Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

оПИЦАление

Миражът за сочна, ароматна и огромна пица, с разтопен като дъвка кашкавал, която те гледа с повдигната вежда от доматен резен от масата и нахално те предизвиква да я ометеш, ни преследваше цял следобед вчера. ПрОграмата за вечерта е да поръчаме пица и, разпльокани пред телевизора, да гледаме каквото дават по националните.

20:00 часа. Леко сме гладни, но се търпи. Покрай пицата поръчваме и картофи с картофи, кока с кола и още, докато минем минимума от поръчка за 30 лв. за стек бира, защото на мен ми се пие бира, но ме мързи да сляза до магазина долу. Много юзър-френдли интерфейса на Pizza Victoria е капиталист, който заговорничи срещу клиента и нарочно дори не намеква какво иде после.

21:10. No pizza. На нетърпеливото и доста изгладняло „АЛО“ някаква женица от пицарията казва много БЗЗззззз и малко реч, но разбираме, че поръчката се е появила, после е изчезнала, после пак се е появила и някой я е записал, но после май този някой е изчезнал…. Както казах, много Бзззз и малко реч, но става ясно, че поръчката я няма. В обещаните 30 минути до доставка заглушаваме рева на празния търбух с полуготова доматена супа.

21:47. Ето, ако ни бяха монтирали сателитката в новата къща, нямаше да гледаме Национална гвардия! На черно-бял екран (за антена ползваме кабел за телефон все пак…) Боян не изглежда чак толкова неприятен. А, не е от цветовете, просто го гледаме без звук.

22:00. Къде, по дяволите, е пицата?! Пак „АЛО“ и пак много Бззз и малко реч. Проверяват. Доставчика е пред входа. На стария ни адрес. Искаме да говорим с управителя на пицарията. Оплакваме се. По реакцията на управителя разбираме, че 1) сайтът на пицарията е одухотворено същество със собствени виждания, решения и способности, което ту не харесва поръчка и я трие, ту връща хората на стария им адрес, ту размисля и изплюва актуалната и вярна информация и 2) че самият управител нищо не може да направи, защото само минава през пицарията, случайно вдига телефона и е за малко. Дори се чувстваме малко виновни, че сме се оплакали.

22:10. Не съм сигурна дали съм повече ядосана или повече озверяла от глад. Размишлявам над тази дилема, докато доставчика се обажда да пита къде е входа. Той е на ъгъла. Отиваме да пушим, докато той дойде.

След десетина-петнадесет минути – една цигара + реклами + убийството в „От местопрестъплението“ – осъзнаваме, че доставчика сигурно е припаднал между етажите. В блока ни има асаньор, който е спрян, защото върви само надолу. Звъни телефона, доставчика е и даже не е запъхтян. Подозрителни сме. „От предния път, когато се обадих, чакам пред входа“, казва и не уточнява какво и защо чака там. Окуражаваме го да отвори вратата и да се качи да донесе поръчката.

22:40. Пицата не се оказа това, което беше в следобедните ни блянове. А и да вечеряш, докато гледаш „От местопрестъплението“ се оказа недобра идея. Чудя се дали да не поръчам следобяд храна за вечеря?

Advertisements

2 comments on “оПИЦАление

  1. armyofaboy
    юли 25, 2008

    поръчвай в дон вито 🙂 Обикновено ти ги носят бързо, а и разносвачите са totally cute 😀

    Блогът ти ме кефи мега много, Акси, продължавай да пишеш 🙂

    Like

  2. thearyn
    август 5, 2008

    хахахахахахаххаааааааа…
    мда, дон вито са върха! ама ни е близо на нас с пепи…при вас не знам дали има… о!шипка? 🙂

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on юли 22, 2008 by in просто хрумки and tagged , .

Навигация