Честит празник на тези, които празнуват Великден. В моето семейство, Великден е една идея по-истеричаво подготвян от Коледа (когато в къщата на родителите ми настава истински хаос и съм свидетел на всевъзможни мистериозни традиции и тайнства). Майка ми, по традиция, боядисва поне две кори с яйца и замесва 7-килограмов козунак. Допреди две-три години аз го месех, с които умения съм много горда:) В четвъртък майка ми беше бясна, защото една от 8-те й котки откраднала плика със замразените пържоли и побегнала по покрива на къщата, майка ми побесняла и се качила на покрива да привиква Бамби (е как е да си кръстиш една от котаците Бамби!?), но преценила, че керемидите ще струват повече от пържолите и се отказала. Заварих постфактум Бамби, разпльокана като жаба на плочките в двора, преяла, а майка ми бясна. За наказание, Бамби ще е на диета в следващите дни, докато на майка ми й мине бяса.
Жена ми е луда по всякакви домакински въртели. Вкъщи има най-много мартеници и бои за яйца. Всяка година купуваме нова партида, после я прибираме в някой шкаф и, като дойде времето, никога не знаем къде е и купуваме нови. Жена ми няма просто да боядиса яйца, тя ще ги рисува с восък, ще ги маже с шарени памучета, ще ги излъсква после със зехтин или олио, ще ги подрежда по цвят и големина в специално украсена купа. Жена ми е, един вид, една Моника от „Приятели“ като дойдат празници.
От известно време вкъщи си купуваме биопродукти или органични, с минимална производствена намеса на химикали, пестициди и прочие. Тази дом-политика ни излиза малко по-скъпо, но за нищо на света няма да се откажа от нея, не само заради себе си и сина ни.
По Великденска традиция, споделям с вас повече инфо за яйцата. В целия ЕС има унифицирани и задължителни изисквания за маркировката на яйцата. Ако сте недоверчиви за етикета, както съм аз, гледайте маркировката на самото яйце, всички производители са длъжни да маркират яйцата. Маркировката съдържа следните кодове:
1-BG-12345
Първата цифра показва как са отглеждани кокошките-носачки:
0 – органичен продукт
1- яйца от свободни кокошки
2- подово отглеждане в затворени помещения
3-отглеждане в батерийни клетки
Втория код показва страната-производител. Ако търсите органични продукти, тогава най-често ще видите HU (Унгария), но има и български био-яйца.
3 – Батерийни клетки е много лошо.
Кокошките-носачки живеят в малки клетки, като всяка птица разполага с площ по-малко от един хартиен лист А4. В една клетка живеят до шест птици. Клетките се подреждат в двойни редове, като на височина достгат до осем етажа. Кокошките са натъпкани на едно място, стоят прави през цялото време върху телена мрежа, нямат достъп до слънчева светлина. Не могат да се движат, да разперват крила или да се почистят. Голям брой от птиците умират всеки ден. Към храната на птиците, т.е. и към яйцето, което после вие ще ядете, се добавят синтетични витамини, лекарства и оцветители. След 2012 година този тип отглеждане ще бъде забранен в ЕС. Дотогава вие решавате дали ще консумирате продукта от това отглеждане.
2 – Подово отглеждане
В този случай средно осем животни живеят на площ от 1 кв. м. в огромни халета. Ако в халето има редове и платформи, тази цифра може да достигне до 18 кокошки на кв. м. В такива халета са наблъскани до 6 000 кокошки. Това значи, че птиците не могат да създадат естествена йерархия и ред на хранене. Това води до поведенчески отклонения, скубане на перушина и …канибализъм. Много кокошко, отглеждани по този начин, умират ежедневно от стрес.
1 – Свободни кокошки
При този начин на отглеждане, кокошките-носачки живеят на площ от минимум 4 кв. м. на птица, до която има достъп през деня. Условията в халетата са както при подово отглеждане, но животните имат прътове за стоене, гнезда и „чесалки“, в които кокошките могат да се чистят. Съответно основните нужди на кокошките са много добре покрити.
0 – Органично отглеждане
При органичното оглеждане също се осигурява минимална площ от 4 кв. м. на птица, а в халето могат да бъдат отглеждани максимум шест птици на квадратен метър. Поне една трета от халето е отделена за гнезда, прътове за стоене и „чесалки“, а в самото хале не могат да бъдат отглеждани повече от 3 000 птици. Забранена е употребата на профилактични медикаменти. Основното предимство на този начин на отглеждане е органичните методи. Това значи, че броят на отглежданите животни зависи от площта: могат да се отглеждат толкова животни, колкото могат да се изхранват на определена площ. Съответно се произвежда толкова количество тор, колкото почвата може да поеме. Храната на птиците не е генетично модифицирана и не съдържа пестициди и синтетични химически обогатители, т.е. яйцата, които ще сложите на масата си, са като от курника на баба ви.
Ние пазаруваме основно в Пикадили. Макар че по-често можете да намерите там яйца от свободни кокошки, не е рядкост да има на щанда и органични продукти.
За първа година пропуснах, не, спестих си, ходенето на черква в съботната вечер. Миналата година ми дойде too much да гледам пияни християни, които не знаят защо се обикаля църквата в 12 часа, в каква посока и прочие. После същите верващи седнаха зад църквата, отвориха си по една бира, палнаха едно козче и спокойно си хвърлиха обелките от яйцата на и пред пейката зад църквата. Що ли се учудвам? Попове с BMW-та, защитници на християството с прозвище Расате, кампанийна религиозност по празници.
Истински български мъж, според Каменица
И като казах бира, а и в синхрон със заглавието на текста ми, един приятел каза, че той, като хетеросексуален истински мъж, никога повече няма да пие Каменица. Ако това е истинския български мъж, по-добре да си смени пола. Имам особено мнение за рекламистите на клипа, но към мъжете, които действително виждат себе си в т. нар. Манифест на Каменица, изпитвам единствено съжаление. Жалко, че любимата ми бира Leffe се внася от Каменица, ще трябва да си харесам друга.
Миражът за сочна, ароматна и огромна пица, с разтопен като дъвка кашкавал, която те гледа с повдигната вежда от доматен резен от масата и нахално те предизвиква да я ометеш, ни преследваше цял следобед вчера. ПрОграмата за вечерта е да поръчаме пица и, разпльокани пред телевизора, да гледаме каквото дават по националните. 
20:00 часа. Леко сме гладни, но се търпи. Покрай пицата поръчваме и картофи с картофи, кока с кола и още, докато минем минимума от поръчка за 30 лв. за стек бира, защото на мен ми се пие бира, но ме мързи да сляза до магазина долу. Много юзър-френдли интерфейса на Pizza Victoria е капиталист, който заговорничи срещу клиента и нарочно дори не намеква какво иде после.
21:10. No pizza. На нетърпеливото и доста изгладняло „АЛО“ някаква женица от пицарията казва много БЗЗззззз и малко реч, но разбираме, че поръчката се е появила, после е изчезнала, после пак се е появила и някой я е записал, но после май този някой е изчезнал…. Както казах, много Бзззз и малко реч, но става ясно, че поръчката я няма. В обещаните 30 минути до доставка заглушаваме рева на празния търбух с полуготова доматена супа.
21:47. Ето, ако ни бяха монтирали сателитката в новата къща, нямаше да гледаме Национална гвардия! На черно-бял екран (за антена ползваме кабел за телефон все пак…) Боян не изглежда чак толкова неприятен. А, не е от цветовете, просто го гледаме без звук.
22:00. Къде, по дяволите, е пицата?! Пак „АЛО“ и пак много Бззз и малко реч. Проверяват. Доставчика е пред входа. На стария ни адрес. Искаме да говорим с управителя на пицарията. Оплакваме се. По реакцията на управителя разбираме, че 1) сайтът на пицарията е одухотворено същество със собствени виждания, решения и способности, което ту не харесва поръчка и я трие, ту връща хората на стария им адрес, ту размисля и изплюва актуалната и вярна информация и 2) че самият управител нищо не може да направи, защото само минава през пицарията, случайно вдига телефона и е за малко. Дори се чувстваме малко виновни, че сме се оплакали.
22:10. Не съм сигурна дали съм повече ядосана или повече озверяла от глад. Размишлявам над тази дилема, докато доставчика се обажда да пита къде е входа. Той е на ъгъла. Отиваме да пушим, докато той дойде.
След десетина-петнадесет минути – една цигара + реклами + убийството в „От местопрестъплението“ – осъзнаваме, че доставчика сигурно е припаднал между етажите. В блока ни има асаньор, който е спрян, защото върви само надолу. Звъни телефона, доставчика е и даже не е запъхтян. Подозрителни сме. „От предния път, когато се обадих, чакам пред входа“, казва и не уточнява какво и защо чака там. Окуражаваме го да отвори вратата и да се качи да донесе поръчката.
22:40. Пицата не се оказа това, което беше в следобедните ни блянове. А и да вечеряш, докато гледаш „От местопрестъплението“ се оказа недобра идея. Чудя се дали да не поръчам следобяд храна за вечеря?
