Муша-Буша в пространството

Всичко, което харесвам е или незаконно, неморално, калорично, пристрастяващо, скъпо или невъзможно.

Моята история с блоговете

Когато за първи път чух думата „блог“, мислех, че Лиз(б)ета е научила българската дума „влог“. Досега блоговете бяха за мен загубеното време на някого, за да уплътни моето. Днес слагам ново начало – моето загубено време да запълня това на някой друг. Едва ли в моя блог ще има много текст, все още изучавам колко мнооооооооого неща има тука за щракане.

15:20. Блоговете са успешно средство за намаляване на цигарите. Добре че кабела на интернета е на принципа „балкон-дърво-стълб-небитие“ и от време на време подухне ветрец, за да стана от компютъра и да пуша. Трябваше да чистя, но, докато пушех, се замислих: Колко мръсна трябва да е една нова къща, за да забележи жена ми, че единственото, което съм чистила, е спама в пощата си?

5 comments on “Моята история с блоговете

  1. mislidumi
    юли 24, 2008

    Йо! Инициативният комитет за приветстване на нови блогъри ме упълномощи да ти кажа: „добре дошла“.🙂 Този комитет бе набързо сформиран от мен самата преди миг, един вид диктаторка съм. Но може пък и на на някой друг да му хрумне да се включи.
    Дерзай мадам, четем те!

    Like

  2. Tigra
    юли 28, 2008

    Продължавай да пишеш! Позабавлява ме!🙂

    Like

  3. Lisette
    август 7, 2008

    Thats a lot of… Bulgarian here…🙂

    Like

  4. longanlon
    октомври 3, 2008

    ъъъ, блога на лизета нещо е защитен с паролички…

    Like

  5. Димитър Атанасов
    юли 15, 2014

    Днес открих , че в този блог е въведен абсолютен ред, за което – поздравления! Сега вече мога да започна да чета по дати и се надявам да не прескоча нещо! Твоят начин на изразяване е много увлекателен и ми доставя огромно удоволствие . Имам само един въпрос: Нали не се сърдиш, когато непознати се обръщат към теб на „ти“?
    Ще ти обясня, защо не ми идва на езика учтивата форма..
    Първо , допускайки ме да чета и изказвам мнението си по всичко, ти скъсяваш дистанцията и ме подтикваш да те чувствам като приятел и аз наистина така и го приемам. Имам чувството че те познавам отдавна:)
    Второ. в английският език език няма такова разделение. „You“ e и „ти“ и „вие“
    Трето, моите дъщери са на твоята възраст, а един от внуците ми е по голям от сина ти Максим.
    Надявам се, след всички тези нескопосани написани доводи и обяснения ще ми разрешиш да продължа да ти говоря на ти.. Please…
    Thank you!

    Like

Кажете си

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Information

This entry was posted on юли 21, 2008 by in Просто хрумка, просто хрумки.

Навигация