„Обществен морал” се използва като основание за ограничаване на свободата на движения, свободата за упражняване на религия или вярвания, свободата на изразяване, свободата за провеждане на мирни демонстрации и свободата на сдружаване, както и правото на личен живот, докато „моралът” всъщност е основание за изключване и недопускане на пресата от съдебни заседания. Това е записано в няколко протокола от заседания на Европейски съд по правата на човека.
Не съществува универсално приложим стандарт за морал. Възприятието и съдържание на „обществения морал” е относително и зависи от времената и от мястото, особено в съвременния свят, чиято основна характеристика е пъстротата и разнопосочността на мненията по даден въпрос. Следователно, преобладаващите морални стандарти в една държава трябва да се вземат предвид, когато трябва да се определи дали конкретно предприето действие е било необходимо в защита на тези стандарти. Това е предварителна аларма предвид възможен дискриминационен не само за гей-общността закон за лобизма, защото моралните въпроси не са въпрос единствено от национално естество, особено в плуралистично и многоетническо общество, чиито граждани може имат различни и понякога противоречащи си възгледи за морала. Наложените от държавата ограничения за упражняването и даването на права трябват да вземат предвид този факт и „общественият морал” не трябва да бъде използван от държавата за насърчаване на предразсъдъци или промотиране на нетолерантност. Изключително важно е да се защитават гледните точки на по-малко представените групи в едно общество, в това число тези, чиито възгледи биха шокирали, обидили или разстроили мнозинството.
Терминът „защита на обществения морал” обхваща не само защитата на морала на обществото като цяло, но и защитата на морала на индивидуалната личност от това общество. Това може да изисква гарантирането на морални стандарти на обществото като цяло, но включва и изисква да се гарантират моралните интереси и добруването на конкретна част от обществото, например децата. Изразът „обществен морал” означава именно това, а не личните морални възгледи на отделно лице. Следователно, личният морал на едно лице е основание, ирелевантно за целите на забраната въпросното лице да се ползва от някакви права.
Горещо препоръчвам да прочетете Хомофобия – Как парламентът иска да забрани на гейовете и лесбийките да защитават правата си, публикуван в Капитал. След като прочетете и коментарите под текста, погледнете новината за същото събитие, но в разширен и допълнен вариант в Стандарт. Не забравяйте да прочетете коментара под материала. Отчайващо малоумен е.
И още за морала в блога на жена ми.
Регулярно някой ме пита къде може да види филмите от филмовото училище на Джемини, а те са пръснати в youtube, facebook и прочие. Затова, искам систематизирано да ги имам в блога си, за да мога, следващият път, когато някой пита, да му кажа: ами в моя блог ги има! Или поне има линк към сайтът, в който ги има. Трябва да имате QuickTime, за да ги гледате.
От септември до декември 2008 БГО Джемини и партньорската й организация Stichting FLL (Холандия) организираха училище за снимане на филм. В края на училището за създаване на филми Participatory Video Workshop, 20-те участницика създадоха 8 кратки видео филми, които показва възгледите им за жените, женската сексуалност, култура и начин на живот, проблеми и интереси. Училището се води на английски език.
Участниците работиха в екипи и научиха как се работи с видео апаратура, създадоха и заснеха сценарий, произведоха филм за живота на жените в България.
Всяко училище продължи 5 дни. В първите два дни участниците научиха снимачни техники и създадоха сценарий. На третият ден екипите заснеха сценария, като на следващия ден заснетото бе монтирано и озвучено. Произведените филми можете да видите: http://f-l-l.nl/workshop/bulgaria.html.
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: БНС, Боян Расате, Джемини, ЛГБТ, ЛГБТ новини, гей, проект, училище, холандско посолство, хомосексуални
Вчера в Червената къща се случи втората заключителна среща по проекта на БГО Джемини „Оглушителна тишина: случаят в моето училище“. Втората, защото първата се проведе точно след Прайда и на нея присъстваха само журналисти, представители на Холандско посолство, 4-5 активисти и един заблуден гражданин.
Това, което се случи на дискусията вчера, беше ясен и силен сигнал, че се намирате в София, България.
Срещата беше за представяне на резултатите от проект за създаване на безопасна и толерантна среда в средните училища в България, в която ученици и учители от различен етнос, с и без увреждане, от мъжки и женски пол и с различна сексуална ориентация ще се чувстват спокойни да бъдат себе си. Проектът беше изпълняван в няколко града на България, с подкрепата на Посолство на Кралство Холандия.
На срещата Вилем ван Ее, посланикът на Холандия у нас, и Кемал Еюп, председател на Комисия за защита от дискриминация, казаха красиви слова за уважението към хората, независимо и заради различията им и за това как България, вече част от Европейска общност, (би трябвало да) споделя принципите за равенство и универсални човешки права. Тъкмо се притеснихме, че срещата протича цивилизовано и в диалог, особено заради почти неофициалното присъствие на представител на МОН (за което лично й благодаря, защото жената наистина може да има проблеми после заради това и заради двегодишният си личен ангажимент към проекта), когато в залата с гръм и трясък, много суета и самодоволна усмивка влезе Боян Станков, артистично нарекъл се Расате,с обичайните заподозрени свои съмишленици. Както стана ясно по-късно, част от тях дойдоха с него, но други двама уж отделно, без принадлежност към БНС.
Една (шашардисана) учителка по английски език откри дебата, като почти захапа микрофона, за да развие в рамките на 10 минути тезата си колко е лошо да се насърчава разнообразието и уважението в училище. Тя се обърна към Посланика с настояване да бъдат отделени средства да се насърчи дискриминацията и да се поощри национал-шовинизма, като по този начин ще се опазят българските ценности и култура. По-конкретно, тя настоя холандско да започне да финансира разпределянето на медицински персонал в училищата, който да лекува децата от хомосексуалИЗЪМ. Боян&Ко аплодираха възторжено учителката и започна своя монолог за … е, няма нужда да Ви го разказвам, той е същия от 2004-та. Новото в монолога беше критиката към едно от заключенията от проекта, именно за хетеронормативността и за представянето на жената като слаба, нежна, емоционална, неможеща колкото мъжа, с единствена функция да бъде домакиня и майка за разлика от мъжа, който е силен, агресивен, лишен от емоции и ориентиран към власт и кариера. Боян подкрепи тезата си с риторичен въпрос дали в залата има жена, която може да вдигне толкова тежко, колкото един мъж, с което заличи десетилетия борба на жените за равноправие и автоматично превърна дискусията в племенна структура, в която жените се броят по брой възпроизводствени матки, които трябва да раждат синове. Той адресира и посланика с коментар, че след като България е започнала да приема хомосексуалИЗМЪТ в законодателството си, значи трябва да се толерира и педофилията (WTF?!?!?!?!?!?), което веднага ще разруши нацията, от която те толкова се гордеят. Холандия беше представена по думите му като съвременният Содом и Гомор и той го знае, „защото е ходил в Холандия и знае как стават там нещата”. Холандския посланик му отговори, че сигурно е прекарал престоя си в Холандия в някоя „dark room” (на което запознатата с ЛГБТ тематика част от залата избухна в смях, хората от БНС замигаха неразбиращо). Освен това, посланика каза, че в речта си не е говорел за България, нито за Европа, нито за гейове, или за хора с увреждане, или за роми, а е говорел за човешките права като фундаментална база за равенството между всички хора.
Видеото, което направихме и можете да видите по-долу не е монтирано, но ще Ви даде представа за „дискусията”. Дори и от крактите кадри се вижда неспособността на националистите да участват в смислена дискусия и, изобщо, неспособността им да разговарят с други хора.
След дебата коментирахме, че националистите (или поне тези, които присъстваха) имат някои виждания, които не се различават кой знае колко от тези на хората от другата страна (ще рече, ние). Особено, когато става дума за етнически проблеми, малцинствени проблеми и т.н. Основната и същинска разлика е, че националистите персонализират недоволството си в омраза към отделния човек или група хора, принадлежащи към дадено малцинство. За нас, поне за мен и колегите ми, етно-драмата е породена от икономически проблеми, ужасно много миришещи на капитализъм, и не хората са проблема, а системата, в която ние сами сме ги поставили да живеят. Всъщност, ние недоволстваме заради резултатите от институционалната система, в която етнически малцинства са поставени и именно тази система поражда усещането за социална неправда, но не отделния ром или ромската общност. Това, обаче, е тема на друг постинг.
Моника Писанкънева каза много точни заключителни думи: че „това”, което се случва в тази зала, се случва всеки ден в класната стая, а ролята на учителя е много сложна – трябва да даде трибуна на всяка от страните да изкажат мнението си. За съжаление, когато става дума за изказване на различни гледни точки, диалогът с националистите може да се води единствено с мегафон, по възможност на някой стадион.
Публикувано в: ЛГБТ, Просто хрумки | Етикети: ЛГБТ, проект, семеен кодекс, хомосексуални
Каква е политическата визия за това какво е брака – институция за създаване на помотство от мъж и жена или патриархален инструмент за увековечаване на дискриминацията на база пол? Въпросът за фактическото съжителство, като алтернатива на брака, е същия.
Държавата сама рекламира бракът като институция, фундаментално свързана с политическото гражданство: Бракът е институция, която е основата на семейството и на обществото. Неговата стабилност е основа за морал и цивилизация, и от жизненоважно значение за обществото и държавата. В съответствие с тази философия, тази институция е достъпна за всички необвързани двойки – освен всички лесбийки и гейове.
Повечето хора приемат брака (разбирай законовото признаване на съюза ти с друг човек) за даденост. Почти всеки израства с идеята да намери истинската любов на живота си и да се ожени – идеята, че държавата може да им забрани да се ожени за човекът, когото обича, просто не му хрумва. Обвинените в углавни престъпления, рецидивистите, затворниците, изнасилвачите, родителите, които не плащат месечната издръжка на детето си, некоректните данъкоплатци, фашистите, комунистите, насилниците на деца, убийците – всички те имат право да узаконят любовта си и да сключат брак. Хомосексуалните, обаче, нямат право.
Бракът е частна и социална институция. На частно ниво съществува, за да скрепи и създаде любящи взаимоотношения, да се създаде пространство за развитие на семействата и децата, и да осигури дългосрочна стабилност на хората. На социално ниво брак съществува, за да създаде нови родствени връзки, което, от своя страна, разширява и стабилизира общността като цяло. Никой от горните аргументи не изкючва еднополовите двойки.
Как бракът „цивилизова“ самото общество? Първо, обществото има полза от съществуването на гей браковете по същата причина, както и от съществуването на брака като цяло: стабилните, предсказуеми отношения са добри за общността, добре е за бизнеса и за всеки, който има взаимодействие със семейната двойка. Второ, легализирането на гей браковете ще елиминира разделението, двойния стандарт и криенето, който заплашва да подкопае принципите на справедливостта и демокрацията в България.
На практика, това, че еднополовите двойки ще бъдат съзнателно оставени извън новия Семеен кодекс и въвеждането на фактическото съжителство, означава, че за тях няма държавност, няма справедливост. Някои от примерите как тези семейства (са понястоящем) ще бъдат (отново) ощетени: (още…)
