Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

„Общественият морал“ като определение и аргумент

„Обществен морал” се използва като основание за ограничаване на свободата на движения, свободата за упражняване на религия или вярвания, свободата на изразяване, свободата за провеждане на мирни демонстрации и свободата на сдружаване, както и правото на личен живот, докато „моралът” всъщност е основание за изключване и недопускане на пресата от съдебни заседания. Това е записано в няколко протокола от заседания на Европейски съд по правата на човека.

Не съществува универсално приложим стандарт за морал. Възприятието и съдържание на „обществения морал” е относително и зависи от времената и от мястото, особено в съвременния свят, чиято основна характеристика е пъстротата и разнопосочността на мненията по даден въпрос. Следователно, преобладаващите морални стандарти в една държава трябва да се вземат предвид, когато трябва да се определи дали конкретно предприето действие е било необходимо в защита на тези стандарти. Това е предварителна аларма предвид възможен дискриминационен не само за гей-общността закон за лобизма, защото моралните въпроси не са въпрос единствено от национално естество, особено в плуралистично и многоетническо общество, чиито граждани може имат различни и понякога противоречащи си възгледи за морала. Наложените от държавата ограничения за упражняването и даването на права трябват да вземат предвид този факт и „общественият морал” не трябва да бъде използван от държавата за насърчаване на предразсъдъци или промотиране на нетолерантност. Изключително важно е да се защитават гледните точки на по-малко представените групи в едно общество, в това число тези, чиито възгледи биха шокирали, обидили или разстроили мнозинството.

Терминът „защита на обществения морал” обхваща не само защитата на морала на обществото като цяло, но и защитата на морала на индивидуалната личност от това общество. Това може да изисква гарантирането на морални стандарти на обществото като цяло, но включва и изисква да се гарантират моралните интереси и добруването на конкретна част от обществото, например децата. Изразът „обществен морал” означава именно това, а не личните морални възгледи на отделно лице. Следователно, личният морал на едно лице е основание, ирелевантно за целите на забраната въпросното лице да се ползва от някакви права.

Горещо препоръчвам да прочетете Хомофобия – Как парламентът иска да забрани на гейовете и лесбийките да защитават правата си, публикуван в Капитал. След като прочетете и коментарите под текста, погледнете новината за същото събитие, но в разширен и допълнен вариант в Стандарт. Не забравяйте да прочетете коментара под материала. Отчайващо малоумен е.

И още за морала в блога на жена ми.

11 коментара за “„Общественият морал“ като определение и аргумент

  1. longanlon
    март 13, 2009

    хехе тезата за субективността на морала разделя хората както мойсей е разделил червено море 🙂 колко съм спорил с приятели, по форуми и в блога…

    вари ги, печи ги, има хора, които смятат, че има някакво животно, наречено „универсален морал“, който е приложим във всички случаи. от къде произлиза не могат да обяснят, кой го е определил – също, но са убедени в съществуването му, въпреки и на пук на всякакви примери и аргументи. Примерче:
    http://yapeku.com/?p=366

    Ако се зачетеш в блога на Ясен (той е журналист в Капитал и студент по философия, доколкото знам), ще видиш, че повечето му постове са от тоя тип и в тях се говори за универсален морал, за непреходна Истина и други невъзможни измишльотини 🙂

    Харесвам

  2. Musha Busha
    март 13, 2009

    long, успокоих се, че се е публикувал текста (браузера правеше проблеми), като видях коментара ти. По традиция първия коментар е твой, keep it that way.

    В спора как Мойсей е разделил морето кой спечели и с какъв аргумент?

    Хората, за които говориш, са с дървени глави, в които живеят бръмбари и мухоморки. За около 200 такива се сещам. На тях и да им обясняваш, че небето е синьо заради кислорода, няма да те разберат. Всъщност текстът ми е много лесен за разбиране, ако го кажа така – Обществото е едно имагинерно понятие, чийто състав се определя от този, който говори за него. На практика, обаче, Обществото е съставено от мен, теб, Мойсей и прочие. Да не говорим, че плащам ужасно големи данъци на дървоглави чудовища да прилагат на практика такива неразбираеми универсални неща.

    Харесвам

  3. Дарина
    март 13, 2009

    Статията в Капитал е много добре написана. А онзи коментар в Стандарт наистина е малоумен, и се страхувам, че е породен от най-искрено невежество.

    Харесвам

  4. Eneya
    март 14, 2009

    Ммм, наскоро четох книжка по философия, (Светът на Софи), та темата за универсалният морал мъчи философите от ужасно много врме и досега няма дефиниция.

    П.П. Лонги, някакъв Драго днес ми пусна коментар в блога, че ти си превозвал бебета, снимал си детско порно, подигравал си се на деца с увреждания и болести (след като умрат си пращал съболезнования на родителите и пак си им се подигравал), да имаш идея кой е това?

    Харесвам

  5. Longanlon
    март 16, 2009

    хахаха Енея, още двама блогъри ми писаха, че са получили такива коментари 🙂 некой явно са го хванали лудите…

    Харесвам

  6. Musha Busha
    март 16, 2009

    Longanlon, признавай, признавай! Забързано и заето ежедневие трябва да имаш при такава активност…

    Харесвам

  7. Pingback: Misheard politics « Кутията за всичко

  8. Боби
    юни 18, 2009

    Съществува, съществува :)))) Къде си спал последните няколко хиляди години 🙂 Прочети Свещените книги – там ще го откриеш този морал! 🙂

    Харесвам

  9. Musha Busha
    юни 18, 2009

    Боби, преди или след главата за робството и жената като собственост да търся за морала? Или в епилога, където са видовете убийства (с камъни примерно) за бръснат мъж?

    Харесвам

  10. Саморадикализиран, войнстващ атеист
    април 28, 2012

    Намерих статията след като се занимавах мислено с опасността от понятието „обществен морал“. Сещам се за още едно такова, малко мътно понятие, но което е по-разбираемо. Става въпрос за „добрите нрави“. (и благодаря на авторът за препратките към регулациите за лобизма, макар че чета три години след публикуването на постинга)
    Ако изходим от „аз мисля, следователно съществувам“, установяваме, че най-малко едно съзнание е налице – съществува, демек нашето.
    Способността да изпитваме болка и страдание е също така очевидна. Тази способност води до много правдоподобния извод, че съществува Реалност, обективно независима от нашето съзнание и тя е източник на страданията ни. Обратното означава, че вътре в самото наше съзнание има някаква садо-мазо част която „нарочно“ ни кара да ни боли и страдаме!
    И веднага е очевидно, че универсален морал – няма. Моралът е субективен и най-елементарно казано лошо е онова, което ни кара да страдаме.
    За едни брадва, за други сватба, обаче.
    Крокодилът има зъби подобни на дебели игли които пронизват жертвата. Следва бързо въртеливо движение, за да може да се откъсне къс живо месо, който крокодила да може да погълне. Крокодилите не задушават жертвите си, не ги отравят, не ги чакат да припаднат или умрат от кръвозагуба. Те не могат да дъвчат с иглените си зъби също. Когато жертвата е по-голяма от гърлото им, те са ПРИНУДЕНИ да късат живи късове от нея за да оцелеят.
    Хората са стадни животни. Освен това са придобили статуса на суперхищници в момента. За разлика от други биологични видове, където съществува една единствена стадна структура в рамките на вида, при хората съществуващите модели на стадно живеене са изключително разнообразни. Това може би се дължи на уникалната за този вид способност да общува със себеподобните си. Мисля, че може да се твърди, че видовете стадно живеене при хората са своеобразни „биологични видове“, които съществуват в мозъчните структури на хората. Според мен даже може да се подхиди дарвинистки и да се каже, че тези „биологични видове“, демек различните видове общества, се намират в дарвинова битка за оцеляване. Ричард Докинс, освен че е известен войнстващ атеист и професор по еволюционна биология, въвежда понятието „мем“, което е единица за „културен ген“, който се предава при отглеждането на потомството в определено общество.

    Не е много трудно да се каже, че най-приемлива е онази обществена структура, която причинява най-малко болка на индивидуалното съзнание.
    Но всъщност какво е приемливо е субективно желание.
    Освен това кое е по-приемливо? Да накараме един човек да изпита интензивна болка или десетина души да изпитат лек дискомфорт? Въобще може ли да се измерва дискомфорта и болката (може! не е много очевидно, но понеже аз съм радикален платонист и считам, че реалността е математическа структура, то задължително следва, че всички психични изживявания са изчислими)

    Обективно ОЦЕЛЯВА онази обществена структура, която може да се размножи ефективно в мозъците на поколението. Освен това при предаване от поколение на поколение на „мемите“ – те търпят изменчивост – всяко поколение е малко по-различно. Оцеляват онези „меми“ които са печеливши в дадената ситуация.

    По отношение на „битката между мемите“ е доста любопитно да се установи ролята на една малобройна част от „Клетките“, тоест хорските мозъци. Един елит, който притежава познания и умения и направлява общественото развитие. Има ли такъв елит? (според мен, да)

    След всичко, което написах мисля че е ясно, че понятията „обществен морал“, както и „добри нрави“ следва да бъдат ИЗБЯГВАНИ в текстовете на законодателството. Тъй като примерно при един съдебен процес „обществения морал“ няма да бъде нищо друго, освен собствения субективен морал на съдията.

    Харесвам

  11. Ранни записвания
    февруари 27, 2014

    Благодаря ви за статията и се надявам често да ни пишете с мнение и впечатлени,които сте придобили от живота в нашата страна.Важно е да обсъждаме и да вярваме, че проблемите ще се решат, но само ако сме единни.Под обществен морал вече май този израз има съвсем друг смисъл, то толкова много се използва, че вече се поизми като важност и стойност. И според мен е важно е да се защитават гледните точки на по-малко представените групи в едно общество, в това число тези, чиито възгледи по един или друг повод са обидили или разстроили мнозинството.Все пак на всички нас ни омръзна все да чакаме.

    Харесвам

Кажете си

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Информация

Публикувано на март 13, 2009 от в ЛГБТ с етикети , , , , .