Последна глава: Пасквил

Чиклитът досега: Трисечна любов, „Трисечна любов“: ВРАТ (понеже главите следват), Айнц Цу Цвай Цу Драй Цу Хер Цу Флик, Да срещнеш Ивъл Канивъл (първа част), Да срещнеш Ивъл Канивъл (втора част), Pause/Play/Stop, Главата i, Ловафеър, порнстар и драмакуин

Това е последната извадка от Чиклита, уважаеми седем, пардон девет мои читатели. 

Уважаеми читатели,

Изхвърлете всички ненужни броеве на Космополитън, Жената Днес, Утре и Вдругиден, сп. Паралели и Ева! Натрупайте на купчина на двора пред блока всички изрезки със съвети как в десет стъпки да постигнете абсолютното съвършенство като една жена, залейте ги с нафта и ги запалете, после хвърлете и два-три сутиена отгоре за повече драматизъм, може да добавите и накълцана снимка на бившия (няколкото бивши, които са ви е.али майката емоционално, дано купчината не е цял албум де)! Регистрирайте се в bg-mama и пуснете поне 4 теми в Клюкарника за просветлението, което сте получили, оттърсвайки се от оковите на увлеченията си по всякакви лумпенизирани пишкопритежатели! Кажете сбогом на черпака в кухнята, напсувайте пералнята на п.утка й лелина и с ръка на сърцето си признайте как специалната подправка „любов”, с която сте готвили за някого, всъщност е трапезна чубрица!

В следващите редове ще научите ценни и изпитани на практика съвети как да се превърнете в зеленчук САМО за 13 дни и +/- два-три месеца! Като бонус, ще научите древното тантрическо тайнство как да се задомиш с някого, без да имате връзка, демек как да си запазите девствеността след сватбата, или както коментираха запознати – как първо ставаш Изаурата, бетонирана до печката в хасиендата, с вграден черпак към дясната ръка, вярна покорна съпруга на неверен неинформиран съпруг, и чак в края на вашето съвместно съжителство минавате към първата брачна нощ.

Предупреждение за аудиторията:

1. Ако сте хетеросексуален мъж, не се хабете. Това четиво е безумно скучно за вас, толкова безмислено и русо некси, че ще предпочетете да сте изхвърлили боклука през това време. Престаате ли си.
2. Ако сте лесбийка, не само няма да разберете и дума, но ще ми цъкате с език многозначително и ще заключите, че 1) жените не правят така/не са такива и 2) леле колко е добре, че не сте хетеро! и 3) веднага ще организирате кръгла маса, културен фест и форумна дискусия какъв точно етикет ми приляга и колко точно процента хетеро/би/хомоскексуална съм била и съм сега, а аз ще дам съвети за сексуалния живот на майка ви.
3. Ако сте гей, заебете тая работа. Каквото и да напиша за него, все ще ви става и все ще ви харесва, ама няма сми. Той и тези като него са мега хетеро и нито една свирка на света няма да го конвъртне. Пък и надолу в текста няма негова снимка гол, тъй че до-виж-да-нееее.
4. Ако сте хетеросексуална жена, най-добре бременна/наскоро родила, която в паузата между храненето на бебето и спането му, прекарва квалитетно време в превключване между сайтовете на Лече Лига, bg-mama и онлайн рецептурника на Иван Звездев, това е четивото за вас! Най-добре е да сте бременна, тогава сте/сме много чувствителни и съпричастни, аз примерно плачех на рекламите по телевизията. Ако наскоро сте родила, няма да е толкова интересен този текст, защото в момента ви вълнуват далеч по-жизнеутвърждаващи дилеми, като например е ли акото на малкото ви слънце твърде зелено или по-скоро резеда, дали това, че е изял копчетата на дистанционното, е показател за генетичен талант към технологиите и т.н.
5. Ако сте нещо друго, освен гореизброените, например имате татуси по гърба и ръцете, карате кайтсърф или сноуборд, имате Audi, пистов, кросов или шосеен мотор, не харесвате Харви Кайтел, но смятате, че Кристофър Уокън е много хубав мъж, плакат на Анджелина Джоли не ви го вдига автоматично, нямате фейсбук, но пък имате iPhone, ядете, каквото ви сготвят със спешъл подправката „любов” (или чубрица меланж) и никога не забравяте да кажете колко ви е вкусно, имате хубави, силни и големи ръце, бихте станали 5 минути по-рано, за да направите кафе на жената, която спи все още в съседната стая, въпреки че вие не пиете кафе, после бихте си тръгнали, щото имате среща с някаква кошница от бара, и не подарявате цветя само, когато предната нощ не помните къде точно сте си заубили боксерките, тогава не ми се обаждайте, не ми пишете, не коментирайте и въобще – не съществувайте. С моя късмет, сама ще налетя на вас, ще мина през живота ви с 200 с красивото си катастрофирало ауди и 13 дни и +/- два-три месеца по-късно ще пиша за вас тук, когато ще ми е все едно за вас.

Юв бин уорнд.

 

Чиклит: Ловафеър, порнстар и драмакуин

Чиклитът досега: Трисечна любов, „Трисечна любов“: ВРАТ (понеже главите следват), Айнц Цу Цвай Цу Драй Цу Хер Цу Флик, Да срещнеш Ивъл Канивъл (първа част), Да срещнеш Ивъл Канивъл (втора част), Pause/Play/Stop, Главата i. 

Това е предпоследната извадка от Чиклита. В неделя Чиклитът официално приключва с последната извадка тук по обед. 

Междувременно един ден осъзнавам, че фейсбук ме дразни. Дразни ме цялата показност и фалш там, сто човека харесват поредната простотия, която съм написала в статуса, ама тия 100 човека май не съм ги виждала и чувала офлайн от месеци. Наближава рожденият ми ден, аф корс съм в Сатурнова дупка, чувствам се сама, кредити, лизинги, сметки за парно, вода, ток, въздух, ендрише, гледка, такса пушек и прочее и малък апартамент, в който дори гардероба ми няма врати, слънце няма, а аз без слънце съм като литовците, дето се самоубиват. И без това от половин месец почти не пиша във фейсбук, което за човек, който пуска статус на всеки пет минути, все едно е на командно дишане към профила си, това е ужасно дълъг период. И така един ден, без предупреждение, деактивирам и двата си профила там – истинския, на който цари пълна хегемония и вакханалия от простотия, и официалния, който се показва пред колеги и официални лица с папионки, където почти никога не пиша, щото от скука и аз не бих се добавила там като приятел. (Няколко месеца по-късно се оказва, че единият си води собствен живот.) 

Няколко приятели разтревожени звънят още същия ден, забелязали липсата ми, решават, че сървърите на фейсбук са паднали, щом няма нов статус в профила ми през 5 минути, но след като чуват мотивите ми, отсъждат, че съм порастнала и съм се уравновесила и, като цяло, съм много права и е мъдро да постъпя така. Най-близките ми приятели и приятелки изчезнаха, сигурно завъртяни в собственото си ежедневие, Деси, Магда, Полина, Юлия, Диди, Вили, Сергей, Мишо, Крис, всички от speed dial-а на телефона ми в продължение на години. i-сиктир. 

 

Чиклит: i…

Чиклитът досега: Трисечна любов, „Трисечна любов“: ВРАТ (понеже главите следват), Айнц Цу Цвай Цу Драй Цу Хер Цу Флик, Да срещнеш Ивъл Канивъл (първа част), Да срещнеш Ивъл Канивъл (втора част), Pause/Play/Stop.

Предварително казвам, че текстът по-долу е мнооого дълъг. 

Главата i, като i-сиктир, i-баси маiката, като жiteiската iрония. Това е главата, която ебава маiката на целия сборник и душевната ми хармонiя. И iiiiiбаси колко е дълга тая глава.

През ноември 2011 публикувах в блога си писмо, което написах до Audi, в благодарност, че са измислили колата ми. Дам, аз съм такава, пиша на автомобилни производители фенски писма колко се радвам, че си вършат работата. В случая с моето ауди има за какво да им благодаря. Като млад шофьор, който дори не знае какво има под капака на колата (ерго, не си дава сметка колко много неща може да се счупят), за няколко месеца успях да карам моето аудРи 1996-та с 210 км/час на газ, да вляза в 90-градусов завой със 100, като срязах до основи едни метални колчета, а единствената щета по колата беше откачен регистрационен номер и разпаднала се броня (която пък беше хваната със свински опашки от едно ПТП по моя вина през юли), ударих се с един Хюндай на един завой, сгънах го яко, а щетите по моята бяха изфирясал фреон от климатика, ожулен фар и сцепена броня, пак с това возило отпрашихме за 3 часа и 50 минути от София до Созопол, карах офроуд из Рилските гори и други такива изцепления.

Офтопик е, но важно, да кажа все пак, че сега вече не правя така. Вече знам, че мога, второ, навъртяните дотогава близо 30 000 км за половин година си дадоха своя дан да съм по-внимателен шофьор или поне да искам да съм и трето, форумът на Ауди ми помогна да разбера, че под капака имам толкова много непознати думички, които могат да се счупят, че това ми вся страх на пътя. На бас, че ей така, докато си пиете кафето, не си говорите за втулки, иридиеви свещи, проходни гърнета, едномасов маховик, погърмелник, TDI без чип, с чип, двусекционни фарове, емулатор, кулер, ресет реле, смукач (добре де, за смукачи си говорите, ама не са от тоя вид!), гофриран маркуч и други такива.

Неочаквано за мен, публикуваното писмо доведе до 4000 посещения на блога ми още в първия ден и масирана вълна от коментари и мейли, половината от които бяха откровен хейт. Хейтът беше разнообразен, от „ти си тъпа путка и трябва да ти отнемат книжката”, през „бе да бе, тая 15-годишна кошница ли ше вдигне 210, бе алооо” до „ВЪЗМУТИТЕЛНО е отговорна майка да кара така! Накъдриха ми се мустаците от тоя текст, мисля, че ми излиза пъпка от възмущение!”. Прерасна и до заплахи със саморазправа по пътищата, сезиране на отговорните органи да предприемат активна кампания срещу мен и други такива. Подразни ме много това, че хейтът идваше от мъже основно и се заформяха дискусии около това, че жените са патки, които не трябва да шофират, щото са патки, а когато шофират, трябва да им се взима книжката, щото са патки, щото не могат, не са програмирани за това и ако видите жена на пътя, пускате аварийки, сирени, включвате запалката, светкате с телефона и джобно фенерче, веете червени флагове и сигнализирате на другите мъже за непосредствена опасност. Въобще, жена в колата е като звезда в небето, ти нея виждаш, тя тебе НЕ!!!

Получавам следният мейл от някакъв си там, когото ще кръстим тук Гай. Гай като Гай Мартин. Можете да го кръстите в ума си всячески, обещах да запазя анонимността му в блога. Получавам, значи мейл от него, в който пише да не ми пука как ме хранят. Пише, че му харесва как пиша. Оказва се, че сме съседи. 

 

Чиклит: pause/play/stop

Чиклитът досега: Трисечна любов, „Трисечна любов“: ВРАТ (понеже главите следват), Айнц Цу Цвай Цу Драй Цу Хер Цу Флик, Да срещнеш Ивъл Канивъл (първа част), Да срещнеш Ивъл Канивъл (втора част).

Или пауза, пауза, здрастиии, хор от розови херувимчета, здрастиии, айде чао. 

“…мина месец някъде, помня, защото си гледах календара с цикъла и се надявах да не се засекат. Междувременно във Вселената се случват и други неща, естествено по-маловажни от моя секс с него. Палежи в Катуница, национални протести, етническо напрежение, някакъв футболен мач на Стадиона на Мира в Перник, всеки ден арести, Цвъ Цвъ пее По-бе-да, докато държавата пламнала, Бойко реже лентите на гимнастичките, Масларова пазарува нови обувки. Романтика струи от всеки бутон на клавиатурата, когато той ми пише, бягайки из някакви храсти от някакви куки, гонят го, той ми пише, че всичко е наред, жив-здрав и праща целувка. Аз, една осъвременена възрожденска Геновева, стискам в шепа везана кърпичка, притеснена тоя тупан да не го пребият някъде, да не го арестуват, да не му падне някоя седалка на стадиона на националистическата тиква, после получавам смс-а, че е наред и побеснявам, и почвам да го храня какъв содомистичен недоряслак е на тия години да се занимава с глупости по стадионите, кога ше му уври главата, няма ли да се заеме с нещо сериозно, бе някой да му зашие два шамара и да се свършва тая мъка вече, абе кво съм седнала да го мисля тоя психопат дали ще му се случи нещо, аамаха, всички нацюги и хулигани на сапун, на шампоан и на ливадата с лопата, писнА ми да се притеснявам и да седя като баба Илийца пред телефона в очакване да каже в кое районно ше прекара нощта.

 

Чиклит: Да срещнеш Ивъл Канивъл – втора част

Чиклитът досега: Трисечна любов, „Трисечна любов“: ВРАТ (понеже главите следват), Айнц Цу Цвай Цу Драй Цу Хер Цу Флик, Да срещнеш Ивъл Канивъл (първа част)

(Продължение на първа част)

Влизам в заведението, виждам го, същия от снимките, седнал е на някаква маса. Сядам и аз, здрасти-здрасти. Забелязвам три неща – първото е, че или косата му е мазна, ама много мазна, или не знам това момче фетиш ли има към тоя гел или какво?! Второто е леко притеснително. Той ужасно много прилича, някак си, напомня ми на последното ми гадже, иначе мило и добро момиче, но не знам как се оказахме заедно 4 месеца, с която връзката ни беше като все едно да се опитваш да тичаш по плажа с кънки за хокей под звуците на треньорска свирка. Не разбираш защо трябва да го правиш, ама за треньора тва е смисъла, така се прави и няма нищо по-важно на света от това да трамбоваме по дюните от понеделник до неделя. Третото, което забелязах, са забележително малките му ръце, по-малки и от моите. Това не предвещава нищо голямо и добро…дело. Ама да не издребняваме.

Това се случва в 16:00.

В 16:57 поглеждам часовника, да видя от колко време кимам и мълча. 57 минути съм мълчала и съм кимала. Нали се сещате, че описвам една среща вече 6-та страница, дали съм от мълчаливите? За 57 минути ушите ми са поели ужасно много информация: че е футболист, ама бивш, щото не е тренирал от пет години, а преди тва е тренирал в Гърция, където майка му работи от 10 години в един ресторант, но сега се е върнала в България, защото баща му е починал от третия си инсулт, след неколкомесечно залежаване, когато нашия герой ХХХХ с мотора го е гледал и се е грижил за него, както би се грижил за семейство и дете, ама още не е срещнал човека, а и то в днешно време тия хора как си правят деца, то не може да живееш под наем и да раждаш деца, те нали трябва да им сменяш памперси, да ядат, поне 250 лева отиват на месец, макар че в Гърция е взимал добра заплата и 700-те евра са му стигали за всичко, даже и да си води на заведение приятелката, която е много богата и майка й забранила да се виждат, щото парите при пари ходят, като имаш, идва още, например имаш една кола, като Опел, която е здрава кола, ама я е раздрънкал отвсякъде, особено в една огромна локва на пътя към язовир Лобуш до Радомир, нали знаеш като минеш покрай Радомир, после има един град Земен, и от там цепиш нагоре, нагоре по един много стръмен планински път и накрая на пътя е селото му, в което живеят 40 човека, ама е толкова красиво, че на Нова година мисли да отиде там, да си запали печката, красота, да цър-пър некво месце и от на дедовците в селото от домашната ракийка, той не пие по принцип, макар че вече не тренира, но то няма значение, защото като отидеш в някой от нашите отбори и им кажеш, че от 5 години не си играл мач, все едно никога не си играл, нищо, че в Гърция си играл, малко и в Швейцария, където е живял една година, но тва, швейцарките, са най-грозните жени на света, за една година не е срещнал ни една хубава…

Чертичка. Точка. Хоризонт.

 

Чиклит: Да срещнеш Ивъл Канивъл

Чиклитът досега: Трисечна любов, „Трисечна любов“: ВРАТ (понеже главите следват), Айнц Цу Цвай Цу Драй Цу Хер Цу Флик

Или тръгваш с нагласата Да срещнеш Джо Блек, а после В какво се превръщат мечтите – в Ивъл Канивъл

Тази глава трябваше да бъде за Сборния ансамбъл от blind dates, където има три основни персонажа: приятел на моя приятелка, който ни покани да пием вино у тях. На влизане в тях, той разрина с ботуш пода, на който почиваха слипове, тениски и кърпи някакви за да направи пътека, по която да мине височайшия кортеж. В кухнята, в частност в мивката, предстоеше заснемането на нов епизод за поредицата Еволюция на видовете на National Geographic. Хапнахме, все пак, малко нарязани моркови, и аз избягах с един приятел от срещата малко по-късно към един лесбо бар.

За втората случка и човек дори не ми се пише. Кулминационна сцена: гледаме порно (!), той не спира да коментира (!) обзавеждането на сцената (!), осветлението към актьорите (!), абажура вдясно от леглото, на което се случва действието (!), завесите (!). Има неписано правило, което гласи, че по време на порно, Пришълеца, Смело сърце, Точка на пречупване, Жега и подобни продукции НЕ СЕ коментира, всъщност, се мълчи и се гледа, позволено е да се хлипа тихо и да се плаче в салфетка, респективно в случая с порното се разрешава постепенно потайно възбуждане и навлажнен поглед. Ядосана, изключвам порното, след което въпросният ме погалва, некси нескопосано такова, все едно отвътре съм от захарен памук, а отвън от цветен прашец, и казва: „Би ли желала малко удоволствие?”  Не, бих желала да си чертичка, точка, хоризонт.

Третият е на 23. Хохо, ето тука би трябвало да сложа точка. Дори не знам какво иска от мен, ебаси. Представете си нацупено момченце, което се натъжава, когато вали дъжд, гушка му се, праща ми плюшени мечета, емотикон на роза, зюмбюл, кокиче, ендрише или друга росна китка, способен е три часа ЕВРИ дей да ми обяснява как се чувствал предната вечер, докато заспивал, гледа романтични комедии с Камерън Диаз и ми пише съобщение след съобщение, след съобщение, след съобщение, на които аз рядко отговарям. На поредното му съобщение какво иска от мен (а аз очевидно от него не), се ядосах и му казах да спре да настоява, защото няма смисъл, няма и да дойде смисъла, аз просто не харесвам типа момченца като него, той реши да ми покаже, че в него дреме истинският мъжкар за мен и почна да ми пише „мъжкарски” съобщения от рода на жените са джанки, „искам да го бутам в устата на някоя”, придружено с емотикон на плюшено мече. Ми, ок, честно, дали да не пробвам да съм лесбийка ъгейн… 

 

Чиклит: АЙНЦ ЦУ ЦВАЙ ЦУ ДРАЙ ЦУ ХЕР ЦУ ФЛИК

Извадка от чиклита Трисечна любов.

“…можех, като нормална женичка, да си харесам някой колега (все от близо 4000 души в компанията да има поне един doable за харесване), ако колега не ставаше, ей го – в София окръг има бая мъже, имам съседи мъже, продавачите в магазина на ъгъла са мъже, а даже един от тях си беше написал телефона на хартията, в която ми уви едно пиле преди година, момчето, дето идва да ми мери топломера, и той е мъж, нали. Абе изобщо, мъже има. Ама не, аз не мога да съм нормална кротка женичка, аз трябва да си харесам някой патриот (!), десен радикал, ако може, нали нацист, фашунгел, националист, психопат хитлерюнген, хайл цвай, зиг заг, хер флик. Що трябва? Е, щото съм аз, нищо в моя живот не се случва кротко и тихо. Аз съм магнит за всякакви такива случки. С часове можем да спорим с него са ли или не са гейовете за сапун, следва ли циганите да бъдат изселени в Индия, кога България ще забие флаг на плажа на поне осем морета, един океан и три планински езера и други такива дълбокомислени концептуални теми. Тва е, брат. От всички мъже в София и околията, се харесахме с някъв националист. Аз и моите десетина години активизъм за човешки права, за гейовете, за циганите, за Аланкоолу и Филанкишията и той, нац(ионал)иста. Кемистри, сешсе. Фок май лайф. Това ако не е бенефис, ако не го е изпяла Аланис, ей на…

 

Чиклит “Трисечна любов”: ВРАТ (понеже главите следват)

Трисечна любов, извадка от първа част на чиклит логореята.

ВРАТ (ПОНЕЖЕ ГЛАВИТЕ СЛЕДВАТ)

“…Края на август, началото на септември, аз съм в ID club. Джуркам си уискито и си скучая, когато покрай мен минава един мъж. Минава, значи, Боби, Борислав а.к.а. Урсула едно време. Минава тоя ми ти Боби, с неговата 200-сантиметрова височина, минава си човека и нали тясно, трябва да се плъзне покрай мен, за да мине. Аз – в едната ръка цигара, в другата чашата.

Минава Боби, плъзва се покрай мен и…

БААААААААААААММММММММММММ

ме лъхва една забравена миризма.

Миризмата на мускус, на топли мъжки гърди, на тръпчива кожа, тая миризма ми завъртява главата, все едно е отворила раклата със спомени и оттам ме зашлевяват всички спомени за мъжете в живота ми отпреди девет години. Направо се вцепенявам и изпадам в такъв асфиктичен амок, че явно от възторг и възбуда не усещам как си забивам горящата цигара в разкопчаната риза на гърдите на Боби. Аз толкова съм спряла в точно тоя момент, че я забивам, начи, цигарата, гледам го опулено (в слоу моушън тоя момент става черно-бял, зазвучава ако не Болеро, поне Майкъл Джексън с Give in to me, и толкова дълбоко се гледаме с Боби в очите, че зрителите имат време да си намажат филия с масло) и така седим в блажен амок с привкус на мъжки окосмени гърди, миризма на мускук, секс, парфюм и още нещо (опърлени косми мейби?), докато Боби не ми хваща ръката, не извиква АУХЧ и аз се сепвам.

Боби не е Урсулата, която помните от хиляда-деветстотин-и-дебелия-сняг. Боби е свалил кринолина и екстеншъните и е станал ибасимайкатаимъжа. И докато усмихнато ме прегръща и целува по бузата заради опърлената си мъжка гръд, аз, като в Бриджит Джоунс, паузирам и осъзнавам, че се е случил повратен момент: 

 

Трисечна любов

Обявявам края на година за официално дошъл. По този повод Чукча става писател.

След като си изтрих и двата профила във фейсбук преди няколко седмици, единственото онлайн място, където мога да продължа да радвам света с ежедневна премерена доза вселенска мъдрост, остава блогът ми. Един от плюсовете на писането в блога ми е ограничената аудитория, която се свежда до десетина лесбийки, бивши активистки, няколко бивши гаджета, един мъж, който е влюбен в мен и се надява да го огрее, и пет-шест хейтъра от авто-форумите, възмутени и огорчени от шофьорските ми изпълнения.  Минусът на писането в блога ми е индексирането от Google, което рЕзко може да сведе някой мой текст до знанието на герой, описан в публикацията.

А хората около мен казват, че текстовете ми са най-интересни, когато се пускам без цензура, без контрол и смирено чувство на вина да не обидя някого.

Затова! (та-ра-да-дам!)

Понеже Руса Златка няма как да стана, нито смятам да пазя опустошителна диета като черната Златка (която три седмици яла зелена салата и не пила вода и чревцата й се оплели като на крава), Мария Кюри отдавна даде своя дан на химията, право и юрисдикция няма да завърша, Любен Дилов си издаде статусите във фейсбук, а Бриджет Джоунс си филмира дневниците, за мен не остана друго, освен и аз да пропиша.

Започвам да пиша сборник с разкази за мъжете (основно) в живота ми от септември до ноември 2011. Сборникът ще се казва Трисечна любов, защото, докато измисляхме име с една приятелка, направихме аналогия с Любовта трае три години на Бегбеде (което в моя случай звучи пожелателно, а не фактологическо описание), решихме да е Тримесечна любов, но в бързината на чаткането в Skype, изядохме буквите на “тримесечна”.

“Трисечна любов” звучи като псувня, като мръсна дума.  Да ти трисечна матуритета, да ти трисечна! Авторката (се моа) планира и трите глави на сборника да са такива – абсолютно откровени, без никаква цензура и любезност, емоционални и съвсем човешки, каквито може да й ги роди главата. По тази причина невероятното, уникално, уан-ин-ъ-милиън литературно словоблудство ще бъде отпечатано нелегално на принтера на някой приятел в извънработно време и ще бъде разпространявано от помаци от Родопите от багажника на една Лада. Рекламната кампания предвижда Ладата да спира изненадващо в петъчен следобед на Женския пазар (освен ако Ангел Джамбазки не го изрине до промоцията) и да бъде анонсирано посредством мегафон. В сборника място е заделено не само на основни играчи, но и на еднопасажни герои, като бележки под черта, обикновени статисти в паноптикума и лелеяни персонажи-мечта, с които авторката е палувала насън, заради една изказана мила реплика, след която тя вече не е слушала какво й говорят, защото в главата й са се раждали пет страници А4 лиричен романс. Трисечна любов ще бъде давана за четене на всеки, който НЕ е герой в някоя от главите, което, на практика, лимитира хората, които няма да я прочетат, до много малко.

По-софт пасажите ще бъдат публикувани и тук, но вероятно много съкратени и с променени имена. Все пак, героите в Трисечна любов знаят къде живее авторката. Засега.

Related articles

• Чиклит „Трисечна любов”: ВРАТ (понеже главите следват) (mushabusha.wordpress.com)
• Аз сърце моята кола (mushabusha.wordpress.com)