Прайдът през погледа на правозащитник
БХК са публикували на сайта си два интересни анализа на прайдът Rainbow Friendship. Чувам мнението на БХК, поради няколко причини – Джемини и БХК работят добре в сътрудничество от много години; Марги Илиева беше адвокат по ЛГБТ дела доста време, още откакто ЗЗсД влезе в сила; пак БХК и Марги представляваха Джемини в няколко дискриминационни дела, в това число и срещу Волен Сидеров. С други думи, БХК, макар и не със специалнизиран фокус върху ЛГБТ проблематика, имат теоритически и практически опит в не-дискриминацията на база сексуална ориентация.
На пресбрифинга преди самият прайд Марги предизвика яростна (макар и, според мен, преувеличена и доста лична) реакция от страна на журналист, заради критиката си към медиите, които все още не само, че не цензурират враждебната реч, но напротив, използват я, за да продават заглавията. Ако аз бях казала същото, едва ли някой щеше да се впечатли, поне моя остър език е познат. Съгласна съм с това, което каза Маргарита и го подчертах, когато на заключителната пресконференция след прайда и аз почти се скарах с няколко журналисти заради отразяването (ъм…кое?) на прайда, използвания език и горчивото усещане как на шествието е дошъл един журналист, който после е пратил текста си на останалите медии. Може да греша, но наистина имах такова усещане. Пост-прайд публикациите ме върнаха в 2003-та година, когато смятах, че 168 часа Е вестник и на страниците му четях „Парадът на различните“, „Шествието на хомосексуалистите“ и други словоблудства. Моля, ако случайно някой журналист чете това, да не се засяга, аз казах какво имам предвид на пресконференцията. А и не аз трябва да уча как да се пише материал на социална тематика. Аз само ги чета.
Ето впечатленията на БХК за прайда. Споделете.
Празник под засилена охрана
На 27 юни тази година някак тихо и без кръвопролития се състоя второто в страната шествие на LGBT (lesbian, gay, bisexual and transgender) общността.
На пресконференция в БТА, докато българската страна се поздравяваше с успеха, че такова събитие изобщо е възможно да се случи у нас, при това два пъти, чуждестранни делегати изразиха огромното си учудване от засилените мерки за сигурност.
Действително шествието на различните приличаше повече на транспортиране на ключови свидетели по антимафиотско дело: участниците бяха тройно изолирани от външния свят – с наета охрана, полиция и специални части, бяха им раздадени каски и изрични инструкции „Не се отделяйте от групата и си пазете лицата!“, а ако някой искаше да си тръгне след шествието, беше предупреждаван: „тогава няма вече да носим отговорност за вашата безопасност“. Стигна се дотам, че някои от дошлите да подкрепят с присъствието си идеята и да покажат толерантност не бяха допуснати от съображения за сигурност.
Ако разпознаването на един човек като хомосексуален води до такива рискове, а то носи, както се видя на 28 юни миналата година, значи обществото ни наистина боледува от особено остра алергия към всичко, различно от патриархалното. Ние открито мразим хомосексуалните по същия начин, по който мразим ромите, възрастните и децата с увреждания: те ни карат да се чувстваме неловко. А така имаме нужда да мразим някого.
Пасивната (не)толерантност на „нормалността”
Димитрина Чернева
Отидох на тазгодишния гей-парад със смесени чувства. Не, не защото бях обладана от страховете на богословите, че някой ще се опита да отвоюва територията на нормалността, да заличи границата между нормално и ненормално, та дори да покаже ненормалното като по-стойностно от нормалното. Натрапената баталност на този малко архаичен сюжет би могла да екзалтира носталгията по един свят с фиксирани ценности и замръзнали контури. Синодалните опасения явно изхождат от рязкото разграничение между „нормално” и „ненормално”, между „естествено” и „противоестествено”. На мен обаче ми е трудно да прокарам тази граница. Давам си сметка, че подобно разграничение се дължи на обикновения социален морал, а в него знаем има толкова много условност и лъжа.
Питам се дали българските клирици, които издигнаха лозунга „Вън хомосексуалистите от България”, ще припознаят себе си в множеството, събрало се да убие с камъни уловената в прелюбодейство жена? Очевидно адептите на Мойсеевия закон не осъзнават лекотата, с която подобно разграничение ни оплита в мрежите на лицемерието. Защото ако съвестта ни осъжда безусловно всяко полово отношение, което не води до единството и утвърждаването на личността, то ясно е, че „извън този принцип е невъзможно да се намери критерий за различаване на нормално и ненормално в половата област“.
Всъщност смесените ми чувства са продиктувани по-скоро от убеждението, че въпросът за пола, любовта, а и сексуалната ориентация е дълбоко личен. Че изборът, който прави човек в сферата на еротичното, е интимен, а всяко надничане, обсъждане или отсъждане от страна на външните погледи е неуместно и недопустимо.
Перото в услуга на информираността: журналистически конкурс в ЕС по темите на дискриминацията и многообразието
15 % от европейците считат, че са били жертва на дискриминация, което е едно добро основание за Европейската комисия да започне за шеста поредна година своя журналистически конкурс „За различността. Против дискриминацията.“ Конкурсът е отворен за журналистите от печатните и електронните издания. В него ще бъде отличèн талантът на онези представители на журналистическата професия, които допринасят със своето перо за по-добро разбиране на ползите от многообразието и за справяне с дискриминацията, основана на религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация, раса или етнически произход. Тази година конкурсът включва специална категория за статии, разглеждащи основно връзката между бедността и дискриминацията. В България конкурсът се организира в партньорство със Съюза на българските журналисти.
„Дискриминацията представлява загуба на ценен ресурс и отричане на основни права“, заяви Владимир Шпидла, европейски комисар по равните възможности. „Сега не е моментът да намаляваме усилията си за справяне с това отрицателно явление. Обратно, ние се нуждаем от целия човешки ресурс, с който разполагаме, за да преодолеем кризата и да върнем европейската икономика на правилния път на развитие. За шеста година този конкурс допринася за увеличаване на информираността за правото на хората на еднакво третиране, като едновременно с това бива отличаван журналистическият талант в Европа.“
Конкурсът е насочен към журналистите в ЕС, които допринасят със своето перо за по-добро разбиране на ползите от многообразието и за борбата с дискриминацията. Той е част от комуникационната кампания на Европейската комисия „За различността. Против дискриминацията.“, с която се цели насърчаване на многообразието и по-добрата информираност за правата на защита от дискриминация в Европа. Конкурсът е организиран в партньорство с асоциацията на европейските журналисти, европейската младежка преса и европейския журналистически център. Миналата година победителите бяха от френския вестник „Льо Монд“ и датския национален всекидневник „Jyllands-Posten“. В публикуваното наскоро изследване върху средствата за масова Media4Diversity журналистическият конкурс е посочен като добър пример за действие, което показва „силата на стимулите от страна на отговорните политически фактори чрез инициативи и в съчетание с едновременни мерки за финансиране“.
В конкурса може да се участва със статии, публикувани между 30 ноември 2008 г. и 31 август 2009 г. в печатни или електронни издания в рамките на ЕС. Заявките за участие се попълват на http://journalistaward.stop-discrimination.info. След изтичане на предвидения за целта срок във всяка една от 27-те държави-членки на ЕС национално жури ще подбере най-добрите статии. След това европейско жури ще избере трите най-добри статии и общия победител в европейския журналистически конкурс от победителите в 27-те държави-членки. Победителят ще получи 4 500 EUR, класиралият се на второ място — 3 000 EUR, а този на трето място — 2 000 EUR.
Подобно на предходните години ще бъде връчена специална награда. Тази година, предвид факта, че 2010 г. ще бъде Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване, ще бъдат отличени статии, които разглеждат основно дискриминацията и бедността. За тази категория публикациите трябва да са посветени основно или на начина, по който дискриминацията, основана на раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация, може да доведе до бедност, или на това как в резултат на бедността може да е налице дискриминация. Победителят в тази специална категория ще получи 2 500 EUR.
Европейската комисия заявява своята решимост да изкорени дискриминацията във всичките ѝ форми. Журналистическият конкурс е една от няколкото инициативи на ЕС, с които се цели да се насърчи промяна на нагласите и поведението при изпълнението на тази значима цел.
За допълнителна информация:
http://journalistaward.stop-discrimination.info
www.stop-discrimination.infoSpecial Eurobarometer 296 : Discrimination in the European Union – Perceptions, Experiences and attitudesЗа контакти:
Katharina von Schnurbein, тел.: +32 (0)2 298 14 08
Carmel Dunne, тел.: +32 (0)2 299 88 94
За контакти Graffiti BBDO:
Greta Koleva-Hikova: +359 2 963 15 73/ 963 15 79
Milena Dimitrova: +359 2 865 11 38/ 963 15 73
За предстоящият прайд в Иран…опс, в България
Тези дни нямам време да пиша сама, но крос-постовете обясняват какво искам да кажа.
По-долу има транскрипция на предаване по „Хоризонт“ от онзи ден. Легенда: ИН – Ирина Недева, АД – Ангел Джамбазки, АГ – Аксиния Генчева, СП – Станимир Панайотов)
Джамбазки не казва, че гейовете не са хора, но говори други пълни глупости.
22 юни
Хоризонт до обед
Водещ Ирина Недева
разговор с председателя на комисията по ред и сигурност в столична община Ангел Джамбазки:
ИН – Здравейте, господин Джамбазки.
AД – Здравейте.
ИН – Вие си позволихте да изкажете своето становище, негативното си отношение към хомосексуалния парад, който ще се проведе на 27-и юни; има ли вероятност общината да преразгледа разрешението за провеждането на този парад?
АД – Много би ми се искало да го преразгледа, но това е задължение и работа на администрацията, така че аз не мога да кажа дали ще го преразгледа, или не. Но, надявам се да го преразгледа.
ИН – Вие се надявате общината да го преразгледа? Вие сте председател на комисията по обществен ред и сигурост…
АД – Това е така.
ИН – Tова означава ли, че предприемате стъпки, с които искате да постигнете преразглеждане на това решение? Написал ли сте писмо до администрацията…
АД – Направих каквото ми е по силите, да.
ИН – Какво е то?
АД – Направих каквото ми е по силите, в духа на правомощията, които имам като общински съветник и председател на тази комисия, да разговарям с хората в администрацията, които взимат тези решения.
ИН – Искам да ви попитам вашата позиция съгласувана ли е с политическата партия ГЕРБ, от която се водите официално общински съветник, и с ВМРО, другата политическа формация, на която принадлежите? Тоест това становище ли е на ГЕРБ?
АД – За становището на ГЕРБ трябва да питате неговия председател г-н Цветанов. Но това е становището на ВМРО.
СП – Господин Джамбазки, Станимир Панайотов…
АД – Само секунда, само секунда…
СП – Окей.
АД – Становището на ВМРО е, че такъв парад е излишен, освен че създава затруднения за администрацията и за града, което е едната гледна точка, но да речем, че много хора биха искали да изразят някакво мнение и позиция и с това затрудняват останалите – да речем, че това не е най-важното. Личното ми мнение и становището на ВМРО е, че такъв парад е абсолютно излишен и вреден за българското общество. И каквото беше по силите ми направих, за да убедя колегите ми от политическата група на ГЕРБ в общинския съвет…
ИН – А учудва ли ви това, че освен вас, никой не прави политически изказвания на тази тема? Нито един от политиците в България?
АД – Ами това си е тяхна работа. В смисъл явно избягват във време на избори да си създават врагове. Но аз мисля, че това са теми, по които не трябва да се избягва разговора. И позициите трябва да бъдат ясни. В края на краищата тези неща са въпрос на политика в най-чистия й вид. Или подкрепяш нещо. или не го подкрепяш. В случая ние от ВМРО не подкрепяме провеждането на подобен парад.
ИН – Господин Джамбазки, въпрос от Станимир Панайотов.
СП – Господин Джамбазки, аз останах с впечатление, че от една страна вие извършвате чисто административните си функции, в позицията, на която служите, от друга страна вие правите някаква форма на политическа сугестия към ГЕРБ като ваш партньор. На мен това ми се струва малко меко казано нередно, при положение, че нямате координирана обща политика и становище въобще по въпросите за гей и лесбийски права в България.
АД – Само ще ви поправя, че аз административни правомощия нямам. Общинския съветник има представителни задължения и права и неговата работа е да формира политики, политически позиции и политически мнения. Ако бях служител на администрацията, нещата щяха да бъдат различни, но аз не съм.
АГ – Извинявайте, аз искам да ви попитам – в какъв смисъл различни? Тъй като вие сте председател на комисията? В какъв смисъл шяха да бъдат различни?
АД – Когато работиш в една администрация, имаш служебни правоотношения. Когато кмета или съответния началник взима решение, администрацията трябва да го изпълнява…
ИН – Само за миг, защото времето ни е ограничено. Г-н Джамбазки, ако правилно го разбирам, ако той беше администратор в случая, щеше да забрани парада. Нали така, г-н Джамбазки?
АД – Ако имах възможност, щях да го забраня, да.
ИН – Така. За това въпросът и към вас, и към обществото е следният… Нека да кажа, че направихме опит да се свържем със столичния общински съвет и с неговия председател Андрей Иванов, който е също от най-голямата партия в общинския съвет. Като до този момент ние нямахме и нямаме потвърждение за това, че можем да получим едно становище по отношение на това, дали действително общината й се иска да забрани този парад, дали ще уважи тази позиция, изказана от председателя на комисията по обществен ред и сигурност. Но въпросът ми към вас, г-н Джамбазки, е следният – ако националисти и гевни хора атакуват гей-прайда, вие ще се радвате ли, щом сте против провеждането му?
АД – Не е въпрос на радост. Общественият ред трябва да бъде спазван, така че… Такива неща трябва да бъдат парирани от органите на МВР и да се спазва закона.
ИН – А не смятате ли, че с подобни изказвания подклаждате подобен тип…
АД – Не, не смятам.
ИН – …прояви на враждебни чувства към упражняването на човешки права?
АД – Не. Не смятам
АГ – Tогава защо смятате, че прайда ще подклади позитивни настроения към хомосексуалността, ако вашите изказвания няма…
AД – Защото прайда, тук бих предпочел да намерите някаква българска дума, е демонстрация на нещо, което за мен не е добре да бъде демонстрирано по улиците. За мен демонстрацията на…
СП – Имам чувството, че 10 минути говорим за вашата хетеросексуалност, г-н Джамбазки…
ИН – Нека да не започваме за хетеросексуалност и хомосексуалност – кое е по-добре и кое е по-лошо, защото това въобще не е темата на този разговор.
АД – Не е темата, разбира се.
ИН – Г-н Джамбазки, само в Саудитска Арабия и в ислямския свят са трудни или са забранени гей-парадите. В Западна Европа са разрешени.
АД – По същия начин ексхибиционистите могат да решат да направят свой парад. Нали така.
СП – Не мога да реагирам.
AД – Вие ще бъдете ли за или против това да се разхождат само по шлифери и да ги развяват от време на време.
АГ – Да, но проблемът е, че видимо националистките и фашистките организации се ползват с протекции от страна на общината, разбирате ли?
АД – Не.
- (AГ и АД говорят един през друг)
АГ – Не смесвайте вашите правомощия, дадени ви по закон, с личното ви мнение.
АД – Да ми обяснявате, че общината толерира националистически или фашистки организации е абсолютно нелепо и невярно.
ИН – Не обясняваме, а питаме.
АД – Не, не е така.
ИН – Питаме, дали след вашата позиция няма да се окаже, че се толерират националистически прояви. срещу упражняването на правата на сексуално различните
AД – Не, няма да се окаже. Ми те ексхибиционистите сексуално различни ли са?
ИН – Приключваме този разговор с една яснота – г-н Джамбазки ако имаше административна сила, гей-парад нямаше да има в България, както няма и в Саудитска Арабия.
После, Страхът няма лице, via Помъдрелите момичета
А страхливците не показват своите или се крият зад имунитета, даден на всякакви престъпници в тази държава.
Снощи, в нощта на 24ти срещу 25ти юни, само два дена преди Rainbow Friendship шествието са извършени няколко атаки над места, за които се знае, че се посещават от ЛГБТ хора.
Атаките стават по едно и също време, около 3.30 часа сутринта, когато фашизоиди със скрити лица и качулки хвърлят коктейли молотов по:
- хотел на Дим Дуков, една от малкото популярни личности, които не се страхуват да покажат, че са част от ЛГБТ общността;
- гей бар In Da Club;
- заведение, посещавано предимно от ЛГБТ хора и травестити.
На всички е ясно, че зад атаките стои Национална Съпротива, ударната скин-наци-фашо-лумпен група на БНС, лидерствана от лицето Боян Станков – Расате. Той обаче в момента е пазен от кандидат-депутатски имунитет, тъй като, не забравяйте – БНС участва в парламентарните избори на Република България, а в листите им са Расисте, д-р Иван Георгиев и всякакви изчадия от групировки като Кръв и Чест и така нататък.
В деня преди атаките един от организаторите на шествието е нападнат в гръб от самия Боян Станков и негов млад адепт (ало, Хайдер) на излизане от национална телевизия. Естествено, нападателите не могат да бъдат арестувани, защото у нас откровено нацистка пратия може да се регистрира и да участва в парламентарни избори, да има медии, да използва реч на омразата и нацистки символи, да извършва побои, да плаши журналисти и ДА ВЛЕЗЕ В ПАРЛАМЕНТА, ако си напазарува или и прелеят гласове.
В същото време един от билбордовете на шествието е залят с кафява субстанция, вероятно бензин или нафта, но явно не е достигнал акъл как да се подпали. Няма да ви светна, амеби.
В същото време две момчета (гей и стрейт) са пребити посред бял ден на спирка в София, като никой от присъстващите наблизо не се е намесил. Защо? ми били педераси и хич не се харесали на няколко любезни спортни фена.
В същото време столичният общински съветник хер Флик (на която община всички ние, гей и херетосексуални хора плащаме данъци) обявява в ефира на националното радио, че ако има административни правомощия, би се постарал ЛГБТ хората у нас да се чувстват като в Саудитска Арабия.
В същото време млади богослови и нео-нацисти-пагано-тенгристи заедно правят литийно шествие с хоругви из центъра на София, където не биха били допуснати да протестират нито гей хора, нито еколози, нито когото и да е било с някакво гражданско самосъзнание. Парадите на идиотизма не е ли редно да се забранят?
Само че, другари и господа страхливци, скрити зад качулки, имунитети и протекции, ние, за ваш ужас, ИМАМЕ ЛИЦА.
И ще видите всички тези лица в събота.
И ако вече отброявате дните до 5 юли, тогава трябва да прочетете и Кандидат-депутатско… upated на Бай Далай.
Само не и пред очите ми
На хората, които продължават да настояват, че нямат нищо против гейовете, стига да не се натрапват, искам да кажа две приказки: Позицията ви практически не е възможна.
Не е възможна, защото сексуалната ориентация на един човек не е нещо, което може да се крие. Тя не е просто сбор от позволени физически актове (секс: отпред, отзад, къде?!). Въпреки че физическия контакт и сексуалния акт са основен аспект от нея, човешката сексуалност има и емоционални, интелектуални и социални измерения. Тя определя начина, по който човек контактува с хората около него, външния му вид, поведението, фантазиите му, социалния му живот. За да разбереш, че едно момче е хетеро, не е нужно да видиш с очите си как той се чука с приятелката си. Достатъчно е да го чуеш да говори за нея и то в контекст, който няма нищо общо с физическия акт „секс“.
Хората изживяват своята сексуална ориентация лепейки плакати на голи мацки по стените на детската си стая, заглеждайки се по красиви непознати по улиците, докосвайки небрежно обекта на своя интерес, четейки еротична поезия, купувайки си списания, в които ни учат как да бъдем по-привлекателни за любимия човек, носейки високи токчета и къси полички и, да, правейки секс: орален; анален; стандартен; скучен; секс, след който и съседите си казват “ееееех, дай да запалим по цигара.”
В едно хетеронормативно общество като българското, където всички по презумция си падаме по хора от срещуположния пол, е обяснимо хората да не обръщат внимание на непрестанните “признаци” на хетеросексуалност, но това не означава, че те не са навсякъде около нас. Лято е, млади влюбени двойки се натискат по пейките в парка, романтични хора се разхождат хванати за ръка, добре облечен господин поръчва питие и смело флиртува с девойката зад бара, нощните заведения кипят от живот и хората разменят ли телефонни номера, разменят. Не само че всичко това се случва, то е прието и по тази причина никой не го забелязва.
Според средностатистическият български гражданин, обаче, понеже да „парадираш със своята сексуална ориентация“ е „неприлично“, подобни „опасни демонстрации“ не бива да бъдат позволявани на ЛГБТ хората. Само че, когато осъзнаеш, че сексуалната ориентация на един човек не се изчерпва само с физическия акт “секс”, тогава става ясно, защо позицията “нямам против, но да не го правят пред очите ми” на практика е абсолютно безсмислена. Защото да изискваш от един човек да прикрива своята сексуална ориентация е равносилно на това да го накараш да се скрие някъде далеч от всички и, на практика, да
спре да живее.
Идентичност
Борбата за супата от определения е започнала много отдавна, но не и у нас. У нас, като идентичност и ниво на говорене сме все още в 64-та година на миналия век, само десетина години преди СЗО да обяви, че нормалните сексуални ориентации на човека са хетеросексуалната, хомосексуалната и бисексуалната. Остават ни само десетина години до това съдбоносно решение, а на мен ми се иска да ги направя поне 9 години и 11 месеца. Ако самите хомосексуални не правят разлика в собствената си различност и самоидентификация, то как се очаква околните да правят? Дори и егоистично погледнато, ако ти си гей, може да не те касае персонално идентификацията на транссексуалните примерно, но да си травестит и да наричаш себе си транссексуален е наистина малко объркващо, за теб самия и за околните.
По убеждения, аз съм против идентификацията и категоризирането. Това винаги е ограничаващо. Колко връзки с жени и колко секса са достатъчни, да вземеш тапия за лесбийка? Активните гейове броят ли се за гейове? Като си гей, трябва ли да обичаш да носиш рокли, или това те прави по-малко, некачествен, гей? Ако намирам Робърт Патинсън за ужасно сексуален, това прави ли ме хетеросексуална?
Против категоризациите съм, защото свободата да се самоопределиш всъщност е заграждението, в което се вкарваш сам и трябва да приемеш сексистки, мачистки норми и със сигурност в един момент това ти създава неудобството да не се чустваш добре в собствената си кожа.
Всъщност, проблема на бг-ЛГБТ-то не е в националистите, или в законодателството, или в генерално хомофобското мнение на широката общественост. Същественият проблем на бг-ЛГБТ-то е собствената му идентификация и вътрешно неприемане. Освен граничните нарушители, които са ме разсмивали, отчайвали и ядосвали, това, което наистина ме вбесява и натъжава е липсата на самосъзнание в бг-ЛГБТ-то.
Всъщност, бг-ЛГБТ-то има проблем с това да е ЛГБТ. Те уж са ок с това, но всъщност искат да се показват само в ранните часове на нощта, под земята и на тъмно. Дали пък бг-ЛГБТ-то не е част от някаква вампирска клика? (моля тук близките ми приятели да не ме бъзикат за Twilight!) Уж са ок, че са ЛГБТ, обаче не искат да живеят като такива, предпочитат да правят секс в тоалетната на Мола и не ги интересуват избори-мизбори, закони-макони, права-мрава. Уж никога не са имали проблем с това, че са ЛГБТ, ама после се оказва, че никой не знае, че на Жоро гаджето, за което говори сутрин в офиса, всъщност не се казва Мария, а мама и тати познават Пешо като „най-добрия приятел от години“ на Жоро или, класиката в жанра, „колегата от университета“ или „съквартиранта“.
Няма да пиша повече, защото един приятел се съгласи, че обичайно острия ми тон сигурно ще разбуни излишно духовете и всъщност никой няма да разбере какво искам да кажа.
Само ще споделя с вас някои събития, които ме изкушиха да пиша за идентификацията на хомосексуалните у нас.
Стана известно журито на Mr Gay Man Bulgaria
Не пропускайте коментарите, не новината привлече вниманието ми.
Интервю с Джаки от клуб Александър, Варна:
„Христо: -След няколко месеца в София вероятно отново ще се проведе гей парад. Тази година запланували ли сте „Варненски Национални Гей Празници”?
Джаки: -Ние сме категорично против всякакви паради, защото не смятаме, че гей обществото има нужда да излиза на улицата като циркова трупа, това не е представление на клоуни, които хората трябва да сочат с пръст, да шушукат и да се присмиват. Травестите в България или поне тези във Варна и в частност звездите от Шоуто на Александър се издигнаха до ниво на скъпо платени артисти с много и различно участия в шоу програми, клубове, ВИП партита и събития. Ние искаме да правим спектакли на високо ниво и засега успяваме.
А и макар да прозвучи популистко – не смятам, че е редно да се налага на българските майки и бащи да обесняват на невръстните си деца, защо по улиците пеят и танцуват мъже облечени с рокли посред бял ден. Все пак колкот и да ни се иска обществото ни не е дораснало до такова ниво, а и лично мое мнение е, че и няма нужда.
Разбира се, че ще има Национални Гей Празници и тази година. Това е традиция създадена за първи път при нас, единствена по рода си и устояла на времето. Официалните дати са вече обявени на сайта на Mix club Alexander.“
Ъъъ. ко речи? После, в коментарите, Джаки се доразвива, за да окафени съвсем пейзажа. Сигурно ще изсъскам яко, ама на това: „Смятам, че да поддържаш най-големия микс клуб в България и да го превърнеш в легенда означава нещо. И това се е случило единствено и само, защото обичам това място, работя с много любов и влагам цялата си енергия и емоция в това….Александър е институция, всички са едно голямо и щастливо семейство, колкото и популистко да звучи.“
Пък аз си мислех, че институцията микс клуб Александър я създаде и популяризира един от най-известните (може би най, всъщност) травестити. Грешка, ТРАВЕСТИТИ, в случай, че Джаки или някой друг не е прочел правилно.
И после, сагата продължава. Някои хора като хваната кофата с акита и не им стигат вентилатори. Mix Club Alexander официално се обяви против Гей парадите. Отново не пропускайте коментарите.
За десерт по темата със самоприемането и идентификацията като общност.
Изведнъж аз съм описвана като детероден и детеизносващ орган в събирателното „те“ и „тях“. Не съм сигурна какъв е проблема на момчето. Това, че съм жена? Или че предпочитам да правя секс в дома си? Или е проблем, че имаме дете? На мен пък не знам какъв ми е проблема, може би че пича е космати гърди без име и снимка? Ениуей, градивната критика (хихик) към мен я не е толкова важна, обръщам внимание на самооценката на един бг-гей, което не е изключение, а често срещано явление.
И последно, като епилог. На конкурса Mr. Gay Man в ID Club чух като аргумент на участник да се даде по-ниска оценка, защото „избираме момче, а не момиче“. Това, което не чух, беше извинение за ултра сексистката и хомофобска шега, която и без това не беше никак смешна. Явно и в самото бг-ЛГБТ трябва да се въведе дрескод – гейовете с косми, по лицето и торса, задължително по краката, задължителна миризма на потен кон, да люпи семки и да плюе люспите наоколо, в това число по косматите си разгърдени мъжествености, да не се къпе твърде често (всяка неделя е един мъжествен период за хигиенизиране), като специален талант да представи рекорд по опикаване на публиката и, абсолютно задължително! – да пие Каменица!
Ако не се бях хванала на хорото с ЛГБТ равноправитето, сега щеше да е момента да кажа: да ви … и у гейовете, и у ЛГБТ-то.
Шведският собственик на Нова ТВ се извини за скандалното предаване ”Часът на Милен Цветков” от 1 април
MTG, шведският консорциум, собственик на Нова телевизия, изпрати днес писмо до Българския Aктивистки Aлианс, в което се извинява за eвентуалните вреди, нанесени от предаването ”Часът на Милен Цветков” от 1 април 2009 г., с водещ Лора Крумова. Следва превод на писмото:
***
Уважаеми Станимир Панайотов,
Български Активистки Алианс,
На първо място бих искал да обясня позицията на MTG като компания. Един от нашите принципи е силното убеждение да бъдем работодател, гарантиращ равни възможности, като осигуряваме равни възможности на всички служители без оглед на раса, националност, пол, психични или физически увреждания, семеен статус, или сексуално предпочитание. Ние винаги даваме най-доброто от себе си, за да осигурим на нашите служители здравословна и позитивна работна среда, свободна от всякакъв вид дискриминация.
MTG има своя собствена програма за социална отговорност – казва се “Съвременна отговорност”.
Също така имамe и фирмена програмна политика, в която декларираме:
”Ние сме ангажирани да използваме властта на медията отговорно, и по тази причина винаги търсим възможности, които да подсилят ползите, които телевизията може да предложи по същия начин, както винаги търсим начини да намалим вредата, която телевизията може да причини”
След това въведение и въпреки, че ние силно подкрепяме редакционната независимост, надявам се разбирате, че ние не приемаме излъчването на програми като тази, която посочихте на нашето внимание.
Затова предприехме действия да гарантираме, че едностранно шоу като това няма да бъде излъчено отново.
Искрено се извиняваме за вредата, която то може да е причинило.
С най-добри пожелания,
Берт Вилборг
Мениджър Комуникации / MTG
Viasat Broadcasting UK Ltd, London
Капитал отрази новината със заглавие „Собственикът на „Нова тв“ се извини за едностранчиво предаване“
Разбира се, последва и моментален отговор от другия идиот засегнат. В условия на демокрация е добре да използваме максимално възможностите на информационната среда и, като четем някакви постулати с намерение да ги използваме с популистка цел, всъщност да разбираме за какво говорим.
Целият казус около въпросното предаване можете да проследите на сайта на Български Активистки Алианс и Помъдрелите момичета.
В кратце
Докато ме нямаше (бях в 21 век), в България се случили някои съществени неща. Повече от тях те карат да се замислиш и предизвикват поне две-три емоции. За да не изписвам сега и аз страници по същите теми, просто посетете долните линкове.
„Часът на Милен Цветков“ – урок по пристрастна враждебна журналистика, десет съвета как да поканим най-неадекватните гости и how-to наръчник как да направим от името си нарицателно. И предаването, разбира се.
Докато в България тепърва научаваме що е то дискриминативна реч и осъзнаваме как отношението на медиите влияе върху общественото мнение (добро утро), по света се случват интересни и хубави неща. Айова легализира гей браковете, също и Швеция също узаконява гей браковете, Стъпка към узаконяване на гей браковете в Ню Хемпшир, Закон за еднополовите бракове стигна до сената на Върмонт.
Междувременно, Fundamental Rights Agency издаде втория си доклад за положението на ЛГБТ в ЕС. Първият беше законов анализ в сферата на ЛГБТ в страните-членки. Вторият доклад определено е по-интересен, защото е анализ на социалната среда, в която живеят ЛГБТ в Евросъюза. България направо е цъфнала в този доклад… По изрична молба на FRA, слагам линк към оригиналния доклад на английски език и моля, ако ще публикувате инфо за него някъде, да слагате линк към сайта на FRA, както и възможност да се сваля оригиналния доклад.
Хомо срещу хетеро? А гейове срещу лесбийки!
Днес явно съм в информационен бум. 24 часа публикува материал за нощния живот в София, като специално място в текста намират и някои микс/гей заведения.
Авторите на материала, Галена Гюрчева и Цветелина Шенева, са обърнали радикално гръб на журналистическата етика и етични стандарти. „Един от клубовете, който привлича не само хора с обратна ориентация.“ Обратна е перспективата ви за смислено журналистическо писане, уважаеми ъъъ..“журналисти“. Когато напишете статия за хетеросексуалисти, ще спра да се дразня на хомосексуалистите в страниците на вестника.
Сред бисерите на журналистическия блян за рейтинг присъстват и словосъчетания като „хомозаведения“, “Мръсни танци” пасти да яде“, „хората с “нормална” и с “обратна” ориентация“, “ “Гейовете не ги пускат в гей заведения в София”, коментира една от техните редовни клиентки“ (а?!), „Клубът в момента е в ремонт, но (…) след отварянето му ще стане пак място за нежни ласки на силния пол.“.
“ ЕКСПЕРТЪТ
Аксиния Генчева, изпълнителен директор на БГО „Джемини“…“
Леле… Както каза Яна, „клети създания“.
Реалити новости
Не се стърпях да възкликна на блога си! (Ама че поетично и тийн прозвуча)
1. Music Idol sux здраво. Бойко Борисов? Хйелоу, Кръстникът отдавна вече прашясва във видеотеките, смени позата, MAN. И все пак използва всяка минута ефир да отчете детските градинки (в новините по bTV казват 1.5 милиона, после той казва 3 милиона, последно?).
2. Или Фънки чете блогове и знае колко вбесява ЛГБТ общността, за което се съмнявам, или е обикновен пръч. Май е обикновен пръч. „Педал“ викай на баща си.
3. Единственото хубаво нещо в Music Idol беше публичното порицание и заклеймяване на един домашен насилник. Той се казва Димитър Симеонов, бивш барабанист на PIF и Сленг, който системно е пребивал приятелката си, докато един ден тя не ослепява от поредния побой. So much за домашното насилие. Още ли ще си въобразявате, че всяка 5 жена пада по стълбите???? Понеже няма правосъдие у нас (и все пак КМЕТА на столицата да каже: „Ако момичето има здрав баща, да отиде да го натупа“ обезмисля 18 години демокрация и усилия в съдебната система), Иван и Андрей заложиха на общественото порицание.
4. Започна и благотворителния Big brother. УЖАСНО се радвам, че Кошлуков ще дели два месеца къща със внука на Тодор Живков, Тодор Славков. В рамките на няколко минути бяхме свидетели на сблъсъка на демократ до мозъка на костите си и фанатизиран (все още) партиен член. Кошлуков попита Славков с надежда, че е било шега, дали действително Славков иска да се върне режима отпреди 89-та. Познайте какво каза Славков. Следващите два месеца Нова ще е интересна, тези двамата ще предложат най-добрия политически дебат от последните 20 години! Дори да бяха вкарали отявлен гей и фашизоиден кретеноид, нямаше да е толкова интересно, колкото вербалната битка между закърмен с партийната идеология тоталитарен внук и политически дисидент на прехода със завидни ораторски умения.
bTV не изневерява
bTV от няколко години прокара „социална политика“, с която лично аз не съм съгласна. Това, че много от продукциите на телевизията отразяват социални проблеми, не компенсира, някак си, начина, по който са отразявани. Така нареченото „човешко лице“ (цитирам по спомен думи на Ани Салич) представя силно виктимизирана, жалновидна, съжалителна картинка, в която което и да е малцинство заслужава ефирно време, когато постъпи по начин, който се представя като изключение за останалите от същата група. Примери много: баща ром си намира работа, за да припечели и да може да се грижи за дъщеря си, изоставена от хахавата си майка пройдоха; деца с увреждане тръгват на училище; побългарени чужденци, които са по-бетер и от родните българи и тачат български традиции като изконно свои… И още много. По отношение на гейовете бТВ никога не е била безпристрастна – от продукции, откровено положително настроени, до осъдително невежи журналисти и водещи, които печелят рейтинг с хомофобски изказвания, репортажи и коментари. бТВ вероятно са напълно наясно, че по начина, по който се формулира една тема за ЛГБТ тематика и по гостите, които канят, демонстрират политиката и ценностите на телевизията.
Тези именно ценности са безценни за мен. Не защото са на завидна висота, а защото нямат обществена и медийна стойност. В миналогодишните издания на Music Idol хомофобията и враждебната реч не бяха рядкост, а по-скоро често присъствие както в лайф-изданията, така и в зад-кадърните коментари.
Традициите са, за да се спазват, и докато, за мое огромно съжаление, Нова телевизия вече не е сред най-гледаните от мен и към която изпитвам жална носталгия по времето, когато Нова беше публицистична, интересна и по-често неутрална към социална тематика, бТВ пирува и царува с враждебна реч. Чудя се СЕМ и заявената им цел да се борят с враждебната реч къде останаха? А, да, доц. Пешева каза, че СЕМ не може да реагира сам, трябва НЯКОЙ да ги сезира. Докато СЕМ са в бездейно очакване пред пощенската си кутия, споделям с вас пример за горните ми думи.
Изобщо не (би трябвало да) става дума за това дали кандидат за Music Idol е гей или не. На фона, обаче, на експертното мнение на Мара Отварачката за житейските цели и устремеността на едно момиче, подигравателните оценки в стил 1972 година на Фънки (опс, извинете, 1972 в Европа и САЩ, в България – в стил 2009), „на когото следващият кандидат нещо му бягал в лявата лента,“ не са изненада. И Джордж Майкъл бяга в същото състезание, ако мога така да се изразя, но изпълнението на песента му от друг участник гарантира на момчето преминаване в следващия етап.
Music Idol: Хомофобията на живота в Ultimate Gay Blog
Хомофобия и в бТВ в Помъдрелите момичета
Music Idol без цензура на хомофобията в Цветно
И докато всякакви лумпенизирани фанатици крещят как сексуалната ориентация е нещо лично и не желаят да им се навира в лицето, горното е изящен пример как НЕ хомосексуалните я навират в лицето на хетеросексуалните, а напротив – ХЕТЕРОСЕКСУАЛНИТЕ изкарват нещо толкова лично като повод за коментари и класификация на един човек.
Не се сещам за случай, когато бТВ сами да са предприели действие да оправдаят враждебната реч от ефира си или да се извинят за хомофобските коментари. Не вярвам и сега това да се случи.
RSS - Posts
1 коментар