За предстоящият прайд в Иран…опс, в България

Тези дни нямам време да пиша сама, но крос-постовете обясняват какво искам да кажа.

По-долу има транскрипция на предаване по „Хоризонт“ от онзи ден. Легенда: ИН – Ирина Недева, АД – Ангел Джамбазки, АГ – Аксиния Генчева, СП – Станимир Панайотов)

Джамбазки не казва, че гейовете не са хора, но говори други пълни глупости.

22 юни

Хоризонт до обед

Водещ Ирина Недева

разговор с председателя на комисията по ред и сигурност в столична община Ангел Джамбазки:

ИН – Здравейте, господин Джамбазки.

AД – Здравейте.

ИН – Вие си позволихте да изкажете своето становище, негативното си отношение към хомосексуалния парад, който ще се проведе на 27-и юни; има ли вероятност общината да преразгледа разрешението за провеждането на този парад?

АД – Много би ми се искало да го преразгледа, но това е задължение и работа на администрацията, така че аз не мога да кажа дали ще го преразгледа, или не. Но, надявам се да го преразгледа.

ИН – Вие се надявате общината да го преразгледа? Вие сте председател на комисията по обществен ред и сигурост…

АД – Това е така.

ИН – Tова означава ли, че предприемате стъпки, с които искате да постигнете преразглеждане на това решение? Написал ли сте писмо до администрацията…

АД – Направих каквото ми е по силите, да.

ИН – Какво е то?

АД – Направих каквото ми е по силите, в духа на правомощията, които имам като общински съветник и председател на тази комисия, да разговарям с хората в администрацията, които взимат тези решения.

ИН – Искам да ви попитам вашата позиция съгласувана ли е с политическата партия ГЕРБ, от която се водите официално общински съветник, и с ВМРО, другата политическа формация, на която принадлежите? Тоест това становище ли е на ГЕРБ?

АД – За становището на ГЕРБ трябва да питате неговия председател г-н Цветанов. Но това е становището на ВМРО.

СП – Господин Джамбазки, Станимир Панайотов…

АД – Само секунда, само секунда…

СП – Окей.

АД – Становището на ВМРО е, че такъв парад е излишен, освен че създава затруднения за администрацията и за града, което е едната гледна точка, но да речем, че много хора биха искали да изразят някакво мнение и позиция и с това затрудняват останалите – да речем, че това не е най-важното. Личното ми мнение и становището на ВМРО е, че такъв парад е абсолютно излишен и вреден за българското общество. И каквото беше по силите ми направих, за да убедя колегите ми от политическата група на ГЕРБ в общинския съвет…

ИН – А учудва ли ви това, че освен вас, никой не прави политически изказвания на тази тема? Нито един от политиците в България?

АД – Ами това си е тяхна работа. В смисъл явно избягват във време на избори да си създават врагове. Но аз мисля, че това са теми, по които не трябва да се избягва разговора. И позициите трябва да бъдат ясни. В края на краищата тези неща са въпрос на политика в най-чистия й вид. Или подкрепяш нещо. или не го подкрепяш. В случая ние от ВМРО не подкрепяме провеждането на подобен парад.

ИН – Господин Джамбазки, въпрос от Станимир Панайотов.

СП – Господин Джамбазки, аз останах с впечатление, че от една страна вие извършвате чисто административните си функции, в позицията, на която служите, от друга страна вие правите някаква форма на политическа сугестия към ГЕРБ като ваш партньор. На мен това ми се струва малко меко казано нередно, при положение, че нямате координирана обща политика и становище въобще по въпросите за гей и лесбийски права в България.

АД – Само ще ви поправя, че аз административни правомощия нямам. Общинския съветник има представителни задължения и права и неговата работа е да формира политики, политически позиции и политически мнения. Ако бях служител на администрацията, нещата щяха да бъдат различни, но аз не съм.

АГ – Извинявайте, аз искам да ви попитам – в какъв смисъл различни? Тъй като вие сте председател на комисията? В какъв смисъл шяха да бъдат различни?

АД – Когато работиш в една администрация, имаш служебни правоотношения. Когато кмета или съответния началник взима решение, администрацията трябва да го изпълнява…

ИН – Само за миг, защото времето ни е ограничено. Г-н Джамбазки, ако правилно го разбирам, ако той беше администратор в случая, щеше да забрани парада. Нали така, г-н Джамбазки?

АД – Ако имах възможност, щях да го забраня, да.

ИН – Така. За това въпросът и към вас, и към обществото е следният… Нека да кажа, че направихме опит да се свържем със столичния общински съвет и с неговия председател Андрей Иванов, който е също от най-голямата партия в общинския съвет. Като до този момент ние нямахме и нямаме потвърждение за това, че можем да получим едно становище по отношение на това, дали действително общината й се иска да забрани този парад, дали ще уважи тази позиция, изказана от председателя на комисията по обществен ред и сигурност. Но въпросът ми към вас, г-н Джамбазки, е следният – ако националисти и гевни хора атакуват гей-прайда, вие ще се радвате ли, щом сте против провеждането му?

АД – Не е въпрос на радост. Общественият ред трябва да бъде спазван, така че… Такива неща трябва да бъдат парирани от органите на МВР и да се спазва закона.

ИН – А не смятате ли, че с подобни изказвания подклаждате подобен тип…

АД – Не, не смятам.

ИН – …прояви на враждебни чувства към упражняването на човешки права?

АД – Не. Не смятам

АГ – Tогава защо смятате, че прайда ще подклади позитивни настроения към хомосексуалността, ако вашите изказвания няма…

AД – Защото прайда, тук бих предпочел да намерите някаква българска дума, е демонстрация на нещо, което за мен не е добре да бъде демонстрирано по улиците. За мен демонстрацията на…

СП – Имам чувството, че 10 минути говорим за вашата хетеросексуалност, г-н Джамбазки…

ИН – Нека да не започваме за хетеросексуалност и хомосексуалност – кое е по-добре и кое е по-лошо, защото това въобще не е темата на този разговор.

АД – Не е темата, разбира се.

ИН – Г-н Джамбазки, само в Саудитска Арабия и в ислямския свят са трудни или са забранени гей-парадите. В Западна Европа са разрешени.

АД – По същия начин ексхибиционистите могат да решат да направят свой парад. Нали така.

СП – Не мога да реагирам.

AД – Вие ще бъдете ли за или против това да се разхождат само по шлифери и да ги развяват от време на време.

АГ – Да, но проблемът е, че видимо националистките и фашистките организации се ползват с протекции от страна на общината, разбирате ли?

АД – Не.

- (AГ и АД говорят един през друг)

АГ – Не смесвайте вашите правомощия, дадени ви по закон, с личното ви мнение.

АД – Да ми обяснявате, че общината толерира националистически или фашистки организации е абсолютно нелепо и невярно.

ИН – Не обясняваме, а питаме.

АД – Не, не е така.

ИН – Питаме, дали след вашата позиция няма да се окаже, че се толерират националистически прояви. срещу упражняването на правата на сексуално различните

AД – Не, няма да се окаже. Ми те ексхибиционистите сексуално различни ли са?

ИН – Приключваме този разговор с една яснота – г-н Джамбазки ако имаше административна сила, гей-парад нямаше да има в България, както няма и в Саудитска Арабия.

После, Страхът няма лице, via Помъдрелите момичета

А страхливците не показват своите или се крият зад имунитета, даден на всякакви престъпници в тази държава.

Снощи, в нощта на 24ти срещу 25ти юни, само два дена преди Rainbow Friendship шествието са извършени няколко атаки над места, за които се знае, че се посещават от ЛГБТ хора.

Атаките стават по едно и също време, около 3.30 часа сутринта, когато фашизоиди със скрити лица и качулки хвърлят коктейли молотов по:

- хотел на Дим Дуков, една от малкото популярни личности, които не се страхуват да покажат, че са част от ЛГБТ общността;

- гей бар In Da Club;

- заведение, посещавано предимно от ЛГБТ хора и травестити.

На всички е ясно, че зад атаките стои Национална Съпротива, ударната скин-наци-фашо-лумпен група на БНС, лидерствана от лицето Боян Станков – Расате. Той обаче в момента е пазен от кандидат-депутатски имунитет, тъй като, не забравяйте – БНС участва в парламентарните избори на Република България, а в листите им са Расисте, д-р Иван Георгиев и всякакви изчадия от групировки като Кръв и Чест и така нататък.

В деня преди атаките един от организаторите на шествието е нападнат в гръб от самия Боян Станков и негов млад адепт (ало, Хайдер) на излизане от национална телевизия. Естествено, нападателите не могат да бъдат арестувани, защото у нас откровено нацистка пратия може да се регистрира и да участва в парламентарни избори, да има медии, да използва реч на омразата и нацистки символи, да извършва побои, да плаши журналисти и ДА ВЛЕЗЕ В ПАРЛАМЕНТА, ако си напазарува или и прелеят гласове.

В същото време един от билбордовете на шествието е залят с кафява субстанция, вероятно бензин или нафта, но явно не е достигнал акъл как да се подпали. Няма да ви светна, амеби.

В същото време две момчета (гей и стрейт) са пребити посред бял ден на спирка в София, като никой от присъстващите наблизо не се е намесил. Защо? ми били педераси и хич не се харесали на няколко любезни спортни фена.

В същото време столичният общински съветник хер Флик (на която община всички ние, гей и херетосексуални хора плащаме данъци) обявява в ефира на националното радио, че ако има административни правомощия, би се постарал ЛГБТ хората у нас да се чувстват като в Саудитска Арабия.

В същото време млади богослови и нео-нацисти-пагано-тенгристи заедно правят литийно шествие с хоругви из центъра на София, където не биха били допуснати да протестират нито гей хора, нито еколози, нито когото и да е било с някакво гражданско самосъзнание. Парадите на идиотизма не е ли редно да се забранят?

Само че, другари и господа страхливци, скрити зад качулки, имунитети и протекции, ние, за ваш ужас, ИМАМЕ ЛИЦА.

И ще видите всички тези лица в събота.

И ако вече отброявате дните до 5 юли, тогава трябва да прочетете и Кандидат-депутатско… upated на Бай Далай.

За тибетците и лесбийките

Настоявам да прочетете този аналитичен поглед на Яна Генова върху гей прайда в София миналата година.Настоявам любезно, естествено.
—————————————————————————————————
На 28-ми юни в София имаше гей парад. Понеже бележките ми от, преди и покрай него се занимават предимно с медийния отзвук и подмяната на смисъла на парада, редно ми се вижда да споменем и малко за контекста. А той се определяше от

Действащите лица

- няколко политици. Някои силно притеснени как да уцелят мярката между родния мачизъм и представата си какво биха направили „европейците” на тяхно място (министър Миков). Други – неразбрали, че вече не са частни лица (Станишев).
- един напълно неадекватен председател на държавната Комисия за защита от дискриминацията, появил се в телефонно включване по радиото напълно неподготвен не само по гей-въпросите, но и по тези за дискриминацията изобщо
- голям брой журналисти и репортери. Както става дума, в мнозинството си напълно неподготвени, даже непуснали един Google search по темата преди предаванията си.
- зяпачи. В по-голямата си част разочаровани, че не им се предоставя шоу от типа на карнавала в Рио и че полицията си свърши работата, и никой никого не наби.
- един Боян Станков, наречен Расате (в комбинация с изненадващо и за него самия медийно внимание), с непоносима мешавица от противоречиви аргументи, но все пак създаващ впечатление, че знае какво говори
- зле организирани и недокрай преодоляли вътрешните си междуособици гей-активист(к)и
- младежи с боксове, павета, бутилки и гумирани кабели, за съжаление, повечето непълнолетни. Незнайно къде подготвени за атака в градски условия и за театрално свличане в краката на полицаите в услуга на дебнещите фотографи.
- между 50 и 80 (не съм ги броила!) участници в парада, от различен пол, възраст и сексуална ориентация.

и отсъстващите лица

- достатъчно сериозни експертни мнения – на юристи, психолози, историци, политолози, философи и прочее
– публични фигури от какъвто и да е пол и сексуална ориентация. Липсваха, например, уж надлежно картотекираните от Расате и уж хомосексуални политици, но също и отдавна разкрилите сексуалната си ориентация интелектуалци, поети, певци, актьори и актриси. Причината за липсата им – неизвестна. Може би излизането по улиците е твърде просташки акт или просто им е втръснало от медийно внимание?
- женски, правозащитни и граждански организации, създадени през 90-те, именно за да осигурят множественост на гласовете в делиберативната демокрация. Да считаме ли, че целите на 90-те са постигнати? Или нишите са дотолкова различни, че е време да се окопаем в тях и да не търсим общ граждански глас?
- разследващи журналисти, които да ни осветлят по въпроса как така големи групи въоръжени младежи, които очевидно полицията познава по лице, спонтанно се оказаха на едно място и добре подготвени в деня на парада
- купонясващите младежи и девойки от гей-заведенията в София, за които хомосексуалното е лайфстайл и начин да „не си оттук”, а не житейски избор със съответните последствия
- от мотото на парада „аз и моето семейство”, почти отсъстваше семейството – родители, братя, сестри, чичовци и други роднини, за които в суматохата малко хора се сетиха.

В седмицата преди първия истински гей парад в София, един хетеросексуален приятел ми заяви, че е твърдо решен да се включи в шествието. И тъй през годините на познанството ни не беше показал каквото и да е отношение по темата, това ми се стори малко странно. И аз като всички се замислих дали пък няма някаква лична, по-така причина да участва. „Ни най-малко”, каза ми, „протестирах и пред китайското посолство, пък да не би да съм тибетец!”

Урок по „родолюбие“

Вчера в Червената къща се случи втората заключителна среща по проекта на БГО Джемини „Оглушителна тишина: случаят в моето училище“. Втората, защото първата се проведе точно след Прайда и на нея присъстваха само журналисти, представители на Холандско посолство, 4-5 активисти и един заблуден гражданин.

Това, което се случи на дискусията вчера, беше ясен и силен сигнал, че се намирате в София, България.

Срещата беше за представяне на резултатите от проект за създаване на безопасна и толерантна среда в средните училища в България, в която ученици и учители от различен етнос, с и без увреждане, от мъжки и женски пол и с различна сексуална ориентация ще се чувстват спокойни да бъдат себе си. Проектът беше изпълняван в няколко града на България, с подкрепата на Посолство на Кралство Холандия.

На срещата Вилем ван Ее, посланикът на Холандия у нас, и Кемал Еюп, председател на Комисия за защита от дискриминация, казаха красиви слова за уважението към хората, независимо и заради различията им и за това как България, вече част от Европейска общност, (би трябвало да) споделя принципите за равенство и универсални човешки права. Тъкмо се притеснихме, че срещата протича цивилизовано и в диалог, особено заради почти неофициалното присъствие на представител на МОН (за което лично й благодаря, защото жената наистина може да има проблеми после заради това и заради двегодишният си личен ангажимент към проекта), когато в залата с гръм и трясък, много суета и самодоволна усмивка влезе Боян Станков, артистично нарекъл се Расате,с обичайните заподозрени свои съмишленици. Както стана ясно по-късно, част от тях дойдоха с него, но други двама уж отделно, без принадлежност към БНС.

Една (шашардисана) учителка по английски език откри дебата, като почти захапа микрофона, за да развие в рамките на 10 минути тезата си колко е лошо да се насърчава разнообразието и уважението в училище. Тя се обърна към Посланика с настояване да бъдат отделени средства да се насърчи дискриминацията и да се поощри национал-шовинизма, като по този начин ще се опазят българските ценности и култура. По-конкретно, тя настоя холандско да започне да финансира разпределянето на медицински персонал в училищата, който да лекува децата от хомосексуалИЗЪМ. Боян&Ко аплодираха възторжено учителката и започна своя монолог за … е, няма нужда да Ви го разказвам, той е същия от 2004-та. Новото в монолога беше критиката към едно от заключенията от проекта, именно за хетеронормативността и за представянето на жената като слаба, нежна, емоционална, неможеща колкото мъжа, с единствена функция да бъде домакиня и майка за разлика от мъжа, който е силен, агресивен, лишен от емоции и ориентиран към власт и кариера. Боян подкрепи тезата си с риторичен въпрос дали в залата има жена, която може да вдигне толкова тежко, колкото един мъж, с което заличи десетилетия борба на жените за равноправие и автоматично превърна дискусията в племенна структура, в която жените се броят по брой възпроизводствени матки, които трябва да раждат синове. Той адресира и посланика с коментар, че след като България е започнала да приема хомосексуалИЗМЪТ в законодателството си, значи трябва да се толерира и педофилията (WTF?!?!?!?!?!?), което веднага ще разруши нацията, от която те толкова се гордеят. Холандия беше представена по думите му като съвременният Содом и Гомор и той го знае, „защото е ходил в Холандия и знае как стават там нещата”. Холандския посланик му отговори, че сигурно е прекарал престоя си в Холандия в някоя „dark room” (на което запознатата с ЛГБТ тематика част от залата избухна в смях, хората от БНС замигаха неразбиращо). Освен това, посланика каза, че в речта си не е говорел за България, нито за Европа, нито за гейове, или за хора с увреждане, или за роми, а е говорел за човешките права като фундаментална база за равенството между всички хора.

Видеото, което направихме и можете да видите по-долу не е монтирано, но ще Ви даде представа за „дискусията”. Дори и от крактите кадри се вижда неспособността на националистите да участват в смислена дискусия и, изобщо, неспособността им да разговарят с други хора.

След дебата коментирахме, че националистите (или поне тези, които присъстваха) имат някои виждания, които не се различават кой знае колко от тези на хората от другата страна (ще рече, ние). Особено, когато става дума за етнически проблеми, малцинствени проблеми и т.н. Основната и същинска разлика е, че националистите персонализират недоволството си в омраза към отделния човек или група хора, принадлежащи към дадено малцинство. За нас, поне за мен и колегите ми, етно-драмата е породена от икономически проблеми, ужасно много миришещи на капитализъм, и не хората са проблема, а системата, в която ние сами сме ги поставили да живеят. Всъщност, ние недоволстваме заради резултатите от институционалната система, в която етнически малцинства са поставени и именно тази система поражда усещането за социална неправда, но не отделния ром или ромската общност. Това, обаче, е тема на друг постинг.

Моника Писанкънева каза много точни заключителни думи: че „това”, което се случва в тази зала, се случва всеки ден в класната стая, а ролята на учителя е много сложна – трябва да даде трибуна на всяка от страните да изкажат мнението си. За съжаление, когато става дума за изказване на различни гледни точки, диалогът с националистите може да се води единствено с мегафон, по възможност на някой стадион.