Банкси
Банкси е анонимен британски художник на графити. Смята се, че е родом от Йейт, Южен Глочестершайър, близо до Бристол, и е роден през 1974 г., но има голяма обществена неяснота около неговата самоличност и лични и биографични данни. Неговите творби са най-често сатирични произведения на изкуството по теми като политика, култура и етика. Банкси не продава снимки на уличните си графити.
Банкси все пак е издал книга с някои от творбите си. Прекарах няколко часа снощи в разглеждане на outdoor и indoor рисунките и инсталациите му. Харесва ми политическото послание в работата му. Можете да видите повечето от тях на сайта му: http://www.banksy.co.uk. Оставям цитатите от книгата му непреведени, позволих си да преведа само манифестото му (по-долу).
We can’t do anything to change the world until capitalism crumbles. In the meantime we should all go shopping to console ourselves.
We don’t need any more heroes; we just need someone to take out the recycling.
When you go to an art gallery you are simply a tourist looking at the trophy cabinet of a few millionaires.
Sometimes I feel so sick at the state of the world I can’t even finish my second apple pie.
Think from outside the box, collapse the box and take a fucking knife to it.
Some people become cops because they want to make the world a better place. Some people become vandals because they want to make the world a better looking place.
If you want someone to be ignored, then build a life-size bronze statue of them and stick it in the middle of town.
People who should be shot: Fascist thugs, religious fundamentalists, people who write lists telling you who should be shot.
Извадка от дневника на подполковник Мървин Уилет Гонин DSO*, който е сред първите британски войници, дошли да освободят лагера Берген-Белзен през 1945 година. Източник: Imperial War Museum.
*DSO – заслужил или отличен за служба на въоръжените сили по време на война.
Не мога да дам подходящо описание на Лагера на смъртта, в който аз и хората ми трябваше да прекараме няколко месеца. Беше просто безумно. Трупове навсякъде, на места на високи купчини, тук-там по един или двама, както са паднали хората.
Отне ми известно време да свикна да виждам мъже, жени и деца просто да падат, както минавах покрай тях и да се възпирам да тичам към тях за помощ. Трябва да свикнеш отрано с идеята, че тук индивидът няма стойност. Знае се, че на ден умират петстотин и че петстотин дневно ще умират в продължение на седмици, още преди каквото и да направим да има дори нищожен ефект. Въпреки това, не е лесно да гледаш как дете се дави до смърт от сифтеря, когато знаеш, че с трахеотомия и лечение ще бъде спасено, да гледаш как жена се дави в собственото си повръщано, защото е твърде слаба да се обърне настрани, и мъже, които ядат червеи, все едно е филия хляб, само защото се е налагало да ядат червеи да оцелеят и вече не могат да различат вкуса.
Хълмове трупове, голи и осквернени, една жена, твърде слаба да стои изправена, подпряла се на тях, докато готви храната, която й дадохме, на открит огън; мъже и жени, свити на земята навсякъде, търещи облекчение от дизентерията, която размиваше червата им, чисто гола жена, която се мие със сапун с водата от някакъв резервоар, в който плуват останките на дете.
Малко след пристигането на Британския Червен Кръст, макар и това да няма връзка, докараха голямо количество червило. Хората определено не искаха това, крещейки, искахме стотици хиляди други неща и не знам кой е поискал червило. Много ми се иска да разбера, защото това беше гениално хрумване, брилянтна идея. Според мен нищо друго не помогна толкова много на затворниците, освен тоав червило. Жени лежаха в легла без чаршафи и завивки, но с аленочервени устни, виждах ги да се разхождат наоколо само с едно одеало на раменете си, но с алени начервени устни. Видях мъртва жена на масата, стиснала в ръцете си парче червило. Най-накрая някои беше направил нещо, да ги накара да се чувстват хора отново, да бъдат някои отново, а не просто цифри с татуирани ръце. Най-накрая можеха да бъдат интересни с външния си вид. Това червило върна обратно човешката им природа.
P.S. Без излишни размишления по темата, просто ми хрумна – ако аз бях родена тогава, заради сексуалната си ориентация щях да съм там. Това простичко прозрение променя малко перспективата, нали?
Персоналният тероризъм*
Снимките в тази публикация са смущаващи.
Обикновено смятаме тероризма за политически акт.
Понякога, обаче, той е много личен. Не правителство или партизански бунт са хвърлили киселина по лицето на тази жена в Пакистан. Направил го е млад мъж, за когото тя е отказала да се омъжи. Докато САЩ умува какво да прави в Афганистан – и в тази връзка, в Пакистан – трябва да осъзнаем както политически, така и персонално, че именно невежеството, неграмотността и мизогинията, които създават условията за подобни нападения с киселина могат да доведат до същите резултати в политиката. Николас Кристоф, колумнист в Ню Йорк Таймс, пътува до Пакистан миналата година, за да пише за нападения с киселина, публикува в есе следното: „Разследвах подобни нападения, които са често срещано средство за тероризиране и подчиняване на жени и момичета в регион в Азия от Афганистан до Камбоджа (там мъже много рядко са замеряни с киселина). Тъй като жените са без значение в тази част на света, нападателите рядко са разследвани, а продажбата на киселина обикновено не се контролира. Това е вид тероризъм, който започва да се приема като част от цялостната картината на региона…”
„Бангладеш наложи контрол върху продажбата на киселина, за да ограничи подобни атаки, но от друга страна в Азия е много лесно да влезеш в един магазин и да си купиш сярна киселина или хлороводород, достатъчни, за да разрушат човешко лице. Нападенията с киселина и изгарянията на съпруги са често срещани в части на Азия, защото жертвите са най-безгласните в тези общества: те са бедни и са жени. Първата стъпка е светът просто да забележи, да даде глас на тези жени.” От 1994 г. пакистанска активистка, която основана Асоциацията на прогресивните жени (www.pwaisbd.org) да помогне на тези жени „е документирала 7800 случаи на жени, които умишлено са били изгорени, попарени с киселина или подлагани на атаки с киселина, само в областта Исламабад. Само в 2 процента от тези случаи е имало осъден. „
Геополитическият въпрос е достатъчно труден сам по себе си: трябва ли САЩ да разпредели още войници и с каква конкретна цел? Докато американските политици обмислят вариантите, тук е рамката, която прави трудните решения още по-сложни: атаките с киселина само знак ли са за това колко малко може да направи САЩ да разреши и без това трудноразрешимите проблеми там – следователно, да се оттегли? Или, след като е обявила война на тероризма, трябва ли заради поетия дълг САЩ да защити жените като такива – като момичетата, изгорени с киселина от талибани в Афганистан, защото посещават училище – и които са преживели много сериозни персонални терористични атаки? В линковете по-долу има две есета (на английски език), с различни заключения по въпроса.
През август Perspective публикува в New York Times Magazine статия, която проследява историята на афганистанските сестри Шамсия и Атифа Хюсеин, които са нападнати с киселина, защото ходят на училище. Оригиналната статия е тук.
Две много умни, информирани наблюдатели стигат до противоположни заключения за подходящият политически курс на САЩ в Афганистан. Тук можете да прочетете извадки от аргументацията, която всеки от тях използва. Блогът на Steve Coll’s – “Think Tank” в NewYorker.com, в който той спори защо САЩ не могат да си тръгнат – „Ако се провалим в Афганистан?” (оригинален текст на английски тук).
В есе, озаглавено „Войната, която не можем да спечелим”, публикувано в Commonweal, Андрю Дж. Бачевич излиза с аргументацията, че се надценява важността на Афганистан за интересите на САЩ. Авторът е професор по международни отношения в Бостънския университет. Пенсиониран лейтенант, той служи между 1969 и 1992 във Виетнам и войната в Персийския залив. Той е консервативен критик на войната в Ирак. Целият текст в оригинал на английски език тук.
Оригиналната публикация на Николас Кристоф Terrorism that’s personal можете да прочетете тук.
Ирум Саид, 30 г., позира в офиса си в Urdu University of Islamabad, Пакистан, четвъртък, 24 юли 2008. Лицето на Ирум, гърба и раменето й са изгорени преди 12 години, когато момче, което тя е отхвърлила за брак, хвърлило киселина по нея насред улицата. Правени са й хирургически операции 25 пъти в опит да се възстанови от белезите.
Шамеем Акхтар, 18 г., в дома си в Джханг, Пакистан, в сряда, 10 юли 2008. Шамеен е изнасилена от трима мъже, които я замерят с киселина преди три година. Правени са й 10 пластични операции за възстановяване от белезите.
Ная Султана, 16 г., в дома си в Лахор, Пакистан, в сряда, 9 юли 2008. На петгодина възраст Ная е изгорена от баща си, докато спи, защото той не е искал още едно момиче в семейството. В резултат от изгарянето Ная ослепява и след като е изоставена и от двамата си родители, днес живее при роднини. Правени са й 15 пластични операции за възстановяване от белезите.
Шехназ Юсман, 36 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Шехназ е изгорена с киселина от роднина заради семейна разпра преди пет години. Правени са й 10 пластични операции за възстановяване.
Шахназ Биби, 35 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Преди десет години Шахназ е изгорена с киселина от роднина заради семеен скандал. Никога не са й правени пластични операции.
Канвал Каюм, 26 г., наглася фереджето си за снимката в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Канвал е изгорена с киселина преди една година от момче, за което отказала да се омъжи. Никога не й е правена пластична операция.
Мунира Асеф, 23 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Мунира е изгорена с киселина преди пет години, когато отказала на момче да се омъжи за него. Правени са й 7 пластични операции за възстановяване.
Бушра Схари, 39 г., наглася фереджето си за снимката в Лахор, Пакистан, в петък, 11 юли 2008. Бушра е изгорена с киселина, хвърлена по нея от съпруга й преди пет години, защото му е поискала развод. Правени са й 25 пластични операции за възстановяване.
Мемуна Кан, 21 г., в Карачи, Пакистан, в петък, 19 декември 2008. Менуна е изгорена от група момчета, които са я замерили с киселина, за да решат спор между семействата им. Правени са й 21 пластични операции за възстановяване.
Зейнеб Биби, наглася фереджето си за снимката в Исламабад, Пакистан, в сряда, 24 декември 2008. Зенйеб е изгорена по лицето с киселина, хвърлена по нея от отхвърлен за брак мъж преди пет години. Правена й е пластична операция за възстановяване от белезите.
Нейла Фархат, 19 г., в Исламабад, Пакистан, в сряда, 24 декември 2008. Нела е изгорена по лицето от киселина, хвърлена по нея от момче, за което е отказала да се омъжи преди пет години. Правени са й няколко пластични операции за възстановяване.
Сейра Лиаат, 26 г., позира за камерата, докато държи своя снимка отпреди изгарянето, в дома си в Лахор, Пакистан, в сряда, 9 юли 2008. Когато е била на 15 години, Сейра е била омъжена за роднина, който по-късно я напада с киселина, след като настоявал да живее с нея, въпреки, че семействата се договорили, че това ще стане, след като тя завърши училище. Правени са й 9 пластични операции за възстановяване от белезите.
Вероятно някои читатели ще сметнат тази публикация и снимките за смущаващи. Това е моята алегория за случващото се в момента в България, разбира се – преувеличено. Докато от една страна винаги съм приемала с любопитство и разбиране светоусещането и самовъзприятието на мюсюлманските жени, коренно различно от това на немюсюлманките и възприемам за нормално да не разбирам всичко, което за мен необичайно в техните традиции; от друга страна горното е показател за крайностите, до които отношенията между и към човешки същества стигат, когато са водени от фанатизма. Дали е религиозен, националистически или друг, фанатизмът е пагубен за всяко човешко същество. С огорчение и притеснение виждам как България попива с всеки изминал ден по-голяма доза фанатизъм и оправдава невежеството, омразата и насилието към част от населението си именно с добре опаковани аргументи като национални ценности, традиции, етнос и прочие. Ако Литва, една от най-консервативните държави в Европа, която наскоро дискутира забраната дори на информационни материали, които съдържат информация на тема хомосексуалност, има в телевизионната си програма новини на литовски, руски и полски, тогава какво остава да се говори за България? Без значение какъв ще е изходът от евентуален референдум за новините на турски език, ако въобще такова убийство на всеки принцип на равенството и разбирателството бъде проведен в действие, според мен тази държава е за закриване.
*Оригинално заглавие на публикацията „Terrorism that’s personal (12 images)”, автор Jim Verhulst, редактор на Times’ Perspective, фотограф Emilio Morenatti, Associated Press
исторически ден за лесбийките и гейовете в Австрия
Утре, 10 декември 2009 г., Международния ден на правата на човека, ще бъде исторически ден за лесбийките и гейовете в Австрия: Парламентът ще приеме регистрирано съжителство за еднополовите двойки, което ще влезе в сила от 1 януари 2010 година.
5ти ЛГБТ Арт Фест
Петото издание на ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) ще се проведе от 1 до 4 декември 2009 г. в Център за култура и дебат „Червената Къща” в София. Тази година организаторите обещават още по-интересна и по-наситена програма, която ще включва филми, изложби, литературни прояви, дискусия, семинар за журналисти и др.
Официалното откриване на феста ще бъде на 1 декември от 18.00 ч. в „Червената къща” с изложби и прожекция на най-добрия гей-филм за 2009-та „Един британец в Ню Йорк”.
Фокусът на тазгодишния фестивал е „Куиър изкуство в Централна и Източна Европа”. За първи път в историята на феста на 3-ти декември ще бъде организирана и дискусия на тема „Куиър изкуство в Централна и Източна Европа – между изкуство и активизъм” с участието на Томек Китлински и Павел Лесковиц (Полша), Велимир Жерновски (Македония), Нора Хорват (Унгария), Станимир Панайотов (България) и др. Дискусията е посветена на изкуството като форма на активизъм или т.нар. „артивизъм” – новозараждаща се форма на политическо изразяване чрез изкуството. „Артивизмът” е шанс за авторите да изразят чрез творбите политически идеи, например тези за гей правата, които традиционно се възприемат трудно в по-консервативните общества.
Друг акцент в програмата на петия ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) е семинарът „Зачитащо говорене за ЛГБТ в медиите” с участието на журналисти и ЛГБТ активисти. Модератор на семинара ще бъде Яна Бюрер Тавание, автор на наръчник за журналисти „Отразяване на многообразието”, журналист и активист. Целта на семинара е да скъси дистанцията в диалога между двете страни и да бъде в помощ на журналистите в употребата на политически коректен език спрямо ЛГБТ общността.
Традиционно силната филмова програма тази година ще бъде още по-богата и разнообразна. Ще бъдат показани 12 филма от различни национални кинематографии, повечето от които носители на награди от фестивали в Кан, Берлин, Торонто, Лос Анжелис, Мексико и т.н.
Програмата на 5тия ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) включва още изложба живопис и дърворезба с участието на Мирела Караджова, Силвия Павлова, Сияна Карапанова и Ясен Згуровски, инсталация на Наталия Тодорова от The Fridge, както и литературно четене с участието на Бистра Величкова, Стоян Радулов, Станимир Панайотов, Емил Христов, Мартин Златев и др. и с прякото включване от САЩ на Николай Атанасов, автор на книгата „Органични форми”.
В рамките на феста ще бъде и премиерата на книгата „Портрети на мъже” на професора по семиотика Мария Шишеджиева-Попова.
Петият ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) се организира от Фондация „Ресурсен център „Билитис”, Център за култура и дебат „Червената къща“, Сдружение „Позор” и с подкрепата на Тръста за гражданско общество на Централна и Източна Европа (CEE Trust) и ЛГБТ Инициатива.
Целите на фестивала са да допринесе за социално-културната интеграция на ЛГБТ (Lesbian Gay Bisexual Transsexual) хората като запознае широката публика с ЛГБТ темите, представени чрез изкуството. Друга цел на фестивала е да запознае членовете на самата ЛГБТ общност с ЛГБТ културата, която се развива на местно и международно ниво.
Детайлната програма на Петия ЛГБТ Арт Фест можете да намерите на следните адреси:
http://www.facebook.com/home.php?ref=home#/event.php?eid=179785264564&ref=ts
http://www.redhouse-sofia.org/Events.aspx?search=%D0%B3%D0%B5%D0%B9
http://www.pozorcompany.com/about.html
В събитието във Фейсбук ще получавате своевременна информация.
Приятели блогъри, ще сме ви признателни, ако ни помогнете с разпространението на информацията за феста 
ЕП гласува резолюция срещу Литовския закон за цензура на публичната информация
За съжаление на всички, Баросо беше презибран (което не беше изненада, все пак, при липса на смислени опоненти). Само не разбирам защо евроскептиците не го подкрепят, след като той всъщност работи в полза на тяхната кауза.
Ето прясна новина от ЕП (сега на Новинар им се дава шанс за истинска и достоверна новина)
Литовския закон за забрана на разпространяване на информация на тема хомосексуалност и ограничаване на публикуването на списания за гейовете и лесбийките беше осъден от Европейския парламент.
Силно, но не междупартийно, преобладаващо мнозинство в ЕП прие резолюция, критикуваща новия закон в Балтийската страна – „Закон за защита на малолетните и непълнолетните срещу вредно въздействие на обществена информация“, която забранява публикуване на всякаква информация, свързана с хомосексуалността и бисексуалността. Законопроектът, който влиза в сила през март следващата година, включва всякакъв вид обекти, като например уеб сайтове, изложби, демонстрации и други публични събития, ако те могат да бъдат достъпни за деца.
В правен анализ на на законопроекта, направен от Европейската комисия, се казва, че неговата формулировка е твърде широка за тълкувание и на практика забранява гей литература, както и изобщо споменаването на хомосексуалност в училищата.
През последните месеци литовския парламент обмисля изменения и допълнения на закондателството, с което цели да ограничи И намали основните права на гейовете и лесбийките.
През юли, на първо четене на законопроекта, литовски народни представители от всички партии одобриха изменения, които предвиждат криминализиране на “хомосексуалните отношения в обществени места“.
Евелин Паради от Европейския регион на Международната асоциация на лесбийки, гейове, бисексуални, транс и интерсексуални (ILGA-Europe), заяви пред EUObserver, че ILGA-Europe приветства резолюцията: „Радваме се, че резолюцията беше предложена от междупартийна група на депутатите в ЕП, въпреки че много от консерваторите се противопоставиха на предложението, както и че тя призовава за конкретни мерки по отношение на правото от европейските институции“, каза тя.
Общо 349 депутати гласуваха в подкрепа на резолюцията, с 218 „против“ и 46 въздържали се.
Евродепутатът от Зелените Джин Ламберт (Великобритания), също подписала резолюцията, заяви: „Европейският парламент изпраща ясно послание до литовското правителство, че хомофобията няма място в Европейския съюз – не в нейното общество и със сигурност не залегнали в нейното законодателство. Литовския закон противоречи на договорите на ЕС, Хартата на ЕС за основните права и Европейската конвенция за правата на човека и трябва спешно да се отмени от това основание.“
Във вторник в парламента, еврокомисарят по правосъдието Жак Баро каза пред депутатите, че Европейската комисия е изказала своята загриженост за действията на литовското правителство.
През юли новоизбраният президент на Литва и бивш европейски комисар Далия Грибаускайте заяви, че гледа сериозно на нарушените човешки права, но не е имала друг избор, освен да следват конституцията на Литва и подпише закона.
„Въпреки това, ще се възползвам от правото да предложа промени в закона, така че той е съвместим с основните права на човека“, допълни тя.
Създадена е работна група от г-жа Грибаускайте за преразглеждане на закона.
В допълнение към новината на EUObserver, българските евродепутати Хюсменова, Панайотов, Първанова, Емил Стоянов, Калфин, Вигенин И Кирилов гласуваха в подкрепа на резолюцията. Следвайки неадекватната си политика или да е против, или да се въздържа, Димитър Стоянов не изневери на себе си и се обяди против резолюцията. Другите български евродепутати против резолюцията са Иванова, Михайлова, Неделчева. So… 7 ЗА срещу 4 ПРОТИВ. Нямам време сега да проверявам гласовете на останалите ни (общо 17) евродепутати, но мисля, че резултатите няма да са различни.
Voting results-> (още…)
Out of the Closet and Into the Streets (Sort of)
Cary Johnson, new IGLHRC’s director, who also was in Budapest on the last weekend’s Pride there, with a nice tribute to ILGA-Europe
The following is a blog entry from Budapest 2009 Gay Pride by IGLHRC’s Executive Director Cary Alan Johnson. You can access the blog at http://wp.me/ppr4i-2Q.
#########
The night before Budapest’s LGBT Pride march, the tension was real. Annual LGBT Pride festivals have been held no fewer than 14 times in this Eastern European city, but in 2007 and 2008, marchers were verbally and physically attacked by counter-demonstrators—skinheads and far-right extremists—and assaulted with eggs, firecrackers and petrol bombs. Riot police used water cannons and tear gas to separate rioters from marchers and detained 45 people. At least eight people were wounded in the clashes, including two policemen. Demonstrators charged that police were not adequately prepared and had not provided enough protection.
This year, march organizers were buoyed by an amazing video message from U.S. celebrity Whoopi Goldberg and a statement of support signed by 13 foreign embassies, including South Africa and the United States—two countries often conspicuously silent on international LGBT issues. A representative of the Dutch Gay and Lesbian Police Officers’ Association, who was coincidentally staying at the same guesthouse as me, had come a few days earlier to train Hungarian LGBT leadership on responding to hate crimes during a Pride march.
I woke up early on the morning of the march, wanting to be alert and prepared for whatever the day might hold. I walked the length of the march corridor, watching workers set up two-meter tall fencing along the whole route. Hundreds of policemen, in full Kevlar riot gear and gas masks, were deploying along the main march route and the side streets feeding onto Andrassy Street, one of Budapest’s main boulevards.
The march was scheduled to start at 1 pm. The organizers—Rainbow Pride Hungary—recommended that children, people with disabilities and the elderly not attend the march for their own safety. The crowd seemed small at the starting site. Fewer than 200 of us milled about in a small space between the fences that had been set up in the impressive Hösök Ter (Heroes Square). Hungarian activists had chosen the starting site and the march route to forge a historical connection to the heroes of the Hungarian Revolution against Soviet domination. The nervousness in the small crowd was palpable—a balloon popped and everyone jumped. But the crowd was nothing if not committed and there was a sense of determination and maybe just a bit of the stoic realism for which Eastern Europe is famous.
The march stepped off fashionably late. But by 1:30 the ubiquitously unflappable club anthems were booming from huge speakers on the lead truck and we were marching. The crowd had swelled to 2,000 by the time we were a third of the way down the march corridor. I was proud (and relieved) to be marching side-by-side with Juris Lavrikovs of Latvia, and Paata Sabelashvili, of Georgia, two gay men who are on the staff and board (respectively) of ILGA-Europe. In addition to being lovely, committed, sophisticated activists, these guys were also a lot of fun to spend the day with. ILGA-Europe is a tremendously important organization, based in Brussels and providing support to the LGBT movement in Europe.
A scene from Budapest Gay Pride 2009. Photo by Cary Alan Johnson, IGLHRC.
As the march moved through the streets of Budapest, I learned the importance of the term “throwing distance.” The police had established the march corridor so that anti-gay demonstrators were corralled on the side streets, at all times at least a city block from the marchers. I had to strain to hear their taunts. Some gay men I met later at the guest house told me that the demonstrators numbered no more than 200, seemed disorganized and aimless, and that their taunts seemed less directed at the LGBT community than at some nameless, faceless threat to Hungarian nationalism. The media reported that anti-gay demonstrators burned a rainbow flag, and several dozen were arrested for disorderly conduct during the course of the day. One British national was reported to have been attacked by skinheads.
The police seemed committed to ensuring that the violence of previous years would not be repeated. But for most of the activists that I met, there was a sense that while the security was appreciated, we had been cut off from the rest of the city. We may have been out of the closet, but we weren’t necessarily in the streets. One of the goals of LGBT Pride should be increased visibility—that’s the difference between a Gay Pride march, which invites, cajoles and demands a political interaction from spectators, and a Gay Pride parade, which is mainly a celebration of pride and done for our own self-actualization and enjoyment.
But still the march was great. At 49, I thought I’d lost my gusto for the very special ping that comes from marching down the middle of a street and claiming my queerness in the company of my fellows. There’s still something wildly empowering about it. Special recognition must go to some of our steadfast allies. Amnesty International’s delegation was strong and visible, as was the Hungarian Humanist Movement. For the most part, these two groups are key allies of the LGBT movement worldwide.
The march ended in a small park called Diak Ter, and again the organizers wisely decided to not hold a big rally or party that could have ultimately become a target for skinheads intent on finding an outlet for misdirected anger. Instead, dozens of well-trained volunteers carefully dispersed the crowd toward public transportation hubs. Katherine Fobear, a very cool young American from Detroit, who is studying lesbian social anthropology in Amsterdam and had come to Hungary for Pride, informed me that a lesbian volunteer had been one of the few casualties of the day. Three skinheads caught this woman, still wearing her Pride T-shirt, on her way to the train and assaulted her. We’re trying to get in touch with Labrisz, the Hungarian lesbian group (www.labrisz.hu) to get more information on her well-being.
My friend from the Dutch LGBT police officer’s association suggested that while the Hungarian police had done a good job, more effective crowd control techniques would have enabled them to contain the protesters rather than the marchers, while still maintaining order and security. Perhaps the relative success of this year’s march will allow both the organizers and the police to feel more secure about their ability to protect the marchers when they are in closer proximity to their opponents. Maybe next year the march can be a more interactive dialog between LGBT people, our supporters, and the small minority still obsessed with shouting down freedom.
За предстоящият прайд в Иран…опс, в България
Тези дни нямам време да пиша сама, но крос-постовете обясняват какво искам да кажа.
По-долу има транскрипция на предаване по „Хоризонт“ от онзи ден. Легенда: ИН – Ирина Недева, АД – Ангел Джамбазки, АГ – Аксиния Генчева, СП – Станимир Панайотов)
Джамбазки не казва, че гейовете не са хора, но говори други пълни глупости.
22 юни
Хоризонт до обед
Водещ Ирина Недева
разговор с председателя на комисията по ред и сигурност в столична община Ангел Джамбазки:
ИН – Здравейте, господин Джамбазки.
AД – Здравейте.
ИН – Вие си позволихте да изкажете своето становище, негативното си отношение към хомосексуалния парад, който ще се проведе на 27-и юни; има ли вероятност общината да преразгледа разрешението за провеждането на този парад?
АД – Много би ми се искало да го преразгледа, но това е задължение и работа на администрацията, така че аз не мога да кажа дали ще го преразгледа, или не. Но, надявам се да го преразгледа.
ИН – Вие се надявате общината да го преразгледа? Вие сте председател на комисията по обществен ред и сигурост…
АД – Това е така.
ИН – Tова означава ли, че предприемате стъпки, с които искате да постигнете преразглеждане на това решение? Написал ли сте писмо до администрацията…
АД – Направих каквото ми е по силите, да.
ИН – Какво е то?
АД – Направих каквото ми е по силите, в духа на правомощията, които имам като общински съветник и председател на тази комисия, да разговарям с хората в администрацията, които взимат тези решения.
ИН – Искам да ви попитам вашата позиция съгласувана ли е с политическата партия ГЕРБ, от която се водите официално общински съветник, и с ВМРО, другата политическа формация, на която принадлежите? Тоест това становище ли е на ГЕРБ?
АД – За становището на ГЕРБ трябва да питате неговия председател г-н Цветанов. Но това е становището на ВМРО.
СП – Господин Джамбазки, Станимир Панайотов…
АД – Само секунда, само секунда…
СП – Окей.
АД – Становището на ВМРО е, че такъв парад е излишен, освен че създава затруднения за администрацията и за града, което е едната гледна точка, но да речем, че много хора биха искали да изразят някакво мнение и позиция и с това затрудняват останалите – да речем, че това не е най-важното. Личното ми мнение и становището на ВМРО е, че такъв парад е абсолютно излишен и вреден за българското общество. И каквото беше по силите ми направих, за да убедя колегите ми от политическата група на ГЕРБ в общинския съвет…
ИН – А учудва ли ви това, че освен вас, никой не прави политически изказвания на тази тема? Нито един от политиците в България?
АД – Ами това си е тяхна работа. В смисъл явно избягват във време на избори да си създават врагове. Но аз мисля, че това са теми, по които не трябва да се избягва разговора. И позициите трябва да бъдат ясни. В края на краищата тези неща са въпрос на политика в най-чистия й вид. Или подкрепяш нещо. или не го подкрепяш. В случая ние от ВМРО не подкрепяме провеждането на подобен парад.
ИН – Господин Джамбазки, въпрос от Станимир Панайотов.
СП – Господин Джамбазки, аз останах с впечатление, че от една страна вие извършвате чисто административните си функции, в позицията, на която служите, от друга страна вие правите някаква форма на политическа сугестия към ГЕРБ като ваш партньор. На мен това ми се струва малко меко казано нередно, при положение, че нямате координирана обща политика и становище въобще по въпросите за гей и лесбийски права в България.
АД – Само ще ви поправя, че аз административни правомощия нямам. Общинския съветник има представителни задължения и права и неговата работа е да формира политики, политически позиции и политически мнения. Ако бях служител на администрацията, нещата щяха да бъдат различни, но аз не съм.
АГ – Извинявайте, аз искам да ви попитам – в какъв смисъл различни? Тъй като вие сте председател на комисията? В какъв смисъл шяха да бъдат различни?
АД – Когато работиш в една администрация, имаш служебни правоотношения. Когато кмета или съответния началник взима решение, администрацията трябва да го изпълнява…
ИН – Само за миг, защото времето ни е ограничено. Г-н Джамбазки, ако правилно го разбирам, ако той беше администратор в случая, щеше да забрани парада. Нали така, г-н Джамбазки?
АД – Ако имах възможност, щях да го забраня, да.
ИН – Така. За това въпросът и към вас, и към обществото е следният… Нека да кажа, че направихме опит да се свържем със столичния общински съвет и с неговия председател Андрей Иванов, който е също от най-голямата партия в общинския съвет. Като до този момент ние нямахме и нямаме потвърждение за това, че можем да получим едно становище по отношение на това, дали действително общината й се иска да забрани този парад, дали ще уважи тази позиция, изказана от председателя на комисията по обществен ред и сигурност. Но въпросът ми към вас, г-н Джамбазки, е следният – ако националисти и гевни хора атакуват гей-прайда, вие ще се радвате ли, щом сте против провеждането му?
АД – Не е въпрос на радост. Общественият ред трябва да бъде спазван, така че… Такива неща трябва да бъдат парирани от органите на МВР и да се спазва закона.
ИН – А не смятате ли, че с подобни изказвания подклаждате подобен тип…
АД – Не, не смятам.
ИН – …прояви на враждебни чувства към упражняването на човешки права?
АД – Не. Не смятам
АГ – Tогава защо смятате, че прайда ще подклади позитивни настроения към хомосексуалността, ако вашите изказвания няма…
AД – Защото прайда, тук бих предпочел да намерите някаква българска дума, е демонстрация на нещо, което за мен не е добре да бъде демонстрирано по улиците. За мен демонстрацията на…
СП – Имам чувството, че 10 минути говорим за вашата хетеросексуалност, г-н Джамбазки…
ИН – Нека да не започваме за хетеросексуалност и хомосексуалност – кое е по-добре и кое е по-лошо, защото това въобще не е темата на този разговор.
АД – Не е темата, разбира се.
ИН – Г-н Джамбазки, само в Саудитска Арабия и в ислямския свят са трудни или са забранени гей-парадите. В Западна Европа са разрешени.
АД – По същия начин ексхибиционистите могат да решат да направят свой парад. Нали така.
СП – Не мога да реагирам.
AД – Вие ще бъдете ли за или против това да се разхождат само по шлифери и да ги развяват от време на време.
АГ – Да, но проблемът е, че видимо националистките и фашистките организации се ползват с протекции от страна на общината, разбирате ли?
АД – Не.
- (AГ и АД говорят един през друг)
АГ – Не смесвайте вашите правомощия, дадени ви по закон, с личното ви мнение.
АД – Да ми обяснявате, че общината толерира националистически или фашистки организации е абсолютно нелепо и невярно.
ИН – Не обясняваме, а питаме.
АД – Не, не е така.
ИН – Питаме, дали след вашата позиция няма да се окаже, че се толерират националистически прояви. срещу упражняването на правата на сексуално различните
AД – Не, няма да се окаже. Ми те ексхибиционистите сексуално различни ли са?
ИН – Приключваме този разговор с една яснота – г-н Джамбазки ако имаше административна сила, гей-парад нямаше да има в България, както няма и в Саудитска Арабия.
После, Страхът няма лице, via Помъдрелите момичета
А страхливците не показват своите или се крият зад имунитета, даден на всякакви престъпници в тази държава.
Снощи, в нощта на 24ти срещу 25ти юни, само два дена преди Rainbow Friendship шествието са извършени няколко атаки над места, за които се знае, че се посещават от ЛГБТ хора.
Атаките стават по едно и също време, около 3.30 часа сутринта, когато фашизоиди със скрити лица и качулки хвърлят коктейли молотов по:
- хотел на Дим Дуков, една от малкото популярни личности, които не се страхуват да покажат, че са част от ЛГБТ общността;
- гей бар In Da Club;
- заведение, посещавано предимно от ЛГБТ хора и травестити.
На всички е ясно, че зад атаките стои Национална Съпротива, ударната скин-наци-фашо-лумпен група на БНС, лидерствана от лицето Боян Станков – Расате. Той обаче в момента е пазен от кандидат-депутатски имунитет, тъй като, не забравяйте – БНС участва в парламентарните избори на Република България, а в листите им са Расисте, д-р Иван Георгиев и всякакви изчадия от групировки като Кръв и Чест и така нататък.
В деня преди атаките един от организаторите на шествието е нападнат в гръб от самия Боян Станков и негов млад адепт (ало, Хайдер) на излизане от национална телевизия. Естествено, нападателите не могат да бъдат арестувани, защото у нас откровено нацистка пратия може да се регистрира и да участва в парламентарни избори, да има медии, да използва реч на омразата и нацистки символи, да извършва побои, да плаши журналисти и ДА ВЛЕЗЕ В ПАРЛАМЕНТА, ако си напазарува или и прелеят гласове.
В същото време един от билбордовете на шествието е залят с кафява субстанция, вероятно бензин или нафта, но явно не е достигнал акъл как да се подпали. Няма да ви светна, амеби.
В същото време две момчета (гей и стрейт) са пребити посред бял ден на спирка в София, като никой от присъстващите наблизо не се е намесил. Защо? ми били педераси и хич не се харесали на няколко любезни спортни фена.
В същото време столичният общински съветник хер Флик (на която община всички ние, гей и херетосексуални хора плащаме данъци) обявява в ефира на националното радио, че ако има административни правомощия, би се постарал ЛГБТ хората у нас да се чувстват като в Саудитска Арабия.
В същото време млади богослови и нео-нацисти-пагано-тенгристи заедно правят литийно шествие с хоругви из центъра на София, където не биха били допуснати да протестират нито гей хора, нито еколози, нито когото и да е било с някакво гражданско самосъзнание. Парадите на идиотизма не е ли редно да се забранят?
Само че, другари и господа страхливци, скрити зад качулки, имунитети и протекции, ние, за ваш ужас, ИМАМЕ ЛИЦА.
И ще видите всички тези лица в събота.
И ако вече отброявате дните до 5 юли, тогава трябва да прочетете и Кандидат-депутатско… upated на Бай Далай.
Програма на шествието „София Rainbow Friendship” 2009, 27ми юни, София
Програма на шествието „София Rainbow Friendship” 2009
27ми юни, София
Прес-брифинг: Правото да бъдеш различен: ЛГБТ хората в Европейския съюз
Час: 11:00 – 13:00
Място: Българска телеграфна агенция, вход с акредитции и покани
Говорители (по ред на представяне):
Доц. Благой Видин, член на Комисия за защита от дискриминация
Гиньо Ганев (или Борислав Цеков, секретар) – Омбудсман на Р България – непотвърдено
Маргарита Пешева – Председател на Съвет за електронни медии – непотвърдено
Линда Фрийман (ILGA-Europe, член на Управителния Съвет)
Майкъл Кешман (депутат в ЕП – член на ПЕС, Председател на Интер-групата за ЛГБТ права в ЕП)
Ник Лийк (Зам.-посланник на Обединеното Кралство в България)
Мартайн Елгерсма (Зам.-посланник на Кралство Холандия в София)
Др. Израел Бътлър (Агенция за фундаментални права към Европейски Съюз, втори национален експерт)
Ларс Норман Йоргенсен (Генерален секретар на Амнести Интернешънъл)
Станимир Панайотов – Координатор и представител на Организационния комитет на София Rainbow Friendship
Панел I: Обръщения и презентации (11 – 11.30) Панелът е разделен на две части: А) Представяне на участниците в брифинга и Б) 30 минути общо за всички презентации – отделени са по приблизително 5 минути на презентациявсяка презентация е с продължителност приблизително 5 минути..
Панел II: Въпроси и дискусия (11.30 – 13)
В този панел акредитираните журналисти и поканените гости ще имат възможност да задават въпроси и да повдигат проблеми, обсъдени в Панел І.
Фасилитатор: Аксиния Генчева
Превод: Кристина Николова
Шествие „София Rainbow Friendship” 2009
Час: 16:30PM – 18:00PM
Тръгва от: Моста на НДК
Приключва в: Център за култура и дебат „Червената къща”
С участието на: Елза Парини, танцьори и DJ
Rainbow Friendship в Център за култура и дебат„Червената къща”
Час: 18PM-22PM
Място: Център за култура и дебат „Червената къща”
Програма:
18PM: Официални приветствия към участниците от:
Г-н Майкъл Кешман
Организаторите
Домакините
18.05PM-19.30PM: Поглед в огледалото (програма от документално и експериментално видео, селекция: Боряна Росса)
Селекция от кратки документални и експериментални филми, посветени на проблемите на равноправието и гей културата. Използвайки различен подход – от улична акция и пърформанс, до документалиско изследване, артистите поставят предизвикателство пред стереотипите и предразсъдъците на съвременното общество. Те създават визуални метафори и символични празненства за да пропагандират любов и взаимно разбиране и да информират публиката за проблемите, които среща борбата за равенство.
С творбите на:
Джим де Сев, Тара Матеик, Pink Bloque, Кати Хай, Каролин Райдър Куули, Лий Мингуей и Върджил Уонг, Елизабет Стивънс и Ани Спринкъл, Боряна Росса
Подробна информация за видео творбите:
Венчално обвързване, 2004, документален, 82 мин, два откъса, всеки по 10 мин
Режисьор: Джим де Сев
Продуценти: Джим де Сев, Стивън Д. Пеллетие, Киан Тионг
„Венчално обвързване“ пътешества в историята от средните векове до Манхатанските хипита, атакуващи сватбено бюро през 1971. Филмът изследва миналото и настоящето за да разкрие значението на гражданския брак в Америка днес, като основа за разбирането на еднополовия брак. Първа награда за документален филм на Междунродния ЛГБТ фестивал в Сан Франциско, 2004.
PYT , 2005, експериментално музикално видео, 4.16 мин
http://www.taramateik.com
Запушете устата на неверието и отворете очите си за половата неопределеност в Небивалата земя, в която момчето Питър Пан е жена! През 1903, Нина Бокиколт изиграва Питър Пан в оригиналната Лондонска продукция. Критикът Денис Макейл ентусиазирано отбелязва, че „други биха били по-момчешки, или по-реално-момчешки, или по-гей или по-красиви, или по-злобни и нечовешки, или по-изкусно или фантастично елфически, но Мис Бокиколт ще си остане Питър на всички времена… тя беше неземна, но реална. Тя не ни натрапи нито определен пол, нито безполовост“. Напълно в духа на Бокиколт видеото
PYT (Pretty Young Thing – Красиво младо същество) разкрива кризата на „устойчивите“ закони на мъжествеността.
Pink Bloque (Блокът на розовите), 2002-2005, документация на улични акции, 12.52 мин
Блити Райли и Дара Грийнвалд
http://www.pinkbloque.org/newpast.html
Документация на акциите на Pink Bloque, радикална феминиска танцова трупа, базирана в Чикаго и осована през 2002, като артистична реакция на депресивната атмосфера, която се възцарява в левия активизъм в Америка след 9/11. Pink Bloque използва езика на популярните танцови форми, музиката и привлекателните костюми за да ангажира неподготвена публика в диалог по повод на съвременната политическа ситуация. Архив на техните проекти може да бъде намерен на www.pinkbloque.org. Видеото в тази програма е снимано от различни хора на улицата и монтирано от Блити Райли и Дара Грийнвалд.
Трилогията на Ики и Кати, 1999, експериментално видео, 9 мин
Кати Хай
Заснета в черно бяло, тази на пръв поглед грубо монтирана трилогия разказва историята на две сестри близначки, които правят пакости. Във възрастта, когато младите момичета разкриват сексуалността си, те изследват себе си (и една друга) в своите общи „игри“. В трите части – „Ики и Кати откриват свободата“, „Бавачката“ и „Учим се да сучем“ момичетата правят някои леко „непозволени“ работи. Да бъдеш непослушен може и да е забавно!
Оперяване, 2006, експериментално видео, 8,28 мин
http://www.carolynrydercooley.com/
Създавайки хибрид от филм и пърформанс, Райдър Кули разказва своята история за сърната и магнолията . Създавайки фантазмена метафора на човешката сексуалност, това произведение размива границите между мъжка и женска идентичност, чрез приказка за взаимоотношението между хора и животни, които се превръщат в хибридни същества, -характерен подход за изграждане на идентичност на куиър обществото в Сан Франциско.
Мъжка бременност, 1999, документален, 7.30 min
Лий Мингуей и Върджил Уонг
„Мр. Лий Мингуей е първият мъж, който износва плод в собсвеното си тяло. Тази процедура стана възможна чрез фаза II на клиническите опити в RYT Hospital-Dwayne Medical Center“
Уебсайтът и филмът от този проект, разказват убедително историята на „първата в света мъжка бременност“, повдигайки въпроси за джендър роли и стереотипи, за грижата и родителството.
Лаборатория на изкуството на любовта, 2009, документация на сватбени пърформанси, 5.52 мин
Елизабет Стивънс и Ани Спринкъл
„Ние, Елизабет М. Стивънс и Ани М. Спринкъл, сме семейство художнички, работещи над произведения, които изследват и празнуват любовта. Ние използваме възможностите на визуалните изкуства, инсталацията, театъра, интервенцията, живото изкуство (live-art), изложбите, лекциите, печатните издания и активизма. Всяка година организираме и режисираме една или повече пърформанс-сватби в сътрудничество с различни общества в САЩ и по света, след което показваме документация и реликви от празненствата в художествени галерии. Нашите проекти са свързани с цветовете и значенията на чакрите. Тази структура на нашата работа е вдъхновена от проекта на известната американска художничка Линда Монтано наречен „14 години живо изкуство“.
„Лаборатория на изкуството на любовта“ е нашата реакция на войната, движението против брака между гей двойки и доминиращата култура на алчността. Нашите проекти са символични жестове, които имат за цел да направят света по-толерантен, екологично устойчив и мирен“.
loveartlab.com е виртуално място, в което художничките споделят своите открития, документацията и развитието на проектите си. Те канят всички желаещи да сътрудничат в създаването на сватбите им през 2010 и 2011 година. Тук можете да намерите тяхната покана за сътрудничество за последната им Синя сватба, случила се на 14 юли, 2009 в Groove House, Оксфорд, Англия.
http://loveartlab.org/slideshow.php?year_id=5&cat_id=105
Официална покана, 2007, експериментално видео, 7.20 мин
Боряна Росса
Това видео е ироничен коментар на нестихващо популярната в България институция на бодигарда. Авторката повдига въпроси относно смисъла на патриархалните йерархии в нашето общество, основани преди всичко на ролевите модели на пола, наричани „естествени“ или „дадени от природата“. Ролята на бодигарда е изиграна от две гей и бисексуални жени, които имат синини под очите, може би резултат от домашен побой, а може би от победна битка…
DJ Парти в „Червената зала”
19.30PM-22PM: DJ XYZ & DJ Pikebass
Rainbow Friendship Party в ID Mix Club
22h – …
=====================
Sofia Rainbow Friendship Rally 2009 Programme June 27th, Sofia
Press-briefing: The Right to be Different: LGBTs in the EU
Timing: 11:00AM – 13:00PM
Venue: Bulgarian Telegraphic Agency, entrance with accreditations and invitations
Keynote speakers (in order of the presentations):
Blagoy Vidin – Commission for protection against discrimination
Ginyo Ganev (or Borislav Tsekov) (National Ombudsman of Bulgaria) – to be confirmed
Margarita Pesheva (Chairperson of the Bulgarian Council for Electronic Media) – to be confirmed
Linda Frreeman (ILGA-Europe, Board Member)
Michael Cashman (MEP – European Socialists, Chair of the Inter-Group for LGBT Rights at the EP)
Nick Leek (Embassy of the United Kingdom in Bulgaria, Deputy head of mission )
Martijn Elgersma (Deputy Head of Mission, Royal Netherlands Embassy in Sofia)
Dr. Israel Butler (European Union Agency for Fundamental Rights, Seconded National Expert)
Lars Normann Jørgensen (Secretary General of Amnesty International)
Stanimir Panayotov, representatve of the organising committee of the Rainbow Friendship
Panel I: Keynote addresses and presentations (11 – 11.30) This panel is split into two parts: A) Introducing the participants of the briefing and B) appr. 30 minutes overall for all presentations – estimated time is 5 min per presenter.
Panel II: Questions and discussion
In this panel the accredited journalists and invitees will be given the word to raise questions and issues stemming from Panel I.
Facilitator: Aksinia Gencheva
Interpreter: Kristina Nikolova
Sofia Rainbow Friendship Rally 2009
Timing: 16:30PM – 18:00PM
Starts at: The Sighs Bridge, National Culture Palace Ends at: Center for Culture and Debate Red House
With the participation of: Elsa Parini, Dance & DJ show
Sofia Rainbow Friendship at the Center for Culture and Debate Red House
Timing: 18PM-22PM
Venue: Center for Culture and Debate Red House
Programme:
18PM: Official Welcome to the priders made by:
Mr. Michael Cashman
The Organizers
The Hosts
18.05PM-19.30PM: Gaze in the Mirror (Video Art Selection currated by Boryana Rossa):
Selection of short experimentals and documentaries dedicted to issues of equal rights and gay culure. Varieties of approaches from street action and performance to documentary research are used by artists to explore and challenge the stereotypes and prejudices of contemporary society. The authors create visual metaphors and symbolic celebrations to inform society and provoke action to promote equality and love.
With the works of:
Jim de Sève, Tara Mateik, Pink Bloque, Kathy High, Carolyn Ryder Cooley, Lee Mingwei and Virgil Wong, Elizabteh Stevens and Annie Sprinkle, Boryana Rossa
Detailed info:
Tying the Knot, 2004, documentary, 82 min
Directed by Jim de Sève
two excerpts, 10 min each
Producers: Jim de Sève, Stephen D. Pelletier, Kian Tjong From an historical trip to the Middle Ages, to gay hippies storming the Manhattan marriage bureau in 1971, Tying the Knot digs deeply into the past and present to uncover the meaning of civil marriage in America today. Best documentary award at San Francisco LGBT Film Festival Frameline, 2004.
PYT, 2005, experimental music video, 4.16 min By Tara Mateik
Suspend your disbelief and salute the constant state of preadolescent gender in Never Never Land where the principal boy, Peter, is played by a woman. In 1903, Nina Boucicault played Peter Pan in the original London production. Reviewer Denis Mackail enthusiastically noted that,
“others will be more boyish, or more principal-boyish, or gayer and prettier, or sinister and inhuman, or more ingeniously and painstakingly elfin, but Miss Boucicault was the Peter of all Peters… she was unearthly but she was real. She obtruded neither sex nor sexlessness.”
In the spirit of Boucicault PYT throws social codes of masculinity into crisis.
Pink Bloque, 2002-05, documentation of street actions, 12.52 min
http://www.pinkbloque.org/newpast.html
Documentation of the actions of the Pink Bloque, a Chicago-based feminist street dance troupe founded in early 2002 as a creative response to the depressing atmosphere of leftist activism in post-911 America. The Pink Bloque used the language of popular dance forms, music, and cuteness in an attempt to engage unexpecting audiences in dialogues about current political situations. An archive about their project is at www.pinkbloque.org. Video shot by many allies in the streets, edited by Blithe Riley and Dara Greenwald.
The Icky and Kathy Thrilogy, 1999, experimental, 9 min Directed by Kathy High
Shot in black and white, this rough-and-ready trilogy is about twin sisters who „act out“ and act up in their own best interests. At the age when a young girl might discover her own sexuality, they explore themselves (and each other) in „games“ and playtime together. In the three sections—“Icky and Kathy Find Liberty“, „The Babysitter“, and „Learning To Suck“—the girls engage in slightly illicit acts together. Being naughty can be fun!
Feathering, 2006, experimental short, 8.28 min By
Carolyn Ryder Cooley
http://www.carolynrydercooley.com
Creating a hybrid of film and performance, Ryder Cooley tells the story of a magnolia tree and a deer. Fantasmic metaphor of human sexulity, this video talks about of human & animal interrelations, through creation of a hybrid creatures, in order to blur the division between masculine/feminine identity.
Male Pregnancy, documentary, 1999, 7.30 min By Lee Mingwei and Virgil Wong
„Mr. Lee Mingwei is the first human male in history to gestate a fetus within his own body. This procedure was made possible through a phase II clinical trial at RYT Hospital-Dwayne Medical Center.“ The website and the film convincingly tell the story of the „first male pregnancy,“ raising questions of gender roles and stereotypes, politics of care and hospitality.
Love Art Laboratory, 2009, documentation of weddings and performances, 5.52 min By Elizabteh Stevens and
Annie Sprinkle
„We, Elizabeth M. Stephens and Annie M. Sprinkle, are an artist couple committed to doing projects that explore, generate, and celebrate love. We utilize visual art, installation, theater pieces, interventions, live-art, exhibitions, lectures, printed matter and activism. Each year we orchestrate one or more interactive performance art weddings in collaboration with various national and international communities, then display the ephemera in art galleries. Our projects incorporate the colors and themes of the chakras, a structure inspired by Linda M. Montano’s 14 Years of Living Art.
The Love Art Laboratory grew out of our response to the violence of war, the anti-gay marriage movement, and our prevailing culture of greed. Our projects are symbolic gestures intended to help make the world a more tolerant, sustainable, and peaceful place.
Loveartlab.com is a virtual home where the artists share their progress, documentation and findings. They invite you to collaborate on their forthcoming weddings in 2010 and 2011. Here you can find the call for collaboration for their last wedding that was on June 14th at Groove House, Oxford, England. Http://loveartlab.org/slideshow.php?year_id=5&cat_id=105
Official Invitation, 2007, experimental video (no sound), 7.20 min By Boryana Rossa
This video makes ironic comment on the Bulgaria highly celebrated institution of the “body-guard.”
This piece puts into question patriarchal hierarchies created on the basis of gender role models accepted as “given” by nature. For this piece the male body-guards are played by two gay and bi-sexual women who got bruises on their faces–a result of domestic violence or a victorious battle…
DJ Party at the Red Hall
19.30PM-22PM: DJ XYZ & DJ Pikebass
Rainbow Friendship Party at ID Mix Club 22h – …
Хилари Клинтън срещу дискриминацията
С една хубава новина от сайта на ILGA-Europe започвам седмицата. И с огромо съжаление, че България географски е част от този Европейски-ориентиран свят, но само географски…
На 6 март 2009 Хилари Клинтън, външен министър в правителството на Обама, участва в среща с млади европейци, домакинствана от Европейския Парламент. Максим Анмегехян, добър мой приятел, страхотен активист за ЛГБТ-права, с най-сложната за произнасяне фамилия, който работи като Програмен директор на ILGA-Europe от няколко години, беше един от участниците в срещата. Хилари Клинтън се очарова от факта, че Максим е с тениска, на която пише „Обичам Хилари“, а той се възползва от случая да я попита каква ще бъде външната политика на САЩ по отношение на сексуалните права и, в частност, човешките права на ЛГБТ хората.
Г-жа Клинтън каза, че е тъжно и несправедливо, че дискриминацията срещу гейове и лесбийки все още съществува по целия свят и понякога се насърчава или защитава от държавата. Тя каза, че това ще бъде един от приоритетите на американската администрация да се бори срещу този проблем и че вече са започнали промяна в политиката за превенция на ХИВ. Хилари Клинтън изрази надежда, че тя ще дожиее денят, в който този вид дискриминация, в това число на основата на това кого обичаш, ще бъде минало.
Можете да видите запис от срещата на този адрес: http://www.europarltv.europa.eu/parliamentLive.aspx. Най-добре се гледа с Internet Explorer. Въпросът на Максим и отговора на Хилари Клинтън са на 40:55 минута от записа.
P.S. Ако промените езика на страницата, ще видите текст под видеото, че записът на български език ще е достъпен скоро. Нямам търпение да видя как ще го преведат.
RSS - Posts
leave a comment