Oрганизацията „Ел Джи Би Ти“?
из вечерните новини на Нова телевизия, 26 юни:
after the pride 2009
dete пак пише страхотно. Просто прочетете това. Ето част от него:
от два дни искам да напиша, а просто не ми идват думи, и чакам някой пръв да го направи, за да ми дойде вдъхновение. първа беше биляна. и не че преди това не изгледах всички репортажи и клипчета, и изчетох всички тъпотии и несъответствия в медиите – като брой участници, като действия, та мотото ли не беше Rainbow Friendship, та хомосексуалисти ли не бяха!
нощта преди the big day ме беше страх, но когато се събудих след по-малко от 6 часа сън, вече нямаше такива чувства, но по пътя към ндк се питах дали всички, които срещам, знаят къде отивам, и че ей сега ще надяна един цветен гащеризон, ще надувам свирка, заобиколена от полицаи и после пак ще се слея с всички. после вече успокоение в офиса на ‘джемини’ сред всички организатори и доброволци, докато се преобличаме, разпределяме ‘позиции’, последни наставления и довършителни неща, размяна на телефони, снимки с цялото бойно снаряжение. в офиса идват и двете майки, които ще носят транспаранта ‘ние сме техни майки и ги обичаме и подкрепяме’ и аз не мога да им се нарадвам. и накрая строени долу във входа, чакаме полицаите да дойдат да ни преведат до ндк.
излизаме и о!чудо – небето не се пропуква над главите ни. не знам защо очаквам да стане нещо изключително. то от толкова заплахи, мерки за сигурност и частна охрана, човек се филмира, че отиваме на война. а и с тия каски.. вървя най-отпред с пожарогасител в найлонова торбичка и си мисля кви сме странни на хората, с които се разминаваме, а полицията само им казва да минат вляво, вдясно, да стоят на място, а на нас да се дръпнем от храстите. на ндк се разпределяме на трите кпп-пункта (много ми е смешно как звучи) за фейсконтрол (да, и това) посредством гей-дар и наци-дар! и аз търча – оказва се, че на нашия сме забравили пропусквателни лентички да вземем. на моста се трупат хора, потя се с каската, а през нашия пункт никой не влиза, поне идват през другите. полицаите и частната охрана са ок, едни момчета седят на спирката и ни подвикват глупости, и те току ходят да ги порверяват, искат им документи, а един журналист ги снима.. идват и калоянчо и софи с неин приятел и аз много се радвам. нямам възможност още да се нарадвам на хората в множеството, но и за това има време.
събираме се да тръгваме и аз съвсем не знам какво се случва. вървя с всички и по едно време чувам глас на някой от организаторите да застанем на равни разстояния и чак тогава схващам защо съм там и бързо се измъквам от тълпата, заставам отстрани, следя кой накъде се движи, полицаите и охраната през цялото време подвикват ‘влезте навътре, да сте по-компактни, по-бързо, по-бързо’, някои хора от шествието ме поглеждат, аз им казвам ‘по-бавничко.. нас слушайте’ и ми е смешно. оглеждам се колкото мога, виждам единствено, че всичко е наред, само полиция и празни пространства. има зяпачи надалече, по-късно на снимките виждам и средните им пръсти, благодаря, имам си и мои. чувам организаторите да съобщават по радиостанциите за някакви съмнителни лица, но не виждам какво се случва с тях по-нататък, по-късно видях полицаите да удържат някакъв човек. и все вървя и чакам да се случи нещо лошо. а нито виждам, нито чувам някакви масирани действия срещу нас. в шествието виждам генади кондарев от ‘зелените’, онзи ‘гръцки’ актьор, на чието представление все не отивам, много хора, които съм виждала на протести, прекрасната яна пункина – отново снимаща.. и много красиви момичета. музиката от платформата с танцьорите и елза се чува слабо, а и аз съм доста назад, което значи, че хората сме доста и се радвам. но чувам химна ‘i will survive’ и кайли миноуг и се опитвам да се отпусна и да се позаклатя малко, но не мога, а само се оглеждам. и журналисти с камери или изобщо всякакви хора с апарати се мяркат, в шествието и извън него. мъкна кашонче със знаменца, които са се залепили и не мога да ги раздавам на хората, така че връчвам на калоянчо и на един от другите доброволци един наръч знамена и заповядвам да ги оправят и раздават, хаха. и явно някакви хора ни махат от домовете си, щото всички гледат нагоре и също махат и се смеят, веят знаменцата и съвсем не разбирам кога сме стигнали до попа, където се е строила тълпа и гледа. платформата изчезва и ние продължаваме по графа към ‘червената къща’. някакви момчета близо до шествието се спират и викат нещо за някакви педали и аз надувам свирката, те свирките са за това – заглушаване на страничния шум. на завоя до мимас един от охраната до мен е уцелен с нещо, оказало се портокал! и така почва дългото влизане в ‘червената къща’. районът още е отцепен, но не липсва публика да зяпа фрийк-шоуто. не знам къде се побират всички тия хора, но който чуя, че смята да си тръгва, почвам да му обяснявам цаката с такситата, крий знаменца и значки и т.н. и усещам, че изобщо не искам да говоря за криене, а да им кажа да се сдобият с още по-големи знамена и да си ги развяват постоянно където и да са.
Прайдът през погледа на правозащитник
БХК са публикували на сайта си два интересни анализа на прайдът Rainbow Friendship. Чувам мнението на БХК, поради няколко причини – Джемини и БХК работят добре в сътрудничество от много години; Марги Илиева беше адвокат по ЛГБТ дела доста време, още откакто ЗЗсД влезе в сила; пак БХК и Марги представляваха Джемини в няколко дискриминационни дела, в това число и срещу Волен Сидеров. С други думи, БХК, макар и не със специалнизиран фокус върху ЛГБТ проблематика, имат теоритически и практически опит в не-дискриминацията на база сексуална ориентация.
На пресбрифинга преди самият прайд Марги предизвика яростна (макар и, според мен, преувеличена и доста лична) реакция от страна на журналист, заради критиката си към медиите, които все още не само, че не цензурират враждебната реч, но напротив, използват я, за да продават заглавията. Ако аз бях казала същото, едва ли някой щеше да се впечатли, поне моя остър език е познат. Съгласна съм с това, което каза Маргарита и го подчертах, когато на заключителната пресконференция след прайда и аз почти се скарах с няколко журналисти заради отразяването (ъм…кое?) на прайда, използвания език и горчивото усещане как на шествието е дошъл един журналист, който после е пратил текста си на останалите медии. Може да греша, но наистина имах такова усещане. Пост-прайд публикациите ме върнаха в 2003-та година, когато смятах, че 168 часа Е вестник и на страниците му четях „Парадът на различните“, „Шествието на хомосексуалистите“ и други словоблудства. Моля, ако случайно някой журналист чете това, да не се засяга, аз казах какво имам предвид на пресконференцията. А и не аз трябва да уча как да се пише материал на социална тематика. Аз само ги чета.
Ето впечатленията на БХК за прайда. Споделете.
Празник под засилена охрана
На 27 юни тази година някак тихо и без кръвопролития се състоя второто в страната шествие на LGBT (lesbian, gay, bisexual and transgender) общността.
На пресконференция в БТА, докато българската страна се поздравяваше с успеха, че такова събитие изобщо е възможно да се случи у нас, при това два пъти, чуждестранни делегати изразиха огромното си учудване от засилените мерки за сигурност.
Действително шествието на различните приличаше повече на транспортиране на ключови свидетели по антимафиотско дело: участниците бяха тройно изолирани от външния свят – с наета охрана, полиция и специални части, бяха им раздадени каски и изрични инструкции „Не се отделяйте от групата и си пазете лицата!“, а ако някой искаше да си тръгне след шествието, беше предупреждаван: „тогава няма вече да носим отговорност за вашата безопасност“. Стигна се дотам, че някои от дошлите да подкрепят с присъствието си идеята и да покажат толерантност не бяха допуснати от съображения за сигурност.
Ако разпознаването на един човек като хомосексуален води до такива рискове, а то носи, както се видя на 28 юни миналата година, значи обществото ни наистина боледува от особено остра алергия към всичко, различно от патриархалното. Ние открито мразим хомосексуалните по същия начин, по който мразим ромите, възрастните и децата с увреждания: те ни карат да се чувстваме неловко. А така имаме нужда да мразим някого.
Пасивната (не)толерантност на „нормалността”
Димитрина Чернева
Отидох на тазгодишния гей-парад със смесени чувства. Не, не защото бях обладана от страховете на богословите, че някой ще се опита да отвоюва територията на нормалността, да заличи границата между нормално и ненормално, та дори да покаже ненормалното като по-стойностно от нормалното. Натрапената баталност на този малко архаичен сюжет би могла да екзалтира носталгията по един свят с фиксирани ценности и замръзнали контури. Синодалните опасения явно изхождат от рязкото разграничение между „нормално” и „ненормално”, между „естествено” и „противоестествено”. На мен обаче ми е трудно да прокарам тази граница. Давам си сметка, че подобно разграничение се дължи на обикновения социален морал, а в него знаем има толкова много условност и лъжа.
Питам се дали българските клирици, които издигнаха лозунга „Вън хомосексуалистите от България”, ще припознаят себе си в множеството, събрало се да убие с камъни уловената в прелюбодейство жена? Очевидно адептите на Мойсеевия закон не осъзнават лекотата, с която подобно разграничение ни оплита в мрежите на лицемерието. Защото ако съвестта ни осъжда безусловно всяко полово отношение, което не води до единството и утвърждаването на личността, то ясно е, че „извън този принцип е невъзможно да се намери критерий за различаване на нормално и ненормално в половата област“.
Всъщност смесените ми чувства са продиктувани по-скоро от убеждението, че въпросът за пола, любовта, а и сексуалната ориентация е дълбоко личен. Че изборът, който прави човек в сферата на еротичното, е интимен, а всяко надничане, обсъждане или отсъждане от страна на външните погледи е неуместно и недопустимо.
Аудио-визуални впечатления
Ще ни трябва поне седмица да съберем цялото медийно отразяване на Rainbow Friendship. Ето някои, отново благодарение на SeaStar999:
И още едно видео: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2009/06/27/hh.73382
Снимките са от Дарик и от Вести.ком.
И още няколко сними тук
За предстоящият прайд в Иран…опс, в България
Тези дни нямам време да пиша сама, но крос-постовете обясняват какво искам да кажа.
По-долу има транскрипция на предаване по „Хоризонт“ от онзи ден. Легенда: ИН – Ирина Недева, АД – Ангел Джамбазки, АГ – Аксиния Генчева, СП – Станимир Панайотов)
Джамбазки не казва, че гейовете не са хора, но говори други пълни глупости.
22 юни
Хоризонт до обед
Водещ Ирина Недева
разговор с председателя на комисията по ред и сигурност в столична община Ангел Джамбазки:
ИН – Здравейте, господин Джамбазки.
AД – Здравейте.
ИН – Вие си позволихте да изкажете своето становище, негативното си отношение към хомосексуалния парад, който ще се проведе на 27-и юни; има ли вероятност общината да преразгледа разрешението за провеждането на този парад?
АД – Много би ми се искало да го преразгледа, но това е задължение и работа на администрацията, така че аз не мога да кажа дали ще го преразгледа, или не. Но, надявам се да го преразгледа.
ИН – Вие се надявате общината да го преразгледа? Вие сте председател на комисията по обществен ред и сигурост…
АД – Това е така.
ИН – Tова означава ли, че предприемате стъпки, с които искате да постигнете преразглеждане на това решение? Написал ли сте писмо до администрацията…
АД – Направих каквото ми е по силите, да.
ИН – Какво е то?
АД – Направих каквото ми е по силите, в духа на правомощията, които имам като общински съветник и председател на тази комисия, да разговарям с хората в администрацията, които взимат тези решения.
ИН – Искам да ви попитам вашата позиция съгласувана ли е с политическата партия ГЕРБ, от която се водите официално общински съветник, и с ВМРО, другата политическа формация, на която принадлежите? Тоест това становище ли е на ГЕРБ?
АД – За становището на ГЕРБ трябва да питате неговия председател г-н Цветанов. Но това е становището на ВМРО.
СП – Господин Джамбазки, Станимир Панайотов…
АД – Само секунда, само секунда…
СП – Окей.
АД – Становището на ВМРО е, че такъв парад е излишен, освен че създава затруднения за администрацията и за града, което е едната гледна точка, но да речем, че много хора биха искали да изразят някакво мнение и позиция и с това затрудняват останалите – да речем, че това не е най-важното. Личното ми мнение и становището на ВМРО е, че такъв парад е абсолютно излишен и вреден за българското общество. И каквото беше по силите ми направих, за да убедя колегите ми от политическата група на ГЕРБ в общинския съвет…
ИН – А учудва ли ви това, че освен вас, никой не прави политически изказвания на тази тема? Нито един от политиците в България?
АД – Ами това си е тяхна работа. В смисъл явно избягват във време на избори да си създават врагове. Но аз мисля, че това са теми, по които не трябва да се избягва разговора. И позициите трябва да бъдат ясни. В края на краищата тези неща са въпрос на политика в най-чистия й вид. Или подкрепяш нещо. или не го подкрепяш. В случая ние от ВМРО не подкрепяме провеждането на подобен парад.
ИН – Господин Джамбазки, въпрос от Станимир Панайотов.
СП – Господин Джамбазки, аз останах с впечатление, че от една страна вие извършвате чисто административните си функции, в позицията, на която служите, от друга страна вие правите някаква форма на политическа сугестия към ГЕРБ като ваш партньор. На мен това ми се струва малко меко казано нередно, при положение, че нямате координирана обща политика и становище въобще по въпросите за гей и лесбийски права в България.
АД – Само ще ви поправя, че аз административни правомощия нямам. Общинския съветник има представителни задължения и права и неговата работа е да формира политики, политически позиции и политически мнения. Ако бях служител на администрацията, нещата щяха да бъдат различни, но аз не съм.
АГ – Извинявайте, аз искам да ви попитам – в какъв смисъл различни? Тъй като вие сте председател на комисията? В какъв смисъл шяха да бъдат различни?
АД – Когато работиш в една администрация, имаш служебни правоотношения. Когато кмета или съответния началник взима решение, администрацията трябва да го изпълнява…
ИН – Само за миг, защото времето ни е ограничено. Г-н Джамбазки, ако правилно го разбирам, ако той беше администратор в случая, щеше да забрани парада. Нали така, г-н Джамбазки?
АД – Ако имах възможност, щях да го забраня, да.
ИН – Така. За това въпросът и към вас, и към обществото е следният… Нека да кажа, че направихме опит да се свържем със столичния общински съвет и с неговия председател Андрей Иванов, който е също от най-голямата партия в общинския съвет. Като до този момент ние нямахме и нямаме потвърждение за това, че можем да получим едно становище по отношение на това, дали действително общината й се иска да забрани този парад, дали ще уважи тази позиция, изказана от председателя на комисията по обществен ред и сигурност. Но въпросът ми към вас, г-н Джамбазки, е следният – ако националисти и гевни хора атакуват гей-прайда, вие ще се радвате ли, щом сте против провеждането му?
АД – Не е въпрос на радост. Общественият ред трябва да бъде спазван, така че… Такива неща трябва да бъдат парирани от органите на МВР и да се спазва закона.
ИН – А не смятате ли, че с подобни изказвания подклаждате подобен тип…
АД – Не, не смятам.
ИН – …прояви на враждебни чувства към упражняването на човешки права?
АД – Не. Не смятам
АГ – Tогава защо смятате, че прайда ще подклади позитивни настроения към хомосексуалността, ако вашите изказвания няма…
AД – Защото прайда, тук бих предпочел да намерите някаква българска дума, е демонстрация на нещо, което за мен не е добре да бъде демонстрирано по улиците. За мен демонстрацията на…
СП – Имам чувството, че 10 минути говорим за вашата хетеросексуалност, г-н Джамбазки…
ИН – Нека да не започваме за хетеросексуалност и хомосексуалност – кое е по-добре и кое е по-лошо, защото това въобще не е темата на този разговор.
АД – Не е темата, разбира се.
ИН – Г-н Джамбазки, само в Саудитска Арабия и в ислямския свят са трудни или са забранени гей-парадите. В Западна Европа са разрешени.
АД – По същия начин ексхибиционистите могат да решат да направят свой парад. Нали така.
СП – Не мога да реагирам.
AД – Вие ще бъдете ли за или против това да се разхождат само по шлифери и да ги развяват от време на време.
АГ – Да, но проблемът е, че видимо националистките и фашистките организации се ползват с протекции от страна на общината, разбирате ли?
АД – Не.
- (AГ и АД говорят един през друг)
АГ – Не смесвайте вашите правомощия, дадени ви по закон, с личното ви мнение.
АД – Да ми обяснявате, че общината толерира националистически или фашистки организации е абсолютно нелепо и невярно.
ИН – Не обясняваме, а питаме.
АД – Не, не е така.
ИН – Питаме, дали след вашата позиция няма да се окаже, че се толерират националистически прояви. срещу упражняването на правата на сексуално различните
AД – Не, няма да се окаже. Ми те ексхибиционистите сексуално различни ли са?
ИН – Приключваме този разговор с една яснота – г-н Джамбазки ако имаше административна сила, гей-парад нямаше да има в България, както няма и в Саудитска Арабия.
После, Страхът няма лице, via Помъдрелите момичета
А страхливците не показват своите или се крият зад имунитета, даден на всякакви престъпници в тази държава.
Снощи, в нощта на 24ти срещу 25ти юни, само два дена преди Rainbow Friendship шествието са извършени няколко атаки над места, за които се знае, че се посещават от ЛГБТ хора.
Атаките стават по едно и също време, около 3.30 часа сутринта, когато фашизоиди със скрити лица и качулки хвърлят коктейли молотов по:
- хотел на Дим Дуков, една от малкото популярни личности, които не се страхуват да покажат, че са част от ЛГБТ общността;
- гей бар In Da Club;
- заведение, посещавано предимно от ЛГБТ хора и травестити.
На всички е ясно, че зад атаките стои Национална Съпротива, ударната скин-наци-фашо-лумпен група на БНС, лидерствана от лицето Боян Станков – Расате. Той обаче в момента е пазен от кандидат-депутатски имунитет, тъй като, не забравяйте – БНС участва в парламентарните избори на Република България, а в листите им са Расисте, д-р Иван Георгиев и всякакви изчадия от групировки като Кръв и Чест и така нататък.
В деня преди атаките един от организаторите на шествието е нападнат в гръб от самия Боян Станков и негов млад адепт (ало, Хайдер) на излизане от национална телевизия. Естествено, нападателите не могат да бъдат арестувани, защото у нас откровено нацистка пратия може да се регистрира и да участва в парламентарни избори, да има медии, да използва реч на омразата и нацистки символи, да извършва побои, да плаши журналисти и ДА ВЛЕЗЕ В ПАРЛАМЕНТА, ако си напазарува или и прелеят гласове.
В същото време един от билбордовете на шествието е залят с кафява субстанция, вероятно бензин или нафта, но явно не е достигнал акъл как да се подпали. Няма да ви светна, амеби.
В същото време две момчета (гей и стрейт) са пребити посред бял ден на спирка в София, като никой от присъстващите наблизо не се е намесил. Защо? ми били педераси и хич не се харесали на няколко любезни спортни фена.
В същото време столичният общински съветник хер Флик (на която община всички ние, гей и херетосексуални хора плащаме данъци) обявява в ефира на националното радио, че ако има административни правомощия, би се постарал ЛГБТ хората у нас да се чувстват като в Саудитска Арабия.
В същото време млади богослови и нео-нацисти-пагано-тенгристи заедно правят литийно шествие с хоругви из центъра на София, където не биха били допуснати да протестират нито гей хора, нито еколози, нито когото и да е било с някакво гражданско самосъзнание. Парадите на идиотизма не е ли редно да се забранят?
Само че, другари и господа страхливци, скрити зад качулки, имунитети и протекции, ние, за ваш ужас, ИМАМЕ ЛИЦА.
И ще видите всички тези лица в събота.
И ако вече отброявате дните до 5 юли, тогава трябва да прочетете и Кандидат-депутатско… upated на Бай Далай.
G.A.Y.2 (gay.as.you.2)
слушай сега, гей-прайд ще има и той ще е на 27 юни 2009 година в софия, ако не вярваш, виж билбордите. шествието започва в 16:30ч. от моста на влюбените на ндк. не закъснявай.
първо – прайдът се организира от няколко неправителствени организации и се нарича rainbow friendship
второ – прайдът е международно подкрепен от посолствата на 11 държави – ако още не знаеш кои са те, ще повторя и аз – това са франция, великобритания, холандия, белгия, сащ, норвегия, германия, дания, финландия, бразилия и швеция, както и от много други организации. единствената българска партия, подкрепила прайда е зелените, както и младежкото бсп.
трето – аз ще ходя.
четвърто – гей-прайдът не е (без кавички, че много кавички трябва да сложа) фрийк-шоу, в което участниците правят еднополов секс на улицата пред всички минувачи и най-вече пред децата. не е вулгарно шествие на извратените. не е демонстрация на различност. не е призив към получаване на специални права. не е подигравка с православната ни държава. не е потъпкване на моралните ценности на българския народ. не е стъпката преди узаконяване на педфолията и зоофилията. не е налагане на ‘хомосексуализъм’ (е, не се сдържах).
пето – гей-прайдът го има по света, защото точно преди 40 години гей-хора от тематичен клуб в сан франциско – stonewall inn, решават за първи път да се опълчат на полицията, която за пореден път ги тормози, разтуря и арестува щото са гей и щото са в клуба. на следващия ден се организира шествие, което да отпразнува тази проява на смелост у хората. затова е и ‘прайд’ – защото са се гордеели с това, че вече не ги е страх. а не защото са се гордеели, че са гей въобще. и целта им не е била да развращават младежта, а да се признае, че съществуват и че са такива, и че не ги е страх, и че също искат да се държат за ръка на улицата без някой да им казва, че парадират. след това подобни шествия, паради, прайдове се организират в много други държави, и то най-вече държави с наистина работещо законодателство, които работят за равенство не само у тях си, но и в други страни. и както в едни протестантски щати има прайдове, както в кралство белгия има прайдове, така и в българия с този прайд никой не се обявява против религия и начин на управление (на вчерашното ‘литийно’ шествие на българската църква ПРОТИВ гей-прайда, което ако не беше подкрепено от малките побойници от бнс, щеше да е просто обикаляне с иконите, един от интервюираните по новините, го бяха писали, че е ‘монархист и консерватор’).
шесто – гей-прайдът не налага хомосексуализъм, защото първо – се казва ‘хомосексуалност’ понеже не говором за политически идеи като комуниЗЪМ, капиталиЗЪМ и марксиЗЪМ, нито за болести като аутиЗЪМ и астигматиЗЪМ и защото не казваме хетеросексуалиЗЪМ; и второ, защото той, хомосексуалиЗЪМЪТ не се прихваща по въздушно-капков път, нито като гледаш шествие на хора в цвветни дрехи, веещи знамена на дъгата.
гей-прайдът не е фрийк-шоу, защото, първо, не сме изроди, второ, целта не е секс на улиците, нали се разбрахме. и ако има още някой, който да се скандализира от гей-прайд, то да надигне първо глас пред рекламите с голи задници и цици, чалга-клиповете и половината ученички и студентки дето ходят като ‘работнички’ на училище, защото тези, които очакват, че на един такъв прайд ще видят развяващи се полуголи хора, 30 хиляди мъже в женски дрехи, то са объркали най-малкото държавата : ) и защото на прайдове в други страни, става точно това, подкрепено от кметове и жители, става един истински уличен парад, с музика, шоу, знамена, наистина много хора, забавни прически, цветни дрехи – всичко, което искам да стане и тук, но заради ‘пазителите на моралните ценности’, ще трябва да бъдем охранявани от полиция.
гей-прайдът, ще кажа за пореден път, не е парадиране с различност, сексуална ориентация, желания, начин на живот и външен вид. защото, когато става дума за 6-ти май, на никого не му идва на ум да каже ‘тия сега какво ще ми парадират с танкове и бойни самолети’, нали? а всъщност 6-ти май, бидейки празник на българската армия, прославя и оръжията, и убийствата, и насилието – с каквато и цел да са правени те. тази неделя в зоологичекста градина в софия имаше ‘парад на плюшените мечета’ – весело, нали, и пак никой не си е мислил, че става дума за демонстрации, парадиране с плюшени мечки и налагането им над другите играчки с цел да се покаже, че те са най-велики и най-добри? гей-прайдът не цели да натрапва поведение на другите. защото тогава една реклама на цигари и алкохол ‘натрапва’ на един непушач и не пияч да пуши и пие, защото хората със скъпи коли ни натрапват богатството си, тези, която вървят по улицата и пият кола ми натрапват това тяхно предпочитание, а аз кола не харесвам! тъпата крава с дънкови шалвари ми натрапва (без)вкуса си към дрехи и т.н.
гей-прайдът и гей-движението в цялост не иска специални права, защото специални права няма. и какво са специални права anyway? иска се само и единствено това, което го пише във всяка конституция – ‘всички граждани са равни’.
а в полемики по религиозни и в частност библейски въпроси, въобще няма и да влизам. смешно е! само един пример – библията заклеймява изневярата – нещо, което днес не се преследва от закона в нито една християнска страна.
а навремето не се е гледало с добро око (най-малкото) на неща като развод, повторна сватба, брак на хора от различна раса/религия, аборт, брак с вдовец/вдовица.
гей-прайдът (ако се чудиш защо постоянно го повтарям, то е, за да излизам на повече търсения в гугъл, естествено, хаха) и гей-движението нямат нищо общо нито с разстройство като педофилията, нито с ‘не-знам-какво-е’ зоофилията и по този въпрос също повече няма да говоря.
седмо – нуждата от гей-парад е следната – докато още има неравенство, агресия и всякаква дискриминация, паради ще има. докато чернокожите в щатите са били мега дискриминирани, и те са правили простестни шествия. не че сега всичко е цветя и рози. но!
осмо – много се радвам, че блогът ми не е особено полулярен и след такъв пост не очаквам да се заформят коментари и полемики, които да дъвчат едно и също отново и отново, да се пускат обиди и т.н. но допускайки минималната вероятност това да се случи, ще трия коментарите, които не ми казват нищо ново и интересно.
и ако след целия пост излиза, че заемам защитно-нападателна позиция без (още) някой да ме е нападал – да, почти така е, но по-скоро правя обяснение на неща и нападки, които съм чела и препрочитам и чувам да се говорят по телевизията. на богословите с крайни възгледи и нацистичните националистчета – смешни сте бе, жалки сте!
девето – 4.30ч. 27ми юни, събота, софия, ндк, моста на влюбените. see you there.
Програма на шествието „София Rainbow Friendship” 2009, 27ми юни, София
Програма на шествието „София Rainbow Friendship” 2009
27ми юни, София
Прес-брифинг: Правото да бъдеш различен: ЛГБТ хората в Европейския съюз
Час: 11:00 – 13:00
Място: Българска телеграфна агенция, вход с акредитции и покани
Говорители (по ред на представяне):
Доц. Благой Видин, член на Комисия за защита от дискриминация
Гиньо Ганев (или Борислав Цеков, секретар) – Омбудсман на Р България – непотвърдено
Маргарита Пешева – Председател на Съвет за електронни медии – непотвърдено
Линда Фрийман (ILGA-Europe, член на Управителния Съвет)
Майкъл Кешман (депутат в ЕП – член на ПЕС, Председател на Интер-групата за ЛГБТ права в ЕП)
Ник Лийк (Зам.-посланник на Обединеното Кралство в България)
Мартайн Елгерсма (Зам.-посланник на Кралство Холандия в София)
Др. Израел Бътлър (Агенция за фундаментални права към Европейски Съюз, втори национален експерт)
Ларс Норман Йоргенсен (Генерален секретар на Амнести Интернешънъл)
Станимир Панайотов – Координатор и представител на Организационния комитет на София Rainbow Friendship
Панел I: Обръщения и презентации (11 – 11.30) Панелът е разделен на две части: А) Представяне на участниците в брифинга и Б) 30 минути общо за всички презентации – отделени са по приблизително 5 минути на презентациявсяка презентация е с продължителност приблизително 5 минути..
Панел II: Въпроси и дискусия (11.30 – 13)
В този панел акредитираните журналисти и поканените гости ще имат възможност да задават въпроси и да повдигат проблеми, обсъдени в Панел І.
Фасилитатор: Аксиния Генчева
Превод: Кристина Николова
Шествие „София Rainbow Friendship” 2009
Час: 16:30PM – 18:00PM
Тръгва от: Моста на НДК
Приключва в: Център за култура и дебат „Червената къща”
С участието на: Елза Парини, танцьори и DJ
Rainbow Friendship в Център за култура и дебат„Червената къща”
Час: 18PM-22PM
Място: Център за култура и дебат „Червената къща”
Програма:
18PM: Официални приветствия към участниците от:
Г-н Майкъл Кешман
Организаторите
Домакините
18.05PM-19.30PM: Поглед в огледалото (програма от документално и експериментално видео, селекция: Боряна Росса)
Селекция от кратки документални и експериментални филми, посветени на проблемите на равноправието и гей културата. Използвайки различен подход – от улична акция и пърформанс, до документалиско изследване, артистите поставят предизвикателство пред стереотипите и предразсъдъците на съвременното общество. Те създават визуални метафори и символични празненства за да пропагандират любов и взаимно разбиране и да информират публиката за проблемите, които среща борбата за равенство.
С творбите на:
Джим де Сев, Тара Матеик, Pink Bloque, Кати Хай, Каролин Райдър Куули, Лий Мингуей и Върджил Уонг, Елизабет Стивънс и Ани Спринкъл, Боряна Росса
Подробна информация за видео творбите:
Венчално обвързване, 2004, документален, 82 мин, два откъса, всеки по 10 мин
Режисьор: Джим де Сев
Продуценти: Джим де Сев, Стивън Д. Пеллетие, Киан Тионг
„Венчално обвързване“ пътешества в историята от средните векове до Манхатанските хипита, атакуващи сватбено бюро през 1971. Филмът изследва миналото и настоящето за да разкрие значението на гражданския брак в Америка днес, като основа за разбирането на еднополовия брак. Първа награда за документален филм на Междунродния ЛГБТ фестивал в Сан Франциско, 2004.
PYT , 2005, експериментално музикално видео, 4.16 мин
http://www.taramateik.com
Запушете устата на неверието и отворете очите си за половата неопределеност в Небивалата земя, в която момчето Питър Пан е жена! През 1903, Нина Бокиколт изиграва Питър Пан в оригиналната Лондонска продукция. Критикът Денис Макейл ентусиазирано отбелязва, че „други биха били по-момчешки, или по-реално-момчешки, или по-гей или по-красиви, или по-злобни и нечовешки, или по-изкусно или фантастично елфически, но Мис Бокиколт ще си остане Питър на всички времена… тя беше неземна, но реална. Тя не ни натрапи нито определен пол, нито безполовост“. Напълно в духа на Бокиколт видеото
PYT (Pretty Young Thing – Красиво младо същество) разкрива кризата на „устойчивите“ закони на мъжествеността.
Pink Bloque (Блокът на розовите), 2002-2005, документация на улични акции, 12.52 мин
Блити Райли и Дара Грийнвалд
http://www.pinkbloque.org/newpast.html
Документация на акциите на Pink Bloque, радикална феминиска танцова трупа, базирана в Чикаго и осована през 2002, като артистична реакция на депресивната атмосфера, която се възцарява в левия активизъм в Америка след 9/11. Pink Bloque използва езика на популярните танцови форми, музиката и привлекателните костюми за да ангажира неподготвена публика в диалог по повод на съвременната политическа ситуация. Архив на техните проекти може да бъде намерен на www.pinkbloque.org. Видеото в тази програма е снимано от различни хора на улицата и монтирано от Блити Райли и Дара Грийнвалд.
Трилогията на Ики и Кати, 1999, експериментално видео, 9 мин
Кати Хай
Заснета в черно бяло, тази на пръв поглед грубо монтирана трилогия разказва историята на две сестри близначки, които правят пакости. Във възрастта, когато младите момичета разкриват сексуалността си, те изследват себе си (и една друга) в своите общи „игри“. В трите части – „Ики и Кати откриват свободата“, „Бавачката“ и „Учим се да сучем“ момичетата правят някои леко „непозволени“ работи. Да бъдеш непослушен може и да е забавно!
Оперяване, 2006, експериментално видео, 8,28 мин
http://www.carolynrydercooley.com/
Създавайки хибрид от филм и пърформанс, Райдър Кули разказва своята история за сърната и магнолията . Създавайки фантазмена метафора на човешката сексуалност, това произведение размива границите между мъжка и женска идентичност, чрез приказка за взаимоотношението между хора и животни, които се превръщат в хибридни същества, -характерен подход за изграждане на идентичност на куиър обществото в Сан Франциско.
Мъжка бременност, 1999, документален, 7.30 min
Лий Мингуей и Върджил Уонг
„Мр. Лий Мингуей е първият мъж, който износва плод в собсвеното си тяло. Тази процедура стана възможна чрез фаза II на клиническите опити в RYT Hospital-Dwayne Medical Center“
Уебсайтът и филмът от този проект, разказват убедително историята на „първата в света мъжка бременност“, повдигайки въпроси за джендър роли и стереотипи, за грижата и родителството.
Лаборатория на изкуството на любовта, 2009, документация на сватбени пърформанси, 5.52 мин
Елизабет Стивънс и Ани Спринкъл
„Ние, Елизабет М. Стивънс и Ани М. Спринкъл, сме семейство художнички, работещи над произведения, които изследват и празнуват любовта. Ние използваме възможностите на визуалните изкуства, инсталацията, театъра, интервенцията, живото изкуство (live-art), изложбите, лекциите, печатните издания и активизма. Всяка година организираме и режисираме една или повече пърформанс-сватби в сътрудничество с различни общества в САЩ и по света, след което показваме документация и реликви от празненствата в художествени галерии. Нашите проекти са свързани с цветовете и значенията на чакрите. Тази структура на нашата работа е вдъхновена от проекта на известната американска художничка Линда Монтано наречен „14 години живо изкуство“.
„Лаборатория на изкуството на любовта“ е нашата реакция на войната, движението против брака между гей двойки и доминиращата култура на алчността. Нашите проекти са символични жестове, които имат за цел да направят света по-толерантен, екологично устойчив и мирен“.
loveartlab.com е виртуално място, в което художничките споделят своите открития, документацията и развитието на проектите си. Те канят всички желаещи да сътрудничат в създаването на сватбите им през 2010 и 2011 година. Тук можете да намерите тяхната покана за сътрудничество за последната им Синя сватба, случила се на 14 юли, 2009 в Groove House, Оксфорд, Англия.
http://loveartlab.org/slideshow.php?year_id=5&cat_id=105
Официална покана, 2007, експериментално видео, 7.20 мин
Боряна Росса
Това видео е ироничен коментар на нестихващо популярната в България институция на бодигарда. Авторката повдига въпроси относно смисъла на патриархалните йерархии в нашето общество, основани преди всичко на ролевите модели на пола, наричани „естествени“ или „дадени от природата“. Ролята на бодигарда е изиграна от две гей и бисексуални жени, които имат синини под очите, може би резултат от домашен побой, а може би от победна битка…
DJ Парти в „Червената зала”
19.30PM-22PM: DJ XYZ & DJ Pikebass
Rainbow Friendship Party в ID Mix Club
22h – …
=====================
Sofia Rainbow Friendship Rally 2009 Programme June 27th, Sofia
Press-briefing: The Right to be Different: LGBTs in the EU
Timing: 11:00AM – 13:00PM
Venue: Bulgarian Telegraphic Agency, entrance with accreditations and invitations
Keynote speakers (in order of the presentations):
Blagoy Vidin – Commission for protection against discrimination
Ginyo Ganev (or Borislav Tsekov) (National Ombudsman of Bulgaria) – to be confirmed
Margarita Pesheva (Chairperson of the Bulgarian Council for Electronic Media) – to be confirmed
Linda Frreeman (ILGA-Europe, Board Member)
Michael Cashman (MEP – European Socialists, Chair of the Inter-Group for LGBT Rights at the EP)
Nick Leek (Embassy of the United Kingdom in Bulgaria, Deputy head of mission )
Martijn Elgersma (Deputy Head of Mission, Royal Netherlands Embassy in Sofia)
Dr. Israel Butler (European Union Agency for Fundamental Rights, Seconded National Expert)
Lars Normann Jørgensen (Secretary General of Amnesty International)
Stanimir Panayotov, representatve of the organising committee of the Rainbow Friendship
Panel I: Keynote addresses and presentations (11 – 11.30) This panel is split into two parts: A) Introducing the participants of the briefing and B) appr. 30 minutes overall for all presentations – estimated time is 5 min per presenter.
Panel II: Questions and discussion
In this panel the accredited journalists and invitees will be given the word to raise questions and issues stemming from Panel I.
Facilitator: Aksinia Gencheva
Interpreter: Kristina Nikolova
Sofia Rainbow Friendship Rally 2009
Timing: 16:30PM – 18:00PM
Starts at: The Sighs Bridge, National Culture Palace Ends at: Center for Culture and Debate Red House
With the participation of: Elsa Parini, Dance & DJ show
Sofia Rainbow Friendship at the Center for Culture and Debate Red House
Timing: 18PM-22PM
Venue: Center for Culture and Debate Red House
Programme:
18PM: Official Welcome to the priders made by:
Mr. Michael Cashman
The Organizers
The Hosts
18.05PM-19.30PM: Gaze in the Mirror (Video Art Selection currated by Boryana Rossa):
Selection of short experimentals and documentaries dedicted to issues of equal rights and gay culure. Varieties of approaches from street action and performance to documentary research are used by artists to explore and challenge the stereotypes and prejudices of contemporary society. The authors create visual metaphors and symbolic celebrations to inform society and provoke action to promote equality and love.
With the works of:
Jim de Sève, Tara Mateik, Pink Bloque, Kathy High, Carolyn Ryder Cooley, Lee Mingwei and Virgil Wong, Elizabteh Stevens and Annie Sprinkle, Boryana Rossa
Detailed info:
Tying the Knot, 2004, documentary, 82 min
Directed by Jim de Sève
two excerpts, 10 min each
Producers: Jim de Sève, Stephen D. Pelletier, Kian Tjong From an historical trip to the Middle Ages, to gay hippies storming the Manhattan marriage bureau in 1971, Tying the Knot digs deeply into the past and present to uncover the meaning of civil marriage in America today. Best documentary award at San Francisco LGBT Film Festival Frameline, 2004.
PYT, 2005, experimental music video, 4.16 min By Tara Mateik
Suspend your disbelief and salute the constant state of preadolescent gender in Never Never Land where the principal boy, Peter, is played by a woman. In 1903, Nina Boucicault played Peter Pan in the original London production. Reviewer Denis Mackail enthusiastically noted that,
“others will be more boyish, or more principal-boyish, or gayer and prettier, or sinister and inhuman, or more ingeniously and painstakingly elfin, but Miss Boucicault was the Peter of all Peters… she was unearthly but she was real. She obtruded neither sex nor sexlessness.”
In the spirit of Boucicault PYT throws social codes of masculinity into crisis.
Pink Bloque, 2002-05, documentation of street actions, 12.52 min
http://www.pinkbloque.org/newpast.html
Documentation of the actions of the Pink Bloque, a Chicago-based feminist street dance troupe founded in early 2002 as a creative response to the depressing atmosphere of leftist activism in post-911 America. The Pink Bloque used the language of popular dance forms, music, and cuteness in an attempt to engage unexpecting audiences in dialogues about current political situations. An archive about their project is at www.pinkbloque.org. Video shot by many allies in the streets, edited by Blithe Riley and Dara Greenwald.
The Icky and Kathy Thrilogy, 1999, experimental, 9 min Directed by Kathy High
Shot in black and white, this rough-and-ready trilogy is about twin sisters who „act out“ and act up in their own best interests. At the age when a young girl might discover her own sexuality, they explore themselves (and each other) in „games“ and playtime together. In the three sections—“Icky and Kathy Find Liberty“, „The Babysitter“, and „Learning To Suck“—the girls engage in slightly illicit acts together. Being naughty can be fun!
Feathering, 2006, experimental short, 8.28 min By
Carolyn Ryder Cooley
http://www.carolynrydercooley.com
Creating a hybrid of film and performance, Ryder Cooley tells the story of a magnolia tree and a deer. Fantasmic metaphor of human sexulity, this video talks about of human & animal interrelations, through creation of a hybrid creatures, in order to blur the division between masculine/feminine identity.
Male Pregnancy, documentary, 1999, 7.30 min By Lee Mingwei and Virgil Wong
„Mr. Lee Mingwei is the first human male in history to gestate a fetus within his own body. This procedure was made possible through a phase II clinical trial at RYT Hospital-Dwayne Medical Center.“ The website and the film convincingly tell the story of the „first male pregnancy,“ raising questions of gender roles and stereotypes, politics of care and hospitality.
Love Art Laboratory, 2009, documentation of weddings and performances, 5.52 min By Elizabteh Stevens and
Annie Sprinkle
„We, Elizabeth M. Stephens and Annie M. Sprinkle, are an artist couple committed to doing projects that explore, generate, and celebrate love. We utilize visual art, installation, theater pieces, interventions, live-art, exhibitions, lectures, printed matter and activism. Each year we orchestrate one or more interactive performance art weddings in collaboration with various national and international communities, then display the ephemera in art galleries. Our projects incorporate the colors and themes of the chakras, a structure inspired by Linda M. Montano’s 14 Years of Living Art.
The Love Art Laboratory grew out of our response to the violence of war, the anti-gay marriage movement, and our prevailing culture of greed. Our projects are symbolic gestures intended to help make the world a more tolerant, sustainable, and peaceful place.
Loveartlab.com is a virtual home where the artists share their progress, documentation and findings. They invite you to collaborate on their forthcoming weddings in 2010 and 2011. Here you can find the call for collaboration for their last wedding that was on June 14th at Groove House, Oxford, England. Http://loveartlab.org/slideshow.php?year_id=5&cat_id=105
Official Invitation, 2007, experimental video (no sound), 7.20 min By Boryana Rossa
This video makes ironic comment on the Bulgaria highly celebrated institution of the “body-guard.”
This piece puts into question patriarchal hierarchies created on the basis of gender role models accepted as “given” by nature. For this piece the male body-guards are played by two gay and bi-sexual women who got bruises on their faces–a result of domestic violence or a victorious battle…
DJ Party at the Red Hall
19.30PM-22PM: DJ XYZ & DJ Pikebass
Rainbow Friendship Party at ID Mix Club 22h – …
Посолствата застават зад Rainbow Friendship
Шествието Rainbow Friendship, което ще се проведе на 27-ми юни 2009 г. в София, получи официалната подкрепа на няколко посолства и политическата партия ЗЕЛЕНИТЕ. Парада ще отбележи 40-тата годишнина от събитията в нюйоркското заведение “Stonewall”, когато се положени основите на международното LGBT* движение за равни права.
Сред чуждестранните представителства, подкрепили парада, са Британското, Белгийското, Холандското, Датското, Финландско, Френското, Шведското и Германското посолства в София. Всички те излязоха с декларации, публикувани и на официалните сайтове на съответните институции.
Посланиците на държавите, подкрепили Rainbow Friendship, както и ЗЕЛЕНИТЕ, които се солидаризират с исканията на организаторите на парада, се обединяват около идеята за насърчаване на уважението към човешките права, която е и в основата на парада. Те се позовават на Договора за Европейския съюз, който включва сексуалната ориентация, както и на европейските демократични ценности, а именно всеки да може да упражнява в пълна степен човешките си права, без отличаване по какъвто и да било критерий.
Rainbow Friendship носи позитивните послания на приятелство и разбирателство между хората. Организаторите канят всички, които ценят свободата на човешките права да се присъединят към шествието и да се забавляват заедно.
Пълната програма на събитието ще бъде обявена в началото на следващата седмица.
Благотворително парти в ID Club: Cash and Date
Окей, без значение каква е сексуалната ти ориентация (освен ако не мислиш, че това е най-хубавата черта на характера ти примерно), знаеш, че на 27 юни в София ще се случи фестивалното шествие Rainbow Friendship. Подкрепяш идеята, но просто нямаш време, мързи те, не ти се занимава или … С удоволствие би подкрепил/а идеята, но трябва да е, някак си, хем приятно, да не е времеемко, да не трябва да ходиш до някое учреждение или да отсъстваш от работа.
Хм…
Едно дарителско парти, в което не си на работа, с приятна компания си, приятелите ти са с теб и, докато си прекарваш страхотно весело, помагаш за шествието, определено би свършило работа!
Mr. Out и Mrs. Proud имат удоволствието да Ви поканят на 10 юни на грандиозното цветно откриване на сезонът на източно-европейските прайдове! На специалното Cash and Date парти в ID Club домакините Mr. Out и Mrs. Proud ще Ви посрещнат с цветна освежаваща напитка, пищна програма и изобилие от забавления и развлечения. Каймакът и обикновеното мляко на обществото ще сподели вечерта с Вас. Пригответе джобчето с парички, защото на благотворителния търг можете да наддавате за изумителни човешки екземпляри и имате веднъж-в-живота възможността да спечелите срещата на мечтите си с бъдещата Ви половинка! Ако във Вас дреме хазартен тип, проверете докъде можете да стигнете с манипулацията и какво можете да накарате друг човек да направи за Вашето развлечение и приятно прекарване. Елза Парини е приготвила за Вас торбата с изненади, все хубави, безболезнени, забавни и с приятен послевкус.
Събраните приходи от благотворителната програма и вход в заведението ще бъдат дарени за покриване на разходите около организацията на фестивалното шествие Rainbow Friendship на 27 юни 2009 в София.
Ако сте в командировка, имате температура, дългоочакваният първи секс с човека на живота Ви и други съществени извинения, за да пропуснете Cash and Date партито, можете да подкрепите Rainbow Friendship, дори и със символична сума, по банков път:
Фондация “Ресурсен център – Билитис”
Първа инвестиционна банка, клон Младост
SWIFT: FINVBGSF
IBAN: BG34FINV915012BGN0AZRY – лева
IBAN: BG51FINV915012USD0AZS1 – USD
Молим, в графа “Основание” вписвайте “Дарение за Rainbow Friendship София 2009“.
Предварително Ви благодарим за всеки дарен жест!
SOS: Събиране на средства за Rainbow Friendship София 2009
Минологодишният гей прайд показа, че можем да бъдем заедно по различни начини, в това число и да се справяме с покриването на разходите по събитието. Тази година са планирани далеч повече и разнообразни елементи в събитието, което нарекохме Rainbow Friendship. Макар че Организационният комитет вече е успял да намери частично финансиране за една част от разходите, до провеждането му остава да се покрият още значителни разходи, като например покупка на балони, поръчка и брандиране на тениски, наем на зала за пресконференция, заплащане за допълнителна охрана към органите на реда и доста други. (Цялата програма за деня и за шествието ще бъде обявена до дни).
Апелираме към всички, съпричастни към идеите на шествието, които желаят, да помогнат да покрием разходите около Прайда.
Можете да направите това по банков път:
Фондация “Ресурсен център – Билитис”
Първа инвестиционна банка, клон Младост
SWIFT: FINVBGSF
IBAN: BG34FINV915012BGN0AZRY – лева
IBAN: BG51FINV915012USD0AZS1 – USD
Молим, в графа “Основание” вписвайте “Дарение за Rainbow Friendship София 2009“.
Благодарим Ви предварително за разбирането и за всяка подкрепа!
Забележка: За да не въведете погрешен IBAN, най-добре го копирайте.
RSS - Posts
9 коментара