Или пауза, пауза, здрастиии, хор от розови херувимчета, здрастиии, айде чао. 

„…мина месец някъде, помня, защото си гледах календара с цикъла и се надявах да не се засекат. Междувременно във Вселената се случват и други неща, естествено по-маловажни от моя секс с него. Палежи в Катуница, национални протести, етническо напрежение, някакъв футболен мач на Стадиона на Мира в Перник, всеки ден арести, Цвъ Цвъ пее По-бе-да, докато държавата пламнала, Бойко реже лентите на гимнастичките, Масларова пазарува нови обувки. Романтика струи от всеки бутон на клавиатурата, когато той ми пише, бягайки из някакви храсти от някакви куки, гонят го, той ми пише, че всичко е наред, жив-здрав и праща целувка. Аз, една осъвременена възрожденска Геновева, стискам в шепа везана кърпичка, притеснена тоя тупан да не го пребият някъде, да не го арестуват, да не му падне някоя седалка на стадиона на националистическата тиква, после получавам смс-а, че е наред и побеснявам, и почвам да го храня какъв содомистичен недоряслак е на тия години да се занимава с глупости по стадионите, кога ше му уври главата, няма ли да се заеме с нещо сериозно, бе някой да му зашие два шамара и да се свършва тая мъка вече, абе кво съм седнала да го мисля тоя психопат дали ще му се случи нещо, аамаха, всички нацюги и хулигани на сапун, на шампоан и на ливадата с лопата, писнА ми да се притеснявам и да седя като баба Илийца пред телефона в очакване да каже в кое районно ше прекара нощта.

Всеки ден си пишем сластно-еротични есемеси с лек привкус на харесване един към друг, обаче най-важното е, че некси секс не се правеше толкова често, колкото беше програмирано по дефолт в моята глава. Са, извинете, ама ако секса се случва често, колкото месечния цикъл, то все едно не се случва. Тъкмо си спомня какво беше и резко изпадам в амнезия в края на месеца, когато пак съм забравила какво е. Междувременно, не спя с други, защото ми е супер натоварено ежедневието, не ми се занимава с други, а и той ми харесва, поне когато се виждаме в леглото се получава.

С него беше окей. Говорехме си някакви неща, спорехме за циганите, за гейовете, за нацистите, ядяхме, после правехме секс, по време на секса си говорехме хубави неща и така. Просто, мамка му, това не се случваше често, или поне не толкова често, колкото исках. Правехме планове, които и двамата знаехме, че няма да се сбъднат, но звучаха хубаво изречени, казвахме си как искаме да се виждаме и в очите си виждахме как това няма да стане или ще стане след време, случайно, не като среща или защото така сме се разбрали.

Аз съм имала чисто сексуални връзки с мъже и ми беше ок. Когато в главата ти е ясно, че е само секс, нещата са ок. Всъщност, за да са ок, май е най-добре да няма любов. Най-дългата ми такава „връзка” продължи десетина години, той ме познаваше много добре, правехме страхотен секс, после всеки си тръгваше по своите задачи. Важното условие такава връзка да се получава е да е искрена и с уважение към другия. Времето, което прекарваме заедно, сме само аз и той, няма нужда да се правят планове и уговорки, да се притесняваш от чувствата на другия, няма нужда да си казвате, че се обичате, защото е ясно след десет години, че е така. Просто е по друг начин. Сега той най-накрая е щастлив с приятелката си, с която станаха гаджета на рождения ми ден миналата година, много се обичат и се радвам искрено за него.

С него, обаче, нямаше как да се получи така, то беше ясно. Първо, за да имате сексуална връзка, трябва да се виждате (нали, иначе имаш сексуална връзка с смс-ите в телефона си). Второ, секса трябва да е изкъртващ, иначе е некси посредствен и не го търсиш този човек. Трето, не смесваш нещата – ако е само секс, дръж си го само на това ниво. Като е само секс, не вкарваш лирични моменти с чувства и емоции, това преебава сексуалните неща, почват да се превръщат в една безкрайна колежанска свалка, в която след три срока и една дипломна работа героите най-накрая стават гаджета, ама не защото искат, а защото логически са се докарали до там. Поне при мен нещата са така – ако не се получи химия с някой още в началото, на първите (да не кажа първата) ни среща, няма да се развие после (има специална глава в Чиклита как това правило си има изключения), освен това ако започна с някой само да правя секс, не се стига до нещо повече, защото на мен настройката ми към този човек е друга.

Последният ни секс с него.

Всичко почна с редовното му съобщение „целуната си”. Целуната е баба ти, сминдух! Ела ме целуни наистина, от виртуални целувки ми се изпържи клавиатурата! Ей как се ядосах, леле! Запалих джапанките яко и му казах да си довлича веднага задника в нас, че вече шмуиба и епопеята. Пил и кисел, той казва, че ще вземе душ и идва. Начи, едно време помня аз, един душ време беше 20-тина минути. С взлом нахлувам в банята, ампутирам си половината крака с бръснача, псувам майки и лели що не се епилирах вчера, както си мислех, ми са ше се насека от бързане и после ще порастнат ебаси горите тилилейски, дейба, с пемзата (имам я против целулит от бремеността, ама като съм 45 кила, къв целулит, кви пет лева) свалям поне два слоя епидермис, от телефона звучи Roisin Murphy, пея с нея, бълбукам на балончета шампоан, измий, бълбук Дъ тайм из нао, шампоан, измий, маска за коса, измий, бълбук Форевъ мор, скОчи в тая хавлия, сушИ, сушИ, мале имам 5 минути само, льосни тва мляко за тяло, е са ли точно ще го разлея по земята, баси! Нищо, две ръце – мажи с лявата тялото, с дясната бърши с мопа, ей добре, че не ми е дълга косата, тва как щях да го изсуша, 2 минути!!! Мац спирала на едното око, бързо, бързо, няма време, мац на другото, ейшмуиба как си вкарах четчицата в окото, изревах си очите са, мий спирала, мий лицето, заеби тая работа със спиралата! Кое бельо сега, кое бельо да облека? Пак е минало време от последния път, ама са ако сложа червеното с дантелите и банелите, е толкоз ли съм го закъсала, баси, се едно на абитуриентски бал ше ходя да танцувам на капака на някоя кола?! Не, тия черните гащи определено не, майка ми ги подари, нося ги само в цикъл, обхващат цялата траектория от ребрата почти до коленете. Уф бе кво значение има кое бельо, не сме се виждали от почти месец, все му е едно какво ще сваля! Сутиен? Кой сутиен? Да слагам ли сутиен? След раждането те моите гърди все едно порастнаха навътре баси. Имам три вида сутиени – 1. „Здрастииии”-сутиените; 2. “What you see is wat you get”-сутиените и един, който нося само, когато другите видове са за пране. Keep it real, викам аз, и слагам от втория вид, пък и все тая, нали сме се виждали голи вече, мачкали сме се, той познава Кики и Вики отблизо.  Да, Кики и Вики, Кики е дясната. Нахлузвам някакъв панталон и един потник. Готова съм. Само 3 минути закъснение. Хъррей.

Хъррей май ас. Няма го още.

15 минути по-късно още го няма.

Скука. Всеки момент ще дойде сигурно.

Дай все пак да сложа тая спирала. Пак бързам, щото, нали, ще звънне всеки момент, а не мога да отворя със спирала на едното око, като циклоп.

30 минути по-късно. Няма го.

Кво ли става във фейсбук?

40 минути по-късно. Тоя се е удавил дейба. Сто про се е удавил в тоя душ, дето го взима от един час. Какво, по дяволите, прави един мъж, който няма телесни части за бръснене, няма коса, на която да слага шампоани, балсами, маски, на баба ти фърчилата, не си слага спирала (поне аз не съм го виждала, а иначе аз нямам проблем с мъжете със спирала, кво па толко), има едни боксерки да нахлузва, не дилема като моята. Кво прави един час в тоя душ, дейба?

Да, и приятелите ми във фейсбук са озадачени. Тъкмо се заформя интересна дискусия и тоя идва. Е така е, все ще уцели момента, братче, да беше се забавил още малко, да си довършим разговора.

Минали са два месеца от несбъднатите ми очаквания за разтърсващия секс, който съм чакала отпреди два месеца по-рано. Начи, общо четири месеца с гушкане, нежности, миличка си ми и ше ме обладават. Снижени, снижени, колко да са ми снижени очакванията.

Тоя мъж като влезна, начи, не просто влезна, а нахлу, и като ме грабна, вдигна, притисна на стената, аз ей така на место запецнах. Нещо май си говорихме, ама явно не съм внимавала, защото гледах как ми хвърчат дрехите из стаята, как ме хапе по врата и ръмжи като мечка, как ме мята като кукла на …къде ме метна, боже мой? Диван ли беше, масата ли беше, на пода ли беше? После чертичка, точка, хоризонт. После здрастииии. После занулихме календара. После бях кротка и хрисима, и притихнала, и доволно усмихната, и всичко беше розово, и един мармот завива в станиол млечен шоколад, а едни пухкави агънца скачат по захарни розови облачета, пеят херувимчета и е дошъл световния мир.

Той и Максим, сина ми, се познават, но на следващата сутрин той реши да се представи официално. Максим си кибичи на дивана и си прави нещо си негово, той се приближава към него, подава му ръка и казва: „Здравей, Максиме, аз съм един-кой-си, приятно ми е.” Разочарована съм, че не му подава и визитка, некси отиваше на момента. Максим само го поглежда изпод вежди и го подминава. Става ми супер смешно, но отново се замислям за участието на мъжете в живота на Максим. Т.е. нулево.

На тръгване той казва, че иска да се виждаме по-често, а и сега вече не е такава лудница около него. Само, ако може, понеже го завърта шайбата и изключва, аз да му напомням и да го ръчкам да се виждаме, че от събрания той просто забравя. Не знам дали е проумял физиономията ми, като го каза. Тя гласеше нещо такова:

@№*æΘ‰€№ ẅ∂Ю%$§€&@¤£)($)$(@№Ю%(%*Ю€*§€∞∫ẅ∂∆$#&@¤£©¬æΘ‰€

Ко рьечи?

Не сме се виждали оттогава. След пауза от около месец и половина, той ми писа „целуната си”, а аз си помислих две неща. Първо, че той явно е във времева капсула, където липсата на контакт с някого в продължение на повече от месец не значи нищо за отношенията ви. Второ, прави му се секс. И на мен, но вече не с него.“

kurvi_i_belo е името на отворената wifi в блока ми. Най-добре се хваща сигнала, като си паркирам колата под първия балкон на входа и неведнъж kurvi_i_belo са ставали свидетел на диалози в скайп, служебни мейли през телефона и гледане на клипчета, докато чакам някой в колата.

Нямам никакво нАучно доказателство, емпирични данни, статистически проучвания и екзит-пол да докажа, че kurvi_i_belo и ДъРиълГенади са екзистенциално свързани в панелно-кооперативен битов съюз, но смятам, че задължително отдавна трябва да сте прочели и да си припомните Историята на успешния му онлайн бизнес и най-личния апокриф от Син Сити до Обеля: Голфа и града.

(Продължение на първа част)

Влизам в заведението, виждам го, същия от снимките, седнал е на някаква маса. Сядам и аз, здрасти-здрасти. Забелязвам три неща – първото е, че или косата му е мазна, ама много мазна, или не знам това момче фетиш ли има към тоя гел или какво?! Второто е леко притеснително. Той ужасно много прилича, някак си, напомня ми на последното ми гадже, иначе мило и добро момиче, но не знам как се оказахме заедно 4 месеца, с която връзката ни беше като все едно да се опитваш да тичаш по плажа с кънки за хокей под звуците на треньорска свирка. Не разбираш защо трябва да го правиш, ама за треньора тва е смисъла, така се прави и няма нищо по-важно на света от това да трамбоваме по дюните от понеделник до неделя. Третото, което забелязах, са забележително малките му ръце, по-малки и от моите. Това не предвещава нищо голямо и добро…дело. Ама да не издребняваме.

Това се случва в 16:00.

В 16:57 поглеждам часовника, да видя от колко време кимам и мълча. 57 минути съм мълчала и съм кимала. Нали се сещате, че описвам една среща вече 6-та страница, дали съм от мълчаливите? За 57 минути ушите ми са поели ужасно много информация: че е футболист, ама бивш, щото не е тренирал от пет години, а преди тва е тренирал в Гърция, където майка му работи от 10 години в един ресторант, но сега се е върнала в България, защото баща му е починал от третия си инсулт, след неколкомесечно залежаване, когато нашия герой ХХХХ с мотора го е гледал и се е грижил за него, както би се грижил за семейство и дете, ама още не е срещнал човека, а и то в днешно време тия хора как си правят деца, то не може да живееш под наем и да раждаш деца, те нали трябва да им сменяш памперси, да ядат, поне 250 лева отиват на месец, макар че в Гърция е взимал добра заплата и 700-те евра са му стигали за всичко, даже и да си води на заведение приятелката, която е много богата и майка й забранила да се виждат, щото парите при пари ходят, като имаш, идва още, например имаш една кола, като Опел, която е здрава кола, ама я е раздрънкал отвсякъде, особено в една огромна локва на пътя към язовир Лобуш до Радомир, нали знаеш като минеш покрай Радомир, после има един град Земен, и от там цепиш нагоре, нагоре по един много стръмен планински път и накрая на пътя е селото му, в което живеят 40 човека, ама е толкова красиво, че на Нова година мисли да отиде там, да си запали печката, красота, да цър-пър некво месце и от на дедовците в селото от домашната ракийка, той не пие по принцип, макар че вече не тренира, но то няма значение, защото като отидеш в някой от нашите отбори и им кажеш, че от 5 години не си играл мач, все едно никога не си играл, нищо, че в Гърция си играл, малко и в Швейцария, където е живял една година, но тва, швейцарките, са най-грозните жени на света, за една година не е срещнал ни една хубава…

Чертичка. Точка. Хоризонт.

Някъде измежду логореята по-горе вмъкна, че има два мотора – едното е скутер, тип „носим пици по домовете“, а другото Дукати 900 кубика, шосеен мотор. Ама аз кво ли разбирам от мотори (кхъ кхъ засега, ще ъпдейтна този пост след няколко месеца). Аз искам мъжете на мотора, коша да си го запазят.

Докато той бърбори като пренавита латерна, на мен за секунда ми стана малко жал за него, защото очевидно ме харесваше, макар и без да ме познава изобщо, а на мен в главата ми беше съвсем друг човек. Вместо да изпише очи, избоде вежди тая среща.

Та това момче, тоя ХХХХ с мотора, баси тоя не млъкна бе! Абе заболяха ме и корените на косата от тая логорея! Сподели ужасно много свежести, които обаче сега са размити в общия компот словоблудство, но имаше реплики от сорта на „ти искаш ли да ме вземеш?” (в контекста на имането на деца и семейство), на което аз се опитах да смотолевя нещо, че се познаваме от 57 минути все пак, сешсе, ама той ме прекъсна с нови 3 минути как, ако не го харесвам, да си кажа, той няма да ми се обажда повече и да нахалства, той разбира, аз само да кажа, щото ако не го харесвам, и с две думи мога да му кажа, нали…АБЕ МЛЪКНИ ДА СЕ ИЗКАЖА И АЗ БЕ.

Да не издребняваме? Ако можеше да влезне в по-големи детайли за това, което говореше, щеше да разбие думичките на електрони, протони и фотони по масата и пепелника, ебаси баща си, дет вика един приятел.

В 16:59 той, некси вмъквайки тоя въпрос измежду телеграфния преразказ на живота си и всяка мисъл, която му минава и е минавала евър през главата, ме попита: „А ти как се казваш?“

О йе. 59 минути по-късно иска да знае имам ли си име.

Последваха 3 минути дъра-бъра-бла-бла-ала-бала-портокала изречения за името ми, аз усещам как получавам сколиоза от безмълвно кимане.

Това момче толкова много бърбореше, че аз не смеех да го прекъсна, да му кажа, че ще искам сметката и че от половин час трябва да тръгвам по задачи (което беше истина). Като костур на сухо отварях уста в опит да кажа нещо, ама той не млъкваше, а аз се чудех как диша, като не спира да ломоти, ебаси. Накрая махнах на сервитьорката за сметката, щото нямах нерви да го прекъсвам от любезност. Наистина трябваше да тръгвам, главата ме болеше вече.

И ако досега сте си мислели, че най-доброто предстои, можехте да се обзаложите на едно шкембе чорба, че е така. Ставам да си облека палтото, обръщам се към него …

И не го виждам. Беше тук, секунда по-рано беше тук. Къде е? Къде си, бърборило перпетуум мобиле?

О, ето те къде си, не си си тръгнал, просто си се изправил и си на височината на носа ми.

How is that even possible?!?!?!?!?!?

о.О

Аз съм 162 см. Т.е. аз съм малка. Освен Полина, никой друг не е по-нисък от мен или колкото мен, целия свят е по-висок от мен. Скоро и 4-годишният ми син ще ме гледа отвисоко.  Бърборилото явно е бил футболист в някаква много, много малка лига, за много, много ниски спортисти с малки вратички и мъничка топчица за тенис сигурно на едно малко миниатюрно теренче. И мъничък съдия тича по малкото стадионче и ако вкарат гол, не се вижда резултата, заради малкият шрифт на таблото с размери на айфон.

Как е възможно този 32-годишен не-спирам-да-бърборя мъж да е по-нисък от мен?

Усещането от този факт е неописуемо. От цялата ситуация ме напуши такъв смях, че щях да падна по стълбите на излизане.

Да сумаризираме: запознаваме се в Интернет (отново) с някакъв мъж (отново), който се казва ХХХХ (отново) и кара мотор (отново), пишем си сто съобщения (отново) и излизаме на среща (отново). Наместо, обаче, срещата да приключи с емотикони на сърчица, кошути и плюшени мечета, аз в балетна пачка и тупирана коса пърхам с мигли от радост и готвя мъфини с формата на сърчице, тази среща завърши с онзи вкус в устата, който ти оставя сдъвканото рибено масло. Хем е на красиви червени прозрачни топчета и прилича на хайвер, хем е гадно, блудкаво, слузесто и мазно и ти иде да си изповръщаш Ахилесовата пета през гърлото.

И тогава си казах – точка с тия глупости. Насила хубост не става, не може един човек да бъде заменен с друг, ако тва е целта, този човек никога няма да е толкова добър, умен и хубав и каквото и да е като другия, защото не се прави така, не става така и не трябва да е така. Не е честно за никого. Ако ще и на милион срещи да отида, аз няма да виждам в тях друго, освен просто нови приятели в сянката на несподелената ми любов и ще се натъжавам още повече. Когато си срещнал някой, който така ти е влязъл под кожата, не трябва да скачаш в безразборен секс и срещи, а просто да чакаш търпеливо, всичко си минава с времето. Времето лекува и всичко се забравя, емоциите се притъпяват и в крайна сметка, остават в миналото. Пък и както каза един приятел, с по-малко шум в главата животът е по-лек. Факт. Новогодишното обещание за 2012 е ноу мор драми, увлечения, влюбвания, емоции, връзки, емотикони, сърчица, Свети Валентини и глупости през 2012. Имам по-добри планове за себе си.

Обаче ето тук, ТОВА е Кралят на този спорт, Жориан Пономарефф. Speechless.

Тя: Като е студено и не мога по парковете да се разкарвам гола…

Аз: По шлифер?

Тя: М, къв шлифер! По цициии!

Аз: Абе не бе! Якото е да си по шлифер и да го разтваряш от някой храст.

Тя: Хахаха! Искаш ли напролет да направим такава акция? Може даже да е проект с Червената къща! Имам концепция вече!

Аз: Ама с моите хората ще помислят, че съм момченце, такова, оперирано, без пишка…

Тя: Ми то и моите да не са големи!? Малки момченца гонят дядовците в парка! Трима с инфаркт!

Аз: Фандъкова слага камери, пази децата и дядовците, гейове подават жалба в КЗД!

Тя: Новината: Конвъртнати лесбийки отчаяно търсят мъже в борисовата!

Аз: АХАХАХХАХАХА! Горещо с Венета Райкова: поредната жертва на лесбийско изнасилване разказва!

Тя: Баща на 2 деца, фрезист в СКГТ, брутално насилен от немаскирана екс лесбийка…

Аз: с дилдо, нали?

Тя: Не се уточнява, от МВР казват, че е следствена тайна! Но цв. цв. ходи с бодигард отзад!

Аз: Шепочина! Млъкни! БъБъ коментира: „Имаме информация, че са станали лесбийки по време на тройната коалиция!“

Тя: ВМРО-БНД излиза със становище – върнете лесбийките, опазете българския мъж! Правят факелно шествие! Като факлите са видоизменени дилда, чиито главички горят! 

Аз: Вежди Рашидов открива останки на прабългарска лесбийка под хлебарница в Люлин…

Тя: …открити са скелети в поза 69, позицията на челюстите подсказва, че езиците има са били изплезени! Биохимичният анализ ги определи като жени между 30 и 40!

Аз: Мач на Левски-ЦСКА се изражда в масова оргия! За да се спаси, съдията сам крещи, че е педераст!

Тя: Божо Димитров прави храм Св. Сафо, тъй като очевидно България е дала лесбийките на света!

Аз: Фидосова разкрива: Надебелях след като тя ме заряза!!!!!…

Тя: …разкрива се и става министър на лесбийството!

Аз: Волен – Смених си пола, за да бъда с Капка!…

Тя: … Капка го зарязва и разкрива отдавнашната им връзка с госпожица Гаджева!

Аз: Димитър Стоянов – плод на еднополова любов!

Тя: Ебаси ще умра тук! Ще си направим тайна мафия…

Аз: … Нещо като ИРА, ама за бивши лесбийки по шлифер?

Тя: …ще има масови акции, ще почнат да арестуват всяка жена по шлифер!

Аз: Ще се срещаме тайно! В таванска квартира в Мусагеница…

Тя: Нееее! В Триъгълника! Лесбо срещите са само там, има такъв квартал – Триъгълника.

Аз: Мале…как не сме ходили още там бе? Виде ли са, затва я докарахме до мъже с тебе!

Тя: А, аз съм, бях на парти в едно читалище там…

И после разговорът продължи в друга посока. 

Ако на този текст сте се усмихнали, може да ви хареса и това.

Тази глава трябваше да бъде за Сборния ансамбъл от blind dates, където има три основни персонажа: приятел на моя приятелка, който ни покани да пием вино у тях. На влизане в тях, той разрина с ботуш пода, на който почиваха слипове, тениски и кърпи някакви за да направи пътека, по която да мине височайшия кортеж. В кухнята, в частност в мивката, предстоеше заснемането на нов епизод за поредицата Еволюция на видовете на National Geographic. Хапнахме, все пак, малко нарязани моркови, и аз избягах с един приятел от срещата малко по-късно към един лесбо бар.

За втората случка и човек дори не ми се пише. Кулминационна сцена: гледаме порно (!), той не спира да коментира (!) обзавеждането на сцената (!), осветлението към актьорите (!), абажура вдясно от леглото, на което се случва действието (!), завесите (!). Има неписано правило, което гласи, че по време на порно, Пришълеца, Смело сърце, Точка на пречупване, Жега и подобни продукции НЕ СЕ коментира, всъщност, се мълчи и се гледа, позволено е да се хлипа тихо и да се плаче в салфетка, респективно в случая с порното се разрешава постепенно потайно възбуждане и навлажнен поглед. Ядосана, изключвам порното, след което въпросният ме погалва, некси нескопосано такова, все едно отвътре съм от захарен памук, а отвън от цветен прашец, и казва: „Би ли желала малко удоволствие?”  Не, бих желала да си чертичка, точка, хоризонт.

Третият е на 23. Хохо, ето тука би трябвало да сложа точка. Дори не знам какво иска от мен, ебаси. Представете си нацупено момченце, което се натъжава, когато вали дъжд, гушка му се, праща ми плюшени мечета, емотикон на роза, зюмбюл, кокиче, ендрише или друга росна китка, способен е три часа ЕВРИ дей да ми обяснява как се чувствал предната вечер, докато заспивал, гледа романтични комедии с Камерън Диаз и ми пише съобщение след съобщение, след съобщение, след съобщение, на които аз рядко отговарям. На поредното му съобщение какво иска от мен (а аз очевидно от него не), се ядосах и му казах да спре да настоява, защото няма смисъл, няма и да дойде смисъла, аз просто не харесвам типа момченца като него, той реши да ми покаже, че в него дреме истинският мъжкар за мен и почна да ми пише „мъжкарски” съобщения от рода на жените са джанки, „искам да го бутам в устата на някоя”, придружено с емотикон на плюшено мече. Ми, ок, честно, дали да не пробвам да съм лесбийка ъгейн… 

Многостраданието по ХХХХ (още не съм измислила как да го прекръстя в уеб-версията на чиклита, трябва да избера нещо средно между Франк Мартин, Г-н Турбо и Мистър Райдър) продължава вече ънбъливъбъл дълго. За да влезете в действието по-нататък, казвам, че ХХХХ кара мотор. Положението с ХХХХ отива от „ъъъ“, на „злех, злех“ в посока „е са шси е*е мамта“. Стига се до филми с Аштън Кътчър. Стигне ли се до Аштън Кътчър, следващата стъпка е най-страшната, най-злокобната и е brought to you from Hell. Графа. Зазвучи ли Графа, нещата са излезли от контрол.

На втория романтичен филм с Аштън Кътчър и чаша водка решавам да взимам мерки и теглилки. Той не ми минава, трябва да направя нещо да се разсея от непрекъснатото му присъствие в главата ми. Положението накратко може да се опише така:

Ааааа съмбади шут ми плийз.

Решително изгонвам Аштън посредством дистанционното, паля още по-решително цигара (и част от вежда), сипвам си тъмна бира и влизам в нета. В Нета, Интерньета, където всичко е възможно. Пускам всичко, което мога да пусна – скайп, гугъл + (това още не мога да разбера как работи и само го пускам и после го гледам тъпо, чакам нещо да мръдне там, ма а да тръгне, да тръгне и не тръгва, то като оня виц – нема, нема, па си е*е майката!), блогове, туитъри и всичко (без фейсбук) и елмаз.ком. Елмаз винаги е бил душеприказчик и ме е разсмивал. Не знам какво търсят/намират хората там, за мен елмаз е алтернатива на demotivirai.me.

Логвам се и ме трескат 110 нови съобщения. Явно кризата, безработицата, стачките и предстоящите коледни празници (да се чете така: Коледна нощ, побеляло от сняг навън, ние сме легнали на мечата кожа пред камината, голи, пием греяно вино и си говорим за Роман Полански, пускаме си Take my breath away от саундтрака на Топ Гън, после се гушкаме, а сутринта на възглавницата има роза) е довела до масово асексуализиращо възпрение и култови реплики в моята пощенска кутия. В профила ми в елмаз (който отдавна изтрих между другото) единствената ми снимка показваше очи като две Бразилии, а в инфото за мен пишеше: „Не съм скромна, смирена, мирна, тактична, любезна, мила, не съм дама, не обичам плюшени мечета, емотикони с цветя, цветенца, храстчета, зюмбюли или ендрише. Не съм „слънце“, „миличка“, „душичка“, „патенце“, „котенце“, „принцесо“, „мило“, „скъпа“, „съкровище“, нито „сладкишче“.”

Начи, правилата на играта изискват, някой като каже какво НЕ Е, да се отнасят към него, игнорирайки частицата НЕ.

Инаце ми е пицнало от гърци, които ми писат колко ме харесват и ицкат да ме поканят на вецеря. Su6to mi e pisnalo i ot 20-25 godi6nite pi6lemeta, koito me obsebvat i vsi4kite sa strhotni i samo nqma koj da gi oceni, ama 6te me skasat, ako me vidqt. После ми доскуча и написах, че се интересувам само от жени. Ейбасимуси колко тройки изпуснах тогава. Най-любими са ми тия мъже, с операрираните топки, дето плачат на романтични комедии, слушат Ричард Клайдерман и въздъхват унесено, гушкат се, милват, пращат ми емотикон на плюшено мече в скайп, последвано от роза, жените са дами и изобщо ОТГЛЕДАЙТЕ СИ ТЕСТИСИ, ПИЧОВЕ.

110 нови съобщения. Сипи бира, пални цигара, дай рецептурната книжка и регистъра с новите пациенти. Измежду 110-те има едно съобщение от някакъв (да го кръстим) Иван. Съобщението е “6te te izpapkam !”. Винаги такива думи ме агресират. Пък направо изревавам като вълк, като видя „6те” и „4етвъртък”, “съжелявам”, „незнам”, „збъдна”, „изтория”, „циганий” (и всякакви производни, които вместо „ии”, завършват напевно с „ий”), „навпредвид” и, разбира се – „психопад”.

Отговарям отегчено-раздразнена, че ще му приседна. Той па мноо отворен тоя бе, отговаря и той. 140 съобщения по-късно ми праща мейл със снимки. Първите две снимки улавят на лента за поколенията подготовката за ходене в Син Сити с белия панталон, белите мокасини, черните очила, разгърдената риза, четири кила и двеста грама гел на косичката и поза „от тая страна на профила бицепса ми прави хубава сянка на мускулестата ми гръд”. Шепочина. Дай втората снимка. Тва къде е? На някоя разхвърляна пружина в Студентски град? Тоя верно ли е по слипове, човек? С телефона ли се е снимал? Шепочина 2. Резко давай третата, че се не трае. А, тука сме на Слънчев бряг, явно сме там от две седмици, щото има якия тен и още не са порастнали космите от кола-маската на гърдите. Да, тия очила са ми познати, добре седят. Много се надявам между първите две и третата снимка да има времеви отрязък от поне две години. От четвърта до десета снимка имаме различен фокус и светлина на нашия герой, по почернели гърди, седнал на плаж, седнал по оголена гръд пред Голф 6-ца със затъмнени стъкла, седнал на някакво езеро, язовир, локва, нещо си, много вода, пак го разголени гърди с тен. Доообре, схванах идеята.

Поглеждам e-mail адреса, от който ми е пратил снимките, и там не пише Иван, а пише ХХХХ. Чеки, чеки малко.

— Musha Busha е написала: Как се казваш?

— Иван е написал: ХХХХ

— Musha Busha е написала: Тогава кой е Иван?

— Иван е написал: zashtoto sum ХХХХ profila be6e na moi priqtel a sega go polzvam az sus sobstvenite si snimki. Ti kade si?

— Musha Busha е написала: В София.

— Иван е написал: ti kaji kude iskash da otidem shte te vzema sas motora

— Musha Busha е написала: Казваш се ХХХХ и караш мотор?

— Иван е написал: ami karam da imam 2 edin za grada malak i edin golqm za izvangrada

— Musha Busha е написала: Хахахахахаххахахахаха….!

Поглеждам нагоре и мога да се закълна, че виждам как там горе, Там Горе, Някой седи с кръстосани крака, яде пуканки, гледа ме с ехидна усмивка и чака да реагирам. То е като книга игра, тва моя жувот. Начи, казва се ХХХХ и кара мотор. (понеже не сте чели главата за ХХХХ – щото не съм толкова шантава у целата глава засега, че да я пусна тук, сигурно ви е трудно да се ориентирате в ситуацията, ама ако трябва, препрочетете  пак и ще схванете. Освен, че се казват по един и същи начин, и двамата карат мотор. Айстигабе!)

184 съобщения по-късно аз решавам да приема поканата за среща. Никога не съм ходила на среща с непознат, е ли пък от елмаз. Кво пък, това разбито сърце му трябва аналгетик некакъв.

Той пише с 4-ка вместо “ч” и 6-ца вместо “ш”, а “6t” е “щ”. Написва ми нещо на кирилица, което тотално ме хвърля в джаза, но, хайде сега, да не издребняваме. „Да не издребняваме” се оказва лайтмотива на срещата.

Имаме среща е 4етвъртък в 4 часа, точно в 4етвъртъка, в който аз имам работа, колкото десет малки негърчета за една година. Навън е студено, вали, мъгла, Man in the mirror в уредбата, дъждовни капки се стичат по стъклата на колата като сълзи. Не знам къде беше Том Круз от Vanilla Sky в тоя момент, да ми почука на стъклото и да ми пусне френски шансон.

Влизам в заведението, виждам го, същият от снимките, седнал е на някаква маса. Сядам и аз, драсти-драсти. Забелязвам три неща…

Какво се случи на срещата, четете следващата неделя по обед. Сори, ама публикацията иначе става неприлично дълга.

Точка 3: Да се науча да карам сноуборд.

Voila. Така мина първият ми работен ден. Вече знам през уикенда какво ще правя – ще се търкалям по пистите, а Максо ще хвърчи на шейната отстрани. Докато се науча, поне падам доста ефектно и забавлявам посетителите на всички възрасти по пистата.

Миналата година пиянство и разврат не ми се паднаха, нито Money for nothing, нито Sex on fire. Като цяло, 2011-та беше гаднярска година и с огромно нетърпение и радост й казах сбогом. 2012-та ще е супер силна, обещавам, заклевам се, плюя в пазва, заключ и къщичка!

Първата ми нова година без планове и сингъл започна чудесно, единственият план беше резервоарът да е пълен и спътниците да са куул. Изпратихме 2011-та с трип до Банско да закарам едни приятели, първите ми закупени собствени вериги, оспорвано състезание с един мъж за поставянето им по инструкции в картинка някъде горе над пистите, Serenity на Godsmack и каране по лед, сняг, в преспи и нощно по една писта (ПИСТА, да, по ски-писта с колата) и ЧъНъГъ с 50 човека, които не бях виждала дотогава със страхотна музика за първи ден на годината.

На мама баницата ми донесе следните късмети:

„Работа“ (още?), „Животните в къщата“ (да се чете на майка ми двете кучета и n-айсе котки), „Пътувания, пътешествия и път“ (хора, пътища, автомобили е моя живот) и … „Бебе“ (о.0!?)

Шапката с късмети в Банско ми обеща:

„В новата година знам, за велики моменти си призван!„, “Пътешествие в Пловдив при много солиден дъжд!“ и “К*ра на Йови„

Въпреки, че Йови беше доста симпатичен сноубордист и вероятно к*ра му е още по-симпатичен, в 2:30 ми стана скучно на партито в Банско и след известни спорове с приятелите, влачене по дансинга наобратно и изземване на личните вещи, те склониха да ме пуснат като волна птичка да полетя обратно към София. Дай пак веригите, пистата, лед и сняг, гледката на планината и звездите нощем, боровете натежали от сняг и Florence + The Machines и два часа по-късно на афтърпартитата в София е чудесно начало на новата година.

Дори и само половината пожелания и късмети да се сбъднат, 2012-та ще е a blast. Още повече, че е високосна и аз ставам на 33 тази година. 2012-та ще е моята година, обещавам.

На всички вас пожелавам да сте здрави, много обичани от тези, които обичате, да имате всичко, което ви е необходимо и повече от това, което искате, да сте целеустремени и достатъчно силни да мечтаете смело и да сбъдвате мечтите си, повече усмивки и сълзи от радост!

P.S. И с усмивка да ви поздравя с това: