Муша-Буша в пространството

Присъствах на заседание на Комисията по гражданско общество и медии днес, на което се обсъждаше проекто-закона за лобизма у нас. Има няколко аспекта в този закон, които ме интересуват, но днес бях там по повод изказването на Владимир Дончев (Българска Нова Демокрация), член на Комисията:

„С текст, който забранява лобистката дейност, насочена срещу „обществения морал”, депутатите от комисията по гражданско общество и медии забраниха вчера застъпничеството в полза на гей бракове, хомосексуално съжителство и осиновяване от еднополови двойки. (…) Според експертите от комисията по гражданско общество (забележка – да се чете, според Владимир Дончев, БНД), ако моралът не навлезе като понятие в закона, има голяма опасност всевъзможни международни гей организации или отделни хомосексуални двойки да се застъпват в България за узаконяване на гей браковете и осиновяването на деца.“

Цитат от новина в Новинар, също отразена и в Дневник и Стандарт. Повече по същата тема можете да прочетете тук, тук, тук, тук, тук и тук.

Преди да се обсъжда въвеждането на „в противоречие с обществения морал“ като основание за забрана за лобиране в проекто-закона, Владимир Дончев каза (по спомени, не цитат), че не разбира защо цяла седмица общественото пространство и медиите толкова са преекспонирали изказването му, след като (чети внимателно!) той не е имал това предвид и въобще не е визирал гей-двойките и гей-организациите, когато е настоявал за въвеждането на „обществен морал“. Един вид, това е медийно интерпретиране на неизказана и несподеляна негова позиция и не му е ясно защо това е предизвикало такъв диспут, след като той определено не е имал предвид това. Според думите му, обществения морал е разтегливо понятие и понякога интересите на част от обществото може да противоречат на обществения морал, например лобирането за евтаназия, или за узаконяване на многоженството.

Хваната за думите му, представител на Министерство на правосъдието (за втори път я виждам тази жена и все й бъркам името, но и двата пъти сме на едно и също мнение) каза, че изобщо „морал“ не трябва да присъства в лобистки закон, защото отваря вратата за свободна интерпретация. Освен това, моралът зависи от времето и обстоятелствата.

На думите й, Дончев (от присъстващите 6 членове на Комисията явно само на него му се говореше, той действително се изказа по абсолютно всяко изречение, казано в залата, принципно похвална активност за един депутат) каза, че в този случай няма да има за какво да се притесняват от Правосъдно, тъй като интерпретацията на „морал“ ще зависи от органът, пред който се лобира (?!).

Моите думи накратко бяха, че „обществен морал“ не може да се дефинира, защото, колкото и обхватна дефиниция да се даде в Закона, тя винаги ще е рестриктивна. За да има едноседмичен диспут в общественото пространство, значи „обществен морал“ вече се интерпретира различно и никой в тази зала, в това число и Дончев, който въобще няма предвид еднополовите съюзи, не може да гарантира, че след 5 години този аргумент няма да се ползва за забрана за лобиране не само за гей-каузи. Освен това, ако лобирането е насочено именно срещу институцията, която трябва да определи дали е морално? За пример, протестите през 97-ма, както и сходна аналогия от 14 януари тази година, не бяха организирана лобистка кампания, но определено имаха застъпническа форма и целяха сваляне на правителството. Тогава кой, Народното събрание ли, трябва да решава дали тази акция е „морална“?  Моралът, казах, се определя от политиката на държавата и от законодателството и не е въпрос на тълкувание от един човек или отделна институция. В поекто-закон моралът трябва да се ограничава да спазване на законите в Република България и толкова.

Естествено, че ако ще и гола да се бях съблякла да танцувам, Комисията още миналата седмица си бе определила гласовете. Присъстващите 6 членове решиха, че оставят тълкуванието на „обществен морал“ на депутатите, които вбъдеще ще гласуват проекто-закона за лобизма и, респективно, на институциите, към които ще бъдат насочени лобистки кампании.

Абсолютно убедена съм, че тази дефиниция, ако се гласува и приеме в пленарна зала, ще бъде използвана двуяко и, в това число, срещу гарантирането на равенство на хомосексуалните. Предполагам, а и така ми се струва, че Комисията по гражданско общество и медии са напълно наясно, че поставят капан пред изпълнителната власт с такъв закон. Гей-организациите вероятно ще са последните, които ще оспорят по съдебен път приложението на такъв ялов закон. Далеч преди това ще са каузите ин-витро, трансплантациите с международен донор, свободата на вероизповедание и така нататък. С други думи, гей организациите сигурно ще се позоват на вече спечелени съдебни дела за дискриминационно приложение на лобисткия закон.

Като слушах днес обсъжданията , ми се струва, че гласуването на закон за лобизма ще се случи след изборите. Все пак, трябва да си платят предизборните кампании…

P.S. Забравих да допиша, че Дончев е невъзпитан и арогантен. Че е казал онова по-горе, публикувано в Новинар, е ясно като бял ден, дори няколко журналисти потвърдиха, че са го чули. На думите ми: „Без да превръщам тази дискусия в лов на вещици, Господин Дончев, ще съм Ви благодарна, ако споделите с медиите ясната си позиция, след като сега казвате, че не сте имал предвид еднополовите двойки и гей-организациите. Моля да оповестите разяснената си позиция, както направихте днес тук.“ Той отговори ядливо: „Аз ако съм искал да кажа нещо не медиите, съм щял да им го кажа. Ако искам нещо да говоря пред Комисията, ще го кажа. Това си е моя работа. Никой няма да ми казва какво и как да говоря.“  А аз ако не искам да ви плащам заплатата вече и ако вече не искам да Ви виждам арогантния, нахален, хомофобски, лицемерен г.з в Парламента, а?