Непоискано пропагандно съобщение

Уважаеми, днес е Международният ден срещу хомофобията, aka IDAHo (International Day Against Homophobia). Жорж Луи Тан измисли този ден в далечната 2003-та, в една малка група от двайсетина човека в Будапеща мислехме името на този ден и на коя дата да е. Днес, само няколко години по-късно, този ден се отбелязва в 80 държави. Найс, а?

По темата съм писала много пъти, да не се повтарям:

Два месеца до Международния ден срещу хомофобията

От какво покълва хомофобията*?

Господ ви е дал мозък, за да можете да мислите

This Will Be (An Everlasting Love)

И като сте готови с горните текстове, може да хвърлите диагонален поглед в темата в бг-мама, за отскок. После задължително да гледате сръбския филм Парад.

В непоисканото пропагандно съобщение искам да ви напомня, че:

1. Човек не си избира сексуалната ориентация, избира си дали да я крие или да живее с човека, когото обича.

2. Човек не си избира биологичният пол, но все още родителите му могат да изберат да го вкарат в определен пол, без значение какви емоционални травми ще преживее детето по-късно. В повечето случаи родителите нямат информация за транссексуалността, а лекарите са…well идиоти в тая област. Не всичко, което стърчи, трябва да се отреже и липсата на пенис не те прави автоматично жена. И vice versa.

3. Каква ти е сексуалността е много лично нещо, но само ако си хетеросексуален. Ако не си, тогава е важен политически и обществен въпрос. Защото не на всички им личи, че не са хетеросексуални и презумпцията, че са такива (да, дори колегата ти с пистовия мотор, голата глава и татусите) ги принуждава да живеят в лъжа. След 20 години ти си забравил/а за тях, а те всеки ден мислят за хората като теб, заради които животът им е бил пропилян в криене и лъгане. Как е усещането?

4. На твоята сватба плачеш от радост, вече сте официално съпруг и съпруга, пред Закона, пред обществото, пред домоуправителя, пред тъщата и тъста, пред визовите служби, данъчните, НОИ, НАП, болничните администрации, родилното отделение, погребалната служба… На сватбата твой близък, който не е хетеросексуален, също плаче, но не от радост, а огорчение и гняв, че няма да има същите щастливи сълзи със своя партньор.

5. Политиката, законите и активизмът не ви интересуват, смятате, че парадите са ненужни и вредят на ..на Вас? На баба ви? На съседското мнение? На “гей общността” от двайсетина младежи, дето настояват за равни права? Well, ако не можете да застанете зад гърбовете на активистите, тогава пробвайте да застанете другия път пред тях. Образно казано, нали.

6. Родители, наистина ли най-срамната новина е, че дъщеря ви е лесбийка? Какво стана с новината, че дъщеря ви е правила аборт, или тройка, или просто свирки на съучениците си в междучасието? Или че пуши трева зад училище примерно? Или че пие като карпатски вълк всяка съботна вечер? Или че синината по бузата й не е от падане по стълбите, но тя няма да се раздели с него, щото я е срам и “тя си е виновна”? Или че повтаря 9-ти клас и намаляват шансовете да завърши училище? Или че не може да напише правилно и едно изречение на майчиния си български език? Или че за бала иска силиконови цици, с които да оспами целия Фейсбук после? Или че най-високото стъпало в кариерата й вбъдеще е позицията на сервитьорка в кварталната кръчма, щото толкова й е акъла в главата? Наистина ли е ТОВА е срамната новина?

7. Михаил Стоянов, студент по медицина, пребит до смърт преди 4 години, защото “приличал на гей”, можеше някой ден да е лекарят, който оперира ваш близък и спасява живота му. Можеше, но няма да се случи никога.

Мога да ви напомня още много неща, но не подценявам читателите на този текст и знам, че и сами можете да си извадите заключенията. Хомосексуалните в България не са един-двама активисти по телевизията, а са хората, с които си пиете бирата, работите в един офис, подават ви аспирина в аптеката, сменят ви превръзките в болницата, поправят колата ви, водят любимото ви сутрешно предаване по радиото и така нататък.

P.S. 45 000 души вече са участвали в ЛГБТ проучването на Агенцията за основни права за дискриминацията спрямо хомосексуални, бисексуални и транссексуални. Отделете 15 минути и участвайте в анонимното проучване. Благодаря. 

 

This Will Be (An Everlasting Love)

Искам да ви разкажа една истинска история.

Историята започва преди около 8 години. Олимпия е румънка, тогава на двадесет и няколко години, от силно религиозно семейство. Румъния, обаче, й се струва ограничаваща, както от гледна точка на образование, кариера и развитие, така и за личния й живот, защото тя е лесбийка. Макар да е много близка със семейството си, Олимпия усеща, че предразсъдъците, манталитетът и липсата на достатъчно бързо икономическо развитие в Румъния ще й попречат да разгърне животът си и да бъде това, което иска да е, да постигне мечтите си. Затова решава да отиде да учи другаде, някъде на запад. Преди няколко години Олимпия е студентка по, да речем, финансово управление. Това не е толкова важно, а и забравих какво наистина е учила. Това е първата й зима в Брюксел, а белгийската зима е кучи студ, влажен и сив, просмуква се в костите ти. Ако термометъра показва -2, усещането е като да те вали леден дъжд на -15, толкова е гадна белгийската зима. Олимпия живее под наем в стая, в която хазяйката е изключила парното и няма течаща топла вода. Тези няколко месеца са кошмарни за Олимпия, но тя стиска зъби и остава, защото целта оправдава средствата. Концентрирана върху образованието си и бъдещето си, Олимпия студува като куче, всеки ден е сбъднат емигрантски кошмар. Разбира случайно, че в университета й има гостуващ преподавател по дженджър тематика. Става й интересно, досега само е чела за джендър въпроси, и решава да посети лекцията. Оказва се, че лекцията се води от млада хърватка, нахакано, слабо, симпатично момиче на име Яна. Олимпия, иначе прагматичен разумен човек, който не се поддава на емоциите си и винаги е рационална, се влюбва от пръв поглед в преподавателката и дори не помни какво е говорила в лекцията. По дяволите джендър тематиката, мацката е жестока.

След края на лекцията Олимпия я чака на стълбите. И тя самата не знае защо. По-скоро се оставя на инстинктите и желанията си. Олимпия е зодия Стрелец и влечението й е по-силно от разума, така си мисли тя тогава. Не знае какво ще й каже, нито защо я чака, знае само, че има нещо в тази Яна, нещо различно от другите жени, нещо … за нея.

Преди около две години живях в Белгия, работех там и планирахме с тогавашното ми гадже да се преместим там да живеем, заедно с хлапето. В офиса работехме 13 души. Шефката ми, Олимпия, беше финансов директор. Абсолютната работохоличка, чудесно чувство за хумор, силен деспотичен характер, иначе справедлива и добра душа. За нея повечето хора биха казали, че е студена, прагматична, лишена от емоции кучка. В офиса се слушаха двама души – думата на изпълнителния директор тежеше толкова, колкото тази на Олимпия.

В началото живях около месец в апартамента на Олимпия и Яна, огромно хале, разпределено по райони на помещения. Толкова беше хубаво у тях, че нямах търпение да свърши работния ден и да се прибера. Беше уютно, домашно, подредено и семейно. Спалнята им, в дъното на халето, беше от огромно легло от ковано желязо, над което имаше прозрачно-бял балдахин против комари, в банята им имаше голяма старинна вана на лъвски крачета и около нея имаше саксии с цветя. Яна обичаше любителската фотография и всички стени бяха осеяни с черно-бели техни снимки, двете заедно през годините. За трите си години живот там, Олимпия и Яна бяха превърнали това хале в страхотен семеен дом за тях двете.

Познавахме се с Олимпия от години, много преди да работим заедно и тя да ми стане шефка, което иронично ни забавляваше. Вечер след работа се събирахме, пушехме трева над кухненската мивка, хилехме се като деца, пиехме черешова бира, слушахме Стоунс и Били Айдъл и викахме духове. Те двете имаха хармонична и стабилна връзка помежду си, някак си се напасваха, разбираха се с поглед, всяка правеше компромиси и отстъпваше, когато на другата не й беше комфортно. Дори когато се караха, беше с уважение и любов към другата.

Един ден Олимпия събра всички колеги в конферетната зала, искаше да ни каже нещо много важно. Седнахме всички кротко, в очакване, около голямата елипсовидна маса и зачакахме нервно да чуем какво иска да ни каже. Олимпия е от хората, на които изражението им не показва какво си мислят и какво се случва.  Олимпия даде на всеки от нас лист хартия, на който беше отпечатан текстът на This will be на Natalie Cole. Каза, че до сряда трябва да го наизустим, всеки ден в края на деня сме щели да репетираме как се пее. Изненада и недоумение в очите на всички ни. Защо? Какво има в сряда?

В сряда беше рожденият ден на Яна.

В сряда вечерта сме на купон в халето на Яна и Олимпия. Къщата е пълна, роднини, приятели, колеги, сигурно има поне 50 човека. Наближава полунощ, календарният рожден ден на Яна скоро свършва, Олимпия още не е дала на Яна подаръка си. Ние, вокално-инструменталният ансамбъл от 13 таланта, събрани от различни европейски държави, допиваме останалият алкохол, разпръснати сме седнали из цялата къща и чакаме Олимпия да даде сигнал.

Светлините изгаснаха, секунда тишина и зазвучаха първите акорди на песента. Чухме в тъмното как Яна се засмя и каза: “Олимпияяяяяя!” Бяхме репетирали всичко. Имахме 30 секунди да се съберем в хола, в полукръг, всеки от нас си имаше реплики за пеене, припевът беше хорово изпълнение. О, Боже, тоя припев, репетирахме го десетки пъти и пак оплескахме нещата, но гостите само се смееха и пляскаха в ритъм.

В края на песента Олимпия се появи от тъмното, пристъпи към Яна и й подаде кутийка с формата на мандарина. Помня ясно първата реакция на Яна, каза: “Това е? Подаряваш ми мандарина за рождения ден? МАНДАРИНА!”

Олимпия отвори кутийката, вътре имаше годежен пръстен.

Олимпия и Яна се ожениха преди година, в красив парк близо до Кралския дворец, на скромна семейна церемония. Със спестяванията си и кредит купиха халето. Знам от тайни източници от бившите ми колеги, че планират скоро да имат бебе.

Разказах ви тази история по две причини. Първо, защото е красива, история за любов, за двама души, които са се намерили и са щастливи заедно, целият живот е пред тях и всички ние, всеки от нас беше щастлив да е част от този техен интимен момент.

Втората причина да ви разкажа тяхната история е, защото това е важно. В Белгия те имат право да сключат брак, децата им да имат двама родители по закон и отношението към тяхното семейство да е същото, както към семейство от мъж и жена. Макар че от години не се занимавам с ЛГБТ активизъм, а и отдавна аз самата не съм привлечена от жени, тази кауза ми е била близка близо 10 години и винаги ще бъде, винаги ще ми пука за хората, които не са хетеросексуални.

Агенцията за основни права на Европейския съюз започна мащабно проучване, първо по рода си, във всички държави-членки на ЕС и Хърватия, с което цели да разбере какво е действително положението на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните хора. Резултатите от проучването ще послужат на Европейската комисия за изготвяне на законодателство, с което да се гарантира пълното равенство на всички, независимо от сексуалната им ориентация и проявление на пола. Моля ви да отделите десетина минути и да попълните въпросника от проучването. За някои от вас това може да са просто някакви директиви, някакви проучвания, някакви комисии, за други хора – резултатите от това проучване са жизненоважни, от тях зависят щастието и смисъла на живота им. Благодаря ви. 

 

Sofia Pride 2010

На 26 юни 2010 година ще се проведе третият пореден ЛГБТ Парад, организиран от Фондация „Ресурсен център „Билитис“, Младежка организация “ЛГБТ Действие”, Български Активистки Алианс и Клубовете „ID Club”. Мотото на шествието тази година е „Love equality, embrace diversity! / Обичай равенството, прегърни многообразието!.

Тази година шествието ще е заключителното събитие на едноседмична програма от културни мероприятия, фото изложба и дискусии.

Самото шествие ще бъде предвождано от платформа с DJ и танцьори, към него ще се включат гости от Гърция, Франция, Румъния и други европейски държави. Повече информация за събитието ще бъде публикувана на официалната страница www.sofiapride.info.

 

Идвам с мир

казали (wannabe) скинарчетата, преди да скочат с юмруци

Те са скинари, колкото аз – растафарианка. Или още по-малко. Скочили на бой на шепа народ, събрали се срещу Пазарджишката Наредба на протест в събота.

Днес.бг и Красимира Гешева къртят просто с отразяване на събитието. “Противно на очаквнията, пред сградата на общината се събраха много малко гейове, лесбийки и хомосексуалистии.” (хомосексуалистиИ?…). Към тези „гейове, лесбийки и хомосексуалистии“ може да се добави „и други“, за да не се обиди някой, че е пропуснат. “Единият от задържаните е ударил полицай с яйце и след това е посегнал да го удари с ръка.” На един от полицаите му е счупен пръст при удар. Но това не е толкова сериозно, колкото “опит за посягане с ръка”.

Това в събота се случва под прозорците на Пазарджишката Община. ПОД и ПРЕД местната власт. Вероятно полицаите в София са някаква тежко-артилерийска-имперска-ударна сила, която не се плаши и е супер подготвена за всякакви сблъсъци. Вероятно има и за какво – когато сме готвили прайдовете с полицията, сме работили заедно и винаги съм била доволна и съм имала доверие на полицията в София. Още преди години бях впечатлена какви сценарии се замислят, к’ви тактики, к’ви пет лева.

Полицията в Пазарджик трябва да дойде да стажува малко в София, на един-два мача Левски-ЦСКА. Или са супер неподготвени и наивни да изпратят 20 полицаи на тълпа от 80-100 души (без значение от коя страна и зад чия позиция), или … друго. С привичната за България параноя допускам и “друго” – подобен сблъсък на “уж” мнозинството, съставено от *$)*$!!$@№$@У$)!№@У*§!*@№), които нападат полицаи и шепа гейове “легитимира” популистки въпросната наредба.

Изобщо няма значение и никога не е имало значение колко хора протестират. Не знам защо в България толкова се залага винаги на количеството. Вероятно сме се отказали от качеството на гражданския глас отдавна. Количествено, в България има повече идиоти и агресивни, но пък необразовани и комплексирани (на принципа “може да си грозен, ама за сметка на това си тъп”) млади хора с неизраходвана негативна енергия, които биват вербувани за и в полза на някакви нихилистични идеологии. Вместо това, винаги се брои колко човека от отсрещната страна са дошли. В държава, в която да имаш полицейско досие се счита за патриотичен дълг и родова чест, е трудно да си нормален. Във всяка лудница ако си по-малко изкукал изглеждаш малцинство.

В Пазарджишкия случай “ЛГБТ Действие” са си платили сметката грубо за наивността и идеализма, както и , за жалост, неоправданата безусловна вяра в държавната система за сигурност. Марко са го ударили с кроше по главата. Крошето е близък и много силен удар. На двама полицаи са им счупени пръстите. Някакви други двама души също са пострадали. На снимката в Дарик виждам обичайните физиономии от еБеНиСе, които отново, по традиция, протестират “мирно”, къде с бухалка, къде с юмруци, къде с крясъци.

В моите очи нещата изглеждат зле. Шепа хора изразяват мнението си за (погрешна и според мен) наредба в Пазарджик. В пресата други хора открито предупреждават, че ще се стигне до сблъсъци. Шефа на местната полиция решава да прати 20 полицаи на тълпа от 80-100 души, СЛЕД червената лампичка за сблъсъци. От цялата сурия народ там, само нашите 6 гейчета имат разрешение от Общината да са там. Действието се развива баш на пъпа на властта и реда в града – Общината. Тези и без това 20 полицаи нещо се заплесват и 8 комплексирани, но агресивни кежъули чупят пръстите на техни колеги и удрят някои от другата страна на протеста. После кежъулите са доволни, че имат досие и (уж ще) са задържани в ареста. Повечето журналисти пишат, все едно люпят семки на седянка с кака Сийка и леля Пена и плетат чорапи.

Нацистите са сбъркани казва:
22.03.2010 в 7:56 | ОтговорАбе нямам нищо против нацистите и фашистите, стига да си стоят вкъщи и да не ми налагат крайно-дясната си политическа ориентация! Да бъдат каквито си искат, но да не излизат по улиците и да парадират, че мастурбират на портрети на Хитлер и че са жалки расисти и хомофоби със задръстено от догми и фетиш към тоталитаризъм и авторитаризъм мислене. Пак казвам, да си гледат фетишите у дома, да пишат колкото искат пъти „зиг хайл“ по интернет форумите, но да не парадират с това по улиците. Имат късмет, че обществото ни е толкова толерантно и гражданите не се обединяват да им сритат лайняните фашистки тикви, всеки път като излезат на улиците със знамена със свастики и проявяват безумна агресия срещу невинни граждани.

 

Сексуалността (не) е смъртна присъда

Е, дори в Европа, но без защитата на закона и правителството. Има и такива случаи.

Има държави, в които да си гей или да се смята, че си, е достатъчна причина, за да се сложи край на живота ти. Сякаш на хетеросексуалните хетеросексуалността им е най-важната черта, достатъчна причина, за да живеят. Сигурно има и такива, не знам.

Няма да словоблудствам защо трябва да се протестира, дори за проектозакон на десетки хиляди километри от нас. Само ще кажа, че така се правят нещата, ако ще се правят и ако се търси промяна. А защо конкретно протест? „Този проектозакон на практика цели да проведе геноцид срещу всичи хомосексуални хора в Уганда. Присъдата за хомосексуални актове е смърт. Първо провинение, което е докосване с цел хомосексуален акт — доживотен затвор. Това е нечувано”, заявява Марко Марков, един от организаторите.

Ето повече за държавната политика към лесбийки, гей и бисексуални хора в Европа. А тук (във формат .pdf) можете да видите как е в останалата част на света.

Сигурно някой умник ще спекулира и заключава за сексуалната ориентация на протестиращите. Ще се направя, че не съм чула.

 

Професионално призвание

Съвременни принцеси, драма кралици, дон Кихотовци, Жани Д’Аркове и апостоли. Професионални гейове, роми по занятие и българи по квалификация.

Гледам предавания от България с Боян Станков vs нормални хора и наистина поглеждам да видя датата на записа. Не ми се вярва просто. Не може това да е 2009/10. Гледам и виждам и професионални майки, професионални гейове и професионални разбирачи.

Осъзнавам и нова нишка в дискусията за и против браковете между двама души от един пол, като че ли самата формулировка “за и против” не е достатъчно дебилна. Още по-дебилно е изказването, че децата с еднополови родители самите “стават” хомосексуални. С други думи – съществуващото налично количество хомосексуални трябва или се препоръчва да се изчерпа, т.е. да не се създават условия за ново попълнение на хомосексуални. Що за скодоумно виждане?! Да бъдем проактивни – нека отсега пресечем вероятността двама души, които не могат да имат деца заедно, да заживяват заедно, както и двама с криминално досие също. Ако логиката показва, че децата в еднополова двойка “стават” хомосексуални, резултатът е, че децата на криминално проявени стават престъпници. Същевременно, ако сексуалността беше генетично заложена, тогава аз нямаше да съществувам.

Предаването, което гледам в момента, е дебилно. Свикнала съм с позицията на опонентите на ЛГБТ каузата по принцип, чула съм всякакви аргументи, дори такива, предизвикващи смях. Това, което ме сащисва сега, е езикът, който използват ЗАЩИТНИЦИТЕ на ЛГБТ каузата и позицията, която изповядват.

На мен самата ми е дошло до гуша от папагалското повтаряне на причини ЗА еднополовите бракове, защото/заради 1) европейски/международни директиви; 2) защото България е правова светска държава, за разлика от Църквата, която е против (внимание – не християнството е против, а Църквата!); 3) защото децата в еднополова двойка няма да израстнат хомосексуални; 4) персонализиране на каузата заради един човек/семейство и 4) защото ЛГБТ ще решат, един вид, проблема на сиропиталищата и интернатите за деца. А още по-безумен е аргументът, че еднополовата двойка е антипод на разнополовата, видиш ли, заради разводите, заради разбитите семейства и прочие, в това число и “неуспеха” на едно семейство да създадат хетеросексуална машина за деца. Не харесвам противопоставянето на лошите примери за хетеросексуалните родители срещу добрите хомосексуални. Ако можеше хората да бъдат слагани толкова лесно в папка, нямаше да има дебат за признаването на правото да бъдеш себе си извън папката.

Другата крайност на персонификацията на дебата е да се говори със сложни термини, толкова софистицирано (!?) и извисено, че аз, която с жена ми имаме дете, не се вписвам в този дебат, имам чувството, че говорим за някакви имагинерни хомосексуални и техните деца, които в такъв контекст звучат като лабораторни екземпляри.

Ядосах се от тези две предавания, едното е “Точно така” с гости Боян Станков vs нормални хора и Якудза (моят нов персонален герой!), другото е “Жените” с Марта Вачкова за нестандартните родители. До гуша ми дойде от професионални гейове, роми и българи – Боян, който е професионален и по занятие българин, цигани, които са професионални роми и гейове, които ЗАРАДИ сексуалната си ориентация, са правозащитни експертни институции (тук слагам и себе си в тази категория). Наистина е дразнещо, че някой, заради своя характеристика (националност, етнос, политически убеждения и прочие) е слушан като експерт по съответния въпрос и мнението му се приема за даденост, като изразена позиция на цял народ (защото всеки от нас освен националността си, има свой етнос, сексуалност, политически възгледи и прочие, ние не сме просто една своя характеристика).

И най-вече, дебатът по каквато и да е ЛГБТ тема цикли вече две години на една и съща стъпка, защото езикът не прогресира. Езикът на самите защитници не еволюира, те не израстват в убежденията си, напротив – все повече се получава угодническа симбиоза между противостоящи мнения, само и само да се избегне революционна конфронтация. Когато е удобно, защитниците се позовават на семантиката, дъвчат конкретна дума и значението й, но в останалото време се нахвърлят просто някакви думи и изказвания. Заради малкото ефирно време (или пък заради самите защитници) всеки публичен дебат по ЛГБТ тема скача от тема в тема, вадят се аргументи от девет кладенеца, задават се много въпроси, на които не се отговаря. Чест й прави на Патриция Василева във второто предаване за репликата, че цялата дискусия около отглеждането на деца и браковете между двама от един пол се основава на обсъждане на чисто сексуална гледна точка. Надявам се други да не споделят мнението ми, но аз не виждам очаквания прогрес, вместо това професионализирани опоненти, които миксират личното с принципното, хвърлят аргументи напосоки един срещу друг и сами омаловажават каузата си. Това се случва и на двата бряга. Ако България е малка държава, в която всички се познават и появяването по телевизията е много лесно постижимо, тогава може би защитниците и на двете позиции трябва да използват възможностите си по-добре. Щом аз като зрител вадя сама за себе си контратези на поставяните въпроси, вместо предаването да ме кара да се замислям и да научавам нови неща, или общото качество на продукциите е изостанало, или хората в подобни дебати са научили наизуст репликите си и не си дават много зор по време на самия разговор.

Моля никой да не остава с впечатлението за сравнителен анализ между това кой би се справил по-добре в подобна ситуация, слагам също и себе си като субект на тази критика. Макар да съжалявам, че Магда или Жоро Александров или други хора, които уважавам, не искат да си цапат ръцете с подобни медийни участия. Не това е целта, а хората на съответното време (примерно Боян със същия костюм отпреди две години или по-скоро от абитуриентската* е по-скоро призрак от миналото, отколкото актуална фигура) да еволюират, да усъвършенстват езика и аргументацията си, собствените си убеждения и всички гледни точки на тезата си.

*Заяждането ми с костюма на Боян Станков е отколешна случка и макар да е на наистина много ниско махленско ниво, все още е забавна. Колкото пъти съм се виждала с него, в студио или извън, освен на първия прайд, той все беше със същия син костюм. Миналата година го видях с друг, по-хубав, е, и по-нов де, но примера с костюма е приложим за вижданията, изказваната реч и подхода му като цяло.

 

Един за пейката, всички за пейката

На ежегодната ни коледна вечеря с колегите (за тях ежегодна, за мен първа) получихме по още един подарък – ваучер за 35 евро за … нещо си. Още един, защото вече имахме таен Дядо Коледа – всеки от нас слага таен подарък на посочен колега в една голяма коледна кутия. Сдобих се с ваучер за iTunes, диск на Земфира (ще трябва да й дам шанс, засега чух само две-три парчета), самоучебник Russian for English Speakers (да си припомня майчиния език), в който има урок Dating, който трае 3:54 минути, следван от урока Saying Goodbye за 1:24 минути. Интересен парадокс.

Един колега сподели, че иска да купим за офиса някаква пейка, на която да си разтягаме гърба. Пейката се казва Blue whale. Без да се усетим, всички си дарихме ваучерите за 35 евра за не-знам-какво си за събирателна касичка за пейката. Никой от нас не знаеше за какво са ни ваучерите, на листа само имаше честитка и сумата, но след като ни ги събраха, се почувствахме неоснователно и нагло ограбени. Половината вечеря мина в спорове и лобиране ЗА и ПРОТИВ пейката. Понеже един колега наистина мечтае за въпросната пейка от миналата година, се опитваше да убеди останалите как ей така, посред работния ден, ще отидат да релаксират и да си разтягат гърба на въпросното устройство.

Аргументът, който обори цялата двучасова лобистка кампания, беше, че устройството има определен лимит на килограми – може да се ползва от човек с тегло до 100 кг. The bench didn’t pass the equality test. It’s that simple.

На някой може да му се стори смехотворно и безмислено, но всъщност именно силата на думите и ангажимента към равенство и равен шанс, независимо от всичко, е това, което бута напред активистите за човешки права.

Надявам се скоро това да покълне в главите и на активистите в Югоизточна Европа, особено Балканите – хората не са различни. Те просто са това, което са.

 

исторически ден за лесбийките и гейовете в Австрия

Утре, 10 декември 2009 г., Международния ден на правата на човека, ще бъде исторически ден за лесбийките и гейовете в Австрия: Парламентът ще приеме регистрирано съжителство за еднополовите двойки, което ще влезе в сила от 1 януари 2010 година.

 

5ти ЛГБТ Арт Фест

 

Петото издание на ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) ще се проведе от 1 до 4 декември 2009 г. в Център за култура и дебат „Червената Къща” в София. Тази година организаторите обещават още по-интересна и по-наситена програма, която ще включва филми, изложби, литературни прояви, дискусия, семинар за журналисти и др.

Официалното откриване на феста ще бъде на 1 декември от 18.00 ч. в „Червената къща” с изложби и прожекция на най-добрия гей-филм за 2009-та „Един британец в Ню Йорк”.

Фокусът на тазгодишния фестивал е „Куиър изкуство в Централна и Източна Европа”. За първи път в историята на феста на 3-ти декември ще бъде организирана и дискусия на тема „Куиър изкуство в Централна и Източна Европа – между изкуство и активизъм” с участието на Томек Китлински и Павел Лесковиц (Полша), Велимир Жерновски (Македония), Нора Хорват (Унгария), Станимир Панайотов (България) и др. Дискусията е посветена на изкуството като форма на активизъм или т.нар. „артивизъм” – новозараждаща се форма на политическо изразяване чрез изкуството. „Артивизмът” е шанс за авторите да изразят чрез творбите политически идеи, например тези за гей правата, които традиционно се възприемат трудно в по-консервативните общества.

Друг акцент в програмата на петия ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) е семинарът „Зачитащо говорене за ЛГБТ в медиите” с участието на журналисти и ЛГБТ активисти. Модератор на семинара ще бъде Яна Бюрер Тавание, автор на наръчник за журналисти „Отразяване на многообразието”, журналист и активист. Целта на семинара е да скъси дистанцията в диалога между двете страни и да бъде в помощ на журналистите в употребата на политически коректен език спрямо ЛГБТ общността.

Традиционно силната филмова програма тази година ще бъде още по-богата и разнообразна. Ще бъдат показани 12 филма от различни национални кинематографии, повечето от които носители на награди от фестивали в Кан, Берлин, Торонто, Лос Анжелис, Мексико и т.н.

Програмата на 5тия ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) включва още изложба живопис и дърворезба с участието на Мирела Караджова, Силвия Павлова, Сияна Карапанова и Ясен Згуровски, инсталация на Наталия Тодорова от The Fridge, както и литературно четене с участието на Бистра Величкова, Стоян Радулов, Станимир Панайотов, Емил Христов, Мартин Златев и др. и с прякото включване от САЩ на Николай Атанасов, автор на книгата „Органични форми”.

В рамките на феста ще бъде и премиерата на книгата „Портрети на мъже” на професора по семиотика Мария Шишеджиева-Попова.

Петият ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) се организира от Фондация „Ресурсен център „Билитис”, Център за култура и дебат „Червената къща“, Сдружение „Позор” и с подкрепата на Тръста за гражданско общество на Централна и Източна Европа (CEE Trust) и ЛГБТ Инициатива.

Целите на фестивала са да допринесе за социално-културната интеграция на ЛГБТ (Lesbian Gay Bisexual Transsexual) хората като запознае широката публика с ЛГБТ темите, представени чрез изкуството. Друга цел на фестивала е да запознае членовете на самата ЛГБТ общност с ЛГБТ културата, която се развива на местно и международно ниво.

Детайлната програма на Петия ЛГБТ Арт Фест можете да намерите на следните адреси:

http://www.facebook.com/home.php?ref=home#/event.php?eid=179785264564&ref=ts
http://www.redhouse-sofia.org/Events.aspx?search=%D0%B3%D0%B5%D0%B9
http://www.pozorcompany.com/about.html

В събитието във Фейсбук ще получавате своевременна информация.

Приятели блогъри, ще сме ви признателни, ако ни помогнете с разпространението на информацията за феста

 

Джемини Презареждане 2.0

Да избегна дългите обяснения вбъдеще:

Това (версия 1992-февруари 2009):

И това (версия ноември 2009):

Са две различни неща.

И макар, че пише друго на сайта им, аз нямам нищо общо с новата версия.

За което много се радвам.

И това тук:

също не е вярно.

P.S. Като разгледах сайта и понаучих разни неща, мисля, че най-точно може да се каже, че няма БГО Джемини версия 2.0. БГО Джемини остана в началото на 2009. ТОВА сега е някаква компотена смес от някакви неща и хора и …мдам.

А ето защо аз не съм там.