Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

За да се роди нещо хубаво или колко струва човешкия живот

Много ми се пише напоследък в блога, но не го правя, защото не само буквите ще са черни, като фона на блога ми, но настроението. Не исках да пиша за България – тази България, която виждат очите ми, до които достига само най-лошото от България, а то е толкова лошо, че повече не може да бъде. Не искам да пиша от гледната точка на емигранта, за когото вероятността да се върне обратно допреди месеци беше “опция”, която с напредване на времето започна да се полюшва все по-нестабилно на тънка корда, до момента, в който евентуалното връщане обратно звучи като “наказание” и съзнателно причинена умствена и емоционална смърт.

Разказах долната история на една приятелка англичанка. Накрая тя каза: “I haven’t seen it. Who is the director?” ( “Не съм го гледала (този филм). Кой го е режисирал?”)

Звучи наистина като филм на ужасите, като психологически трилър, режисиран от Lars von Trier и неговата обсесивна (и неразбрана от мен очевидно) мания по феминизма и женското начало и същност.

Когато решихме да имаме дете с Деси, не осъзнавахме колко значимо решение взимаме с избора на болница. Поне досега. Оказва се, че избираш или да плащаш и да си купуваш човещина, или да минеш по здравно-осигурителния трънак и да си навлечеш травма (психическа и физическа) за цял живот. Ние с Деси избрахме комерсиалната човещина, но действително едва сега осъзнавам колко много щеше да ми коства другото.

Най-лошото, което съм чувала до днес сутринта за държавните болници с родителни отделения е:

  • В едни голи, мръсни, студени и ужасно напомнящи лабораторията на д-р. Менгеле помещения на 6+ метални легла с изтърбушени пружини са наредени родилки на конвейер.
  • Целия процес около раждането е съпроводен от фамилиярничене от страна на болничния персонал и снизходително отношение (щото те, разбираш ли, раждат по четири пъти дневно и тия пикли тука се преструват, че ги боли и изобщо какви са тя претенции моля?!)
  • Винаги успяваш да си тръгнеш от болницата с комплект (лечими) подаръци – стафилококова инфекция (в Google после разбираш, че при бебетата може да доведе до слепота), обриви всякакви и навсякъде, калпаво защити рани, нерядко останала в теб част от манипулацията, която води до страхотни болки, кръвоизливи и в крайна сметка оперативно премахване на матката ти
  • Бонусния мастит – почти всички мои познати, раждали в държавна болница в България, си тръгват с болезнено подути, инфектирани млечни жлези, защото по различни причини медицинския персонал (същия, дето се е клел да не наврежда) не са ти дали да кърмиш
  • Гореописаното вече е достатъчно, за да те откаже да раждаш някога, без нужда от допълнителни убеждения.

Деня ми днес започна със следната бомбардировка от шокови истории. Всичко започва (и все още продължава) тук.

“С позволението на майката, копирам тук нейния разказ за второто й раждане в „Тина Киркова“ преди по-малко от 2 седмици.

Разказът е много показателен по отношение на начина, по който се практикува „нормално“ раждане в България, ясно се вижда в него причинно-следствената връзка „намеса-проблем“, „нормалното“ отношение на болничния персонал и чувствата и емоциите на майката от всичко случващо се. А точно срещу това се бори петицията.

Само да уточня, че майката беше изключително добре подготвена за раждането и щеше да се справи сама без травми, ако близките й не я бяха принудили със заплахи и психически тормоз да отиде в болницата…

(копирам само подчертания текст, прочетете цялата история на жената тук: )

Усещах, че моментът наближава и ми беше трудно да се противопоставям на напъните на тялото ми, но го правех, защото усещах, че започна ли да се поддавам на напъна ще се разкъсам (изпитвах силно разтягане отдолу и лека пареща болка при напън подсилен от мен). Просто ми трябваше още малко време, за да може бебето да разтегне постепенно тъканите и да може главичката да излезе без да се разкъсам. За съжаление маждувременно жената в съседната стая беше родила и всички дойдоха обратно в предродилна. Акушерката започна да ме пита пак за напъните и да ме уговаря да ме прегледа за разкритие. Аз не можех да говоря и само поклатих глава отрицателно. Тя усети, че вече раждам, погледна между краката ми и извика: „Ма тя ражда вече!“ Изведнъж всички се втурнаха към мен и започнаха да ме дърпат да ходя на магарето с думите: „Ще си убиеш детето, бе! Ще седнеш върху него и ще го задушиш!“ и други такива умни изказвания…. Аз ги молех да ме оставят намира и се дърпах. Някой каза: „Няма време за магарето, лягай по гръб веднага, тука ще раждаш на леглото!“ Аз казвах да ме оставят, че не искам по гръб, че искам така… Хванаха ме за ръцете и краката и ме обърнаха на сила по гръб по най-грубия начин. Аз се опитвах да стана, но много ръце ме бутаха и блъскаха да

легна. Започнаха да ми крещят да напъвам, че ще си задуша детето и други такива, акушерката бръкна вътре да го „вади“ и адът вече беше пълен… На мен естествено ми спряха всякъкви напъни и контракции, аз се борех

с тях… Лекарят започна да ми натиска корема с ръце и да избутва бебето. Аз веднага започнах да му бутам ръцете и да казвам да не ми пипа корема. Той ми махаше ръцете и виждах как малко му трябва да започне да ми удря шамари, но все още се сдържаше. Каза да не смея да му пипам ръцете и да му преча. Аз продължих, защото не исках да бута бебето ми, но видях, че нещата стават все по-зле и започнах да се опитвам да напъвам, за да свърши всичко… За съжаление нямах напъни и това, което правих не беше достатъчно. Опитах се да се надигна малко, за да напъвам по-силно, но веднага ме бутнаха и казаха да лежа и да напъвам… Всички ми крещяха и ме бутаха… Накрая някой каза: „Така няма да стане, трябва да я срежем! Тя не напъва, бебето ще се задуши!“ . Изведнъж видях някой да поднася ножици в една тава и казах „Неее…“ и изведнъж, като по чудо ми дойде един силен напън. Събрах цялата си сила и напънах колкото можах по силно… Бебето излезе веднага и моментално започна да плаче страшно силно. Видях я, беше розова, голяма и красива, моята дъщеричка… Опитах се да се надигна и да си я взема, но някой веднага преряза пъпната връв и я взе… Пак ме наобиколиха и започнаха да ме дърпат да стана, за да отида на магарето да „извадят“ плацентата. Аз казах, че ще си я родя, просто да ме изчакат. Те обаче не ме оставиха, заведоха ме на магарето и започнаха да ми натискат корема. Аз казах просто да изчакат, че ще се роди сама. Чух някой да казва „Кой ще те чака тебе, няма време някой да те чака…“

“Плацентата излезе цяла (към нея имаше и добавъчна плацента) и веднага след това започнах обилно да кървя. Всички се изплашиха и започнаха в паника да се опитват да спрат кървенето. Болеше ме много докато ме бърникаха и натискаха и вече започнах да се моля да ме приспят, вече нямаше за какво да се боря. Чувствах се изнасилена и унизена. Някой каза: „Нали искаше всичко да е естествено, без упойки, сега затова няма да ти сложим упойка, ще си изтърпиш шиенето“ , „Ето, като искаш да си раждаш естествено, виж сега как си се разкъсала!“ и всякакви други обиди от типа „тя е ненормална, луда, трябва й психиатър, за лудницата е, сектантка е“ и т.н.”

И още:

“Не само по време на раждане. Аз съм имала преглед при гинеколог, който си беше чисто изнасилване. Наредиха ми да се съблека в средата на стаята, докато ме гледаше сестра. Даже ми се развика, че не съм

се събличала по-бързо. Доктора ръга и бута без да реагира на въпроси или коментари от мене, все едно съм никой. И други истории имам…”

И още:

“ох, и моето раждане преди пет месеца в ‘Тина Киркова’ би изглеждало така, ако не си бях платила за избор на д-р. който между другото е вълшебник и не ми беше искал пари преди да родя. но ръководството там изюрка

приятеля ми в осем сутринта в понеделник да е платил на касата на болницата – 500 лв. срещу касова бележка (родих в 13 ч. в събота).

но понеже лежах с изтекли води в предродилна 10 часа се нагледах на какви ли не брутални раждания, на ‘случайни’ жени, които не си бяха платили. а за отношението към ромките – … нямам думи. плачех от обидите към тях. а студената вода; бръсненето на сухо, при което ме накълцаха, така че д-рът ми възкликна ‘кви са тия кървища, още дори нямаш контракции, а вече си цялата в кръв’; неудобните пружините на леглата; хлебарчиците под тях; предродилната зала с още 5-6 винаги пълни легла; някакви дежурни д-ри, които ровеха между краката ми пред останалите 5-6 жени, въпреки моето ‘не, не, не, аз си имам лекар, сега ще дойде’ и умирах от болка; че ме вързаха да слушат тоновете на бебето уж за 15 мин, а ме забравиха час и нещо и се бях схванала от болезнените контракции, … няма да коментирам. и че ми дадоха Ева 24 часа по-късно, защото съм била мн слаба и на антибиотици, а превантивно, без да има показатели за това бяха и на нея назанчили такива, защото аз съм била с високи левкоцити …

и единственият светъл лъч беше докторът ми, който за съжаление паралелно имаше няколко други раждания и не можеше нон стоп да е до мен. той се разхождаше с мен по коридорите и ме държеше за ръка да минават контракциите, даваше ми марли с вода, защото бях умряла от жажада, а не можело нищо да ядеш и пиеш преди да родиш…

но аз, нали ми е за първи път и съм фен на обезболяващите, подписах всичко и казах – каквото искате ми вливайте и слагайте да не припадна от болка и да мине леко, но ЕСТЕСТВЕНО.

само аз държа дебело да подчертая, че докторът ми е супер пич и ок, платихме му, но на касата на болницата. и ако не ме обгрижваше лично с внимание, отношение и професионализъм, сигурно щях да съм част от някоя

брутална история или да ме срежат за секцио да не ме чакат 13 часа, а не само свидетел на десетина такива – които тук не съм описала да не досаждам на хората”

И още:

“а за парите – не са само тия 500 лв. всички задължителни изследвания не се поемат от касата и са по 30-60 лв. и не се правят в ‘тина киркова’ (генетични разни). касата поема 3 ултразвука и 3 кръвни картини за 9 месеца, всичко останало си се кешиш (а кръв, урина и ултразвук е хубу да се правят всеки месец).

и въпросните вип стаи, до които тази жена не е стигнала, защото не си е платила за екип, са по 30 лв. на вечер, а условията не са и за 10. и ако си със секцио или усложнения – твои или на бебето, и лежиш там 10-14

дни …?

а за упойките – не мога да си представя ражаднето си без тях. то с тях, кви ли не венозно и мускулно, зверски ме болеше и умирах на всеки 2 мин в продължение на 5 часа и докато не ме обезчуствиха от кръста надолу не бях човек. и може би нямаше толкова лесно и отлично да напъвам (което би било лошо за бебето) като му дойде времето, ако не бяха ме полупарализирали. щото болката си я има, и усещането, че нещо излиза от теб и трябва да му помогнеш, но просто е търпимо.

абе уважавам мн съвременната медицина и жалко, че не е достъпна в бг, ако не се кешиш на всяка крачка.”

И още, от Openly Feminist.

Всичко, което описват жените горе, НЕ ми се случи, защото раждах в частна клиника срещу 1400 лева (сега сигурно е в пъти повече). Иначе съм много благодарна на държавата и на здравната система, че след като си плащах (вече не живея в тази китна грижовна държава) ежемесечно здравните вноски, не ми се налага да посещавам държавните им болници… Не само 1400-те платихме. От „хайде да си направим бебе“ до „ето това е чавето ви“ всяка стотинка сме си я плащали от джоба. Ай сиктир и на здравната система! Ако нямаш кинти за раждане…не ми се мисли… Може би е по-добре като ти наближи термина, да хванеш автобуса и да родиш в друга държава, емиграция по спешност с цел раждане, един вид.

Това, което не разбирам, е идиотщината с плащането. Нали раждането на дете е смисъла на живота на жената, нали семейството с едно, две, +, е основата на обществото, нали ако не си раждала, к’ва жена си, нали заради демографския срив на гейовете не трябва да им разрешаваме да се женят (или да се омъжват, кой както си реши там)…

тогава защо трябва да плащам?

Защо, след като съм здравноосигурена, трябва да плащам да бъда активна и оползотворена съставна част от обществото и изпълнила предназначението си жена? Защо раждането е приравнено до козметична операция по избор  (която също не се покрива от здравната каса)?

И последно, въпросът ми е : каква е цената да се роди нещо хубаво, каквото е едно човешко същество ? И наистина, този филм от кого се режисира? Тази прожекция определено излиза скъпо.

Протест срещу насилието и потъпкването на правата на родилката, 25.11, IАГ „Св. София“

Declaration on the Elimination of Violence against Women

Say No To Violence

5 comments on “За да се роди нещо хубаво или колко струва човешкия живот

  1. longanlon
    ноември 18, 2009

    да спомена само – здравната осигуровка искат да я правят 10%

    а здравеопазването в сащ го имат за много скъпо и искат повече държавна намеса в него. тия знаят ли какво си пожелават… и осъзнават ли каква здравна застраховка могат да си купят там с 1/10 от дохода си?!?

    Like

  2. Nikoleta
    ноември 19, 2009

    Да. И за капак на вчерашния ни разговор: в 18ч. на спирката на Плиска майка и случаен чакащ качват детска синя количка с бебе в нея в тролей. И докато половината още виси от вратата шофьорът тръгва. Щото вивдиш ли разписанието е по-важно от да не убиеш майка с дете. И хората на спирката му крещят ‘спри!’ ‘дете!’ ‘уби майката!’….

    Like

  3. Musha Busha
    ноември 19, 2009

    Otnachalo nqmah dumi, Nikolet, no vsyshtnost imam.

    Predi okolo mesec pytuvam v Bruksel s avtobus i marshruta minava prez ulica s niakolko „legnali policai“ (nali taka gi narichame v BG?). Malko drusna, no ne e bolka za umirane spored moite iztochno-evropeiski standarti.

    Spored belgiiskite, obache, si beshe povod za skandal. Edin pytnik se razvika na shofiora kakvo si vaobraziava i oshte niakolko se prisyediniha. Kakvo napravo shofiora li? Izvini im se i namali skorostta.

    Tova e zashtoto horata tuk kato si plashtat biletcheto, iskat avtobusa da idva navreme, da im e toplo i chisto i da bydat uvajavani ot gradskia transport. Vyv vsiako prevozno sredstvo ima specialno myasto za detski kolichki i horata naistina se syobrazqvat s tova. Grafika im predvijda pytuvane na trudnopodvijni hora ili chovek s detska kolichka, zatova nikoi ne nervnichi.

    Veroiatno maikata na Pliska e trqbvalo da ostavi kolichkata za malko pri pytnika, koito i e pomognal da ya kachi, da otide do shofiorskata kabina i da go frasne yako po svinskata mucuna s tejkata chanta, koqto vseki s dete mykne. Hvanala me e takava strashna i zarazna agresia kym Bulgaria, che prosto ne znam… Kacam v Sofia na 4ti dekemvri i oshte ot letishteto shte si izvadia vryzkata kliuchove. Vseki parkiral na trotoara shte poluchi pozdravitelna kartichka ot men. Tova za nachalo. Ako ima i drugi entusiasti za osvestvane na taya dyrjava, obajdaite se da napravim riot group.

    Like

  4. Яна
    ноември 24, 2009

    Акси, перфектно те разбирам за агресията към България. Да правим riot group!

    Like

  5. Ив
    април 7, 2015

    Предстои ми раждане лятото и съм в БГ. 1/3 от бременността изкарах в ЮАР, която на летище София наричат „страна от Третия свят“. Това няма нищо общо с реалността, ако ЮАР е Трети свят, то България е Десети свят. Още повече, лекарите там ми отделяха на всеки преглед (общо два) по 1 час астрономически в разговор и преглед, обяснения и консултации. Използваха модерна техника за следене на бременността. Дойде моментът, откакто сме в БГ да отида при водещия ми ЖК и бях изумена, носех целия набор документи от ЮАР, но мисля, че дори не разбра какво пише на тях (бяха на английски). Попита ме искам ли УЗИ – отказах (от последното бяха минали едва 10 дни) и ме изпратиха да си ходя. Ако не се бях върнала на другия ден нямаше да ми пуснат ПКК и изследване за кръвна група, да не говорим за токсоплазмата, която е безплатна, но никой не те уведомява, че е добре да направиш. Нито те питат, нито ти казват нещо. И най-интересното, което докторът в БГ ме посъветва на преглед в 24 седмица (безпроблемна бременност) беше да не се возя на релсов транспорт, защото метрото в България не било като метрото в Москва. !!!!???!??

    Та така, недоумявам. За раждането, грях или не, мисля да си платя всички пари на частно (добре, че има кой да ме подкрепи финансово) за секцио по избор. Сумата е около 3000 лв. в Токуда болница.

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s