Не разбирам, объркана съм. Моля някой да ми обясни.
Разкол и при гейовете
18:21 17-09-2009
Румяна Гочева
и
И „Джемини” тръгна по пътя на църквата
18:51 17-09-2009
Румяна Гочева
Една и съща тема, един и същи автор, разлика от около половин час за промяна на тона. Във втория материал липсват двойките с еднаква ориентация, за сметка на което има положителен журналистически коментар за омразата.
P.S. от „24 Часа“. Вчера жена ми присъства на първата сватба между лица от един и същи пол в България (технически, защото всъщност е на Норвежка територия в посолството). Старият (не по години) наш ресорен журналист Ирина Асиова отиде с нея, за да отрази събитието. Явно се е получило добре. Както казах и вчера, приятелите в България да обмслят вече какъв сватбен дар би ни подхождал най-добре:)
Публикувано в: ЛГБТ, Мръсотия до шия | Етикети: Аксиния, Джемини, ЛГБТ, ЛГБТ новини, Новинар, журналисти, клети създания, медии, lgbt, семеен кодекс, хомосексуални
Както предположих, но не споделих в предния си пост, ехо от публикуваният текст на страницата на БГО Джемини, имаше. Не споделих, защото се надявах да не бъде толкова неадекватен и лаишки, колкото очаквах.
Вестник „Новинар“ или са с новинарски застой, или пестят средства и време да пишат достоверни материали. На първо време, заглавната им електронна страница е пълна с глуповати и нагледни примери „Защо този вестник не предлага журналистика“ и „Как да представим махленските клюкини и безмислие в опаковката на вестник“. Редакцията се опитва да разсмее читателите с изтъркан евтин виц и редакторски коментар, в който се казва: „Усмихни се, България! След като и гей организацията ни се разцепи, в нашата държава нищо свято не остана. Както на седесарите и на социалистите, които са пред разцепление, така и на хомосексуалистите им остана само едното красно име, както казваше Рачко Пръдлето. Сега, когато гей отиде в супермаркет и му нарежат предварително шпека, няма кой да се бори за правата му, защото задникът му не е касичка, за да му дават нарязан салам.“ (само „хетеросексуален, но любопитен скрит гей“ може да измисли такава …хм…шегичка. Оставям без коментар елементарното сравнение между хранителен продукт и правата или сексуалната ориентация на един човек. Само ми е интересно какви хора работят в тая редакция?!….)
За изненаданите: Новинар е именно вестникът, който дава трибуна на пишман ентелегенти като Калин Руменов (на когото беше отнета наградата „Черноризец Храбър“ заради разисъм и ксенофобия и нарушаване на етичните журналистически стандарти). Същият вестник, който вече 8 години се класира в първите места за най-пристрастен, дискриминативен (не само по ЛГБТ въпроси) и най-непроверена или откровена подвеждаща информация по социални въпроси.
Повод за думите ми са и следните конкретни примери (подчертани):
„Джемини” пред разпад заради вътрешни неуредици
Българската гей организация „Джемини” е пред разпад, научи „Новинар”. Екипът й се опитва да разреши кризата в редиците си, но към момента дейността на „Джемини“ е замразена, признаха от ръководството на организацията. Проблемите на „Джемини“ започнаха преди няколко месеца, когато дългогодишният изпълнителен директор на организацията – Аксиния Генчева, подаде оставка заради конфликти с членове от управителния съвет. Вероятността организацията да продължи съществуването си граничи с нулата, коментира Генчева, която вече не живее в България. След нейното напускане „Джемини” не успя да се възстанови. Извиняваме се за създаденото неудобство и се надяваме да намерим скоро решение на проблема, пишат още от ръководството на организацията на официалния си сайт. През последните две години „Джемини” нашумя с острата си реакция във връзка с новия Семеен кодекс. От организацията настояха двойките с еднаква ориентация също да могат да сключват фактически брак и да осиновяват деца.
Искането за промяна в кодекса стигна дори до комисията за защита от дискриминация, откъдето препоръчаха на Министерския съвет да одобри сключването на фактически брак и между хора от един и същи пол. „Джемини” са известни и с двата гей парада, които бяха проведени в две последователни години. Шествията предизвикаха бурни реакции от страна на националистически организации и движения. Срещу двата парада се обявиха и от Българската православна църква. За да изразят несъгласието си с последната проява на „Джемини” през юни пък, студенти от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” дори излязоха на протест.
Първо, каква новина е това?!?!?! Самото изявление на сайта започва с „Вероятно повечето от Вас знаят…“ Не знам какво е признало „ръководството“, след като не то публикува този текст и главата на триглавата (пардон, петглавата) ламя Кръстева не си вдига телефона и не отговаря на писма. Гочева, автор на текста в Новинар, сигурно я е причакала пред портата в Пазарджик да я пита ко стаа у тая организация.
Вероятността Джемини да продължи съществуването си е обратно пропорционална на вероятността Новинар да напише нещо смислено на ЛГБТ тематика, ако мога така да се изразя. Хайде, да не бъда крайна – има някаква вероятност, докато съм спала, в пристъп на сомнабулизъм да съм се обадила на Новинар по международния си телефон и да съм изказала мнението си, макар че никога за 7 години не съм коментирала с и в медиите оперативната дейност на организацията и отношенията с Управителния съвет. Също така, съществува вероятност да имам раздвоение на личността и, докато с група хора се опитваме да оправим глупостите, насадени от Кръстева и Георгиев в Джемини, всъщност второто ми аз да е оте*ало БГО Джемини и изобщо да не помага да първото ми аз. За Бога, Гочева, понеже не съм в България, не значи, че нямам интернет и не чета какви ги пишете от мое име!
И последния бисер – „двойките с еднаква ориентация“. Журналистите в България (и рядко извън нея) са ме изненадвали до какви смислови и лингвистични абсурди стигат, за да произведат изречение, но някои, като това, държат първенството.
За жалост, между редовете само – голям шум се вдигна около прайдовете и СК, но за журналистите Джемини би трябвало да е известна с други свои действия – НК през 2002 и 2005, Закона за защита от дискриминация и т.н. Това само показва, че медиите са толкова предвидими и манипулируеми, че чак жална им майка. На бас, че мога да пусна сега пресрилийз, че на 19 септември 2009 аз и Деси ще сключим граждански И църковен брак в градинката на Св. Седмочисленици и половината журналя ще публикуват снимка на мен и бившата ми (която също се казва Десислава), но като цяло, ще дойдат всички в градинката, без никой от тях да провери или напише, че това (все още, засега) е невъзможно в България. /За останалите, ака приятели, ще ви пиша на коя дата да си резервирате билет за Брюксел по същия повод:)/
На фона на горното, все пак има две хубави новини: първата, че 22 журналисти участват в ежегодния конкурс за отразяване на социална тематика на ЕК „For Diversity. Against Discrimination.“ Втората новина е просто заключение, с което съм съгласна, макар и със съжаление и доза жал: че българина като цяло и изпростял максимално.
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: Amnesty International, Budapest, ЛГБТ, ЛГБТ новини, активизъм, гей, дискриминация, лесбийки, медии, политика, Eastern Europe, festivals, Gay and Lesbian Police, Gender Identity, Human Rights, IGLHRC, ILGA-Europe, lgbt, LGBT Pride, march, News, хомосексуални, хомофобия, Politics, Rainbow Pride, Sexual Orientation, Sexual Rights, skinheads, tension, Whoopi Goldberg
Cary Johnson, new IGLHRC’s director, who also was in Budapest on the last weekend’s Pride there, with a nice tribute to ILGA-Europe
The following is a blog entry from Budapest 2009 Gay Pride by IGLHRC’s Executive Director Cary Alan Johnson. You can access the blog at http://wp.me/ppr4i-2Q.
#########
The night before Budapest’s LGBT Pride march, the tension was real. Annual LGBT Pride festivals have been held no fewer than 14 times in this Eastern European city, but in 2007 and 2008, marchers were verbally and physically attacked by counter-demonstrators—skinheads and far-right extremists—and assaulted with eggs, firecrackers and petrol bombs. Riot police used water cannons and tear gas to separate rioters from marchers and detained 45 people. At least eight people were wounded in the clashes, including two policemen. Demonstrators charged that police were not adequately prepared and had not provided enough protection.
This year, march organizers were buoyed by an amazing video message from U.S. celebrity Whoopi Goldberg and a statement of support signed by 13 foreign embassies, including South Africa and the United States—two countries often conspicuously silent on international LGBT issues. A representative of the Dutch Gay and Lesbian Police Officers’ Association, who was coincidentally staying at the same guesthouse as me, had come a few days earlier to train Hungarian LGBT leadership on responding to hate crimes during a Pride march.
I woke up early on the morning of the march, wanting to be alert and prepared for whatever the day might hold. I walked the length of the march corridor, watching workers set up two-meter tall fencing along the whole route. Hundreds of policemen, in full Kevlar riot gear and gas masks, were deploying along the main march route and the side streets feeding onto Andrassy Street, one of Budapest’s main boulevards.
The march was scheduled to start at 1 pm. The organizers—Rainbow Pride Hungary—recommended that children, people with disabilities and the elderly not attend the march for their own safety. The crowd seemed small at the starting site. Fewer than 200 of us milled about in a small space between the fences that had been set up in the impressive Hösök Ter (Heroes Square). Hungarian activists had chosen the starting site and the march route to forge a historical connection to the heroes of the Hungarian Revolution against Soviet domination. The nervousness in the small crowd was palpable—a balloon popped and everyone jumped. But the crowd was nothing if not committed and there was a sense of determination and maybe just a bit of the stoic realism for which Eastern Europe is famous.
The march stepped off fashionably late. But by 1:30 the ubiquitously unflappable club anthems were booming from huge speakers on the lead truck and we were marching. The crowd had swelled to 2,000 by the time we were a third of the way down the march corridor. I was proud (and relieved) to be marching side-by-side with Juris Lavrikovs of Latvia, and Paata Sabelashvili, of Georgia, two gay men who are on the staff and board (respectively) of ILGA-Europe. In addition to being lovely, committed, sophisticated activists, these guys were also a lot of fun to spend the day with. ILGA-Europe is a tremendously important organization, based in Brussels and providing support to the LGBT movement in Europe.
A scene from Budapest Gay Pride 2009. Photo by Cary Alan Johnson, IGLHRC.
As the march moved through the streets of Budapest, I learned the importance of the term “throwing distance.” The police had established the march corridor so that anti-gay demonstrators were corralled on the side streets, at all times at least a city block from the marchers. I had to strain to hear their taunts. Some gay men I met later at the guest house told me that the demonstrators numbered no more than 200, seemed disorganized and aimless, and that their taunts seemed less directed at the LGBT community than at some nameless, faceless threat to Hungarian nationalism. The media reported that anti-gay demonstrators burned a rainbow flag, and several dozen were arrested for disorderly conduct during the course of the day. One British national was reported to have been attacked by skinheads.
The police seemed committed to ensuring that the violence of previous years would not be repeated. But for most of the activists that I met, there was a sense that while the security was appreciated, we had been cut off from the rest of the city. We may have been out of the closet, but we weren’t necessarily in the streets. One of the goals of LGBT Pride should be increased visibility—that’s the difference between a Gay Pride march, which invites, cajoles and demands a political interaction from spectators, and a Gay Pride parade, which is mainly a celebration of pride and done for our own self-actualization and enjoyment.
But still the march was great. At 49, I thought I’d lost my gusto for the very special ping that comes from marching down the middle of a street and claiming my queerness in the company of my fellows. There’s still something wildly empowering about it. Special recognition must go to some of our steadfast allies. Amnesty International’s delegation was strong and visible, as was the Hungarian Humanist Movement. For the most part, these two groups are key allies of the LGBT movement worldwide.
The march ended in a small park called Diak Ter, and again the organizers wisely decided to not hold a big rally or party that could have ultimately become a target for skinheads intent on finding an outlet for misdirected anger. Instead, dozens of well-trained volunteers carefully dispersed the crowd toward public transportation hubs. Katherine Fobear, a very cool young American from Detroit, who is studying lesbian social anthropology in Amsterdam and had come to Hungary for Pride, informed me that a lesbian volunteer had been one of the few casualties of the day. Three skinheads caught this woman, still wearing her Pride T-shirt, on her way to the train and assaulted her. We’re trying to get in touch with Labrisz, the Hungarian lesbian group (www.labrisz.hu) to get more information on her well-being.
My friend from the Dutch LGBT police officer’s association suggested that while the Hungarian police had done a good job, more effective crowd control techniques would have enabled them to contain the protesters rather than the marchers, while still maintaining order and security. Perhaps the relative success of this year’s march will allow both the organizers and the police to feel more secure about their ability to protect the marchers when they are in closer proximity to their opponents. Maybe next year the march can be a more interactive dialog between LGBT people, our supporters, and the small minority still obsessed with shouting down freedom.
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: ЛГБТ, ЛГБТ новини, гей, медии, lgbt, хомосексуални, Rainbow Friendship
из вечерните новини на Нова телевизия, 26 юни:
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: ЛГБТ, активизъм, гей, лесбийки, медии, парти, lgbt, хомосексуални, Rainbow Friendship
dete пак пише страхотно. Просто прочетете това. Ето част от него:
от два дни искам да напиша, а просто не ми идват думи, и чакам някой пръв да го направи, за да ми дойде вдъхновение. първа беше биляна. и не че преди това не изгледах всички репортажи и клипчета, и изчетох всички тъпотии и несъответствия в медиите – като брой участници, като действия, та мотото ли не беше Rainbow Friendship, та хомосексуалисти ли не бяха!
нощта преди the big day ме беше страх, но когато се събудих след по-малко от 6 часа сън, вече нямаше такива чувства, но по пътя към ндк се питах дали всички, които срещам, знаят къде отивам, и че ей сега ще надяна един цветен гащеризон, ще надувам свирка, заобиколена от полицаи и после пак ще се слея с всички. после вече успокоение в офиса на ‘джемини’ сред всички организатори и доброволци, докато се преобличаме, разпределяме ‘позиции’, последни наставления и довършителни неща, размяна на телефони, снимки с цялото бойно снаряжение. в офиса идват и двете майки, които ще носят транспаранта ‘ние сме техни майки и ги обичаме и подкрепяме’ и аз не мога да им се нарадвам. и накрая строени долу във входа, чакаме полицаите да дойдат да ни преведат до ндк.
излизаме и о!чудо – небето не се пропуква над главите ни. не знам защо очаквам да стане нещо изключително. то от толкова заплахи, мерки за сигурност и частна охрана, човек се филмира, че отиваме на война. а и с тия каски.. вървя най-отпред с пожарогасител в найлонова торбичка и си мисля кви сме странни на хората, с които се разминаваме, а полицията само им казва да минат вляво, вдясно, да стоят на място, а на нас да се дръпнем от храстите. на ндк се разпределяме на трите кпп-пункта (много ми е смешно как звучи) за фейсконтрол (да, и това) посредством гей-дар и наци-дар! и аз търча – оказва се, че на нашия сме забравили пропусквателни лентички да вземем. на моста се трупат хора, потя се с каската, а през нашия пункт никой не влиза, поне идват през другите. полицаите и частната охрана са ок, едни момчета седят на спирката и ни подвикват глупости, и те току ходят да ги порверяват, искат им документи, а един журналист ги снима.. идват и калоянчо и софи с неин приятел и аз много се радвам. нямам възможност още да се нарадвам на хората в множеството, но и за това има време.
събираме се да тръгваме и аз съвсем не знам какво се случва. вървя с всички и по едно време чувам глас на някой от организаторите да застанем на равни разстояния и чак тогава схващам защо съм там и бързо се измъквам от тълпата, заставам отстрани, следя кой накъде се движи, полицаите и охраната през цялото време подвикват ‘влезте навътре, да сте по-компактни, по-бързо, по-бързо’, някои хора от шествието ме поглеждат, аз им казвам ‘по-бавничко.. нас слушайте’ и ми е смешно. оглеждам се колкото мога, виждам единствено, че всичко е наред, само полиция и празни пространства. има зяпачи надалече, по-късно на снимките виждам и средните им пръсти, благодаря, имам си и мои. чувам организаторите да съобщават по радиостанциите за някакви съмнителни лица, но не виждам какво се случва с тях по-нататък, по-късно видях полицаите да удържат някакъв човек. и все вървя и чакам да се случи нещо лошо. а нито виждам, нито чувам някакви масирани действия срещу нас. в шествието виждам генади кондарев от ‘зелените’, онзи ‘гръцки’ актьор, на чието представление все не отивам, много хора, които съм виждала на протести, прекрасната яна пункина – отново снимаща.. и много красиви момичета. музиката от платформата с танцьорите и елза се чува слабо, а и аз съм доста назад, което значи, че хората сме доста и се радвам. но чувам химна ‘i will survive’ и кайли миноуг и се опитвам да се отпусна и да се позаклатя малко, но не мога, а само се оглеждам. и журналисти с камери или изобщо всякакви хора с апарати се мяркат, в шествието и извън него. мъкна кашонче със знаменца, които са се залепили и не мога да ги раздавам на хората, така че връчвам на калоянчо и на един от другите доброволци един наръч знамена и заповядвам да ги оправят и раздават, хаха. и явно някакви хора ни махат от домовете си, щото всички гледат нагоре и също махат и се смеят, веят знаменцата и съвсем не разбирам кога сме стигнали до попа, където се е строила тълпа и гледа. платформата изчезва и ние продължаваме по графа към ‘червената къща’. някакви момчета близо до шествието се спират и викат нещо за някакви педали и аз надувам свирката, те свирките са за това – заглушаване на страничния шум. на завоя до мимас един от охраната до мен е уцелен с нещо, оказало се портокал! и така почва дългото влизане в ‘червената къща’. районът още е отцепен, но не липсва публика да зяпа фрийк-шоуто. не знам къде се побират всички тия хора, но който чуя, че смята да си тръгва, почвам да му обяснявам цаката с такситата, крий знаменца и значки и т.н. и усещам, че изобщо не искам да говоря за криене, а да им кажа да се сдобият с още по-големи знамена и да си ги развяват постоянно където и да са.
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: БХК, ЛГБТ, активизъм, враждебна реч, гей, дискриминация, дискусия, лесбийки, медии, мръсно, lgbt, хомосексуални, хомофобия, Rainbow Friendship
БХК са публикували на сайта си два интересни анализа на прайдът Rainbow Friendship. Чувам мнението на БХК, поради няколко причини – Джемини и БХК работят добре в сътрудничество от много години; Марги Илиева беше адвокат по ЛГБТ дела доста време, още откакто ЗЗсД влезе в сила; пак БХК и Марги представляваха Джемини в няколко дискриминационни дела, в това число и срещу Волен Сидеров. С други думи, БХК, макар и не със специалнизиран фокус върху ЛГБТ проблематика, имат теоритически и практически опит в не-дискриминацията на база сексуална ориентация.
На пресбрифинга преди самият прайд Марги предизвика яростна (макар и, според мен, преувеличена и доста лична) реакция от страна на журналист, заради критиката си към медиите, които все още не само, че не цензурират враждебната реч, но напротив, използват я, за да продават заглавията. Ако аз бях казала същото, едва ли някой щеше да се впечатли, поне моя остър език е познат. Съгласна съм с това, което каза Маргарита и го подчертах, когато на заключителната пресконференция след прайда и аз почти се скарах с няколко журналисти заради отразяването (ъм…кое?) на прайда, използвания език и горчивото усещане как на шествието е дошъл един журналист, който после е пратил текста си на останалите медии. Може да греша, но наистина имах такова усещане. Пост-прайд публикациите ме върнаха в 2003-та година, когато смятах, че 168 часа Е вестник и на страниците му четях „Парадът на различните“, „Шествието на хомосексуалистите“ и други словоблудства. Моля, ако случайно някой журналист чете това, да не се засяга, аз казах какво имам предвид на пресконференцията. А и не аз трябва да уча как да се пише материал на социална тематика. Аз само ги чета.
Ето впечатленията на БХК за прайда. Споделете.
Празник под засилена охрана
На 27 юни тази година някак тихо и без кръвопролития се състоя второто в страната шествие на LGBT (lesbian, gay, bisexual and transgender) общността.
На пресконференция в БТА, докато българската страна се поздравяваше с успеха, че такова събитие изобщо е възможно да се случи у нас, при това два пъти, чуждестранни делегати изразиха огромното си учудване от засилените мерки за сигурност.
Действително шествието на различните приличаше повече на транспортиране на ключови свидетели по антимафиотско дело: участниците бяха тройно изолирани от външния свят – с наета охрана, полиция и специални части, бяха им раздадени каски и изрични инструкции „Не се отделяйте от групата и си пазете лицата!“, а ако някой искаше да си тръгне след шествието, беше предупреждаван: „тогава няма вече да носим отговорност за вашата безопасност“. Стигна се дотам, че някои от дошлите да подкрепят с присъствието си идеята и да покажат толерантност не бяха допуснати от съображения за сигурност.
Ако разпознаването на един човек като хомосексуален води до такива рискове, а то носи, както се видя на 28 юни миналата година, значи обществото ни наистина боледува от особено остра алергия към всичко, различно от патриархалното. Ние открито мразим хомосексуалните по същия начин, по който мразим ромите, възрастните и децата с увреждания: те ни карат да се чувстваме неловко. А така имаме нужда да мразим някого.
Пасивната (не)толерантност на „нормалността”
Димитрина Чернева
Отидох на тазгодишния гей-парад със смесени чувства. Не, не защото бях обладана от страховете на богословите, че някой ще се опита да отвоюва територията на нормалността, да заличи границата между нормално и ненормално, та дори да покаже ненормалното като по-стойностно от нормалното. Натрапената баталност на този малко архаичен сюжет би могла да екзалтира носталгията по един свят с фиксирани ценности и замръзнали контури. Синодалните опасения явно изхождат от рязкото разграничение между „нормално” и „ненормално”, между „естествено” и „противоестествено”. На мен обаче ми е трудно да прокарам тази граница. Давам си сметка, че подобно разграничение се дължи на обикновения социален морал, а в него знаем има толкова много условност и лъжа.
Питам се дали българските клирици, които издигнаха лозунга „Вън хомосексуалистите от България”, ще припознаят себе си в множеството, събрало се да убие с камъни уловената в прелюбодейство жена? Очевидно адептите на Мойсеевия закон не осъзнават лекотата, с която подобно разграничение ни оплита в мрежите на лицемерието. Защото ако съвестта ни осъжда безусловно всяко полово отношение, което не води до единството и утвърждаването на личността, то ясно е, че „извън този принцип е невъзможно да се намери критерий за различаване на нормално и ненормално в половата област“.
Всъщност смесените ми чувства са продиктувани по-скоро от убеждението, че въпросът за пола, любовта, а и сексуалната ориентация е дълбоко личен. Че изборът, който прави човек в сферата на еротичното, е интимен, а всяко надничане, обсъждане или отсъждане от страна на външните погледи е неуместно и недопустимо.
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: Европейска комисия, ЛГБТ, ЛГБТ новини, активизъм, враждебна реч, гей, дискриминация, дискусия, журналисти, кампания, конкурс, медии, награда, lgbt, разнообразие, хомосексуални, хомофобия
15 % от европейците считат, че са били жертва на дискриминация, което е едно добро основание за Европейската комисия да започне за шеста поредна година своя журналистически конкурс „За различността. Против дискриминацията.“ Конкурсът е отворен за журналистите от печатните и електронните издания. В него ще бъде отличèн талантът на онези представители на журналистическата професия, които допринасят със своето перо за по-добро разбиране на ползите от многообразието и за справяне с дискриминацията, основана на религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация, раса или етнически произход. Тази година конкурсът включва специална категория за статии, разглеждащи основно връзката между бедността и дискриминацията. В България конкурсът се организира в партньорство със Съюза на българските журналисти.
„Дискриминацията представлява загуба на ценен ресурс и отричане на основни права“, заяви Владимир Шпидла, европейски комисар по равните възможности. „Сега не е моментът да намаляваме усилията си за справяне с това отрицателно явление. Обратно, ние се нуждаем от целия човешки ресурс, с който разполагаме, за да преодолеем кризата и да върнем европейската икономика на правилния път на развитие. За шеста година този конкурс допринася за увеличаване на информираността за правото на хората на еднакво третиране, като едновременно с това бива отличаван журналистическият талант в Европа.“
Конкурсът е насочен към журналистите в ЕС, които допринасят със своето перо за по-добро разбиране на ползите от многообразието и за борбата с дискриминацията. Той е част от комуникационната кампания на Европейската комисия „За различността. Против дискриминацията.“, с която се цели насърчаване на многообразието и по-добрата информираност за правата на защита от дискриминация в Европа. Конкурсът е организиран в партньорство с асоциацията на европейските журналисти, европейската младежка преса и европейския журналистически център. Миналата година победителите бяха от френския вестник „Льо Монд“ и датския национален всекидневник „Jyllands-Posten“. В публикуваното наскоро изследване върху средствата за масова Media4Diversity журналистическият конкурс е посочен като добър пример за действие, което показва „силата на стимулите от страна на отговорните политически фактори чрез инициативи и в съчетание с едновременни мерки за финансиране“.
В конкурса може да се участва със статии, публикувани между 30 ноември 2008 г. и 31 август 2009 г. в печатни или електронни издания в рамките на ЕС. Заявките за участие се попълват на http://journalistaward.stop-discrimination.info. След изтичане на предвидения за целта срок във всяка една от 27-те държави-членки на ЕС национално жури ще подбере най-добрите статии. След това европейско жури ще избере трите най-добри статии и общия победител в европейския журналистически конкурс от победителите в 27-те държави-членки. Победителят ще получи 4 500 EUR, класиралият се на второ място — 3 000 EUR, а този на трето място — 2 000 EUR.
Подобно на предходните години ще бъде връчена специална награда. Тази година, предвид факта, че 2010 г. ще бъде Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване, ще бъдат отличени статии, които разглеждат основно дискриминацията и бедността. За тази категория публикациите трябва да са посветени основно или на начина, по който дискриминацията, основана на раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация, може да доведе до бедност, или на това как в резултат на бедността може да е налице дискриминация. Победителят в тази специална категория ще получи 2 500 EUR.
Европейската комисия заявява своята решимост да изкорени дискриминацията във всичките ѝ форми. Журналистическият конкурс е една от няколкото инициативи на ЕС, с които се цели да се насърчи промяна на нагласите и поведението при изпълнението на тази значима цел.
За допълнителна информация:
http://journalistaward.stop-discrimination.info
www.stop-discrimination.infoSpecial Eurobarometer 296 : Discrimination in the European Union – Perceptions, Experiences and attitudesЗа контакти:
Katharina von Schnurbein, тел.: +32 (0)2 298 14 08
Carmel Dunne, тел.: +32 (0)2 299 88 94
За контакти Graffiti BBDO:
Greta Koleva-Hikova: +359 2 963 15 73/ 963 15 79
Milena Dimitrova: +359 2 865 11 38/ 963 15 73
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: ЛГБТ, ЛГБТ новини, активизъм, гей, лесбийки, медии, lgbt, хомосексуални, Rainbow Friendship
Ще ни трябва поне седмица да съберем цялото медийно отразяване на Rainbow Friendship. Ето някои, отново благодарение на SeaStar999:
И още едно видео: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2009/06/27/hh.73382
Снимките са от Дарик и от Вести.ком.
И още няколко сними тук
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: ЛГБТ, Просто хрумка, активизъм, дискриминация, дискусия, лесбийки, медии, парти, lgbt, хомосексуални, хомофобия, Rainbow Friendship
слушай сега, гей-прайд ще има и той ще е на 27 юни 2009 година в софия, ако не вярваш, виж билбордите. шествието започва в 16:30ч. от моста на влюбените на ндк. не закъснявай.
първо – прайдът се организира от няколко неправителствени организации и се нарича rainbow friendship
второ – прайдът е международно подкрепен от посолствата на 11 държави – ако още не знаеш кои са те, ще повторя и аз – това са франция, великобритания, холандия, белгия, сащ, норвегия, германия, дания, финландия, бразилия и швеция, както и от много други организации. единствената българска партия, подкрепила прайда е зелените, както и младежкото бсп.
трето – аз ще ходя.
четвърто – гей-прайдът не е (без кавички, че много кавички трябва да сложа) фрийк-шоу, в което участниците правят еднополов секс на улицата пред всички минувачи и най-вече пред децата. не е вулгарно шествие на извратените. не е демонстрация на различност. не е призив към получаване на специални права. не е подигравка с православната ни държава. не е потъпкване на моралните ценности на българския народ. не е стъпката преди узаконяване на педфолията и зоофилията. не е налагане на ‘хомосексуализъм’ (е, не се сдържах).
пето – гей-прайдът го има по света, защото точно преди 40 години гей-хора от тематичен клуб в сан франциско – stonewall inn, решават за първи път да се опълчат на полицията, която за пореден път ги тормози, разтуря и арестува щото са гей и щото са в клуба. на следващия ден се организира шествие, което да отпразнува тази проява на смелост у хората. затова е и ‘прайд’ – защото са се гордеели с това, че вече не ги е страх. а не защото са се гордеели, че са гей въобще. и целта им не е била да развращават младежта, а да се признае, че съществуват и че са такива, и че не ги е страх, и че също искат да се държат за ръка на улицата без някой да им казва, че парадират. след това подобни шествия, паради, прайдове се организират в много други държави, и то най-вече държави с наистина работещо законодателство, които работят за равенство не само у тях си, но и в други страни. и както в едни протестантски щати има прайдове, както в кралство белгия има прайдове, така и в българия с този прайд никой не се обявява против религия и начин на управление (на вчерашното ‘литийно’ шествие на българската църква ПРОТИВ гей-прайда, което ако не беше подкрепено от малките побойници от бнс, щеше да е просто обикаляне с иконите, един от интервюираните по новините, го бяха писали, че е ‘монархист и консерватор’).
шесто – гей-прайдът не налага хомосексуализъм, защото първо – се казва ‘хомосексуалност’ понеже не говором за политически идеи като комуниЗЪМ, капиталиЗЪМ и марксиЗЪМ, нито за болести като аутиЗЪМ и астигматиЗЪМ и защото не казваме хетеросексуалиЗЪМ; и второ, защото той, хомосексуалиЗЪМЪТ не се прихваща по въздушно-капков път, нито като гледаш шествие на хора в цвветни дрехи, веещи знамена на дъгата.
гей-прайдът не е фрийк-шоу, защото, първо, не сме изроди, второ, целта не е секс на улиците, нали се разбрахме. и ако има още някой, който да се скандализира от гей-прайд, то да надигне първо глас пред рекламите с голи задници и цици, чалга-клиповете и половината ученички и студентки дето ходят като ‘работнички’ на училище, защото тези, които очакват, че на един такъв прайд ще видят развяващи се полуголи хора, 30 хиляди мъже в женски дрехи, то са объркали най-малкото държавата : ) и защото на прайдове в други страни, става точно това, подкрепено от кметове и жители, става един истински уличен парад, с музика, шоу, знамена, наистина много хора, забавни прически, цветни дрехи – всичко, което искам да стане и тук, но заради ‘пазителите на моралните ценности’, ще трябва да бъдем охранявани от полиция.
гей-прайдът, ще кажа за пореден път, не е парадиране с различност, сексуална ориентация, желания, начин на живот и външен вид. защото, когато става дума за 6-ти май, на никого не му идва на ум да каже ‘тия сега какво ще ми парадират с танкове и бойни самолети’, нали? а всъщност 6-ти май, бидейки празник на българската армия, прославя и оръжията, и убийствата, и насилието – с каквато и цел да са правени те. тази неделя в зоологичекста градина в софия имаше ‘парад на плюшените мечета’ – весело, нали, и пак никой не си е мислил, че става дума за демонстрации, парадиране с плюшени мечки и налагането им над другите играчки с цел да се покаже, че те са най-велики и най-добри? гей-прайдът не цели да натрапва поведение на другите. защото тогава една реклама на цигари и алкохол ‘натрапва’ на един непушач и не пияч да пуши и пие, защото хората със скъпи коли ни натрапват богатството си, тези, която вървят по улицата и пият кола ми натрапват това тяхно предпочитание, а аз кола не харесвам! тъпата крава с дънкови шалвари ми натрапва (без)вкуса си към дрехи и т.н.
гей-прайдът и гей-движението в цялост не иска специални права, защото специални права няма. и какво са специални права anyway? иска се само и единствено това, което го пише във всяка конституция – ‘всички граждани са равни’.
а в полемики по религиозни и в частност библейски въпроси, въобще няма и да влизам. смешно е! само един пример – библията заклеймява изневярата – нещо, което днес не се преследва от закона в нито една християнска страна.
а навремето не се е гледало с добро око (най-малкото) на неща като развод, повторна сватба, брак на хора от различна раса/религия, аборт, брак с вдовец/вдовица.
гей-прайдът (ако се чудиш защо постоянно го повтарям, то е, за да излизам на повече търсения в гугъл, естествено, хаха) и гей-движението нямат нищо общо нито с разстройство като педофилията, нито с ‘не-знам-какво-е’ зоофилията и по този въпрос също повече няма да говоря.
седмо – нуждата от гей-парад е следната – докато още има неравенство, агресия и всякаква дискриминация, паради ще има. докато чернокожите в щатите са били мега дискриминирани, и те са правили простестни шествия. не че сега всичко е цветя и рози. но!
осмо – много се радвам, че блогът ми не е особено полулярен и след такъв пост не очаквам да се заформят коментари и полемики, които да дъвчат едно и също отново и отново, да се пускат обиди и т.н. но допускайки минималната вероятност това да се случи, ще трия коментарите, които не ми казват нищо ново и интересно.
и ако след целия пост излиза, че заемам защитно-нападателна позиция без (още) някой да ме е нападал – да, почти така е, но по-скоро правя обяснение на неща и нападки, които съм чела и препрочитам и чувам да се говорят по телевизията. на богословите с крайни възгледи и нацистичните националистчета – смешни сте бе, жалки сте!
девето – 4.30ч. 27ми юни, събота, софия, ндк, моста на влюбените. see you there.
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: България, ЕП, ЛГБТ, ЛГБТ новини, гордост, дискриминация, кино, лесбийки, медии, нощен живот, политика, право, прайд, програма, равноправие, хомосексуални, човешки права, Rainbow Friendship
Програма на шествието „София Rainbow Friendship” 2009
27ми юни, София
Прес-брифинг: Правото да бъдеш различен: ЛГБТ хората в Европейския съюз
Час: 11:00 – 13:00
Място: Българска телеграфна агенция, вход с акредитции и покани
Говорители (по ред на представяне):
Доц. Благой Видин, член на Комисия за защита от дискриминация
Гиньо Ганев (или Борислав Цеков, секретар) – Омбудсман на Р България – непотвърдено
Маргарита Пешева – Председател на Съвет за електронни медии – непотвърдено
Линда Фрийман (ILGA-Europe, член на Управителния Съвет)
Майкъл Кешман (депутат в ЕП – член на ПЕС, Председател на Интер-групата за ЛГБТ права в ЕП)
Ник Лийк (Зам.-посланник на Обединеното Кралство в България)
Мартайн Елгерсма (Зам.-посланник на Кралство Холандия в София)
Др. Израел Бътлър (Агенция за фундаментални права към Европейски Съюз, втори национален експерт)
Ларс Норман Йоргенсен (Генерален секретар на Амнести Интернешънъл)
Станимир Панайотов – Координатор и представител на Организационния комитет на София Rainbow Friendship
Панел I: Обръщения и презентации (11 – 11.30) Панелът е разделен на две части: А) Представяне на участниците в брифинга и Б) 30 минути общо за всички презентации – отделени са по приблизително 5 минути на презентациявсяка презентация е с продължителност приблизително 5 минути..
Панел II: Въпроси и дискусия (11.30 – 13)
В този панел акредитираните журналисти и поканените гости ще имат възможност да задават въпроси и да повдигат проблеми, обсъдени в Панел І.
Фасилитатор: Аксиния Генчева
Превод: Кристина Николова
Шествие „София Rainbow Friendship” 2009
Час: 16:30PM – 18:00PM
Тръгва от: Моста на НДК
Приключва в: Център за култура и дебат „Червената къща”
С участието на: Елза Парини, танцьори и DJ
Rainbow Friendship в Център за култура и дебат„Червената къща”
Час: 18PM-22PM
Място: Център за култура и дебат „Червената къща”
Програма:
18PM: Официални приветствия към участниците от:
Г-н Майкъл Кешман
Организаторите
Домакините
18.05PM-19.30PM: Поглед в огледалото (програма от документално и експериментално видео, селекция: Боряна Росса)
Селекция от кратки документални и експериментални филми, посветени на проблемите на равноправието и гей културата. Използвайки различен подход – от улична акция и пърформанс, до документалиско изследване, артистите поставят предизвикателство пред стереотипите и предразсъдъците на съвременното общество. Те създават визуални метафори и символични празненства за да пропагандират любов и взаимно разбиране и да информират публиката за проблемите, които среща борбата за равенство.
С творбите на:
Джим де Сев, Тара Матеик, Pink Bloque, Кати Хай, Каролин Райдър Куули, Лий Мингуей и Върджил Уонг, Елизабет Стивънс и Ани Спринкъл, Боряна Росса
Подробна информация за видео творбите:
Венчално обвързване, 2004, документален, 82 мин, два откъса, всеки по 10 мин
Режисьор: Джим де Сев
Продуценти: Джим де Сев, Стивън Д. Пеллетие, Киан Тионг
„Венчално обвързване“ пътешества в историята от средните векове до Манхатанските хипита, атакуващи сватбено бюро през 1971. Филмът изследва миналото и настоящето за да разкрие значението на гражданския брак в Америка днес, като основа за разбирането на еднополовия брак. Първа награда за документален филм на Междунродния ЛГБТ фестивал в Сан Франциско, 2004.
PYT , 2005, експериментално музикално видео, 4.16 мин
Тара Матеик
http://www.taramateik.com
Запушете устата на неверието и отворете очите си за половата неопределеност в Небивалата земя, в която момчето Питър Пан е жена! През 1903, Нина Бокиколт изиграва Питър Пан в оригиналната Лондонска продукция. Критикът Денис Макейл ентусиазирано отбелязва, че „други биха били по-момчешки, или по-реално-момчешки, или по-гей или по-красиви, или по-злобни и нечовешки, или по-изкусно или фантастично елфически, но Мис Бокиколт ще си остане Питър на всички времена… тя беше неземна, но реална. Тя не ни натрапи нито определен пол, нито безполовост“. Напълно в духа на Бокиколт видеото
PYT (Pretty Young Thing – Красиво младо същество) разкрива кризата на „устойчивите“ закони на мъжествеността.
Pink Bloque (Блокът на розовите), 2002-2005, документация на улични акции, 12.52 мин
Блити Райли и Дара Грийнвалд
http://www.pinkbloque.org/newpast.html
Документация на акциите на Pink Bloque, радикална феминиска танцова трупа, базирана в Чикаго и осована през 2002, като артистична реакция на депресивната атмосфера, която се възцарява в левия активизъм в Америка след 9/11. Pink Bloque използва езика на популярните танцови форми, музиката и привлекателните костюми за да ангажира неподготвена публика в диалог по повод на съвременната политическа ситуация. Архив на техните проекти може да бъде намерен на www.pinkbloque.org. Видеото в тази програма е снимано от различни хора на улицата и монтирано от Блити Райли и Дара Грийнвалд.
Трилогията на Ики и Кати, 1999, експериментално видео, 9 мин
Кати Хай
Заснета в черно бяло, тази на пръв поглед грубо монтирана трилогия разказва историята на две сестри близначки, които правят пакости. Във възрастта, когато младите момичета разкриват сексуалността си, те изследват себе си (и една друга) в своите общи „игри“. В трите части – „Ики и Кати откриват свободата“, „Бавачката“ и „Учим се да сучем“ момичетата правят някои леко „непозволени“ работи. Да бъдеш непослушен може и да е забавно!
Оперяване, 2006, експериментално видео, 8,28 мин
Каролин Райдър Кули
http://www.carolynrydercooley.com/
Създавайки хибрид от филм и пърформанс, Райдър Кули разказва своята история за сърната и магнолията . Създавайки фантазмена метафора на човешката сексуалност, това произведение размива границите между мъжка и женска идентичност, чрез приказка за взаимоотношението между хора и животни, които се превръщат в хибридни същества, -характерен подход за изграждане на идентичност на куиър обществото в Сан Франциско.
Мъжка бременност, 1999, документален, 7.30 min
Лий Мингуей и Върджил Уонг
„Мр. Лий Мингуей е първият мъж, който износва плод в собсвеното си тяло. Тази процедура стана възможна чрез фаза II на клиническите опити в RYT Hospital-Dwayne Medical Center“
Уебсайтът и филмът от този проект, разказват убедително историята на „първата в света мъжка бременност“, повдигайки въпроси за джендър роли и стереотипи, за грижата и родителството.
Лаборатория на изкуството на любовта, 2009, документация на сватбени пърформанси, 5.52 мин
Елизабет Стивънс и Ани Спринкъл
„Ние, Елизабет М. Стивънс и Ани М. Спринкъл, сме семейство художнички, работещи над произведения, които изследват и празнуват любовта. Ние използваме възможностите на визуалните изкуства, инсталацията, театъра, интервенцията, живото изкуство (live-art), изложбите, лекциите, печатните издания и активизма. Всяка година организираме и режисираме една или повече пърформанс-сватби в сътрудничество с различни общества в САЩ и по света, след което показваме документация и реликви от празненствата в художествени галерии. Нашите проекти са свързани с цветовете и значенията на чакрите. Тази структура на нашата работа е вдъхновена от проекта на известната американска художничка Линда Монтано наречен „14 години живо изкуство“.
„Лаборатория на изкуството на любовта“ е нашата реакция на войната, движението против брака между гей двойки и доминиращата култура на алчността. Нашите проекти са символични жестове, които имат за цел да направят света по-толерантен, екологично устойчив и мирен“.
loveartlab.com е виртуално място, в което художничките споделят своите открития, документацията и развитието на проектите си. Те канят всички желаещи да сътрудничат в създаването на сватбите им през 2010 и 2011 година. Тук можете да намерите тяхната покана за сътрудничество за последната им Синя сватба, случила се на 14 юли, 2009 в Groove House, Оксфорд, Англия.
http://loveartlab.org/slideshow.php?year_id=5&cat_id=105
Официална покана, 2007, експериментално видео, 7.20 мин
Боряна Росса
Това видео е ироничен коментар на нестихващо популярната в България институция на бодигарда. Авторката повдига въпроси относно смисъла на патриархалните йерархии в нашето общество, основани преди всичко на ролевите модели на пола, наричани „естествени“ или „дадени от природата“. Ролята на бодигарда е изиграна от две гей и бисексуални жени, които имат синини под очите, може би резултат от домашен побой, а може би от победна битка…
DJ Парти в „Червената зала”
19.30PM-22PM: DJ XYZ & DJ Pikebass
Rainbow Friendship Party в ID Mix Club
22h – …
=====================
Sofia Rainbow Friendship Rally 2009 Programme June 27th, Sofia
Press-briefing: The Right to be Different: LGBTs in the EU
Timing: 11:00AM – 13:00PM
Venue: Bulgarian Telegraphic Agency, entrance with accreditations and invitations
Keynote speakers (in order of the presentations):
Blagoy Vidin – Commission for protection against discrimination
Ginyo Ganev (or Borislav Tsekov) (National Ombudsman of Bulgaria) – to be confirmed
Margarita Pesheva (Chairperson of the Bulgarian Council for Electronic Media) – to be confirmed
Linda Frreeman (ILGA-Europe, Board Member)
Michael Cashman (MEP – European Socialists, Chair of the Inter-Group for LGBT Rights at the EP)
Nick Leek (Embassy of the United Kingdom in Bulgaria, Deputy head of mission )
Martijn Elgersma (Deputy Head of Mission, Royal Netherlands Embassy in Sofia)
Dr. Israel Butler (European Union Agency for Fundamental Rights, Seconded National Expert)
Lars Normann Jørgensen (Secretary General of Amnesty International)
Stanimir Panayotov, representatve of the organising committee of the Rainbow Friendship
Panel I: Keynote addresses and presentations (11 – 11.30) This panel is split into two parts: A) Introducing the participants of the briefing and B) appr. 30 minutes overall for all presentations – estimated time is 5 min per presenter.
Panel II: Questions and discussion
In this panel the accredited journalists and invitees will be given the word to raise questions and issues stemming from Panel I.
Facilitator: Aksinia Gencheva
Interpreter: Kristina Nikolova
Sofia Rainbow Friendship Rally 2009
Timing: 16:30PM – 18:00PM
Starts at: The Sighs Bridge, National Culture Palace Ends at: Center for Culture and Debate Red House
With the participation of: Elsa Parini, Dance & DJ show
Sofia Rainbow Friendship at the Center for Culture and Debate Red House
Timing: 18PM-22PM
Venue: Center for Culture and Debate Red House
Programme:
18PM: Official Welcome to the priders made by:
Mr. Michael Cashman
The Organizers
The Hosts
18.05PM-19.30PM: Gaze in the Mirror (Video Art Selection currated by Boryana Rossa):
Selection of short experimentals and documentaries dedicted to issues of equal rights and gay culure. Varieties of approaches from street action and performance to documentary research are used by artists to explore and challenge the stereotypes and prejudices of contemporary society. The authors create visual metaphors and symbolic celebrations to inform society and provoke action to promote equality and love.
With the works of:
Jim de Sève, Tara Mateik, Pink Bloque, Kathy High, Carolyn Ryder Cooley, Lee Mingwei and Virgil Wong, Elizabteh Stevens and Annie Sprinkle, Boryana Rossa
Detailed info:
Tying the Knot, 2004, documentary, 82 min
Directed by Jim de Sève
two excerpts, 10 min each
Producers: Jim de Sève, Stephen D. Pelletier, Kian Tjong From an historical trip to the Middle Ages, to gay hippies storming the Manhattan marriage bureau in 1971, Tying the Knot digs deeply into the past and present to uncover the meaning of civil marriage in America today. Best documentary award at San Francisco LGBT Film Festival Frameline, 2004.
PYT, 2005, experimental music video, 4.16 min By Tara Mateik
Suspend your disbelief and salute the constant state of preadolescent gender in Never Never Land where the principal boy, Peter, is played by a woman. In 1903, Nina Boucicault played Peter Pan in the original London production. Reviewer Denis Mackail enthusiastically noted that,
“others will be more boyish, or more principal-boyish, or gayer and prettier, or sinister and inhuman, or more ingeniously and painstakingly elfin, but Miss Boucicault was the Peter of all Peters… she was unearthly but she was real. She obtruded neither sex nor sexlessness.”
In the spirit of Boucicault PYT throws social codes of masculinity into crisis.
Pink Bloque, 2002-05, documentation of street actions, 12.52 min
http://www.pinkbloque.org/newpast.html
Documentation of the actions of the Pink Bloque, a Chicago-based feminist street dance troupe founded in early 2002 as a creative response to the depressing atmosphere of leftist activism in post-911 America. The Pink Bloque used the language of popular dance forms, music, and cuteness in an attempt to engage unexpecting audiences in dialogues about current political situations. An archive about their project is at www.pinkbloque.org. Video shot by many allies in the streets, edited by Blithe Riley and Dara Greenwald.
The Icky and Kathy Thrilogy, 1999, experimental, 9 min Directed by Kathy High
Shot in black and white, this rough-and-ready trilogy is about twin sisters who „act out“ and act up in their own best interests. At the age when a young girl might discover her own sexuality, they explore themselves (and each other) in „games“ and playtime together. In the three sections—“Icky and Kathy Find Liberty“, „The Babysitter“, and „Learning To Suck“—the girls engage in slightly illicit acts together. Being naughty can be fun!
Feathering, 2006, experimental short, 8.28 min By
Carolyn Ryder Cooley
http://www.carolynrydercooley.com
Creating a hybrid of film and performance, Ryder Cooley tells the story of a magnolia tree and a deer. Fantasmic metaphor of human sexulity, this video talks about of human & animal interrelations, through creation of a hybrid creatures, in order to blur the division between masculine/feminine identity.
Male Pregnancy, documentary, 1999, 7.30 min By Lee Mingwei and Virgil Wong
„Mr. Lee Mingwei is the first human male in history to gestate a fetus within his own body. This procedure was made possible through a phase II clinical trial at RYT Hospital-Dwayne Medical Center.“ The website and the film convincingly tell the story of the „first male pregnancy,“ raising questions of gender roles and stereotypes, politics of care and hospitality.
Love Art Laboratory, 2009, documentation of weddings and performances, 5.52 min By Elizabteh Stevens and
Annie Sprinkle
„We, Elizabeth M. Stephens and Annie M. Sprinkle, are an artist couple committed to doing projects that explore, generate, and celebrate love. We utilize visual art, installation, theater pieces, interventions, live-art, exhibitions, lectures, printed matter and activism. Each year we orchestrate one or more interactive performance art weddings in collaboration with various national and international communities, then display the ephemera in art galleries. Our projects incorporate the colors and themes of the chakras, a structure inspired by Linda M. Montano’s 14 Years of Living Art.
The Love Art Laboratory grew out of our response to the violence of war, the anti-gay marriage movement, and our prevailing culture of greed. Our projects are symbolic gestures intended to help make the world a more tolerant, sustainable, and peaceful place.
Loveartlab.com is a virtual home where the artists share their progress, documentation and findings. They invite you to collaborate on their forthcoming weddings in 2010 and 2011. Here you can find the call for collaboration for their last wedding that was on June 14th at Groove House, Oxford, England. Http://loveartlab.org/slideshow.php?year_id=5&cat_id=105
Official Invitation, 2007, experimental video (no sound), 7.20 min By Boryana Rossa
This video makes ironic comment on the Bulgaria highly celebrated institution of the “body-guard.”
This piece puts into question patriarchal hierarchies created on the basis of gender role models accepted as “given” by nature. For this piece the male body-guards are played by two gay and bi-sexual women who got bruises on their faces–a result of domestic violence or a victorious battle…
DJ Party at the Red Hall
19.30PM-22PM: DJ XYZ & DJ Pikebass
Rainbow Friendship Party at ID Mix Club 22h – …
