Джемини Презареждане 2.0

Да избегна дългите обяснения вбъдеще:

Това (версия 1992-февруари 2009):

И това (версия ноември 2009):

Са две различни неща.

И макар, че пише друго на сайта им, аз нямам нищо общо с новата версия.

За което много се радвам.

И това тук:

също не е вярно.

P.S. Като разгледах сайта и понаучих разни неща, мисля, че най-точно може да се каже, че няма БГО Джемини версия 2.0. БГО Джемини остана в началото на 2009. ТОВА сега е някаква компотена смес от някакви неща и хора и …мдам.

А ето защо аз не съм там.

За да се роди нещо хубаво или колко струва човешкия живот

Много ми се пише напоследък в блога, но не го правя, защото не само буквите ще са черни, като фона на блога ми, но настроението. Не исках да пиша за България – тази България, която виждат очите ми, до които достига само най-лошото от България, а то е толкова лошо, че повече не може да бъде. Не искам да пиша от гледната точка на емигранта, за когото вероятността да се върне обратно допреди месеци беше “опция”, която с напредване на времето започна да се полюшва все по-нестабилно на тънка корда, до момента, в който евентуалното връщане обратно звучи като “наказание” и съзнателно причинена умствена и емоционална смърт.

Разказах долната история на една приятелка англичанка. Накрая тя каза: “I haven’t seen it. Who is the director?” ( “Не съм го гледала (този филм). Кой го е режисирал?”)

Звучи наистина като филм на ужасите, като психологически трилър, режисиран от Lars von Trier и неговата обсесивна (и неразбрана от мен очевидно) мания по феминизма и женското начало и същност.

Когато решихме да имаме дете с Деси, не осъзнавахме колко значимо решение взимаме с избора на болница. Поне досега. Оказва се, че избираш или да плащаш и да си купуваш човещина, или да минеш по здравно-осигурителния трънак и да си навлечеш травма (психическа и физическа) за цял живот. Ние с Деси избрахме комерсиалната човещина, но действително едва сега осъзнавам колко много щеше да ми коства другото.

Най-лошото, което съм чувала до днес сутринта за държавните болници с родителни отделения е:

• В едни голи, мръсни, студени и ужасно напомнящи лабораторията на д-р. Менгеле помещения на 6+ метални легла с изтърбушени пружини са наредени родилки на конвейер.
• Целия процес около раждането е съпроводен от фамилиярничене от страна на болничния personal и снизходително отношение (щото те, разбираш ли, раждат по четири пъти дневно и тия пикли тука се преструват, че ги боли и изобщо какви са тя претенции моля?!)
• Винаги успяваш да си тръгнеш от болницата с комплект (лечими) подаръци – стафилококова инфекция (в Google после разбираш, че при бебетата може да доведе до слепота), обриви всякакви и навсякъде, калпаво защити рани, нерядко останала в теб част от манипулацията, която води до страхотни болки, кръвоизливи и в крайна сметка оперативно премахване на матката ти
• Бонусния мастит – почти всички мои познати, раждали в държавна болница в България, си тръгват с болезнено подути, инфектирани млечни жлези, защото по различни причини медицинския personal (същия, дето се е клел да не наврежда) не са ти дали да кърмиш
• Гореописаното вече е достатъчно, за да те откаже да раждаш някога, без нужда от допълнителни убеждения.

Деня ми днес започна със следната бомбардировка от шокови истории. Всичко започва (и все още продължава) тук.

“С позволението на майката, копирам тук нейния разказ за второто й раждане в „Тина Киркова“ преди по-малко от 2 седмици.

Разказът е много показателен по отношение на начина, по който се практикува „нормално“ раждане в България, ясно се вижда в него причинно-следствената връзка „намеса-проблем“, „нормалното“ отношение на болничния персонал и чувствата и емоциите на майката от всичко случващо се. А точно срещу това се бори петицията.

Само да уточня, че майката беше изключително добре подготвена за раждането и щеше да се справи сама без травми, ако близките й не я бяха принудили със заплахи и психически тормоз да отиде в болницата…

(копирам само подчертания текст, прочетете цялата история на жената тук: )

Усещах, че моментът наближава и ми беше трудно да се противопоставям на напъните на тялото ми, но го правех, защото усещах, че започна ли да се поддавам на напъна ще се разкъсам (изпитвах силно разтягане отдолу и лека пареща болка при напън подсилен от мен). Просто ми трябваше още малко време, за да може бебето да разтегне постепенно тъканите и да може главичката да излезе без да се разкъсам. За съжаление маждувременно жената в съседната стая беше родила и всички дойдоха обратно в предродилна. Акушерката започна да ме пита пак за напъните и да ме уговаря да ме прегледа за разкритие. Аз не можех да говоря и само поклатих глава отрицателно. Тя усети, че вече раждам, погледна между краката ми и извика: „Ма тя ражда вече!“ Изведнъж всички се втурнаха към мен и започнаха да ме дърпат да ходя на магарето с думите: „Ще си убиеш детето, бе! Ще седнеш върху него и ще го задушиш!“ и други такива умни изказвания…. Аз ги молех да ме оставят намира и се дърпах. Някой каза: „Няма време за магарето, лягай по гръб веднага, тука ще раждаш на леглото!“ Аз казвах да ме оставят, че не искам по гръб, че искам така… Хванаха ме за ръцете и краката и ме обърнаха на сила по гръб по най-грубия начин. Аз се опитвах да стана, но много ръце ме бутаха и блъскаха да
легна. Започнаха да ми крещят да напъвам, че ще си задуша детето и други такива, акушерката бръкна вътре да го „вади“ и адът вече беше пълен… На мен естествено ми спряха всякъкви напъни и контракции, аз се борех
с тях… Лекарят започна да ми натиска корема с ръце и да избутва бебето. Аз веднага започнах да му бутам ръцете и да казвам да не ми пипа корема. Той ми махаше ръцете и виждах как малко му трябва да започне да ми удря шамари, но все още се сдържаше. Каза да не смея да му пипам ръцете и да му преча. Аз продължих, защото не исках да бута бебето ми, но видях, че нещата стават все по-зле и започнах да се опитвам да напъвам, за да свърши всичко… За съжаление нямах напъни и това, което правих не беше достатъчно. Опитах се да се надигна малко, за да напъвам по-силно, но веднага ме бутнаха и казаха да лежа и да напъвам… Всички ми крещяха и ме бутаха… Накрая някой каза: „Така няма да стане, трябва да я срежем! Тя не напъва, бебето ще се задуши!“ . Изведнъж видях някой да поднася ножици в една тава и казах „Неее…“ и изведнъж, като по чудо ми дойде един силен напън. Събрах цялата си сила и напънах колкото можах по силно… Бебето излезе веднага и моментално започна да плаче страшно силно. Видях я, беше розова, голяма и красива, моята дъщеричка… Опитах се да се надигна и да си я взема, но някой веднага преряза пъпната връв и я взе… Пак ме наобиколиха и започнаха да ме дърпат да стана, за да отида на магарето да „извадят“ плацентата. Аз казах, че ще си я родя, просто да ме изчакат. Те обаче не ме оставиха, заведоха ме на магарето и започнаха да ми натискат корема. Аз казах просто да изчакат, че ще се роди сама. Чух някой да казва „Кой ще те чака тебе, няма време някой да те чака…“

…

“Плацентата излезе цяла (към нея имаше и добавъчна плацента) и веднага след това започнах обилно да кървя. Всички се изплашиха и започнаха в паника да се опитват да спрат кървенето. Болеше ме много докато ме бърникаха и натискаха и вече започнах да се моля да ме приспят, вече нямаше за какво да се боря. Чувствах се изнасилена и унизена. Някой каза: „Нали искаше всичко да е естествено, без упойки, сега затова няма да ти сложим упойка, ще си изтърпиш шиенето“ , „Ето, като искаш да си раждаш естествено, виж сега как си се разкъсала!“ и всякакви други обиди от типа „тя е ненормална, луда, трябва й психиатър, за лудницата е, сектантка е“ и т.н.”

И още:

“Не само по време на раждане. Аз съм имала преглед при гинеколог, който си беше чисто изнасилване. Наредиха ми да се съблека в средата на стаята, докато ме гледаше сестра. Даже ми се развика, че не съм
се събличала по-бързо. Доктора ръга и бута без да реагира на въпроси или коментари от мене, все едно съм никой. И други истории имам…”

И още:

“ох, и моето раждане преди пет месеца в ‘Тина Киркова’ би изглеждало така, ако не си бях платила за избор на д-р. който между другото е вълшебник и не ми беше искал пари преди да родя. но ръководството там изюрка
приятеля ми в осем сутринта в понеделник да е платил на касата на болницата – 500 лв. срещу касова бележка (родих в 13 ч. в събота).

но понеже лежах с изтекли води в предродилна 10 часа се нагледах на какви ли не брутални раждания, на ‘случайни’ жени, които не си бяха платили. а за отношението към ромките – … нямам думи. плачех от обидите към тях. а студената вода; бръсненето на сухо, при което ме накълцаха, така че д-рът ми възкликна ‘кви са тия кървища, още дори нямаш контракции, а вече си цялата в кръв’; неудобните пружините на леглата; хлебарчиците под тях; предродилната зала с още 5-6 винаги пълни легла; някакви дежурни д-ри, които ровеха между краката ми пред останалите 5-6 жени, въпреки моето ‘не, не, не, аз си имам лекар, сега ще дойде’ и умирах от болка; че ме вързаха да слушат тоновете на бебето уж за 15 мин, а ме забравиха час и нещо и се бях схванала от болезнените контракции, … няма да коментирам. и че ми дадоха Ева 24 часа по-късно, защото съм била мн слаба и на антибиотици, а превантивно, без да има показатели за това бяха и на нея назанчили такива, защото аз съм била с високи левкоцити …

и единственият светъл лъч беше докторът ми, който за съжаление паралелно имаше няколко други раждания и не можеше нон стоп да е до мен. той се разхождаше с мен по коридорите и ме държеше за ръка да минават контракциите, даваше ми марли с вода, защото бях умряла от жажада, а не можело нищо да ядеш и пиеш преди да родиш…

но аз, нали ми е за първи път и съм фен на обезболяващите, подписах всичко и казах – каквото искате ми вливайте и слагайте да не припадна от болка и да мине леко, но ЕСТЕСТВЕНО.

само аз държа дебело да подчертая, че докторът ми е супер пич и ок, платихме му, но на касата на болницата. и ако не ме обгрижваше лично с внимание, отношение и професионализъм, сигурно щях да съм част от някоя
брутална история или да ме срежат за секцио да не ме чакат 13 часа, а не само свидетел на десетина такива – които тук не съм описала да не досаждам на хората”

И още:

“а за парите – не са само тия 500 лв. всички задължителни изследвания не се поемат от касата и са по 30-60 лв. и не се правят в ‘тина киркова’ (генетични разни). касата поема 3 ултразвука и 3 кръвни картини за 9 месеца, всичко останало си се кешиш (а кръв, урина и ултразвук е хубу да се правят всеки месец).

и въпросните вип стаи, до които тази жена не е стигнала, защото не си е платила за екип, са по 30 лв. на вечер, а условията не са и за 10. и ако си със секцио или усложнения – твои или на бебето, и лежиш там 10-14
дни …?

а за упойките – не мога да си представя ражаднето си без тях. то с тях, кви ли не венозно и мускулно, зверски ме болеше и умирах на всеки 2 мин в продължение на 5 часа и докато не ме обезчуствиха от кръста надолу не бях човек. и може би нямаше толкова лесно и отлично да напъвам (което би било лошо за бебето) като му дойде времето, ако не бяха ме полупарализирали. щото болката си я има, и усещането, че нещо излиза от теб и трябва да му помогнеш, но просто е търпимо.

абе уважавам мн съвременната медицина и жалко, че не е достъпна в бг, ако не се кешиш на всяка крачка.”

И още, от Openly Feminist.

Всичко, което описват жените горе, НЕ ми се случи, защото раждах в частна клиника срещу 1400 лева (сега сигурно е два пъти повече). Иначе съм много благодарна на държавата и на здравната система, че след като си плащах (вече не живея в тази китна грижовна държава) ежемесечно здравните вноски, не ми се налага да посещавам държавните им болници… Не само 1400-те платихме. От „хайде да си направим бебе“ до „ето това е чавето ви“ всяка стотинка сме си я плащали от джоба. Ай сиктир и на здравната система! Ако нямаш кинти за раждане…не ми се мисли… Може би е по-добре като ти наближи термина, да хванеш автобуса и да родиш в друга държава, емиграция по спешност с цел раждане, един вид.

Това, което не разбирам, е идиотщината с плащането. Нали раждането на дете е смисъла на живота на жената, нали семейството С едно, две, +, е основата на обществото, нали ако не си раждала, ква жена си, нали заради демографския срив на гейовете не трябва да им разрешаваме да се женят (или да се омъжват, кой както си реши там)… тогава защо трябва да плащам? Защо, след като съм здравноосигурена, трябва да плащам да бъда активна и оползотворена съставна част от обществото и изпълнила предназначението си жена? Защо раждането е приравнено до козметична операция по избор  (която също не се покрива от здравната каса)?

И последно, въпроса ми е : каква е цената да се роди нещо хубаво, каквото е едно човешко същество ? И наистина, този филм от кого се режисира? Тази прожекция определено излиза скъпо.

Протест срещу насилието и потъпкването на правата на родилката, 25.11, IАГ „Св. София“

Declaration on the Elimination of Violence against Women

Say No To Violence

Новина овреме

Джемини се прокашля, въздъхна примирено и проговори…:

Уважаеми членове и приятели на БГО Джемини,Вероятно повечето от Вас знаят, че в момента БГО „Джемини“ не фунцкионира оперативно. Екип от доброволци и членове се опитват да разрешат създадената вътрешна кризисна ситуация и несъгласия с настоящият Управителен съвет, поради което от известно време дейността на организацията е замразена.

Имайте предвид, че запитвания, молби за консултация, заявления за членство и регистрации на сайта ще бъдат разглеждани след разрешаване на сегашната ситуация.

Уважаеми членове, ако имате желание да се свържете с екипа, пишете на личните електронни адреси на съответните лица. С членовете на Управителия съвет можете да се свържете чрез формата за контакт на сайта или на посочените в сайта координати.

Извиняваме се за създаденото неудобство и се надяваме да намерим скоро решение на проблема.

Всички попове на наряд за хомосексуалност

Няма как да пропусна такава новина. Хем ми е мъчно за автора, хем ми стана жалко за Църквата, хем се чудя на християните в какво още вярват в тази Църква…

Ваше Светейшество,Обръщам се към вас с голяма болка в сърцето наблюдавайки как се позори и петни името на Българската Православна Църква.

Прочетох от българските вестници за случаят с Ректорът на Софийската семенария Епископ Сионий и за незаконото съжителство на главния секретатр Епископ Наум с друг мъж в неговият апартамент в Светият Синод.

Ваше Светейшество аз ви познавам като един истински и морален служител на Светата ни Църква. Вие трябва да вземете незабавни мерки за очистване името на Светата ни църква от духовници, които със своите действия и постъпки позорат името на Православнта църква в България.

В правилата на светите апостоли 25 правило много ясно казва как трябва да се постъпи с духовници, които се занимават с блудство. А правилото гласи: “ Епископ, презвитер или дякон, който бъде изобличен в блюдство, в клетвопрестъпление или в кражба нека бъде низвергнат от свещен чин, но без да бъде отлъчен от църковно общение…“
А също апостол Павел в посланието си до ЕФЕСЯНИ глава 5-а казва: “ А блюдство и всяка ничистота или користолюбие дори и да не се споменуват между вас, както прилича на светии…Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив изобличавйте ги.“

Ваше Светейшество, ако Вие и Светият Синод не вземете незабавно мерки и не отстраните тези служители от техните позиции това показва че и вие сте покварени както тези служители.

Светият Синод трябва да направи проучване сред всички монаси в България И ОНИЯ КОИТО СЕ УСТАНОВИ ЧЕ СА ХОМОСЕКСУАЛИСТИ ДА БЪДАТ ОТСТРАНЕНИ ОТ СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА ЗАЩОТО ПЕТНЯТ НЕЙНОТО ИМЕ.
НИКОГА В СВОЕТО ИСТОРИЧЕСКО
МИНАЛО БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА НЕ Е ИМАЛА ТАКОВА ПОКВАРЕНО ВИСШЕ ДУХОВЕНСТВО КАКТО ДНЕС. И ВИЕ СТЕ ПРИЧИНАТА ЗА ТОВА. КАК МОЖЕ ДА РЪКОПОЛАГАТЕ ДУХОВНИЦИ ЗА ЕПИСКОПИ ИЛИ МИТРОПОЛИТИ ЗА КОИТО ВСИЧКИ ЗНАЯТ ЧЕ ТЕ СА ХОМОСЕКСУАЛИСТИ.

Аз искрено вярвам в Бога и милея за името и авторитета на Българската Православна Църква, но ако видя че Светият Синод отново не прави нищо и като винаги се спотяйва аз ще започна осилена акция чрез българскате вестници и телевизия и ще настоявам за отстраняване на всички покварени духовници.

Патриарх Максим ръкоположи двама архимандрити за епископи на света литургия вчера. Йоан получи титлата Знеполски епископ (вдясно), а Наум - Стобийски епископ (в средата). Снимка: Борислав Николов

Как е възможно Епископ Наум да живвее в апартамент на Светият Синод със своят любовник и никой да не вижда или да не знае това. За какво имате тази охрана, Те не знаят ли кой има право да живее в Синодалната палата и да не позаволяват на външни лица да живеят там.

Но те може би са се страхували да не бъдат уволнени от главният секртар на Синода Епископ Наум. Как той може да служи в Александър Невски и да дава благословение, когато той целият е потънал в грехове и няма над себе си Божията благодат.

Знаете ли че заради скандала с Епископ Сионий тази година в Софийската семенария има подадени само осем молби за първи клас в семенарията. Ето такива духовници като Епископ Сионий и Епископ Наум ще накарат българите да се откажат от Православната църква и да потърсят църкви с истинско морално духовенество.
Моля Бога дано ви даде достатъчно разум за да изкорените злото от светата ни Църква.

Целувам светата Ви десница и оставам Ваше во Христа чадо,

Свещеник Стефан Михайлов
Вашингтон, САЩ

Сега да чакаме фотоалбум на хомосексуалните църковни разгулници и прошнурован журнал след направената проверка с отметка „Х“, „не Х“, „да се потвърди!“. Интересно ми е само колко време ще му отнеме на Свещеник Стефан Михайлов да сертифицира в гейство всички попове в България. А още по-интересно ми е Църквата с колко „не Х“ попове ще остане след вечерната проверка? 20? 30?

Докато още размишлявам по калкулацията, се оказа, че авторът на писмото бил низвергнат от Църквата през 82-ра. На първо място, и в общуването с Него си има процедури и входящи номера („противно на каноничните правила (писмото) е отправено на Негово Светейшество Максим патриарх Български и митрополит Софийски чрез медиите, а не чрез деловодството на Патриаршията.“) Второ, “Стефан Михайлов е бил свещеник до 1982 година, когато е низвергнат като второженец и няма право да се титулува като свещенослужител.“ Оказва се, че блудният син Михайлов е искал да се върне в бащиното лоно, но тъжденията му са били напразни и сега си отмъщава на цялата си (хомосексуална бивша) рода. Дребнаво заяждане от моя страна, наистина. Така си е, бивш поп и бивш гей няма…

За предстоящият прайд в Иран…опс, в България

Тези дни нямам време да пиша сама, но крос-постовете обясняват какво искам да кажа.

По-долу има транскрипция на предаване по „Хоризонт“ от онзи ден. Легенда: ИН – Ирина Недева, АД – Ангел Джамбазки, АГ – Аксиния Генчева, СП – Станимир Панайотов)

Джамбазки не казва, че гейовете не са хора, но говори други пълни глупости.

22 юни

Хоризонт до обед

Водещ Ирина Недева

разговор с председателя на комисията по ред и сигурност в столична община Ангел Джамбазки:

ИН – Здравейте, господин Джамбазки.

AД – Здравейте.

ИН – Вие си позволихте да изкажете своето становище, негативното си отношение към хомосексуалния парад, който ще се проведе на 27-и юни; има ли вероятност общината да преразгледа разрешението за провеждането на този парад?

АД – Много би ми се искало да го преразгледа, но това е задължение и работа на администрацията, така че аз не мога да кажа дали ще го преразгледа, или не. Но, надявам се да го преразгледа.

ИН – Вие се надявате общината да го преразгледа? Вие сте председател на комисията по обществен ред и сигурост…

АД – Това е така.

ИН – Tова означава ли, че предприемате стъпки, с които искате да постигнете преразглеждане на това решение? Написал ли сте писмо до администрацията…

АД – Направих каквото ми е по силите, да.

ИН – Какво е то?

АД – Направих каквото ми е по силите, в духа на правомощията, които имам като общински съветник и председател на тази комисия, да разговарям с хората в администрацията, които взимат тези решения.

ИН – Искам да ви попитам вашата позиция съгласувана ли е с политическата партия ГЕРБ, от която се водите официално общински съветник, и с ВМРО, другата политическа формация, на която принадлежите? Тоест това становище ли е на ГЕРБ?

АД – За становището на ГЕРБ трябва да питате неговия председател г-н Цветанов. Но това е становището на ВМРО.

СП – Господин Джамбазки, Станимир Панайотов…

АД – Само секунда, само секунда…

СП – Окей.

АД – Становището на ВМРО е, че такъв парад е излишен, освен че създава затруднения за администрацията и за града, което е едната гледна точка, но да речем, че много хора биха искали да изразят някакво мнение и позиция и с това затрудняват останалите – да речем, че това не е най-важното. Личното ми мнение и становището на ВМРО е, че такъв парад е абсолютно излишен и вреден за българското общество. И каквото беше по силите ми направих, за да убедя колегите ми от политическата група на ГЕРБ в общинския съвет…

ИН – А учудва ли ви това, че освен вас, никой не прави политически изказвания на тази тема? Нито един от политиците в България?

АД – Ами това си е тяхна работа. В смисъл явно избягват във време на избори да си създават врагове. Но аз мисля, че това са теми, по които не трябва да се избягва разговора. И позициите трябва да бъдат ясни. В края на краищата тези неща са въпрос на политика в най-чистия й вид. Или подкрепяш нещо. или не го подкрепяш. В случая ние от ВМРО не подкрепяме провеждането на подобен парад.

ИН – Господин Джамбазки, въпрос от Станимир Панайотов.

СП – Господин Джамбазки, аз останах с впечатление, че от една страна вие извършвате чисто административните си функции, в позицията, на която служите, от друга страна вие правите някаква форма на политическа сугестия към ГЕРБ като ваш партньор. На мен това ми се струва малко меко казано нередно, при положение, че нямате координирана обща политика и становище въобще по въпросите за гей и лесбийски права в България.

АД – Само ще ви поправя, че аз административни правомощия нямам. Общинския съветник има представителни задължения и права и неговата работа е да формира политики, политически позиции и политически мнения. Ако бях служител на администрацията, нещата щяха да бъдат различни, но аз не съм.

АГ – Извинявайте, аз искам да ви попитам – в какъв смисъл различни? Тъй като вие сте председател на комисията? В какъв смисъл шяха да бъдат различни?

АД – Когато работиш в една администрация, имаш служебни правоотношения. Когато кмета или съответния началник взима решение, администрацията трябва да го изпълнява…

ИН – Само за миг, защото времето ни е ограничено. Г-н Джамбазки, ако правилно го разбирам, ако той беше администратор в случая, щеше да забрани парада. Нали така, г-н Джамбазки?

АД – Ако имах възможност, щях да го забраня, да.

ИН – Така. За това въпросът и към вас, и към обществото е следният… Нека да кажа, че направихме опит да се свържем със столичния общински съвет и с неговия председател Андрей Иванов, който е също от най-голямата партия в общинския съвет. Като до този момент ние нямахме и нямаме потвърждение за това, че можем да получим едно становище по отношение на това, дали действително общината й се иска да забрани този парад, дали ще уважи тази позиция, изказана от председателя на комисията по обществен ред и сигурност. Но въпросът ми към вас, г-н Джамбазки, е следният – ако националисти и гевни хора атакуват гей-прайда, вие ще се радвате ли, щом сте против провеждането му?

АД – Не е въпрос на радост. Общественият ред трябва да бъде спазван, така че… Такива неща трябва да бъдат парирани от органите на МВР и да се спазва закона.

ИН – А не смятате ли, че с подобни изказвания подклаждате подобен тип…

АД – Не, не смятам.

ИН – …прояви на враждебни чувства към упражняването на човешки права?

АД – Не. Не смятам

АГ – Tогава защо смятате, че прайда ще подклади позитивни настроения към хомосексуалността, ако вашите изказвания няма…

AД – Защото прайда, тук бих предпочел да намерите някаква българска дума, е демонстрация на нещо, което за мен не е добре да бъде демонстрирано по улиците. За мен демонстрацията на…

СП – Имам чувството, че 10 минути говорим за вашата хетеросексуалност, г-н Джамбазки…

ИН – Нека да не започваме за хетеросексуалност и хомосексуалност – кое е по-добре и кое е по-лошо, защото това въобще не е темата на този разговор.

АД – Не е темата, разбира се.

ИН – Г-н Джамбазки, само в Саудитска Арабия и в ислямския свят са трудни или са забранени гей-парадите. В Западна Европа са разрешени.

АД – По същия начин ексхибиционистите могат да решат да направят свой парад. Нали така.

СП – Не мога да реагирам.

AД – Вие ще бъдете ли за или против това да се разхождат само по шлифери и да ги развяват от време на време.

АГ – Да, но проблемът е, че видимо националистките и фашистките организации се ползват с протекции от страна на общината, разбирате ли?

АД – Не.

- (AГ и АД говорят един през друг)

АГ – Не смесвайте вашите правомощия, дадени ви по закон, с личното ви мнение.

АД – Да ми обяснявате, че общината толерира националистически или фашистки организации е абсолютно нелепо и невярно.

ИН – Не обясняваме, а питаме.

АД – Не, не е така.

ИН – Питаме, дали след вашата позиция няма да се окаже, че се толерират националистически прояви. срещу упражняването на правата на сексуално различните

AД – Не, няма да се окаже. Ми те ексхибиционистите сексуално различни ли са?

ИН – Приключваме този разговор с една яснота – г-н Джамбазки ако имаше административна сила, гей-парад нямаше да има в България, както няма и в Саудитска Арабия.

После, Страхът няма лице, via Помъдрелите момичета

А страхливците не показват своите или се крият зад имунитета, даден на всякакви престъпници в тази държава.

Снощи, в нощта на 24ти срещу 25ти юни, само два дена преди Rainbow Friendship шествието са извършени няколко атаки над места, за които се знае, че се посещават от ЛГБТ хора.

Атаките стават по едно и също време, около 3.30 часа сутринта, когато фашизоиди със скрити лица и качулки хвърлят коктейли молотов по:

- хотел на Дим Дуков, една от малкото популярни личности, които не се страхуват да покажат, че са част от ЛГБТ общността;

- гей бар In Da Club;

- заведение, посещавано предимно от ЛГБТ хора и травестити.

На всички е ясно, че зад атаките стои Национална Съпротива, ударната скин-наци-фашо-лумпен група на БНС, лидерствана от лицето Боян Станков – Расате. Той обаче в момента е пазен от кандидат-депутатски имунитет, тъй като, не забравяйте – БНС участва в парламентарните избори на Република България, а в листите им са Расисте, д-р Иван Георгиев и всякакви изчадия от групировки като Кръв и Чест и така нататък.

В деня преди атаките един от организаторите на шествието е нападнат в гръб от самия Боян Станков и негов млад адепт (ало, Хайдер) на излизане от национална телевизия. Естествено, нападателите не могат да бъдат арестувани, защото у нас откровено нацистка пратия може да се регистрира и да участва в парламентарни избори, да има медии, да използва реч на омразата и нацистки символи, да извършва побои, да плаши журналисти и ДА ВЛЕЗЕ В ПАРЛАМЕНТА, ако си напазарува или и прелеят гласове.

В същото време един от билбордовете на шествието е залят с кафява субстанция, вероятно бензин или нафта, но явно не е достигнал акъл как да се подпали. Няма да ви светна, амеби.

В същото време две момчета (гей и стрейт) са пребити посред бял ден на спирка в София, като никой от присъстващите наблизо не се е намесил. Защо? ми били педераси и хич не се харесали на няколко любезни спортни фена.

В същото време столичният общински съветник хер Флик (на която община всички ние, гей и херетосексуални хора плащаме данъци) обявява в ефира на националното радио, че ако има административни правомощия, би се постарал ЛГБТ хората у нас да се чувстват като в Саудитска Арабия.

В същото време млади богослови и нео-нацисти-пагано-тенгристи заедно правят литийно шествие с хоругви из центъра на София, където не биха били допуснати да протестират нито гей хора, нито еколози, нито когото и да е било с някакво гражданско самосъзнание. Парадите на идиотизма не е ли редно да се забранят?

Само че, другари и господа страхливци, скрити зад качулки, имунитети и протекции, ние, за ваш ужас, ИМАМЕ ЛИЦА.

И ще видите всички тези лица в събота.

И ако вече отброявате дните до 5 юли, тогава трябва да прочетете и Кандидат-депутатско… upated на Бай Далай.

Фактически бисери

Всички вече знаят за осмотания Семеен кодекс. Похвално е, че, за разлика от обичайното, този път депутатите прецакаха не само еднополовите двойки, но и разнополовите. Все пак, от това не ми става по-добре и на сина ми, който пак ще си остане без втори родител, не му става по-добре.

Благодарение на Цветно искам да споделя някои фактически депутатски изцепки, които направо биха ме разсмели, ако не бяха толкова викториански по смисъл.

Огнян Герджиков: „Десетки хиляди деца ще са без бащи и ще се чувстват „втора категория“, защото сме много морални“. Анджък. Ако по принцип Герджиков не си беше завоювал почетно място в стената на позора, щях да вдигна вежди колко смислено изказване е направил.

Зам.-председателят на Народното събрание Любен Корнезов: „Бракът се превърна в търговска сделка. Все пак той е съюз между мъжа и жената, а не договор. Тази разделност – брачен договор, предоставяне на семейното жилище – са насочени срещу мъжа. Мъжът става слабата страна. В едно семейство той не само трябва да е главата, а и устоите„. Ъъъъ? Ко речи? Тоз кой го сложи на тая банка в залата? Е, добре, че мъжа не е просто една биологична единица, която носи менци.

Иглика Иванова от „Коалиция за България“:  промяната на името след развод създава неудобство на жените, които са станали известни с фамилията на съпруга си. Живи да ги оплачеш тез жени, принесли се в жертва на  дядото на бившия си. И те, и кариерата им, и визитки нови трябва да се печатат, ужасТ…

Като цяло, депутатите с този Семеен кодекс, само нададоха вой в търсене на лупата, с която да открият топките си.

Хомо срещу хетеро? А гейове срещу лесбийки!

Днес явно съм в информационен бум. 24 часа публикува материал за нощния живот в София, като специално място в текста намират и някои микс/гей заведения.

Авторите на материала, Галена Гюрчева и Цветелина Шенева, са обърнали радикално гръб на журналистическата етика и етични стандарти. „Един от клубовете, който привлича не само хора с обратна ориентация.“ Обратна е перспективата ви за смислено журналистическо писане, уважаеми ъъъ..“журналисти“. Когато напишете статия за хетеросексуалисти, ще спра да се дразня на хомосексуалистите в страниците на вестника.

Сред бисерите на журналистическия блян за рейтинг присъстват и словосъчетания като „хомозаведения“, “Мръсни танци” пасти да яде“, „хората с “нормална” и с “обратна” ориентация“, “ “Гейовете не ги пускат в гей заведения в София”, коментира една от техните редовни клиентки“ (а?!), „Клубът в момента е в ремонт, но (…) след отварянето му ще стане пак място за нежни ласки на силния пол.“.

“ ЕКСПЕРТЪТ
Аксиния Генчева, изпълнителен директор на БГО „Джемини“…“

Леле… Както каза Яна, „клети създания“.

Футболистите и Мона Лиза

Тъкмо си мислех, че сме 2009-та година и малко носталгично си спомнях за времето отпреди няколко години, когато се изумявах на журналистическата простотия, когато Sensing ми одухотвори следобедното кафе със списък на футболните гейове. За малко да се ядосам, но лексиката на неизвестния автор не заслужава чак такива емоции.

БЛИЦ ви предлага любопитни факти, свързани с играчи с обратни наклонности

Днес е 2 февруари. Петльовден. Малцина обаче знаят, че това е световният ден на влажните зони. Любопитството винаги е човъркало родния фен с въпроса дали в българския футбол има играчи с обратни сексуални наклонности (бел. вероятно правят секс отзад напред, първо свършват, в края се събличат). Засега нито един наш футболист не си е признал публично, че си пада по мъже (бел. но прИстижното издание Блиц разполага с разследващ фрилансер, който и без това ни дължи пари). Съществуват обаче примери за чужденци, преминали като комети из родния спортен небосклон. А само преди три години във Варна избухна лют скандал.

* През 1994 година на проби в Левски идва аржентинският футболист Арвелайс. Той остава две седмици при “сините”, но още на втория ден става ясно, че е гей (бел. първия явно е преминал в търсене на преводач). Гаучосът прави странни движения с ръце и играчите му лепват прякора Меката китка. След една тренировка Арвелайс започнал да опипва на шега футболист на Левски, а вечерта бил забелязан да се прегръща и целува с личния си мениджър в градинката пред “Кристал”. Когато си тръгвал, аржентинецът признал, че е обратен (бел. сигурна съм, че ТОЧНО тази дума е използвал). После извадил от портфейла си снимка на Марко ван Бастен и обявил, че това е мъжът на мечтите му.

* Две години по-късно в ЦСКА пристигат на проби петима нигерийци. Води ги мениджърът д-р Юджи, който е женен за българка и живее от години в София. Единият от африканците издава сексуалните си наклонности, когато се съблича гол и влиза под душа. Вцепенените футболисти на ЦСКА забелязват, че ноктите на краката на нигериеца са лакирани (бел. аааааааааааахахахахахахахахахахахаррррххх).

* През същата 1996 година гей-екшън върлува в Борислав (Първомай). Единият от нападателите на тима е освободен заради това, че е хомосексуалист (бел. всеизвестен факт е, че ако успееш да докажеш, че си гей, получаваш допълнителен платен годишен отпуск по болест). Таранът ходел с прашки и се опитвал да сваля мъж от охраната на стадиона. Човечецът се изплашил и докладвал на началниците си (бел. е, това вече е мъжка постъпка!). Макар че вкарал три гола в предния мач, геят бил изгонен от Първомай.

* Според слуховете български мениджър, който работи зад граница, е бисексуален. Ипресариото обаче предпочитал повече мъжките ласки от женските.

* Пак според мълвата страст към мъжете имал и човек, заемащ важен пост в елитен футболен клуб от провинцията.

* Гейскандал разтърси през 2005 година варненския футбол и в частност тима от „Г“ група – МАХ (Варна). Четирима футболисти са изгонени заради обратни сексуални наклонности. Те са разкрити от домакина в съблекалнята след мача на МАХ срещу „Девня“. „Още преди месец ми сигнализираха, но аз не обърнах внимание. Направи ми впечатление обаче, че отборът е разделен на две групички. След като домакинът Цачев ги хвана, събрахме си и решихме да ги изключим от състава. В основата бе вече бившият капитан на отбора“, разкри треньорът и спонсор на МАХ Цветан Панайотов. Домакинът заварва играчите да се опипват и целуват голи в съблекалнята, а единият от тях държал вибратор.

Да обобщим. Мона Лиза, която всъщност се казвала Доня Маркиза, е била още дете и е имала 12 пръста, когато нарисувала Микеланджело без устни.  Нямало време да му рисува устни, защото бързала за училище, а пък той имал поет ангажимент да нарисуа Сексистката капела, която, заради неграмотен писар, впоследствие се наричала Сикстинската капела.

Много ми се пише, ама…

Много, много ми се пише, а и сигурно петимата читатели тук вече тотално са отегчени от липсата на всякаква вест и кост, но … просто нямам време. От социална активност нямам време да обърна внимание на собствения си социум.

Накратко, що за простотия е това с 2000-те хидяли лева за шамар вкъщи? За всеки син отпечатък  на бузата й от десницата на мъжО й ще дават по 200 лева ли? Ами ако я е шибнал с юмрук? Интересно ми е ако я смачка от бой и й счупи нещо в коридора на блока, тогава това, по закон, няма да се смята за домашно насилие, а за хулиганство, така ли? Без да се извинявам, че звуча сексистко, но не познавам мъж, пребит от жена си. За сметка на това, познавам жени, пребивани от мъжете си. За пореден път се убеждавам как тези, които пишат законите, живеят в паралелна вселена, gender-less вселена, в която няма други жени и мъже и няма хора. Не им го побира главата, че една жена, за да стигне до център за жертви на насилие или дори просто до полицията, няма да е изяла един шамар. За българската жена шамара не е домашно насилие. Счупеното ребро или разбития нос, заради който й вадят медицинско в Пирогов, носи усещането за домашно насилие, но тя не е много сигурна.

Другата свинщина е от телевизията, която и без това бълва свински работи почти непрекъснато, особено по време на рекламите (по време на рекламите наистина се самосъжалявам, че съм жена). Не мога да намеря запис, но вероятно (надявам се не) някои от петимата читатели на блога ми са гледали изданието на Dancing Stars, в което Сергей Станишев посети приятелката си.

Станишев, WTF?!?!?!?

Две неща безумно възмутиха мен и жена ми.

1. Човекът забрави, че е Мин.-Предс.  и отиде в шоуто.

2. Човекът  реши да бъде „човек“, а не Мин.-Предс. и отиде да подкрепя жена си. Наистина съжалявам, че нямам запис, защото е интересно да се видят жестовете му, начина му да говорене, цялото му поведение и език на тялото лице в лице с ЖЕНАТА, с КОЯТО ЖИВЕЕ и ОБИЧА. Нарочно е с ГЛАВНИ букви, защото ако не беше, тези от вас, които са го гледали, може и да не разберат.

За да не зацикляме на точка 2., искам да споделя мнението си по точка 1. То съвпада напълно с мнението на Димитър Денков и текстът му Шутаранга или за усета за недопустимост: „Личният живот на премиера изобщо не ме интересува. Появата му обаче в качеството на интимен приятел на участничка в танцувално шоу, чиято цел в края на краищата е печеленето на пари от реклами и SMS-и на наивни зрители, е сред ония примери, които свидетелстват за

пародийния характер на нашенската публичност

Нейна същностна черта е забравянето на ранговете, поради което се превръща, при всичките й евроукрашения и приказки за освободеност, в нещо като шутаранга. Какво е това, всеки усеща.“

И последно, но първо по важност: Асоциацията „Родители“ кани всички, които се чувстват съпричастни към гибелта на седем деца преди седем години пред дискотеката „Индиго“, да поднесат цветя пред паметника им на 21 декември.

Ако до всяко л***о застане поне още едно…

Колко акита са необходими за едно възмущение? Дали броя фекалии е право-пропорционален на нивото недоволство в един човек? Така изглежда подлеза между Софийски университет и Народното събрание. Каквото ни управлението, такова ни образованието, такива ни и подлезите…