Два месеца до Международния ден срещу хомофобията

Едва ли много от вас знаят какво символизира датата 17 май за ЛГБТ движението по света.

17 май е символична дата заради историческото решение, взето на тази дата към подобряване на живота на гейове и лесбийки в целия свят. На 17 май 1990 година Генералната Асамблея на Световната Здравна Организация (СЗО), след дългогодишни изследвания и проучвания, премахва хомосексуалността от списъка със заболявания. Това решение слага край на вековната хомофобия в медицината.

През 2005 година се запознах с инициатора на глобалната кампания за признаване на тази дата в международния календар на събития, както е Международния ден на жената, Международния ден на човешките права и други. Той се казва Луи-Жорж Тан, французин, който се нагърби с огромната задача да мобилизира ЛГБТ движението по целия свят и да накара ООН да признае 17 май в календара си.

На Международната конференция за човешки права на ЛГБТ през юли 2006 в Монреал, точно преди откриването на първите World Outgames (алтернатива на Олимпиадата, в която участват ЛГБТ атлети и не само ЛГБТ, но които подкрепят каузата), е подписана Декларацията от Монреал, която дава началото на ежегодното отбелязване на 17 май по света.

Всяка година 17 май се отбелязва под конректно мото. Първата кампания, през 2003 година, показва плакат на двама играчи на хокей, които се целуват под надпис „Шокиращо? Само за хомофобите!“, през 2004 година кампанията е озаглавена „Война на хомофобията“; през 2005 мотото на кампанията е „Хетеросексуално по подразбиране“ и е посветена на семейството и идеята, че не всички деца, по презумпция, са хетеросексуални; през 2006 година  лайтмотивът на кампанията е скритата хомофобия, омразата, прикрита под „по принцип не съм против, но“. Кампанията през 2007 предизвика световен интерес, като дори и българските медии го отразиха (не мога сега да намеря линк, но си спомням публикации по темата, до известна степен неутрални, като не броим лумпенизираните коментари под тях). Първи в отразяване на кампанията бяха Fame Cards, част от световния  алианс на амбиентните медии, които разпространиха безплатна картичка с  визията на кампанията из цялата страна. Мотото на кампанията беше „Сексуалната ориентация не е избор“, плакатът можете да видите на снимката. Лозунгът на кампанията за 17 май 2008 година беше насочен към здравната сфера с призива „Хомосексуалността не е болест!“ (30 години по-късно, след решението на върховния здравен орган в света, държави и отделни лица, в това число политици, все още наричат хомосексуалната ориентация „болестно състояние“. Явно чакат марсианските експерти да се произнесат, защото човешките експерти не са им достатъчно рентабилни. Казвам 30, защото през 70-те години на миналия век СЗО е премахнала хомосексуалността от списъка със заболявания, а през 1990-та решението се потвърждава от Върховния орган на СЗО – Генералната й асамблея.)

Тази година 17 май ще е посветен на повишаване на съзнанието – Homosexuality Knows No Borders, хомосексуални има навсякъде и техните проблеми и потребности не са специфични, а сходни на тези, които имат и хетеросексуалните.

Само за няколко години кампанията доби невероятна популярност и подкрепа в световен мащаб. През 2006 година организацията, която се занимава с кампанията 17 Май (по-известна като IDAHo – International Day Against Homophobia), започна кампания за глобално декриминализиране на хомосексуалността. ЛГБТ-каузата подкрепиха нобелови лауреати (Дезмънд Туту, Хосе Сарамаго, Дарио Фо, Елфриде Йелинек, Амартия Шен), много артисти (Мерил Стрийп, Виктория Абрил, Елтън Джон, Дейвид Бауи и други), писатели (Таслима Насрийн, Джудит Бътлър, Ноам Чомски и други), както и политици. През 2003 беше създадена и награда за Борба срещу хомофобията, с която се отличават личности, допринесли съществено към равенството на гейове и лесбийки. Интересен факт е, че през 2008 наградата бе връчена на Джоан Катлийн Роулинг, авторът на поредицата „Хари Потър“, в частност за разкриването на Проф. Дъмбълдор като гей персонаж.

На политическо ниво, кампанията е подкрепена изцяло от Канадското правителство. В списъка с поддръжници виждаме и Партия Нова Демокрация, която, макар и Канадска, споделя същите ценности и платформа, като българската БНД. Е, не съвсем. В положителните ролеви модели на кампанията IDAHo присъстват Кралската банка на Канада, Форд, радио CBC и други. Над 700 световно известни личности са подкрепили каузата, в това число Ричард Чембърлейн, Анджелина Джоли (която, между другото, оповести с мъжа си Брад Пит, че няма да сключат брак, докато това не е възможно за хомосексуалните), Чад Алън, Алексис Аркет (участвал във филма Криминале и брат на мъжа на Кортни Кокс Аркет – Моника от „Приятели“), Дан Бътлър (познат в ролята си в сериала „Фрейзър“), Трейси Чапмън…

В България кампанията се организира от БГО „Джемини“ и когато започна, получи подкрепа от Център за независим живот – София, Български хелзинкски комитет, Спортен клуб Тангра-България, Българска асоциация на социалните работници, Фондация „Всяко Дете“, Организация „Фейс ту Фейс“, Радио НЕТ (което вече не съществува), Център за неформално образование, Междуетническа инициатива за човешки права, Фондация „Романи Бах“, Фондация „Инициатива за здраве“, Фондация „Куиър България“, Сдружение „Национален клуб на младите журналисти“, Младежка гей организация „СЕНЗУС“ (също вече не съществува), Национален център по опазване на общественото здраве към Министерство на Здравеопазването (представяте ли си!), Fame Cards и Ресурсен център за лесбийки и бисексуални жени „Билитис“. За съжаление на политическо ниво в България повече хора са имали наглостта да говорят срещу хомосексуалните, отколкото да са в подкрепа. Припомням ви знакови лумпени като Козовски, Лучников, Сидеров, Чернев, Герджиков, Татяна Дончева, Дончев. По спомени мога да припомня тези, които са се изказвали в подкрепа – Кошлуков, Юлияна Дончева, Николай Свинаров, донякъде и Бойко Борисов. Толкова. Малко от вас си спомнят анти-спин кампанията на Джемини през 2003, която представляваше картичка с известни и неизвестни лица, които застанаха зад мотото „Кое е по-уязвим?“, на която можете да видите Сергей Станишев (преди да стане премиер), декана на Медицински факултет, Бойко Борисов (преди да стане кмет), Драго Драганов, Руши Виденлиев, Наталия Симеонова, Лили Иванова… Тогава всеки от тях се съгласи да сложи името и лика си на кампания на БГО „Джемини“, без да се притеснява за слухове и обиди. Тогава гейовете и лесбийките, и БГО „Джемини“ си бяха същите, които са и днес. Днес, обаче, повечето политици и общественици бягат като дявол от тамян, само като чуят „хомосексуалност“, или по-зле – правят се, че не са чули.

Разказвам ви всичко това, защото смятам, че е важно повече хора да знаят за подобни кампании и, когато видят изброените по-горе имена, да осъзнаят, че не са сами, не са болни, не са сбъркани, не са ненормални, не са лоши хора и заслужават да имат нормален живот, добри приятели, семейства, родители, които ги обичат такива, каквито са. Днес Помъдрелите момичета са пуснали една много хубава новина (Дания разрешава на гей-двойките да осиновяват). Мисля, че е крайно време да спрат да съдят хомосексуалните заради сексуалната им ориентация и да им се отказва правото на нормален и достоен живот, заради отколешни закостенели предразсъдъци. Сексуалната ориентация (хомо- или хетеро) няма да ви направи добър партньор на някого, няма да ви направи добър или лош приятел, син или дъщеря или колега, нито ще ви направи добър/лош родител. Това зависи от характера ви, от ценностите и от възпитанието ви.

Deja-vu?

Сутрешната новина по Нова телевизия:
„Студенти, земеделски производители, еколози и граждански сдружения ще протестират пред Народното събрание днес. Те настояват за правова държава, в която да се спазват законите и да се гарантира участието на гражданския сектор в управлението на страната.“ Така медиите обявиха идеята на днешния побой пред парламента.

Няколко часа по-късно новината в действие (снимките са от Фотоблога на Юлиана Ник:

По медиите днес видях хора, хомосексуални и бисексуални, за които никога нямаше да ми хрумне да ги търся именно там. Организаторите на протеста определено са се оакали, но лично аз ги поздравявам и напълно ги разбирам защо, в желанието си да бъдат идеалисти и да търсят промяна към по-добро (а всичко, различно от сегашната триглава змия е по-добро, вече знам!), не са си развихрили фантазията да си представят с какви лумпени и хулигани съжителстваме на тази територия.

С жена ми, докато вечеряхме, направихме кратък обзор на последните години и, въпреки крехката ни възраст, и двете сме спали на барикадите през ‘97-ма. Обхвана ни усещане за дежаву. Първото дежаву е за гей прайда на 28 юни, който явно представлява демо версията на днешното меле (а за архаично останалите дино-активисти, е и показно в какво може да се превърне следващият). Една от разликите е, че пред Парламента няма будка за сладолед и Госин Станков не водеше горката си щерка. Отново виждам познати муцуни от старите юнски ленти, отново някое 14-15 лапе си носи домашно приготвен Моллотов. Отново полицията е на топа на устата. Отново (тепърва от утре) ще започне „ушев ме би“, „не, не е ушев, Левски Запад са“, „не, ушев беше“, „абе, казвам ти…“, както и същото от страна на полицията. За разлика от битуващото мнение, с жена ми смятаме, че полицията днес беше една голяма, ревлива, страхлива и мълчалива кифла.

Докато гледахме късните новини по Нова как Станишев си говори без преводач с Путин, се зачудихме дали в Москва човека не се чувства по-домашнярско, някак си. Чуваме шеговити питанки дали Сергей ще се върне преди или след газа?

В един момент си дадохме сметка, че преди около 12 години се случи същото – студентските протести (тогава днешните лумпенчета са били първолачета с Тетрис в джоба, иначе и онези протести щяха да превземат и опорочат). Тогава положението и напрежението бяха същите и действително доведоха до сваляне на правителството, отново социалистическо.

Днес, почти 12 годинии по-късно, отново социалистическо правителство, пак е дежаву. Чудя се хората, които задраскват червеното в изборната бюлетина на изборите, толкова ли не осмислиха, че всяко соц. правителство води до едно и също лайно? Отново висока инфлация, ниски заплати, висока безработица, нестабилна икономика без стратегически перспективи, отново кризи, даже две (финансова и газова), а ние сме си същите хора, ебаси! За капак имаме и шоумен, който има амбиции за политик, който призовава да НЕ се гласува! Именно заради негласуването на тия млади пред парламента днес беше избрано това акано правителство. Сега би трябвало всички недоволни млади да хулят баба си, защото са оставили в нейни ръце кариерата, образованието и семейството си.

Наистина е стоицизъм да се живее в България. Повечето ми приятели вече ми пращат картички от новите си родини, а по-лошото е, че новите им родини не са панацея, там не е Райското блаженство, но те са предпочели да носят табла, подкрепена от дипломата им за висше образование, и да делят таван с двама, вместо да живуркат тук, у нас, в Мила родино, ти си земен рай.

В продължение на два дни ефирното пространство е окупирано от две теми – Турския кенеф България и Протеста на 14-ти. Изнамират се мухлясали и овехтели експерти и халтуролози всякакви да се възмущават как така, аджеба, родната мила татковина е оклепана в кафяво рядко щастие у Европата, докато ние сме толкова горд и благороден свободен-социален-национален народ и можем да го докажем (както и го направихме днес пред парламента).

За тибетците и лесбийките

Настоявам да прочетете този аналитичен поглед на Яна Генова върху гей прайда в София миналата година.Настоявам любезно, естествено.
—————————————————————————————————
На 28-ми юни в София имаше гей парад. Понеже бележките ми от, преди и покрай него се занимават предимно с медийния отзвук и подмяната на смисъла на парада, редно ми се вижда да споменем и малко за контекста. А той се определяше от

Действащите лица

- няколко политици. Някои силно притеснени как да уцелят мярката между родния мачизъм и представата си какво биха направили „европейците” на тяхно място (министър Миков). Други – неразбрали, че вече не са частни лица (Станишев).
- един напълно неадекватен председател на държавната Комисия за защита от дискриминацията, появил се в телефонно включване по радиото напълно неподготвен не само по гей-въпросите, но и по тези за дискриминацията изобщо
- голям брой журналисти и репортери. Както става дума, в мнозинството си напълно неподготвени, даже непуснали един Google search по темата преди предаванията си.
- зяпачи. В по-голямата си част разочаровани, че не им се предоставя шоу от типа на карнавала в Рио и че полицията си свърши работата, и никой никого не наби.
- един Боян Станков, наречен Расате (в комбинация с изненадващо и за него самия медийно внимание), с непоносима мешавица от противоречиви аргументи, но все пак създаващ впечатление, че знае какво говори
- зле организирани и недокрай преодоляли вътрешните си междуособици гей-активист(к)и
- младежи с боксове, павета, бутилки и гумирани кабели, за съжаление, повечето непълнолетни. Незнайно къде подготвени за атака в градски условия и за театрално свличане в краката на полицаите в услуга на дебнещите фотографи.
- между 50 и 80 (не съм ги броила!) участници в парада, от различен пол, възраст и сексуална ориентация.

и отсъстващите лица

- достатъчно сериозни експертни мнения – на юристи, психолози, историци, политолози, философи и прочее
– публични фигури от какъвто и да е пол и сексуална ориентация. Липсваха, например, уж надлежно картотекираните от Расате и уж хомосексуални политици, но също и отдавна разкрилите сексуалната си ориентация интелектуалци, поети, певци, актьори и актриси. Причината за липсата им – неизвестна. Може би излизането по улиците е твърде просташки акт или просто им е втръснало от медийно внимание?
- женски, правозащитни и граждански организации, създадени през 90-те, именно за да осигурят множественост на гласовете в делиберативната демокрация. Да считаме ли, че целите на 90-те са постигнати? Или нишите са дотолкова различни, че е време да се окопаем в тях и да не търсим общ граждански глас?
- разследващи журналисти, които да ни осветлят по въпроса как така големи групи въоръжени младежи, които очевидно полицията познава по лице, спонтанно се оказаха на едно място и добре подготвени в деня на парада
- купонясващите младежи и девойки от гей-заведенията в София, за които хомосексуалното е лайфстайл и начин да „не си оттук”, а не житейски избор със съответните последствия
- от мотото на парада „аз и моето семейство”, почти отсъстваше семейството – родители, братя, сестри, чичовци и други роднини, за които в суматохата малко хора се сетиха.

В седмицата преди първия истински гей парад в София, един хетеросексуален приятел ми заяви, че е твърдо решен да се включи в шествието. И тъй през годините на познанството ни не беше показал каквото и да е отношение по темата, това ми се стори малко странно. И аз като всички се замислих дали пък няма някаква лична, по-така причина да участва. „Ни най-малко”, каза ми, „протестирах и пред китайското посолство, пък да не би да съм тибетец!”

Много ми се пише, ама…

Много, много ми се пише, а и сигурно петимата читатели тук вече тотално са отегчени от липсата на всякаква вест и кост, но … просто нямам време. От социална активност нямам време да обърна внимание на собствения си социум.

Накратко, що за простотия е това с 2000-те хидяли лева за шамар вкъщи? За всеки син отпечатък  на бузата й от десницата на мъжО й ще дават по 200 лева ли? Ами ако я е шибнал с юмрук? Интересно ми е ако я смачка от бой и й счупи нещо в коридора на блока, тогава това, по закон, няма да се смята за домашно насилие, а за хулиганство, така ли? Без да се извинявам, че звуча сексистко, но не познавам мъж, пребит от жена си. За сметка на това, познавам жени, пребивани от мъжете си. За пореден път се убеждавам как тези, които пишат законите, живеят в паралелна вселена, gender-less вселена, в която няма други жени и мъже и няма хора. Не им го побира главата, че една жена, за да стигне до център за жертви на насилие или дори просто до полицията, няма да е изяла един шамар. За българската жена шамара не е домашно насилие. Счупеното ребро или разбития нос, заради който й вадят медицинско в Пирогов, носи усещането за домашно насилие, но тя не е много сигурна.

Другата свинщина е от телевизията, която и без това бълва свински работи почти непрекъснато, особено по време на рекламите (по време на рекламите наистина се самосъжалявам, че съм жена). Не мога да намеря запис, но вероятно (надявам се не) някои от петимата читатели на блога ми са гледали изданието на Dancing Stars, в което Сергей Станишев посети приятелката си.

Станишев, WTF?!?!?!?

Две неща безумно възмутиха мен и жена ми.

1. Човекът забрави, че е Мин.-Предс.  и отиде в шоуто.

2. Човекът  реши да бъде „човек“, а не Мин.-Предс. и отиде да подкрепя жена си. Наистина съжалявам, че нямам запис, защото е интересно да се видят жестовете му, начина му да говорене, цялото му поведение и език на тялото лице в лице с ЖЕНАТА, с КОЯТО ЖИВЕЕ и ОБИЧА. Нарочно е с ГЛАВНИ букви, защото ако не беше, тези от вас, които са го гледали, може и да не разберат.

За да не зацикляме на точка 2., искам да споделя мнението си по точка 1. То съвпада напълно с мнението на Димитър Денков и текстът му Шутаранга или за усета за недопустимост: „Личният живот на премиера изобщо не ме интересува. Появата му обаче в качеството на интимен приятел на участничка в танцувално шоу, чиято цел в края на краищата е печеленето на пари от реклами и SMS-и на наивни зрители, е сред ония примери, които свидетелстват за

пародийния характер на нашенската публичност

Нейна същностна черта е забравянето на ранговете, поради което се превръща, при всичките й евроукрашения и приказки за освободеност, в нещо като шутаранга. Какво е това, всеки усеща.“

И последно, но първо по важност: Асоциацията „Родители“ кани всички, които се чувстват съпричастни към гибелта на седем деца преди седем години пред дискотеката „Индиго“, да поднесат цветя пред паметника им на 21 декември.