ЕП гласува резолюция срещу Литовския закон за цензура на публичната информация

За съжаление на всички, Баросо беше презибран (което не беше изненада, все пак, при липса на смислени опоненти). Само не разбирам защо евроскептиците не го подкрепят, след като той всъщност работи в полза на тяхната кауза.

Ето прясна новина от ЕП (сега на Новинар им се дава шанс за истинска и достоверна новина)

Литовския закон за забрана на разпространяване на информация на тема хомосексуалност и ограничаване на публикуването на списания за гейовете и лесбийките беше осъден от Европейския парламент.

Силно, но не междупартийно, преобладаващо мнозинство в ЕП прие резолюция, критикуваща новия закон в Балтийската страна – „Закон за защита на малолетните и непълнолетните срещу вредно въздействие на обществена информация“, която забранява публикуване на всякаква информация, свързана с хомосексуалността и бисексуалността. Законопроектът, който влиза в сила през март следващата година, включва всякакъв вид обекти, като например уеб сайтове, изложби, демонстрации и други публични събития, ако те могат да бъдат достъпни за деца.

В правен анализ на на законопроекта, направен от Европейската комисия, се казва, че неговата формулировка е твърде широка за тълкувание и на практика забранява гей литература, както и изобщо споменаването на хомосексуалност в училищата.

През последните месеци литовския парламент обмисля изменения и допълнения на закондателството, с което цели да ограничи И намали основните права на гейовете и лесбийките.

През юли, на първо четене на законопроекта, литовски народни представители от всички партии одобриха изменения, които предвиждат криминализиране на “хомосексуалните отношения в обществени места“.

Евелин Паради от Европейския регион на Международната асоциация на лесбийки, гейове, бисексуални, транс и интерсексуални (ILGA-Europe), заяви пред EUObserver, че ILGA-Europe приветства резолюцията: „Радваме се, че резолюцията беше предложена от междупартийна група на депутатите в ЕП, въпреки че много от консерваторите се противопоставиха на предложението, както и че тя призовава за конкретни мерки по отношение на правото от европейските институции“, каза тя.

Общо 349 депутати гласуваха в подкрепа на резолюцията, с 218 „против“ и 46 въздържали се.

Евродепутатът от Зелените Джин Ламберт (Великобритания), също подписала резолюцията, заяви: „Европейският парламент изпраща ясно послание до литовското правителство, че хомофобията няма място в Европейския съюз – не в нейното общество и със сигурност не залегнали в нейното законодателство. Литовския закон противоречи на договорите на ЕС, Хартата на ЕС за основните права и Европейската конвенция за правата на човека и трябва спешно да се отмени от това основание.“

Във вторник в парламента, еврокомисарят по правосъдието Жак Баро каза пред депутатите, че Европейската комисия е изказала своята загриженост за действията на литовското правителство.

През юли новоизбраният президент на Литва и бивш европейски комисар Далия Грибаускайте заяви, че гледа сериозно на нарушените човешки права, но не е имала друг избор, освен да следват конституцията на Литва и подпише закона.

„Въпреки това, ще се възползвам от правото да предложа промени в закона, така че той е съвместим с основните права на човека“, допълни тя.

Създадена е работна група от г-жа Грибаускайте за преразглеждане на закона.

В допълнение към новината на EUObserver, българските евродепутати Хюсменова, Панайотов, Първанова, Емил Стоянов, Калфин, Вигенин И Кирилов гласуваха в подкрепа на резолюцията. Следвайки неадекватната си политика или да е против, или да се въздържа, Димитър Стоянов не изневери на себе си и се обяди против резолюцията. Другите български евродепутати против резолюцията са Иванова, Михайлова, Неделчева. So… 7 ЗА срещу 4 ПРОТИВ. Нямам време сега да проверявам гласовете на останалите ни (общо 17) евродепутати, но мисля, че резултатите няма да са различни.

Voting results->

Що не си направите един … преглед на сексуалната насоченост?

По информация от друг сайт (по принципни причини няма да го линквам, сори), долното е „обучителен“ флаер, който получавате, когато си правите тест за ХИВ. Такива се раздават в училищата и по улиците по време на анти-спин кампании.

Издателите на позивната … определено не са в ред у главата. Нито научно, нито социално. Жалко, че хартията е толкова дебела, иначе ползването й за тоалетни нужди би оправдало разхода за печат.

Благоевград е САМО на час път с кола от СТОЛИЦАТА, да го …

P.S. Разярих се, като прочетох за сексуалната насоченост, но сега обърнах внимание и на останалата част от текста. Понеже ние, хората, сме само с нервен ганглий вместо мозък, е очевидно, че употребата на алкохол ще ни върне към базисни репродуктивни цели и 101% ще се съвокупим с някой случаен хомосапиенс (или обикновен хомо, тогава картинката е още по-страшна!).

Явно издателите не си дават сметка как точка 5 от флайера  изглежда на фона на целия текст. Невежество по въпросите за болестите предавани по полов път?! Хйелоу, отдавна болестите се предават по сексуален, а не по полов път – хората правят секс и тогава си разменят болести, а не се заразяват, ‘щото имат пол! Невежество? Сигурно консултант по изготвянето на този боклук са Врабчев и Козовски. Само такива мозъчни капацитети могат да комбинират в един параграф реплики за хомосексуалИЗМА като „преорентиране“ + сексуална насоченост (WTF?!) + невежество и липса на здравна култура.

P.S.2. Да пратим коледни картички от венерически-здрави сексуално преориентирани до Д-р Лена Павлова, директор на РИОКОЗ-Благоевград. Адреса е Благоевград, ул. „Братя Миладинови“№ 2, riokozbl@pirin.com, тел. 073/830963.

При такава структура нищо чудно, че информацията за здравната култура пристига при тях след около 50-60 години…

Урок по „родолюбие“

Вчера в Червената къща се случи втората заключителна среща по проекта на БГО Джемини „Оглушителна тишина: случаят в моето училище“. Втората, защото първата се проведе точно след Прайда и на нея присъстваха само журналисти, представители на Холандско посолство, 4-5 активисти и един заблуден гражданин.

Това, което се случи на дискусията вчера, беше ясен и силен сигнал, че се намирате в София, България.

Срещата беше за представяне на резултатите от проект за създаване на безопасна и толерантна среда в средните училища в България, в която ученици и учители от различен етнос, с и без увреждане, от мъжки и женски пол и с различна сексуална ориентация ще се чувстват спокойни да бъдат себе си. Проектът беше изпълняван в няколко града на България, с подкрепата на Посолство на Кралство Холандия.

На срещата Вилем ван Ее, посланикът на Холандия у нас, и Кемал Еюп, председател на Комисия за защита от дискриминация, казаха красиви слова за уважението към хората, независимо и заради различията им и за това как България, вече част от Европейска общност, (би трябвало да) споделя принципите за равенство и универсални човешки права. Тъкмо се притеснихме, че срещата протича цивилизовано и в диалог, особено заради почти неофициалното присъствие на представител на МОН (за което лично й благодаря, защото жената наистина може да има проблеми после заради това и заради двегодишният си личен ангажимент към проекта), когато в залата с гръм и трясък, много суета и самодоволна усмивка влезе Боян Станков, артистично нарекъл се Расате,с обичайните заподозрени свои съмишленици. Както стана ясно по-късно, част от тях дойдоха с него, но други двама уж отделно, без принадлежност към БНС.

Една (шашардисана) учителка по английски език откри дебата, като почти захапа микрофона, за да развие в рамките на 10 минути тезата си колко е лошо да се насърчава разнообразието и уважението в училище. Тя се обърна към Посланика с настояване да бъдат отделени средства да се насърчи дискриминацията и да се поощри национал-шовинизма, като по този начин ще се опазят българските ценности и култура. По-конкретно, тя настоя холандско да започне да финансира разпределянето на медицински персонал в училищата, който да лекува децата от хомосексуалИЗЪМ. Боян&Ко аплодираха възторжено учителката и започна своя монолог за … е, няма нужда да Ви го разказвам, той е същия от 2004-та. Новото в монолога беше критиката към едно от заключенията от проекта, именно за хетеронормативността и за представянето на жената като слаба, нежна, емоционална, неможеща колкото мъжа, с единствена функция да бъде домакиня и майка за разлика от мъжа, който е силен, агресивен, лишен от емоции и ориентиран към власт и кариера. Боян подкрепи тезата си с риторичен въпрос дали в залата има жена, която може да вдигне толкова тежко, колкото един мъж, с което заличи десетилетия борба на жените за равноправие и автоматично превърна дискусията в племенна структура, в която жените се броят по брой възпроизводствени матки, които трябва да раждат синове. Той адресира и посланика с коментар, че след като България е започнала да приема хомосексуалИЗМЪТ в законодателството си, значи трябва да се толерира и педофилията (WTF?!?!?!?!?!?), което веднага ще разруши нацията, от която те толкова се гордеят. Холандия беше представена по думите му като съвременният Содом и Гомор и той го знае, „защото е ходил в Холандия и знае как стават там нещата”. Холандския посланик му отговори, че сигурно е прекарал престоя си в Холандия в някоя „dark room” (на което запознатата с ЛГБТ тематика част от залата избухна в смях, хората от БНС замигаха неразбиращо). Освен това, посланика каза, че в речта си не е говорел за България, нито за Европа, нито за гейове, или за хора с увреждане, или за роми, а е говорел за човешките права като фундаментална база за равенството между всички хора.

Видеото, което направихме и можете да видите по-долу не е монтирано, но ще Ви даде представа за „дискусията”. Дори и от крактите кадри се вижда неспособността на националистите да участват в смислена дискусия и, изобщо, неспособността им да разговарят с други хора.

След дебата коментирахме, че националистите (или поне тези, които присъстваха) имат някои виждания, които не се различават кой знае колко от тези на хората от другата страна (ще рече, ние). Особено, когато става дума за етнически проблеми, малцинствени проблеми и т.н. Основната и същинска разлика е, че националистите персонализират недоволството си в омраза към отделния човек или група хора, принадлежащи към дадено малцинство. За нас, поне за мен и колегите ми, етно-драмата е породена от икономически проблеми, ужасно много миришещи на капитализъм, и не хората са проблема, а системата, в която ние сами сме ги поставили да живеят. Всъщност, ние недоволстваме заради резултатите от институционалната система, в която етнически малцинства са поставени и именно тази система поражда усещането за социална неправда, но не отделния ром или ромската общност. Това, обаче, е тема на друг постинг.

Моника Писанкънева каза много точни заключителни думи: че „това”, което се случва в тази зала, се случва всеки ден в класната стая, а ролята на учителя е много сложна – трябва да даде трибуна на всяка от страните да изкажат мнението си. За съжаление, когато става дума за изказване на различни гледни точки, диалогът с националистите може да се води единствено с мегафон, по възможност на някой стадион.