Муша-Буша в пространството


Джемини Презареждане 2.0

Да избегна дългите обяснения вбъдеще:

Това (версия 1992-февруари 2009):

 

 

 

И това (версия ноември 2009):

 

 

 

 

Са две различни неща.

И макар, че пише друго на сайта им, аз нямам нищо общо с новата версия.

За което много се радвам.

И това тук:

 

 

също не е вярно.

P.S. Като разгледах сайта и понаучих разни неща, мисля, че най-точно може да се каже, че няма БГО Джемини версия 2.0. БГО Джемини остана в началото на 2009. ТОВА сега е някаква компотена смес от някакви неща и хора и …мдам.

А ето защо аз не съм там.



Пожелавам си
21/11/2009, 00:11
Публикувано в: Да си кажа... | Етикети: ,

Когато навършвах 15 години, не помня къде съм била и какво съм правила на рождения си ден. Има две вероятности. Майка ми е ангажирала ума ми с важна домакинска работа – премести бурканите от този рафт на онзи, или съм се спасявала някъде от поредния пуловер за подарък, с три размера по-голям.

Двадесетият си рожден ден, мисля, го прекарах във Варна. Май тогава бях с Павел, но ако той чете и бъркам годините, да си каже. Нямам спомени какво е било. Да ме извинява Павел, ама сигурно е било скучно. По спомени май пътувах тогава за Варна с автобуса… или се бъркам?…

Като наближи 25-тия ми рожден ден, с тогавашната ми партньорка запланирахме голямо парти. Мислехме да поканим всички, които познавам(е) и се чудехме Ялта дали ще ни събере за едно такова голямо парти.

25-тият ми рожден ден знам със сигурност как го изкарах. В офиса (на Джемини). Имаше пак някаква лудница и бяхме цяла тумба в офиса и просто никой нямаше време за моя рожден ден, най-вече аз. Прибрахме се след полунощ с Петрова вкъщи, смачкани от умора с обещанието да вдигнем голям купон вбъдеще.

Вбъдеще мина и замина, но на следващата година, когато тя ставаше на 25, планирахме моето малко скромно парти за 25-тия ми рожден ден (от миналата година) с 2000 души да го направим за нейния юбилей.

Не съм съвсем сигурна какво стана тогава. Мисля, че скъсахме и не се получи партито. Опитах се да организирам нещо, което при други обстоятелства щеше да е забавно, но не и тогава. Ходихме на картинг и после в един вегетариански ресторант с неколцина приятели (е, някои от тях вече не са „приятели“).

Миналата година си казах, че следващия рожден ден вече ще го отпразнувам както трябва, за компенсация на всички изпуснати х5 досега. Между другото, миналата година рождения ми ден беше пълен кошмар, от всяка гледна точка. Нарочно и заради него реших, че 6 декември 2009 ще е ууууааааауууу!

6 декември е след две седмици. Навършвам 30, колкото и да не им се вярва на някои хора (така е, човек и добре да си играе в пясъчника, един ден пораства и се сбръчква и става сериозен и трябва да носи поли на нивото на коленете вече и не може да ходи по потник без сутиен, щот’ не му отива вече на възрастта!). Замислях голямо парти с повечето ми познати и приятели (и бивши жени аф корс!:), толкова сериозно го замислях, че осъзнах, че в последните две седмици само тази мисъл ме спира да не хвърля телбода по колежките ми мадмоазел и мадам. Но докато си планирах и бленувах, така се получи последния месец, че се оказах без пукната пара за парти. Криво ми е определено. Меко казано ми е криво.

Затова си пожелавам – НЯКОЙ ден, без значение дали е юбилеен или какъвто и да е там, който и да е мой следващ рожден ден да си го върне тъпкано за предишните неосъществени четири!



Ехо..ехо..о…олеле

Както предположих, но не споделих в предния си пост, ехо от публикуваният текст на страницата на БГО Джемини, имаше. Не споделих, защото се надявах да не бъде толкова неадекватен и лаишки, колкото очаквах.

Вестник „Новинар“ или са с новинарски застой, или пестят средства и време да пишат достоверни материали. На първо време, заглавната им електронна страница е пълна с глуповати и нагледни примери „Защо този вестник не предлага журналистика“ и „Как да представим махленските клюкини и безмислие в опаковката на вестник“. Редакцията се опитва да разсмее читателите с изтъркан евтин виц и редакторски коментар, в който се казва: „Усмихни се, България! След като и гей организацията ни се разцепи, в нашата държава нищо свято не остана. Както на седесарите и на социалистите, които са пред разцепление, така и на хомосексуалистите им остана само едното красно име, както казваше Рачко Пръдлето. Сега, когато гей отиде в супермаркет и му нарежат предварително шпека, няма кой да се бори за правата му, защото задникът му не е касичка, за да му дават нарязан салам.“ (само „хетеросексуален, но любопитен скрит гей“ може да измисли такава …хм…шегичка. Оставям без коментар елементарното сравнение между хранителен продукт и правата или сексуалната ориентация на един човек. Само ми е интересно какви хора работят в тая редакция?!….)

За изненаданите: Новинар е именно вестникът, който дава трибуна на пишман ентелегенти като Калин Руменов (на когото беше отнета наградата „Черноризец Храбър“ заради разисъм и ксенофобия и нарушаване на етичните журналистически стандарти). Същият вестник, който вече 8 години се класира в първите места за най-пристрастен, дискриминативен (не само по ЛГБТ въпроси) и най-непроверена или откровена подвеждаща информация по социални въпроси.

Повод за думите ми са и следните конкретни примери (подчертани):

„Джемини” пред разпад заради вътрешни неуредици

Българската гей организация „Джемини” е пред разпад, научи „Новинар”. Екипът й се опитва да разреши кризата в редиците си, но към момента дейността на „Джемини“ е замразена, признаха от ръководството на организацията. Проблемите на „Джемини“ започнаха преди няколко месеца, когато дългогодишният изпълнителен директор на организацията – Аксиния Генчева, подаде оставка заради конфликти с членове от управителния съвет. Вероятността организацията да продължи съществуването си граничи с нулата, коментира Генчева, която вече не живее в България. След нейното напускане „Джемини” не успя да се възстанови. Извиняваме се за създаденото неудобство и се надяваме да намерим скоро решение на проблема, пишат още от ръководството на организацията на официалния си сайт. През последните две години „Джемини” нашумя с острата си реакция във връзка с новия Семеен кодекс. От организацията настояха двойките с еднаква ориентация също да могат да сключват фактически брак и да осиновяват деца.

Искането за промяна в кодекса стигна дори до комисията за защита от дискриминация, откъдето препоръчаха на Министерския съвет да одобри сключването на фактически брак и между хора от един и същи пол. „Джемини” са известни и с двата гей парада, които бяха проведени в две последователни години. Шествията предизвикаха бурни реакции от страна на националистически организации и движения. Срещу двата парада се обявиха и от Българската православна църква. За да изразят несъгласието си с последната проява на „Джемини” през юни пък, студенти от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” дори излязоха на протест.

Първо, каква новина е това?!?!?! Самото изявление на сайта започва с „Вероятно повечето от Вас знаят…“ Не знам какво е признало „ръководството“, след като не то публикува този текст и главата на триглавата (пардон, петглавата) ламя Кръстева не си вдига телефона и не отговаря на писма. Гочева, автор на текста в Новинар, сигурно я е причакала пред портата в Пазарджик да я пита ко стаа у тая организация.

Вероятността Джемини да продължи съществуването си е обратно пропорционална на вероятността Новинар да напише нещо смислено на ЛГБТ тематика, ако мога така да се изразя. Хайде, да не бъда крайна – има някаква вероятност, докато съм спала, в пристъп на сомнабулизъм да съм се обадила на Новинар по международния си телефон и да съм изказала мнението си, макар че никога за 7 години не съм коментирала с и в медиите оперативната дейност на организацията и отношенията с Управителния съвет. Също така, съществува вероятност да имам раздвоение на личността и, докато с група хора се опитваме да оправим глупостите, насадени от Кръстева и Георгиев в Джемини, всъщност второто ми аз да е оте*ало БГО Джемини и изобщо да не помага да първото ми аз. За Бога, Гочева, понеже не съм в България, не значи, че нямам интернет и не чета какви ги пишете от мое име!

И последния бисер – „двойките с еднаква ориентация“. Журналистите в България (и рядко извън нея) са ме изненадвали до какви смислови и лингвистични абсурди стигат, за да произведат изречение, но някои, като това, държат първенството.

За жалост, между редовете само – голям шум се вдигна около прайдовете и СК, но за журналистите Джемини би трябвало да е известна с други свои действия – НК през 2002 и 2005, Закона за защита от дискриминация и т.н. Това само показва, че медиите са толкова предвидими и манипулируеми, че чак жална им майка. На бас, че мога да пусна сега пресрилийз, че на 19 септември 2009 аз и Деси ще сключим граждански И църковен брак в градинката на Св. Седмочисленици и половината журналя ще публикуват снимка на мен и бившата ми (която също се казва Десислава), но като цяло, ще дойдат всички в градинката, без никой от тях да провери или напише, че това (все още, засега) е невъзможно в България. /За останалите, ака приятели, ще ви пиша на коя дата да си резервирате билет за Брюксел по същия повод:)/

На фона на горното, все пак има две хубави новини: първата, че 22 журналисти участват в ежегодния конкурс за отразяване на социална тематика на ЕК „For Diversity. Against Discrimination.“ Втората новина е просто заключение, с което съм съгласна, макар и със съжаление и доза жал: че българина като цяло и изпростял максимално.



Хващам пътя
27/07/2009, 10:18
Публикувано в: Да си кажа... | Етикети:

София->БрюкселДругари и другарки, момчета и момичета, Госпожи и Господа,

Хващам пътя.

Каня приятелите и колегите да си кажем чао тази събота. Звъннете да Ви кажа къде и в колко.



Темата на Нова за еднополовите семейства „Всичко за майката“

или във Vbox7 от този линк:http://vbox7.com/play:97e336bd

P.S. Между другото, разбрах, че Темата на Нова е била с огромен рейтинг на гледаемост, по-висок от от новинарската емисия. Това значи, че или ЛГБТ общността като зрители са повече от хетеросексуалните /хех!:)/ или че темата „еднополови двойки“, независимо от конотацията (подозирам, че повечето са го гледали от гняв или в очакване да видят някакви екзотични същества), е обект на огромен обществен интерес.

Коментарът на майка ми, изключително консервативна жена с понякога крайно хомофобски възгледи, беше, че депутатите са малоумни да говорят такива неща и че като питат хора от малки неизвестни села, не е чудно какви ги говорят.

P.S. По-подробен очерк на положението и материала можете да прочетете на блога на Woland69



Писмо за довиждане
03/02/2009, 12:54
Публикувано в: Да си кажа..., ЛГБТ | Етикети: , ,

Здравейте,

С това писмо искам да благодаря на членовете на БГО „Джемини”, доброволците и всички колеги, с които съм работила за ЛГБТ каузата в последните 5 години. С това писмо Ви казвам и довиждане. Аз напускам БГО „Джемини”. (още…)



В неделя с … гейовете пак

Запис на дискусията за еднополовите семейства и осиновяването, благодарение на SeaStar999:

Обърнете много внимание на третата част. „Къде остана предназначението на мъжа? Къде остана предназначението на жената?“  И още една любима реплика: „…(против еднополовите двойки съм) защото само развалят детето, няма да знае на кого да вика „татко“, казва жена, обута в панталон, с късо-подстригана коса.

А междувременно чух, че около уводните думи на Димитът Цонев („Ние се надяваме депутатите да узаконят еднополовите връзки с новия Семеен кодекс“, не е цитат, но слушайте точно думите му в първата част), сигурно сега на Митко Цонев ще му излезе име, че е тайното гадже на Милен Цветков. И двамата са пичове, нищо че не са гейове.