G.A.Y.2 (gay.as.you.2)
слушай сега, гей-прайд ще има и той ще е на 27 юни 2009 година в софия, ако не вярваш, виж билбордите. шествието започва в 16:30ч. от моста на влюбените на ндк. не закъснявай.
първо – прайдът се организира от няколко неправителствени организации и се нарича rainbow friendship
второ – прайдът е международно подкрепен от посолствата на 11 държави – ако още не знаеш кои са те, ще повторя и аз – това са франция, великобритания, холандия, белгия, сащ, норвегия, германия, дания, финландия, бразилия и швеция, както и от много други организации. единствената българска партия, подкрепила прайда е зелените, както и младежкото бсп.
трето – аз ще ходя.
четвърто – гей-прайдът не е (без кавички, че много кавички трябва да сложа) фрийк-шоу, в което участниците правят еднополов секс на улицата пред всички минувачи и най-вече пред децата. не е вулгарно шествие на извратените. не е демонстрация на различност. не е призив към получаване на специални права. не е подигравка с православната ни държава. не е потъпкване на моралните ценности на българския народ. не е стъпката преди узаконяване на педфолията и зоофилията. не е налагане на ‘хомосексуализъм’ (е, не се сдържах).
пето – гей-прайдът го има по света, защото точно преди 40 години гей-хора от тематичен клуб в сан франциско – stonewall inn, решават за първи път да се опълчат на полицията, която за пореден път ги тормози, разтуря и арестува щото са гей и щото са в клуба. на следващия ден се организира шествие, което да отпразнува тази проява на смелост у хората. затова е и ‘прайд’ – защото са се гордеели с това, че вече не ги е страх. а не защото са се гордеели, че са гей въобще. и целта им не е била да развращават младежта, а да се признае, че съществуват и че са такива, и че не ги е страх, и че също искат да се държат за ръка на улицата без някой да им казва, че парадират. след това подобни шествия, паради, прайдове се организират в много други държави, и то най-вече държави с наистина работещо законодателство, които работят за равенство не само у тях си, но и в други страни. и както в едни протестантски щати има прайдове, както в кралство белгия има прайдове, така и в българия с този прайд никой не се обявява против религия и начин на управление (на вчерашното ‘литийно’ шествие на българската църква ПРОТИВ гей-прайда, което ако не беше подкрепено от малките побойници от бнс, щеше да е просто обикаляне с иконите, един от интервюираните по новините, го бяха писали, че е ‘монархист и консерватор’).
шесто – гей-прайдът не налага хомосексуализъм, защото първо – се казва ‘хомосексуалност’ понеже не говором за политически идеи като комуниЗЪМ, капиталиЗЪМ и марксиЗЪМ, нито за болести като аутиЗЪМ и астигматиЗЪМ и защото не казваме хетеросексуалиЗЪМ; и второ, защото той, хомосексуалиЗЪМЪТ не се прихваща по въздушно-капков път, нито като гледаш шествие на хора в цвветни дрехи, веещи знамена на дъгата.
гей-прайдът не е фрийк-шоу, защото, първо, не сме изроди, второ, целта не е секс на улиците, нали се разбрахме. и ако има още някой, който да се скандализира от гей-прайд, то да надигне първо глас пред рекламите с голи задници и цици, чалга-клиповете и половината ученички и студентки дето ходят като ‘работнички’ на училище, защото тези, които очакват, че на един такъв прайд ще видят развяващи се полуголи хора, 30 хиляди мъже в женски дрехи, то са объркали най-малкото държавата : ) и защото на прайдове в други страни, става точно това, подкрепено от кметове и жители, става един истински уличен парад, с музика, шоу, знамена, наистина много хора, забавни прически, цветни дрехи – всичко, което искам да стане и тук, но заради ‘пазителите на моралните ценности’, ще трябва да бъдем охранявани от полиция.
гей-прайдът, ще кажа за пореден път, не е парадиране с различност, сексуална ориентация, желания, начин на живот и външен вид. защото, когато става дума за 6-ти май, на никого не му идва на ум да каже ‘тия сега какво ще ми парадират с танкове и бойни самолети’, нали? а всъщност 6-ти май, бидейки празник на българската армия, прославя и оръжията, и убийствата, и насилието – с каквато и цел да са правени те. тази неделя в зоологичекста градина в софия имаше ‘парад на плюшените мечета’ – весело, нали, и пак никой не си е мислил, че става дума за демонстрации, парадиране с плюшени мечки и налагането им над другите играчки с цел да се покаже, че те са най-велики и най-добри? гей-прайдът не цели да натрапва поведение на другите. защото тогава една реклама на цигари и алкохол ‘натрапва’ на един непушач и не пияч да пуши и пие, защото хората със скъпи коли ни натрапват богатството си, тези, която вървят по улицата и пият кола ми натрапват това тяхно предпочитание, а аз кола не харесвам! тъпата крава с дънкови шалвари ми натрапва (без)вкуса си към дрехи и т.н.
гей-прайдът и гей-движението в цялост не иска специални права, защото специални права няма. и какво са специални права anyway? иска се само и единствено това, което го пише във всяка конституция – ‘всички граждани са равни’.
а в полемики по религиозни и в частност библейски въпроси, въобще няма и да влизам. смешно е! само един пример – библията заклеймява изневярата – нещо, което днес не се преследва от закона в нито една християнска страна.
а навремето не се е гледало с добро око (най-малкото) на неща като развод, повторна сватба, брак на хора от различна раса/религия, аборт, брак с вдовец/вдовица.
гей-прайдът (ако се чудиш защо постоянно го повтарям, то е, за да излизам на повече търсения в гугъл, естествено, хаха) и гей-движението нямат нищо общо нито с разстройство като педофилията, нито с ‘не-знам-какво-е’ зоофилията и по този въпрос също повече няма да говоря.
седмо – нуждата от гей-парад е следната – докато още има неравенство, агресия и всякаква дискриминация, паради ще има. докато чернокожите в щатите са били мега дискриминирани, и те са правили простестни шествия. не че сега всичко е цветя и рози. но!
осмо – много се радвам, че блогът ми не е особено полулярен и след такъв пост не очаквам да се заформят коментари и полемики, които да дъвчат едно и също отново и отново, да се пускат обиди и т.н. но допускайки минималната вероятност това да се случи, ще трия коментарите, които не ми казват нищо ново и интересно.
и ако след целия пост излиза, че заемам защитно-нападателна позиция без (още) някой да ме е нападал – да, почти така е, но по-скоро правя обяснение на неща и нападки, които съм чела и препрочитам и чувам да се говорят по телевизията. на богословите с крайни възгледи и нацистичните националистчета – смешни сте бе, жалки сте!
девето – 4.30ч. 27ми юни, събота, софия, ндк, моста на влюбените. see you there.
Идентичност
Борбата за супата от определения е започнала много отдавна, но не и у нас. У нас, като идентичност и ниво на говорене сме все още в 64-та година на миналия век, само десетина години преди СЗО да обяви, че нормалните сексуални ориентации на човека са хетеросексуалната, хомосексуалната и бисексуалната. Остават ни само десетина години до това съдбоносно решение, а на мен ми се иска да ги направя поне 9 години и 11 месеца. Ако самите хомосексуални не правят разлика в собствената си различност и самоидентификация, то как се очаква околните да правят? Дори и егоистично погледнато, ако ти си гей, може да не те касае персонално идентификацията на транссексуалните примерно, но да си травестит и да наричаш себе си транссексуален е наистина малко объркващо, за теб самия и за околните.
По убеждения, аз съм против идентификацията и категоризирането. Това винаги е ограничаващо. Колко връзки с жени и колко секса са достатъчни, да вземеш тапия за лесбийка? Активните гейове броят ли се за гейове? Като си гей, трябва ли да обичаш да носиш рокли, или това те прави по-малко, некачествен, гей? Ако намирам Робърт Патинсън за ужасно сексуален, това прави ли ме хетеросексуална?
Против категоризациите съм, защото свободата да се самоопределиш всъщност е заграждението, в което се вкарваш сам и трябва да приемеш сексистки, мачистки норми и със сигурност в един момент това ти създава неудобството да не се чустваш добре в собствената си кожа.
Всъщност, проблема на бг-ЛГБТ-то не е в националистите, или в законодателството, или в генерално хомофобското мнение на широката общественост. Същественият проблем на бг-ЛГБТ-то е собствената му идентификация и вътрешно неприемане. Освен граничните нарушители, които са ме разсмивали, отчайвали и ядосвали, това, което наистина ме вбесява и натъжава е липсата на самосъзнание в бг-ЛГБТ-то.
Всъщност, бг-ЛГБТ-то има проблем с това да е ЛГБТ. Те уж са ок с това, но всъщност искат да се показват само в ранните часове на нощта, под земята и на тъмно. Дали пък бг-ЛГБТ-то не е част от някаква вампирска клика? (моля тук близките ми приятели да не ме бъзикат за Twilight!) Уж са ок, че са ЛГБТ, обаче не искат да живеят като такива, предпочитат да правят секс в тоалетната на Мола и не ги интересуват избори-мизбори, закони-макони, права-мрава. Уж никога не са имали проблем с това, че са ЛГБТ, ама после се оказва, че никой не знае, че на Жоро гаджето, за което говори сутрин в офиса, всъщност не се казва Мария, а мама и тати познават Пешо като „най-добрия приятел от години“ на Жоро или, класиката в жанра, „колегата от университета“ или „съквартиранта“.
Няма да пиша повече, защото един приятел се съгласи, че обичайно острия ми тон сигурно ще разбуни излишно духовете и всъщност никой няма да разбере какво искам да кажа.
Само ще споделя с вас някои събития, които ме изкушиха да пиша за идентификацията на хомосексуалните у нас.
Стана известно журито на Mr Gay Man Bulgaria
Не пропускайте коментарите, не новината привлече вниманието ми.
Интервю с Джаки от клуб Александър, Варна:
„Христо: -След няколко месеца в София вероятно отново ще се проведе гей парад. Тази година запланували ли сте „Варненски Национални Гей Празници”?
Джаки: -Ние сме категорично против всякакви паради, защото не смятаме, че гей обществото има нужда да излиза на улицата като циркова трупа, това не е представление на клоуни, които хората трябва да сочат с пръст, да шушукат и да се присмиват. Травестите в България или поне тези във Варна и в частност звездите от Шоуто на Александър се издигнаха до ниво на скъпо платени артисти с много и различно участия в шоу програми, клубове, ВИП партита и събития. Ние искаме да правим спектакли на високо ниво и засега успяваме.
А и макар да прозвучи популистко – не смятам, че е редно да се налага на българските майки и бащи да обесняват на невръстните си деца, защо по улиците пеят и танцуват мъже облечени с рокли посред бял ден. Все пак колкот и да ни се иска обществото ни не е дораснало до такова ниво, а и лично мое мнение е, че и няма нужда.
Разбира се, че ще има Национални Гей Празници и тази година. Това е традиция създадена за първи път при нас, единствена по рода си и устояла на времето. Официалните дати са вече обявени на сайта на Mix club Alexander.“
Ъъъ. ко речи? После, в коментарите, Джаки се доразвива, за да окафени съвсем пейзажа. Сигурно ще изсъскам яко, ама на това: „Смятам, че да поддържаш най-големия микс клуб в България и да го превърнеш в легенда означава нещо. И това се е случило единствено и само, защото обичам това място, работя с много любов и влагам цялата си енергия и емоция в това….Александър е институция, всички са едно голямо и щастливо семейство, колкото и популистко да звучи.“
Пък аз си мислех, че институцията микс клуб Александър я създаде и популяризира един от най-известните (може би най, всъщност) травестити. Грешка, ТРАВЕСТИТИ, в случай, че Джаки или някой друг не е прочел правилно.
И после, сагата продължава. Някои хора като хваната кофата с акита и не им стигат вентилатори. Mix Club Alexander официално се обяви против Гей парадите. Отново не пропускайте коментарите.
За десерт по темата със самоприемането и идентификацията като общност.
Изведнъж аз съм описвана като детероден и детеизносващ орган в събирателното „те“ и „тях“. Не съм сигурна какъв е проблема на момчето. Това, че съм жена? Или че предпочитам да правя секс в дома си? Или е проблем, че имаме дете? На мен пък не знам какъв ми е проблема, може би че пича е космати гърди без име и снимка? Ениуей, градивната критика (хихик) към мен я не е толкова важна, обръщам внимание на самооценката на един бг-гей, което не е изключение, а често срещано явление.
И последно, като епилог. На конкурса Mr. Gay Man в ID Club чух като аргумент на участник да се даде по-ниска оценка, защото „избираме момче, а не момиче“. Това, което не чух, беше извинение за ултра сексистката и хомофобска шега, която и без това не беше никак смешна. Явно и в самото бг-ЛГБТ трябва да се въведе дрескод – гейовете с косми, по лицето и торса, задължително по краката, задължителна миризма на потен кон, да люпи семки и да плюе люспите наоколо, в това число по косматите си разгърдени мъжествености, да не се къпе твърде често (всяка неделя е един мъжествен период за хигиенизиране), като специален талант да представи рекорд по опикаване на публиката и, абсолютно задължително! – да пие Каменица!
Ако не се бях хванала на хорото с ЛГБТ равноправитето, сега щеше да е момента да кажа: да ви … и у гейовете, и у ЛГБТ-то.
Морални изцепки и изпервазвания*
Само за тази снимка всички са били на работа!
Следвайки Такъми-вълната, искам да дам начало на сходна инициатива. Идеята се доразви от няколко глави, изначално зададена от Петя, а аз само искам да допринеса.
Повод за идеята са регулярните изцепки и изпервазвания от депутати по повод и без повод. Без значение темата или датата, политиците не пропускат седмица без да накарат веждите на избирателите да се вдигнат от недоумение, гняв, съжаление, разочарование или откровена агресия.
На мен лично ми дойде не до гуша, ами до теме, от депутатски „морал“ и безочие. Затова, предлагам Ви, призовавам и Ви моля да споделяте всички депутатски дела и изказвания, които представляват форма на изпервазване или нарушават обществения морал според Вашите разбирания. Колкото повече, толкова повече. Ще направим списък и ще го изпратим за интерпретация и обратна връзка до участвалите в състезанието за най-безочлив и неморален депутат. Споделяйте депутатските изпервазвания по мейл (musha.busha (в) gmail.com), като коментар под публикацията (аз ще ги добавям в текста) или в блога на Петя. Наближават избори и е добре наградените изпервазени депутати да са видни преди да се положат клетва отново.
Благодаря Ви предварително и…spread the word!
*изпервазен е съвременна терминология, предимно срещана в интернет пространството. Поради недостатъчни данни и проучвания, не е ясно дефинирана употребата и значението й, макар да се усеща негативна конотация. За първи път употребена от коментиращ читател на Дневник.
Update 1,изготвен от изготвен от Яна Бюрер Тавание, мен, Станимир Панайотов, Яна Домусчиева и Петя:
1. Случаят in vivo/in vitro: Дайте да ви направя едно in vivo (на живо), като не можете ин витро” – депутат от Комисията по здравни въпроси в Народното събрание. Упорито се говори, че това е д-р Емил Константинов от БСП, той отрича.
2. Гласуването с чужди карти: И цитат на Пирински по повода: „Понякога се появяват обяснения във връзка с космически лъчения, които проникват под ъгъл в пленарната зала, друг път се появява обяснение, че еди кой си пулт изведнъж по необясними причини започва да дава на късо.“
3. Дирижираното гласуване: Често, за да не стават грешки, при приемането на сложни закони, управляващата коалиция «дирижира» гласуването в парламента. Това става като някой – я депутат, я парламентарна секретарка, показва червен или зелен маркер в зависимост от това дали трябва да се натисне червеното или зеленото копче върху пулта за гласуване.
4. Ние колко работа вършим, а вие как не ни оценявате: Преди няколко месеца Георги Пирински призова Съвета за електронни медии и прокуратурата да се самосезират заради медийните атаки срещу парламента. Тогава БНР предаде, че според Пирински е недопустимо Народното събрание да бъде обект на безскрупулна, безогледна кампания на охулване.
5. Коледните премии: В края на миналата година на Председателски съвет представители на всички парламентарни групи обсъждаха въпросa дали е редно депутатите да вземат коледни премии при положение, че повечето български граждани няма да получат такива – решението бе, че парламентът е свършил огромно количество работа и е работил извънредно.
6. Депутатска пенсия: Предложението на 11 депутати от „Атака“, БСП и Българска нова демокрация, за депутатска пенсия от 1400 лв.
7. Мързи ги: „Част от работодателите преекспонират въпроса с очакваната безработица. Преди дни имах среща с бизнесмени от сферата на услугите. Казват ми – непрекъснато търсим персонал, но хората не искат да работят. (…) Мързи ги.“ Масларова в интервю за в. „Труд“
8. Масларова за пенсионерите: „Един път плачете, как живеят [пенсионерите], като взимат по 80-90 лева. Сега, когато можем и даваме, и казваме критериите на базата на какво ги разпределяме, вас това ви притеснява“. Емилия Масларова, социален министър, цитирана от „Капитал“.
9. Невъзпитаните журналисти: „Всички журналисти искате много от държавата. Държавата може да даде само подслон, по-добри условия за живот, храна, лекарства, да подготви кадрите… Но много трудно може да даде любов и семейна топлина.“ […] „Много ще се радвам следващия път да ме интервюирате за политиката на пазар на труда. Там сме постигнали немалко и затова изобщо никой не ни пита как става, а би трябвало, защото оттам идват големите пари, с които решаваме социалните проблеми.“ Емилия Масларова, социален министър, за условията в домове за деца с увреждания, в интервю за „Капитал“
10. Социалното подпомагане: „Ако там е заровено кучето, заповядайте. Нямам нищо против. С удоволствие бих предоставила на най-желаещите да се занимават с проблемите на социалното подпомагане.“ Емилия Масларова, министър на труда и социалната политика, на въпрос на „Капитал“ как гледа на идеята министерството й да се раздели на две – на труда и на социалната политика.
11. Депутати подтикват към физическо насилие: „Гейовете се знаят кои са, да излязат мъжете да се покажат кои са, и да се покажат, че са мъже, и да им хвърлят един бой на гейовете и ще се оправят нещата.“ Депутатът Митко Димитров от АТАКА в коментар относно миналогодишния Гей Прайд парад в София.
12. Расисткият скандал в Европейския Парламент: Депутатът Димитър Стоянов от „Атака“, който е и български наблюдател в Европарламента, предизвика расистки скандал в Страсбург, след като разпространи имейл с личната си оценка за евродепутатката Ливия Ярока: „…на българските пазари могат да се намерят по-красиви циганки за по 5 хил. евро“ писа Стоянов в мейл, изпратен до всички депутати в ЕП.
13. Продажбата на Халите и…: Стефан Софиянски е даден под съд за продажбата на Халите. Той се спасява от съдебно проеследване, като става Народен представител.
14. Оферирай!: С тази си директна реплика, отправена към наместника на СИК в Русе Илиян Пенев-Мацола, прокурорът Николай Ганчев влезе в най-новата история на българската съдебна система. via Капитал.
Пък аз на 8 март
Малко като Twitter-update. Страхотен уикенд си изкарахме с жена ми.
1. Family Reunion обяд с нашите и сестра ми и мъжа й. Такива събития се преживяват с много алкохол, музика от хола (да заглуши разговорите), половинчасова настройка за предстоящото събитие с медитация и предварително успокояване на последващите нерви и неудържими изблици или да хвърля майка ми от прозореца, или аз да се хвърля. Тая жена е пълно wacko. Трябва да си направя нов таг – майка ми, wacko-то. Обядът завърши точно навреме, преди баща ми и майка ми да си спомнят защо са се развели и да се хванат за косите. Майка ми много я бива в това да пили нервичките на околните, има жената вроден талант какво, на какви децибели с какво темпо на тембъра да ти изпили всички нервни окончания.
2. От поне две столетия не бяхме ходили на кино с жена ми, ей така, да си подържим ръцете като тийнейджъри и да посмучем кола с пуканки в салона. Пътят на промените се оказа много бавно-развиващ се (не като умствено изостанал, а като ритъм на действието), но Кейт Уинслет след Четецът все още е в класацията ми на филмите-в които, ако участва тя-ще гледам. Лео Ди Каприо не можеше да е по-неподходящ за тая роля. Хубав филм, глупав, предвидим край. Един такъв край направо ти обезмисля престоя в киното.
3. Благодарение на GGW, се сдобих с чистак нова плейлиста за Essence. Преди време една девойка се опита да ме подкупи с 5 лева, да пусна гръДско. Докато аз все още размишлявам гръДско или сръПско да пускам вече, тази събота наблегнахме на CSS, Peaches, The Bangles, Spice Girls (не се смейте, просто нямате представа колко са котируеми още), Thin Tings, Blondie, Republica и други (вече) лесбо икони. За пръв път в барО прозвучаха парчета, които сме слушали в 9 клас, но още ни радват. Обмисляме да спретнем някакво парти с … викторина:) Елън Де Дженерис е: а) марка омекотител; б) тайната годеница на Обама; в) най-добра водеща на токшоу в САЩ, Out&Proud лесбийка, щастливо женена за Порша де Роси; г) артистичния псевдоним на баба ти.
4.Най-добрият завършек на един хубав уикенд е да срещнеш първото селебрити в живота си. Моето първо селебрити беше Колин Фарел. Закусвахме привечер с жена ми в едно кафе на ъгъла на Славейков и Гарибалди (вкусна храна, ужасяващо обслужване), когато Колин Фарел влезе с хубавелка, с която се целуваха. С жена ми се забавлявахме как предполагаемият собственик на заведението отиде лично да ги обслужи – или защото обслужва Колин Фарел, или защото е единственият, който говори английски в заведението. Две момичета на съседната маса си счупиха телефоните, препотиха се сто пъти, изчервяваха се на смени, но, за наше съжаление, не дочакахме да захвърчат сутиени. Колин Фарел излезе на пуши навън (греда! седнали в канцероген-free зоната). Ние си тръгвахме с жена ми и на излизане почти се сблъскахме с Колин Фарел. Аз спекох, некак си, и казах: „Hey, welcome to Bulgaria!“ (!??!?!?!). Човека ме прегърна с една ръка и каза: „Thank you, darlin’.“ Хубав човек, майка му добре го е възпитала:)
5. Преди няколко години с бившата ми участвахме в един боулинг турнир. За да участваме, тренирахме един месец заедно със спортния клуб Тангра-България. Турнирът беше във Франкфурт, бившата ми спечели 14-килограмова невероятна кегла, прозрачна с вградени делфини, за последно място. Аз бях някъде в последните 10 от общо около 50 участника. С жена ми все се заплашваме взаимно кой кого ще смачка и решихме да проверим. В първата игра аз явно си спомнях къде да си пъхна пръстите, опитвах се да не се хвърля по пистата и да не мятам в съседната писта. После обаче я размазах просто с ЦЕЛИ 108 точки (награда като за първолаче). После играхме с едни приятели, като три жени се състезавахме за последното място, но аз загубих – бях по средата на класацията.
6. Най-кофтито на един хубав уикенд са две неща – 1) бакшиш, който не спира да псува на майка, мангал, педал, джагал, миндил и прочие и 2) третата част на Блейд. Някой да го ухапе човека, да спре да се мъчи вече, баси. Само ние ли ще се мъчим с две продължения на Блейд!?
Benny Lava
Ако не беше Петя, щяхме още много години да се чудим какво се пее в Боливуд.
По семейно
За да си спретнете хубав, ползотворен и запонмящ се уикенд, са ви необходими само няколко съставки. На първо време, е необходимо това да е първият уикенд след празници, а вие да си мечтаете 5 дни за съботната сутрин, която ще започне най-рано в 4 следобяд. После, задължително условие е да имате майка, тип фелдфебел, която напук на финансови, газови, пенсионерски кризи и абсолютно навъпреки на настояването на баща ви, да го раздава буржоазката и все още да се топли с нафтова печка. Подусловието е една от трите печки на майка ви да се счупи по незнайни причини, а майка ви, по традиция и независимо от предните злощастни опити*, пак да хване да оправя, грешка – да ръчка, счупената печка с отвертката и да я дочупи. За да започне уикенда ви качествено, трябва да прекарате поне три следобяда в работната седмица + една цяла вечер нагъзурени и навряни в разчленената нафтова печка. Обещавам ви незабравимо изживяване – на всяко ново отваряне и разглабяне на печката откривате нови и нови пружинки, след неколкодневно търсене на дЮзатора, както го нарича майка ви фелдфебела, намирате една тръбичка с пружинка, която всъщност е дОзатор, поливате си минимум един чифт дънки и един чисто нов пуловер от Esprit с нафта, която ви напомня за себе си в следващите три дни, независимо, че пришпорвате пералнята. След няколко дни вече мразите печката и искате да я смените с друга, работеща, нафтова печка. Оказва се, че едната работеща изобщо няма дЮзатор (изобщо не искате да виждате как изглежда отвътре, стига ви, че едва схващате как работи тая сложна дизелова технология), а другата е с различен цол на кюнците. Горди сте, че знаете нова дума – цол. Накрая оправяте печката, нафтата тръгва, вие сте щастливи, а майка ви, тип фелдфебел, пали свещ пред иконата и пее благодарствен молебен на Господ, че е оправил печката. Вие вярвате, принципно, в Господ, но малко се дразните, защото Господ го нямаше нагъзен до вас с два гаячни ключа и омазан с нафта до ушите. После разбирате, че нафтата много трудно се измива и че ще сте горд собственик на български маникюр поне за два дни.
(още…)
Инглиш?
Ровейки се в компютъра си, докато търсех къде ми се загубиха онези десет гигабайта, случайно намерих следната новина на инглиш. 2/3 от вас са я чели някога, но понеже аз редовно се сещам за този текст и все съжалявам, че не съм си го записала някъде, си го поствам тук, да си го чета.
The European Commission has just announced an agreement whereby English will be the official language of the EU rather than German which was the other possibility.
As part of the negotiations, Her Majesty’s Government conceded that English spelling had some room for improvement and has accepted a five year phase-in plan that would be known as „Euro-English“.
In the first year, „s“ will replace the soft „c“. Sertainly, this will make the sivil servants jump with joy. The hard „c“ will be dropped in favour of the „k“. This should klear up konfusion and keyboards kan have 1 less letter.
There will be growing publik enthusiasm in the sekond year, when the troublesome „ph“ will be replaced with „f“. This will make words like „fotograf“ 20% shorter.
In the 3rd year, publik akseptanse of the new spelling kan be ekspekted to reach the stage where more komplikated changes are possible. Governments will enkorage the removal of double letters, which have always ben a deterent to akurate speling. Also, al wil agre that the horible mes of the silent „e“s in the language is disgraseful, and they should go away.
By the fourth year, peopl wil be reseptiv to steps such as replasing „th“ with „z“ and „w“ with „v“. During ze fifz year, ze unesesary „o“ kan be dropd from vords kontaining „ou“ and similar changes vud of kors be aplid to ozer kombinations of leters.
After zis fifz yer, ve vil hav a reli sensibl riten styl. Zer vil be no mor trubl or difikultis and evrivun vil find it ezi to understand ech ozer. Ze drem vil finali kum tru! And zen world!
„Пожааааааааааар!“
В Mall Sofia привечер чакаме колеги да обсъждаме работни задачи и пием бира. Седми кротко в претъпканото и без това Бяло кафе (вероятно си има истинско име, но ние така го наричаме). Изведнъж се чува силен, пронизителен вой на сирена, в цялата сграда.
„Или ще да е разгонена котка в чувал, или някой нещо е откраднал от Mango“ е първата ни мисъл.
За всеки случай (на мен все такива неща ми се случват, така че знам, че все някой ден ще доживея такъв магазинно-оказионен пожар), поглеждам към пожарните аларми на тавана и виждам, че те се въртят, светят в червено и вият. И казвам:
-Май има пожар. Май.
Съседите ни по маса или са с нарушен слух, или нещо им слагат в бирата. Хората наоколо леко повдигнаха глави от любопитство, но никой дори не задиша по-учестено. Сервитьорките продължиха да взимат поръчки, да носят чаши и т.н.
Седим с един приятел, гледаме си умното бирата и колата и се чудим да се паникьосваме ли или след малко. Никой около нас не се паникьосва и не искаме да изглеждаме хипохондрици.
Динг-донг, женски глас на уредбата (е, явно тя не е изгоряла още):
-ВНИМАНИЕ! ПОЖАР! НЕЗАБАВНО…
Незабавно какво? Ало, госпожицата, незабавно каквоооооооо? Кой й дръпна микрофона, оставете я да се изкаже! Незабавно какво?
За секунда хората на съседната маса застинаха, аз мислех, че и те се чудят незабавно да хвърлят стол по прозорците и да скачат като в американски филм или какво? Но те си казаха поръчката на сервитьорката, явно просто са се чудили какво да изберат.
Динг-донг, мъжки глас:
- ВНИМАНИЕ! СИГНАЛЪТ ЗА ПОЖАР Е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН! ЗАПАЗЕТЕ СПОКОЙСТВИЕ!
Нелепо. Като че ли на изходите вече има стъпкани хора и оплакващи изгорелите си покупки мацоранки.
Динг-донг, мъжки глас:
-МОЛИМ СОБСТВЕНИКА НА АВТОМОБИЛ С РЕГИСТРАЦИЯ ХХУУZZ ДА…
Да какво? Какво го молите? Да си изгаси незабавно колата? Да се яви при безпризорното си хлапе, което натисна пожарната аларма? Каквооооооооо?!
-…ДА СЕ ЯВИ НА ИНФОРМАЦИЯ.
…………………………………………………………………………………………………………………………..
С умиление си спомних времената на началния ми курс в училище. Иван Иванов, космонавтът, дойде в училище да ни научи какво да правим при бомбена заплаха. Помня как ни водиха да гледаме военни записи и ни учеха да си слагаме противогаз и как да даваме първа помощ. Ако днес се беше случил тогава, със сигурност щях да разпозная звука на пожарната аларма.
Интересно ако наистина имаше пожар, дали хората нямаше да използват последната минута да си купят някой коледен сувенир или да притичат набързо до МакДоналдс за провизии? Дали нямаше да гледаме запаленото Пикадили с идеята, че се снима някой поп-фолк клип там?
Страшно мързелив народ, баси. Дори собствения ни гъз да се запали, няма да мръднем, ‘щото имаме бира да допиваме.
Границите на толерантната ми търпимост
Мине, не мине време и някой се изебава здраво с границите на моята търпимост. Не претендирам да съм много толерантна и да поддържам високо чувство на търпимост към останалите живущи в родината и чужбинско.
Най-често и най-се връзвам, когато нарушител на граничната ми линия е някой гей. За да съм точна, не гей, а някой, независимо от сексуалната си ориентация, който е сложен като показателен пример до тълкуванието на думата „педерастко, педалско“. Такива ги има много и, за съжаление, заемат 89% от работното ми време. Вместо да се занимавам с гейове и гейки, 89% аз съм заета с пенделски изцепки.
Мине се, не мине, и цъфне някоя оплаквачка, която не е сигурна какво иска от мен, защо смята, че аз мога да го осигуря и винаги е недоволна от въпросите, които задавам, нито от предложените решения. Звъни се на вратата в офиса. Колегите, излекувани от думичката „НЕ“ и с вродена доброжелателност и любезност, от която аз, явно, съм лишена, го канят да влезе. Пет минути по-късно им става ясно, че не могат да се разберат с него и с жален поглед идват да ме викат на помощ. Аз вече съм тренирана, усещам граничните нарушители дори с периферията на окото или даже само по миризмата. Граничният нарушител ме вижда и директно ми казва, че иска да му дам/дадем (интересна интерпретация на юридическото „в обществена полза“?…) 60 лв. за костюм.
Бу…
Пила съм кафе вече, от пет часа не съм ставала от компютъра и решавам да почина няколко минути. Започвам диалог. „Какъв костюм ти трябва? Официален или ежедневно, casual, елегантен?“
ГН (граничният нарушител) се стъписва, но решава да игнорира въпроса. Продължава: „Нали гледате Шоуто на Слави?“ Кимам, защото понякога гледаме с жена ми понеделнишкия брой, пристрастена съм към Шишо Бакшишо, затова се брои, че го гледаме. „Г-н Трифонов (бел. впечатлително е, когато някой нарича друг човек Господин в негово отсъствие) ме покани довечера в шоуто, но нямам костюм. И понеже съм гей, идвам при вас за помощ.“ Тук явно аз се стъписвам. Твърде много информация за единица време. Трифонов, шоу, костюм, гей, пари. Окуражен от мълчанието ми, ГН ускорява темпото. „Нали сте фондация (организация сме, но нейсе), и сте в обществена полза? Ето, аз съм гей и съм от обществото и ми трябват 60 лв. за костюм за шоуто на Слави довечера.“
Два дни по-късно в някой форум публикуват нова тема за обсъждане колко съм зла, как гоня хората и как с нищо не помагам(е) на обикновения гей.
Пак се звъни. Отварям аз. Лъхва ме позната миризма на ГН. Мъж на средна възраст с дебели очила с рамки от времето на Леа Иванова (тази вечер аз съм хубава, лала, ла лааааа) почти нахълтва. Нямам време да кажа нещо и да отприщя дружелюбното си, безкомпромисно и гонещо Аз, защото ГН изстрелва петминутен рефрен, от който разбирам, че (следните редове трябва да се четат много бързо, за да добиеш представа за монолога) е писал на Спилбърг, че ще го съди, защото му е откраднал сценария за Рамбо (или за някой друг филм със Силвестър Сталоун, който също не е на Спилбърг) и не му е изплатил хонорара, а парите му трябват, за да си оперира главата и (вади да ми покаже снимки от пожълтял от времето жълт вестник) да си сложи главата, за да запази „себе си“ върху тялото на лесбийка, защото винаги е мечтал да е лесбийка и да срещне арабин, има такива операции (пак размахва вестника), ама са правени на кон и на една кобила са й присадили главата на един кон и тя така е станала състезателен жребец и той иска така неговата си глава да оглави тялото на лесбийка, която мечтае за арабин.
Бу… И пак нова тема как гоня хората и как с нищо не помагам(е) на обикновения гей, в случая и на гей, и на лесбийка. (интересно как ли ще се почувства лесбийката, на която искат да й вземат тялото, за да злоупотребяват сексуално по арабски с него?…)
RSS - Posts
30 коментара