Расизъм vs българосизъм

Докато аз споделих емоционалната си реакция за нападение над едно семейство от банда лумпени, масовият прочит на текста ми беше като на оценка на етноса като причина или следствие за нападението. Постингът беше за това как почти малолетни момчета нападат свои съграждани заради предубежденията си и за това какво е изражението на „гражданска съвест“ и общество. Забележете, че в предното изречение няма етнос и националност. На няколко места в коментарите подчертах, че изобщо не става дума за етноса на нападнатото семейство, да не говорим, че повечето контра-аргументи бяха, че „циганите ги мързи, не работят, мръсни са“ и прочее, а аз изрично в текста си написах, че въпросното нападнато семейство са работещи хора, доста скромни и чисти, за разлика от уравнението, в което ги слагат.

Няма да се впускам пак по лайсната на обяснението за и против етносите в България, защото ясно изразих позицията си – за мен различните етноси (българи, турци, евреи, цигани, арменци и т.н.) са просто различни етноси. Основавам преценката си за някого по това какво прави, дали работи, дали учи, ако не – защо и, като цяло, прави ли това, което се изисква и от мен, и от него, и има ли това, което имам аз и което се полага и на него. Точка. Останалото са просто брътвежи по принцип.

Писала съм преди време за другата страна на нещата, когато аз самата съм била обект на такова двуяко отношение, заради това, че съм българка. И двата текста не водят до изводи, а само дават различна гледна точка на нещата. На всяко действие има противодействие, е казал Нютон, и в този случай си залужава поне да се замислим. Но да слагаме „всички“ под общ знаменател на една тяхна черта, е кроманьонско. Ако момчетата, които нападнаха въпросното семейство, са българи, тогава „всички“ ли българи са агресивни и нападат посред нощ други?

Човешко е да не си безпристрастен. Аз съм човек и те са човеци, затова е човешко да се дразним и харесваме. Зад къщата на родителите ми, в която отраснах, има цяла циганска улица. Била съм свидетел и на много неприятни неща, но и на много похвални от страна на съседите. Така се оказа, че родителите ми имат(ха) проблеми със съседите българи (по чисто битови въпроси) и се разбираха много добре със съседите цигани. Затова казвам, с най-добри чувства, човек не може да съди за другите по една тяхна черта. Това, че съседа българин почти съсипа къщата на родителите ми, за сметка на съседа циганин, който укрепи едната стена на част от къщата ни, не значи, че българите са разсипници пройдохи и нахални, а циганите са добри домакини и отзивчиви съседи. Това значи единствено, че хората са различни, но от всички трябва да се очаква едно и също и да им се дава едно и също. Peace.