Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Как да уплътним уикенда

Обичам уикендите. Започвам от понеделник да си правя планове какво ще правим с жена ми следващия уикенд. Нахвърлям една пребогата програма с чистене, пране, разходки, клубове, мързелуване пред телевизора, шопинг и секс. После идва петък, размазани от умора се разливаме пред телевизора, после се разливаме в бара и така изведнъж станало неделя сутрин (пак сме проспали съботата, баси!) и понеже с махмурлук е тежко да чистиш (всяко навеждане припомня за всяка глътка предната нощ), разляти в хола пред телевизора, посрещаме понеделника.

Реших, че решението на проблема е да започна уикенда … в сряда.

На вечеря дойдоха на жена ми една от най-добрите приятелки, мъжа й и щерка й, една невероятно сладка малка принчоска на 5 годинки с розово балетно трико и много-знаеща уста. Тя е на сина ни Максо първата любов. Беше още малко парче мИсо на 3-4 месеца, когато я видя за първи път и започна да я сваля по бебешки. Старата любов ръжда не хваща и в сряда вечерта Максо пак затича след полата й, захилен до уши, гукаше й нещо на бебешки език, което явно тя разбираше, защото водеха диалози, и пускаше неустоимия си коз – лигичка до земята. Колко хора могат да се похвалят с толкова еластична лига, която да стига чак на 73 см?

Уикенда започва да се уплътнява, когато чуеш ядосано 5-годишно хлапе да казва: „Когато започнеш да ме ядосваш, даже и аз започвам да се ядосвам.“ Или мъжа на Катя, който се оплаква как тя го помолила на път към вкъщи да й купи цигари, той купил цял стек и й казал: „Купил съм ти цял стек, да си имаш“. А тя отговорила: „Купил си ми цял стек отрова!“

Сега като го написах не звучи толкова смешно … Прочетете си го на глас тогава.

В чистене на къщата от гоститу се оказваме паркирани в петък вечер, когато на кухненската маса (това епично историческо място) се събираме в солидарност срещу една фурна с храна и един хладилник с алкохол. Една от бавачките на сина ни ни разревава от смях със http://icanhascheezburger.com/ и особено с епичният http://failblog.org/.

Преди да поемем към Баро, изпадам в дилема какво да си облека, което докарва вкъщи още двама приятели, които да помагат с избора на парцал. Издокарвам се а ла осичка – черно-жълто-черно-жълто-жълто-черно. И черен шал, за цвят. Епично поемаме към Баро, като двамата ни приятели 6 етажа пеша не разбират, че от шептенето с тембър на Дарт Вейдър няма смисъл.

В Баро уплътняваме няколко литра вредни субстанции и играем на Go Fish. Половин час повдигаме съзаклятнически вежди, че двама новодошли приятели не могат да схванат правилата на играта и все пият, когато не трябва. Ако не сте играли на Go Fish, което си е чиста проба загуба на смисъл в живота, да знаете, че освен дълбоките комуникационни и екипно-духово-създаващи елементи, играта, по своя замисъл, концепция и синапсис има две основни цели: 1) да се напиеш кат’ чръв и 2) да опознаеш сексуалния живот на останалите на масата. По правило вдигаш чаша и казваш: Никога не съм правил/а … (задължително е да е нещо сексуално, иначе можете да продължите да бродирате и да обсъждате броя електрони в атомната структура). Ако си го правил/а, пиеш; ако не си, пропускаш. Ако това, което си казал/а, е интересно на останалите, те започват в синхрон да викат: „Кажи, кажи, кажи“ и трябва да разкажеш историята. Някои типс за играта: когато казваш какво си правил/а, не разказвай цялата история. (имам един приятел в Полша, който имаше навика да казва цялата история, например: „Никога не съм правил секс с непознат 20-годишен руснак в 4 часа в едно купе във влака на гарата в Гданск“. Е, немаше нужда…). В Gо Fish се оказва, че гейовете на масата не са били чак толкова гейове, като са били на 16 примерно, че винаги можеш да намериш още едно приложение на колана си и че понякога стената над леглото ти трябва да бъде измивана от пръски.

Добро въведение за Истината или се осмеляваш, особено ако много настояваш да имаш сексуален интеркорс с някой на масата по-късно. Уплътняваме още литри вредни субстанции, някои запалени, някои с малко сода, някои объркани и ей така, в шега и закачки, жена ми танцува гюбеци на някаква бясна мазна чалга, разкопчаваме ризата на една от собственичките на бара, аз се оказвам със залепени устни за бузата на някакво непознато девойче (за да не ме шибне като я целунах, й честитих рождения ден, тя после дойде на нашата маса, да ми каже, че рождения й ден е през май и не разбрах, така си се смее ли или ми се зъби…). И други уронващи престижа неща се случиха, но хайде да не развращаваме 5-мата посетители на блога ми.

В 6 сутринта установяваме, че сме утепали достатъчно мозъчни клетки и че със сигурност няма да се разболеем от грип, защото след толкова алкохол едва ли е оцелял някой вирус. На 3.5 крака се довлачваме до спалнята и уплътняваме 3 часа.

В 9:30 аз скачам…Хехеееее, аз се свличам като желиран глист от леглото, защото колегата ми, в израз на омерзение към мен, ми е уредил работна среща в 10:30 (ДЕСЕТ И ПОЛОВИНА В СЪБОТА СУТРИНТА!!!!!) с чуждоземци в офиса. Чуждоземците се оказват пичове, а аз и колегата се оказваме още пияни.

Прекарваме половината събота в обиколки из София с едно такси, уж вършим много работа, а всъщност само обикаляме и си люляме неизтрезнелите глави. Жена ми ни изгонва, за да пазарува и ние избиваме клин с клин, като пием бира в Пикадили, и търсим отговор на житейската дзен дилема:

Ако АЗ-ът не съществува, тогава ЧИЙ махмурлук е този?

Неусетно вкъщи се оказваме в дежа-ву, но без бавачката, която има заплануван секс същата вечер. Има още две разлики – невероятните пълнени чушки на жена ми и истерясалата съседка от долния етаж, която в 1:30 през нощта рита входната ни врата и крещи да си спрем климатика, защото й вибрира. Макар че подозирам, че ще спре да й вибрира, каквото й е завибрирало, като му свършат батериите, все пак вдигам скандал (не че съм конфликтна личност…окей, даже много съм конфликтна, но нямаше как да я надвикам), прекарваме едно квалитетно време във взаимни заплахи кой на кого колко дебел и по кой закон къде ще го вкара и накрая тя стига до компромисното решение да си преместим климатика с един метър по-нагоре. Демек, на покрива на сградата, да топли гълъбите. Аз обещавам да спазвам списъка й с разрешени часове кога да включваме лампите, да си перем гащите, да пускаме топлото и да акаме, тя обещава да си ебава майката и в мир и любов изпращаме нея, absolutely fabulous-ния й червен пеньоар и галоши да ни се махат от очите.

Пак маса, пак вредни субстанции, пак манджа и пак екзистенциални дилеми.

В неделя трябва да летя за Брюксел. Не знам къде ми е билета, паспорта, главата и смисъла на пътуването. Мобилизирам се и в голямата суматоха да не си изпусна полета, кибича час и половина в чакалня, в която мирише зле, няма контакти, нито пепелници, но за сметка на това пълно с проспериращи чичари, заминаващи да покоряват и побългаряват Ивропата. За човек, който отива 20 мин. преди за затворят гейта, час и половина = да ми забиват клечки за зъби под ноктите.

За Брюксел, сините сгради и шофьорите, които винаги спират, после.

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on октомври 7, 2008 by in просто хрумки.

Навигация