Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

My private Malta – full HD

Нали знаете филма My Private Idaho? Не съм го гледала, и да кимате възторжено все едно:)

Life status change

Следва драматична пауза и въздишка на нетърпение и малко тъга.

🙂

Три месеца лутане в Брюксел. Три месеца самота и тъга. 26ти октомври беше лъч светлина в тунела на трите Брюкселски месеца. Ослепяла от страх да не загубя това, което имам, се вторачих в датата, на която Деси трябва да пристигне в Малта. Това е като обещаната дата, като обетованата земя, виното и хляба. На 26ти октомври всичко ще е вече ок. И ще е различно.

Влизам в лобито на хотела и първото, което виждам, беше ooowwww fuck. Нямам тип жена, но има тип жени за мен, които са просто ooowwww fuck. Преди много, много години (да речем примерно осем) срещнах една жена, която беше ooowwww fuck. После, преди три години в офиса на Джемини дойде една жена, която беше ooowwww fuck. И сега пак – в лобито ooowwww fuck. На подсъзнателно ниво вътре в мен някой крещи (това ще да е рационалния ми глас, разума): Бягай! Жените тип ooowwww fuck са като магнит за мен, моята лична карма. Не е до косата, или очите, или тялото, или дрехите или гласът. Има нещо в жените ooowwww fuck, което просто кара кръвта ми да блъска по слепоочието, главата ми да се обръща без много мисли в нея, очите ми да я търсят в тълпата несъзнателно. Това нещо в жените ooowwww fuck ме кара да съм нервна и раздразнителна, когато не я виждам. Видях я в гръб първо, после в профил и само за стотна от стотната стигнах до заключението, че е ooowwww fuck и че трябва да се пръждосвам оттук веднага. Но тя се обърна и ме погледна.

Fuck. Оoowwww fuck.

Някъде между 25ти и 26ти, на третата годишнина от връзката ни, с Деси се разделихме, напихме, наревахме, наобичахме, скарахме и събрахме пак. Две отчаяни души, всяка вече поела по своя път, но не иска да нарани другата и иска да убеди себе си, че трябва да опитаме пак да изградим всичко от нулата. Насила изказани думи, пълни с отчаяна надежда, че нещата ще са различни, че още имаме онова между нас… Две седмици в Брюксел беше това, което си обещахме. Две седмици да опитаме, да лепим счупената ваза, да търсим пътя една към друга. Или…

Следващите няколко дни ми минават като на лента, като че ли се возя на въртящо колело с бясна скорост. Много и цветни картини, усмивки, емоции, страст, светло, надежда, ново, комфорт, спокойствие, аз, тя, ние, топло, горещо, солено, меко, чувствено, грубо…

Дори не мога да го обясна с думи, или по-точно само в няколко реда думи. Не чувствата ми към нея ме намериха, а коктейла от всичко в живота ми точно там и в този момент, начина, по които тя ме кара да се чувствам, присъствието на Деси там, огромната обич, която имаме една за друга в сърцата си, но просто по различен начин, всичко това намери мен самата. Някъде дълбоко скрита в мен бях самата аз, моите собствени чувства и желания, моите лични стремежи и мечти, моето собствено усещане коя съм аз и къде искам да бъда, както искам да правя. Почувствах се толкова свободна, толкова щастлива и толкова…жива.

Понякога човек среща хора като нея, които просто изваждат най-доброто от теб. Свързваш се с някого на емоционално, духовно ниво, и точно това усещане намира твоята собствена свобода, твоя собствен дух и те изпълва с благодарност и спокойствие.

Тръгнах си от Малта с новооткрит стар приятел – разделени, с Деси станахме по-близки отколкото сме били някога през тези три години, най-близкият ми човек и аз за нея, всяка минута с този нов стар приятел е безумно ценна; намерих нов, безценен приятел и soul mate, когото дори и да не видя никога повече, е обогатил живота ми и мен самата; тръгнах си безумно влюбена в тези нови усещания и в собствения си живот, индивидуалност и свобода.

Не мога да бъда по-благодарна, че пътят към самата мен ми отне толкова кратко време или по-скоро, да намеря пътя ми отне само няколко дни. Сега дори не ми се спи, защото целия живот и цял един свят ме чакат!

Advertisements

11 comments on “My private Malta – full HD

  1. Krijs
    ноември 7, 2009

    И двамата емигрирахме, и двамата се разделихме с партньорите си…

    Like

  2. Musha Busha
    ноември 7, 2009

    Krijs, choveko, v dumite ti mai dolavqm bolka i sajalenie?

    V moya text ne uspyah da opisha kolko dobre, ne, kolko neveroyatno hubavo i svobodno i shtastlivo se chuvstvam! Syjalqvam ako dumite mi sa te nakarali da napravish tyjni asociacii…

    Like

  3. Ule
    ноември 8, 2009

    Мъничко ти завиждам…

    Like

  4. Wynche
    ноември 14, 2009

    И на мен ми звучи тъжно този текст. Честито за преоткриването на себе си; но в преоткриването на партньора като „нов стар приятел“ аз лично не вярвам. За детето ви не смея дори да отворя дума – отсъствието му от този текст се набива в очи, като че ли го няма там, защото го няма в твоето новооткрито „аз“…

    Like

  5. Musha Busha
    ноември 15, 2009

    Wynche, подозирам, че и реклама на Бъгс Бъни би ти звучала тъжно, щом това е вола, който търсиш под моето теле.

    Не знам защо оставаш с впечатлението, че съм очаквала и търсила оценката на останалите за собствената ми ценностна система и мнението им за отношенията ми с бивш партньор?

    За детето си права, че не трябва да отваряш дума. Поради гореизброените причини, а и заради това, че ако две седмици в Малта променят ценностната ми система и стойностните неща за мен вече не са същите, много кофти.

    Ако коментарът ми звучи агресивно, правилно си го разбрал/а. Без да се извинявам – моя живот си е мой. Не зная дали имаш деца, семейство и прочие, това няма и голямо значение, за да разбереш какво е усещането непознати да отсъждат какво има, какво няма в твоя живот и какви са отношенията ти със семейството. Съжалявам, че личните ми постинги в личният ми блог(одневник) не отговарят на очакванията ти и не намираш в думите ми точно това, което ти искаш да съм написала.

    Like

  6. Terry
    ноември 17, 2009

    Musha Busha, пожелавам ти успех и незабравими моменти.

    Wynchе, защо съдиш хората от собствената си камбанария?

    Like

  7. Ина
    ноември 18, 2009

    Свободата да бъдеш себе си, в своите желания и искрено Аз – краткият път към абсолютната хармония и щастие.

    Like

  8. Wynche
    ноември 18, 2009

    Musha Busha: Да, реакцията ти ми звучи стряскащо агресивно. Препрочетох коментара си, за да разбера защо ти е прозвучал толкова осъдително. Мисля, че ти дължа извинение. Целта ми в никакъв случай не е била да отсъждам или обвинявам, но виждам, че думите ми наистина звучат така. Вярваш или не, всъщност беше (нескопосан) опит за покана към разговор.
    Дори имам някакво обяснение: чета блога ти от доста време, но не коментирам често, а в реалния живот не се познаваме – това е ситуация, подобна на тази с филмовите звезди, на които напълно непознати за тях хора им казват „здрасти“, като ги видят на улицата, защото ги чувстват близки по някакъв неясен начин. Ще се постарая за в бъдеще да се изразявам много по-внимателно, като си напомням, че ти не ме познаваш и че всъщност няма откъде да знаеш, че имам само приятелски и добронамерени чувства към теб.

    Извинявай.

    Like

  9. Musha Busha
    ноември 19, 2009

    Wynche, izvinenieto se priema, blagodarya, che pisa otnovo.

    Za da vyrna topkata: Maxim (chaveto edin vid) ne prisystva v texta, zashtoto toi ne e promenliva velichina za men. Razdyalata mi s partniorkata mi ne znachi, che cennostnata mi sistema ili tova, koeto osmislia jivota mi se e promenilo. Once a parent – forever parent. Kogato naokolo ima momchence na negova vyzrast, az prosto izlizam. V Malta v edin restorant nasha priatelka dovede plemenika si na shodna vyzrast. V momenta, v koito go vidiah, prosto se razrevah, tam na masata. Dosta skonfuzno. ne mi haresva tova, koeto shte kaja, no moje bi vyarvam, che e taka – ako niamash dete, ne mojesh da razberesh zashto e taka.

    Like

  10. Wynche
    ноември 19, 2009

    Благодаря ти за отговора.
    Разбирам много добре: аз самата съм майка на момченце на близка възраст (2г 5м), което често е далеч от мен (за по една седмица през седмица – такъв режим на гледане сме установили), и знам като го няма как се заглеждам с копнеж и тъга по децата на улицата – почти с ирационалната надежда някое от тях да се окаже, че е той.

    Темата за майчинството, за преживяването на тази роля и за справянето с нейните предизвикателства е много интересна за мен, но не „по принцип“ (има много блогове на майки out there), а конкретно когато майката има по-общи житейски ценности, разбирания и приоритети, които ми изглеждат като да са много сходни с моите собствени. И сега спирам с излиянията, за да не прекаля 🙂

    Like

  11. Матьо Матев
    август 4, 2013

    три пъти съм срещал момичета който ми спират дъха и след това не мога да кажа с какво в тях……….

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on ноември 6, 2009 by in да си кажа... and tagged , , , , , .

Навигация