За ВСИЧКИ други да, за нас не

Каква е политическата визия за това какво е брака – институция за създаване на помотство от мъж и жена или патриархален инструмент за увековечаване на дискриминацията на база пол? Въпросът за фактическото съжителство, като алтернатива на брака, е същия.

Държавата сама рекламира бракът като институция, фундаментално свързана с политическото гражданство: Бракът е институция, която е основата на семейството и на обществото. Неговата стабилност е основа за морал и цивилизация, и от жизненоважно значение за обществото и държавата. В съответствие с тази философия, тази институция е достъпна за всички необвързани двойки – освен всички лесбийки и гейове.

Повечето хора приемат брака (разбирай законовото признаване на съюза ти с друг човек) за даденост. Почти всеки израства с идеята да намери истинската любов на живота си и да се ожени – идеята, че държавата може да им забрани да се ожени за човекът, когото обича, просто не му хрумва. Обвинените в углавни престъпления, рецидивистите, затворниците, изнасилвачите, родителите, които не плащат месечната издръжка на детето си, некоректните данъкоплатци, фашистите, комунистите, насилниците на деца, убийците – всички те имат право да узаконят любовта си и да сключат брак. Хомосексуалните, обаче, нямат право.

Бракът е частна и социална институция. На частно ниво съществува, за да скрепи и създаде любящи взаимоотношения, да се създаде пространство за развитие на семействата и децата, и да осигури дългосрочна стабилност на хората. На социално ниво брак съществува, за да създаде нови родствени връзки, което, от своя страна, разширява и стабилизира общността като цяло. Никой от горните аргументи не изкючва еднополовите двойки.

Как бракът „цивилизова“ самото общество? Първо, обществото има полза от съществуването на гей браковете по същата причина, както и от съществуването на брака като цяло: стабилните, предсказуеми отношения са добри за общността, добре е за бизнеса и за всеки, който има взаимодействие със семейната двойка. Второ, легализирането на гей браковете ще елиминира разделението, двойния стандарт и криенето, който заплашва да подкопае принципите на справедливостта и демокрацията в България.

На практика, това, че еднополовите двойки ще бъдат съзнателно оставени извън новия Семеен кодекс и въвеждането на фактическото съжителство, означава, че за тях няма държавност, няма справедливост. Някои от примерите как тези семейства (са понястоящем) ще бъдат (отново) ощетени:

Работодателят е длъжен да освобождава от работа служителя при встъпване в брак (2 работни дни, след приемането на новия Семеен кодекс ще важи и за фактическо съжителство между мъж и жена), при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия (2 работни дни). Интересното е, че не се дава платен отпуск само за партньора на служителя, но и за роднините по права линия на неговия партньор. От това право отново ще бъдат лишени еднополовите двойки.

Служителят има право на платен отпуск за гледане на болен или на карантиниран член от семейството, придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. Освен, че в този случай партньорът на служителя не попада в графа „член на семейството”, вторият проблем е, че партньорът, който не е биологичен родител на детето, не може да ползва платени и неплатени отпуски, свързани с неговото състояние.

След използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Със съгласието на майката, тази платена отпуска се разрешава на бащата (или осиновителя), или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. На практика това означава, че първо еднополовите двойки са веднъж ощетени заради дефиницията „баща”, втори път заради непризнаването на партньорката на майката като втори родител, за да ползва тази отпуска, и трети път, когато работещите родители на партньорката на майката не могат да гледат детето. За сметка на това, хетеросексуалните имат гарантирани и трите възможности.

След използването на горепосочените платени отпуски и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка (ясла или градина), всеки от работещите родители имат право на неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Това сега важи за брачните двойки, а след приемане на новия Семеен кодекс ще важи и за хетеросексуалните във фактическо съжителство. Отново, еднополовите двойки няма да имат това право.

На служител, който се премества на работа в друго населено място, по споразумение с работодателя могат да се заплатят пътните разноски за него и за членовете на семейството му. Това отново важи само за двойките, сключили брак и, след приемане на Семейния кодекс, ще важи и за хетеросексуалните във фактическо съжителство.

Служителят има право на обезщетение, когато се премества на постоянна работа в друго населено място не по негова молба. Когато разстоянието до населеното място на новата работа е над 100 километра и преместването е за време над 1 година, му се заплаща и уговореното едномесечно трудово възнаграждение за новата работа и възнаграждение в размер на една четвърт от същата сума за всеки член от семейството, издържан от него. Отново, важи само за двойките, сключили брак и, след приемане на Семейния кодекс, за хетеросексуалните във фактическо съжителство.

В момента и след приемане на новия Семеен кодекс, в еднополовите двойки, които отново не са признати и защитени по закон, партньорите няма да имат право на следното, за разлика от хетеросексуалните във фактическо съжителство:

• да не свидетелства или дава обяснения срещу партньора си в съда ;
• правото на партньора да бъде защитник ;
• да откажат да дадат показания по въпроси, които биха уличили в извършването на престъпления другия партньор;
• право да партньора, държавен служител, да откаже изпълнение на нареждане срещу другия;
• право на свиждане на партньора, който се намира в затвора или трудово-поправително общежитие ;
• право на информацията за състоянието на болен партньор;
• право на партньора да дава съгласие за ползването на органи и тъкани на починалия;
• Родителски права спрямо детето/децата, родени по време на съюза;
• Право на родителските права върху децата.

Освен това, в момента и след приемане на новия Семеен кодекс, на хетеросексуалните партньори ще бъде признаван осигурителен стаж при пенсиониране за гледане на болен партньор. Те имат право и да получат еднократна помощ в размер две минимални работни заплати на починалия партньор и на наследствена пенсия.

Партньорите в еднополова двойка нямат право и на придобиване на общо имущество, докато хетеросексуалните партньори имат. Те имат и да се унаследяват, като могат да бъдат освободени от данъци или да получат и по- ниски данъчни ставки при наследство. За сравнение, двама души от един и същи пол са живели дълго време заедно и през това съжителство са закупили значително общо имущество (жилище, движима и недвижима собственост), след смъртта на партньора, на чието име е закупено то, другия няма право на никакво наследство. Ако двамата бяха хетеросексуални в брак или фактическо съжителство, живият партньор унаследява всичко, натрупано по време на съвместния им живот.

По отношение на децата на двамата парньори… Е, ако родителите на детето са от един пол, на практика детето няма двама родители. Това води до толкова безумна ежедневна дискриминация, че дори не ми се пише. От това, че партньорът на биологичния родител или осиновител не може да заведе детето на лекар, не може да пътува с него извън страната, не може да го запише и води на детска градина или училище и се стигне до това, че ако биологичният партньор или осиновител на детето заболее тежко и не може да се грижи за него, или почине, другият му родител няма никакви права. Детето отива за отглеждане при живите родители на биологичния родител или осиновител, а ако те не могат да се грижат за него, детето се настанява в дом. При положение, че то има втори родител и семейна среда, това, което в момента установява законодателството ни, е категорично в ущърб на детето.

В аргументите за неузаконяването на еднополовите семейства не намирам нито адекватност, нито връзка с действителността, нито логика, нито визия от управляващите. Фактичесткото съжителство има и значителен икономически аспект – партньорите в двойки, които не са узаконили съжителството си, в определени ситуации имат право на социална издръжка и подпомагане. На практика, те не са самотни (нито като партньори, нито като родители), и дефакто имат общ семеен бюджет заедно с партньора си. Понеже, обаче, връзката им не е укзанонена, при определени социални ситуации всеки от тях може да получава държавна издръжка и помощ, защото за държавата той е самотен и социално слаб. Тва генерира огромен приход от данъци към държавния бюджет и оттам финансиране на нещо, което всъщност не би трябвало да бъде издържано. Малко перверзно иронично е, че еднополовите двойки са „захранвани” от данъците на мнозинството хетеросексуални.

И все пак, наистина най-абсурдното е, че всички, независимо какви са, рецидивисти, затворници, изнасилвачи, родителите, които изоставят детето си, родителите, които малтретират детето или партньора си, фашистите, комунистите, насилниците на деца, убийците – всички те имат право на брак и на фактическо сижителство. Хомосексуалните, обаче, не.