bTV не изневерява

bTV от няколко години прокара „социална политика“, с която лично аз не съм съгласна. Това, че много от продукциите на телевизията отразяват социални проблеми, не компенсира, някак си, начина, по който са отразявани. Така нареченото „човешко лице“ (цитирам по спомен думи на Ани Салич) представя силно виктимизирана, жалновидна, съжалителна картинка, в която което и да е малцинство заслужава ефирно време, когато постъпи по начин, който се представя като изключение за останалите от същата група. Примери много: баща ром си намира работа, за да припечели и да може да се грижи за дъщеря си, изоставена от хахавата си майка пройдоха; деца с увреждане тръгват на училище; побългарени чужденци, които са по-бетер и от родните българи и тачат български традиции като изконно свои… И още много. По отношение на гейовете бТВ никога не е била безпристрастна – от продукции, откровено положително настроени, до осъдително невежи журналисти и водещи, които печелят рейтинг с хомофобски изказвания, репортажи и коментари. бТВ вероятно са напълно наясно, че по начина, по който се формулира една тема за ЛГБТ тематика и по гостите, които канят, демонстрират политиката и ценностите на телевизията.

Тези именно ценности са безценни за мен. Не защото са на завидна висота,  а защото нямат обществена и медийна стойност. В миналогодишните издания на Music Idol хомофобията и враждебната реч не бяха рядкост, а по-скоро често присъствие както в лайф-изданията, така и в зад-кадърните коментари.

Традициите са, за да се спазват, и докато, за мое огромно съжаление, Нова телевизия вече не е сред най-гледаните от мен и към която изпитвам жална носталгия по времето, когато Нова беше публицистична, интересна и по-често неутрална към социална тематика, бТВ пирува и царува с враждебна реч. Чудя се СЕМ и заявената им цел да се борят с враждебната реч къде останаха? А, да, доц. Пешева каза, че СЕМ не може да реагира сам, трябва НЯКОЙ да ги сезира. Докато СЕМ са в бездейно очакване пред пощенската си кутия, споделям с вас пример за горните ми думи.

Изобщо не (би трябвало да) става дума за това дали кандидат за Music Idol е гей или не.  На фона, обаче, на експертното мнение на Мара Отварачката за житейските цели и устремеността на едно момиче, подигравателните оценки в стил 1972 година на Фънки (опс, извинете, 1972 в Европа и САЩ, в България – в стил 2009), „на когото следващият кандидат нещо му бягал в лявата лента,“ не са изненада. И Джордж Майкъл бяга в същото състезание, ако мога така да се изразя, но изпълнението на песента му от друг участник гарантира на момчето преминаване в следващия етап.

Music Idol: Хомофобията на живота в Ultimate Gay Blog

Хомофобия и в бТВ в Помъдрелите момичета

Music Idol без цензура на хомофобията в Цветно

И докато всякакви лумпенизирани фанатици крещят как сексуалната ориентация е нещо лично и не желаят да им се навира в лицето, горното е изящен пример как НЕ хомосексуалните я навират в лицето на хетеросексуалните, а напротив – ХЕТЕРОСЕКСУАЛНИТЕ изкарват нещо толкова лично като повод за коментари и класификация на един човек.

Не се сещам за случай, когато бТВ сами да са предприели действие да оправдаят враждебната реч от ефира си или да се извинят за хомофобските коментари. Не вярвам и сега това да се случи.

Дискутираме дружелюбно за враждебната реч

За разнообразие и за разведряване на обстановката между vihrena и longalon, ето и малко по-сериозна тема. Съвета за електронни медии (а беше време, когато бяха просто НеСеРеТе) изпратиха покана до БГО „Джемини“ за участие в дискусия за враждебната реч в българския ефир. Отначало помислих, че е спам или по погрешка някоя секретарка, тайно регистрирана на сайта на Джемини, е пуснала поканата, но после самата Доц. д-р Пешева потвърди обратното.

Дискусията в БТА на 15 януари беше едно от най-популярните мероприятия от началото на годината – залата беше препълнена. Приятна изненада за мен, която очаквах да има само „пълнеж“-посетители или колегите на СЕМаджии или обичайните НПО-та, които се засичаме всекидневно, бяха хора като шефката на Нова телевизия Силвия Зурлева, Зора Генчева от Комисия за защита от дискриминация, Георги Лозанов (как без него такава дискусия!), Ирина Асиова (един от любимите ми журналисти от 24 часа), шефа на етичната комисия Чолаков, генералната директорка на бТВ Вики Политова и други. И аз. Явно враждебната реч най-накрая привлече внимание. Докато ние още спорим и търсим дефиниция на ефирните унижения, в Европа отдавна са минали на враждебна реч 2.0 – how to make the language INCLUSIVE. Ние дори нямаме превод на inclusive, но това е езикът, в който се опитваш да не слагаш рамки и да включваш дори и хора, които не присъстват в залата. Сигурна съм, че ако не бях там, гейовете нямаше никой да ги засегне.

Поначало дискусията си имаше лайтмотив за политическото говорене, или по-скоро дали можем да обиждаме открито политиците, без това да се смята за враждебна реч. Едно от правилата, представени от СЕМ, с което определено не съм съгласна, е да не се изнася в медийното пространство лична информация за обществено-интересни лица, срещу които няма издадени наказателни присъди. Със сигурност не съм го цитирала точно, но се надявам схващате идеята. Тогава разследващите журналисти ще умрат от глад, мисля аз.

Това, което касаеше мен на тази дискусия, е гейовете и гейките. Извинявам се на хората, присъствали на дискусията, че нямам техния сложен академичен речитатив и не се изразявам толкова на висота и, някак си, политически, а по-скоро … малко като простакеса, да ме прощавате за израза. Естествено, като има жив хомосексуален в залата, камерите ще го засекат и едно мое изречение влезе в пресата по-късно. Понеже вече е късно и трябва да си лягам, не ми се преразказва дискусията, затова я копирам от сайта на Джемини, където съм я разказала в общи линии.

На първо място, както става ясно и от прессъобщението, ЛГБТ тематиката не присъства в дневния ред на СЕМ. Независимо, че няколко международни и европейски документи регулират и враждебната реч на база сексуална ориентация, в българското медийно законодателство този признак не присъства. Вместо това, ЛГБТ хората попадат или в категория „…и други“, или в Закона за защита от дискриминация, но не и в законодателството, регулиращо ефирното пространство.

СЕМ представи речник с примери за обидна и враждебна реч, в която два пъти присъства „хомосексуален“, но е изписан като вторичен белег на иначе първична обида (например, не е точен цитат, „юдейски измекяр с хомосексуално личице“), но в речника нямаше дори един пример за най-честата улична обида „педераст“, която се свързва с ЛГБТ движението и е уличния жаргон за „хомосексуален“.

СЕМ и АБРО обясниха, че по правило, Съвета не се самосезира за случаи на враждебна реч в ефира, но действа по подаден сигнал в отговор на въпроса на Аксиния Генчева защо СЕМ мълчи от години за хомофобията от българския ефир. На въпроса й тогава защо СЕМ не е реагирало на подадени сигнали за хомофобска реч, Доц. д-р Пешева, Председател на СЕМ, отговори, че винаги са отговаряли на подадени сигнали, което обаче не става видно от едностранната кореспонденция, водена за подобни случаи, както и от липсата на реакция от страна на СЕМ. Това е видно и от презентацията за издадени наказателни постановления за враждебна реч, в която липсват такива за омразна реч срещу хомосексуални лица. Доц. Пешева допълни и че СЕМ признава съществуването на проблема с враждебната реч срещу ЛГБТ хората, което се потвърждава и от поканата, изпратена до БГО Джемини за участие в дискусията. (Личен коментар: кога институциите ще проумеят, че изпращането на покана е измиване на ръцете!? Неадекватно е да кажеш, че едва ли не „проблем за нас няма и, видите ли, ние сме даже много толерантни, почти хомофилски, защото ви поканихме ВАС, гейовете, тук днес!“)

Като цяло, дискусията заключи, че регулацията на ефира за враждебна реч не би била толкова ефективна, колкото саморегулацията от страна на самите медии. Това се потвърждава и от мониторинга на БГО Джемини, който се прави вече 5-та поредна година и показва, че печатните медии, за разлика от телевизиите например, са по-възприемчиви на постоянното образоване и настояване на ЛГБТ общността да променят политиката и езика си и да използват неутрален и понякога позитивен език в отразяването на ЛГБТ тематика. Аксиния Генчева отправи отворена покана и надежда ЛГБТ темата да бъде активно включена в дневния ред на СЕМ и новия експертен съвет, който ще съблюдава да няма враждебна реч в електронните медии.

Още един поглед по темата четете на блога на Помъдрелите момичета. Обърнете внимание на т.2.5 от Етичния кодекс на българските медии. А ето и още един пример за „чистота“ на пространството, в случая билбордното – Обществото vs моралът на Азис.

*Слово на омразата е враждебна реч (hate speech) с всички форми на изразяване – писмени, устни, визуални – които разпространяват, подбуждат, поощряват или оправдават расова ненавист, антисемитизъм или други форми на омраза, основана на нетолерантност към националност, етническа принадлежност, религия.