Публикувано в: ЛГБТ, Мръсотия до шия | Етикети: Аксиния, Джемини, ЛГБТ, ЛГБТ новини, Новинар, журналисти, клети създания, медии, lgbt, семеен кодекс, хомосексуални
Както предположих, но не споделих в предния си пост, ехо от публикуваният текст на страницата на БГО Джемини, имаше. Не споделих, защото се надявах да не бъде толкова неадекватен и лаишки, колкото очаквах.
Вестник „Новинар“ или са с новинарски застой, или пестят средства и време да пишат достоверни материали. На първо време, заглавната им електронна страница е пълна с глуповати и нагледни примери „Защо този вестник не предлага журналистика“ и „Как да представим махленските клюкини и безмислие в опаковката на вестник“. Редакцията се опитва да разсмее читателите с изтъркан евтин виц и редакторски коментар, в който се казва: „Усмихни се, България! След като и гей организацията ни се разцепи, в нашата държава нищо свято не остана. Както на седесарите и на социалистите, които са пред разцепление, така и на хомосексуалистите им остана само едното красно име, както казваше Рачко Пръдлето. Сега, когато гей отиде в супермаркет и му нарежат предварително шпека, няма кой да се бори за правата му, защото задникът му не е касичка, за да му дават нарязан салам.“ (само „хетеросексуален, но любопитен скрит гей“ може да измисли такава …хм…шегичка. Оставям без коментар елементарното сравнение между хранителен продукт и правата или сексуалната ориентация на един човек. Само ми е интересно какви хора работят в тая редакция?!….)
За изненаданите: Новинар е именно вестникът, който дава трибуна на пишман ентелегенти като Калин Руменов (на когото беше отнета наградата „Черноризец Храбър“ заради разисъм и ксенофобия и нарушаване на етичните журналистически стандарти). Същият вестник, който вече 8 години се класира в първите места за най-пристрастен, дискриминативен (не само по ЛГБТ въпроси) и най-непроверена или откровена подвеждаща информация по социални въпроси.
Повод за думите ми са и следните конкретни примери (подчертани):
„Джемини” пред разпад заради вътрешни неуредици
Българската гей организация „Джемини” е пред разпад, научи „Новинар”. Екипът й се опитва да разреши кризата в редиците си, но към момента дейността на „Джемини“ е замразена, признаха от ръководството на организацията. Проблемите на „Джемини“ започнаха преди няколко месеца, когато дългогодишният изпълнителен директор на организацията – Аксиния Генчева, подаде оставка заради конфликти с членове от управителния съвет. Вероятността организацията да продължи съществуването си граничи с нулата, коментира Генчева, която вече не живее в България. След нейното напускане „Джемини” не успя да се възстанови. Извиняваме се за създаденото неудобство и се надяваме да намерим скоро решение на проблема, пишат още от ръководството на организацията на официалния си сайт. През последните две години „Джемини” нашумя с острата си реакция във връзка с новия Семеен кодекс. От организацията настояха двойките с еднаква ориентация също да могат да сключват фактически брак и да осиновяват деца.
Искането за промяна в кодекса стигна дори до комисията за защита от дискриминация, откъдето препоръчаха на Министерския съвет да одобри сключването на фактически брак и между хора от един и същи пол. „Джемини” са известни и с двата гей парада, които бяха проведени в две последователни години. Шествията предизвикаха бурни реакции от страна на националистически организации и движения. Срещу двата парада се обявиха и от Българската православна църква. За да изразят несъгласието си с последната проява на „Джемини” през юни пък, студенти от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” дори излязоха на протест.
Първо, каква новина е това?!?!?! Самото изявление на сайта започва с „Вероятно повечето от Вас знаят…“ Не знам какво е признало „ръководството“, след като не то публикува този текст и главата на триглавата (пардон, петглавата) ламя Кръстева не си вдига телефона и не отговаря на писма. Гочева, автор на текста в Новинар, сигурно я е причакала пред портата в Пазарджик да я пита ко стаа у тая организация.
Вероятността Джемини да продължи съществуването си е обратно пропорционална на вероятността Новинар да напише нещо смислено на ЛГБТ тематика, ако мога така да се изразя. Хайде, да не бъда крайна – има някаква вероятност, докато съм спала, в пристъп на сомнабулизъм да съм се обадила на Новинар по международния си телефон и да съм изказала мнението си, макар че никога за 7 години не съм коментирала с и в медиите оперативната дейност на организацията и отношенията с Управителния съвет. Също така, съществува вероятност да имам раздвоение на личността и, докато с група хора се опитваме да оправим глупостите, насадени от Кръстева и Георгиев в Джемини, всъщност второто ми аз да е оте*ало БГО Джемини и изобщо да не помага да първото ми аз. За Бога, Гочева, понеже не съм в България, не значи, че нямам интернет и не чета какви ги пишете от мое име!
И последния бисер – „двойките с еднаква ориентация“. Журналистите в България (и рядко извън нея) са ме изненадвали до какви смислови и лингвистични абсурди стигат, за да произведат изречение, но някои, като това, държат първенството.
За жалост, между редовете само – голям шум се вдигна около прайдовете и СК, но за журналистите Джемини би трябвало да е известна с други свои действия – НК през 2002 и 2005, Закона за защита от дискриминация и т.н. Това само показва, че медиите са толкова предвидими и манипулируеми, че чак жална им майка. На бас, че мога да пусна сега пресрилийз, че на 19 септември 2009 аз и Деси ще сключим граждански И църковен брак в градинката на Св. Седмочисленици и половината журналя ще публикуват снимка на мен и бившата ми (която също се казва Десислава), но като цяло, ще дойдат всички в градинката, без никой от тях да провери или напише, че това (все още, засега) е невъзможно в България. /За останалите, ака приятели, ще ви пиша на коя дата да си резервирате билет за Брюксел по същия повод:)/
На фона на горното, все пак има две хубави новини: първата, че 22 журналисти участват в ежегодния конкурс за отразяване на социална тематика на ЕК „For Diversity. Against Discrimination.“ Втората новина е просто заключение, с което съм съгласна, макар и със съжаление и доза жал: че българина като цяло и изпростял максимално.
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: Джемини, ЛГБТ, ЛГБТ новини, активизъм, гей, клети създания, лесбийки, lgbt, свинщина, хомосексуални
Джемини се прокашля, въздъхна примирено и проговори…:
.jpg "Новости от ЛГБТ фронта")
Уважаеми членове и приятели на БГО Джемини,Вероятно повечето от Вас знаят, че в момента БГО „Джемини“ не фунцкионира оперативно. Екип от доброволци и членове се опитват да разрешат създадената вътрешна кризисна ситуация и несъгласия с настоящият Управителен съвет, поради което от известно време дейността на организацията е замразена.
Имайте предвид, че запитвания, молби за консултация, заявления за членство и регистрации на сайта ще бъдат разглеждани след разрешаване на сегашната ситуация.
Уважаеми членове, ако имате желание да се свържете с екипа, пишете на личните електронни адреси на съответните лица. С членовете на Управителия съвет можете да се свържете чрез формата за контакт на сайта или на посочените в сайта координати.
Извиняваме се за създаденото неудобство и се надяваме да намерим скоро решение на проблема.
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: Amnesty International, Budapest, ЛГБТ, ЛГБТ новини, активизъм, гей, дискриминация, лесбийки, медии, политика, Eastern Europe, festivals, Gay and Lesbian Police, Gender Identity, Human Rights, IGLHRC, ILGA-Europe, lgbt, LGBT Pride, march, News, хомосексуални, хомофобия, Politics, Rainbow Pride, Sexual Orientation, Sexual Rights, skinheads, tension, Whoopi Goldberg
Cary Johnson, new IGLHRC’s director, who also was in Budapest on the last weekend’s Pride there, with a nice tribute to ILGA-Europe
The following is a blog entry from Budapest 2009 Gay Pride by IGLHRC’s Executive Director Cary Alan Johnson. You can access the blog at http://wp.me/ppr4i-2Q.
#########
The night before Budapest’s LGBT Pride march, the tension was real. Annual LGBT Pride festivals have been held no fewer than 14 times in this Eastern European city, but in 2007 and 2008, marchers were verbally and physically attacked by counter-demonstrators—skinheads and far-right extremists—and assaulted with eggs, firecrackers and petrol bombs. Riot police used water cannons and tear gas to separate rioters from marchers and detained 45 people. At least eight people were wounded in the clashes, including two policemen. Demonstrators charged that police were not adequately prepared and had not provided enough protection.
This year, march organizers were buoyed by an amazing video message from U.S. celebrity Whoopi Goldberg and a statement of support signed by 13 foreign embassies, including South Africa and the United States—two countries often conspicuously silent on international LGBT issues. A representative of the Dutch Gay and Lesbian Police Officers’ Association, who was coincidentally staying at the same guesthouse as me, had come a few days earlier to train Hungarian LGBT leadership on responding to hate crimes during a Pride march.
I woke up early on the morning of the march, wanting to be alert and prepared for whatever the day might hold. I walked the length of the march corridor, watching workers set up two-meter tall fencing along the whole route. Hundreds of policemen, in full Kevlar riot gear and gas masks, were deploying along the main march route and the side streets feeding onto Andrassy Street, one of Budapest’s main boulevards.
The march was scheduled to start at 1 pm. The organizers—Rainbow Pride Hungary—recommended that children, people with disabilities and the elderly not attend the march for their own safety. The crowd seemed small at the starting site. Fewer than 200 of us milled about in a small space between the fences that had been set up in the impressive Hösök Ter (Heroes Square). Hungarian activists had chosen the starting site and the march route to forge a historical connection to the heroes of the Hungarian Revolution against Soviet domination. The nervousness in the small crowd was palpable—a balloon popped and everyone jumped. But the crowd was nothing if not committed and there was a sense of determination and maybe just a bit of the stoic realism for which Eastern Europe is famous.
The march stepped off fashionably late. But by 1:30 the ubiquitously unflappable club anthems were booming from huge speakers on the lead truck and we were marching. The crowd had swelled to 2,000 by the time we were a third of the way down the march corridor. I was proud (and relieved) to be marching side-by-side with Juris Lavrikovs of Latvia, and Paata Sabelashvili, of Georgia, two gay men who are on the staff and board (respectively) of ILGA-Europe. In addition to being lovely, committed, sophisticated activists, these guys were also a lot of fun to spend the day with. ILGA-Europe is a tremendously important organization, based in Brussels and providing support to the LGBT movement in Europe.
A scene from Budapest Gay Pride 2009. Photo by Cary Alan Johnson, IGLHRC.
As the march moved through the streets of Budapest, I learned the importance of the term “throwing distance.” The police had established the march corridor so that anti-gay demonstrators were corralled on the side streets, at all times at least a city block from the marchers. I had to strain to hear their taunts. Some gay men I met later at the guest house told me that the demonstrators numbered no more than 200, seemed disorganized and aimless, and that their taunts seemed less directed at the LGBT community than at some nameless, faceless threat to Hungarian nationalism. The media reported that anti-gay demonstrators burned a rainbow flag, and several dozen were arrested for disorderly conduct during the course of the day. One British national was reported to have been attacked by skinheads.
The police seemed committed to ensuring that the violence of previous years would not be repeated. But for most of the activists that I met, there was a sense that while the security was appreciated, we had been cut off from the rest of the city. We may have been out of the closet, but we weren’t necessarily in the streets. One of the goals of LGBT Pride should be increased visibility—that’s the difference between a Gay Pride march, which invites, cajoles and demands a political interaction from spectators, and a Gay Pride parade, which is mainly a celebration of pride and done for our own self-actualization and enjoyment.
But still the march was great. At 49, I thought I’d lost my gusto for the very special ping that comes from marching down the middle of a street and claiming my queerness in the company of my fellows. There’s still something wildly empowering about it. Special recognition must go to some of our steadfast allies. Amnesty International’s delegation was strong and visible, as was the Hungarian Humanist Movement. For the most part, these two groups are key allies of the LGBT movement worldwide.
The march ended in a small park called Diak Ter, and again the organizers wisely decided to not hold a big rally or party that could have ultimately become a target for skinheads intent on finding an outlet for misdirected anger. Instead, dozens of well-trained volunteers carefully dispersed the crowd toward public transportation hubs. Katherine Fobear, a very cool young American from Detroit, who is studying lesbian social anthropology in Amsterdam and had come to Hungary for Pride, informed me that a lesbian volunteer had been one of the few casualties of the day. Three skinheads caught this woman, still wearing her Pride T-shirt, on her way to the train and assaulted her. We’re trying to get in touch with Labrisz, the Hungarian lesbian group (www.labrisz.hu) to get more information on her well-being.
My friend from the Dutch LGBT police officer’s association suggested that while the Hungarian police had done a good job, more effective crowd control techniques would have enabled them to contain the protesters rather than the marchers, while still maintaining order and security. Perhaps the relative success of this year’s march will allow both the organizers and the police to feel more secure about their ability to protect the marchers when they are in closer proximity to their opponents. Maybe next year the march can be a more interactive dialog between LGBT people, our supporters, and the small minority still obsessed with shouting down freedom.
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: ЛГБТ, гей, Джемини, хомосексуални, хомофобия, Fame cards, Внимавай кого мразиш, картичка, рисунка
From: Antoaneta Aneva
Date: 2009/8/13
Subject: Fame cards GEMINI
To: office@bgogemini.org
Здравейте,
Преди време попаднах на ваша картичка, издадена от Джемини и Fame cards. На картичката пише Внимавай кого мразиш. Доста впечатляващо. Не съм гей, но винаги съм приемала много добре различните хора. Опитвам се да науча на това и моите деца. Дъщеря ми видя тази картичка и се вдъхнови да я прерисува. Прилагам и рисунката. Надявам се да ви хареса 
Сега се оказа, че една моя приятелка е гей. Много ми се иска да и подаря такава картичка. А дъщеря ми не би искала да се раздели с тази, която вече си имаме. Моля ви, кажете ми как и откъде бих могла да намеря същата картичка?
Не успях да се свържа с вашия телефон 987 68 72, затова ви пиша. Може да се свържете с мен на мобилния ми телефон: **********
Благодаря ви предварително за съдействието.
Поздрави и успех,
Тони
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: ЛГБТ, lgbt, гей, хомосексуални, ЛГБТ новини, медии, Rainbow Friendship
из вечерните новини на Нова телевизия, 26 юни:
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: ЛГБТ, активизъм, гей, лесбийки, медии, парти, lgbt, хомосексуални, Rainbow Friendship
dete пак пише страхотно. Просто прочетете това. Ето част от него:
от два дни искам да напиша, а просто не ми идват думи, и чакам някой пръв да го направи, за да ми дойде вдъхновение. първа беше биляна. и не че преди това не изгледах всички репортажи и клипчета, и изчетох всички тъпотии и несъответствия в медиите – като брой участници, като действия, та мотото ли не беше Rainbow Friendship, та хомосексуалисти ли не бяха!
нощта преди the big day ме беше страх, но когато се събудих след по-малко от 6 часа сън, вече нямаше такива чувства, но по пътя към ндк се питах дали всички, които срещам, знаят къде отивам, и че ей сега ще надяна един цветен гащеризон, ще надувам свирка, заобиколена от полицаи и после пак ще се слея с всички. после вече успокоение в офиса на ‘джемини’ сред всички организатори и доброволци, докато се преобличаме, разпределяме ‘позиции’, последни наставления и довършителни неща, размяна на телефони, снимки с цялото бойно снаряжение. в офиса идват и двете майки, които ще носят транспаранта ‘ние сме техни майки и ги обичаме и подкрепяме’ и аз не мога да им се нарадвам. и накрая строени долу във входа, чакаме полицаите да дойдат да ни преведат до ндк.
излизаме и о!чудо – небето не се пропуква над главите ни. не знам защо очаквам да стане нещо изключително. то от толкова заплахи, мерки за сигурност и частна охрана, човек се филмира, че отиваме на война. а и с тия каски.. вървя най-отпред с пожарогасител в найлонова торбичка и си мисля кви сме странни на хората, с които се разминаваме, а полицията само им казва да минат вляво, вдясно, да стоят на място, а на нас да се дръпнем от храстите. на ндк се разпределяме на трите кпп-пункта (много ми е смешно как звучи) за фейсконтрол (да, и това) посредством гей-дар и наци-дар! и аз търча – оказва се, че на нашия сме забравили пропусквателни лентички да вземем. на моста се трупат хора, потя се с каската, а през нашия пункт никой не влиза, поне идват през другите. полицаите и частната охрана са ок, едни момчета седят на спирката и ни подвикват глупости, и те току ходят да ги порверяват, искат им документи, а един журналист ги снима.. идват и калоянчо и софи с неин приятел и аз много се радвам. нямам възможност още да се нарадвам на хората в множеството, но и за това има време.
събираме се да тръгваме и аз съвсем не знам какво се случва. вървя с всички и по едно време чувам глас на някой от организаторите да застанем на равни разстояния и чак тогава схващам защо съм там и бързо се измъквам от тълпата, заставам отстрани, следя кой накъде се движи, полицаите и охраната през цялото време подвикват ‘влезте навътре, да сте по-компактни, по-бързо, по-бързо’, някои хора от шествието ме поглеждат, аз им казвам ‘по-бавничко.. нас слушайте’ и ми е смешно. оглеждам се колкото мога, виждам единствено, че всичко е наред, само полиция и празни пространства. има зяпачи надалече, по-късно на снимките виждам и средните им пръсти, благодаря, имам си и мои. чувам организаторите да съобщават по радиостанциите за някакви съмнителни лица, но не виждам какво се случва с тях по-нататък, по-късно видях полицаите да удържат някакъв човек. и все вървя и чакам да се случи нещо лошо. а нито виждам, нито чувам някакви масирани действия срещу нас. в шествието виждам генади кондарев от ‘зелените’, онзи ‘гръцки’ актьор, на чието представление все не отивам, много хора, които съм виждала на протести, прекрасната яна пункина – отново снимаща.. и много красиви момичета. музиката от платформата с танцьорите и елза се чува слабо, а и аз съм доста назад, което значи, че хората сме доста и се радвам. но чувам химна ‘i will survive’ и кайли миноуг и се опитвам да се отпусна и да се позаклатя малко, но не мога, а само се оглеждам. и журналисти с камери или изобщо всякакви хора с апарати се мяркат, в шествието и извън него. мъкна кашонче със знаменца, които са се залепили и не мога да ги раздавам на хората, така че връчвам на калоянчо и на един от другите доброволци един наръч знамена и заповядвам да ги оправят и раздават, хаха. и явно някакви хора ни махат от домовете си, щото всички гледат нагоре и също махат и се смеят, веят знаменцата и съвсем не разбирам кога сме стигнали до попа, където се е строила тълпа и гледа. платформата изчезва и ние продължаваме по графа към ‘червената къща’. някакви момчета близо до шествието се спират и викат нещо за някакви педали и аз надувам свирката, те свирките са за това – заглушаване на страничния шум. на завоя до мимас един от охраната до мен е уцелен с нещо, оказало се портокал! и така почва дългото влизане в ‘червената къща’. районът още е отцепен, но не липсва публика да зяпа фрийк-шоуто. не знам къде се побират всички тия хора, но който чуя, че смята да си тръгва, почвам да му обяснявам цаката с такситата, крий знаменца и значки и т.н. и усещам, че изобщо не искам да говоря за криене, а да им кажа да се сдобият с още по-големи знамена и да си ги развяват постоянно където и да са.
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: БХК, ЛГБТ, активизъм, враждебна реч, гей, дискриминация, дискусия, лесбийки, медии, мръсно, lgbt, хомосексуални, хомофобия, Rainbow Friendship
БХК са публикували на сайта си два интересни анализа на прайдът Rainbow Friendship. Чувам мнението на БХК, поради няколко причини – Джемини и БХК работят добре в сътрудничество от много години; Марги Илиева беше адвокат по ЛГБТ дела доста време, още откакто ЗЗсД влезе в сила; пак БХК и Марги представляваха Джемини в няколко дискриминационни дела, в това число и срещу Волен Сидеров. С други думи, БХК, макар и не със специалнизиран фокус върху ЛГБТ проблематика, имат теоритически и практически опит в не-дискриминацията на база сексуална ориентация.
На пресбрифинга преди самият прайд Марги предизвика яростна (макар и, според мен, преувеличена и доста лична) реакция от страна на журналист, заради критиката си към медиите, които все още не само, че не цензурират враждебната реч, но напротив, използват я, за да продават заглавията. Ако аз бях казала същото, едва ли някой щеше да се впечатли, поне моя остър език е познат. Съгласна съм с това, което каза Маргарита и го подчертах, когато на заключителната пресконференция след прайда и аз почти се скарах с няколко журналисти заради отразяването (ъм…кое?) на прайда, използвания език и горчивото усещане как на шествието е дошъл един журналист, който после е пратил текста си на останалите медии. Може да греша, но наистина имах такова усещане. Пост-прайд публикациите ме върнаха в 2003-та година, когато смятах, че 168 часа Е вестник и на страниците му четях „Парадът на различните“, „Шествието на хомосексуалистите“ и други словоблудства. Моля, ако случайно някой журналист чете това, да не се засяга, аз казах какво имам предвид на пресконференцията. А и не аз трябва да уча как да се пише материал на социална тематика. Аз само ги чета.
Ето впечатленията на БХК за прайда. Споделете.
Празник под засилена охрана
На 27 юни тази година някак тихо и без кръвопролития се състоя второто в страната шествие на LGBT (lesbian, gay, bisexual and transgender) общността.
На пресконференция в БТА, докато българската страна се поздравяваше с успеха, че такова събитие изобщо е възможно да се случи у нас, при това два пъти, чуждестранни делегати изразиха огромното си учудване от засилените мерки за сигурност.
Действително шествието на различните приличаше повече на транспортиране на ключови свидетели по антимафиотско дело: участниците бяха тройно изолирани от външния свят – с наета охрана, полиция и специални части, бяха им раздадени каски и изрични инструкции „Не се отделяйте от групата и си пазете лицата!“, а ако някой искаше да си тръгне след шествието, беше предупреждаван: „тогава няма вече да носим отговорност за вашата безопасност“. Стигна се дотам, че някои от дошлите да подкрепят с присъствието си идеята и да покажат толерантност не бяха допуснати от съображения за сигурност.
Ако разпознаването на един човек като хомосексуален води до такива рискове, а то носи, както се видя на 28 юни миналата година, значи обществото ни наистина боледува от особено остра алергия към всичко, различно от патриархалното. Ние открито мразим хомосексуалните по същия начин, по който мразим ромите, възрастните и децата с увреждания: те ни карат да се чувстваме неловко. А така имаме нужда да мразим някого.
Пасивната (не)толерантност на „нормалността”
Димитрина Чернева
Отидох на тазгодишния гей-парад със смесени чувства. Не, не защото бях обладана от страховете на богословите, че някой ще се опита да отвоюва територията на нормалността, да заличи границата между нормално и ненормално, та дори да покаже ненормалното като по-стойностно от нормалното. Натрапената баталност на този малко архаичен сюжет би могла да екзалтира носталгията по един свят с фиксирани ценности и замръзнали контури. Синодалните опасения явно изхождат от рязкото разграничение между „нормално” и „ненормално”, между „естествено” и „противоестествено”. На мен обаче ми е трудно да прокарам тази граница. Давам си сметка, че подобно разграничение се дължи на обикновения социален морал, а в него знаем има толкова много условност и лъжа.
Питам се дали българските клирици, които издигнаха лозунга „Вън хомосексуалистите от България”, ще припознаят себе си в множеството, събрало се да убие с камъни уловената в прелюбодейство жена? Очевидно адептите на Мойсеевия закон не осъзнават лекотата, с която подобно разграничение ни оплита в мрежите на лицемерието. Защото ако съвестта ни осъжда безусловно всяко полово отношение, което не води до единството и утвърждаването на личността, то ясно е, че „извън този принцип е невъзможно да се намери критерий за различаване на нормално и ненормално в половата област“.
Всъщност смесените ми чувства са продиктувани по-скоро от убеждението, че въпросът за пола, любовта, а и сексуалната ориентация е дълбоко личен. Че изборът, който прави човек в сферата на еротичното, е интимен, а всяко надничане, обсъждане или отсъждане от страна на външните погледи е неуместно и недопустимо.
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: ЛГБТ, lgbt, гей, активизъм, хомосексуални, ЛГБТ новини, дискусия, враждебна реч, медии, хомофобия, дискриминация, конкурс, журналисти, Европейска комисия, кампания, разнообразие, награда
15 % от европейците считат, че са били жертва на дискриминация, което е едно добро основание за Европейската комисия да започне за шеста поредна година своя журналистически конкурс „За различността. Против дискриминацията.“ Конкурсът е отворен за журналистите от печатните и електронните издания. В него ще бъде отличèн талантът на онези представители на журналистическата професия, които допринасят със своето перо за по-добро разбиране на ползите от многообразието и за справяне с дискриминацията, основана на религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация, раса или етнически произход. Тази година конкурсът включва специална категория за статии, разглеждащи основно връзката между бедността и дискриминацията. В България конкурсът се организира в партньорство със Съюза на българските журналисти.
„Дискриминацията представлява загуба на ценен ресурс и отричане на основни права“, заяви Владимир Шпидла, европейски комисар по равните възможности. „Сега не е моментът да намаляваме усилията си за справяне с това отрицателно явление. Обратно, ние се нуждаем от целия човешки ресурс, с който разполагаме, за да преодолеем кризата и да върнем европейската икономика на правилния път на развитие. За шеста година този конкурс допринася за увеличаване на информираността за правото на хората на еднакво третиране, като едновременно с това бива отличаван журналистическият талант в Европа.“
Конкурсът е насочен към журналистите в ЕС, които допринасят със своето перо за по-добро разбиране на ползите от многообразието и за борбата с дискриминацията. Той е част от комуникационната кампания на Европейската комисия „За различността. Против дискриминацията.“, с която се цели насърчаване на многообразието и по-добрата информираност за правата на защита от дискриминация в Европа. Конкурсът е организиран в партньорство с асоциацията на европейските журналисти, европейската младежка преса и европейския журналистически център. Миналата година победителите бяха от френския вестник „Льо Монд“ и датския национален всекидневник „Jyllands-Posten“. В публикуваното наскоро изследване върху средствата за масова Media4Diversity журналистическият конкурс е посочен като добър пример за действие, което показва „силата на стимулите от страна на отговорните политически фактори чрез инициативи и в съчетание с едновременни мерки за финансиране“.
В конкурса може да се участва със статии, публикувани между 30 ноември 2008 г. и 31 август 2009 г. в печатни или електронни издания в рамките на ЕС. Заявките за участие се попълват на http://journalistaward.stop-discrimination.info. След изтичане на предвидения за целта срок във всяка една от 27-те държави-членки на ЕС национално жури ще подбере най-добрите статии. След това европейско жури ще избере трите най-добри статии и общия победител в европейския журналистически конкурс от победителите в 27-те държави-членки. Победителят ще получи 4 500 EUR, класиралият се на второ място — 3 000 EUR, а този на трето място — 2 000 EUR.
Подобно на предходните години ще бъде връчена специална награда. Тази година, предвид факта, че 2010 г. ще бъде Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване, ще бъдат отличени статии, които разглеждат основно дискриминацията и бедността. За тази категория публикациите трябва да са посветени основно или на начина, по който дискриминацията, основана на раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация, може да доведе до бедност, или на това как в резултат на бедността може да е налице дискриминация. Победителят в тази специална категория ще получи 2 500 EUR.
Европейската комисия заявява своята решимост да изкорени дискриминацията във всичките ѝ форми. Журналистическият конкурс е една от няколкото инициативи на ЕС, с които се цели да се насърчи промяна на нагласите и поведението при изпълнението на тази значима цел.
За допълнителна информация:
http://journalistaward.stop-discrimination.info
www.stop-discrimination.infoSpecial Eurobarometer 296 : Discrimination in the European Union – Perceptions, Experiences and attitudesЗа контакти:
Katharina von Schnurbein, тел.: +32 (0)2 298 14 08
Carmel Dunne, тел.: +32 (0)2 299 88 94
За контакти Graffiti BBDO:
Greta Koleva-Hikova: +359 2 963 15 73/ 963 15 79
Milena Dimitrova: +359 2 865 11 38/ 963 15 73
Имаме Господ, пари, импровизирана политическа трибуна, хомосексуалност. Някой чувал ли е за синдрома на неспокойните крака? Това е, когато си мърдате крака докато спите. Ужасно е. Може да го имате. Той не ви държи будни, всъщност не ви вреди по никакъв начин. Вероятно дори не го забелязвате изобщо, но въпреки това е ужасен синдром. Фармацевтичните компании така казват. Затова са създали хапче, което просто трябва да вземете. Ако не сте чували досега за неспокойните крака, сигурно имате разстройство на вниманието. Ужасна работа. За това също имаме няколко лекарства. Трябва да ги вземете. Депресирате се. Изглеждате някак си тъжни. Не спите достатъчно. За разлика от хората, които наистина спят. Мислите, че сте срамежлив, но всъщност имате антисоциално поведенческо разстройство. Вие, хора, имате всякакви болежки и разстройства, за които дори не подозирате. За щастие, лекарства са измислени за всяко от тях. Трябва да ги пиете тези лекарства. Намерете хапче за забравяне, и това го има измислено, за да забравите, че имате неспокойни крака или лениви черва!
Поведенческо разстройство заради привличане към същия пол.Това, което ме притеснява е, че Голямата Фармацевтика не е измислила илач за това заболяване. Ясно е, че те въртят бизнеса с продажба на болести. Ако от някоя болест може да се изкарат пари, досега да го направили. А с цифри, че от приблизително 10% от населението са хомо, определено има голям пазар! Дали причината е, че не могат да ги излекуват? Едва ли, да не мислим такива неща. Ако Голямата Фармацевтика не може да реши проблема, сигурно Голямата Религия може. Със сигурност. Те са тези, които вкараха в обращение термина „разстройство заради привличане към същия пол”. Един добър термин. Много важно и добро наименование. Това е първата и най-важна стъпка за дисквалифицирането на хомосексуалните като сегмент от населението и категоризирането им като разстройство. Това прави хомосексуалните да изглеждат по-малко човеци и повече като грипа. И като него, имат ужасни, гадни симптоми – упорити и трудно лечими и следователно другите неща около тях стават незначителни, като например индивидуалните човешки права: свобода, право на личен живот, семейство. Голямата религия е много загрижена за семейството. Голямата Религия е тази, която пълни правителствените джобове по света. Голямата Религия успя да прокара и забрана на семейството. Помислете над това. Наложен от правителството, систематичен предразсъдък, основан на категоризация на сексуалната ориентация. Няма значение, че в САЩ най-доверения евангелистки съветник на Президента на САЩ имаше тайна гей връзка. Няма значение, че депутат от нашия парламент праща мръснишки съобщения и осъществява тайни секс-фантазии с тийнейджъри момчета. Това е просто разстройство, болест, нали? И аз си мислех, че е лечимо. Ето защо не ме обичат в Църквата мен.
Е, можете да правите закони срещу него. Може да му измислите сложно име и да лекувате хората от него. Можете да си затворите очите, да правите секс с жена си и да се преструвате, че всичко е окей. Можете да отидете в Църквата и да се обречете на безбрачие. Можете да се разходите с колата в събота вечер в центъра на София и с бейзболна бухалка да разбиете главата на първата нещастна душица, изпречила се на пътя ви. Можете да отидете в офиса на Джемини и да се закълнете, че започвате нов живот и вече сте нов човек! Алилуя, чудо! Единственото, което ще ви кажа е: дайте му време. Ще видим. Междувременно, в България все още има психиатри и прихолози, които взимат парите ви с обещанието да излекуват вас или сина/дъщеря ви от хомосексуалността му/й. В България, днес, 2008 година! Това се случва в държава, която публично и открито празнува предразсъдъка си към една обществена група хора чрез редица закони, в това число и забраната за семейство! Бог да ни благослови, юнашка родино!
Как не ни е срам. Мен понякога ме е срам да живея в държава, която се срамува от мен и забранява моето семейство.
Публикувано в: ЛГБТ | Етикети: ЛГБТ, ЛГБТ новини, активизъм, гей, лесбийки, медии, lgbt, хомосексуални, Rainbow Friendship
Ще ни трябва поне седмица да съберем цялото медийно отразяване на Rainbow Friendship. Ето някои, отново благодарение на SeaStar999:
И още едно видео: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2009/06/27/hh.73382
Снимките са от Дарик и от Вести.ком.
И още няколко сними тук
