Персоналният тероризъм*

Снимките в тази публикация са смущаващи.

Обикновено смятаме тероризма за политически акт.

Понякога, обаче, той е много личен. Не правителство или партизански бунт са хвърлили киселина по лицето на тази жена в Пакистан. Направил го е млад мъж, за когото тя е отказала да се омъжи. Докато САЩ умува какво да прави в Афганистан – и в тази връзка, в Пакистан – трябва да осъзнаем както политически, така и персонално, че именно невежеството, неграмотността и мизогинията, които създават условията за подобни нападения с киселина могат да доведат до същите резултати в политиката. Николас Кристоф, колумнист в Ню Йорк Таймс, пътува до Пакистан миналата година, за да пише за нападения с киселина, публикува в есе следното: „Разследвах подобни нападения, които са често срещано средство за тероризиране и подчиняване на жени и момичета в регион в Азия от Афганистан до Камбоджа (там мъже много рядко са замеряни с киселина). Тъй като жените са без значение в тази част на света, нападателите рядко са разследвани, а продажбата на киселина обикновено не се контролира. Това е вид тероризъм, който започва да се приема като част от цялостната картината на региона…”

„Бангладеш наложи контрол върху продажбата на киселина, за да ограничи подобни атаки, но от друга страна в Азия е много лесно да влезеш в един магазин и да си купиш сярна киселина или хлороводород, достатъчни, за да разрушат човешко лице. Нападенията с киселина и изгарянията на съпруги са често срещани в части на Азия, защото жертвите са най-безгласните в тези общества: те са бедни и са жени. Първата стъпка е светът просто да забележи, да даде глас на тези жени.” От 1994 г. пакистанска активистка, която основана Асоциацията на прогресивните жени (www.pwaisbd.org) да помогне на тези жени „е документирала 7800 случаи на жени, които умишлено са били изгорени, попарени с киселина или подлагани на атаки с киселина, само в областта Исламабад. Само в 2 процента от тези случаи е имало осъден. „

Геополитическият въпрос е достатъчно труден сам по себе си: трябва ли САЩ да разпредели още войници и с каква конкретна цел? Докато американските политици обмислят вариантите, тук е рамката, която прави трудните решения още по-сложни: атаките с киселина само знак ли са за това колко малко може да направи САЩ да разреши и без това трудноразрешимите проблеми там – следователно, да се оттегли? Или, след като е обявила война на тероризма, трябва ли заради поетия дълг САЩ да защити жените като такива – като момичетата, изгорени с киселина от талибани в Афганистан, защото посещават училище – и които са преживели много сериозни персонални терористични атаки? В линковете по-долу има две есета (на английски език), с различни заключения по въпроса.

През август Perspective публикува в New York Times Magazine статия, която проследява историята на афганистанските сестри Шамсия и Атифа Хюсеин, които са нападнати с киселина, защото ходят на училище. Оригиналната статия е тук.

Две много умни, информирани наблюдатели стигат до противоположни заключения за подходящият политически курс на САЩ в Афганистан. Тук можете да прочетете извадки от аргументацията, която всеки от тях използва. Блогът на Steve Coll’s – “Think Tank” в NewYorker.com, в който той спори защо САЩ не могат да си тръгнат – „Ако се провалим в Афганистан?” (оригинален текст на английски тук).

В есе, озаглавено „Войната, която не можем да спечелим”, публикувано в Commonweal, Андрю Дж. Бачевич излиза с аргументацията, че се надценява важността на Афганистан за интересите на САЩ. Авторът е професор по международни отношения в Бостънския университет. Пенсиониран лейтенант, той служи между 1969 и 1992 във Виетнам и войната в Персийския залив. Той е консервативен критик на войната в Ирак. Целият текст в оригинал на английски език тук.

Оригиналната публикация на Николас Кристоф Terrorism that’s personal можете да прочетете тук.

Ирум Саид, 30 г., позира в офиса си в Urdu University of Islamabad, Пакистан, четвъртък, 24 юли 2008. Лицето на Ирум, гърба и раменето й са изгорени преди 12 години, когато момче, което тя е отхвърлила за брак, хвърлило киселина по нея насред улицата. Правени са й хирургически операции 25 пъти в опит да се възстанови от белезите.

Шамеем Акхтар, 18 г., в дома си в Джханг, Пакистан, в сряда, 10 юли 2008. Шамеен е изнасилена от трима мъже, които я замерят с киселина преди три година. Правени са й 10 пластични операции за възстановяване от белезите.

Ная Султана, 16 г., в дома си в Лахор, Пакистан, в сряда, 9 юли 2008. На петгодина възраст Ная е изгорена от баща си, докато спи, защото той не е искал още едно момиче в семейството. В резултат от изгарянето Ная ослепява и след като е изоставена и от двамата си родители, днес живее при роднини. Правени са й 15 пластични операции за възстановяване от белезите.

Шехназ Юсман, 36 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Шехназ е изгорена с киселина от роднина заради семейна разпра преди пет години. Правени са й 10 пластични операции за възстановяване.

Шахназ Биби, 35 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Преди десет години Шахназ е изгорена с киселина от роднина заради семеен скандал. Никога не са й правени пластични операции.

Канвал Каюм, 26 г., наглася фереджето си за снимката в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Канвал е изгорена с киселина преди една година от момче, за което отказала да се омъжи. Никога не й е правена пластична операция.

Мунира Асеф, 23 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Мунира е изгорена с киселина преди пет години, когато отказала на момче да се омъжи за него. Правени са й 7 пластични операции за възстановяване.

Бушра Схари, 39 г., наглася фереджето си за снимката в Лахор, Пакистан, в петък, 11 юли 2008. Бушра е изгорена с киселина, хвърлена по нея от съпруга й преди пет години, защото му е поискала развод. Правени са й 25 пластични операции за възстановяване.

Мемуна Кан, 21 г., в Карачи, Пакистан, в петък, 19 декември 2008. Менуна е изгорена от група момчета, които са я замерили с киселина, за да решат спор между семействата им. Правени са й 21 пластични операции за възстановяване.

Зейнеб Биби, наглася фереджето си за снимката в Исламабад, Пакистан, в сряда, 24 декември 2008. Зенйеб е изгорена по лицето с киселина, хвърлена по нея от отхвърлен за брак мъж преди пет години. Правена й е пластична операция за възстановяване от белезите.

Нейла Фархат, 19 г., в Исламабад, Пакистан, в сряда, 24 декември 2008. Нела е изгорена по лицето от киселина, хвърлена по нея от момче, за което е отказала да се омъжи преди пет години. Правени са й няколко пластични операции за възстановяване.

Сейра Лиаат, 26 г., позира за камерата, докато държи своя снимка отпреди изгарянето, в дома си в Лахор, Пакистан, в сряда, 9 юли 2008. Когато е била на 15 години, Сейра е била омъжена за роднина, който по-късно я напада с киселина, след като настоявал да живее с нея, въпреки, че семействата се договорили, че това ще стане, след като тя завърши училище. Правени са й 9 пластични операции за възстановяване от белезите.

Вероятно някои читатели ще сметнат тази публикация и снимките за смущаващи. Това е моята алегория за случващото се в момента в България, разбира се – преувеличено. Докато от една страна винаги съм приемала с любопитство и разбиране светоусещането и самовъзприятието на мюсюлманските жени, коренно различно от това на немюсюлманките и възприемам за нормално да не разбирам всичко, което за мен необичайно в техните традиции; от друга страна горното е показател за крайностите, до които отношенията между и към човешки същества стигат, когато са водени от фанатизма. Дали е религиозен, националистически или друг, фанатизмът е пагубен за всяко човешко същество. С огорчение и притеснение виждам как България попива с всеки изминал ден по-голяма доза фанатизъм и оправдава невежеството, омразата и насилието към част от населението си именно с добре опаковани аргументи като национални ценности, традиции, етнос и прочие. Ако Литва, една от най-консервативните държави в Европа, която наскоро дискутира забраната дори на информационни материали, които съдържат информация на тема хомосексуалност, има в телевизионната си програма новини на литовски, руски и полски, тогава какво остава да се говори за България? Без значение какъв ще е изходът от евентуален референдум за новините на турски език, ако въобще такова убийство на всеки принцип на равенството и разбирателството бъде проведен в действие, според мен тази държава е за закриване.

*Оригинално заглавие на публикацията „Terrorism that’s personal (12 images)”, автор Jim Verhulst, редактор на Times’ Perspective, фотограф Emilio Morenatti, Associated Press

Джемини Презареждане 2.0

Да избегна дългите обяснения вбъдеще:

Това (версия 1992-февруари 2009):

И това (версия ноември 2009):

Са две различни неща.

И макар, че пише друго на сайта им, аз нямам нищо общо с новата версия.

За което много се радвам.

И това тук:

също не е вярно.

P.S. Като разгледах сайта и понаучих разни неща, мисля, че най-точно може да се каже, че няма БГО Джемини версия 2.0. БГО Джемини остана в началото на 2009. ТОВА сега е някаква компотена смес от някакви неща и хора и …мдам.

А ето защо аз не съм там.

Ехо..ехо..о…олеле

Както предположих, но не споделих в предния си пост, ехо от публикуваният текст на страницата на БГО Джемини, имаше. Не споделих, защото се надявах да не бъде толкова неадекватен и лаишки, колкото очаквах.

Вестник „Новинар“ или са с новинарски застой, или пестят средства и време да пишат достоверни материали. На първо време, заглавната им електронна страница е пълна с глуповати и нагледни примери „Защо този вестник не предлага журналистика“ и „Как да представим махленските клюкини и безмислие в опаковката на вестник“. Редакцията се опитва да разсмее читателите с изтъркан евтин виц и редакторски коментар, в който се казва: „Усмихни се, България! След като и гей организацията ни се разцепи, в нашата държава нищо свято не остана. Както на седесарите и на социалистите, които са пред разцепление, така и на хомосексуалистите им остана само едното красно име, както казваше Рачко Пръдлето. Сега, когато гей отиде в супермаркет и му нарежат предварително шпека, няма кой да се бори за правата му, защото задникът му не е касичка, за да му дават нарязан салам.“ (само „хетеросексуален, но любопитен скрит гей“ може да измисли такава …хм…шегичка. Оставям без коментар елементарното сравнение между хранителен продукт и правата или сексуалната ориентация на един човек. Само ми е интересно какви хора работят в тая редакция?!….)

За изненаданите: Новинар е именно вестникът, който дава трибуна на пишман ентелегенти като Калин Руменов (на когото беше отнета наградата „Черноризец Храбър“ заради разисъм и ксенофобия и нарушаване на етичните журналистически стандарти). Същият вестник, който вече 8 години се класира в първите места за най-пристрастен, дискриминативен (не само по ЛГБТ въпроси) и най-непроверена или откровена подвеждаща информация по социални въпроси.

Повод за думите ми са и следните конкретни примери (подчертани):

„Джемини” пред разпад заради вътрешни неуредици

Българската гей организация „Джемини” е пред разпад, научи „Новинар”. Екипът й се опитва да разреши кризата в редиците си, но към момента дейността на „Джемини“ е замразена, признаха от ръководството на организацията. Проблемите на „Джемини“ започнаха преди няколко месеца, когато дългогодишният изпълнителен директор на организацията – Аксиния Генчева, подаде оставка заради конфликти с членове от управителния съвет. Вероятността организацията да продължи съществуването си граничи с нулата, коментира Генчева, която вече не живее в България. След нейното напускане „Джемини” не успя да се възстанови. Извиняваме се за създаденото неудобство и се надяваме да намерим скоро решение на проблема, пишат още от ръководството на организацията на официалния си сайт. През последните две години „Джемини” нашумя с острата си реакция във връзка с новия Семеен кодекс. От организацията настояха двойките с еднаква ориентация също да могат да сключват фактически брак и да осиновяват деца.

Искането за промяна в кодекса стигна дори до комисията за защита от дискриминация, откъдето препоръчаха на Министерския съвет да одобри сключването на фактически брак и между хора от един и същи пол. „Джемини” са известни и с двата гей парада, които бяха проведени в две последователни години. Шествията предизвикаха бурни реакции от страна на националистически организации и движения. Срещу двата парада се обявиха и от Българската православна църква. За да изразят несъгласието си с последната проява на „Джемини” през юни пък, студенти от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” дори излязоха на протест.

Първо, каква новина е това?!?!?! Самото изявление на сайта започва с „Вероятно повечето от Вас знаят…“ Не знам какво е признало „ръководството“, след като не то публикува този текст и главата на триглавата (пардон, петглавата) ламя Кръстева не си вдига телефона и не отговаря на писма. Гочева, автор на текста в Новинар, сигурно я е причакала пред портата в Пазарджик да я пита ко стаа у тая организация.

Вероятността Джемини да продължи съществуването си е обратно пропорционална на вероятността Новинар да напише нещо смислено на ЛГБТ тематика, ако мога така да се изразя. Хайде, да не бъда крайна – има някаква вероятност, докато съм спала, в пристъп на сомнабулизъм да съм се обадила на Новинар по международния си телефон и да съм изказала мнението си, макар че никога за 7 години не съм коментирала с и в медиите оперативната дейност на организацията и отношенията с Управителния съвет. Също така, съществува вероятност да имам раздвоение на личността и, докато с група хора се опитваме да оправим глупостите, насадени от Кръстева и Георгиев в Джемини, всъщност второто ми аз да е оте*ало БГО Джемини и изобщо да не помага да първото ми аз. За Бога, Гочева, понеже не съм в България, не значи, че нямам интернет и не чета какви ги пишете от мое име!

И последния бисер – „двойките с еднаква ориентация“. Журналистите в България (и рядко извън нея) са ме изненадвали до какви смислови и лингвистични абсурди стигат, за да произведат изречение, но някои, като това, държат първенството.

За жалост, между редовете само – голям шум се вдигна около прайдовете и СК, но за журналистите Джемини би трябвало да е известна с други свои действия – НК през 2002 и 2005, Закона за защита от дискриминация и т.н. Това само показва, че медиите са толкова предвидими и манипулируеми, че чак жална им майка. На бас, че мога да пусна сега пресрилийз, че на 19 септември 2009 аз и Деси ще сключим граждански И църковен брак в градинката на Св. Седмочисленици и половината журналя ще публикуват снимка на мен и бившата ми (която също се казва Десислава), но като цяло, ще дойдат всички в градинката, без никой от тях да провери или напише, че това (все още, засега) е невъзможно в България. /За останалите, ака приятели, ще ви пиша на коя дата да си резервирате билет за Брюксел по същия повод:)/

На фона на горното, все пак има две хубави новини: първата, че 22 журналисти участват в ежегодния конкурс за отразяване на социална тематика на ЕК „For Diversity. Against Discrimination.“ Втората новина е просто заключение, с което съм съгласна, макар и със съжаление и доза жал: че българина като цяло и изпростял максимално.

Новина овреме

Джемини се прокашля, въздъхна примирено и проговори…:

Уважаеми членове и приятели на БГО Джемини,Вероятно повечето от Вас знаят, че в момента БГО „Джемини“ не фунцкионира оперативно. Екип от доброволци и членове се опитват да разрешат създадената вътрешна кризисна ситуация и несъгласия с настоящият Управителен съвет, поради което от известно време дейността на организацията е замразена.

Имайте предвид, че запитвания, молби за консултация, заявления за членство и регистрации на сайта ще бъдат разглеждани след разрешаване на сегашната ситуация.

Уважаеми членове, ако имате желание да се свържете с екипа, пишете на личните електронни адреси на съответните лица. С членовете на Управителия съвет можете да се свържете чрез формата за контакт на сайта или на посочените в сайта координати.

Извиняваме се за създаденото неудобство и се надяваме да намерим скоро решение на проблема.

Всички попове на наряд за хомосексуалност

Няма как да пропусна такава новина. Хем ми е мъчно за автора, хем ми стана жалко за Църквата, хем се чудя на християните в какво още вярват в тази Църква…

Ваше Светейшество,Обръщам се към вас с голяма болка в сърцето наблюдавайки как се позори и петни името на Българската Православна Църква.

Прочетох от българските вестници за случаят с Ректорът на Софийската семенария Епископ Сионий и за незаконото съжителство на главния секретатр Епископ Наум с друг мъж в неговият апартамент в Светият Синод.

Ваше Светейшество аз ви познавам като един истински и морален служител на Светата ни Църква. Вие трябва да вземете незабавни мерки за очистване името на Светата ни църква от духовници, които със своите действия и постъпки позорат името на Православнта църква в България.

В правилата на светите апостоли 25 правило много ясно казва как трябва да се постъпи с духовници, които се занимават с блудство. А правилото гласи: “ Епископ, презвитер или дякон, който бъде изобличен в блюдство, в клетвопрестъпление или в кражба нека бъде низвергнат от свещен чин, но без да бъде отлъчен от църковно общение…“
А също апостол Павел в посланието си до ЕФЕСЯНИ глава 5-а казва: “ А блюдство и всяка ничистота или користолюбие дори и да не се споменуват между вас, както прилича на светии…Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив изобличавйте ги.“

Ваше Светейшество, ако Вие и Светият Синод не вземете незабавно мерки и не отстраните тези служители от техните позиции това показва че и вие сте покварени както тези служители.

Светият Синод трябва да направи проучване сред всички монаси в България И ОНИЯ КОИТО СЕ УСТАНОВИ ЧЕ СА ХОМОСЕКСУАЛИСТИ ДА БЪДАТ ОТСТРАНЕНИ ОТ СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА ЗАЩОТО ПЕТНЯТ НЕЙНОТО ИМЕ.
НИКОГА В СВОЕТО ИСТОРИЧЕСКО
МИНАЛО БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА НЕ Е ИМАЛА ТАКОВА ПОКВАРЕНО ВИСШЕ ДУХОВЕНСТВО КАКТО ДНЕС. И ВИЕ СТЕ ПРИЧИНАТА ЗА ТОВА. КАК МОЖЕ ДА РЪКОПОЛАГАТЕ ДУХОВНИЦИ ЗА ЕПИСКОПИ ИЛИ МИТРОПОЛИТИ ЗА КОИТО ВСИЧКИ ЗНАЯТ ЧЕ ТЕ СА ХОМОСЕКСУАЛИСТИ.

Аз искрено вярвам в Бога и милея за името и авторитета на Българската Православна Църква, но ако видя че Светият Синод отново не прави нищо и като винаги се спотяйва аз ще започна осилена акция чрез българскате вестници и телевизия и ще настоявам за отстраняване на всички покварени духовници.

Патриарх Максим ръкоположи двама архимандрити за епископи на света литургия вчера. Йоан получи титлата Знеполски епископ (вдясно), а Наум - Стобийски епископ (в средата). Снимка: Борислав Николов

Как е възможно Епископ Наум да живвее в апартамент на Светият Синод със своят любовник и никой да не вижда или да не знае това. За какво имате тази охрана, Те не знаят ли кой има право да живее в Синодалната палата и да не позаволяват на външни лица да живеят там.

Но те може би са се страхували да не бъдат уволнени от главният секртар на Синода Епископ Наум. Как той може да служи в Александър Невски и да дава благословение, когато той целият е потънал в грехове и няма над себе си Божията благодат.

Знаете ли че заради скандала с Епископ Сионий тази година в Софийската семенария има подадени само осем молби за първи клас в семенарията. Ето такива духовници като Епископ Сионий и Епископ Наум ще накарат българите да се откажат от Православната църква и да потърсят църкви с истинско морално духовенество.
Моля Бога дано ви даде достатъчно разум за да изкорените злото от светата ни Църква.

Целувам светата Ви десница и оставам Ваше во Христа чадо,

Свещеник Стефан Михайлов
Вашингтон, САЩ

Сега да чакаме фотоалбум на хомосексуалните църковни разгулници и прошнурован журнал след направената проверка с отметка „Х“, „не Х“, „да се потвърди!“. Интересно ми е само колко време ще му отнеме на Свещеник Стефан Михайлов да сертифицира в гейство всички попове в България. А още по-интересно ми е Църквата с колко „не Х“ попове ще остане след вечерната проверка? 20? 30?

Докато още размишлявам по калкулацията, се оказа, че авторът на писмото бил низвергнат от Църквата през 82-ра. На първо място, и в общуването с Него си има процедури и входящи номера („противно на каноничните правила (писмото) е отправено на Негово Светейшество Максим патриарх Български и митрополит Софийски чрез медиите, а не чрез деловодството на Патриаршията.“) Второ, “Стефан Михайлов е бил свещеник до 1982 година, когато е низвергнат като второженец и няма право да се титулува като свещенослужител.“ Оказва се, че блудният син Михайлов е искал да се върне в бащиното лоно, но тъжденията му са били напразни и сега си отмъщава на цялата си (хомосексуална бивша) рода. Дребнаво заяждане от моя страна, наистина. Така си е, бивш поп и бивш гей няма…

За предстоящият прайд в Иран…опс, в България

Тези дни нямам време да пиша сама, но крос-постовете обясняват какво искам да кажа.

По-долу има транскрипция на предаване по „Хоризонт“ от онзи ден. Легенда: ИН – Ирина Недева, АД – Ангел Джамбазки, АГ – Аксиния Генчева, СП – Станимир Панайотов)

Джамбазки не казва, че гейовете не са хора, но говори други пълни глупости.

22 юни

Хоризонт до обед

Водещ Ирина Недева

разговор с председателя на комисията по ред и сигурност в столична община Ангел Джамбазки:

ИН – Здравейте, господин Джамбазки.

AД – Здравейте.

ИН – Вие си позволихте да изкажете своето становище, негативното си отношение към хомосексуалния парад, който ще се проведе на 27-и юни; има ли вероятност общината да преразгледа разрешението за провеждането на този парад?

АД – Много би ми се искало да го преразгледа, но това е задължение и работа на администрацията, така че аз не мога да кажа дали ще го преразгледа, или не. Но, надявам се да го преразгледа.

ИН – Вие се надявате общината да го преразгледа? Вие сте председател на комисията по обществен ред и сигурост…

АД – Това е така.

ИН – Tова означава ли, че предприемате стъпки, с които искате да постигнете преразглеждане на това решение? Написал ли сте писмо до администрацията…

АД – Направих каквото ми е по силите, да.

ИН – Какво е то?

АД – Направих каквото ми е по силите, в духа на правомощията, които имам като общински съветник и председател на тази комисия, да разговарям с хората в администрацията, които взимат тези решения.

ИН – Искам да ви попитам вашата позиция съгласувана ли е с политическата партия ГЕРБ, от която се водите официално общински съветник, и с ВМРО, другата политическа формация, на която принадлежите? Тоест това становище ли е на ГЕРБ?

АД – За становището на ГЕРБ трябва да питате неговия председател г-н Цветанов. Но това е становището на ВМРО.

СП – Господин Джамбазки, Станимир Панайотов…

АД – Само секунда, само секунда…

СП – Окей.

АД – Становището на ВМРО е, че такъв парад е излишен, освен че създава затруднения за администрацията и за града, което е едната гледна точка, но да речем, че много хора биха искали да изразят някакво мнение и позиция и с това затрудняват останалите – да речем, че това не е най-важното. Личното ми мнение и становището на ВМРО е, че такъв парад е абсолютно излишен и вреден за българското общество. И каквото беше по силите ми направих, за да убедя колегите ми от политическата група на ГЕРБ в общинския съвет…

ИН – А учудва ли ви това, че освен вас, никой не прави политически изказвания на тази тема? Нито един от политиците в България?

АД – Ами това си е тяхна работа. В смисъл явно избягват във време на избори да си създават врагове. Но аз мисля, че това са теми, по които не трябва да се избягва разговора. И позициите трябва да бъдат ясни. В края на краищата тези неща са въпрос на политика в най-чистия й вид. Или подкрепяш нещо. или не го подкрепяш. В случая ние от ВМРО не подкрепяме провеждането на подобен парад.

ИН – Господин Джамбазки, въпрос от Станимир Панайотов.

СП – Господин Джамбазки, аз останах с впечатление, че от една страна вие извършвате чисто административните си функции, в позицията, на която служите, от друга страна вие правите някаква форма на политическа сугестия към ГЕРБ като ваш партньор. На мен това ми се струва малко меко казано нередно, при положение, че нямате координирана обща политика и становище въобще по въпросите за гей и лесбийски права в България.

АД – Само ще ви поправя, че аз административни правомощия нямам. Общинския съветник има представителни задължения и права и неговата работа е да формира политики, политически позиции и политически мнения. Ако бях служител на администрацията, нещата щяха да бъдат различни, но аз не съм.

АГ – Извинявайте, аз искам да ви попитам – в какъв смисъл различни? Тъй като вие сте председател на комисията? В какъв смисъл шяха да бъдат различни?

АД – Когато работиш в една администрация, имаш служебни правоотношения. Когато кмета или съответния началник взима решение, администрацията трябва да го изпълнява…

ИН – Само за миг, защото времето ни е ограничено. Г-н Джамбазки, ако правилно го разбирам, ако той беше администратор в случая, щеше да забрани парада. Нали така, г-н Джамбазки?

АД – Ако имах възможност, щях да го забраня, да.

ИН – Така. За това въпросът и към вас, и към обществото е следният… Нека да кажа, че направихме опит да се свържем със столичния общински съвет и с неговия председател Андрей Иванов, който е също от най-голямата партия в общинския съвет. Като до този момент ние нямахме и нямаме потвърждение за това, че можем да получим едно становище по отношение на това, дали действително общината й се иска да забрани този парад, дали ще уважи тази позиция, изказана от председателя на комисията по обществен ред и сигурност. Но въпросът ми към вас, г-н Джамбазки, е следният – ако националисти и гевни хора атакуват гей-прайда, вие ще се радвате ли, щом сте против провеждането му?

АД – Не е въпрос на радост. Общественият ред трябва да бъде спазван, така че… Такива неща трябва да бъдат парирани от органите на МВР и да се спазва закона.

ИН – А не смятате ли, че с подобни изказвания подклаждате подобен тип…

АД – Не, не смятам.

ИН – …прояви на враждебни чувства към упражняването на човешки права?

АД – Не. Не смятам

АГ – Tогава защо смятате, че прайда ще подклади позитивни настроения към хомосексуалността, ако вашите изказвания няма…

AД – Защото прайда, тук бих предпочел да намерите някаква българска дума, е демонстрация на нещо, което за мен не е добре да бъде демонстрирано по улиците. За мен демонстрацията на…

СП – Имам чувството, че 10 минути говорим за вашата хетеросексуалност, г-н Джамбазки…

ИН – Нека да не започваме за хетеросексуалност и хомосексуалност – кое е по-добре и кое е по-лошо, защото това въобще не е темата на този разговор.

АД – Не е темата, разбира се.

ИН – Г-н Джамбазки, само в Саудитска Арабия и в ислямския свят са трудни или са забранени гей-парадите. В Западна Европа са разрешени.

АД – По същия начин ексхибиционистите могат да решат да направят свой парад. Нали така.

СП – Не мога да реагирам.

AД – Вие ще бъдете ли за или против това да се разхождат само по шлифери и да ги развяват от време на време.

АГ – Да, но проблемът е, че видимо националистките и фашистките организации се ползват с протекции от страна на общината, разбирате ли?

АД – Не.

- (AГ и АД говорят един през друг)

АГ – Не смесвайте вашите правомощия, дадени ви по закон, с личното ви мнение.

АД – Да ми обяснявате, че общината толерира националистически или фашистки организации е абсолютно нелепо и невярно.

ИН – Не обясняваме, а питаме.

АД – Не, не е така.

ИН – Питаме, дали след вашата позиция няма да се окаже, че се толерират националистически прояви. срещу упражняването на правата на сексуално различните

AД – Не, няма да се окаже. Ми те ексхибиционистите сексуално различни ли са?

ИН – Приключваме този разговор с една яснота – г-н Джамбазки ако имаше административна сила, гей-парад нямаше да има в България, както няма и в Саудитска Арабия.

После, Страхът няма лице, via Помъдрелите момичета

А страхливците не показват своите или се крият зад имунитета, даден на всякакви престъпници в тази държава.

Снощи, в нощта на 24ти срещу 25ти юни, само два дена преди Rainbow Friendship шествието са извършени няколко атаки над места, за които се знае, че се посещават от ЛГБТ хора.

Атаките стават по едно и също време, около 3.30 часа сутринта, когато фашизоиди със скрити лица и качулки хвърлят коктейли молотов по:

- хотел на Дим Дуков, една от малкото популярни личности, които не се страхуват да покажат, че са част от ЛГБТ общността;

- гей бар In Da Club;

- заведение, посещавано предимно от ЛГБТ хора и травестити.

На всички е ясно, че зад атаките стои Национална Съпротива, ударната скин-наци-фашо-лумпен група на БНС, лидерствана от лицето Боян Станков – Расате. Той обаче в момента е пазен от кандидат-депутатски имунитет, тъй като, не забравяйте – БНС участва в парламентарните избори на Република България, а в листите им са Расисте, д-р Иван Георгиев и всякакви изчадия от групировки като Кръв и Чест и така нататък.

В деня преди атаките един от организаторите на шествието е нападнат в гръб от самия Боян Станков и негов млад адепт (ало, Хайдер) на излизане от национална телевизия. Естествено, нападателите не могат да бъдат арестувани, защото у нас откровено нацистка пратия може да се регистрира и да участва в парламентарни избори, да има медии, да използва реч на омразата и нацистки символи, да извършва побои, да плаши журналисти и ДА ВЛЕЗЕ В ПАРЛАМЕНТА, ако си напазарува или и прелеят гласове.

В същото време един от билбордовете на шествието е залят с кафява субстанция, вероятно бензин или нафта, но явно не е достигнал акъл как да се подпали. Няма да ви светна, амеби.

В същото време две момчета (гей и стрейт) са пребити посред бял ден на спирка в София, като никой от присъстващите наблизо не се е намесил. Защо? ми били педераси и хич не се харесали на няколко любезни спортни фена.

В същото време столичният общински съветник хер Флик (на която община всички ние, гей и херетосексуални хора плащаме данъци) обявява в ефира на националното радио, че ако има административни правомощия, би се постарал ЛГБТ хората у нас да се чувстват като в Саудитска Арабия.

В същото време млади богослови и нео-нацисти-пагано-тенгристи заедно правят литийно шествие с хоругви из центъра на София, където не биха били допуснати да протестират нито гей хора, нито еколози, нито когото и да е било с някакво гражданско самосъзнание. Парадите на идиотизма не е ли редно да се забранят?

Само че, другари и господа страхливци, скрити зад качулки, имунитети и протекции, ние, за ваш ужас, ИМАМЕ ЛИЦА.

И ще видите всички тези лица в събота.

И ако вече отброявате дните до 5 юли, тогава трябва да прочетете и Кандидат-депутатско… upated на Бай Далай.

Идентичност

Борбата за супата от определения е започнала много отдавна, но не и у нас. У нас, като идентичност и ниво на говорене сме все още в 64-та година на миналия век, само десетина години преди СЗО да обяви, че нормалните сексуални ориентации на човека са хетеросексуалната, хомосексуалната и бисексуалната. Остават ни само десетина години до това съдбоносно решение, а на мен ми се иска да ги направя поне 9 години и 11 месеца. Ако самите хомосексуални не правят разлика в собствената си различност и самоидентификация, то как се очаква околните да правят? Дори и егоистично погледнато, ако ти си гей, може да не те касае персонално идентификацията на транссексуалните примерно, но да си травестит и да наричаш себе си транссексуален е наистина малко объркващо, за теб самия и за околните.

По убеждения, аз съм против идентификацията и категоризирането. Това винаги е ограничаващо. Колко връзки с жени и колко секса са достатъчни, да вземеш тапия за лесбийка? Активните гейове броят ли се за гейове? Като си гей, трябва ли да обичаш да носиш рокли, или това те прави по-малко, некачествен, гей?  Ако намирам Робърт Патинсън за ужасно сексуален, това прави ли ме хетеросексуална?

Против категоризациите съм, защото свободата да се самоопределиш всъщност е заграждението, в което се вкарваш сам и трябва да приемеш сексистки, мачистки норми и със сигурност в един момент това ти създава неудобството да не се чустваш добре в собствената си кожа.

Всъщност, проблема на бг-ЛГБТ-то не е в националистите, или в законодателството, или в генерално хомофобското мнение на широката общественост. Същественият  проблем на бг-ЛГБТ-то е собствената му идентификация и вътрешно неприемане. Освен граничните нарушители, които са ме разсмивали, отчайвали и ядосвали, това, което наистина ме вбесява и натъжава е липсата на самосъзнание в бг-ЛГБТ-то.

Всъщност, бг-ЛГБТ-то има проблем с това да е ЛГБТ. Те уж са ок с това, но всъщност искат да се показват само в ранните часове на нощта, под земята и на тъмно. Дали пък бг-ЛГБТ-то не е част от някаква вампирска клика? (моля тук близките ми приятели да не ме бъзикат за Twilight!) Уж са ок, че са ЛГБТ, обаче не искат да живеят като такива, предпочитат да правят секс в тоалетната на Мола и не ги интересуват избори-мизбори, закони-макони, права-мрава. Уж никога не са имали проблем с това, че са ЛГБТ, ама после се оказва, че никой не знае, че на Жоро гаджето, за което говори сутрин в офиса, всъщност не се казва Мария, а мама и тати познават Пешо като „най-добрия приятел от години“ на Жоро или, класиката в жанра, „колегата от университета“ или „съквартиранта“.

Няма да пиша повече, защото един приятел се съгласи, че обичайно острия ми тон сигурно  ще разбуни излишно духовете и всъщност никой няма да разбере какво искам да кажа.

Само ще споделя с вас някои събития, които ме изкушиха да пиша за идентификацията на хомосексуалните у нас.

Стана известно журито на Mr Gay Man Bulgaria

Не пропускайте коментарите, не новината привлече вниманието ми.

Интервю с Джаки от клуб Александър, Варна:

„Христо: -След няколко месеца в София вероятно отново ще се проведе гей парад. Тази година запланували ли сте „Варненски Национални Гей Празници”?

Джаки: -Ние сме категорично против всякакви паради, защото не смятаме, че гей обществото има нужда да излиза на улицата като циркова трупа, това не е представление на клоуни, които хората трябва да сочат с пръст, да шушукат и да се присмиват. Травестите в България или поне тези във Варна и в частност звездите от Шоуто на Александър се издигнаха до ниво на скъпо платени артисти с много и различно участия в шоу програми, клубове, ВИП партита и събития. Ние искаме да правим спектакли на високо ниво и засега успяваме.
А и макар да прозвучи популистко – не смятам, че е редно да се налага на българските майки и бащи да обесняват на невръстните си деца, защо по улиците пеят и танцуват мъже облечени с рокли посред бял ден. Все пак колкот и да ни се иска обществото ни не е дораснало до такова ниво, а и лично мое мнение е, че и няма нужда.

Разбира се, че ще има Национални Гей Празници и тази година. Това е традиция създадена за първи път при нас, единствена по рода си и устояла на времето. Официалните дати са вече обявени на сайта на Mix club Alexander.“

Ъъъ. ко речи? После, в коментарите, Джаки се доразвива, за да окафени съвсем пейзажа. Сигурно ще изсъскам яко, ама на това: „Смятам, че да поддържаш най-големия микс клуб в България и да го превърнеш в легенда означава нещо. И това се е случило единствено и само, защото обичам това място, работя с много любов и влагам цялата си енергия и емоция в това….Александър е институция, всички са едно голямо и щастливо семейство, колкото и популистко да звучи.“

Пък аз си мислех, че институцията микс клуб Александър я създаде и популяризира един от най-известните (може би най, всъщност) травестити. Грешка, ТРАВЕСТИТИ, в случай, че Джаки или някой друг не е прочел правилно.

И после, сагата продължава. Някои хора като хваната кофата с акита и не им стигат вентилатори.  Mix Club Alexander официално се обяви против Гей парадите. Отново не пропускайте коментарите.

За десерт по темата със самоприемането и идентификацията като общност.

(Ето картинката в оригинал)

Изведнъж аз съм описвана като детероден и детеизносващ орган в събирателното „те“ и „тях“. Не съм сигурна какъв е проблема на момчето. Това, че съм жена? Или че предпочитам да правя секс в дома си? Или е проблем, че имаме дете? На мен пък не знам какъв ми е проблема, може би че пича е космати гърди без име и снимка? Ениуей, градивната критика (хихик) към мен я не е толкова важна, обръщам внимание на самооценката на един бг-гей, което не е изключение, а често срещано явление.

И последно, като епилог. На конкурса Mr. Gay Man в ID Club чух като аргумент на участник да се даде по-ниска оценка, защото „избираме момче, а не момиче“. Това, което не чух, беше извинение за ултра сексистката и хомофобска шега, която и без това не беше никак смешна. Явно и в самото бг-ЛГБТ трябва да се въведе дрескод – гейовете с косми, по лицето и торса, задължително по краката, задължителна миризма на потен кон, да люпи семки и да плюе люспите наоколо, в това число по косматите си разгърдени мъжествености, да не се къпе твърде често (всяка неделя е един мъжествен период за хигиенизиране), като специален талант да представи рекорд по опикаване на публиката и, абсолютно задължително! – да пие Каменица!

Ако не се бях хванала на хорото с ЛГБТ равноправитето, сега щеше да е момента да кажа: да ви … и у гейовете, и у ЛГБТ-то.

Клетото създание Проф. Ъмбридж

Finally figured it out! Прототипът на Проф. Ъмбридж от не-знам-кой-вече-филм за Хари Потър всъщност е… клетото създание Емилия Масларова! Открийте разликите…

Клет Министър

в. Новинар: Масларова праща инвалиди на работа в тотопунктовете (16.02.2008)

Обувки с леопардова окраска разходи вчера из парламента социалният министър Емилия Масларова. Снимка Люлин Стаменов

Емилия Масларова винаги ме е изумявала. Срещите с нея, макар и виртуално, винаги са предлагали разнообразие и доза съжаление в моя ден. След години ще помня Масларова (надявам се да я помня, а не да я виждам все още) с марковите парцалки как внимава да не си накаля токчетата по неасфалтираните улици на Филиповци, визията а-ла немска порноактриса и прическа „Обичам ABBA и епохата им живее в косата ми!“, бисерите, казани от нея на пресконференции, когато, по момичешки наивно, не схваща дори какъв е въпросът, но дава още по-неадекватен отговор. За разлика от предшественичката си, която излъчваше чиста, неподправена и отегчена злост, Масларова излъчва всячески и медийно наивност и глупотевина.

Другото, с което ще я запомня, е, че е клет министър. Няма да коментирам благотворителните  риалити шоута с огромни хонорари за участващите ВИПове (аааааааааааахахаххаха), а включването на Еми в такива.

Когато Николай Кънчев оповести, че в следващия брой на Big/VIP Brother Масларова ще сготви вечеря, си помислих две неща: първо, че тая жена тотално си е загубила ума и кой, по дяволите, я избра за тоя социален пост и, второ, действително си я представих как завива сърми и пълни чушки в кухнята на шоуто. Последното ужасно би й отивало на политиката и на визията. Тя, с марковата порно-визия, розови бузи и престилка с натюрморт от домати в купа пред фурната.

Но не би!

Масларова пусна писмо до медиите и до Нико Тупарев, да каже какво мисли за цялата работа. Цялото й писмо четете в Капитал.

Неадекватността на изказването й вече разбуни много духове в блогосферата и доведе до създаване на фен клуб във Facebook.  Аз искам да акцентирам само на няколко неща от писмото й. Граматиката на Министър Масларова оставям на Ваша преценка, както и на учителя й по български език в 4 клас.

„Харесвам идеята да се приобщите към усилията на българската държава и българското общество да направят по-добра съдбата на тези от нас, които животът е ощетил.“ Самооценката кого съдбата е ощетила ми допада. Е ли пък ВАС ако не Ви е ощетила, ние за къде сме…

„Надявам се да сте постигнали целите си, защото държавата има нужда от съюзници.“ Държавата е едно нещо извън хората, намира се някъде между Румъния и Турция и го виждаме само в праймтайма, но винаги е замаскирано, за да се гарантира анонимността му. Държавата действа самичка и чака риалити шоута, към които да се приобщи.

„Надявам се също така, че нуждите на едно шоу няма да обезсмислят (…) каузата на благотворителността. (…) Или няма да бъде забелязана както трябва от разточителните пиршества на масата в Къщата на ВИП БРАДЪР.“ Затова ли не искахте да готвите вечеря?

„Че „живучкането” или страстите в Къщата …“ След „разпищоля“ на Сергей Станишев, Масларова вдига летвата с „живучкане“.

„За жалост, вие не приехте предложението ми за участие на една млада българка, която съвсем ненатрапчиво изпълнява моралната си мисия в продължение на три години, като се грижи за едно клето създание.“ А?!

А!???????????????????????????????????????????????!!!!

Клето създание?! Пролетариатът на Масларова се състои от неощетени от съдбата работещи българи и клети създания, за които някой се грижи.

„Вие нямате нужда от вечеря, приготвена от социалният министър–а примерът именно на Аделина. (…) даде вълнуващ пример за безкористна и сърцата отзивчивост към уязвените от съдбата. (…) примери като нейния са всъщност ЖИВОТЪТ.“

Последните три цитата са скандални. Това писмо ми обясни на мен самата защо социалната ни политика е ялова и защо хората с увреждания и ромите са, като цяло, неработещи. НЕ защото не могат, о, вярвайте ми, могат, а защото са клети създания, за които някой трябва да се грижи. За съжаление, животът не е такъв, какъвто го описвате, Масларова, а случаи като този на Аделина са показателно изключение, именно защото човекът, от когото зависи социалната политика на държавата, използва класификации като „клети създания“. Аз познавам едно клето създание, Капка Панайотова, изпълнителен директор на Център за независим живот – София, която по решение на ТЕЛК е с над 70% нетрудоспособност. Работният ден на Капка е 18 часов. Клетница, а?

Създадената легитимна система за невъзможност на хората с увреждане да работят, е изцяло поддържана от Масларова. ТЕЛК решенията са сбъркани концептуално – те освидетелстват НЕвъзможността за работа, а не капацитета и възможностите на един човек. Хората с увреждане получават месечна добавка, извинете – месечна подигравка, в размер на около десетина лева, както и безплатна карта за градски транспорт. За чий им е?! Когато някой не може да излезе от вкъщи, за да отиде на работното си място на 6-тия етаж без асансьор, за чий муй му е безплатната карта за градски транспорт!? С месечната подигравка какво да си купи? Валиум, да не вдига кръвно от такива малоумни изцепки на добре облечената социална глава?

Госпожо Масларова, Вие сте едноКЛЕТъчен Министър и, според мен, видимо имате специални потребности. Единствено mentally challenged човек може да издрънчи с подобни глупости.