Джемини Презареждане 2.0

Да избегна дългите обяснения вбъдеще:

Това (версия 1992-февруари 2009):

И това (версия ноември 2009):

Са две различни неща.

И макар, че пише друго на сайта им, аз нямам нищо общо с новата версия.

За което много се радвам.

И това тук:

също не е вярно.

P.S. Като разгледах сайта и понаучих разни неща, мисля, че най-точно може да се каже, че няма БГО Джемини версия 2.0. БГО Джемини остана в началото на 2009. ТОВА сега е някаква компотена смес от някакви неща и хора и …мдам.

А ето защо аз не съм там.

Ехо..ехо..о…олеле

Както предположих, но не споделих в предния си пост, ехо от публикуваният текст на страницата на БГО Джемини, имаше. Не споделих, защото се надявах да не бъде толкова неадекватен и лаишки, колкото очаквах.

Вестник „Новинар“ или са с новинарски застой, или пестят средства и време да пишат достоверни материали. На първо време, заглавната им електронна страница е пълна с глуповати и нагледни примери „Защо този вестник не предлага журналистика“ и „Как да представим махленските клюкини и безмислие в опаковката на вестник“. Редакцията се опитва да разсмее читателите с изтъркан евтин виц и редакторски коментар, в който се казва: „Усмихни се, България! След като и гей организацията ни се разцепи, в нашата държава нищо свято не остана. Както на седесарите и на социалистите, които са пред разцепление, така и на хомосексуалистите им остана само едното красно име, както казваше Рачко Пръдлето. Сега, когато гей отиде в супермаркет и му нарежат предварително шпека, няма кой да се бори за правата му, защото задникът му не е касичка, за да му дават нарязан салам.“ (само „хетеросексуален, но любопитен скрит гей“ може да измисли такава …хм…шегичка. Оставям без коментар елементарното сравнение между хранителен продукт и правата или сексуалната ориентация на един човек. Само ми е интересно какви хора работят в тая редакция?!….)

За изненаданите: Новинар е именно вестникът, който дава трибуна на пишман ентелегенти като Калин Руменов (на когото беше отнета наградата „Черноризец Храбър“ заради разисъм и ксенофобия и нарушаване на етичните журналистически стандарти). Същият вестник, който вече 8 години се класира в първите места за най-пристрастен, дискриминативен (не само по ЛГБТ въпроси) и най-непроверена или откровена подвеждаща информация по социални въпроси.

Повод за думите ми са и следните конкретни примери (подчертани):

„Джемини” пред разпад заради вътрешни неуредици

Българската гей организация „Джемини” е пред разпад, научи „Новинар”. Екипът й се опитва да разреши кризата в редиците си, но към момента дейността на „Джемини“ е замразена, признаха от ръководството на организацията. Проблемите на „Джемини“ започнаха преди няколко месеца, когато дългогодишният изпълнителен директор на организацията – Аксиния Генчева, подаде оставка заради конфликти с членове от управителния съвет. Вероятността организацията да продължи съществуването си граничи с нулата, коментира Генчева, която вече не живее в България. След нейното напускане „Джемини” не успя да се възстанови. Извиняваме се за създаденото неудобство и се надяваме да намерим скоро решение на проблема, пишат още от ръководството на организацията на официалния си сайт. През последните две години „Джемини” нашумя с острата си реакция във връзка с новия Семеен кодекс. От организацията настояха двойките с еднаква ориентация също да могат да сключват фактически брак и да осиновяват деца.

Искането за промяна в кодекса стигна дори до комисията за защита от дискриминация, откъдето препоръчаха на Министерския съвет да одобри сключването на фактически брак и между хора от един и същи пол. „Джемини” са известни и с двата гей парада, които бяха проведени в две последователни години. Шествията предизвикаха бурни реакции от страна на националистически организации и движения. Срещу двата парада се обявиха и от Българската православна църква. За да изразят несъгласието си с последната проява на „Джемини” през юни пък, студенти от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” дори излязоха на протест.

Първо, каква новина е това?!?!?! Самото изявление на сайта започва с „Вероятно повечето от Вас знаят…“ Не знам какво е признало „ръководството“, след като не то публикува този текст и главата на триглавата (пардон, петглавата) ламя Кръстева не си вдига телефона и не отговаря на писма. Гочева, автор на текста в Новинар, сигурно я е причакала пред портата в Пазарджик да я пита ко стаа у тая организация.

Вероятността Джемини да продължи съществуването си е обратно пропорционална на вероятността Новинар да напише нещо смислено на ЛГБТ тематика, ако мога така да се изразя. Хайде, да не бъда крайна – има някаква вероятност, докато съм спала, в пристъп на сомнабулизъм да съм се обадила на Новинар по международния си телефон и да съм изказала мнението си, макар че никога за 7 години не съм коментирала с и в медиите оперативната дейност на организацията и отношенията с Управителния съвет. Също така, съществува вероятност да имам раздвоение на личността и, докато с група хора се опитваме да оправим глупостите, насадени от Кръстева и Георгиев в Джемини, всъщност второто ми аз да е оте*ало БГО Джемини и изобщо да не помага да първото ми аз. За Бога, Гочева, понеже не съм в България, не значи, че нямам интернет и не чета какви ги пишете от мое име!

И последния бисер – „двойките с еднаква ориентация“. Журналистите в България (и рядко извън нея) са ме изненадвали до какви смислови и лингвистични абсурди стигат, за да произведат изречение, но някои, като това, държат първенството.

За жалост, между редовете само – голям шум се вдигна около прайдовете и СК, но за журналистите Джемини би трябвало да е известна с други свои действия – НК през 2002 и 2005, Закона за защита от дискриминация и т.н. Това само показва, че медиите са толкова предвидими и манипулируеми, че чак жална им майка. На бас, че мога да пусна сега пресрилийз, че на 19 септември 2009 аз и Деси ще сключим граждански И църковен брак в градинката на Св. Седмочисленици и половината журналя ще публикуват снимка на мен и бившата ми (която също се казва Десислава), но като цяло, ще дойдат всички в градинката, без никой от тях да провери или напише, че това (все още, засега) е невъзможно в България. /За останалите, ака приятели, ще ви пиша на коя дата да си резервирате билет за Брюксел по същия повод:)/

На фона на горното, все пак има две хубави новини: първата, че 22 журналисти участват в ежегодния конкурс за отразяване на социална тематика на ЕК „For Diversity. Against Discrimination.“ Втората новина е просто заключение, с което съм съгласна, макар и със съжаление и доза жал: че българина като цяло и изпростял максимално.

Новина овреме

Джемини се прокашля, въздъхна примирено и проговори…:

Уважаеми членове и приятели на БГО Джемини,Вероятно повечето от Вас знаят, че в момента БГО „Джемини“ не фунцкионира оперативно. Екип от доброволци и членове се опитват да разрешат създадената вътрешна кризисна ситуация и несъгласия с настоящият Управителен съвет, поради което от известно време дейността на организацията е замразена.

Имайте предвид, че запитвания, молби за консултация, заявления за членство и регистрации на сайта ще бъдат разглеждани след разрешаване на сегашната ситуация.

Уважаеми членове, ако имате желание да се свържете с екипа, пишете на личните електронни адреси на съответните лица. С членовете на Управителия съвет можете да се свържете чрез формата за контакт на сайта или на посочените в сайта координати.

Извиняваме се за създаденото неудобство и се надяваме да намерим скоро решение на проблема.

Внимавай кого мразиш

From: Antoaneta Aneva
Date: 2009/8/13
Subject: Fame cards GEMINI
To: office@bgogemini.org

Здравейте,

Преди време попаднах на ваша картичка, издадена от Джемини и Fame cards. На картичката пише Внимавай кого мразиш. Доста впечатляващо. Не съм гей, но винаги съм приемала много добре различните хора. Опитвам се да науча на това и моите деца. Дъщеря ми видя тази картичка и се вдъхнови да я прерисува. Прилагам и рисунката. Надявам се да ви хареса

Сега се оказа, че една моя приятелка е гей. Много ми се иска да и подаря такава картичка. А дъщеря ми не би искала да се раздели с тази, която вече си имаме. Моля ви, кажете ми как и откъде бих могла да намеря същата картичка?

Не успях да се свържа с вашия телефон 987 68 72, затова ви пиша. Може да се свържете с мен на мобилния ми телефон: **********

Благодаря ви предварително за съдействието.

Поздрави и успех,

Тони

Напомням: Търси се Изпълнителен директор

Напомням за обявата за вакантната позиция Изпълнителен директор в БГО „Джемини“. Трябва да подадете попълнен формуляр до 1 април 2009.

Обява за вакантна позиция „Изпълнителен директор“

Изтеглете формулярът за кандидатстване

Новости от Джемини

Видимо БГО Джемини ще се рестартира. За тези от вас, които винаги са искали да работят там, или пък искат да работят в една друга Джемини, не тази, която е сега, или пък си търсят работа, или искат да пробват нещо ново в професионалната си биография, ето обява за вакантната позиция Изпълнителен директор.

Обява за вакантна позиция „Изпълнителен директор“

Изтеглете формулярът за кандидатстване

Писмо за довиждане

Здравейте,

С това писмо искам да благодаря на членовете на БГО „Джемини”, доброволците и всички колеги, с които съм работила за ЛГБТ каузата в последните 5 години. С това писмо Ви казвам и довиждане. Аз напускам БГО „Джемини”.

Дискутираме дружелюбно за враждебната реч

За разнообразие и за разведряване на обстановката между vihrena и longalon, ето и малко по-сериозна тема. Съвета за електронни медии (а беше време, когато бяха просто НеСеРеТе) изпратиха покана до БГО „Джемини“ за участие в дискусия за враждебната реч в българския ефир. Отначало помислих, че е спам или по погрешка някоя секретарка, тайно регистрирана на сайта на Джемини, е пуснала поканата, но после самата Доц. д-р Пешева потвърди обратното.

Дискусията в БТА на 15 януари беше едно от най-популярните мероприятия от началото на годината – залата беше препълнена. Приятна изненада за мен, която очаквах да има само „пълнеж“-посетители или колегите на СЕМаджии или обичайните НПО-та, които се засичаме всекидневно, бяха хора като шефката на Нова телевизия Силвия Зурлева, Зора Генчева от Комисия за защита от дискриминация, Георги Лозанов (как без него такава дискусия!), Ирина Асиова (един от любимите ми журналисти от 24 часа), шефа на етичната комисия Чолаков, генералната директорка на бТВ Вики Политова и други. И аз. Явно враждебната реч най-накрая привлече внимание. Докато ние още спорим и търсим дефиниция на ефирните унижения, в Европа отдавна са минали на враждебна реч 2.0 – how to make the language INCLUSIVE. Ние дори нямаме превод на inclusive, но това е езикът, в който се опитваш да не слагаш рамки и да включваш дори и хора, които не присъстват в залата. Сигурна съм, че ако не бях там, гейовете нямаше никой да ги засегне.

Поначало дискусията си имаше лайтмотив за политическото говорене, или по-скоро дали можем да обиждаме открито политиците, без това да се смята за враждебна реч. Едно от правилата, представени от СЕМ, с което определено не съм съгласна, е да не се изнася в медийното пространство лична информация за обществено-интересни лица, срещу които няма издадени наказателни присъди. Със сигурност не съм го цитирала точно, но се надявам схващате идеята. Тогава разследващите журналисти ще умрат от глад, мисля аз.

Това, което касаеше мен на тази дискусия, е гейовете и гейките. Извинявам се на хората, присъствали на дискусията, че нямам техния сложен академичен речитатив и не се изразявам толкова на висота и, някак си, политически, а по-скоро … малко като простакеса, да ме прощавате за израза. Естествено, като има жив хомосексуален в залата, камерите ще го засекат и едно мое изречение влезе в пресата по-късно. Понеже вече е късно и трябва да си лягам, не ми се преразказва дискусията, затова я копирам от сайта на Джемини, където съм я разказала в общи линии.

На първо място, както става ясно и от прессъобщението, ЛГБТ тематиката не присъства в дневния ред на СЕМ. Независимо, че няколко международни и европейски документи регулират и враждебната реч на база сексуална ориентация, в българското медийно законодателство този признак не присъства. Вместо това, ЛГБТ хората попадат или в категория „…и други“, или в Закона за защита от дискриминация, но не и в законодателството, регулиращо ефирното пространство.

СЕМ представи речник с примери за обидна и враждебна реч, в която два пъти присъства „хомосексуален“, но е изписан като вторичен белег на иначе първична обида (например, не е точен цитат, „юдейски измекяр с хомосексуално личице“), но в речника нямаше дори един пример за най-честата улична обида „педераст“, която се свързва с ЛГБТ движението и е уличния жаргон за „хомосексуален“.

СЕМ и АБРО обясниха, че по правило, Съвета не се самосезира за случаи на враждебна реч в ефира, но действа по подаден сигнал в отговор на въпроса на Аксиния Генчева защо СЕМ мълчи от години за хомофобията от българския ефир. На въпроса й тогава защо СЕМ не е реагирало на подадени сигнали за хомофобска реч, Доц. д-р Пешева, Председател на СЕМ, отговори, че винаги са отговаряли на подадени сигнали, което обаче не става видно от едностранната кореспонденция, водена за подобни случаи, както и от липсата на реакция от страна на СЕМ. Това е видно и от презентацията за издадени наказателни постановления за враждебна реч, в която липсват такива за омразна реч срещу хомосексуални лица. Доц. Пешева допълни и че СЕМ признава съществуването на проблема с враждебната реч срещу ЛГБТ хората, което се потвърждава и от поканата, изпратена до БГО Джемини за участие в дискусията. (Личен коментар: кога институциите ще проумеят, че изпращането на покана е измиване на ръцете!? Неадекватно е да кажеш, че едва ли не „проблем за нас няма и, видите ли, ние сме даже много толерантни, почти хомофилски, защото ви поканихме ВАС, гейовете, тук днес!“)

Като цяло, дискусията заключи, че регулацията на ефира за враждебна реч не би била толкова ефективна, колкото саморегулацията от страна на самите медии. Това се потвърждава и от мониторинга на БГО Джемини, който се прави вече 5-та поредна година и показва, че печатните медии, за разлика от телевизиите например, са по-възприемчиви на постоянното образоване и настояване на ЛГБТ общността да променят политиката и езика си и да използват неутрален и понякога позитивен език в отразяването на ЛГБТ тематика. Аксиния Генчева отправи отворена покана и надежда ЛГБТ темата да бъде активно включена в дневния ред на СЕМ и новия експертен съвет, който ще съблюдава да няма враждебна реч в електронните медии.

Още един поглед по темата четете на блога на Помъдрелите момичета. Обърнете внимание на т.2.5 от Етичния кодекс на българските медии. А ето и още един пример за „чистота“ на пространството, в случая билбордното – Обществото vs моралът на Азис.

*Слово на омразата е враждебна реч (hate speech) с всички форми на изразяване – писмени, устни, визуални – които разпространяват, подбуждат, поощряват или оправдават расова ненавист, антисемитизъм или други форми на омраза, основана на нетолерантност към националност, етническа принадлежност, религия.

Урок по „родолюбие“

Вчера в Червената къща се случи втората заключителна среща по проекта на БГО Джемини „Оглушителна тишина: случаят в моето училище“. Втората, защото първата се проведе точно след Прайда и на нея присъстваха само журналисти, представители на Холандско посолство, 4-5 активисти и един заблуден гражданин.

Това, което се случи на дискусията вчера, беше ясен и силен сигнал, че се намирате в София, България.

Срещата беше за представяне на резултатите от проект за създаване на безопасна и толерантна среда в средните училища в България, в която ученици и учители от различен етнос, с и без увреждане, от мъжки и женски пол и с различна сексуална ориентация ще се чувстват спокойни да бъдат себе си. Проектът беше изпълняван в няколко града на България, с подкрепата на Посолство на Кралство Холандия.

На срещата Вилем ван Ее, посланикът на Холандия у нас, и Кемал Еюп, председател на Комисия за защита от дискриминация, казаха красиви слова за уважението към хората, независимо и заради различията им и за това как България, вече част от Европейска общност, (би трябвало да) споделя принципите за равенство и универсални човешки права. Тъкмо се притеснихме, че срещата протича цивилизовано и в диалог, особено заради почти неофициалното присъствие на представител на МОН (за което лично й благодаря, защото жената наистина може да има проблеми после заради това и заради двегодишният си личен ангажимент към проекта), когато в залата с гръм и трясък, много суета и самодоволна усмивка влезе Боян Станков, артистично нарекъл се Расате,с обичайните заподозрени свои съмишленици. Както стана ясно по-късно, част от тях дойдоха с него, но други двама уж отделно, без принадлежност към БНС.

Една (шашардисана) учителка по английски език откри дебата, като почти захапа микрофона, за да развие в рамките на 10 минути тезата си колко е лошо да се насърчава разнообразието и уважението в училище. Тя се обърна към Посланика с настояване да бъдат отделени средства да се насърчи дискриминацията и да се поощри национал-шовинизма, като по този начин ще се опазят българските ценности и култура. По-конкретно, тя настоя холандско да започне да финансира разпределянето на медицински персонал в училищата, който да лекува децата от хомосексуалИЗЪМ. Боян&Ко аплодираха възторжено учителката и започна своя монолог за … е, няма нужда да Ви го разказвам, той е същия от 2004-та. Новото в монолога беше критиката към едно от заключенията от проекта, именно за хетеронормативността и за представянето на жената като слаба, нежна, емоционална, неможеща колкото мъжа, с единствена функция да бъде домакиня и майка за разлика от мъжа, който е силен, агресивен, лишен от емоции и ориентиран към власт и кариера. Боян подкрепи тезата си с риторичен въпрос дали в залата има жена, която може да вдигне толкова тежко, колкото един мъж, с което заличи десетилетия борба на жените за равноправие и автоматично превърна дискусията в племенна структура, в която жените се броят по брой възпроизводствени матки, които трябва да раждат синове. Той адресира и посланика с коментар, че след като България е започнала да приема хомосексуалИЗМЪТ в законодателството си, значи трябва да се толерира и педофилията (WTF?!?!?!?!?!?), което веднага ще разруши нацията, от която те толкова се гордеят. Холандия беше представена по думите му като съвременният Содом и Гомор и той го знае, „защото е ходил в Холандия и знае как стават там нещата”. Холандския посланик му отговори, че сигурно е прекарал престоя си в Холандия в някоя „dark room” (на което запознатата с ЛГБТ тематика част от залата избухна в смях, хората от БНС замигаха неразбиращо). Освен това, посланика каза, че в речта си не е говорел за България, нито за Европа, нито за гейове, или за хора с увреждане, или за роми, а е говорел за човешките права като фундаментална база за равенството между всички хора.

Видеото, което направихме и можете да видите по-долу не е монтирано, но ще Ви даде представа за „дискусията”. Дори и от крактите кадри се вижда неспособността на националистите да участват в смислена дискусия и, изобщо, неспособността им да разговарят с други хора.

След дебата коментирахме, че националистите (или поне тези, които присъстваха) имат някои виждания, които не се различават кой знае колко от тези на хората от другата страна (ще рече, ние). Особено, когато става дума за етнически проблеми, малцинствени проблеми и т.н. Основната и същинска разлика е, че националистите персонализират недоволството си в омраза към отделния човек или група хора, принадлежащи към дадено малцинство. За нас, поне за мен и колегите ми, етно-драмата е породена от икономически проблеми, ужасно много миришещи на капитализъм, и не хората са проблема, а системата, в която ние сами сме ги поставили да живеят. Всъщност, ние недоволстваме заради резултатите от институционалната система, в която етнически малцинства са поставени и именно тази система поражда усещането за социална неправда, но не отделния ром или ромската общност. Това, обаче, е тема на друг постинг.

Моника Писанкънева каза много точни заключителни думи: че „това”, което се случва в тази зала, се случва всеки ден в класната стая, а ролята на учителя е много сложна – трябва да даде трибуна на всяка от страните да изкажат мнението си. За съжаление, когато става дума за изказване на различни гледни точки, диалогът с националистите може да се води единствено с мегафон, по възможност на някой стадион.

В неделя с … гейовете пак

Запис на дискусията за еднополовите семейства и осиновяването, благодарение на SeaStar999:

Обърнете много внимание на третата част. „Къде остана предназначението на мъжа? Къде остана предназначението на жената?“  И още една любима реплика: „…(против еднополовите двойки съм) защото само развалят детето, няма да знае на кого да вика „татко“, казва жена, обута в панталон, с късо-подстригана коса.

А междувременно чух, че около уводните думи на Димитът Цонев („Ние се надяваме депутатите да узаконят еднополовите връзки с новия Семеен кодекс“, не е цитат, но слушайте точно думите му в първата част), сигурно сега на Митко Цонев ще му излезе име, че е тайното гадже на Милен Цветков. И двамата са пичове, нищо че не са гейове.