Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Милк

„Аз съм Харви Милк и съм тук, за да Ви спечеля!“

Филмът описва живота на Харви Милк и началото на гей движението в САЩ в началото на 70-те години на миналия век. Точно така, 70-те на миналия. Когато Огнян Герджиков каза, че на България ще са необходими около 30 години, за да приеме съществуването на еднополови двойки, вероятно е направил аналогия с развитието на гражданското съзнание и гей общността в САЩ. България днес се намира някъде по средата между събитията на 28 юни 1969 в Stonewall, измислянето на Знамето на дъгата като международен гей-символ и епохата на Харви Милк през 1978.

Ако сте хомосексуални, гледайте го. Ако сте хетеросексуални, трябва да го гледате. Ако сте бисексуални или транссексуални, изгледайте го. Ако сте млади, задължително го гледайте. Ако сте възрастни, не го пропускайте.

Не мога да говоря за художествената стойност на филма, но мога да кажа, че като документално отразяване на живота на Харви Милк, той е рецепта за осмисляне на живот.

6 comments on “Милк

  1. Ule
    март 16, 2009

    Благодаря ти за представянето на филма!
    Благодаря ти и за хъса и желанието за промяна, с които са изпълнени товите публикации!
    Смятам, че още Милк е показал насоката, в която трябва да се работи за защита от хомофобията, и ни е дал начините, по които това трябва да се случва. Идеята, че Всички, които са жертви на дискриминация се съюзяват срещу дискриминиращите ги, за съжаление, е много далече от българската реалност. За огромен срам, в нашата страна съществува дискриминция между дискриминирани, а Милк прекрасно демонстрира колко силни са хората, когато са заедно.
    Извинявам се за дългия пост, нещо се ядосах на таз наша реалност…

    Like

  2. Musha Busha
    март 16, 2009

    Ule, в Европа гей движението се е водело обикновено от жени, независимо от сексуалната им ориентация, докато в САЩ само Милк е изключение от правилото. За мое съжаление, този филм е като документален очерк на нещо, случило се навън и невъзможно тук. Ти представяш ли си да излязат повече от 20 гейове и лесбийки да протестират за нещо?:)

    Благодаря за топлите думи:)

    Like

  3. Ule
    март 16, 2009

    Възможно е…
    да бъдеш застрелян…

    А иначе, мисля, че трябва да си представяме, да се опитваме да вярваме и да се борим за това някой ден това да се случи и тук.
    Аз не искам да живея в страна, от която се срамувам, а ужасно обичам родината си… Това се наричаше когнитивен дисбаланс, май…
    Дано пролетта донесе много поводи за усмивки на теб и на всички, които пишат тук!

    Like

  4. NCM
    март 16, 2009

    И на мен ми хареса, въпреки това, че никога не съм харесвал Шон Пен. Но като изключим играта му, определено има на какво да се научим. И не говоря само за гей-обществото, а за всички…

    Like

  5. Musha Busha
    март 16, 2009

    През целия филм се изумявах, че ТОВА е Шон Пен! Шон Пен, бившия мъж на Мадона, Шон Пен Dead Man Walking, Шон Пен, който бие папараци, ебаси!!!!

    Винаги съм харесвала Шон Пен, а сега още повече:)

    Like

  6. Mariya
    март 17, 2009

    Като каза Dead Man Walking искам да споделя, че този филм ми един от най-любимите за всички времена! Гледала съм го много пъти. Невероятен е не само Шон Пен, но и Сюзън Сарандън. Изобщо самата идея да се представят нещата от по-различен ъгъл, не само в черно и бяло, и начинът, по който е представена във филма заслужава респект и адмирации!

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Навигация