Deja-vu?

Сутрешната новина по Нова телевизия:
„Студенти, земеделски производители, еколози и граждански сдружения ще протестират пред Народното събрание днес. Те настояват за правова държава, в която да се спазват законите и да се гарантира участието на гражданския сектор в управлението на страната.“ Така медиите обявиха идеята на днешния побой пред парламента.

Няколко часа по-късно новината в действие (снимките са от Фотоблога на Юлиана Ник:

По медиите днес видях хора, хомосексуални и бисексуални, за които никога нямаше да ми хрумне да ги търся именно там. Организаторите на протеста определено са се оакали, но лично аз ги поздравявам и напълно ги разбирам защо, в желанието си да бъдат идеалисти и да търсят промяна към по-добро (а всичко, различно от сегашната триглава змия е по-добро, вече знам!), не са си развихрили фантазията да си представят с какви лумпени и хулигани съжителстваме на тази територия.

С жена ми, докато вечеряхме, направихме кратък обзор на последните години и, въпреки крехката ни възраст, и двете сме спали на барикадите през ’97-ма. Обхвана ни усещане за дежаву. Първото дежаву е за гей прайда на 28 юни, който явно представлява демо версията на днешното меле (а за архаично останалите дино-активисти, е и показно в какво може да се превърне следващият). Една от разликите е, че пред Парламента няма будка за сладолед и Госин Станков не водеше горката си щерка. Отново виждам познати муцуни от старите юнски ленти, отново някое 14-15 лапе си носи домашно приготвен Моллотов. Отново полицията е на топа на устата. Отново (тепърва от утре) ще започне „ушев ме би“, „не, не е ушев, Левски Запад са“, „не, ушев беше“, „абе, казвам ти…“, както и същото от страна на полицията. За разлика от битуващото мнение, с жена ми смятаме, че полицията днес беше една голяма, ревлива, страхлива и мълчалива кифла.

Докато гледахме късните новини по Нова как Станишев си говори без преводач с Путин, се зачудихме дали в Москва човека не се чувства по-домашнярско, някак си. Чуваме шеговити питанки дали Сергей ще се върне преди или след газа?

В един момент си дадохме сметка, че преди около 12 години се случи същото – студентските протести (тогава днешните лумпенчета са били първолачета с Тетрис в джоба, иначе и онези протести щяха да превземат и опорочат). Тогава положението и напрежението бяха същите и действително доведоха до сваляне на правителството, отново социалистическо.

Днес, почти 12 годинии по-късно, отново социалистическо правителство, пак е дежаву. Чудя се хората, които задраскват червеното в изборната бюлетина на изборите, толкова ли не осмислиха, че всяко соц. правителство води до едно и също лайно? Отново висока инфлация, ниски заплати, висока безработица, нестабилна икономика без стратегически перспективи, отново кризи, даже две (финансова и газова), а ние сме си същите хора, ебаси! За капак имаме и шоумен, който има амбиции за политик, който призовава да НЕ се гласува! Именно заради негласуването на тия млади пред парламента днес беше избрано това акано правителство. Сега би трябвало всички недоволни млади да хулят баба си, защото са оставили в нейни ръце кариерата, образованието и семейството си.

Наистина е стоицизъм да се живее в България. Повечето ми приятели вече ми пращат картички от новите си родини, а по-лошото е, че новите им родини не са панацея, там не е Райското блаженство, но те са предпочели да носят табла, подкрепена от дипломата им за висше образование, и да делят таван с двама, вместо да живуркат тук, у нас, в Мила родино, ти си земен рай.

В продължение на два дни ефирното пространство е окупирано от две теми – Турския кенеф България и Протеста на 14-ти. Изнамират се мухлясали и овехтели експерти и халтуролози всякакви да се възмущават как така, аджеба, родната мила татковина е оклепана в кафяво рядко щастие у Европата, докато ние сме толкова горд и благороден свободен-социален-национален народ и можем да го докажем (както и го направихме днес пред парламента).