Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Решителност? Амм…не съм сигурна…

Шофирах на път към работата тази сутрин, бях малко закъсняла, и осъзнах, че всеки ден трябва да взимаме толкова много решения, всяка минута и секунда трябва да решаваме нещо. Закъснявах малко за работа, затова си помислих, че мога да компенсирам като натисна малко педала, пак в ограничението за скоростта, но по-бързо, но дори и тогава се оказа, че трябва да взимаш решение. Особено, когато бързаш, тогава трябва да решаваш много неща. Наближаваш червен сфетофар и трябва да решиш бързо в коя колона да се попдредиш и зад коя кола да застанеш. Oсноваваш решението си коя кола ще тръгне най-бързо само като гледаш задницата й. Разбираш ли, ако видиш кола, на която калниците са й паднали, бронята виси отстрани на колата, а от капака излиза черен пушек, ясно е, че тая кола не я кара някой младеж, особено ако главата на шофьора се вижда само наполовина от седалката. Не че има нещо лошо в това, де, но определено това не е колата, зад която искаш да застанеш на сфетофара, ако бързаш. Искаш да застанеш зад някоя спортна кола, определено. Не зад някой камион или трактор. Ако видиш трактор, да знаеш, че те изобщо не бързат, не си дават зор.

Като старите VW микробуси, които хората караха през 60-те, едни автобусно-микробусни ванове, сещаш се, шофьора е хипи и просто си кара ей така, дръпва си от козчето, върти онова огромно воланесто кормило… никой не натиска педала на VW вановете. Така е и с всички камиони. Особено затворническите, те определено не бързат много. Не заставай зад тях на сфетофара.

Решения, всяка секунда решение! Като се замислиш, днешните решения са повече и по-сложни от преди. Например, пещерните хора не е трябвало да взимат толкова много и компексни решения, дори не е трябвало да решават какво ще ядат – или ще е нещо, което си убил, или което си набрал. Най-голямото и важно решение е било: „Опс, хищник! веднага ли да бягам или да изчакам една секунда?” Това са им били решенията. Днес всичко е едно огромно решение. Отиваш до щанда за шампоани в магазина и там има шампоан за гъста коса, шампоан за тънка коса, шампоан за къдрава коса, шампоан за руса коса…хей, хора, пещерните хора са живели само с един шампоан, за суха рунтава коса. Това е всичко, от което са се нуждаели. На етикета на шампоана надписа е бил: „За мръсна, кална, сплъстена и рошава коса”. Само един шампоан и със сигурност е бил шампоан за рамене, тяло и коса, сто процента. Това са им били решенията. Днес всичко е едно огромно решение.

Отново ми предстои голямо решение – безкофеиново кафе или турско? Или три в едно? Или две в едно кафе? Или какао? Ами мляко в кафето? Аргх!

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on септември 5, 2008 by in просто хрумки and tagged .

Навигация