Публикувано в: Мръсотия до шия | Етикети: Менгеле, Права, Тина Киркова, болница, власт, дете, жена, жени, кинти, майка, мръсно, насилие, нормално, пациент, петиция, раждане, родилки, свинщина, човещина, шок
Много ми се пише напоследък в блога, но не го правя, защото не само буквите ще са черни, като фона на блога ми, но настроението. Не исках да пиша за България – тази България, която виждат очите ми, до които достига само най-лошото от България, а то е толкова лошо, че повече не може да бъде. Не искам да пиша от гледната точка на емигранта, за когото вероятността да се върне обратно допреди месеци беше “опция”, която с напредване на времето започна да се полюшва все по-нестабилно на тънка корда, до момента, в който евентуалното връщане обратно звучи като “наказание” и съзнателно причинена умствена и емоционална смърт.
Разказах долната история на една приятелка англичанка. Накрая тя каза: “I haven’t seen it. Who is the director?” ( “Не съм го гледала (този филм). Кой го е режисирал?”)
Звучи наистина като филм на ужасите, като психологически трилър, режисиран от Lars von Trier и неговата обсесивна (и неразбрана от мен очевидно) мания по феминизма и женското начало и същност.
Когато решихме да имаме дете с Деси, не осъзнавахме колко значимо решение взимаме с избора на болница. Поне досега. Оказва се, че избираш или да плащаш и да си купуваш човещина, или да минеш по здравно-осигурителния трънак и да си навлечеш травма (психическа и физическа) за цял живот. Ние с Деси избрахме комерсиалната човещина, но действително едва сега осъзнавам колко много щеше да ми коства другото.
Най-лошото, което съм чувала до днес сутринта за държавните болници с родителни отделения е:
- В едни голи, мръсни, студени и ужасно напомнящи лабораторията на д-р. Менгеле помещения на 6+ метални легла с изтърбушени пружини са наредени родилки на конвейер.
- Целия процес около раждането е съпроводен от фамилиярничене от страна на болничния personal и снизходително отношение (щото те, разбираш ли, раждат по четири пъти дневно и тия пикли тука се преструват, че ги боли и изобщо какви са тя претенции моля?!)
- Винаги успяваш да си тръгнеш от болницата с комплект (лечими) подаръци – стафилококова инфекция (в Google после разбираш, че при бебетата може да доведе до слепота), обриви всякакви и навсякъде, калпаво защити рани, нерядко останала в теб част от манипулацията, която води до страхотни болки, кръвоизливи и в крайна сметка оперативно премахване на матката ти
- Бонусния мастит – почти всички мои познати, раждали в държавна болница в България, си тръгват с болезнено подути, инфектирани млечни жлези, защото по различни причини медицинския personal (същия, дето се е клел да не наврежда) не са ти дали да кърмиш
- Гореописаното вече е достатъчно, за да те откаже да раждаш някога, без нужда от допълнителни убеждения.
Деня ми днес започна със следната бомбардировка от шокови истории. Всичко започва (и все още продължава) тук.
“С позволението на майката, копирам тук нейния разказ за второто й раждане в „Тина Киркова“ преди по-малко от 2 седмици.
Разказът е много показателен по отношение на начина, по който се практикува „нормално“ раждане в България, ясно се вижда в него причинно-следствената връзка „намеса-проблем“, „нормалното“ отношение на болничния персонал и чувствата и емоциите на майката от всичко случващо се. А точно срещу това се бори петицията.
Само да уточня, че майката беше изключително добре подготвена за раждането и щеше да се справи сама без травми, ако близките й не я бяха принудили със заплахи и психически тормоз да отиде в болницата…
(копирам само подчертания текст, прочетете цялата история на жената тук: )
Усещах, че моментът наближава и ми беше трудно да се противопоставям на напъните на тялото ми, но го правех, защото усещах, че започна ли да се поддавам на напъна ще се разкъсам (изпитвах силно разтягане отдолу и лека пареща болка при напън подсилен от мен). Просто ми трябваше още малко време, за да може бебето да разтегне постепенно тъканите и да може главичката да излезе без да се разкъсам. За съжаление маждувременно жената в съседната стая беше родила и всички дойдоха обратно в предродилна. Акушерката започна да ме пита пак за напъните и да ме уговаря да ме прегледа за разкритие. Аз не можех да говоря и само поклатих глава отрицателно. Тя усети, че вече раждам, погледна между краката ми и извика: „Ма тя ражда вече!“ Изведнъж всички се втурнаха към мен и започнаха да ме дърпат да ходя на магарето с думите: „Ще си убиеш детето, бе! Ще седнеш върху него и ще го задушиш!“ и други такива умни изказвания…. Аз ги молех да ме оставят намира и се дърпах. Някой каза: „Няма време за магарето, лягай по гръб веднага, тука ще раждаш на леглото!“ Аз казвах да ме оставят, че не искам по гръб, че искам така… Хванаха ме за ръцете и краката и ме обърнаха на сила по гръб по най-грубия начин. Аз се опитвах да стана, но много ръце ме бутаха и блъскаха да
легна. Започнаха да ми крещят да напъвам, че ще си задуша детето и други такива, акушерката бръкна вътре да го „вади“ и адът вече беше пълен… На мен естествено ми спряха всякъкви напъни и контракции, аз се борех
с тях… Лекарят започна да ми натиска корема с ръце и да избутва бебето. Аз веднага започнах да му бутам ръцете и да казвам да не ми пипа корема. Той ми махаше ръцете и виждах как малко му трябва да започне да ми удря шамари, но все още се сдържаше. Каза да не смея да му пипам ръцете и да му преча. Аз продължих, защото не исках да бута бебето ми, но видях, че нещата стават все по-зле и започнах да се опитвам да напъвам, за да свърши всичко… За съжаление нямах напъни и това, което правих не беше достатъчно. Опитах се да се надигна малко, за да напъвам по-силно, но веднага ме бутнаха и казаха да лежа и да напъвам… Всички ми крещяха и ме бутаха… Накрая някой каза: „Така няма да стане, трябва да я срежем! Тя не напъва, бебето ще се задуши!“ . Изведнъж видях някой да поднася ножици в една тава и казах „Неее…“ и изведнъж, като по чудо ми дойде един силен напън. Събрах цялата си сила и напънах колкото можах по силно… Бебето излезе веднага и моментално започна да плаче страшно силно. Видях я, беше розова, голяма и красива, моята дъщеричка… Опитах се да се надигна и да си я взема, но някой веднага преряза пъпната връв и я взе… Пак ме наобиколиха и започнаха да ме дърпат да стана, за да отида на магарето да „извадят“ плацентата. Аз казах, че ще си я родя, просто да ме изчакат. Те обаче не ме оставиха, заведоха ме на магарето и започнаха да ми натискат корема. Аз казах просто да изчакат, че ще се роди сама. Чух някой да казва „Кой ще те чака тебе, няма време някой да те чака…“
…
“Плацентата излезе цяла (към нея имаше и добавъчна плацента) и веднага след това започнах обилно да кървя. Всички се изплашиха и започнаха в паника да се опитват да спрат кървенето. Болеше ме много докато ме бърникаха и натискаха и вече започнах да се моля да ме приспят, вече нямаше за какво да се боря. Чувствах се изнасилена и унизена. Някой каза: „Нали искаше всичко да е естествено, без упойки, сега затова няма да ти сложим упойка, ще си изтърпиш шиенето“ , „Ето, като искаш да си раждаш естествено, виж сега как си се разкъсала!“ и всякакви други обиди от типа „тя е ненормална, луда, трябва й психиатър, за лудницата е, сектантка е“ и т.н.”
И още:
“Не само по време на раждане. Аз съм имала преглед при гинеколог, който си беше чисто изнасилване. Наредиха ми да се съблека в средата на стаята, докато ме гледаше сестра. Даже ми се развика, че не съм
се събличала по-бързо. Доктора ръга и бута без да реагира на въпроси или коментари от мене, все едно съм никой. И други истории имам…”
И още:
“ох, и моето раждане преди пет месеца в ‘Тина Киркова’ би изглеждало така, ако не си бях платила за избор на д-р. който между другото е вълшебник и не ми беше искал пари преди да родя. но ръководството там изюрка
приятеля ми в осем сутринта в понеделник да е платил на касата на болницата – 500 лв. срещу касова бележка (родих в 13 ч. в събота).
но понеже лежах с изтекли води в предродилна 10 часа се нагледах на какви ли не брутални раждания, на ‘случайни’ жени, които не си бяха платили. а за отношението към ромките – … нямам думи. плачех от обидите към тях. а студената вода; бръсненето на сухо, при което ме накълцаха, така че д-рът ми възкликна ‘кви са тия кървища, още дори нямаш контракции, а вече си цялата в кръв’; неудобните пружините на леглата; хлебарчиците под тях; предродилната зала с още 5-6 винаги пълни легла; някакви дежурни д-ри, които ровеха между краката ми пред останалите 5-6 жени, въпреки моето ‘не, не, не, аз си имам лекар, сега ще дойде’ и умирах от болка; че ме вързаха да слушат тоновете на бебето уж за 15 мин, а ме забравиха час и нещо и се бях схванала от болезнените контракции, … няма да коментирам. и че ми дадоха Ева 24 часа по-късно, защото съм била мн слаба и на антибиотици, а превантивно, без да има показатели за това бяха и на нея назанчили такива, защото аз съм била с високи левкоцити …
и единственият светъл лъч беше докторът ми, който за съжаление паралелно имаше няколко други раждания и не можеше нон стоп да е до мен. той се разхождаше с мен по коридорите и ме държеше за ръка да минават контракциите, даваше ми марли с вода, защото бях умряла от жажада, а не можело нищо да ядеш и пиеш преди да родиш…
но аз, нали ми е за първи път и съм фен на обезболяващите, подписах всичко и казах – каквото искате ми вливайте и слагайте да не припадна от болка и да мине леко, но ЕСТЕСТВЕНО.
само аз държа дебело да подчертая, че докторът ми е супер пич и ок, платихме му, но на касата на болницата. и ако не ме обгрижваше лично с внимание, отношение и професионализъм, сигурно щях да съм част от някоя
брутална история или да ме срежат за секцио да не ме чакат 13 часа, а не само свидетел на десетина такива – които тук не съм описала да не досаждам на хората”
И още:
“а за парите – не са само тия 500 лв. всички задължителни изследвания не се поемат от касата и са по 30-60 лв. и не се правят в ‘тина киркова’ (генетични разни). касата поема 3 ултразвука и 3 кръвни картини за 9 месеца, всичко останало си се кешиш (а кръв, урина и ултразвук е хубу да се правят всеки месец).
и въпросните вип стаи, до които тази жена не е стигнала, защото не си е платила за екип, са по 30 лв. на вечер, а условията не са и за 10. и ако си със секцио или усложнения – твои или на бебето, и лежиш там 10-14
дни …?
а за упойките – не мога да си представя ражаднето си без тях. то с тях, кви ли не венозно и мускулно, зверски ме болеше и умирах на всеки 2 мин в продължение на 5 часа и докато не ме обезчуствиха от кръста надолу не бях човек. и може би нямаше толкова лесно и отлично да напъвам (което би било лошо за бебето) като му дойде времето, ако не бяха ме полупарализирали. щото болката си я има, и усещането, че нещо излиза от теб и трябва да му помогнеш, но просто е търпимо.
абе уважавам мн съвременната медицина и жалко, че не е достъпна в бг, ако не се кешиш на всяка крачка.”
И още, от Openly Feminist.
Всичко, което описват жените горе, НЕ ми се случи, защото раждах в частна клиника срещу 1400 лева (сега сигурно е два пъти повече). Иначе съм много благодарна на държавата и на здравната система, че след като си плащах (вече не живея в тази китна грижовна държава) ежемесечно здравните вноски, не ми се налага да посещавам държавните им болници… Не само 1400-те платихме. От „хайде да си направим бебе“ до „ето това е чавето ви“ всяка стотинка сме си я плащали от джоба. Ай сиктир и на здравната система! Ако нямаш кинти за раждане…не ми се мисли… Може би е по-добре като ти наближи термина, да хванеш автобуса и да родиш в друга държава, емиграция по спешност с цел раждане, един вид.
Това, което не разбирам, е идиотщината с плащането. Нали раждането на дете е смисъла на живота на жената, нали семейството С едно, две, +, е основата на обществото, нали ако не си раждала, ква жена си, нали заради демографския срив на гейовете не трябва да им разрешаваме да се женят (или да се омъжват, кой както си реши там)… тогава защо трябва да плащам? Защо, след като съм здравноосигурена, трябва да плащам да бъда активна и оползотворена съставна част от обществото и изпълнила предназначението си жена? Защо раждането е приравнено до козметична операция по избор (която също не се покрива от здравната каса)?
И последно, въпроса ми е : каква е цената да се роди нещо хубаво, каквото е едно човешко същество ? И наистина, този филм от кого се режисира? Тази прожекция определено излиза скъпо.
Протест срещу насилието и потъпкването на правата на родилката, 25.11, IАГ „Св. София“
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: БХК, ЛГБТ, активизъм, враждебна реч, гей, дискриминация, дискусия, лесбийки, медии, мръсно, lgbt, хомосексуални, хомофобия, Rainbow Friendship
БХК са публикували на сайта си два интересни анализа на прайдът Rainbow Friendship. Чувам мнението на БХК, поради няколко причини – Джемини и БХК работят добре в сътрудничество от много години; Марги Илиева беше адвокат по ЛГБТ дела доста време, още откакто ЗЗсД влезе в сила; пак БХК и Марги представляваха Джемини в няколко дискриминационни дела, в това число и срещу Волен Сидеров. С други думи, БХК, макар и не със специалнизиран фокус върху ЛГБТ проблематика, имат теоритически и практически опит в не-дискриминацията на база сексуална ориентация.
На пресбрифинга преди самият прайд Марги предизвика яростна (макар и, според мен, преувеличена и доста лична) реакция от страна на журналист, заради критиката си към медиите, които все още не само, че не цензурират враждебната реч, но напротив, използват я, за да продават заглавията. Ако аз бях казала същото, едва ли някой щеше да се впечатли, поне моя остър език е познат. Съгласна съм с това, което каза Маргарита и го подчертах, когато на заключителната пресконференция след прайда и аз почти се скарах с няколко журналисти заради отразяването (ъм…кое?) на прайда, използвания език и горчивото усещане как на шествието е дошъл един журналист, който после е пратил текста си на останалите медии. Може да греша, но наистина имах такова усещане. Пост-прайд публикациите ме върнаха в 2003-та година, когато смятах, че 168 часа Е вестник и на страниците му четях „Парадът на различните“, „Шествието на хомосексуалистите“ и други словоблудства. Моля, ако случайно някой журналист чете това, да не се засяга, аз казах какво имам предвид на пресконференцията. А и не аз трябва да уча как да се пише материал на социална тематика. Аз само ги чета.
Ето впечатленията на БХК за прайда. Споделете.
Празник под засилена охрана
На 27 юни тази година някак тихо и без кръвопролития се състоя второто в страната шествие на LGBT (lesbian, gay, bisexual and transgender) общността.
На пресконференция в БТА, докато българската страна се поздравяваше с успеха, че такова събитие изобщо е възможно да се случи у нас, при това два пъти, чуждестранни делегати изразиха огромното си учудване от засилените мерки за сигурност.
Действително шествието на различните приличаше повече на транспортиране на ключови свидетели по антимафиотско дело: участниците бяха тройно изолирани от външния свят – с наета охрана, полиция и специални части, бяха им раздадени каски и изрични инструкции „Не се отделяйте от групата и си пазете лицата!“, а ако някой искаше да си тръгне след шествието, беше предупреждаван: „тогава няма вече да носим отговорност за вашата безопасност“. Стигна се дотам, че някои от дошлите да подкрепят с присъствието си идеята и да покажат толерантност не бяха допуснати от съображения за сигурност.
Ако разпознаването на един човек като хомосексуален води до такива рискове, а то носи, както се видя на 28 юни миналата година, значи обществото ни наистина боледува от особено остра алергия към всичко, различно от патриархалното. Ние открито мразим хомосексуалните по същия начин, по който мразим ромите, възрастните и децата с увреждания: те ни карат да се чувстваме неловко. А така имаме нужда да мразим някого.
Пасивната (не)толерантност на „нормалността”
Димитрина Чернева
Отидох на тазгодишния гей-парад със смесени чувства. Не, не защото бях обладана от страховете на богословите, че някой ще се опита да отвоюва територията на нормалността, да заличи границата между нормално и ненормално, та дори да покаже ненормалното като по-стойностно от нормалното. Натрапената баталност на този малко архаичен сюжет би могла да екзалтира носталгията по един свят с фиксирани ценности и замръзнали контури. Синодалните опасения явно изхождат от рязкото разграничение между „нормално” и „ненормално”, между „естествено” и „противоестествено”. На мен обаче ми е трудно да прокарам тази граница. Давам си сметка, че подобно разграничение се дължи на обикновения социален морал, а в него знаем има толкова много условност и лъжа.
Питам се дали българските клирици, които издигнаха лозунга „Вън хомосексуалистите от България”, ще припознаят себе си в множеството, събрало се да убие с камъни уловената в прелюбодейство жена? Очевидно адептите на Мойсеевия закон не осъзнават лекотата, с която подобно разграничение ни оплита в мрежите на лицемерието. Защото ако съвестта ни осъжда безусловно всяко полово отношение, което не води до единството и утвърждаването на личността, то ясно е, че „извън този принцип е невъзможно да се намери критерий за различаване на нормално и ненормално в половата област“.
Всъщност смесените ми чувства са продиктувани по-скоро от убеждението, че въпросът за пола, любовта, а и сексуалната ориентация е дълбоко личен. Че изборът, който прави човек в сферата на еротичното, е интимен, а всяко надничане, обсъждане или отсъждане от страна на външните погледи е неуместно и недопустимо.
Публикувано в: Мръсотия до шия | Етикети: Боян Расате, ЛГБТ, ЛГБТ новини, активизъм, враждебна реч, гей, дискриминация, клети създания, лесбийки, мръсно, политика, lgbt, свинщина, хомосексуални, хомофобия, Rainbow Friendship
Тези дни нямам време да пиша сама, но крос-постовете обясняват какво искам да кажа.
По-долу има транскрипция на предаване по „Хоризонт“ от онзи ден. Легенда: ИН – Ирина Недева, АД – Ангел Джамбазки, АГ – Аксиния Генчева, СП – Станимир Панайотов)
Джамбазки не казва, че гейовете не са хора, но говори други пълни глупости.
22 юни
Хоризонт до обед
Водещ Ирина Недева
разговор с председателя на комисията по ред и сигурност в столична община Ангел Джамбазки:
ИН – Здравейте, господин Джамбазки.
AД – Здравейте.
ИН – Вие си позволихте да изкажете своето становище, негативното си отношение към хомосексуалния парад, който ще се проведе на 27-и юни; има ли вероятност общината да преразгледа разрешението за провеждането на този парад?
АД – Много би ми се искало да го преразгледа, но това е задължение и работа на администрацията, така че аз не мога да кажа дали ще го преразгледа, или не. Но, надявам се да го преразгледа.
ИН – Вие се надявате общината да го преразгледа? Вие сте председател на комисията по обществен ред и сигурост…
АД – Това е така.
ИН – Tова означава ли, че предприемате стъпки, с които искате да постигнете преразглеждане на това решение? Написал ли сте писмо до администрацията…
АД – Направих каквото ми е по силите, да.
ИН – Какво е то?
АД – Направих каквото ми е по силите, в духа на правомощията, които имам като общински съветник и председател на тази комисия, да разговарям с хората в администрацията, които взимат тези решения.
ИН – Искам да ви попитам вашата позиция съгласувана ли е с политическата партия ГЕРБ, от която се водите официално общински съветник, и с ВМРО, другата политическа формация, на която принадлежите? Тоест това становище ли е на ГЕРБ?
АД – За становището на ГЕРБ трябва да питате неговия председател г-н Цветанов. Но това е становището на ВМРО.
СП – Господин Джамбазки, Станимир Панайотов…
АД – Само секунда, само секунда…
СП – Окей.
АД – Становището на ВМРО е, че такъв парад е излишен, освен че създава затруднения за администрацията и за града, което е едната гледна точка, но да речем, че много хора биха искали да изразят някакво мнение и позиция и с това затрудняват останалите – да речем, че това не е най-важното. Личното ми мнение и становището на ВМРО е, че такъв парад е абсолютно излишен и вреден за българското общество. И каквото беше по силите ми направих, за да убедя колегите ми от политическата група на ГЕРБ в общинския съвет…
ИН – А учудва ли ви това, че освен вас, никой не прави политически изказвания на тази тема? Нито един от политиците в България?
АД – Ами това си е тяхна работа. В смисъл явно избягват във време на избори да си създават врагове. Но аз мисля, че това са теми, по които не трябва да се избягва разговора. И позициите трябва да бъдат ясни. В края на краищата тези неща са въпрос на политика в най-чистия й вид. Или подкрепяш нещо. или не го подкрепяш. В случая ние от ВМРО не подкрепяме провеждането на подобен парад.
ИН – Господин Джамбазки, въпрос от Станимир Панайотов.
СП – Господин Джамбазки, аз останах с впечатление, че от една страна вие извършвате чисто административните си функции, в позицията, на която служите, от друга страна вие правите някаква форма на политическа сугестия към ГЕРБ като ваш партньор. На мен това ми се струва малко меко казано нередно, при положение, че нямате координирана обща политика и становище въобще по въпросите за гей и лесбийски права в България.
АД – Само ще ви поправя, че аз административни правомощия нямам. Общинския съветник има представителни задължения и права и неговата работа е да формира политики, политически позиции и политически мнения. Ако бях служител на администрацията, нещата щяха да бъдат различни, но аз не съм.
АГ – Извинявайте, аз искам да ви попитам – в какъв смисъл различни? Тъй като вие сте председател на комисията? В какъв смисъл шяха да бъдат различни?
АД – Когато работиш в една администрация, имаш служебни правоотношения. Когато кмета или съответния началник взима решение, администрацията трябва да го изпълнява…
ИН – Само за миг, защото времето ни е ограничено. Г-н Джамбазки, ако правилно го разбирам, ако той беше администратор в случая, щеше да забрани парада. Нали така, г-н Джамбазки?
АД – Ако имах възможност, щях да го забраня, да.
ИН – Така. За това въпросът и към вас, и към обществото е следният… Нека да кажа, че направихме опит да се свържем със столичния общински съвет и с неговия председател Андрей Иванов, който е също от най-голямата партия в общинския съвет. Като до този момент ние нямахме и нямаме потвърждение за това, че можем да получим едно становище по отношение на това, дали действително общината й се иска да забрани този парад, дали ще уважи тази позиция, изказана от председателя на комисията по обществен ред и сигурност. Но въпросът ми към вас, г-н Джамбазки, е следният – ако националисти и гевни хора атакуват гей-прайда, вие ще се радвате ли, щом сте против провеждането му?
АД – Не е въпрос на радост. Общественият ред трябва да бъде спазван, така че… Такива неща трябва да бъдат парирани от органите на МВР и да се спазва закона.
ИН – А не смятате ли, че с подобни изказвания подклаждате подобен тип…
АД – Не, не смятам.
ИН – …прояви на враждебни чувства към упражняването на човешки права?
АД – Не. Не смятам
АГ – Tогава защо смятате, че прайда ще подклади позитивни настроения към хомосексуалността, ако вашите изказвания няма…
AД – Защото прайда, тук бих предпочел да намерите някаква българска дума, е демонстрация на нещо, което за мен не е добре да бъде демонстрирано по улиците. За мен демонстрацията на…
СП – Имам чувството, че 10 минути говорим за вашата хетеросексуалност, г-н Джамбазки…
ИН – Нека да не започваме за хетеросексуалност и хомосексуалност – кое е по-добре и кое е по-лошо, защото това въобще не е темата на този разговор.
АД – Не е темата, разбира се.
ИН – Г-н Джамбазки, само в Саудитска Арабия и в ислямския свят са трудни или са забранени гей-парадите. В Западна Европа са разрешени.
АД – По същия начин ексхибиционистите могат да решат да направят свой парад. Нали така.
СП – Не мога да реагирам.
AД – Вие ще бъдете ли за или против това да се разхождат само по шлифери и да ги развяват от време на време.
АГ – Да, но проблемът е, че видимо националистките и фашистките организации се ползват с протекции от страна на общината, разбирате ли?
АД – Не.
- (AГ и АД говорят един през друг)
АГ – Не смесвайте вашите правомощия, дадени ви по закон, с личното ви мнение.
АД – Да ми обяснявате, че общината толерира националистически или фашистки организации е абсолютно нелепо и невярно.
ИН – Не обясняваме, а питаме.
АД – Не, не е така.
ИН – Питаме, дали след вашата позиция няма да се окаже, че се толерират националистически прояви. срещу упражняването на правата на сексуално различните
AД – Не, няма да се окаже. Ми те ексхибиционистите сексуално различни ли са?
ИН – Приключваме този разговор с една яснота – г-н Джамбазки ако имаше административна сила, гей-парад нямаше да има в България, както няма и в Саудитска Арабия.
После, Страхът няма лице, via Помъдрелите момичета
А страхливците не показват своите или се крият зад имунитета, даден на всякакви престъпници в тази държава.
Снощи, в нощта на 24ти срещу 25ти юни, само два дена преди Rainbow Friendship шествието са извършени няколко атаки над места, за които се знае, че се посещават от ЛГБТ хора.
Атаките стават по едно и също време, около 3.30 часа сутринта, когато фашизоиди със скрити лица и качулки хвърлят коктейли молотов по:
- хотел на Дим Дуков, една от малкото популярни личности, които не се страхуват да покажат, че са част от ЛГБТ общността;
- гей бар In Da Club;
- заведение, посещавано предимно от ЛГБТ хора и травестити.
На всички е ясно, че зад атаките стои Национална Съпротива, ударната скин-наци-фашо-лумпен група на БНС, лидерствана от лицето Боян Станков – Расате. Той обаче в момента е пазен от кандидат-депутатски имунитет, тъй като, не забравяйте – БНС участва в парламентарните избори на Република България, а в листите им са Расисте, д-р Иван Георгиев и всякакви изчадия от групировки като Кръв и Чест и така нататък.
В деня преди атаките един от организаторите на шествието е нападнат в гръб от самия Боян Станков и негов млад адепт (ало, Хайдер) на излизане от национална телевизия. Естествено, нападателите не могат да бъдат арестувани, защото у нас откровено нацистка пратия може да се регистрира и да участва в парламентарни избори, да има медии, да използва реч на омразата и нацистки символи, да извършва побои, да плаши журналисти и ДА ВЛЕЗЕ В ПАРЛАМЕНТА, ако си напазарува или и прелеят гласове.
В същото време един от билбордовете на шествието е залят с кафява субстанция, вероятно бензин или нафта, но явно не е достигнал акъл как да се подпали. Няма да ви светна, амеби.
В същото време две момчета (гей и стрейт) са пребити посред бял ден на спирка в София, като никой от присъстващите наблизо не се е намесил. Защо? ми били педераси и хич не се харесали на няколко любезни спортни фена.
В същото време столичният общински съветник хер Флик (на която община всички ние, гей и херетосексуални хора плащаме данъци) обявява в ефира на националното радио, че ако има административни правомощия, би се постарал ЛГБТ хората у нас да се чувстват като в Саудитска Арабия.
В същото време млади богослови и нео-нацисти-пагано-тенгристи заедно правят литийно шествие с хоругви из центъра на София, където не биха били допуснати да протестират нито гей хора, нито еколози, нито когото и да е било с някакво гражданско самосъзнание. Парадите на идиотизма не е ли редно да се забранят?
Само че, другари и господа страхливци, скрити зад качулки, имунитети и протекции, ние, за ваш ужас, ИМАМЕ ЛИЦА.
И ще видите всички тези лица в събота.
И ако вече отброявате дните до 5 юли, тогава трябва да прочетете и Кандидат-депутатско… upated на Бай Далай.
Публикувано в: Мръсотия до шия, Просто хрумки | Етикети: ЛГБТ, Просто хрумка, активизъм, враждебна реч, гей, клети създания, мръсно, хомосексуални, хомофобия
Борбата за супата от определения е започнала много отдавна, но не и у нас. У нас, като идентичност и ниво на говорене сме все още в 64-та година на миналия век, само десетина години преди СЗО да обяви, че нормалните сексуални ориентации на човека са хетеросексуалната, хомосексуалната и бисексуалната. Остават ни само десетина години до това съдбоносно решение, а на мен ми се иска да ги направя поне 9 години и 11 месеца. Ако самите хомосексуални не правят разлика в собствената си различност и самоидентификация, то как се очаква околните да правят? Дори и егоистично погледнато, ако ти си гей, може да не те касае персонално идентификацията на транссексуалните примерно, но да си травестит и да наричаш себе си транссексуален е наистина малко объркващо, за теб самия и за околните.
По убеждения, аз съм против идентификацията и категоризирането. Това винаги е ограничаващо. Колко връзки с жени и колко секса са достатъчни, да вземеш тапия за лесбийка? Активните гейове броят ли се за гейове? Като си гей, трябва ли да обичаш да носиш рокли, или това те прави по-малко, некачествен, гей? Ако намирам Робърт Патинсън за ужасно сексуален, това прави ли ме хетеросексуална?
Против категоризациите съм, защото свободата да се самоопределиш всъщност е заграждението, в което се вкарваш сам и трябва да приемеш сексистки, мачистки норми и със сигурност в един момент това ти създава неудобството да не се чустваш добре в собствената си кожа.
Всъщност, проблема на бг-ЛГБТ-то не е в националистите, или в законодателството, или в генерално хомофобското мнение на широката общественост. Същественият проблем на бг-ЛГБТ-то е собствената му идентификация и вътрешно неприемане. Освен граничните нарушители, които са ме разсмивали, отчайвали и ядосвали, това, което наистина ме вбесява и натъжава е липсата на самосъзнание в бг-ЛГБТ-то.
Всъщност, бг-ЛГБТ-то има проблем с това да е ЛГБТ. Те уж са ок с това, но всъщност искат да се показват само в ранните часове на нощта, под земята и на тъмно. Дали пък бг-ЛГБТ-то не е част от някаква вампирска клика? (моля тук близките ми приятели да не ме бъзикат за Twilight!) Уж са ок, че са ЛГБТ, обаче не искат да живеят като такива, предпочитат да правят секс в тоалетната на Мола и не ги интересуват избори-мизбори, закони-макони, права-мрава. Уж никога не са имали проблем с това, че са ЛГБТ, ама после се оказва, че никой не знае, че на Жоро гаджето, за което говори сутрин в офиса, всъщност не се казва Мария, а мама и тати познават Пешо като „най-добрия приятел от години“ на Жоро или, класиката в жанра, „колегата от университета“ или „съквартиранта“.
Няма да пиша повече, защото един приятел се съгласи, че обичайно острия ми тон сигурно ще разбуни излишно духовете и всъщност никой няма да разбере какво искам да кажа.
Само ще споделя с вас някои събития, които ме изкушиха да пиша за идентификацията на хомосексуалните у нас.
Стана известно журито на Mr Gay Man Bulgaria
Не пропускайте коментарите, не новината привлече вниманието ми.
Интервю с Джаки от клуб Александър, Варна:
„Христо: -След няколко месеца в София вероятно отново ще се проведе гей парад. Тази година запланували ли сте „Варненски Национални Гей Празници”?
Джаки: -Ние сме категорично против всякакви паради, защото не смятаме, че гей обществото има нужда да излиза на улицата като циркова трупа, това не е представление на клоуни, които хората трябва да сочат с пръст, да шушукат и да се присмиват. Травестите в България или поне тези във Варна и в частност звездите от Шоуто на Александър се издигнаха до ниво на скъпо платени артисти с много и различно участия в шоу програми, клубове, ВИП партита и събития. Ние искаме да правим спектакли на високо ниво и засега успяваме.
А и макар да прозвучи популистко – не смятам, че е редно да се налага на българските майки и бащи да обесняват на невръстните си деца, защо по улиците пеят и танцуват мъже облечени с рокли посред бял ден. Все пак колкот и да ни се иска обществото ни не е дораснало до такова ниво, а и лично мое мнение е, че и няма нужда.
Разбира се, че ще има Национални Гей Празници и тази година. Това е традиция създадена за първи път при нас, единствена по рода си и устояла на времето. Официалните дати са вече обявени на сайта на Mix club Alexander.“
Ъъъ. ко речи? После, в коментарите, Джаки се доразвива, за да окафени съвсем пейзажа. Сигурно ще изсъскам яко, ама на това: „Смятам, че да поддържаш най-големия микс клуб в България и да го превърнеш в легенда означава нещо. И това се е случило единствено и само, защото обичам това място, работя с много любов и влагам цялата си енергия и емоция в това….Александър е институция, всички са едно голямо и щастливо семейство, колкото и популистко да звучи.“
Пък аз си мислех, че институцията микс клуб Александър я създаде и популяризира един от най-известните (може би най, всъщност) травестити. Грешка, ТРАВЕСТИТИ, в случай, че Джаки или някой друг не е прочел правилно.
И после, сагата продължава. Някои хора като хваната кофата с акита и не им стигат вентилатори. Mix Club Alexander официално се обяви против Гей парадите. Отново не пропускайте коментарите.
За десерт по темата със самоприемането и идентификацията като общност.
Изведнъж аз съм описвана като детероден и детеизносващ орган в събирателното „те“ и „тях“. Не съм сигурна какъв е проблема на момчето. Това, че съм жена? Или че предпочитам да правя секс в дома си? Или е проблем, че имаме дете? На мен пък не знам какъв ми е проблема, може би че пича е космати гърди без име и снимка? Ениуей, градивната критика (хихик) към мен я не е толкова важна, обръщам внимание на самооценката на един бг-гей, което не е изключение, а често срещано явление.
И последно, като епилог. На конкурса Mr. Gay Man в ID Club чух като аргумент на участник да се даде по-ниска оценка, защото „избираме момче, а не момиче“. Това, което не чух, беше извинение за ултра сексистката и хомофобска шега, която и без това не беше никак смешна. Явно и в самото бг-ЛГБТ трябва да се въведе дрескод – гейовете с косми, по лицето и торса, задължително по краката, задължителна миризма на потен кон, да люпи семки и да плюе люспите наоколо, в това число по косматите си разгърдени мъжествености, да не се къпе твърде често (всяка неделя е един мъжествен период за хигиенизиране), като специален талант да представи рекорд по опикаване на публиката и, абсолютно задължително! – да пие Каменица!
Ако не се бях хванала на хорото с ЛГБТ равноправитето, сега щеше да е момента да кажа: да ви … и у гейовете, и у ЛГБТ-то.
Публикувано в: ЛГБТ, Мръсотия до шия | Етикети: bTV, ЛГБТ новини, СЕМ, враждебна реч, медии, мръсно, music idol, хомосексуални, хомофобия, чалга
bTV от няколко години прокара „социална политика“, с която лично аз не съм съгласна. Това, че много от продукциите на телевизията отразяват социални проблеми, не компенсира, някак си, начина, по който са отразявани. Така нареченото „човешко лице“ (цитирам по спомен думи на Ани Салич) представя силно виктимизирана, жалновидна, съжалителна картинка, в която което и да е малцинство заслужава ефирно време, когато постъпи по начин, който се представя като изключение за останалите от същата група. Примери много: баща ром си намира работа, за да припечели и да може да се грижи за дъщеря си, изоставена от хахавата си майка пройдоха; деца с увреждане тръгват на училище; побългарени чужденци, които са по-бетер и от родните българи и тачат български традиции като изконно свои… И още много. По отношение на гейовете бТВ никога не е била безпристрастна – от продукции, откровено положително настроени, до осъдително невежи журналисти и водещи, които печелят рейтинг с хомофобски изказвания, репортажи и коментари. бТВ вероятно са напълно наясно, че по начина, по който се формулира една тема за ЛГБТ тематика и по гостите, които канят, демонстрират политиката и ценностите на телевизията.
Тези именно ценности са безценни за мен. Не защото са на завидна висота, а защото нямат обществена и медийна стойност. В миналогодишните издания на Music Idol хомофобията и враждебната реч не бяха рядкост, а по-скоро често присъствие както в лайф-изданията, така и в зад-кадърните коментари.
Традициите са, за да се спазват, и докато, за мое огромно съжаление, Нова телевизия вече не е сред най-гледаните от мен и към която изпитвам жална носталгия по времето, когато Нова беше публицистична, интересна и по-често неутрална към социална тематика, бТВ пирува и царува с враждебна реч. Чудя се СЕМ и заявената им цел да се борят с враждебната реч къде останаха? А, да, доц. Пешева каза, че СЕМ не може да реагира сам, трябва НЯКОЙ да ги сезира. Докато СЕМ са в бездейно очакване пред пощенската си кутия, споделям с вас пример за горните ми думи.
Изобщо не (би трябвало да) става дума за това дали кандидат за Music Idol е гей или не. На фона, обаче, на експертното мнение на Мара Отварачката за житейските цели и устремеността на едно момиче, подигравателните оценки в стил 1972 година на Фънки (опс, извинете, 1972 в Европа и САЩ, в България – в стил 2009), „на когото следващият кандидат нещо му бягал в лявата лента,“ не са изненада. И Джордж Майкъл бяга в същото състезание, ако мога така да се изразя, но изпълнението на песента му от друг участник гарантира на момчето преминаване в следващия етап.
Music Idol: Хомофобията на живота в Ultimate Gay Blog
Хомофобия и в бТВ в Помъдрелите момичета
Music Idol без цензура на хомофобията в Цветно
И докато всякакви лумпенизирани фанатици крещят как сексуалната ориентация е нещо лично и не желаят да им се навира в лицето, горното е изящен пример как НЕ хомосексуалните я навират в лицето на хетеросексуалните, а напротив – ХЕТЕРОСЕКСУАЛНИТЕ изкарват нещо толкова лично като повод за коментари и класификация на един човек.
Не се сещам за случай, когато бТВ сами да са предприели действие да оправдаят враждебната реч от ефира си или да се извинят за хомофобските коментари. Не вярвам и сега това да се случи.
Публикувано в: ЛГБТ, Мръсотия до шия | Етикети: ЛГБТ новини, депутати, мръсно, семеен кодекс, хомосексуални
Ако все още съществува някаква утопия у вас за държавата, в която живеем, и географския регион, в който се намираме, сигурна съм, че тази новина ще ви върне обратно в действителността. Аз лично нямам думи. За последните 5 години това е най-голямото безочие, на което съм свидетел.
Забраняват на гейовете да лобират у нас
Новинар, 11 март 2009
С текст, който забранява лобистката дейност, насочена срещу „обществения морал”, депутатите от комисията по гражданско общество и медии забраниха вчера застъпничеството в полза на гей бракове, хомосексуално съжителство и осиновяване от еднополови двойки. В закона за лобистката дейност, който в момента се гледа в комисии, е заложена забрана за застъпничество на каузи, нарушаващи обществения морал и разписаните в конституцията религиозни, етнически и расови вражди.
Според експертите от комисията по гражданско общество (забележка – да се чете, според Владимир Дончев, БНД), ако моралът не навлезе като понятие в закона, има голяма опасност всевъзможни международни гей организации или отделни хомосексуални двойки да се застъпват в България за узаконяване на гей браковете и осиновяването на деца.
Ако се чудите чие дело е горното, ето на тези лумпени: Комисия по гражданското общество и медии. Интересно, защо горепосоченият цитат или дори смислова извадка не я намерих в проекто-закона: Законопроект за лобистката дейност. Из цялата преса и електронните издания е разпространена новината от „Новинар“, няма други източници. Проекто-закона не включва подобна формулировка, докладът за второ гласуване също.
Хипотеза 1: Новинар пак се охомофобчи. Каква изненада?!
Хипотеза 2: Комисията по гражданско общество и медии са получили хранително натравяне, в резултат от което са загубили ума си и предлагат на тепсия депутатите да гласуват полуфабрикатна жалба до ЕСПЧ. В резултат от умопомрачението на въпросната Комисия, тази „тайна, но тровеща, вечеря“ ще се плати от данъкоплатците в България.
Публикувано в: ЛГБТ, Мръсотия до шия | Етикети: ЛГБТ новини, враждебна реч, медии, мръсно, свинщина, футболисти, хомосексуални
Тъкмо си мислех, че сме 2009-та година и малко носталгично си спомнях за времето отпреди няколко години, когато се изумявах на журналистическата простотия, когато Sensing ми одухотвори следобедното кафе със списък на футболните гейове. За малко да се ядосам, но лексиката на неизвестния автор не заслужава чак такива емоции.
БЛИЦ ви предлага любопитни факти, свързани с играчи с обратни наклонности
Днес е 2 февруари. Петльовден. Малцина обаче знаят, че това е световният ден на влажните зони. Любопитството винаги е човъркало родния фен с въпроса дали в българския футбол има играчи с обратни сексуални наклонности (бел. вероятно правят секс отзад напред, първо свършват, в края се събличат). Засега нито един наш футболист не си е признал публично, че си пада по мъже (бел. но прИстижното издание Блиц разполага с разследващ фрилансер, който и без това ни дължи пари). Съществуват обаче примери за чужденци, преминали като комети из родния спортен небосклон. А само преди три години във Варна избухна лют скандал.
* През 1994 година на проби в Левски идва аржентинският футболист Арвелайс. Той остава две седмици при “сините”, но още на втория ден става ясно, че е гей (бел. първия явно е преминал в търсене на преводач). Гаучосът прави странни движения с ръце и играчите му лепват прякора Меката китка. След една тренировка Арвелайс започнал да опипва на шега футболист на Левски, а вечерта бил забелязан да се прегръща и целува с личния си мениджър в градинката пред “Кристал”. Когато си тръгвал, аржентинецът признал, че е обратен (бел. сигурна съм, че ТОЧНО тази дума е използвал). После извадил от портфейла си снимка на Марко ван Бастен и обявил, че това е мъжът на мечтите му.
* Две години по-късно в ЦСКА пристигат на проби петима нигерийци. Води ги мениджърът д-р Юджи, който е женен за българка и живее от години в София. Единият от африканците издава сексуалните си наклонности, когато се съблича гол и влиза под душа. Вцепенените футболисти на ЦСКА забелязват, че ноктите на краката на нигериеца са лакирани (бел. аааааааааааахахахахахахахахахахахаррррххх).
* През същата 1996 година гей-екшън върлува в Борислав (Първомай). Единият от нападателите на тима е освободен заради това, че е хомосексуалист (бел. всеизвестен факт е, че ако успееш да докажеш, че си гей, получаваш допълнителен платен годишен отпуск по болест). Таранът ходел с прашки и се опитвал да сваля мъж от охраната на стадиона. Човечецът се изплашил и докладвал на началниците си (бел. е, това вече е мъжка постъпка!). Макар че вкарал три гола в предния мач, геят бил изгонен от Първомай.
* Според слуховете български мениджър, който работи зад граница, е бисексуален. Ипресариото обаче предпочитал повече мъжките ласки от женските.
* Пак според мълвата страст към мъжете имал и човек, заемащ важен пост в елитен футболен клуб от провинцията.
* Гейскандал разтърси през 2005 година варненския футбол и в частност тима от „Г“ група – МАХ (Варна). Четирима футболисти са изгонени заради обратни сексуални наклонности. Те са разкрити от домакина в съблекалнята след мача на МАХ срещу „Девня“. „Още преди месец ми сигнализираха, но аз не обърнах внимание. Направи ми впечатление обаче, че отборът е разделен на две групички. След като домакинът Цачев ги хвана, събрахме си и решихме да ги изключим от състава. В основата бе вече бившият капитан на отбора“, разкри треньорът и спонсор на МАХ Цветан Панайотов. Домакинът заварва играчите да се опипват и целуват голи в съблекалнята, а единият от тях държал вибратор.
Да обобщим. Мона Лиза, която всъщност се казвала Доня Маркиза, е била още дете и е имала 12 пръста, когато нарисувала Микеланджело без устни. Нямало време да му рисува устни, защото бързала за училище, а пък той имал поет ангажимент да нарисуа Сексистката капела, която, заради неграмотен писар, впоследствие се наричала Сикстинската капела.
Сутрешната новина по Нова телевизия:
„Студенти, земеделски производители, еколози и граждански сдружения ще протестират пред Народното събрание днес. Те настояват за правова държава, в която да се спазват законите и да се гарантира участието на гражданския сектор в управлението на страната.“ Така медиите обявиха идеята на днешния побой пред парламента.
Няколко часа по-късно новината в действие (снимките са от Фотоблога на Юлиана Ник:
По медиите днес видях хора, хомосексуални и бисексуални, за които никога нямаше да ми хрумне да ги търся именно там. Организаторите на протеста определено са се оакали, но лично аз ги поздравявам и напълно ги разбирам защо, в желанието си да бъдат идеалисти и да търсят промяна към по-добро (а всичко, различно от сегашната триглава змия е по-добро, вече знам!), не са си развихрили фантазията да си представят с какви лумпени и хулигани съжителстваме на тази територия.
С жена ми, докато вечеряхме, направихме кратък обзор на последните години и, въпреки крехката ни възраст, и двете сме спали на барикадите през ‘97-ма. Обхвана ни усещане за дежаву. Първото дежаву е за гей прайда на 28 юни, който явно представлява демо версията на днешното меле (а за архаично останалите дино-активисти, е и показно в какво може да се превърне следващият). Една от разликите е, че пред Парламента няма будка за сладолед и Госин Станков не водеше горката си щерка. Отново виждам познати муцуни от старите юнски ленти, отново някое 14-15 лапе си носи домашно приготвен Моллотов. Отново полицията е на топа на устата. Отново (тепърва от утре) ще започне „ушев ме би“, „не, не е ушев, Левски Запад са“, „не, ушев беше“, „абе, казвам ти…“, както и същото от страна на полицията. За разлика от битуващото мнение, с жена ми смятаме, че полицията днес беше една голяма, ревлива, страхлива и мълчалива кифла.
Докато гледахме късните новини по Нова как Станишев си говори без преводач с Путин, се зачудихме дали в Москва човека не се чувства по-домашнярско, някак си. Чуваме шеговити питанки дали Сергей ще се върне преди или след газа?
В един момент си дадохме сметка, че преди около 12 години се случи същото – студентските протести (тогава днешните лумпенчета са били първолачета с Тетрис в джоба, иначе и онези протести щяха да превземат и опорочат). Тогава положението и напрежението бяха същите и действително доведоха до сваляне на правителството, отново социалистическо.
Днес, почти 12 годинии по-късно, отново социалистическо правителство, пак е дежаву. Чудя се хората, които задраскват червеното в изборната бюлетина на изборите, толкова ли не осмислиха, че всяко соц. правителство води до едно и също лайно? Отново висока инфлация, ниски заплати, висока безработица, нестабилна икономика без стратегически перспективи, отново кризи, даже две (финансова и газова), а ние сме си същите хора, ебаси! За капак имаме и шоумен, който има амбиции за политик, който призовава да НЕ се гласува! Именно заради негласуването на тия млади пред парламента днес беше избрано това акано правителство. Сега би трябвало всички недоволни млади да хулят баба си, защото са оставили в нейни ръце кариерата, образованието и семейството си.
Наистина е стоицизъм да се живее в България. Повечето ми приятели вече ми пращат картички от новите си родини, а по-лошото е, че новите им родини не са панацея, там не е Райското блаженство, но те са предпочели да носят табла, подкрепена от дипломата им за висше образование, и да делят таван с двама, вместо да живуркат тук, у нас, в Мила родино, ти си земен рай.
В продължение на два дни ефирното пространство е окупирано от две теми – Турския кенеф България и Протеста на 14-ти. Изнамират се мухлясали и овехтели експерти и халтуролози всякакви да се възмущават как така, аджеба, родната мила татковина е оклепана в кафяво рядко щастие у Европата, докато ние сме толкова горд и благороден свободен-социален-национален народ и можем да го докажем (както и го направихме днес пред парламента).
Публикувано в: Да си кажа..., Просто хрумки, всичко за майка ми | Етикети: Просто хрумка, жени, мръсно, помощ
За да си спретнете хубав, ползотворен и запонмящ се уикенд, са ви необходими само няколко съставки. На първо време, е необходимо това да е първият уикенд след празници, а вие да си мечтаете 5 дни за съботната сутрин, която ще започне най-рано в 4 следобяд. После, задължително условие е да имате майка, тип фелдфебел, която напук на финансови, газови, пенсионерски кризи и абсолютно навъпреки на настояването на баща ви, да го раздава буржоазката и все още да се топли с нафтова печка. Подусловието е една от трите печки на майка ви да се счупи по незнайни причини, а майка ви, по традиция и независимо от предните злощастни опити*, пак да хване да оправя, грешка – да ръчка, счупената печка с отвертката и да я дочупи. За да започне уикенда ви качествено, трябва да прекарате поне три следобяда в работната седмица + една цяла вечер нагъзурени и навряни в разчленената нафтова печка. Обещавам ви незабравимо изживяване – на всяко ново отваряне и разглабяне на печката откривате нови и нови пружинки, след неколкодневно търсене на дЮзатора, както го нарича майка ви фелдфебела, намирате една тръбичка с пружинка, която всъщност е дОзатор, поливате си минимум един чифт дънки и един чисто нов пуловер от Esprit с нафта, която ви напомня за себе си в следващите три дни, независимо, че пришпорвате пералнята. След няколко дни вече мразите печката и искате да я смените с друга, работеща, нафтова печка. Оказва се, че едната работеща изобщо няма дЮзатор (изобщо не искате да виждате как изглежда отвътре, стига ви, че едва схващате как работи тая сложна дизелова технология), а другата е с различен цол на кюнците. Горди сте, че знаете нова дума – цол. Накрая оправяте печката, нафтата тръгва, вие сте щастливи, а майка ви, тип фелдфебел, пали свещ пред иконата и пее благодарствен молебен на Господ, че е оправил печката. Вие вярвате, принципно, в Господ, но малко се дразните, защото Господ го нямаше нагъзен до вас с два гаячни ключа и омазан с нафта до ушите. После разбирате, че нафтата много трудно се измива и че ще сте горд собственик на български маникюр поне за два дни.
(още…)
Колко акита са необходими за едно възмущение? Дали броя фекалии е право-пропорционален на нивото недоволство в един човек? Така изглежда подлеза между Софийски университет и Народното събрание. Каквото ни управлението, такова ни образованието, такива ни и подлезите…
