Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Един такъв уикенд с продължение

Ключовете още са на най-високия клон на дървото, съседите сигурно се чудят защо периодично заставам на перваза. „Ако ша скача, да скача, ко са чуди. Ша ми загори яхнията, все отсреща да гледам.“

В предния текст забравих три ключови неща да спомена.

Първо, как се спестяват пари. За мен това е съществено важен въпрос, защото аз съм с вродено широкопръстие. При мен не капе, при мен изтича направо. Доскоро патентованата от мен система за пестене беше забравената мокра сдъвкана топка от изпраните си дънки. Ако очаквате непубликувана, но доказана, научна теория за зависимостта между припечелването на кинти и броя PVC дограми в квартала, няма да я научите тук. Също, и реклама на някой депозит в банка няма да видите. Ще споделя най-изпитания и работещ метод за спестяване на пари. Първо трябва да си имате баба/майка, която да прави царска туршия в онези големи, 3 литрови, буркани. Облизвате хубаво буркана, защото 1) туршията е вкусна и пие много ракия и 2) бурканът ви трябва. После слагате буркана на удобно място в кухнята, но някъде, където да не ви е непрекъснато пред очите, защото се опорочава идеята. Един издайнически съвет – сложете буркана на ниско, защото след време рискувате да си го изпуснете върху пръста на крака и всичко спестено ще го броите в Пирогов.

И, последно, тайната на успеха: всяко ресто, което ви връщат в стотинки, го слагате в буркана. Е, почти всяко. Няма нужда да го броите, просто пускайте събраните в шепичка стотинки, сиви и жълти, български или чуждестранни. Като се прибирате от чужбинско, сложете в буркана останалите неразбираеми и красивички банкноти и центове. Започнахме да пълним нашия буркан, когато чевето ни се роди, решихме да събираме на шега пари да си купи Максо кола. Естествено, че като слагаш само жълти стотинки и понякога само сива монета, не очакваш да събереш и за една джанта, но важното е да не ти стои празен буркана.

Воала! Само от сивите монети се събраха 430 лева. Препоръчвам горещо тази стестовна система, Хоум Депозит „Буркан“.money

Второ, аз понякога сънувам шашави неща и после цяла сутрин, вместо да чета вестник, размишлявам върху съня си и търся логика в силогичните си нощни терзания. Снощи, примерно, сънувах Волен Сидеров. Значи, аз съм спечелила талон за слот машина. Слот машината, обаче, е вградена в една У-кола. Отначало това ми се стори странно (може да сънувам, ама и насън не съм си загубила ума, все пак!), после се впечатлих от предприемчивия дух на собственика на фирмата да комбинира хазарта с шофьорски курсове.

Пътуваме на задната седалка със Сидеров, който ме учи как да използвам талона за слот машината. Не знам защо, така и не спечелих нищо, много са сложни тия слот машини, да го е.ба. Не ми се стори странно, че Сидеров седи до мен, а ми се стори странно, че е облечен с черно сако, а под него – бели наполеонки. Нали се сещате, мъжете на средна възраст носят някакво допотопно подобие на чорапогащник, „да си пазят яйчниците топли“ (майка ми непрекъснато нахлузва подобни неща на Максим, да му е все топло и не може да разбере жената, че на момченцата трябва да им се проветрява тамдолието), то се нарича наполеонки. Тъкмо да го питам Сидеров що се окелпазил така с тия наполеонки, когато виждам, че надолу е облечен с пижама. Едно бархетено, тъмно синьо на някакви цветенца, малко развлечено и безформено от употреба долнище на пижама. Реших, че е невъзпитано, но човекът си беше сложил сако. Какво пък. Пътуваме си ние в колата-слот машина и си говорим. Като в кадър от стар филм сме, само че Сидеров е по пижама. Водихме някакъв вял разговор, аз го питах дали знае, че имало (май) някаква нова партия и в съня си не можах да си спомня даже какво й е съкращението, но беше нещо за радикали, нацисти, не, националисти, електрони ли бяха, радикали ли бяха, някви алгоритми… Сидеров кима разбиращо и вика: „Знам ги тея“, (брех!), „И те са от цирка.“ На мен това изказване много ми хареса, даже и като се събудих. Насън дори си ги представих как са напуснали цирка на Балкански и са решили да си направят партия с много сложно и незапомнящо се име. И аз питам Сидеров и пижамата му на сини цветенца: „Ами вие, атакистите, ко ще чините зимъска, избори кат’ запръскат?“ Обръща се човека към мен и вика: „А, закриваме я. Това се прави нарочно, такава е тактиката. Закриваме партията, за да може да дадем преднина на Чернев.“ Много странно ми се стори това и насън си казах, че трябва да почна да чета политически вестници и новини, щото явно много съм изпуснала. Реших да не се проявявам като необразована заспала избирателка и само му кимнах с разбиране на Сидеров, да не си помисли, че не знам за какво ми говори.

Като се събудих, реших да си запиша тоя сън, защото съм сигурна, че в него има някакво пророчество, което все някога през живота ще има смисъл.

И третото, което не написах в предния текст, беше, че се скапахме от смях с гостите, заради които паркирах ключовете на върха на дървото. Инженер Донев и сценария за първия български сериал (трябва да го свалите, за да го чуете, файла е около 3 mb, .mp3).

Advertisements

2 comments on “Един такъв уикенд с продължение

  1. ok_pepi
    февруари 26, 2009

    Да успокоя аудиторията, и комшиите…
    Ключовете вече не са на върха на дървото, чакам с нетърпение, Акси да каже как са слезли от там?!
    Няма такъв цирк!

    Like

  2. Musha Busha
    декември 22, 2009

    Аз така и не казах как ги свалихме… Трябваше да пътуваме за някъде, не помня къде, май за Банско. Един приятел (горния ok_pepi) дойде да помогне с багажа и като видя, че ключовете са още на клона, взе да помага в стратегиите как да ги свалим. Размотахме дъската за острене на нокти на котката (тогава Сергей все още живееше вкъщи и имаше една дъска с намотано конопено въже) и направихме въдица. Историята се повтори – докато се гримирах и опаковах багаж, Пепи мяташе импровизираната въдица, аз тичах с едно нагримирано око до долу за радост на съседите. След неколкочасови опити успяхме най-накрая да ги бутнем (междувременно, покрай престоя им там няколко дни, те бяха замръзнали за клона), паднаха на улицата и си ги събрах набързо.

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on февруари 16, 2009 by in просто хрумки and tagged .

Навигация