Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Вие имате ли проблем с отлагането?

Учудвам се как хората имат, т.е. могат да пишат в блоговете си. Искрено се възхищавам от хората, които редовно чета (ако кликнете вляво и вие ще ги зачетете редовно), които пишат ежедневно, даже ежечасово, нещо в блога си. Направо се учудвам какво се случва в главите им, че успяват даже да го напишат и то да звучи толкова смислено. Не че не ми се случват интересни неща, но друго си е да ти се случват скучни неща, които да напишеш интересно. Все сядам да пиша в тоя блог и все си казвам: „Ето, сега е момента да увековеча как днес за малко не пребих съседката на стълбите, защото, мамка й на нея и на лаещото й псевдо-болонесто бяло, вечно заядливо куче… Вижда ме как слизам по стълбите с шаси на количка в лявата ръка, кош на количката в дясната, бебешка чанта с памперси, пюрета и всичко, каквото се носи за едно бебе на едното рамо, чантата с лаптопа на другото рамо и бебето в кенгуру на корема ми… Вижда ме как се задавам към нея и болонестото лаещо бяло петно, стопира на средата на стълбището, все едно минава камион с гирлянди, с поне четири каросерии, не се помества и см и ме пита: „Оуууууууууу! (възклицава с един писклив висок „Оу”-звук) Ама няма ли кой да Ви помогне?” Едва си поех дъх да й отговоря и казах: „Днес не, но Вие можете много да ми помогнете, ако с кучето се отмесите от стълбите”.

Обаче като седна да пиша, си отварям пощата, за да ми дойде писаческото, но докато изтрия всички предложения как да си увелича пениса (Кой се е оплакал от размера му, а?! Размера нали нямаше значение? А кой пусна слуха, че имам пенис изобщо?), прегледам всички рецептури за C!alis и Proz@k, и обичайните напоследък писма за Анджелина гола, по гащи, без гащи, снимки на Анджелина, нейно видео и … аааарррхггххгхгхгхг! И…забравих за какво седнах на тоя компютър. Сещам се, че чевето трябва да яде, предполагам, и отлагам за по-късно писането в блога.

Ениуей. Всички днес и тук, на тоя блог имаме нещо общо. Всички сме гей. Това е като разликата между нас (които сме гей) и националистите, примерно. Някои от тях не са гей. Или поне вече не, аз не ща да познавам такива гейове.

Сериозно, щом сте стигнали до моя блог и го четете, значи сте гей. Сега сигурно си викате: „Не бе, не съм гей. Леле, за такъв ли ме мислят? Не, опоределено не съм гей.”

Дефинитли имам проблем с отлагането. Вече цяла страница ви занимавам с глупости, защото отлагам същественото писане в блога. Все така става, когато имам да правя нещо, се хващам точно с всичко друго, но не и това, което трябва. Него го отлагам. После от това ми става кофти, чувствам се зле, виновна, депресирам се. Човек като не свърши каквото има да прави, се чувства кофти.

И днес, седях на кухнята на дивана, гледах в кухненската ни черешово-пдч маса, докато си пиех бежовия компот (някога познат като кафе, днес 3 в 1, 2 в 1, 4 4 2, 6 без 10 и т.н.), си мислех: „Какво искам да напиша в този блог? Какво искам да кажа на петимата си читатели (о, да, блога е много популярен и посещаем!:)? ” Седях и мислех и си казах: „Брех, че е прашна тая маса!” Не мога да пиша в блога на толкова прашна маса! И тръгнах към банята да взема спрея за дърво (той не прави разлика между пдч и дърво) и парцал. Огледалото в банята е точно срещу вратата и понеже голямата лампа в банята пак прави проблем (пуска само вентилатора, но не свети, кой иска да се проветрява на тъмно?!), трябва да светна лампата над огледалото. И като светнах тази лампа, видях, че се виждам замъглена в огледалото. Не съм го бърсала от две седмици това огледало, а амортизацията му е голяма, представяте ли си колко пъти на ден се гледаме в него? А като имаме гости (вкъщи е като хан напоследък), и те го амортизират. И няма кой да го забърше! Стана ми мъчно за огледалото и реших да го забърша. Понеже ми беше мъчно, исках да му обърна внимание на огледалото, не просто с някакъв парцал да го омажа, а да му придам достойнство, блясък, малко скръц на стъклото… Не съм се бавила много, но после чух, че чевето се е събудило от следобедния сън и дава зор да яде. Огледалото ме гледаше с блясък в очите, доволно, изтъркано и готово за нова амортизация. Толкова време бях прекарала в банята, че забравих за какво отидох там.

Излязох от банята и отидох в хола, с надеждата да се сетя какво бях забравила. Стоя в средата на хола и се опитвам да си спомня. Оглеждам се с надежда да си спомня и докато си мислех, си казах: „Боже, тези стени имат нужда от нов цвят! Чудя се какъв цвят е това?” Сигурно е нещо бежово, или бембено… Сигурна съм, че има някакво фешън име за този цвят – ранно портокалово или розова японска утрин, или млечно-бананова феерия… И, за Бога, що за професия е това да измисляш имена на цвета на стената?

Както и да е. Спомних си, че исках да пиша в блога. С музикален фон ще ми е по-вдъхновено да пиша, викам си. Слушам каквото имам на компютъра, но имаме няколко диска в библиотеката. Ама че хаос цари там, си казах, като погледнах към етажерката. Meatloaf до Cranberries, сигурно ни се е сторило забавно да ги подредим по хранителен признак. На пияна глава такава можеш да я свършиш само… Doors са до диска на The Carpenters, а до тях Nine Inch Nails… Хаос. Не може да цари хаос! Как да си осигуриш музикално вдъхновение, ако в музиката има хаос. Реших да въведа хармония. Седнах пред етажерката, извадих всичките дискове около себе си и точно тогава се обади един приятел. Казвам му: „Не мога да говоря сега, пиша.” А той: „Извинявай, извинявай! Ти си страшно дисциплинирана и организирана, иска ми се да не бях толкова мързелив, а като теб – да хващам работата за рогата веднага и да я свършвам! Аз като имам да правя нещо, все го отлагам до последния момент.” И аз му викам: „Знаеш ли, искаш ли да излезнем на кафе и да го обсъдим това?”

И така излязохме на обяд. Седнахме в една кръчма близо до нас и заговорихме за това как отлагаме работата до последния момент. Сервитьорката ни чула и идва до нас и казва: „Извинете, случайно чух за какво говорите. Аз също имам проблем с отлагането!” И моя приятел вика: „Сериозно?! Донеси ми салатата най-накрая!”

Оказа се, че отлагането е универсален проблем, всички имат навика да отлагат! Моят приятел ми препоръча някакъв филм на някакъв американец, който можел да „излекува” проблема с отлагането. „Държи те нащрек през цялото време”, вика, „Адски е интересно и интензивно!”

Няколко дни по-късно реших да гледам филма. Оказа се, че като пъхнеш диска в уредбата, ако не натиснеш веднага Play, … боже, колко много неща има по телевизията! През цялото време! Нон-стоп! По цял ден и нощ! Имаме 100 канала, баси! Това как стана? Едно време, като бях малка, имахме само два канала и бяха само през деня. И нямахме дистанционно. И още помня как в неделя наобед по единия от двата канала имаше вечния неделен симфоничен концерт… имах чувството, че всяка неделя пееха и свиреха едно и също…

И едно време нямаше такива реклами, като днешните. Нямаше усмихнати, щастливи жени, които получават оргазъм в седмата си чакра докато се къпят с еди-кой си шампоан. Рекламите бяха, някак си, … няколко. Нямах време да пуша цигара по време на рекламите, нито да прибера дрехите от простора, нито да забърша масата…

Масата!!!!

P.S. Tribute to Ellen DeGeneres.

5 comments on “Вие имате ли проблем с отлагането?

  1. thearyn
    септември 13, 2008

    „И, за Бога, що за професия е това да измисляш имена на цвета на стената?“

    Ммммм… Copuwriter?🙂
    Аз, например, напоследък тренирах с имена на бъдещ мол ;))))

    Like

  2. thearyn
    септември 13, 2008

    да бе, много ясно че знам как се пише.. ама мистайпнах :Д (хаха! Д! ха!)

    Like

  3. Terry
    септември 17, 2009

    „щом сте стигнали до моя блог и го четете, значи сте гей“…добре е човек да научава истината (или пък новини) за себе си! макар и от напълно непознати автори на блог…
    благодаря!😉

    Like

  4. Terry
    септември 17, 2009

    боже, така се шашнах от новината за мен, че забравих да си задав въпроса.. какво стана във филма!?🙂

    Like

  5. мебели за баня
    ноември 27, 2014

    Мисля че всеки има този проблем.Дори и да не си признава може би му се случвало да си каже, ще сготвя това, но на края решава нещо по лесно.Това е отново тип отлагане в моите очи.Статията ви е доста интересна,като че ли отлагаме целият си живот за утре или други ден, като той е един миг.Само миг.Ще се радвам ако ни пишете още.Имате добър изказ и предавате приятно своите емоции и виждания.

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on септември 11, 2008 by in просто хрумки and tagged , .

Навигация