Персоналният тероризъм*
Снимките в тази публикация са смущаващи.
Обикновено смятаме тероризма за политически акт.
Понякога, обаче, той е много личен. Не правителство или партизански бунт са хвърлили киселина по лицето на тази жена в Пакистан. Направил го е млад мъж, за когото тя е отказала да се омъжи. Докато САЩ умува какво да прави в Афганистан – и в тази връзка, в Пакистан – трябва да осъзнаем както политически, така и персонално, че именно невежеството, неграмотността и мизогинията, които създават условията за подобни нападения с киселина могат да доведат до същите резултати в политиката. Николас Кристоф, колумнист в Ню Йорк Таймс, пътува до Пакистан миналата година, за да пише за нападения с киселина, публикува в есе следното: „Разследвах подобни нападения, които са често срещано средство за тероризиране и подчиняване на жени и момичета в регион в Азия от Афганистан до Камбоджа (там мъже много рядко са замеряни с киселина). Тъй като жените са без значение в тази част на света, нападателите рядко са разследвани, а продажбата на киселина обикновено не се контролира. Това е вид тероризъм, който започва да се приема като част от цялостната картината на региона…”
„Бангладеш наложи контрол върху продажбата на киселина, за да ограничи подобни атаки, но от друга страна в Азия е много лесно да влезеш в един магазин и да си купиш сярна киселина или хлороводород, достатъчни, за да разрушат човешко лице. Нападенията с киселина и изгарянията на съпруги са често срещани в части на Азия, защото жертвите са най-безгласните в тези общества: те са бедни и са жени. Първата стъпка е светът просто да забележи, да даде глас на тези жени.” От 1994 г. пакистанска активистка, която основана Асоциацията на прогресивните жени (www.pwaisbd.org) да помогне на тези жени „е документирала 7800 случаи на жени, които умишлено са били изгорени, попарени с киселина или подлагани на атаки с киселина, само в областта Исламабад. Само в 2 процента от тези случаи е имало осъден. „
Геополитическият въпрос е достатъчно труден сам по себе си: трябва ли САЩ да разпредели още войници и с каква конкретна цел? Докато американските политици обмислят вариантите, тук е рамката, която прави трудните решения още по-сложни: атаките с киселина само знак ли са за това колко малко може да направи САЩ да разреши и без това трудноразрешимите проблеми там – следователно, да се оттегли? Или, след като е обявила война на тероризма, трябва ли заради поетия дълг САЩ да защити жените като такива – като момичетата, изгорени с киселина от талибани в Афганистан, защото посещават училище – и които са преживели много сериозни персонални терористични атаки? В линковете по-долу има две есета (на английски език), с различни заключения по въпроса.
През август Perspective публикува в New York Times Magazine статия, която проследява историята на афганистанските сестри Шамсия и Атифа Хюсеин, които са нападнати с киселина, защото ходят на училище. Оригиналната статия е тук.
Две много умни, информирани наблюдатели стигат до противоположни заключения за подходящият политически курс на САЩ в Афганистан. Тук можете да прочетете извадки от аргументацията, която всеки от тях използва. Блогът на Steve Coll’s – “Think Tank” в NewYorker.com, в който той спори защо САЩ не могат да си тръгнат – „Ако се провалим в Афганистан?” (оригинален текст на английски тук).
В есе, озаглавено „Войната, която не можем да спечелим”, публикувано в Commonweal, Андрю Дж. Бачевич излиза с аргументацията, че се надценява важността на Афганистан за интересите на САЩ. Авторът е професор по международни отношения в Бостънския университет. Пенсиониран лейтенант, той служи между 1969 и 1992 във Виетнам и войната в Персийския залив. Той е консервативен критик на войната в Ирак. Целият текст в оригинал на английски език тук.
Оригиналната публикация на Николас Кристоф Terrorism that’s personal можете да прочетете тук.
Ирум Саид, 30 г., позира в офиса си в Urdu University of Islamabad, Пакистан, четвъртък, 24 юли 2008. Лицето на Ирум, гърба и раменето й са изгорени преди 12 години, когато момче, което тя е отхвърлила за брак, хвърлило киселина по нея насред улицата. Правени са й хирургически операции 25 пъти в опит да се възстанови от белезите.
Шамеем Акхтар, 18 г., в дома си в Джханг, Пакистан, в сряда, 10 юли 2008. Шамеен е изнасилена от трима мъже, които я замерят с киселина преди три година. Правени са й 10 пластични операции за възстановяване от белезите.
Ная Султана, 16 г., в дома си в Лахор, Пакистан, в сряда, 9 юли 2008. На петгодина възраст Ная е изгорена от баща си, докато спи, защото той не е искал още едно момиче в семейството. В резултат от изгарянето Ная ослепява и след като е изоставена и от двамата си родители, днес живее при роднини. Правени са й 15 пластични операции за възстановяване от белезите.
Шехназ Юсман, 36 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Шехназ е изгорена с киселина от роднина заради семейна разпра преди пет години. Правени са й 10 пластични операции за възстановяване.
Шахназ Биби, 35 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Преди десет години Шахназ е изгорена с киселина от роднина заради семеен скандал. Никога не са й правени пластични операции.
Канвал Каюм, 26 г., наглася фереджето си за снимката в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Канвал е изгорена с киселина преди една година от момче, за което отказала да се омъжи. Никога не й е правена пластична операция.
Мунира Асеф, 23 г., в Лахор, Пакистан, в неделя, 26 октомври 2008. Мунира е изгорена с киселина преди пет години, когато отказала на момче да се омъжи за него. Правени са й 7 пластични операции за възстановяване.
Бушра Схари, 39 г., наглася фереджето си за снимката в Лахор, Пакистан, в петък, 11 юли 2008. Бушра е изгорена с киселина, хвърлена по нея от съпруга й преди пет години, защото му е поискала развод. Правени са й 25 пластични операции за възстановяване.
Мемуна Кан, 21 г., в Карачи, Пакистан, в петък, 19 декември 2008. Менуна е изгорена от група момчета, които са я замерили с киселина, за да решат спор между семействата им. Правени са й 21 пластични операции за възстановяване.
Зейнеб Биби, наглася фереджето си за снимката в Исламабад, Пакистан, в сряда, 24 декември 2008. Зенйеб е изгорена по лицето с киселина, хвърлена по нея от отхвърлен за брак мъж преди пет години. Правена й е пластична операция за възстановяване от белезите.
Нейла Фархат, 19 г., в Исламабад, Пакистан, в сряда, 24 декември 2008. Нела е изгорена по лицето от киселина, хвърлена по нея от момче, за което е отказала да се омъжи преди пет години. Правени са й няколко пластични операции за възстановяване.
Сейра Лиаат, 26 г., позира за камерата, докато държи своя снимка отпреди изгарянето, в дома си в Лахор, Пакистан, в сряда, 9 юли 2008. Когато е била на 15 години, Сейра е била омъжена за роднина, който по-късно я напада с киселина, след като настоявал да живее с нея, въпреки, че семействата се договорили, че това ще стане, след като тя завърши училище. Правени са й 9 пластични операции за възстановяване от белезите.
Вероятно някои читатели ще сметнат тази публикация и снимките за смущаващи. Това е моята алегория за случващото се в момента в България, разбира се – преувеличено. Докато от една страна винаги съм приемала с любопитство и разбиране светоусещането и самовъзприятието на мюсюлманските жени, коренно различно от това на немюсюлманките и възприемам за нормално да не разбирам всичко, което за мен необичайно в техните традиции; от друга страна горното е показател за крайностите, до които отношенията между и към човешки същества стигат, когато са водени от фанатизма. Дали е религиозен, националистически или друг, фанатизмът е пагубен за всяко човешко същество. С огорчение и притеснение виждам как България попива с всеки изминал ден по-голяма доза фанатизъм и оправдава невежеството, омразата и насилието към част от населението си именно с добре опаковани аргументи като национални ценности, традиции, етнос и прочие. Ако Литва, една от най-консервативните държави в Европа, която наскоро дискутира забраната дори на информационни материали, които съдържат информация на тема хомосексуалност, има в телевизионната си програма новини на литовски, руски и полски, тогава какво остава да се говори за България? Без значение какъв ще е изходът от евентуален референдум за новините на турски език, ако въобще такова убийство на всеки принцип на равенството и разбирателството бъде проведен в действие, според мен тази държава е за закриване.
*Оригинално заглавие на публикацията „Terrorism that’s personal (12 images)”, автор Jim Verhulst, редактор на Times’ Perspective, фотограф Emilio Morenatti, Associated Press
5ти ЛГБТ Арт Фест
Петото издание на ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) ще се проведе от 1 до 4 декември 2009 г. в Център за култура и дебат „Червената Къща” в София. Тази година организаторите обещават още по-интересна и по-наситена програма, която ще включва филми, изложби, литературни прояви, дискусия, семинар за журналисти и др.
Официалното откриване на феста ще бъде на 1 декември от 18.00 ч. в „Червената къща” с изложби и прожекция на най-добрия гей-филм за 2009-та „Един британец в Ню Йорк”.
Фокусът на тазгодишния фестивал е „Куиър изкуство в Централна и Източна Европа”. За първи път в историята на феста на 3-ти декември ще бъде организирана и дискусия на тема „Куиър изкуство в Централна и Източна Европа – между изкуство и активизъм” с участието на Томек Китлински и Павел Лесковиц (Полша), Велимир Жерновски (Македония), Нора Хорват (Унгария), Станимир Панайотов (България) и др. Дискусията е посветена на изкуството като форма на активизъм или т.нар. „артивизъм” – новозараждаща се форма на политическо изразяване чрез изкуството. „Артивизмът” е шанс за авторите да изразят чрез творбите политически идеи, например тези за гей правата, които традиционно се възприемат трудно в по-консервативните общества.
Друг акцент в програмата на петия ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) е семинарът „Зачитащо говорене за ЛГБТ в медиите” с участието на журналисти и ЛГБТ активисти. Модератор на семинара ще бъде Яна Бюрер Тавание, автор на наръчник за журналисти „Отразяване на многообразието”, журналист и активист. Целта на семинара е да скъси дистанцията в диалога между двете страни и да бъде в помощ на журналистите в употребата на политически коректен език спрямо ЛГБТ общността.
Традиционно силната филмова програма тази година ще бъде още по-богата и разнообразна. Ще бъдат показани 12 филма от различни национални кинематографии, повечето от които носители на награди от фестивали в Кан, Берлин, Торонто, Лос Анжелис, Мексико и т.н.
Програмата на 5тия ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) включва още изложба живопис и дърворезба с участието на Мирела Караджова, Силвия Павлова, Сияна Карапанова и Ясен Згуровски, инсталация на Наталия Тодорова от The Fridge, както и литературно четене с участието на Бистра Величкова, Стоян Радулов, Станимир Панайотов, Емил Христов, Мартин Златев и др. и с прякото включване от САЩ на Николай Атанасов, автор на книгата „Органични форми”.
В рамките на феста ще бъде и премиерата на книгата „Портрети на мъже” на професора по семиотика Мария Шишеджиева-Попова.
Петият ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) се организира от Фондация „Ресурсен център „Билитис”, Център за култура и дебат „Червената къща“, Сдружение „Позор” и с подкрепата на Тръста за гражданско общество на Централна и Източна Европа (CEE Trust) и ЛГБТ Инициатива.
Целите на фестивала са да допринесе за социално-културната интеграция на ЛГБТ (Lesbian Gay Bisexual Transsexual) хората като запознае широката публика с ЛГБТ темите, представени чрез изкуството. Друга цел на фестивала е да запознае членовете на самата ЛГБТ общност с ЛГБТ културата, която се развива на местно и международно ниво.
Детайлната програма на Петия ЛГБТ Арт Фест можете да намерите на следните адреси:
http://www.facebook.com/home.php?ref=home#/event.php?eid=179785264564&ref=ts
http://www.redhouse-sofia.org/Events.aspx?search=%D0%B3%D0%B5%D0%B9
http://www.pozorcompany.com/about.html
В събитието във Фейсбук ще получавате своевременна информация.
Приятели блогъри, ще сме ви признателни, ако ни помогнете с разпространението на информацията за феста 
ЕП гласува резолюция срещу Литовския закон за цензура на публичната информация
За съжаление на всички, Баросо беше презибран (което не беше изненада, все пак, при липса на смислени опоненти). Само не разбирам защо евроскептиците не го подкрепят, след като той всъщност работи в полза на тяхната кауза.
Ето прясна новина от ЕП (сега на Новинар им се дава шанс за истинска и достоверна новина)
Литовския закон за забрана на разпространяване на информация на тема хомосексуалност и ограничаване на публикуването на списания за гейовете и лесбийките беше осъден от Европейския парламент.
Силно, но не междупартийно, преобладаващо мнозинство в ЕП прие резолюция, критикуваща новия закон в Балтийската страна – „Закон за защита на малолетните и непълнолетните срещу вредно въздействие на обществена информация“, която забранява публикуване на всякаква информация, свързана с хомосексуалността и бисексуалността. Законопроектът, който влиза в сила през март следващата година, включва всякакъв вид обекти, като например уеб сайтове, изложби, демонстрации и други публични събития, ако те могат да бъдат достъпни за деца.
В правен анализ на на законопроекта, направен от Европейската комисия, се казва, че неговата формулировка е твърде широка за тълкувание и на практика забранява гей литература, както и изобщо споменаването на хомосексуалност в училищата.
През последните месеци литовския парламент обмисля изменения и допълнения на закондателството, с което цели да ограничи И намали основните права на гейовете и лесбийките.
През юли, на първо четене на законопроекта, литовски народни представители от всички партии одобриха изменения, които предвиждат криминализиране на “хомосексуалните отношения в обществени места“.
Евелин Паради от Европейския регион на Международната асоциация на лесбийки, гейове, бисексуални, транс и интерсексуални (ILGA-Europe), заяви пред EUObserver, че ILGA-Europe приветства резолюцията: „Радваме се, че резолюцията беше предложена от междупартийна група на депутатите в ЕП, въпреки че много от консерваторите се противопоставиха на предложението, както и че тя призовава за конкретни мерки по отношение на правото от европейските институции“, каза тя.
Общо 349 депутати гласуваха в подкрепа на резолюцията, с 218 „против“ и 46 въздържали се.
Евродепутатът от Зелените Джин Ламберт (Великобритания), също подписала резолюцията, заяви: „Европейският парламент изпраща ясно послание до литовското правителство, че хомофобията няма място в Европейския съюз – не в нейното общество и със сигурност не залегнали в нейното законодателство. Литовския закон противоречи на договорите на ЕС, Хартата на ЕС за основните права и Европейската конвенция за правата на човека и трябва спешно да се отмени от това основание.“
Във вторник в парламента, еврокомисарят по правосъдието Жак Баро каза пред депутатите, че Европейската комисия е изказала своята загриженост за действията на литовското правителство.
През юли новоизбраният президент на Литва и бивш европейски комисар Далия Грибаускайте заяви, че гледа сериозно на нарушените човешки права, но не е имала друг избор, освен да следват конституцията на Литва и подпише закона.
„Въпреки това, ще се възползвам от правото да предложа промени в закона, така че той е съвместим с основните права на човека“, допълни тя.
Създадена е работна група от г-жа Грибаускайте за преразглеждане на закона.
В допълнение към новината на EUObserver, българските евродепутати Хюсменова, Панайотов, Първанова, Емил Стоянов, Калфин, Вигенин И Кирилов гласуваха в подкрепа на резолюцията. Следвайки неадекватната си политика или да е против, или да се въздържа, Димитър Стоянов не изневери на себе си и се обяди против резолюцията. Другите български евродепутати против резолюцията са Иванова, Михайлова, Неделчева. So… 7 ЗА срещу 4 ПРОТИВ. Нямам време сега да проверявам гласовете на останалите ни (общо 17) евродепутати, но мисля, че резултатите няма да са различни.
Voting results-> (още…)
Прайдът през погледа на правозащитник
БХК са публикували на сайта си два интересни анализа на прайдът Rainbow Friendship. Чувам мнението на БХК, поради няколко причини – Джемини и БХК работят добре в сътрудничество от много години; Марги Илиева беше адвокат по ЛГБТ дела доста време, още откакто ЗЗсД влезе в сила; пак БХК и Марги представляваха Джемини в няколко дискриминационни дела, в това число и срещу Волен Сидеров. С други думи, БХК, макар и не със специалнизиран фокус върху ЛГБТ проблематика, имат теоритически и практически опит в не-дискриминацията на база сексуална ориентация.
На пресбрифинга преди самият прайд Марги предизвика яростна (макар и, според мен, преувеличена и доста лична) реакция от страна на журналист, заради критиката си към медиите, които все още не само, че не цензурират враждебната реч, но напротив, използват я, за да продават заглавията. Ако аз бях казала същото, едва ли някой щеше да се впечатли, поне моя остър език е познат. Съгласна съм с това, което каза Маргарита и го подчертах, когато на заключителната пресконференция след прайда и аз почти се скарах с няколко журналисти заради отразяването (ъм…кое?) на прайда, използвания език и горчивото усещане как на шествието е дошъл един журналист, който после е пратил текста си на останалите медии. Може да греша, но наистина имах такова усещане. Пост-прайд публикациите ме върнаха в 2003-та година, когато смятах, че 168 часа Е вестник и на страниците му четях „Парадът на различните“, „Шествието на хомосексуалистите“ и други словоблудства. Моля, ако случайно някой журналист чете това, да не се засяга, аз казах какво имам предвид на пресконференцията. А и не аз трябва да уча как да се пише материал на социална тематика. Аз само ги чета.
Ето впечатленията на БХК за прайда. Споделете.
Празник под засилена охрана
На 27 юни тази година някак тихо и без кръвопролития се състоя второто в страната шествие на LGBT (lesbian, gay, bisexual and transgender) общността.
На пресконференция в БТА, докато българската страна се поздравяваше с успеха, че такова събитие изобщо е възможно да се случи у нас, при това два пъти, чуждестранни делегати изразиха огромното си учудване от засилените мерки за сигурност.
Действително шествието на различните приличаше повече на транспортиране на ключови свидетели по антимафиотско дело: участниците бяха тройно изолирани от външния свят – с наета охрана, полиция и специални части, бяха им раздадени каски и изрични инструкции „Не се отделяйте от групата и си пазете лицата!“, а ако някой искаше да си тръгне след шествието, беше предупреждаван: „тогава няма вече да носим отговорност за вашата безопасност“. Стигна се дотам, че някои от дошлите да подкрепят с присъствието си идеята и да покажат толерантност не бяха допуснати от съображения за сигурност.
Ако разпознаването на един човек като хомосексуален води до такива рискове, а то носи, както се видя на 28 юни миналата година, значи обществото ни наистина боледува от особено остра алергия към всичко, различно от патриархалното. Ние открито мразим хомосексуалните по същия начин, по който мразим ромите, възрастните и децата с увреждания: те ни карат да се чувстваме неловко. А така имаме нужда да мразим някого.
Пасивната (не)толерантност на „нормалността”
Димитрина Чернева
Отидох на тазгодишния гей-парад със смесени чувства. Не, не защото бях обладана от страховете на богословите, че някой ще се опита да отвоюва територията на нормалността, да заличи границата между нормално и ненормално, та дори да покаже ненормалното като по-стойностно от нормалното. Натрапената баталност на този малко архаичен сюжет би могла да екзалтира носталгията по един свят с фиксирани ценности и замръзнали контури. Синодалните опасения явно изхождат от рязкото разграничение между „нормално” и „ненормално”, между „естествено” и „противоестествено”. На мен обаче ми е трудно да прокарам тази граница. Давам си сметка, че подобно разграничение се дължи на обикновения социален морал, а в него знаем има толкова много условност и лъжа.
Питам се дали българските клирици, които издигнаха лозунга „Вън хомосексуалистите от България”, ще припознаят себе си в множеството, събрало се да убие с камъни уловената в прелюбодейство жена? Очевидно адептите на Мойсеевия закон не осъзнават лекотата, с която подобно разграничение ни оплита в мрежите на лицемерието. Защото ако съвестта ни осъжда безусловно всяко полово отношение, което не води до единството и утвърждаването на личността, то ясно е, че „извън този принцип е невъзможно да се намери критерий за различаване на нормално и ненормално в половата област“.
Всъщност смесените ми чувства са продиктувани по-скоро от убеждението, че въпросът за пола, любовта, а и сексуалната ориентация е дълбоко личен. Че изборът, който прави човек в сферата на еротичното, е интимен, а всяко надничане, обсъждане или отсъждане от страна на външните погледи е неуместно и недопустимо.
Перото в услуга на информираността: журналистически конкурс в ЕС по темите на дискриминацията и многообразието
15 % от европейците считат, че са били жертва на дискриминация, което е едно добро основание за Европейската комисия да започне за шеста поредна година своя журналистически конкурс „За различността. Против дискриминацията.“ Конкурсът е отворен за журналистите от печатните и електронните издания. В него ще бъде отличèн талантът на онези представители на журналистическата професия, които допринасят със своето перо за по-добро разбиране на ползите от многообразието и за справяне с дискриминацията, основана на религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация, раса или етнически произход. Тази година конкурсът включва специална категория за статии, разглеждащи основно връзката между бедността и дискриминацията. В България конкурсът се организира в партньорство със Съюза на българските журналисти.
„Дискриминацията представлява загуба на ценен ресурс и отричане на основни права“, заяви Владимир Шпидла, европейски комисар по равните възможности. „Сега не е моментът да намаляваме усилията си за справяне с това отрицателно явление. Обратно, ние се нуждаем от целия човешки ресурс, с който разполагаме, за да преодолеем кризата и да върнем европейската икономика на правилния път на развитие. За шеста година този конкурс допринася за увеличаване на информираността за правото на хората на еднакво третиране, като едновременно с това бива отличаван журналистическият талант в Европа.“
Конкурсът е насочен към журналистите в ЕС, които допринасят със своето перо за по-добро разбиране на ползите от многообразието и за борбата с дискриминацията. Той е част от комуникационната кампания на Европейската комисия „За различността. Против дискриминацията.“, с която се цели насърчаване на многообразието и по-добрата информираност за правата на защита от дискриминация в Европа. Конкурсът е организиран в партньорство с асоциацията на европейските журналисти, европейската младежка преса и европейския журналистически център. Миналата година победителите бяха от френския вестник „Льо Монд“ и датския национален всекидневник „Jyllands-Posten“. В публикуваното наскоро изследване върху средствата за масова Media4Diversity журналистическият конкурс е посочен като добър пример за действие, което показва „силата на стимулите от страна на отговорните политически фактори чрез инициативи и в съчетание с едновременни мерки за финансиране“.
В конкурса може да се участва със статии, публикувани между 30 ноември 2008 г. и 31 август 2009 г. в печатни или електронни издания в рамките на ЕС. Заявките за участие се попълват на http://journalistaward.stop-discrimination.info. След изтичане на предвидения за целта срок във всяка една от 27-те държави-членки на ЕС национално жури ще подбере най-добрите статии. След това европейско жури ще избере трите най-добри статии и общия победител в европейския журналистически конкурс от победителите в 27-те държави-членки. Победителят ще получи 4 500 EUR, класиралият се на второ място — 3 000 EUR, а този на трето място — 2 000 EUR.
Подобно на предходните години ще бъде връчена специална награда. Тази година, предвид факта, че 2010 г. ще бъде Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване, ще бъдат отличени статии, които разглеждат основно дискриминацията и бедността. За тази категория публикациите трябва да са посветени основно или на начина, по който дискриминацията, основана на раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация, може да доведе до бедност, или на това как в резултат на бедността може да е налице дискриминация. Победителят в тази специална категория ще получи 2 500 EUR.
Европейската комисия заявява своята решимост да изкорени дискриминацията във всичките ѝ форми. Журналистическият конкурс е една от няколкото инициативи на ЕС, с които се цели да се насърчи промяна на нагласите и поведението при изпълнението на тази значима цел.
За допълнителна информация:
http://journalistaward.stop-discrimination.info
www.stop-discrimination.infoSpecial Eurobarometer 296 : Discrimination in the European Union – Perceptions, Experiences and attitudesЗа контакти:
Katharina von Schnurbein, тел.: +32 (0)2 298 14 08
Carmel Dunne, тел.: +32 (0)2 299 88 94
За контакти Graffiti BBDO:
Greta Koleva-Hikova: +359 2 963 15 73/ 963 15 79
Milena Dimitrova: +359 2 865 11 38/ 963 15 73
G.A.Y.2 (gay.as.you.2)
слушай сега, гей-прайд ще има и той ще е на 27 юни 2009 година в софия, ако не вярваш, виж билбордите. шествието започва в 16:30ч. от моста на влюбените на ндк. не закъснявай.
първо – прайдът се организира от няколко неправителствени организации и се нарича rainbow friendship
второ – прайдът е международно подкрепен от посолствата на 11 държави – ако още не знаеш кои са те, ще повторя и аз – това са франция, великобритания, холандия, белгия, сащ, норвегия, германия, дания, финландия, бразилия и швеция, както и от много други организации. единствената българска партия, подкрепила прайда е зелените, както и младежкото бсп.
трето – аз ще ходя.
четвърто – гей-прайдът не е (без кавички, че много кавички трябва да сложа) фрийк-шоу, в което участниците правят еднополов секс на улицата пред всички минувачи и най-вече пред децата. не е вулгарно шествие на извратените. не е демонстрация на различност. не е призив към получаване на специални права. не е подигравка с православната ни държава. не е потъпкване на моралните ценности на българския народ. не е стъпката преди узаконяване на педфолията и зоофилията. не е налагане на ‘хомосексуализъм’ (е, не се сдържах).
пето – гей-прайдът го има по света, защото точно преди 40 години гей-хора от тематичен клуб в сан франциско – stonewall inn, решават за първи път да се опълчат на полицията, която за пореден път ги тормози, разтуря и арестува щото са гей и щото са в клуба. на следващия ден се организира шествие, което да отпразнува тази проява на смелост у хората. затова е и ‘прайд’ – защото са се гордеели с това, че вече не ги е страх. а не защото са се гордеели, че са гей въобще. и целта им не е била да развращават младежта, а да се признае, че съществуват и че са такива, и че не ги е страх, и че също искат да се държат за ръка на улицата без някой да им казва, че парадират. след това подобни шествия, паради, прайдове се организират в много други държави, и то най-вече държави с наистина работещо законодателство, които работят за равенство не само у тях си, но и в други страни. и както в едни протестантски щати има прайдове, както в кралство белгия има прайдове, така и в българия с този прайд никой не се обявява против религия и начин на управление (на вчерашното ‘литийно’ шествие на българската църква ПРОТИВ гей-прайда, което ако не беше подкрепено от малките побойници от бнс, щеше да е просто обикаляне с иконите, един от интервюираните по новините, го бяха писали, че е ‘монархист и консерватор’).
шесто – гей-прайдът не налага хомосексуализъм, защото първо – се казва ‘хомосексуалност’ понеже не говором за политически идеи като комуниЗЪМ, капиталиЗЪМ и марксиЗЪМ, нито за болести като аутиЗЪМ и астигматиЗЪМ и защото не казваме хетеросексуалиЗЪМ; и второ, защото той, хомосексуалиЗЪМЪТ не се прихваща по въздушно-капков път, нито като гледаш шествие на хора в цвветни дрехи, веещи знамена на дъгата.
гей-прайдът не е фрийк-шоу, защото, първо, не сме изроди, второ, целта не е секс на улиците, нали се разбрахме. и ако има още някой, който да се скандализира от гей-прайд, то да надигне първо глас пред рекламите с голи задници и цици, чалга-клиповете и половината ученички и студентки дето ходят като ‘работнички’ на училище, защото тези, които очакват, че на един такъв прайд ще видят развяващи се полуголи хора, 30 хиляди мъже в женски дрехи, то са объркали най-малкото държавата : ) и защото на прайдове в други страни, става точно това, подкрепено от кметове и жители, става един истински уличен парад, с музика, шоу, знамена, наистина много хора, забавни прически, цветни дрехи – всичко, което искам да стане и тук, но заради ‘пазителите на моралните ценности’, ще трябва да бъдем охранявани от полиция.
гей-прайдът, ще кажа за пореден път, не е парадиране с различност, сексуална ориентация, желания, начин на живот и външен вид. защото, когато става дума за 6-ти май, на никого не му идва на ум да каже ‘тия сега какво ще ми парадират с танкове и бойни самолети’, нали? а всъщност 6-ти май, бидейки празник на българската армия, прославя и оръжията, и убийствата, и насилието – с каквато и цел да са правени те. тази неделя в зоологичекста градина в софия имаше ‘парад на плюшените мечета’ – весело, нали, и пак никой не си е мислил, че става дума за демонстрации, парадиране с плюшени мечки и налагането им над другите играчки с цел да се покаже, че те са най-велики и най-добри? гей-прайдът не цели да натрапва поведение на другите. защото тогава една реклама на цигари и алкохол ‘натрапва’ на един непушач и не пияч да пуши и пие, защото хората със скъпи коли ни натрапват богатството си, тези, която вървят по улицата и пият кола ми натрапват това тяхно предпочитание, а аз кола не харесвам! тъпата крава с дънкови шалвари ми натрапва (без)вкуса си към дрехи и т.н.
гей-прайдът и гей-движението в цялост не иска специални права, защото специални права няма. и какво са специални права anyway? иска се само и единствено това, което го пише във всяка конституция – ‘всички граждани са равни’.
а в полемики по религиозни и в частност библейски въпроси, въобще няма и да влизам. смешно е! само един пример – библията заклеймява изневярата – нещо, което днес не се преследва от закона в нито една християнска страна.
а навремето не се е гледало с добро око (най-малкото) на неща като развод, повторна сватба, брак на хора от различна раса/религия, аборт, брак с вдовец/вдовица.
гей-прайдът (ако се чудиш защо постоянно го повтарям, то е, за да излизам на повече търсения в гугъл, естествено, хаха) и гей-движението нямат нищо общо нито с разстройство като педофилията, нито с ‘не-знам-какво-е’ зоофилията и по този въпрос също повече няма да говоря.
седмо – нуждата от гей-парад е следната – докато още има неравенство, агресия и всякаква дискриминация, паради ще има. докато чернокожите в щатите са били мега дискриминирани, и те са правили простестни шествия. не че сега всичко е цветя и рози. но!
осмо – много се радвам, че блогът ми не е особено полулярен и след такъв пост не очаквам да се заформят коментари и полемики, които да дъвчат едно и също отново и отново, да се пускат обиди и т.н. но допускайки минималната вероятност това да се случи, ще трия коментарите, които не ми казват нищо ново и интересно.
и ако след целия пост излиза, че заемам защитно-нападателна позиция без (още) някой да ме е нападал – да, почти така е, но по-скоро правя обяснение на неща и нападки, които съм чела и препрочитам и чувам да се говорят по телевизията. на богословите с крайни възгледи и нацистичните националистчета – смешни сте бе, жалки сте!
девето – 4.30ч. 27ми юни, събота, софия, ндк, моста на влюбените. see you there.
В кратце
Докато ме нямаше (бях в 21 век), в България се случили някои съществени неща. Повече от тях те карат да се замислиш и предизвикват поне две-три емоции. За да не изписвам сега и аз страници по същите теми, просто посетете долните линкове.
„Часът на Милен Цветков“ – урок по пристрастна враждебна журналистика, десет съвета как да поканим най-неадекватните гости и how-to наръчник как да направим от името си нарицателно. И предаването, разбира се.
Докато в България тепърва научаваме що е то дискриминативна реч и осъзнаваме как отношението на медиите влияе върху общественото мнение (добро утро), по света се случват интересни и хубави неща. Айова легализира гей браковете, също и Швеция също узаконява гей браковете, Стъпка към узаконяване на гей браковете в Ню Хемпшир, Закон за еднополовите бракове стигна до сената на Върмонт.
Междувременно, Fundamental Rights Agency издаде втория си доклад за положението на ЛГБТ в ЕС. Първият беше законов анализ в сферата на ЛГБТ в страните-членки. Вторият доклад определено е по-интересен, защото е анализ на социалната среда, в която живеят ЛГБТ в Евросъюза. България направо е цъфнала в този доклад… По изрична молба на FRA, слагам линк към оригиналния доклад на английски език и моля, ако ще публикувате инфо за него някъде, да слагате линк към сайта на FRA, както и възможност да се сваля оригиналния доклад.
Как трябва да изглежда едно парти?
Крос-поствам от Помъдрелите момичета, за да продължим дискусията за партитата.
Няколко въпроса към всички приятели и (случайни) посетители на този блог:
Как си представяте едно лесбийско парти?
Абстрахираме се от партитата в ID, от тези в Джордж, Парадокс и Котън Клъб, от чисто женските заведения.
- Каква според вас трябва да е музиката? Радио хитове или клубна музика?
- Трябва ли да има ентъртейнър?
- Нужно ли е да има (музикален) гост?
- Нужно ли е да има танцьорки? Трябва ли те да изнасят шоу или е ОК единствено да танцуват?
- Трябва ли да има игри с публиката и какви точно да са те?
Може партита да са с някаква тема, а може просто да са така – без нищо. Ако някой е бил на подобно парти в друга държава, ще е хубаво да сподели впечатления.
Накрая ще се опитаме да обобщим, все пак vox populi – vox….
Да опитаме с гласуване да открием печелившата формула:
Ъпдейт по случая Дончев vs Обществения морал
Гейове и депутати се скараха
Източник Cross Agency
София /КРOСС/ – Обсъждането на второ четене на Закона за лобисткатa дейност породи спорове между депутатите от Комисията по гражданско общество и медии и представители на гей организацията „Джемини“, съобщи “Дневник”.
Причина за това стана въведената по предложение на Владимир Дончев забрана лобистката дейност да се извършва в противоречие с обществения морал.
Презумпцията е, че така гей организациите няма да могат да лобират за интересите на членовете си, като настояват например да се узаконят еднополовите бракове. Според хомосексуалните обаче тълкуването на обществения морал е неясно и няма единни критерии, по които една дейност да бъде определена като морална или не. Прилагането на закона ще покаже дали с него се въвежда дискриминация спрямо хомосексуалните, коментира Аксиния Генчева от „Джемини“. Според нея по казуса може да бъде сезиран омбудсманът, който да поиска Конституционният съд да се произнесе по спорния текст от закона. Позицията на „Джемини“ беше подкрепена от представители на Министерството на правосъдието.
Законът за лобизма скара депутатите и хомосексуалните
Източник Дневник
Обсъждането на второ четене на Закона за лобистката дейност породи спорове между депутатите от Комисията по гражданско общество и медии и представители на гей организацията „Джемини“. Причина за това стана въведената по предложение на Владимир Дончев забрана лобистката дейност да се извършва в противоречие с обществения морал.
Презумпцията е, че така гей организациите няма да могат да лобират за интересите на членовете си, като настояват например да се узаконят еднополовите бракове. Според хомосексуалните обаче тълкуването на обществения морал е неясно и няма единни критерии, по които една дейност да бъде определена като морална или не. Прилагането на закона ще покаже дали с него се въвежда дискриминация спрямо хомосексуалните, коментира Аксиния Генчева от „Джемини“. Според нея по казуса може да бъде сезиран омбудсманът, който да поиска Конституционният съд да се произнесе по спорния текст от закона. Позицията на „Джемини“ беше подкрепена от представители на Министерството на правосъдието.
Свои притеснения от прилагането на закона обявиха и представители на работодателски организации като Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Асоциацията на индустриалния капитал. Според тях формулировките в закона няма да дадат право на организациите да отстояват интересите на членовете си, тъй като в него е записано, че лобизмът се осъществява само срещу заплащане.
Депутите обмислят още да въведат и образователен ценз за желаещите да се регистрират като лобисти.
Дончев: „нямах предвид гейовете“
Присъствах на заседание на Комисията по гражданско общество и медии днес, на което се обсъждаше проекто-закона за лобизма у нас. Има няколко аспекта в този закон, които ме интересуват, но днес бях там по повод изказването на Владимир Дончев (Българска Нова Демокрация), член на Комисията:
„С текст, който забранява лобистката дейност, насочена срещу „обществения морал”, депутатите от комисията по гражданско общество и медии забраниха вчера застъпничеството в полза на гей бракове, хомосексуално съжителство и осиновяване от еднополови двойки. (…) Според експертите от комисията по гражданско общество (забележка – да се чете, според Владимир Дончев, БНД), ако моралът не навлезе като понятие в закона, има голяма опасност всевъзможни международни гей организации или отделни хомосексуални двойки да се застъпват в България за узаконяване на гей браковете и осиновяването на деца.“
Цитат от новина в Новинар, също отразена и в Дневник и Стандарт. Повече по същата тема можете да прочетете тук, тук, тук, тук, тук и тук.
Преди да се обсъжда въвеждането на „в противоречие с обществения морал“ като основание за забрана за лобиране в проекто-закона, Владимир Дончев каза (по спомени, не цитат), че не разбира защо цяла седмица общественото пространство и медиите толкова са преекспонирали изказването му, след като (чети внимателно!) той не е имал това предвид и въобще не е визирал гей-двойките и гей-организациите, когато е настоявал за въвеждането на „обществен морал“. Един вид, това е медийно интерпретиране на неизказана и несподеляна негова позиция и не му е ясно защо това е предизвикало такъв диспут, след като той определено не е имал предвид това. Според думите му, обществения морал е разтегливо понятие и понякога интересите на част от обществото може да противоречат на обществения морал, например лобирането за евтаназия, или за узаконяване на многоженството.
Хваната за думите му, представител на Министерство на правосъдието (за втори път я виждам тази жена и все й бъркам името, но и двата пъти сме на едно и също мнение) каза, че изобщо „морал“ не трябва да присъства в лобистки закон, защото отваря вратата за свободна интерпретация. Освен това, моралът зависи от времето и обстоятелствата.
На думите й, Дончев (от присъстващите 6 членове на Комисията явно само на него му се говореше, той действително се изказа по абсолютно всяко изречение, казано в залата, принципно похвална активност за един депутат) каза, че в този случай няма да има за какво да се притесняват от Правосъдно, тъй като интерпретацията на „морал“ ще зависи от органът, пред който се лобира (?!).
Моите думи накратко бяха, че „обществен морал“ не може да се дефинира, защото, колкото и обхватна дефиниция да се даде в Закона, тя винаги ще е рестриктивна. За да има едноседмичен диспут в общественото пространство, значи „обществен морал“ вече се интерпретира различно и никой в тази зала, в това число и Дончев, който въобще няма предвид еднополовите съюзи, не може да гарантира, че след 5 години този аргумент няма да се ползва за забрана за лобиране не само за гей-каузи. Освен това, ако лобирането е насочено именно срещу институцията, която трябва да определи дали е морално? За пример, протестите през 97-ма, както и сходна аналогия от 14 януари тази година, не бяха организирана лобистка кампания, но определено имаха застъпническа форма и целяха сваляне на правителството. Тогава кой, Народното събрание ли, трябва да решава дали тази акция е „морална“? Моралът, казах, се определя от политиката на държавата и от законодателството и не е въпрос на тълкувание от един човек или отделна институция. В поекто-закон моралът трябва да се ограничава да спазване на законите в Република България и толкова.
Естествено, че ако ще и гола да се бях съблякла да танцувам, Комисията още миналата седмица си бе определила гласовете. Присъстващите 6 членове решиха, че оставят тълкуванието на „обществен морал“ на депутатите, които вбъдеще ще гласуват проекто-закона за лобизма и, респективно, на институциите, към които ще бъдат насочени лобистки кампании.
Абсолютно убедена съм, че тази дефиниция, ако се гласува и приеме в пленарна зала, ще бъде използвана двуяко и, в това число, срещу гарантирането на равенство на хомосексуалните. Предполагам, а и така ми се струва, че Комисията по гражданско общество и медии са напълно наясно, че поставят капан пред изпълнителната власт с такъв закон. Гей-организациите вероятно ще са последните, които ще оспорят по съдебен път приложението на такъв ялов закон. Далеч преди това ще са каузите ин-витро, трансплантациите с международен донор, свободата на вероизповедание и така нататък. С други думи, гей организациите сигурно ще се позоват на вече спечелени съдебни дела за дискриминационно приложение на лобисткия закон.
Като слушах днес обсъжданията , ми се струва, че гласуването на закон за лобизма ще се случи след изборите. Все пак, трябва да си платят предизборните кампании…
P.S. Забравих да допиша, че Дончев е невъзпитан и арогантен. Че е казал онова по-горе, публикувано в Новинар, е ясно като бял ден, дори няколко журналисти потвърдиха, че са го чули. На думите ми: „Без да превръщам тази дискусия в лов на вещици, Господин Дончев, ще съм Ви благодарна, ако споделите с медиите ясната си позиция, след като сега казвате, че не сте имал предвид еднополовите двойки и гей-организациите. Моля да оповестите разяснената си позиция, както направихте днес тук.“ Той отговори ядливо: „Аз ако съм искал да кажа нещо не медиите, съм щял да им го кажа. Ако искам нещо да говоря пред Комисията, ще го кажа. Това си е моя работа. Никой няма да ми казва какво и как да говоря.“ А аз ако не искам да ви плащам заплатата вече и ако вече не искам да Ви виждам арогантния, нахален, хомофобски, лицемерен г.з в Парламента, а?
RSS - Posts
21 коментара