исторически ден за лесбийките и гейовете в Австрия

Утре, 10 декември 2009 г., Международния ден на правата на човека, ще бъде исторически ден за лесбийките и гейовете в Австрия: Парламентът ще приеме регистрирано съжителство за еднополовите двойки, което ще влезе в сила от 1 януари 2010 година.

5ти ЛГБТ Арт Фест

 

Петото издание на ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) ще се проведе от 1 до 4 декември 2009 г. в Център за култура и дебат „Червената Къща” в София. Тази година организаторите обещават още по-интересна и по-наситена програма, която ще включва филми, изложби, литературни прояви, дискусия, семинар за журналисти и др.

Официалното откриване на феста ще бъде на 1 декември от 18.00 ч. в „Червената къща” с изложби и прожекция на най-добрия гей-филм за 2009-та „Един британец в Ню Йорк”.

Фокусът на тазгодишния фестивал е „Куиър изкуство в Централна и Източна Европа”. За първи път в историята на феста на 3-ти декември ще бъде организирана и дискусия на тема „Куиър изкуство в Централна и Източна Европа – между изкуство и активизъм” с участието на Томек Китлински и Павел Лесковиц (Полша), Велимир Жерновски (Македония), Нора Хорват (Унгария), Станимир Панайотов (България) и др. Дискусията е посветена на изкуството като форма на активизъм или т.нар. „артивизъм” – новозараждаща се форма на политическо изразяване чрез изкуството. „Артивизмът” е шанс за авторите да изразят чрез творбите политически идеи, например тези за гей правата, които традиционно се възприемат трудно в по-консервативните общества.

Друг акцент в програмата на петия ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) е семинарът „Зачитащо говорене за ЛГБТ в медиите” с участието на журналисти и ЛГБТ активисти. Модератор на семинара ще бъде Яна Бюрер Тавание, автор на наръчник за журналисти „Отразяване на многообразието”, журналист и активист. Целта на семинара е да скъси дистанцията в диалога между двете страни и да бъде в помощ на журналистите в употребата на политически коректен език спрямо ЛГБТ общността.

Традиционно силната филмова програма тази година ще бъде още по-богата и разнообразна. Ще бъдат показани 12 филма от различни национални кинематографии, повечето от които носители на награди от фестивали в Кан, Берлин, Торонто, Лос Анжелис, Мексико и т.н.

Програмата на 5тия ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) включва още изложба живопис и дърворезба с участието на Мирела Караджова, Силвия Павлова, Сияна Карапанова и Ясен Згуровски, инсталация на Наталия Тодорова от The Fridge, както и литературно четене с участието на Бистра Величкова, Стоян Радулов, Станимир Панайотов, Емил Христов, Мартин Златев и др. и с прякото включване от САЩ на Николай Атанасов, автор на книгата „Органични форми”.

В рамките на феста ще бъде и премиерата на книгата „Портрети на мъже” на професора по семиотика Мария Шишеджиева-Попова.

Петият ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) се организира от Фондация „Ресурсен център „Билитис”, Център за култура и дебат „Червената къща“, Сдружение „Позор” и с подкрепата на Тръста за гражданско общество на Централна и Източна Европа (CEE Trust) и ЛГБТ Инициатива.

Целите на фестивала са да допринесе за социално-културната интеграция на ЛГБТ (Lesbian Gay Bisexual Transsexual) хората като запознае широката публика с ЛГБТ темите, представени чрез изкуството. Друга цел на фестивала е да запознае членовете на самата ЛГБТ общност с ЛГБТ културата, която се развива на местно и международно ниво.

Детайлната програма на Петия ЛГБТ Арт Фест можете да намерите на следните адреси:

http://www.facebook.com/home.php?ref=home#/event.php?eid=179785264564&ref=ts
http://www.redhouse-sofia.org/Events.aspx?search=%D0%B3%D0%B5%D0%B9
http://www.pozorcompany.com/about.html

В събитието във Фейсбук ще получавате своевременна информация.

Приятели блогъри, ще сме ви признателни, ако ни помогнете с разпространението на информацията за феста

Джемини Презареждане 2.0

Да избегна дългите обяснения вбъдеще:

Това (версия 1992-февруари 2009):

И това (версия ноември 2009):

Са две различни неща.

И макар, че пише друго на сайта им, аз нямам нищо общо с новата версия.

За което много се радвам.

И това тук:

също не е вярно.

P.S. Като разгледах сайта и понаучих разни неща, мисля, че най-точно може да се каже, че няма БГО Джемини версия 2.0. БГО Джемини остана в началото на 2009. ТОВА сега е някаква компотена смес от някакви неща и хора и …мдам.

А ето защо аз не съм там.

Новинар или Новинар?

Не разбирам, объркана съм. Моля някой да ми обясни.

Разкол и при гейовете
18:21 17-09-2009
Румяна Гочева

и

И „Джемини” тръгна по пътя на църквата
18:51 17-09-2009
Румяна Гочева

Една и съща тема, един и същи автор, разлика от около половин час за промяна на тона. Във втория материал липсват двойките с еднаква ориентация, за сметка на което има положителен журналистически коментар за омразата.

P.S. от „24 Часа“. Вчера жена ми присъства на първата сватба между лица от един и същи пол в България (технически, защото всъщност е на Норвежка територия в посолството). Старият (не по години) наш ресорен журналист Ирина Асиова отиде с нея, за да отрази събитието. Явно се е получило добре. Както казах и вчера, приятелите в България да обмслят вече какъв сватбен дар би ни подхождал най-добре:)

ЕП гласува резолюция срещу Литовския закон за цензура на публичната информация

За съжаление на всички, Баросо беше презибран (което не беше изненада, все пак, при липса на смислени опоненти). Само не разбирам защо евроскептиците не го подкрепят, след като той всъщност работи в полза на тяхната кауза.

Ето прясна новина от ЕП (сега на Новинар им се дава шанс за истинска и достоверна новина)

Литовския закон за забрана на разпространяване на информация на тема хомосексуалност и ограничаване на публикуването на списания за гейовете и лесбийките беше осъден от Европейския парламент.

Силно, но не междупартийно, преобладаващо мнозинство в ЕП прие резолюция, критикуваща новия закон в Балтийската страна – „Закон за защита на малолетните и непълнолетните срещу вредно въздействие на обществена информация“, която забранява публикуване на всякаква информация, свързана с хомосексуалността и бисексуалността. Законопроектът, който влиза в сила през март следващата година, включва всякакъв вид обекти, като например уеб сайтове, изложби, демонстрации и други публични събития, ако те могат да бъдат достъпни за деца.

В правен анализ на на законопроекта, направен от Европейската комисия, се казва, че неговата формулировка е твърде широка за тълкувание и на практика забранява гей литература, както и изобщо споменаването на хомосексуалност в училищата.

През последните месеци литовския парламент обмисля изменения и допълнения на закондателството, с което цели да ограничи И намали основните права на гейовете и лесбийките.

През юли, на първо четене на законопроекта, литовски народни представители от всички партии одобриха изменения, които предвиждат криминализиране на “хомосексуалните отношения в обществени места“.

Евелин Паради от Европейския регион на Международната асоциация на лесбийки, гейове, бисексуални, транс и интерсексуални (ILGA-Europe), заяви пред EUObserver, че ILGA-Europe приветства резолюцията: „Радваме се, че резолюцията беше предложена от междупартийна група на депутатите в ЕП, въпреки че много от консерваторите се противопоставиха на предложението, както и че тя призовава за конкретни мерки по отношение на правото от европейските институции“, каза тя.

Общо 349 депутати гласуваха в подкрепа на резолюцията, с 218 „против“ и 46 въздържали се.

Евродепутатът от Зелените Джин Ламберт (Великобритания), също подписала резолюцията, заяви: „Европейският парламент изпраща ясно послание до литовското правителство, че хомофобията няма място в Европейския съюз – не в нейното общество и със сигурност не залегнали в нейното законодателство. Литовския закон противоречи на договорите на ЕС, Хартата на ЕС за основните права и Европейската конвенция за правата на човека и трябва спешно да се отмени от това основание.“

Във вторник в парламента, еврокомисарят по правосъдието Жак Баро каза пред депутатите, че Европейската комисия е изказала своята загриженост за действията на литовското правителство.

През юли новоизбраният президент на Литва и бивш европейски комисар Далия Грибаускайте заяви, че гледа сериозно на нарушените човешки права, но не е имала друг избор, освен да следват конституцията на Литва и подпише закона.

„Въпреки това, ще се възползвам от правото да предложа промени в закона, така че той е съвместим с основните права на човека“, допълни тя.

Създадена е работна група от г-жа Грибаускайте за преразглеждане на закона.

В допълнение към новината на EUObserver, българските евродепутати Хюсменова, Панайотов, Първанова, Емил Стоянов, Калфин, Вигенин И Кирилов гласуваха в подкрепа на резолюцията. Следвайки неадекватната си политика или да е против, или да се въздържа, Димитър Стоянов не изневери на себе си и се обяди против резолюцията. Другите български евродепутати против резолюцията са Иванова, Михайлова, Неделчева. So… 7 ЗА срещу 4 ПРОТИВ. Нямам време сега да проверявам гласовете на останалите ни (общо 17) евродепутати, но мисля, че резултатите няма да са различни.

Voting results->

Ехо..ехо..о…олеле

Както предположих, но не споделих в предния си пост, ехо от публикуваният текст на страницата на БГО Джемини, имаше. Не споделих, защото се надявах да не бъде толкова неадекватен и лаишки, колкото очаквах.

Вестник „Новинар“ или са с новинарски застой, или пестят средства и време да пишат достоверни материали. На първо време, заглавната им електронна страница е пълна с глуповати и нагледни примери „Защо този вестник не предлага журналистика“ и „Как да представим махленските клюкини и безмислие в опаковката на вестник“. Редакцията се опитва да разсмее читателите с изтъркан евтин виц и редакторски коментар, в който се казва: „Усмихни се, България! След като и гей организацията ни се разцепи, в нашата държава нищо свято не остана. Както на седесарите и на социалистите, които са пред разцепление, така и на хомосексуалистите им остана само едното красно име, както казваше Рачко Пръдлето. Сега, когато гей отиде в супермаркет и му нарежат предварително шпека, няма кой да се бори за правата му, защото задникът му не е касичка, за да му дават нарязан салам.“ (само „хетеросексуален, но любопитен скрит гей“ може да измисли такава …хм…шегичка. Оставям без коментар елементарното сравнение между хранителен продукт и правата или сексуалната ориентация на един човек. Само ми е интересно какви хора работят в тая редакция?!….)

За изненаданите: Новинар е именно вестникът, който дава трибуна на пишман ентелегенти като Калин Руменов (на когото беше отнета наградата „Черноризец Храбър“ заради разисъм и ксенофобия и нарушаване на етичните журналистически стандарти). Същият вестник, който вече 8 години се класира в първите места за най-пристрастен, дискриминативен (не само по ЛГБТ въпроси) и най-непроверена или откровена подвеждаща информация по социални въпроси.

Повод за думите ми са и следните конкретни примери (подчертани):

„Джемини” пред разпад заради вътрешни неуредици

Българската гей организация „Джемини” е пред разпад, научи „Новинар”. Екипът й се опитва да разреши кризата в редиците си, но към момента дейността на „Джемини“ е замразена, признаха от ръководството на организацията. Проблемите на „Джемини“ започнаха преди няколко месеца, когато дългогодишният изпълнителен директор на организацията – Аксиния Генчева, подаде оставка заради конфликти с членове от управителния съвет. Вероятността организацията да продължи съществуването си граничи с нулата, коментира Генчева, която вече не живее в България. След нейното напускане „Джемини” не успя да се възстанови. Извиняваме се за създаденото неудобство и се надяваме да намерим скоро решение на проблема, пишат още от ръководството на организацията на официалния си сайт. През последните две години „Джемини” нашумя с острата си реакция във връзка с новия Семеен кодекс. От организацията настояха двойките с еднаква ориентация също да могат да сключват фактически брак и да осиновяват деца.

Искането за промяна в кодекса стигна дори до комисията за защита от дискриминация, откъдето препоръчаха на Министерския съвет да одобри сключването на фактически брак и между хора от един и същи пол. „Джемини” са известни и с двата гей парада, които бяха проведени в две последователни години. Шествията предизвикаха бурни реакции от страна на националистически организации и движения. Срещу двата парада се обявиха и от Българската православна църква. За да изразят несъгласието си с последната проява на „Джемини” през юни пък, студенти от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” дори излязоха на протест.

Първо, каква новина е това?!?!?! Самото изявление на сайта започва с „Вероятно повечето от Вас знаят…“ Не знам какво е признало „ръководството“, след като не то публикува този текст и главата на триглавата (пардон, петглавата) ламя Кръстева не си вдига телефона и не отговаря на писма. Гочева, автор на текста в Новинар, сигурно я е причакала пред портата в Пазарджик да я пита ко стаа у тая организация.

Вероятността Джемини да продължи съществуването си е обратно пропорционална на вероятността Новинар да напише нещо смислено на ЛГБТ тематика, ако мога така да се изразя. Хайде, да не бъда крайна – има някаква вероятност, докато съм спала, в пристъп на сомнабулизъм да съм се обадила на Новинар по международния си телефон и да съм изказала мнението си, макар че никога за 7 години не съм коментирала с и в медиите оперативната дейност на организацията и отношенията с Управителния съвет. Също така, съществува вероятност да имам раздвоение на личността и, докато с група хора се опитваме да оправим глупостите, насадени от Кръстева и Георгиев в Джемини, всъщност второто ми аз да е оте*ало БГО Джемини и изобщо да не помага да първото ми аз. За Бога, Гочева, понеже не съм в България, не значи, че нямам интернет и не чета какви ги пишете от мое име!

И последния бисер – „двойките с еднаква ориентация“. Журналистите в България (и рядко извън нея) са ме изненадвали до какви смислови и лингвистични абсурди стигат, за да произведат изречение, но някои, като това, държат първенството.

За жалост, между редовете само – голям шум се вдигна около прайдовете и СК, но за журналистите Джемини би трябвало да е известна с други свои действия – НК през 2002 и 2005, Закона за защита от дискриминация и т.н. Това само показва, че медиите са толкова предвидими и манипулируеми, че чак жална им майка. На бас, че мога да пусна сега пресрилийз, че на 19 септември 2009 аз и Деси ще сключим граждански И църковен брак в градинката на Св. Седмочисленици и половината журналя ще публикуват снимка на мен и бившата ми (която също се казва Десислава), но като цяло, ще дойдат всички в градинката, без никой от тях да провери или напише, че това (все още, засега) е невъзможно в България. /За останалите, ака приятели, ще ви пиша на коя дата да си резервирате билет за Брюксел по същия повод:)/

На фона на горното, все пак има две хубави новини: първата, че 22 журналисти участват в ежегодния конкурс за отразяване на социална тематика на ЕК „For Diversity. Against Discrimination.“ Втората новина е просто заключение, с което съм съгласна, макар и със съжаление и доза жал: че българина като цяло и изпростял максимално.

Новина овреме

Джемини се прокашля, въздъхна примирено и проговори…:

Уважаеми членове и приятели на БГО Джемини,Вероятно повечето от Вас знаят, че в момента БГО „Джемини“ не фунцкионира оперативно. Екип от доброволци и членове се опитват да разрешат създадената вътрешна кризисна ситуация и несъгласия с настоящият Управителен съвет, поради което от известно време дейността на организацията е замразена.

Имайте предвид, че запитвания, молби за консултация, заявления за членство и регистрации на сайта ще бъдат разглеждани след разрешаване на сегашната ситуация.

Уважаеми членове, ако имате желание да се свържете с екипа, пишете на личните електронни адреси на съответните лица. С членовете на Управителия съвет можете да се свържете чрез формата за контакт на сайта или на посочените в сайта координати.

Извиняваме се за създаденото неудобство и се надяваме да намерим скоро решение на проблема.

Out of the Closet and Into the Streets (Sort of)

Cary Johnson, new IGLHRC’s director, who also was in Budapest on the last weekend’s Pride there, with a nice tribute to ILGA-Europe

The following is a blog entry from Budapest 2009 Gay Pride by IGLHRC’s Executive Director Cary Alan Johnson. You can access the blog at http://wp.me/ppr4i-2Q.

#########

The night before Budapest’s LGBT Pride march, the tension was real. Annual LGBT Pride festivals have been held no fewer than 14 times in this Eastern European city, but in 2007 and 2008, marchers were verbally and physically attacked by counter-demonstrators—skinheads and far-right extremists—and assaulted with eggs, firecrackers and petrol bombs. Riot police used water cannons and tear gas to separate rioters from marchers and detained 45 people. At least eight people were wounded in the clashes, including two policemen. Demonstrators charged that police were not adequately prepared and had not provided enough protection.

This year, march organizers were buoyed by an amazing video message from U.S. celebrity Whoopi Goldberg and a statement of support signed by 13 foreign embassies, including South Africa and the United States—two countries often conspicuously silent on international LGBT issues. A representative of the Dutch Gay and Lesbian Police Officers’ Association, who was coincidentally staying at the same guesthouse as me, had come a few days earlier to train Hungarian LGBT leadership on responding to hate crimes during a Pride march.

I woke up early on the morning of the march, wanting to be alert and prepared for whatever the day might hold. I walked the length of the march corridor, watching workers set up two-meter tall fencing along the whole route. Hundreds of policemen, in full Kevlar riot gear and gas masks, were deploying along the main march route and the side streets feeding onto Andrassy Street, one of Budapest’s main boulevards.

The march was scheduled to start at 1 pm. The organizers—Rainbow Pride Hungary—recommended that children, people with disabilities and the elderly not attend the march for their own safety. The crowd seemed small at the starting site. Fewer than 200 of us milled about in a small space between the fences that had been set up in the impressive Hösök Ter (Heroes Square). Hungarian activists had chosen the starting site and the march route to forge a historical connection to the heroes of the Hungarian Revolution against Soviet domination. The nervousness in the small crowd was palpable—a balloon popped and everyone jumped. But the crowd was nothing if not committed and there was a sense of determination and maybe just a bit of the stoic realism for which Eastern Europe is famous.

The march stepped off fashionably late. But by 1:30 the ubiquitously unflappable club anthems were booming from huge speakers on the lead truck and we were marching. The crowd had swelled to 2,000 by the time we were a third of the way down the march corridor. I was proud (and relieved) to be marching side-by-side with Juris Lavrikovs of Latvia, and Paata Sabelashvili, of Georgia, two gay men who are on the staff and board (respectively) of ILGA-Europe. In addition to being lovely, committed, sophisticated activists, these guys were also a lot of fun to spend the day with. ILGA-Europe is a tremendously important organization, based in Brussels and providing support to the LGBT movement in Europe.

A scene from Budapest Gay Pride 2009. Photo by Cary Alan Johnson, IGLHRC.

As the march moved through the streets of Budapest, I learned the importance of the term “throwing distance.” The police had established the march corridor so that anti-gay demonstrators were corralled on the side streets, at all times at least a city block from the marchers. I had to strain to hear their taunts. Some gay men I met later at the guest house told me that the demonstrators numbered no more than 200, seemed disorganized and aimless, and that their taunts seemed less directed at the LGBT community than at some nameless, faceless threat to Hungarian nationalism. The media reported that anti-gay demonstrators burned a rainbow flag, and several dozen were arrested for disorderly conduct during the course of the day. One British national was reported to have been attacked by skinheads.

The police seemed committed to ensuring that the violence of previous years would not be repeated. But for most of the activists that I met, there was a sense that while the security was appreciated, we had been cut off from the rest of the city. We may have been out of the closet, but we weren’t necessarily in the streets. One of the goals of LGBT Pride should be increased visibility—that’s the difference between a Gay Pride march, which invites, cajoles and demands a political interaction from spectators, and a Gay Pride parade, which is mainly a celebration of pride and done for our own self-actualization and enjoyment.

But still the march was great. At 49, I thought I’d lost my gusto for the very special ping that comes from marching down the middle of a street and claiming my queerness in the company of my fellows. There’s still something wildly empowering about it. Special recognition must go to some of our steadfast allies. Amnesty International’s delegation was strong and visible, as was the Hungarian Humanist Movement. For the most part, these two groups are key allies of the LGBT movement worldwide.

The march ended in a small park called Diak Ter, and again the organizers wisely decided to not hold a big rally or party that could have ultimately become a target for skinheads intent on finding an outlet for misdirected anger. Instead, dozens of well-trained volunteers carefully dispersed the crowd toward public transportation hubs. Katherine Fobear, a very cool young American from Detroit, who is studying lesbian social anthropology in Amsterdam and had come to Hungary for Pride, informed me that a lesbian volunteer had been one of the few casualties of the day. Three skinheads caught this woman, still wearing her Pride T-shirt, on her way to the train and assaulted her. We’re trying to get in touch with Labrisz, the Hungarian lesbian group (www.labrisz.hu) to get more information on her well-being.

My friend from the Dutch LGBT police officer’s association suggested that while the Hungarian police had done a good job, more effective crowd control techniques would have enabled them to contain the protesters rather than the marchers, while still maintaining order and security. Perhaps the relative success of this year’s march will allow both the organizers and the police to feel more secure about their ability to protect the marchers when they are in closer proximity to their opponents. Maybe next year the march can be a more interactive dialog between LGBT people, our supporters, and the small minority still obsessed with shouting down freedom.

Oрганизацията „Ел Джи Би Ти“?

из вечерните новини на Нова телевизия, 26 юни:

„(…) Под мотото „Рейнбоу френдшип“ проявата ще отбележи 40-тата годишнина от създаването на органицацията „Ел Джи Би Ти“, която се бори за равни права на хомосексуалните.(…)“

Перото в услуга на информираността: журналистически конкурс в ЕС по темите на дискриминацията и многообразието

15 % от европейците считат, че са били жертва на дискриминация, което е едно добро основание за Европейската комисия да започне за шеста поредна година своя журналистически конкурс „За различността. Против дискриминацията.“ Конкурсът е отворен за журналистите от печатните и електронните издания. В него ще бъде отличèн талантът на онези представители на журналистическата професия, които допринасят със своето перо за по-добро разбиране на ползите от многообразието и за справяне с дискриминацията, основана на религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация, раса или етнически произход. Тази година конкурсът включва специална категория за статии, разглеждащи основно връзката между бедността и дискриминацията. В България конкурсът се организира в партньорство със Съюза на българските журналисти.

„Дискриминацията представлява загуба на ценен ресурс и отричане на основни права“, заяви Владимир Шпидла, европейски комисар по равните възможности. „Сега не е моментът да намаляваме усилията си за справяне с това отрицателно явление. Обратно, ние се нуждаем от целия човешки ресурс, с който разполагаме, за да преодолеем кризата и да върнем европейската икономика на правилния път на развитие. За шеста година този конкурс допринася за увеличаване на информираността за правото на хората на еднакво третиране, като едновременно с това бива отличаван журналистическият талант в Европа.“

Конкурсът е насочен към журналистите в ЕС, които допринасят със своето перо за по-добро разбиране на ползите от многообразието и за борбата с дискриминацията. Той е част от комуникационната кампания на Европейската комисия „За различността. Против дискриминацията.“, с която се цели насърчаване на многообразието и по-добрата информираност за правата на защита от дискриминация в Европа. Конкурсът е организиран в партньорство с асоциацията на европейските журналисти, европейската младежка преса и европейския журналистически център. Миналата година победителите бяха от френския вестник „Льо Монд“ и датския национален всекидневник „Jyllands-Posten“. В публикуваното наскоро изследване върху средствата за масова Media4Diversity журналистическият конкурс е посочен като добър пример за действие, което показва „силата на стимулите от страна на отговорните политически фактори чрез инициативи и в съчетание с едновременни мерки за финансиране“.

В конкурса може да се участва със статии, публикувани между 30 ноември 2008 г. и 31 август 2009 г. в печатни или електронни издания в рамките на ЕС. Заявките за участие се попълват на http://journalistaward.stop-discrimination.info. След изтичане на предвидения за целта срок във всяка една от 27-те държави-членки на ЕС национално жури ще подбере най-добрите статии. След това европейско жури ще избере трите най-добри статии и общия победител в европейския журналистически конкурс от победителите в 27-те държави-членки. Победителят ще получи 4 500 EUR, класиралият се на второ място — 3 000 EUR, а този на трето място — 2 000 EUR.

Подобно на предходните години ще бъде връчена специална награда. Тази година, предвид факта, че 2010 г. ще бъде Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване, ще бъдат отличени статии, които разглеждат основно дискриминацията и бедността. За тази категория публикациите трябва да са посветени основно или на начина, по който дискриминацията, основана на раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация, може да доведе до бедност, или на това как в резултат на бедността може да е налице дискриминация. Победителят в тази специална категория ще получи 2 500 EUR.
Европейската комисия заявява своята решимост да изкорени дискриминацията във всичките ѝ форми. Журналистическият конкурс е една от няколкото инициативи на ЕС, с които се цели да се насърчи промяна на нагласите и поведението при изпълнението на тази значима цел.

За допълнителна информация:

http://journalistaward.stop-discrimination.info

www.stop-discrimination.infoSpecial Eurobarometer 296 : Discrimination in the European Union – Perceptions, Experiences and attitudesЗа контакти:
Katharina von Schnurbein, тел.: +32 (0)2 298 14 08
Carmel Dunne, тел.: +32 (0)2 299 88 94

За контакти Graffiti BBDO:
Greta Koleva-Hikova: +359 2 963 15 73/ 963 15 79
Milena Dimitrova: +359 2 865 11 38/ 963 15 73