Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ

Ако еволюцията на човека беше приключила, майките нямаше да са само с две ръце.

Границите на толерантната ми търпимост

Мине, не мине време и някой се изебава здраво с границите на моята търпимост. Не претендирам да съм много толерантна и да поддържам високо чувство на търпимост към останалите живущи в родината и чужбинско.

Най-често и най-се връзвам, когато нарушител на граничната ми линия е някой гей. За да съм точна, не гей, а някой, независимо от сексуалната си ориентация, който е сложен като показателен пример до тълкуванието на думата „педерастко, педалско“. Такива ги има много и, за съжаление, заемат 89% от работното ми време. Вместо да се занимавам с гейове и гейки, 89% аз съм заета с пенделски изцепки.

Мине се, не мине, и цъфне някоя оплаквачка, която не е сигурна какво иска от мен, защо смята, че аз мога да го осигуря и винаги е недоволна от въпросите, които задавам, нито от предложените решения. Звъни се на вратата в офиса. Колегите, излекувани от думичката „НЕ“ и с вродена доброжелателност и любезност, от която аз, явно, съм лишена, го канят да влезе. Пет минути по-късно им става ясно, че не могат да се разберат с него и с жален поглед идват да ме викат на помощ. Аз вече съм тренирана, усещам граничните нарушители дори с периферията на окото или даже само по миризмата. Граничният нарушител ме вижда и директно ми казва, че иска да му дам/дадем (интересна интерпретация на юридическото „в обществена полза“?…) 60 лв. за костюм.

Бу…

Пила съм кафе вече, от пет часа не съм ставала от компютъра и решавам да почина няколко минути. Започвам диалог. „Какъв костюм ти трябва? Официален или ежедневно, casual, елегантен?“

ГН (граничният нарушител) се стъписва, но решава да игнорира въпроса. Продължава: „Нали гледате Шоуто на Слави?“ Кимам, защото понякога гледаме с жена ми понеделнишкия брой, пристрастена съм към Шишо Бакшишо, затова се брои, че го гледаме. „Г-н Трифонов (бел. впечатлително е, когато някой нарича друг човек Господин в негово отсъствие) ме покани довечера в шоуто, но нямам костюм. И понеже съм гей, идвам при вас за помощ.“ Тук явно аз се стъписвам. Твърде много информация за единица време. Трифонов, шоу, костюм, гей, пари. Окуражен от мълчанието ми, ГН ускорява темпото. „Нали сте фондация (организация сме, но нейсе), и сте в обществена полза? Ето, аз съм гей и съм от обществото и ми трябват 60 лв. за костюм за шоуто на Слави довечера.“

Два дни по-късно в някой форум публикуват нова тема за обсъждане колко съм зла, как гоня хората и как с нищо не помагам(е) на обикновения гей.

Пак се звъни. Отварям аз. Лъхва ме позната миризма на ГН. Мъж на средна възраст с дебели очила с рамки от времето на Леа Иванова (тази вечер аз съм хубава, лала, ла лааааа) почти нахълтва. Нямам време да кажа нещо и да отприщя дружелюбното си, безкомпромисно и гонещо Аз, защото ГН изстрелва петминутен рефрен, от който разбирам, че (следните редове трябва да се четат много бързо, за да добиеш представа за монолога) е писал на Спилбърг,  че ще го съди, защото му е откраднал сценария за Рамбо (или за някой друг филм със Силвестър Сталоун, който също не е на Спилбърг) и не му е изплатил хонорара, а парите му трябват, за да си оперира главата и (вади да ми покаже снимки от пожълтял от времето жълт вестник) да си сложи главата, за да запази „себе си“ върху тялото на лесбийка, защото винаги е мечтал да е лесбийка и да срещне арабин, има такива операции (пак размахва вестника), ама са правени на кон и на една кобила са й присадили главата на един кон и тя така е станала състезателен жребец и той иска така неговата си глава да оглави тялото на лесбийка, която мечтае за арабин.

Бу… И пак нова тема как гоня хората и как с нищо не помагам(е) на обикновения гей, в случая и на гей, и на лесбийка. (интересно как ли ще се почувства лесбийката, на която искат да й вземат тялото, за да злоупотребяват сексуално по арабски с него?…)

Не се звъни. Идва мейл. Къде има гей сауна в София пита електронен ГН. Той живее в град Х и иска да дойде до София в търсене на „клубове, барове, секс, сауни и секс-сауни или секс в бар, клуб или секс с друго момче“. Можеше да си спести щракането по клавиатурата и да остави само „секс“. Даже можеше да го напише в subject полето, да не изпусне някой минаващ наблизо секс, докато ми пише мейл. Отговарям (аз винаги отговарям, дори и на свещениците, които ме заплашват да ме пребият по християнски, на принципа на „обичай ближния, ако не откликне, счупи му носа“), пиша, че не знам в София да има сауни, гей-сауни, сауни, в които да прави секс и т.н. Секунди по-късно (явно ГН седи пред монитора и чака, облечен, с билета за рейса в ръка и сакчето, секса да дойде по кабела и да хукне да хване големия секс) получавам: „Да ви еба и у организацията, дето нямате сауни и обикновения гей няма къде да срещне друг гей за секс.“ За колегите мъже не знам, но колежките едва ли ще се навият да ги ебат организационно.

Излизам в петък с жена ми в единствения лесбо бар в България. Докато си пия Малибуто и се надвикваме в опит да клюкарстваме, идва непозната ГН при мен. Пита ме какво пия, аз й отговарям, че си е мое и няма да й дам да ми го изпие. Шегичка. ГН е прекалено пияна, за да разбере, а и музиката е толкова силна, а аз не обичам да се отъркват в мен непознати и не искам да се завра в ухото й, за да й го кажа, налага се 4 пъти да повтарям шегичката и, аф корс, тя вече не е смешна. Казвам какво пия и тя настоява да ми го плати. Не обичам да ми плащат питието. ГН ме прегръща свойски и настоява. Отървавам се от прегръдката и се съгласявам да го плати. ГН казва, че много ме харесва и много ми се възхищава. Мен пък ме възхищава как ми се възхищават, без да ме познават изобщо. Възхищават ми се, без да ми знаят фамилията, или на колко съм години. Възхищават ми се без дори да знаят дали мога да готвя и какви цигари пуша. Усмихвам се скромновато на комплимента (да не я насърчавам да продължава) и любезно показвам, че разговора е приключил. Половин час по-късно ГН пак си проправя път към мен, обляга се с цялата си ГН тежест върху мен (може да съм дебела още от бременността, ама не съм пилон, ебаси!) и ми казва, че ме обича, хваща ми ръката да я целува и разчита погрешно жеста ми (дърпам я, естествено, ти какво си помисли?) и ме награбва да ме намляска по където свари на лицето. Посочвам малко изнервено жена си и уведомявам ГН, че обичам жена си и съм totally unavailable. ГН настоява да откликна на чувствата й, аз настоявам да не го правя, тя настоява да ми плати следващите питиета (пияна сигурно няма да се дърпам?), аз настоявам да ми се махне от възхитените очи (не го казвам, естествено, обличам го в нещо любезно и усмихнато) и така стигаме до нова публикация колко съм надута, как съм туу хай да говоря с обикновената лесбийка и изобщо да си ебавам майката и у активистката.

Звъни ми телефона. Номера ми е обществено достъпен, май само номера, без до него да има име и даже се случва разговора да започва с: „Ало, кой е?“, „Вие кого търсите?“, „Аз съм гей и …“, „И?“. Обажда се жена, по гласа й разбирам, че е ГН и не е от София. Иска от мен да накарам една друга жена, която има сайт, да махне устройството от главата й, защото вече не издържа. Вкарвам се в Досиетата У. Получавам малко по-късно мейл, в който същата ГН с истерично блъскане по клавиатурата, малко препинателни знаци и ужасно много скрола (демек, мейла е безумно дълъг) ми пише лична драма. Минавам на диагонал писмото и разбирам, че ГН си е оставила адреса, за да отиде наш спец-екип (представяш ли си, Национална спец-гей лига „Кръшните китки“), който да махне „устройството“ от стената и чипа от главата й, за да спре да й въздейства, защото от два сайта вече я облъчват няколко години и усеща как от лесбийка се превръща в бисексуална, а мъжа й има против. Голямо БУ. Мейла е сериозен. Един ден се звъни на вратата. Колегите с тяхното безволево добродушие отварят и се появява същата ГН с росна китка и пръстен в ръка. Дошла е да си търси жена и като я срещне на улицата, ще й подари цвекьето и ще впримчи пръста й във вечна вярност, ама трябва да побърза, защото автобуса за връщане е след 3 часа.

Някой ден, знам, ще седя с прошарената си боядисана коса с цигара в ръката пред камината (да бъдем реалисти, пред радиатора) и ще си спомням с усмивка днешния си работен ден. За него и тазседмичният ГН – друг път.

Advertisements

5 comments on “Границите на толерантната ми търпимост

  1. vetrogonov
    октомври 3, 2008

    Tova kato go cheta i se seshtam za… http://bglog.net/veselie/19725

    „Назад, мамка ти! Стъпил си ми в аурата! „

    Like

  2. longanlon
    октомври 3, 2008

    ммммм аз като сядам в автобус и никой не иска да седне до мене. стоят прави, целия автобус е пълен, само до мене има свободно място, качва се бабка и един мъж й отстъпва своето място… и никой не сяда до мене.

    сигурно е от начина, по който гледам, щото нито съм 150 кила мускули, нито имам татуировки или белези от нож по лицето… ако искаш ще ти дам няколко урока по поглед, дано ти помогне с навлеците 🙂

    Like

  3. Musha Busha
    октомври 4, 2008

    На миризма ако го докарваш, също върши работа:)

    Like

  4. longanlon
    октомври 5, 2008

    абе сред чичари, лъхащи на чесън и баби с аромат на овце, едва ли…

    Like

  5. Tigra
    октомври 5, 2008

    Отново ме позабавлява. 😉 Явно ежедневието ти е доста цветно. Има ги всякакви на тоя свят. 🙂

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on октомври 1, 2008 by in да си кажа..., социално ми е and tagged , , , .

Навигация

%d bloggers like this: