Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Сизиф и неговият розов кош за пране

Понякога е прекалено трудно да си жена, активист-лесбийка и майка. Търкалям нагоре по хълма своя розов кош за пране и почти всеки ден се чудя – още колко мога? Работя на две места, едното от които заема 20 часа от деня ми, а другото ме гледа укорително и ми всява сериозно чувство на вина, защото не му отделям достатъчно време. Недоговорената ми работа на майка е целодневна, напоследък става и полунощна, защото сина ни вече не иска да е парче месо, увито в одеало и спящо през по-голямата част на деня. Предлагат ми да започна работа на още едно място. Още една работа. Още една диня. Дали искам това? Едва ли. Искам ли нормален живот за детето ни и нормално ежедневие, в това число и пари да си платим сметките с жена ми? О, да. Щеше да е добре, ако поне за две от трите ми работи, получавах пари. Сигурно ще поема и новото предложение, поне там има пари.

Дали всички жени имат моето ежедневие? Всяка сутрин нарамвам детето в кенгуру на корема, на едното рамо чантата с лаптопа и чантата на детето, в едната ръка коша на количката, в другата шасито и претичвам стъпалата по шестте етажа на блока ни без асаньор. Всеки ден си обещавам на другия ден да драскам с ключове всички коли, които са спрели на тротоара и заради тях бутам количката с бебето на шосето, на път към офиса. Научих се да съм много-задачна, никога в застой, с вграден органайзер в главата. Жена ми се шегува с моя простор, така наричам вградения органайзер в главата ми, на който закачам новата задачка, а на втори ред оставят тези, които могат да почакат.

Дали и другите жени имат простор в главата си и шест-етажен маратон всеки ден? Станимира Хаджимитова, страхотно умна и мотивираща жена, каза, че мъжът има само две роли, само две природни различия от жената – мъжете не могат да раждат и не могат да кърмят. Всякакви останали социални роли са социално обусловени. Жените не са избрали живота, който водим. Жената беше изкарана насила на пазара на труда по соц-комунистическо време, не заради еманципацията, а заради необходимостта от работна ръка. Жената се амбицира и зае ръководни и, дотогава, типично мъжки професии, но мъжът не зае типично женските, нали?

Всъщност не искам да съм всичко това. Уморена съм от активизъм, от тичане насам-натам, от блъскане в стени всеки ден, уморена съм от шестте етажа, уморена съм много. Уморена съм да мисля за сексуалната си ориентация всеки ден и ежедневно да доказвам, че искам и мога колкото всеки друг. Нищо не може да откаже един активист за гей права по-ефективно от някой гей или лесбийка. Писна ми от несбъднати кралици, нереализирали се лидери, самовлюбени левенти с амбиции за представителство и недоебани лесбийки с грандомански синдром. Пиша всичко това толкова бавно, а ми иде да крещя забързано в лицата им. Омръзна ми от събирачи на точки, от активистите, които все бързат да натрупат актив „първи в…”, „ако аз не бях…”, „без мен нямаше…”. За какво ги трупат тези точки? Да се фукат в местния гей-бар(дак) ли? Да имат с какво да пълнят мемораните папируси? Активист се става, не се раждаш такъв. Но страничните ефекти от този процес понякога са направо катастрофални.

Докато още са пресни спомените ми, записвах по малко преживелиците около прайда като писмо до сина ни. Всеки път, когато видя снимките или си припомня онези безумни три седмици, ми се доплаква – от гняв, радост, страх, гордост… И понеже аз бях там, много там бях така да се каже, всеки път като за първи път се ядосвам, когато чета кой, какво, как направил за и в прайда, а някак си това се разминава с истината. Докато бях малка и зелена активистка, много се впечатлявах от тенденцията да си всеки ден на подсъдимата скамейка заради каузата, в която вярваш и всеки ден да се намира поне една нереализирала се кралица (и от двата пола), която да хвърля кофата с лайната във вентилатора на работата ти. С времето започнах по-спокойно да приемам спецификата на българската гей общност и привичките й. Част от спецификата й е че общност има в два случая: когато някому е угодно това и когато говоренето за „гей общност” спестява време за обеснения. Гей общността (спестявам време) се отличава със своите придворни дами, които от време на време се крият из кралския двор, но за конкретен случай (обикновено доста предвидимо) излазват и стават активисти. За гей общността е ужасно типично да има вечен стремеж не към равенство, а към титла и трон, там има извечна битка кой е баш гея и коя е баш лесбийката. Оттам иде и стремежа към трупане на точки непрекъснато, никога не знаеш кога ще ти потрябва някоя точка, затова по-добре да събереш каквото можеш. За придворните гей дами няма етика – ако може да се натрупат точки и другата придворна дама да не те хване в лъжа, оповестяваш вече натрупаната точка в целия двор. В гей общността няма солидарност, единна идея какво е общност, обща кауза, желание да чуеш какво става, а не просто да слушаш.

Изписах толкова редове с изречения, които сигурно само аз ще разбера. В крайна сметка, независимо какво казва Longalon, моя блог си е мой дневник. Или почти, защото ако беше, щях искрено и от сърце да напсувам много хора.

Това, което исках да кажа, е че (някои) гейове и лесбийки в България са си ебали майката от тъпота. Ебали са си ушите от разбиране на всичко и от мнение по всяка тема. Ебали са си пръстите от писане колко много знаят кое как трябва да се прави, а как никой не ги чува. Ебала съм ги и активистите с болните им амбиции за представителство, лидерство и оглавяване. Това, което съм понесла и издържала 5 години, никой не може да ми го вземе. Както казва Русева, боя не е да разгражда, той изгражда. Помията от гейското/лесбийско коронясване, които съм виждала и напоследък още повече виждам, не е заслужавала и десета от усилията на активистите, които вече не са активисти и които също си ебаха майката и се махнаха от тая гмеж.

Във Виена съм, пак на гей активизъм. Утре имам една от най-важните работи – утре се ражда ново европейско законодателство, най-стратегическото досега, което ще даде плод за равенството на гей хората в следващите години. 27 души работихме над тази директива и тя е вече факт.

Болна съм още, грипа направо ми еба и на мене майката. И сина ни е болен, и жена ми е болна, но нали сме активисти, нали точки трябва да се трупат. Загубиха ми багажа на българското летище (преди да се кача на самолета са го загубили на това огромно летище, някъде между лентата за багаж на chek-in гишето на стария терминал и самолета!). Седя в хотелската си стая и си задавам въпроса: Дали активизмът не горчи, ако е за теб и за семейството ти, а не за цяло гей кралство. Още колко помия мога да поема? А колко искам? Дали не е по-животооползотворяващо и аз са си еба майкатана някъде и да зарежа тоя активизъм?

18 comments on “Сизиф и неговият розов кош за пране

  1. vesela
    октомври 29, 2008

    Хей One life – live it.

    Like

  2. joro
    октомври 30, 2008

    Eхе, некъдърнице, вместо да се вслушаш в това което ти пишат във форумите и да вземеш малко ъкъл, ти с присъщата ти простащина си тръгнала да се оправдаваш.До сега не съм те критикувал, мой приятели са го правили, но явно трябва да започна и аз, защото това което правиш мила е напълно безполезно….чети, вместо да се правиш на мъченица

    Like

  3. vesela
    октомври 31, 2008

    Е на това му се вика голям педерасссссссссс (без извинение.
    Ти откаде имаш ъкъл бе кадърник? Защото момичето има акъл.

    Like

  4. vesela
    октомври 31, 2008

    P.S.
    откъде – грешка ха ха ха

    Like

  5. Destiny
    октомври 31, 2008

    Kam Joro: ne druzh na detaylite, gleday sadarzhanieto! Obididte sa oruzhie na slabite, nali znaesh …

    Kam Aksi: ne se poznavame, no ne se poddavay na tupi provokacii! Ot men admiracii za vsichko, koeto pravish! Ima i takiva kato men, koito sa obiknoveni hora i neizvestni v publichnoto prostranstvo, no ocenyavat prinosa ti i te savsem ne sa malko. Kauzata e dostatachno seriozna i vazhna, taka che keep going on! Zhivotat e borba, v tozi sluchay nay-vazhnoto e, che si struva!

    Like

  6. cybercrackerbg
    октомври 31, 2008

    Нека кажа няколко неща, защото ми се струват важни.

    Няма да коментирам кои са „придворните дами”, кои „трупат точки и актив”, и кои „гейове и лесбийки са си е**ли майката от тъпота.”

    Струва ми се изключително вредно и недостойно, особено в настоящия момент, да се включвам в този жабешки хор. Не бива да си вадим на показ кирливите ризи, болезнените амбиции, да си мерим пишките и кой е по- по- най- .

    Ще споделя по-долу единствено фактите, а всеки да си направи изводи.

    Още в началото на м. октомври се договорихме, че до Парламентарната комисия по правни въпроси ще бъдат изпратени отделни писма. Едно от името на БГО „Джемини” и друго, отделно – от граждани, като самостоятелна, независима инициатива.

    Отвореното писмо на Сталик бе готово на 14 октомври и макар изпратено от негово име, отразяваше позициите и на още 26 души, подписали се под текста в лично качество, като свободни граждани.

    Копия получиха Омбудсманът, Комисията за защита от дискриминация, БНТ, БНР, Дарик радио, bTV, Нова телевизия, Re:TV, вестниците „Стандарт”, „24 часа”, „Дневник”, „Капитал” и „Култура”.

    Междувременно успях да се свържа с г-н Борислав Цеков – главен секретар на Омбудсмана и да го информирам за случващото се безобрезие около проектозакона за нов Семеен кодекс. Последва неофициален коментар от него, че е „укорително такъв важен закон да се приема без предварително широко обществено обсъждане.”

    Сталик изпрати писмо до водещата на “Сеизмограф” по bTV г-жа Светла Петрова и тя го покани за участие по принцип, без да е уговорена дата.

    На 17 октомври моят приятел и бивш колега Иван Бедров поиска да коментирам протестната ни акция в ефира на Re:TV, а седмица по-късно – на 24 октомври, отдели половин час от „Булевард България” и Сталик коментира на живо предстоящите промени в Семейния кодекс.

    На 20 октомври решихме, че не е достатъчно да пишем до Правната комисия анблок и изпратихме писма до отделни депутати, подписани само от нас двамата: до г-н Георги Пирински – председател на Парламента, до г-н Янаки Стоилов – председател на Правната комисия и до юристите Татяна Дончева, Камелия Касабова, Екатерина Михайлова, Четин Казак, Николай Свинаров.

    На 27 октомври написахме писма до проф. Огнян Герджиков – един от съавторите на законопроекта за нов Семеен кодекс, до г-жа Диляна Грозданова – Изпълнителен директор на TV7 с молба да направим дискусионно студио, до г-жа Цветанка Ризова – водещ на предаването „На четири очи” по Нова телевизия и до г-н Президента Георги Първанов.

    Държавният глава няма правомощия да се произнася в процеса на подготовката на един проектозакон, няма и законодателна инициатива, но преценихме, че трябва да получи копие от Препоръката на КЗД и копие от Отвореното писмо до депутатството, заедно с подходящ текст, адресиран лично до него.

    На 28 октомври Ирина Недева от програма „Хоризонт” на БНР изяви желание да разработи темата преди обед и дебатирахме аз и г-н Емил Георгиев – съветник на Омбудсмана.

    На 28 октомври се свързах по телефона с г-жа Велина Тодорова – научен сътрудник от Правния институт на БАН, за да я помоля да участваме в Кръглата маса във връзка с промените в Семейния кодекс. За този експертен форум научих от проф. Герджиков в интервюто му по Re:TV. Заявих в нарочен имейл до г-жа Тодорова, че ще присъстваме аз, Аксиния, Сталик, Моника Писанкънева и Петър Георгиев. Тя обеща да ни изпрати покани в близките дни. С нас в Народното събрание на 10 и 11 ноември ще бъде и г-н Красимир Кънев – председател на Българския хелзинкски комитет.

    Преди да продължа с хронологията искам да отбележа, че в Отвореното писмо помолихме депутатите да се съобразят с Препоръката на КЗД от 1 юли, касаеща чл. 13, ал. 1 от проекта за Семеен кодекс. Тя бе в резултат на жалба от БГО „Джемини” от 11 април т. г., по която бе образувано производство с докладчик доц. Благой Видин.

    „Джемини” атакува три текста от проекта за Семеен кодекс – чл. 5, чл. 13, ал. 1 и чл. 66, ал. 1

    По чл. 5 от проекта КЗД отказа да се произнесе дали има дискриминационни текстове в Конституцията (има се предвид чл. 46, ал. 1), защото няма правомощия и заради специалния ред, по който се правят промени в основния закон.

    По отношение на чл. 66, ал. 1 от проектокодекса Комисията за защита от дискриминация реши, че презумпцията за бащинство не би могла да се приложи за еднополови двойки и не представлява дискриминация по смисъла на ЗЗДискр.

    Във връзка с чл. 13, ал. 1, касаещ фактическото съжителство – институтът, който разбуни духовете напоследък, КЗД предложи на депутатите следния текст:

    „Фактическото съпружеско съжителство между има правно значение в предвидените от закона случаи.”

    С други думи, след като органът, призван да се произнася за спазването на българското и международното антидискриминационно законодателство е преценил, че по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация на признаците „семейно положение” и „сексуална ориентация” е налице само в текста на чл. 13, ал. 1, ние, като отделни граждани и БГО „Джемини” – организация, защитаваща правата на ЛГБТ хората, можем да настояваме народните представители да се съобразят със становището на комисията. Толкоз. Депутатите, обаче, не са длъжни да сторят това. Те ще гласуват по съвест.

    Каква беше изненадата ми, когато онзи ден Сталик донесе писмото на БГО „Джемини”, то така и не стигна до мен по-рано, адресирано до г-дата Георги Пирински и Янаки Стоилов и подписано от Аксиния Генчева с дата 21 октомври, в което се настоява народното представителство да промени чл. 13, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 от проекта, и те да добият вида:

    Чл. 13 (1) Фактическото съпружеско съжителство между има правно значение в предвидените от закона случаи.

    Чл. 66 (1) За на детето се счита партньорът на майката, ако детето е родено през време на регистрирано съпружеско съжителство илипреди да са изтекли 300 дни от прекратяването му.

    Първо, уточнението е излишно, след като се касае за партньори.
    КЗД логично е формулирала предложението си до Народното събрание за промяна във вида, в който е в Препоръката.

    Второ, след като комисията вече е разгледала текста на чл. 66 (1) се счита, че въпросът не стои на дневен ред.

    И трето, макар да съм съгласен с мотивите към писмото на „Джемини” и да разбирам желанието на Аксиния като жена и майка да промени уредбата из основи, ми се иска да напомня какво гласи чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Р България:

    „Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет.”

    Министерският съвет като вносител на законопроекта за нов Семеен кодекс се е възползвал от това свое право на 1 април и го е внесъл в НС за обсъждане.

    Ето защо никой – повтарям НИКОЙ – с изключение на отделни депутати на този етап, няма легитимно право да предлага промени в проектотекстове на нормативни актове, още повече, ако са вече разглеждани от антидискриминационната комисия, независимо колко лоши, несправедливи, неадекватни и дискриминиращи са те.

    Правото на гражданите и НПО-тата [в случая] се простира до възможността да изразят несъгласие с подготвените за гласуване текстове. Те могат да настояват парламентарната Комисия по правни въпроси да се съобрази с препоръката на КЗД от 1 юли. Всичко, излизащо извън тази рамка е нонсенс и ще бъде оставено без последствия.

    Затова, преди да се пишат официални становища от името на ЛГБТ общността, преди да бъдат наричани другите „некоректни”, „нереализирали се лидери”, „кралици”, „левенти с амбиции”, „недое**ни лесбийки” и пр., трябваше да седнем и да се уточним какво правим, до кого пишем, защо и как.

    Вместо това от „розовия кош за пране” на Муша-Буша се чуват псувни и епитети, които не подхождат на една дама, най-малкото.

    Like

  7. vesela
    октомври 31, 2008

    Май Муша-Буша много яко ви бръкна някаде а?
    Като изтъкваш височайшите си приятели и големите факти,които внимателно прочетох искам да те питам каде са ти резултатите?
    Колкото повече пишете толкова повече се вижда, че дамата е много права.

    Like

  8. Musha Busha
    октомври 31, 2008

    Ау… Не очаквах който и да е да прочете постинга. И все пак, учудена съм как без да съм споменавала имена и събития, cybercracker написа толкова дълго обяснение…?

    Аз не вярвам в дамите и господата. Никога не съм била „дама“, и, дай Боже, никога да не бъда. Дамстването противоречи концептуално с принципите ми за женската еманципация и изобщо позицията и ролята на жената.

    joro, чета форуми, докато пия кафе, а не за знам какво мисли някой nickname за мен и да „взема Ъкъл“. Обикновено nickname-овете дори не знаят второто ми име, цвета на косата ми и с коя ръка държа химикалката. Ето затова и не държа на мнението им. Този постинг не е породен от анонимно бръщолевене в някой форум, а от конкретни лица и събития.

    Кое те кара да мислиш, че съм длъжна да се вслушвам в това, което ми пишат, в това число и ти?

    Like

  9. joro
    октомври 31, 2008

    Към Весела- да педерас съм и какво от това? За мен това не е повод за срам или неудобство.Към Аксиния- това което се пише няма за цел да те накара да се чувстваш кофти, а да те подпомогне, да се извлече максималното от всяка ситуация…това са хора които следят дейноста на организацията и виждат недостатъците- това е важното, а не с коя ръка държиш химикалката или кой номер обувки носиш, защото личния ти живот и поведение си е лично твоя работа и нас не ни касае, но когато ти заемаш пост и представляваш дадена група пред обществото, то тази група има право да изисква…та това ме кара да си мисля че трябва да се всушваш, защото все пак представляваш тези хора- или бъркам?

    Like

  10. Vesela
    октомври 31, 2008

    Жоро само да те информирам, че за мен педерасссс и педераст са две мнооооого различни неща.

    Like

  11. bbourgas
    октомври 31, 2008

    Към Сайбър: Аз пък мисля, че ще е добре да се коментира кои са придворните дами&Co. Време е проблемите и проблемНите да започнат да се наричат с истинските им имена. Стига вече полуназовавания и метафорични загатвания.

    Like

  12. cybercrackerbg
    октомври 31, 2008

    Не зная кого визира Муша-Буша, тя би трябвало да отговори, ако иска. Мен това не ме занимава като проблем и не ми е интересно да науча.

    Like

  13. bbourgas
    октомври 31, 2008

    Хм, как така незнаеш? По горе си писал, че няма да ги коментираш.
    Мен пък това ме занимава като проблем и ми е интересно да науча, щото всеки си премълчава малките истини и после ни лук яли, ни лук мирисали, ни проблеми ги занимавали…

    Like

  14. cybercrackerbg
    октомври 31, 2008

    Наистина не знам. Все пак това е личен дневник, може да пише с алегории, с епитети и както си иска. Не е длъжна да споделя подробности. А не искам да ги науча, защото ще се депресирам още повече.

    Like

  15. armyofaboy
    ноември 5, 2008

    Toзи спор е стар като света, I swear. Aкси, след 5 години отпор срещу лайняния вятър, защо им се връзваш още? Хората, които имат някаква, макар и бегла идея за истинското положение на нещата, и на които термини като ‘семеен кодекс’ и ‘закон за защита от дискримнацията’ не им звучат като нов вид редки африкански птици, виждат и оценяват това, което ти и Джемини правите. Деси вижда и оценява това, което правиш, след няколко години и Максьо ще го види и оцени. Не мога да си представя колко трудно трябва да ти е (моят най-голям проблем в момента е как да си предам скапаното есе за Третия Свят навреме), но не мислиш ли, че цялото това усилие си струва, за да може след време онези, които наистина имат значение, да те потупат одобрително по рамото, ‘щото ‘Евалата, кака, you made a change’?😉

    П.П. Как така непознат бе, you effing dyke, ще ти дърпам ушите като си дойда😀

    Like

  16. Musha Busha
    ноември 26, 2010

    Ъъъ…архивите се обаждат:)

    http://www.bg-lesbian.com/forum/viewtopic.php?f=37&t=4255

    Like

  17. jani mileva
    декември 1, 2010

    Аха :))

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Навигация