момичетата, изгорени с киселина от талибани в Афганистан, защото посещават училище – и които са преживели много сериозни персонални терористични атаки? В линковете по-долу има две есета (на английски език), с различни заключения по въпроса.

През август Perspective публикува в New York Times Magazine статия, която проследява историята на афганистанските сестри Шамсия и Атифа Хюсеин, които са нападнати с киселина, защото ходят на училище. Оригиналната статия е тук.

Две много умни, информирани наблюдатели стигат до противоположни заключения за подходящият политически курс на САЩ в Афганистан. Тук можете да прочетете извадки от аргументацията, която всеки от тях използва. Блогът на Steve Coll’s – “Think Tank” в NewYorker.com, в който той спори защо САЩ не могат да си тръгнат – „Ако се провалим в Афганистан?” (оригинален текст на английски тук).

В есе, озаглавено „Войната, която не можем да спечелим”, публикувано в Commonweal, Андрю Дж. Бачевич излиза с аргументацията, че се надценява важността на Афганистан за интересите на САЩ. Авторът е професор по международни отношения в Бостънския университет. Пенсиониран лейтенант, той служи между 1969 и 1992 във Виетнам и войната в Персийския залив. Той е консервативен критик на войната в Ирак. Целият текст в оригинал на английски език тук.

В текста е ползван преводен материал от публикацията на Николас Кристоф Terrorism that’s personal (можете да прочетете оригинала тук).

Ирум Саид, 30 г., позира в офиса си в Urdu University of Islamabad, Пакистан, четвъртък, 24 юли 2008. Лицето на Ирум, гърба и раменето й са изгорени преди 12 години, когато момче, което тя е отхвърлила за брак, хвърлило киселина по нея насред улицата. Правени са й хирургически операции 25 пъти в опит да се възстанови от белезите.

Шамеем Акхтар, 18 г., в дома си в Джханг, Пакистан, в сряда, 10 юли 2008. Шамеен е изнасилена от трима мъже, които я замерят с киселина преди три година. Правени са й 10 пластични операции за възстановяване от белезите.

Ная Султана, 16 г., в дома си в Лахор, Пакистан, в сряда, 9 юли 2008. На петгодина възраст Ная е изгорена от баща си, докато спи, защото той не е искал още едно момиче в семейството. В резултат от изгарянето Ная ослепява и след като е изоставена и от двамата си родители, днес живее при роднини. Правени са й 15 пластични операции за възстановяване от белезите.

Шехназ Юсман, 36 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Шехназ е изгорена с киселина от роднина заради семейна разпра преди пет години. Правени са й 10 пластични операции за възстановяване.

Шахназ Биби, 35 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Преди десет години Шахназ е изгорена с киселина от роднина заради семеен скандал. Никога не са й правени пластични операции.

Канвал Каюм, 26 г., наглася фереджето си за снимката в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Канвал е изгорена с киселина преди една година от момче, за което отказала да се омъжи. Никога не й е правена пластична операция.

Мунира Асеф, 23 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Мунира е изгорена с киселина преди пет години, когато отказала на момче да се омъжи за него. Правени са й 7 пластични операции за възстановяване.

Бушра Схари, 39 г., наглася фереджето си за снимката в Лахор, Пакистан, в петък, 11 юли 2008. Бушра е изгорена с киселина, хвърлена по нея от съпруга й преди пет години, защото му е поискала развод. Правени са й 25 пластични операции за възстановяване.

Мемуна Кан, 21 г., в Карачи, Пакистан, в петък, 19 декември 2008. Менуна е изгорена от група момчета, които са я замерили с киселина, за да решат спор между семействата им. Правени са й 21 пластични операции за възстановяване.

Зейнеб Биби, наглася фереджето си за снимката в Исламабад, Пакистан, в сряда, 24 декември 2008. Зенйеб е изгорена по лицето с киселина, хвърлена по нея от отхвърлен за брак мъж преди пет години. Правена й е пластична операция за възстановяване от белезите.

Нейла Фархат, 19 г., в Исламабад, Пакистан, в сряда, 24 декември 2008. Нела е изгорена по лицето от киселина, хвърлена по нея от момче, за което е отказала да се омъжи преди пет години. Правени са й няколко пластични операции за възстановяване.

Сейра Лиаат, 26 г., позира за камерата, докато държи своя снимка отпреди изгарянето, в дома си в Лахор, Пакистан, в сряда, 9 юли 2008. Когато е била на 15 години, Сейра е била омъжена за роднина, който по-късно я напада с киселина, след като настоявал да живее с нея, въпреки, че семействата се договорили, че това ще стане, след като тя завърши училище. Правени са й 9 пластични операции за възстановяване от белезите.

Вероятно някои читатели ще сметнат тази публикация и снимките за смущаващи. Това е моята алегория за случващото се в момента в България, разбира се – преувеличено. Докато от една страна винаги съм приемала с любопитство и разбиране светоусещането и самовъзприятието на мюсюлманските жени, коренно различно от това на немюсюлманките и възприемам за нормално да не разбирам всичко, което за мен необичайно в техните традиции; от друга страна горното е показател за крайностите, до които отношенията между и към човешки същества стигат, когато са водени от фанатизма. Дали е религиозен, националистически или друг, фанатизмът е пагубен за всяко човешко същество. С огорчение и притеснение виждам как България попива с всеки изминал ден по-голяма доза фанатизъм и оправдава невежеството, омразата и насилието към част от населението си именно с добре опаковани аргументи като национални ценности, традиции, етнос и прочие. Ако Литва, една от най-консервативните държави в Европа, която наскоро дискутира забраната дори на информационни материали, които съдържат информация на тема хомосексуалност, има в телевизионната си програма новини на литовски, руски и полски, тогава какво остава да се говори за България? Без значение какъв ще е изходът от евентуален референдум за новините на турски език, ако въобще такова убийство на всеки принцип на равенството и разбирателството бъде проведен в действие, според мен тази държава е за закриване.

*Оригинално заглавие на публикацията „Terrorism that’s personal (12 images)”, автор Jim Verhulst, редактор на Times’ Perspective, фотограф Emilio Morenatti, Associated Press