По-страшното

Отстрани пише, че Пространството на Муша-Буша е дневник и нощник, в който пиша, когато ми е скучно, когато ми е весело и когато няма с кого да споделя защо ми е тъжно. Повечето неща, които пиша тук, касаят само мен (и героите от Чиклита). И все пак споделям.

Знаете ли кое е по-страшно от това някой да ти отвърти болтовете на накладките? По-страшно от това да ти паднат накладките и феродо плочките, докато караш с 90 км/час? По-страшно от звука на блъскане на метал в метал и тревожното усещане как нещо не е наред, но не знаеш какво. По-страшно от това, наближавайки сфетофар да усетиш как педала на спирачката просто пропада като в масло и, на практика, нямаш спирачки.

По-страшното от това всъщност е да не знаеш кой го е направил. А най-страшното е да прехвърляш в главата си бивши гаджета, мъже, с които си спала, разстроени съседи, изтрещели роднини, познати и приятели и да търсиш отговор на въпроса ЗАЩО, по дяволите. Главата ти се пръска по шевовете от въпроси. Защо, например, не е срязал маркуча на спирачната течност? Вероятно защото дори да не видя петното от масло под колата, още след десетина метра на първия завой трябва да натисна спирачка и ще разбера, че я няма. Вероятно и защото, ако са срязани маркучите, ще е ясно, че е нарочно. Отвъртяни два болта, които се стягат максимално и, преди да се сложат, се слага лепило, именно за да са по-стегнати и стабилни, са зад накладките и диска, няма как да се отвъртят, дори разхлабят сами, просто е невъзможно. За разлика от срязан маркуч, това е бомба със закъснител. Мога да карам така десетина, двадесет, че и повече километра, те постепенно ще се развъртат още, докато паднат, падат феродовите плочки, накладките, водачите и …съм готова. Нямам спирачки, нямам ръчна, нямам дяволи. Имам само 4 палеца, да ги стискам, и аварийки, които да пусна, докато спирам по инерция и набит спирачен педал в ламарината.

Не се филмирам за такива неща, някак си не вярвам, че някой може да направи такова нещо, нито че такива неща може да ми се случат на мен, не че животът ми не е достатъчно цветен. И все пак последните два дни имам главоболие.

Вероятно в подобни моменти хората стават много религиозни, почват да палят свещи, да правят курбан, да ходят по врачки, да търсят свръхестественото и стават скептични и мнителни към хората около себе си.

В моя случай преди да запаля колата, минават десетина минути тестове с почукване, блъскане, оглеждане, побутване, отваряне на капака и прочие. Кофтито от цялата работа е, че в близко бъдеще няма да карам спокойно, надула музиката, а ще съм нащрек за всяка вибрация и шум. И въпреки, че десет човека, които се занимават с коли от 20 години, категорично изключиха възможността това да се е случило без човешка намеса, аз продължавам да вярвам, че хората не може да са толкова злонамерени или безразсъдни. Ако не е това, значи съм много, много лош човек.

 

Тротил ми дай

Пиян 17-годишен, без книжка, с 2,37 промила се опитал да избяга на благоевградска патрулка, но бил спрян. Научаваме от бичивито и че баща му му дава да кара, но само на черни пътища, където няма куки, за да се научи (шото булгаристана от всичко разбира сам най-добре!). Също така бащата, смучейки фас, казва гузно, че и на него му се случвало да кара пиян, “не трябвало да се прави така, ама…”

Искам да си сдъвча книжката, да я нарежа да гирлянди, да я пусна в центрофугата и после да я изхвърля някъде, пред някое районно. После ще взема акта за раждане на сина ми, ще го навия на руло и ще се самоубия с него от упор, не искам да съм “родител”.

“Стив Джобс почина. Най-после. Бил Гейтс, ти си следващият. А Брус Стърлинг е жив и къса глави.” написа мой приятел на стената си във Фейсбук. Човек, който вярва убедено в това хората да са равни, уважавани и ценени еднакво и че светът е място за всички.

“Детски надбавки да се дават до 2 или 3 деца в семейство…Съгласно предложението за всяко следващо дете могат да се получават надбавки само за родители със завършено средно образование, за да се стимулира по този начин интелигентната раждаемост.” ВМРО с предложение за политиката си за раждаемостта от 2008 г, все още активно. Това дори няма да го обсъждам, просто искам да замерям с наакан памперс всички умници, които вярват в това скодоумие.

М. Бенатова за профила си във Фейсбук: “Веднага подадох сигнал в ГДБОП, които изпратиха официално писмо до администрацията на сайта. Освен това се свързахме и директно с пресцентъра на Facebook. Изпратих и копие от личната си карта, за да докажа, че личният ми профил е реален.”

Шото е Миролюба Бенатова, ерго е Папата, Дарт Вейдър и Чък Норис, Жана Д’Арк и средновековна девственица с железен пояс в едно. Когато ми откраднаха лаптопа от вкъщи, месеци по-късно куките се обаждаха на ЗАПОДОЗРЕНИТЕ да ми искат телефона, щото съм си сменила номера. Не могат да намерят МЕН, а аз наивно чакам да намерят лаптоп с вграден софтуер за сателитно откриване. Но аз съм просто някаква си тука Муша, дори не съм Бенатова.

Двама мои познати, и двамата хомосексуални, единият от които известна фигура в света на изкуството, ме втрещиха. Единият е открит гей, за другия всички знаят, че живее с човек от същия пол, с когото имат дете, даже май вече и второ. Първият агитира да се гласува за РЗС (като се има предвид педеращината в тази партия, няма да го съдя толкова жестоко), другият харесва ПП Атака. И хомосексуалните вече не са това, което са. Къв прайд, кви пет евра.

БХК. Български Хелзинкски Комитет. Чертичка, точка, хоризонт.

Мъжете. Три потвърдени правила за мъжете. Първо, жената, уважаеми, има не само вагина, има и бедра, и корем, и гърди, и шия, и гръб, както и глава. Вероятно е цялото ви внимание да е насочено в тамдолието, обаче опитайте се да се мултифункционирате малко. Второ, там долу не е Марянската падина и няма опасност да се загубите. Така че, плийз, не се гмурвайте безцелно като в барокамера с идеята, че там има регулировчик, който ще ви упъти към G-точката (която и без това ви е трудна дестинация). От лумкане полза няма, няма и оргазъм. Третото правило е, че не може да се държите като нискостеблени тъпанари и да пращате смс как сте без бельо (това го правим ние, не вие), после да казвате, че страдате още по бившата си приятелка и не искате да правим секс, но ще дойдете в офиса, където ние трябва да прекараме заедно с вас и липсващите ви гащи 12 часа нощем да ви учим как се работи, след което да не се явите два пъти и да кажете, че сте размислили. Ами ние пък размишляваме колко неапетитен е вашият пенис, облечен в бельо или не.

Прогнозите на Емил Чолаков по бичивито. Моля, МОЛЯ, някой най-накрая да спи с Емил Чолаков. Който и да е, ениуан, моля, плийз, бъдете активисти и дарете този доброволчески жертвен секс, че да се свърши вече тази мъка всяка вечер в 8.

“Протестиращите” содомисчета с качулки, Фред Пери Авери и призиви Зиг-Заг. Get a life. Или get a мотика и свършете едно добро дело на някоя ливада. Понеже сте активни онлайн граждани, направете си онлайн ТКЗС и се потете виртуално там. На родителите им мога да кажа само едно: undo първите 7 години и redo възпитанието, ценностите и мисловния процес. Ако най-интересното, което синът ви е научил от интернет, е как да направи напалм в домашни условия, свалете си колана от панталона и се самонабийте, пълен провал сте като родители.

На всички кандидати за кмет, президент, народен любимец и стратег за политическа пенсия: писнА ми от паркинги, кучета, цигански гета, нулев боклук, Софийска вода, ленти за рязане, подпалвачески жп-вагони, градски ченгета, селски ченгета, Миролюби и Войномразци и всякаква сволоч, която ме залива от сутрешното ми кафе до порното преди лягане. Искам да е вече краят на ноември, когато е минал 23 октомври и едномесечното анализиране от нафталинени Ентелектуалци защо и как се оказахме пак със същия уй и същото правителство и Столичен кмет.

БиТиВи и “обратните” в субтитрите на филмите, които пускате. Уруди, ако аутнем една трета от служителите ви, още ли ще ги наричате “обратни”?

Изобщо, дайте тротил. Или джип с гориво да отида да живея с ЕДНОТО СИ ДЕТЕ, за което НЕ ПОЛУЧАВАМ ПОМОЩИ, в най-, ама най-най-затънтеното селище на Родопите, където дори БНР не се хваща и няма ток. Ще отглеждам алпийски венчелистчета, ще тичам по бяла ленена роба, ще пея със синигерите и ще си полудявам кротко, но мъдро, необезпокоявана.

 

БайMUTE

Да гледам вариететно шоу за песни и танци без звук едва ли е бил основният замисъл на продуцентите на “Танци”…извинете, на “Bailando”.

Първо, не разбирам защо Байландо е по-атрактивно име от олдскуулското Танци. Може би е асоциация с Бай Ламбо и, оттам, посочва търсената аудитория на тая бутафория.

Второ, не разбирам защо в Байландо-то има песни.

Трето, не разбирам продуцентите за колко смотани и наивни смятат зрителите си.

Повече от час всякакви общественици/звезди/популярни лица ми грачат и се кълчат от екрана, за да призоват съпричастността ми и да продадат всякакви житейски драми. Не знам кое е по-зле – печалбарството да пробутваш лицемерна солидарност или абсолютният failure да искам да гледам предаването на mute. Ако е имало избор за участниците, пардон – звездите, които не могат да пеят, да танцуват, и в резултат от това екранът на телевизора ми се нацепи от изпълнението на Красимир Каракачанов, наистина се радвам, че не чух тогава тези, които танцуваха…

Отвращава ме от телевизора ми да се изливат напевни сърцераздирателни псалми и жалейки, окъпани в псевдо-арт и евтинджоски опит да ме накарат да преглътна граченето и дървеното кълчотене по сцената, в името и заради някаква “кауза”. Особено, когато този гювеч е гарниран с жури от прашясали звезди, професионализирани в оценката на чуждия талант (визирам конкретно Нешка Робева, която само с една реплика взе стъпалата от “Осанна” до “Разпни го”) и които някак оценяват жалната история по скалата на сърцераздиранието, а не самото изпълнение.

Няма да повтарям какво мисля за подобни формати. Описала съм го в Продуктът Хаити.

И Бай Далай писа по темата – “Байландо: “демократизация” на социалната държава”.

 

Цветята на злото

Идеологията на омразата, религията да вярваш в омразата, не подлежи на рационални и логически съждения. Да мразиш е комплексно действие, което се наслоява – от социалната обстановка, лошо или неадекватно образование, нисък жизнен стандарт, липса или лоши възможности за работа, непознаване или субективно тълкуване на христианството или исторически събития, слаба или лоша семейна среда и още много фактори.

Цветята на злото Част първа: „Дъ мрът червените утрепки!”

Цветята на злото Част втора: В помощ на Цвъ.Цвъ.

Цветята на злото Част трета:Днешният ден не зне себе си

Цветята на злото Част четвърта:Антиподите на Апостола

И още:

В омразата се уповавам

От какво покълва хомофобията*?/What gives birth to homophobia*?

На 166

Персоналният тероризъм*

Убийството като анекдот

 

Не пред, вътре трябва

Скинари и роми се сбиха по време на концерт, организиран от музикална компания “Пайнер” на площад Батенберг, съобщава агенция БГНЕС.

Скинарите нападнали ромите при фонтана пред президентството.

На мястото на инцидента са пристигнали линейка и полиция.

Няма сериозно пострадали, само един от ромите е с разбит нос, уточнява агенция БГНЕС.

Не пред. Вътре трябва. С повече късмет, няма да объркат сградата като този път, а ще отидат в Министерски съвет. Тогава, ТОГАВА ще има някакво действие. Операция “Качулките”, “Бръснатите”, “Острието”, “Самобръсначката” и прочие.

 

Открийте осемте разлики

“От: veess 09:21 Петък 04 юни 2010

Homofob..rasist..nacionalist…evala na koito go e napravil

От: asdasd 10:56 Петък 04 юни 2010

Evala Malko mu e daje da sa go ubili ama mal 6ans dano drugiqt pat“*

На 6 януари 2010 година около 23 часа четирима фашисти са нападнали Борис Боев – един от най-активните членове на Движение за съпротива „23 септември”. Нападението срещу нашия другар е предварително замислено и извършено с изключителна жестокост. Не е съществувал конкретен повод за нападението. Нападателите са го причакали на спирка на градския транспорт в близост до дома му и когато той слиза от автобуса, под прикритието на тъмнината, те неочаквано са се нахвърлили върху него и са му нанесли удари с твърд предмет, които са можели да доведат до фатален край. Единствено благодарение на своя здрав и изключително силен организъм нашият другар е останал жив.

Това фашистко нападение над наш другар не е изолиран случай.

– На 1 май 2009 година, след приключване на демонстрацията във връзка с Деня на международната работническа солидарност, организирана група от около 20 фашисти нападна в Парка на свободата разотиващите се по домовете си участници в демонстрацията. Тогава пострадаха възрастна жена и придружаващата я нейна дъщеря – симпатизанти на движението, а седем нападатели бяха арестувани от намиращи се наблизо полицаи (виж тук).

– Преди няколко години друг наш другар беше ударен с бутилка по главата от фашисти пред зала, в която е трябвало да присъства на концерт. И само по щастлива случайност момчето остана живо.

– Многократно са отправяни заплахи със смърт в интернет срещу активисти на нашето движение. Представители на фашистки групи събират сведения за адресите, личните данни, публикуват снимки на наши активисти.

Със своите нагли и арогантни действия неофашистите в България се опитват да сплашат активистите на левите организации в страната и да парализират още в зародиш движението за съпротива срещу диктатурата на едрия български и чуждестранен капитал. Очевиден е стремежът на нападателите да подражават на своите предшественици от фашистките щурмови отряди, като, вероятно, разчитат на мудност и бездействие от страна на държавните органи, за да останат ненаказани. Призоваваме съответните държавни институции да започнат да изпълняват функциите си и най-сетне да предприемат законови мерки срещу фашистките групи.

Фашизмът е разрушителна кауза, обречена от историята, както и остарялата експлоататорска система, на която тази чудовищна кауза служи.

Изстъпленията и бруталната агресивност, демонстративната кръвожадност на лумпенизирани елементи, са израз на тяхното идейно безсилие и, естествено, тези акции не могат да спрат възхода на зараждащото се движение за освобождение на трудовите хора от капиталистическото неравноправие и гнет.

Горната новина е от януари на сайта на Индимедия. Днес пресата пусна следната новина:

Лидерът на Български национален съюз (БНС) Боян Расате и младеж, който е бил с него, са били нападнати на улицата от двама неизвестни. Пред Агенция „Фокус” потърпевшият разказа, че нападението е станало в центъра на София, пред дома му.

Нападателите са били с качулки. Единият е носел чук, а другият бокс. Инцидентът е станал около 14:00 часа следобед.

Събориха ме на земята. Успях да се изправя, след което хванах единия – този с чука за ръката, но другият мина зад мен и ме удари няколко пъти с бокс в тила. После мина пред мен и ме удари с бокса и в лицето, разказа Расате.

Младежът с него също е бил съборен на земята и удрян. Нападателите са избягали. Те не са говорели нищо. Нападението е станало много бързо и дори хората в съседни магазини не са успели да разберат веднага какво става.

Боян Расате заяви, че обяснението, което има за случая е, че в годините, в които е развивал обществено-политическа дейност, от БНС са настъпили много интереси. Нямам представа, кой може да бъде, каза той.

След нападението двамата са потърсили помощ в „Пирогов”. Момчето е с контузни рани и с разбита дясна скула. Боян Расате каза, че са му направени 16 шева, има рани на главата и тила, както и множество натъртвания и удари по тялото.

Полицията е уведомена. Екип от Трето районно управление работи по случая.

И в двата случая подобни новини водят до коментари като двата най-горе. Определено не съм фенка на Расате, напротив. Ако беше луд, щях да го оправдая вероятно. Но персоната му и мнението ми за него са без значение.

От значение е, че между двете новини за мен няма разлика. Понякога в изблик на гняв и на мен ми се иска да живеех в първобитно-племенен строй, в който без угризения и наказание да се раздава правосъдие с юмруци. Но това не е правосъдие. Лошото е, че нито едната от страните в горните новини няма да си извади поука. Не раздавам присъди, защото не искам мен да ме съдят. И не влизам в саморазправа, защото моето убеждение, че не така трябва да стават нещата. Не, че не ми се е налагало и не, че тогава нямаше да отвърна на удара, ако имах физическата сила да го направя. Затова се надявам в двата случая по-горе и във всички подобни полицията да намери извършителите.

*Коментари под статията във в. Труд.

Още за престъпленията от омраза:

В омразата се уповавам

От какво покълва хомофобията*?/What gives birth to homophobia*?

На 166

Персоналният тероризъм*

Убийството като анекдот

 

Господ ви е дал мозък, за да можете да мислите

На 17 Май тази година се отбелязват 20 години от премахването на хомосексуалността от списъка със заболявания на Световната здравна организация (СЗО).

Този ден се чества за 6-ти път от целия свят, но едва тази година Председателят на Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на Европа и Европейския съвет ще отбележат Международния ден срещу хомофобията (IDAHO) с официални становища и видео послания.

Тази година глобалната кампания е посветена на религиозната хомофобия. Вече съм писала за пагубното въздействие на Църквата и католицизма върху човешкото достойнство и използването на религията като инструмент за погубване на човешкия живот. Вярвам в Господ, но никога не съм била религиозна, защото от малка, когато родителите ми ме научиха да бъда богобоязлива, ме научиха да използвам и мозъка си, който Господ ми е дал.

Нашият син, макар и само на две години, вече показва, че предпочита другия пол. Приемам този факт по същия начин, както щях и бих приела факта да харесваше хора от същия пол. Един познат сподели писмо на майка, която е преживяла и преживява по различен начин хомофобията, насочена към сина й. Ако все още съм в България, когато Максим е на неговата възраст, съм сигурна, че ще мога да се подпиша под нейните думи.

Неделя, 30 април 2000 година

Автор Шарън Ъндърууд

До Valley News (White River Junction, VT)

Много писма са изпратени до Valley News от хора , притеснени от „хомосексуалната заплаха” във Върмонт. Аз съм майка на гей момче и ми дойде до гуша от всички вас, мили хора.

Уморих се от глупавата ви реторика за „плана на хомосексуалните” и обвиненията ви, че приемането на хомосексуалността е равнозначно на това да подкрепяш сексът с деца. Вие сте жестоки и невежи. Вие окрадохте радостта ми от майчинството, още когато децата ми бяха съвсем малки.

Първородният ми син започна да страда от тежката ръка на вашите морални, добросъвестни и почтени семейства, още когато беше в първи клас. Той беше обиждан и нападан физически и вербално от първи клас чак до гимназията, защото го мислеха за гей.

Той никога не е казвал, че е гей, нито е имал някаква асоциация с гей хора, но имаше нещастието походката и жестовете му да са различни от тези на останалите момчета. Наричаха го непрекъснато „педал”, още откакто стана на 6-годишна възраст.

В гимназията, докато вашите деца се занимават с каквото трябва да се занимава едно дете на тази възраст, моето пишеше предсмъртното си писмо, чернова след чернова, за да е сигурен, че родителите му ще разберат колко много ги е обичал. 17-годишното ми момче хълцаше и разкъсваше сърцето ми, докато през плач ми обясняваше как не може да понесе да живее повече, че не иска да е гей и не може да живее без достойнство.

Имате безочието да говорите за закрила на семейството и децата от хомосексуалните, докато вие самите разбивате семейства и тласкате деца към крайно отчаяние. Аз не зная защо сина ми е гей, но знам, че Господ не го е създал, него и милиони като него, на тази земя, за да има кого да тормозите и малтретирате вие. Господ ви е дал мозък, за да можете да мислите и е крайно време да започнете да го използвате.

В основата на заблудените ви и погрешни вярвания лежи убеждението, че това никога не може да се случи на вас, че има някакъв вид субкултура, към която хората избират да се присъединят. Факт е, обаче, че ако това се случи в моето семейство, може да се случи във вашето и няма да имате избор. Аз не зная дали е генетично или нещо се случва по време на ембрионалното развитие на детето. Мога само да ви кажа само едно нещо със сигурност, че с това се ражда детето.

Ако искате да натрапвате своя собствен морал, тогава по-добре да използвате различен аргумент от собствената си хетеросексуалност. Не сте направили нищо, за да я получите, била ви е дадена. Ако не сте съгласни, готова съм с интерес да ви изслушам, защото моята лична хетеросексуалност беше благословия, която получих без каквото и да е усилие от моя страна. Тя е толкова дълбоко вплетена в същността ми, че нищо и никога няма да може да я промени. Аз съм изумена от тези от вас, които свеждат сексуалната ориентация до прост избор, някаква особена характеристика, лош навик или нещо, което човек може да промени с програма от 10 стъпки. Наистина ли твърдите, че вашата собствена сексуална ориентация е нищо повече от обикновен избор, който сте направили и който можете да промените, стига да искате? Ако не, тогава защо смятате, че някой друг може?

Често чувам, че Върмонт бил повлиян от чуждестранно влияние. Семейството ми и по бащина, и майчина линия е живяло във Върмонт от поколения. Върмонт е в душата и кръвта ми, затова ще съм ви благодарна, ако спрете да говорите от името на „истинските кореняци жители на Върмонт”.

Вие викате духа на смелите хора, които са се борили и умрели за тази велика страна, като казвате, че те не са си дали живота, за да може сега хомосексуалните да омаловажат принципите, за които те са умрели в битка. Моят 83-годишен баща се е бил в някои от най-кървавите битки по време на Втората световна война и е награден с орден Пурпурно сърце.

Той клати глава тъжно, като гледа какъв живот чака внука му. Каза, че се е бил рамо до рамо с хомосексуални в окопите, че те са дали своя дан и не са пречели на никого. Един от най-добрите приятели на баща ми в армията е бил гей, а баща ми научил това чак в края на войната, но дори и тогава нямало значение. Това не е мерата за човека.

А вие, религиозни хорица, просто не можете да понесете миълта, че понеже сина ми се е пръкнал от ада, каквото е било детството му, може да си намери половинка и да изживее малко щастие в този живот. Това накърнява чувствата ви и ви обижда фактът, че той трябва да иска позволение да посети партньора си в болницата, да може да вземе решение за медицинското му лечение  или да може да oнаследи човека, с когото е живял.

Как смеете? Питате вие. Такива нечувани права са заплаха за съществото на семейната институция и ще подкопае свещените основи на брака.

Използвате религията, за да се откажете от отговорността да мислите като човешки същества. Има огромен брой религиозни хора, които смятат вижданията ви за противни. Господ не е за привилегированото мнозинство и Господ знае, че синът ми не е извършил грях.

Дълбокомислещият автор на писмото от 12 април до Valley News, който преподава лекции за хомосексуалния грях и говори за „тези, които са били благословени с манната на религиозното възпитание” пита: „Какво се случи със стремежа …да сме по-добри хора?”

Наистина, сър, какво се случи с този стремеж?

Електронната поща на Шарън Ъндърууд, автор на писмото, е sundervt@hotmail.com. Синът й е добре сега скоро е завършил колеж.

 

Да си поиграем на … изнасилване?

Hentai игра, в която единственият начин да минеш нивото и да спечелиш играта, е да изнасилиш момичета и жени колкото може повече и колкото е възможно повече пъти

Играта започва със сцена на тийнейджърка на платформа в метрото. Тя забелязва, че я гледате и казва: “Мога ли да ви помогна с нещо?”

Това е моментът, в който вие, играчът, трябва да изберете как ще я атакувате и изнасилите.

С едно кликване на мишката можете да я опипате и да вдигнете полата й. След това можете да я последвате във влака, да нападнете също сестра й и майка й.

Докато продължавате да играете, към вас се присъединяват “приятели” и в поредица от графични сцени можете да притиснете момичето в ъгъла и да я изнасилвате отново и отново.

Играта ви позволява дори да забремените още едно момиче и да я накарате насила да абортира. Поводът за нападението ви, се казва в играта, е че тийнейджърката ви е обвинила в изнасилване във влака. Мотивът е отмъщението ви.

Не е чудно, че играта, озаглавена RapeLay, предизвика възмущението на жените по целия свят и милиони бройки бяха свалени от магазинерските рафтове. Дори в момента тече кампания въпросната игра изцяло да бъде премахната от пазара. Скандалът, който спирането на играта от продажба взриви, спомогна за по-широкото й популяризиране.

Вместо да изпише очи, избоде вежди.

Няма голяма действителна полза от спирането на продажбите й, защото играта може да се свали дори в България от пиратските сайтове.

Т.е. напълно безплатно може всеки да изнасилва (макар и виртуално) момичета. Отново и отново.

Очевидно ясно е, че в Интернет не може да се търси отговорност за разпространението на въпросното …хм…забавление. Интересното в случая е и липсата на реакция от страна на японските власти. До момента няма повдигнати обвинения или дори намерение да бъде потърсена отговорност на създателите на играта. От една страна японското правителство обяви изрична забрана на компютърни игри, които насърчават и/или показват сексуално насилие, сексуален тормоз, преследване и/или изнасилване на жени и момичета. От друга – явно за забраната има изключения, когато става дума за игра, която комбинира всичко гореизброено.

RapeLay не е уникална порно-игра или hentai. Има десетки, вероятно стотици с подобен сюжет. Има дори една, в която целта на играча е да намери жената, която го е уволнила или е създавала проблеми в работата му и да я изнасили. По пътя си играчът може да изнасили и други момичета и жени.

Япония вероятно държи монопола на най-голям производител на компютърни/видео игри, в това число и подобни порно Hentai. Проблемът е, че продукцията на страната се цифровизира и вече е достъпна навсякъде. Япония цензурира стриктно сексуалното съдържание, като във видео клиповете гениталиите са заличени, дори и клипа да е анимиран. Но законите на Япония не ограничават темата или сюжета на игрите.

Пред CNN член на Института по пазарна икономика на Япония, отказал да разкрие името си, е казал, че ограничаването на темата и сюжета на видео-игрите е ограничаване на свободата на изразяване.

Кога една видеоигра отива твърде далеч и излиза от компютъра?

Можете да видите клипчета на RapeLay в youtube.

 

Семейни ценности

Внимание, семейна двойка! Или нов прочит на песента “Два са бора ред поредом расли”.

Това да живееш с някого започва  да се превръща в някакво извратено и търговско душепогубване. Една жена, която има мъж и две деца ще участва в “Big Brother Family”. Тя е любовница на трима свои съседи. Мъжът й, двете деца и тримата съседи ще са пред или в телевизора заедно с героинята на живота си. “Ще има специална стая за секс, ще има и бонуси”, казва Нико Тупарев. Бонусът сигурно е че на децата там няма да има нужда да им се обясняват глупости за птички и пчелички, защото ще гледат лайф как мама§татко (или в друга формация) влизат и излизат от даркрума. Предаването търси смисъла на брака, добавя Тупарев. Аз търся някакъв смисъл в цялата работа, както и търся да видя СЕМ и ДАЗД.

Отказах да гледам началото, нямам намерение да гледам и вбъдеще подобна аудио-визуална повръщня.

Значи, няма да е трудно да обясним на синчето ни (не на нашето кокретно, на вашето по-точно) защо Георги и Петър не може да се държат за ръка, защото са … думичката с “х”. Защото някой (като Тупарев и една национална телевизия) ще обясни далеч по-щекотливи теми от хомосексуалността на Жоро и Пешо. След като успее да обясни на синчето/щерка си защо родителите му/й си бъркат по дупките (както се изрази съпругата на Андрей Слабаков, Ернестина Шинова) по телевизора и ако успее да накара другите деца в квартала и съучениците му/й да не се подиграват и да не разказват с подробности видяното, аз обещавам да си мълча по темата. Също така, искам да видя как някой обяснява на едно дете защо по телевизора казват, че майка му е любовница на трима съседи.

Искам и някой на мен да ми обясни защо набутват деца между шамарите в тази Къща? Следват три месеца спорове между хора, които смятат секса за разменна монета, е ли пък публичният и ако може и в тройка, Софийското гражданство за елитарна класа и ценз, някакъв, който бил нацист, будист, рокер и жена му била “качествена” и прочие… За тези … семейства да имаш дете и семейство е като да го нямаш. Или ще пречат, или ще са бонусно забавление, когато родителите им писнат на аудиторията. Вбесявам се откровено колко е лесно да си (хетеросексуален) безотговорен прошляк в този случай. Ако гледането на подобни предавания и епизоди с точка 18 се случва с препоръчителен родителски контрол, тогава децата ВЪТРЕ в Къщата под чий контрол са?

 

Идвам с мир

казали (wannabe) скинарчетата, преди да скочат с юмруци

Те са скинари, колкото аз – растафарианка. Или още по-малко. Скочили на бой на шепа народ, събрали се срещу Пазарджишката Наредба на протест в събота.

Днес.бг и Красимира Гешева къртят просто с отразяване на събитието. “Противно на очаквнията, пред сградата на общината се събраха много малко гейове, лесбийки и хомосексуалистии.” (хомосексуалистиИ?…). Към тези „гейове, лесбийки и хомосексуалистии“ може да се добави „и други“, за да не се обиди някой, че е пропуснат. “Единият от задържаните е ударил полицай с яйце и след това е посегнал да го удари с ръка.” На един от полицаите му е счупен пръст при удар. Но това не е толкова сериозно, колкото “опит за посягане с ръка”.

Това в събота се случва под прозорците на Пазарджишката Община. ПОД и ПРЕД местната власт. Вероятно полицаите в София са някаква тежко-артилерийска-имперска-ударна сила, която не се плаши и е супер подготвена за всякакви сблъсъци. Вероятно има и за какво – когато сме готвили прайдовете с полицията, сме работили заедно и винаги съм била доволна и съм имала доверие на полицията в София. Още преди години бях впечатлена какви сценарии се замислят, к’ви тактики, к’ви пет лева.

Полицията в Пазарджик трябва да дойде да стажува малко в София, на един-два мача Левски-ЦСКА. Или са супер неподготвени и наивни да изпратят 20 полицаи на тълпа от 80-100 души (без значение от коя страна и зад чия позиция), или … друго. С привичната за България параноя допускам и “друго” – подобен сблъсък на “уж” мнозинството, съставено от *$)*$!!$@№$@У$)!№@У*§!*@№), които нападат полицаи и шепа гейове “легитимира” популистки въпросната наредба.

Изобщо няма значение и никога не е имало значение колко хора протестират. Не знам защо в България толкова се залага винаги на количеството. Вероятно сме се отказали от качеството на гражданския глас отдавна. Количествено, в България има повече идиоти и агресивни, но пък необразовани и комплексирани (на принципа “може да си грозен, ама за сметка на това си тъп”) млади хора с неизраходвана негативна енергия, които биват вербувани за и в полза на някакви нихилистични идеологии. Вместо това, винаги се брои колко човека от отсрещната страна са дошли. В държава, в която да имаш полицейско досие се счита за патриотичен дълг и родова чест, е трудно да си нормален. Във всяка лудница ако си по-малко изкукал изглеждаш малцинство.

В Пазарджишкия случай “ЛГБТ Действие” са си платили сметката грубо за наивността и идеализма, както и , за жалост, неоправданата безусловна вяра в държавната система за сигурност. Марко са го ударили с кроше по главата. Крошето е близък и много силен удар. На двама полицаи са им счупени пръстите. Някакви други двама души също са пострадали. На снимката в Дарик виждам обичайните физиономии от еБеНиСе, които отново, по традиция, протестират “мирно”, къде с бухалка, къде с юмруци, къде с крясъци.

В моите очи нещата изглеждат зле. Шепа хора изразяват мнението си за (погрешна и според мен) наредба в Пазарджик. В пресата други хора открито предупреждават, че ще се стигне до сблъсъци. Шефа на местната полиция решава да прати 20 полицаи на тълпа от 80-100 души, СЛЕД червената лампичка за сблъсъци. От цялата сурия народ там, само нашите 6 гейчета имат разрешение от Общината да са там. Действието се развива баш на пъпа на властта и реда в града – Общината. Тези и без това 20 полицаи нещо се заплесват и 8 комплексирани, но агресивни кежъули чупят пръстите на техни колеги и удрят някои от другата страна на протеста. После кежъулите са доволни, че имат досие и (уж ще) са задържани в ареста. Повечето журналисти пишат, все едно люпят семки на седянка с кака Сийка и леля Пена и плетат чорапи.

Нацистите са сбъркани казва:
22.03.2010 в 7:56 | ОтговорАбе нямам нищо против нацистите и фашистите, стига да си стоят вкъщи и да не ми налагат крайно-дясната си политическа ориентация! Да бъдат каквито си искат, но да не излизат по улиците и да парадират, че мастурбират на портрети на Хитлер и че са жалки расисти и хомофоби със задръстено от догми и фетиш към тоталитаризъм и авторитаризъм мислене. Пак казвам, да си гледат фетишите у дома, да пишат колкото искат пъти „зиг хайл“ по интернет форумите, но да не парадират с това по улиците. Имат късмет, че обществото ни е толкова толерантно и гражданите не се обединяват да им сритат лайняните фашистки тикви, всеки път като излезат на улиците със знамена със свастики и проявяват безумна агресия срещу невинни граждани.