Непоискано пропагандно съобщение

Уважаеми, днес е Международният ден срещу хомофобията, aka IDAHo (International Day Against Homophobia). Жорж Луи Тан измисли този ден в далечната 2003-та, в една малка група от двайсетина човека в Будапеща мислехме името на този ден и на коя дата да е. Днес, само няколко години по-късно, този ден се отбелязва в 80 държави. Найс, а?

По темата съм писала много пъти, да не се повтарям:

Два месеца до Международния ден срещу хомофобията

От какво покълва хомофобията*?

Господ ви е дал мозък, за да можете да мислите

This Will Be (An Everlasting Love)

И като сте готови с горните текстове, може да хвърлите диагонален поглед в темата в бг-мама, за отскок. После задължително да гледате сръбския филм Парад.

В непоисканото пропагандно съобщение искам да ви напомня, че:

1. Човек не си избира сексуалната ориентация, избира си дали да я крие или да живее с човека, когото обича.

2. Човек не си избира биологичният пол, но все още родителите му могат да изберат да го вкарат в определен пол, без значение какви емоционални травми ще преживее детето по-късно. В повечето случаи родителите нямат информация за транссексуалността, а лекарите са…well идиоти в тая област. Не всичко, което стърчи, трябва да се отреже и липсата на пенис не те прави автоматично жена. И vice versa.

3. Каква ти е сексуалността е много лично нещо, но само ако си хетеросексуален. Ако не си, тогава е важен политически и обществен въпрос. Защото не на всички им личи, че не са хетеросексуални и презумпцията, че са такива (да, дори колегата ти с пистовия мотор, голата глава и татусите) ги принуждава да живеят в лъжа. След 20 години ти си забравил/а за тях, а те всеки ден мислят за хората като теб, заради които животът им е бил пропилян в криене и лъгане. Как е усещането?

4. На твоята сватба плачеш от радост, вече сте официално съпруг и съпруга, пред Закона, пред обществото, пред домоуправителя, пред тъщата и тъста, пред визовите служби, данъчните, НОИ, НАП, болничните администрации, родилното отделение, погребалната служба… На сватбата твой близък, който не е хетеросексуален, също плаче, но не от радост, а огорчение и гняв, че няма да има същите щастливи сълзи със своя партньор.

5. Политиката, законите и активизмът не ви интересуват, смятате, че парадите са ненужни и вредят на ..на Вас? На баба ви? На съседското мнение? На “гей общността” от двайсетина младежи, дето настояват за равни права? Well, ако не можете да застанете зад гърбовете на активистите, тогава пробвайте да застанете другия път пред тях. Образно казано, нали.

6. Родители, наистина ли най-срамната новина е, че дъщеря ви е лесбийка? Какво стана с новината, че дъщеря ви е правила аборт, или тройка, или просто свирки на съучениците си в междучасието? Или че пуши трева зад училище примерно? Или че пие като карпатски вълк всяка съботна вечер? Или че синината по бузата й не е от падане по стълбите, но тя няма да се раздели с него, щото я е срам и “тя си е виновна”? Или че повтаря 9-ти клас и намаляват шансовете да завърши училище? Или че не може да напише правилно и едно изречение на майчиния си български език? Или че за бала иска силиконови цици, с които да оспами целия Фейсбук после? Или че най-високото стъпало в кариерата й вбъдеще е позицията на сервитьорка в кварталната кръчма, щото толкова й е акъла в главата? Наистина ли е ТОВА е срамната новина?

7. Михаил Стоянов, студент по медицина, пребит до смърт преди 4 години, защото “приличал на гей”, можеше някой ден да е лекарят, който оперира ваш близък и спасява живота му. Можеше, но няма да се случи никога.

Мога да ви напомня още много неща, но не подценявам читателите на този текст и знам, че и сами можете да си извадите заключенията. Хомосексуалните в България не са един-двама активисти по телевизията, а са хората, с които си пиете бирата, работите в един офис, подават ви аспирина в аптеката, сменят ви превръзките в болницата, поправят колата ви, водят любимото ви сутрешно предаване по радиото и така нататък.

P.S. 45 000 души вече са участвали в ЛГБТ проучването на Агенцията за основни права за дискриминацията спрямо хомосексуални, бисексуални и транссексуални. Отделете 15 минути и участвайте в анонимното проучване. Благодаря. 

 

Кратка история със съседа

“Дръж се естествено” са последните казани думи, преди камерата да увековечи брилянтен duck-face муцунка на някоя фейсбукова кошница. ”Дръж се естествено” важи и за обикновени житейски ситуации. Понеже няма как да словоблудствам тук с нови допълнения към Чиклита, не че няма нови, мога все пак да ви разкажа невинна кратка новелка от последните дни.

Преди няколко седмици висях като караконджул на перваза, докато си закачах нови щори. Макар да бях заета да балансирам между десен бос крак на парното (ребрата хем са студени, хем твърди), ляв върху перваза на прозореца (един от малкото пъти, в които съм съжалявала, че имам пет пръста, а перваза събира само три), случайно мернах в съседния блок нов съсед. Може и да не е нов, но аз нямам навика да гледам в съседните блокове, затова в моето полезрение е нов. Мернах го само, че е млад, примерно на 30, с тъмна коса и пуши на балкона, гледаше ме как дупча тавана над главата си. Кротко си седеше на балкона и пушеше. Само го мернах бегло, щото, нали..бормашина, перваз, парно, един крак, втори крак, код червено…

 

По-страшното

Отстрани пише, че Пространството на Муша-Буша е дневник и нощник, в който пиша, когато ми е скучно, когато ми е весело и когато няма с кого да споделя защо ми е тъжно. Повечето неща, които пиша тук, касаят само мен (и героите от Чиклита). И все пак споделям.

Знаете ли кое е по-страшно от това някой да ти отвърти болтовете на накладките? По-страшно от това да ти паднат накладките и феродо плочките, докато караш с 90 км/час? По-страшно от звука на блъскане на метал в метал и тревожното усещане как нещо не е наред, но не знаеш какво. По-страшно от това, наближавайки сфетофар да усетиш как педала на спирачката просто пропада като в масло и, на практика, нямаш спирачки.

По-страшното от това всъщност е да не знаеш кой го е направил. А най-страшното е да прехвърляш в главата си бивши гаджета, мъже, с които си спала, разстроени съседи, изтрещели роднини, познати и приятели и да търсиш отговор на въпроса ЗАЩО, по дяволите. Главата ти се пръска по шевовете от въпроси. Защо, например, не е срязал маркуча на спирачната течност? Вероятно защото дори да не видя петното от масло под колата, още след десетина метра на първия завой трябва да натисна спирачка и ще разбера, че я няма. Вероятно и защото, ако са срязани маркучите, ще е ясно, че е нарочно. Отвъртяни два болта, които се стягат максимално и, преди да се сложат, се слага лепило, именно за да са по-стегнати и стабилни, са зад накладките и диска, няма как да се отвъртят, дори разхлабят сами, просто е невъзможно. За разлика от срязан маркуч, това е бомба със закъснител. Мога да карам така десетина, двадесет, че и повече километра, те постепенно ще се развъртат още, докато паднат, падат феродовите плочки, накладките, водачите и …съм готова. Нямам спирачки, нямам ръчна, нямам дяволи. Имам само 4 палеца, да ги стискам, и аварийки, които да пусна, докато спирам по инерция и набит спирачен педал в ламарината.

Не се филмирам за такива неща, някак си не вярвам, че някой може да направи такова нещо, нито че такива неща може да ми се случат на мен, не че животът ми не е достатъчно цветен. И все пак последните два дни имам главоболие.

Вероятно в подобни моменти хората стават много религиозни, почват да палят свещи, да правят курбан, да ходят по врачки, да търсят свръхестественото и стават скептични и мнителни към хората около себе си.

В моя случай преди да запаля колата, минават десетина минути тестове с почукване, блъскане, оглеждане, побутване, отваряне на капака и прочие. Кофтито от цялата работа е, че в близко бъдеще няма да карам спокойно, надула музиката, а ще съм нащрек за всяка вибрация и шум. И въпреки, че десет човека, които се занимават с коли от 20 години, категорично изключиха възможността това да се е случило без човешка намеса, аз продължавам да вярвам, че хората не може да са толкова злонамерени или безразсъдни. Ако не е това, значи съм много, много лош човек.

 

This Will Be (An Everlasting Love)

Искам да ви разкажа една истинска история.

Историята започва преди около 8 години. Олимпия е румънка, тогава на двадесет и няколко години, от силно религиозно семейство. Румъния, обаче, й се струва ограничаваща, както от гледна точка на образование, кариера и развитие, така и за личния й живот, защото тя е лесбийка. Макар да е много близка със семейството си, Олимпия усеща, че предразсъдъците, манталитетът и липсата на достатъчно бързо икономическо развитие в Румъния ще й попречат да разгърне животът си и да бъде това, което иска да е, да постигне мечтите си. Затова решава да отиде да учи другаде, някъде на запад. Преди няколко години Олимпия е студентка по, да речем, финансово управление. Това не е толкова важно, а и забравих какво наистина е учила. Това е първата й зима в Брюксел, а белгийската зима е кучи студ, влажен и сив, просмуква се в костите ти. Ако термометъра показва -2, усещането е като да те вали леден дъжд на -15, толкова е гадна белгийската зима. Олимпия живее под наем в стая, в която хазяйката е изключила парното и няма течаща топла вода. Тези няколко месеца са кошмарни за Олимпия, но тя стиска зъби и остава, защото целта оправдава средствата. Концентрирана върху образованието си и бъдещето си, Олимпия студува като куче, всеки ден е сбъднат емигрантски кошмар. Разбира случайно, че в университета й има гостуващ преподавател по дженджър тематика. Става й интересно, досега само е чела за джендър въпроси, и решава да посети лекцията. Оказва се, че лекцията се води от млада хърватка, нахакано, слабо, симпатично момиче на име Яна. Олимпия, иначе прагматичен разумен човек, който не се поддава на емоциите си и винаги е рационална, се влюбва от пръв поглед в преподавателката и дори не помни какво е говорила в лекцията. По дяволите джендър тематиката, мацката е жестока.

След края на лекцията Олимпия я чака на стълбите. И тя самата не знае защо. По-скоро се оставя на инстинктите и желанията си. Олимпия е зодия Стрелец и влечението й е по-силно от разума, така си мисли тя тогава. Не знае какво ще й каже, нито защо я чака, знае само, че има нещо в тази Яна, нещо различно от другите жени, нещо … за нея.

Преди около две години живях в Белгия, работех там и планирахме с тогавашното ми гадже да се преместим там да живеем, заедно с хлапето. В офиса работехме 13 души. Шефката ми, Олимпия, беше финансов директор. Абсолютната работохоличка, чудесно чувство за хумор, силен деспотичен характер, иначе справедлива и добра душа. За нея повечето хора биха казали, че е студена, прагматична, лишена от емоции кучка. В офиса се слушаха двама души – думата на изпълнителния директор тежеше толкова, колкото тази на Олимпия.

В началото живях около месец в апартамента на Олимпия и Яна, огромно хале, разпределено по райони на помещения. Толкова беше хубаво у тях, че нямах търпение да свърши работния ден и да се прибера. Беше уютно, домашно, подредено и семейно. Спалнята им, в дъното на халето, беше от огромно легло от ковано желязо, над което имаше прозрачно-бял балдахин против комари, в банята им имаше голяма старинна вана на лъвски крачета и около нея имаше саксии с цветя. Яна обичаше любителската фотография и всички стени бяха осеяни с черно-бели техни снимки, двете заедно през годините. За трите си години живот там, Олимпия и Яна бяха превърнали това хале в страхотен семеен дом за тях двете.

Познавахме се с Олимпия от години, много преди да работим заедно и тя да ми стане шефка, което иронично ни забавляваше. Вечер след работа се събирахме, пушехме трева над кухненската мивка, хилехме се като деца, пиехме черешова бира, слушахме Стоунс и Били Айдъл и викахме духове. Те двете имаха хармонична и стабилна връзка помежду си, някак си се напасваха, разбираха се с поглед, всяка правеше компромиси и отстъпваше, когато на другата не й беше комфортно. Дори когато се караха, беше с уважение и любов към другата.

Един ден Олимпия събра всички колеги в конферетната зала, искаше да ни каже нещо много важно. Седнахме всички кротко, в очакване, около голямата елипсовидна маса и зачакахме нервно да чуем какво иска да ни каже. Олимпия е от хората, на които изражението им не показва какво си мислят и какво се случва.  Олимпия даде на всеки от нас лист хартия, на който беше отпечатан текстът на This will be на Natalie Cole. Каза, че до сряда трябва да го наизустим, всеки ден в края на деня сме щели да репетираме как се пее. Изненада и недоумение в очите на всички ни. Защо? Какво има в сряда?

В сряда беше рожденият ден на Яна.

В сряда вечерта сме на купон в халето на Яна и Олимпия. Къщата е пълна, роднини, приятели, колеги, сигурно има поне 50 човека. Наближава полунощ, календарният рожден ден на Яна скоро свършва, Олимпия още не е дала на Яна подаръка си. Ние, вокално-инструменталният ансамбъл от 13 таланта, събрани от различни европейски държави, допиваме останалият алкохол, разпръснати сме седнали из цялата къща и чакаме Олимпия да даде сигнал.

Светлините изгаснаха, секунда тишина и зазвучаха първите акорди на песента. Чухме в тъмното как Яна се засмя и каза: “Олимпияяяяяя!” Бяхме репетирали всичко. Имахме 30 секунди да се съберем в хола, в полукръг, всеки от нас си имаше реплики за пеене, припевът беше хорово изпълнение. О, Боже, тоя припев, репетирахме го десетки пъти и пак оплескахме нещата, но гостите само се смееха и пляскаха в ритъм.

В края на песента Олимпия се появи от тъмното, пристъпи към Яна и й подаде кутийка с формата на мандарина. Помня ясно първата реакция на Яна, каза: “Това е? Подаряваш ми мандарина за рождения ден? МАНДАРИНА!”

Олимпия отвори кутийката, вътре имаше годежен пръстен.

Олимпия и Яна се ожениха преди година, в красив парк близо до Кралския дворец, на скромна семейна церемония. Със спестяванията си и кредит купиха халето. Знам от тайни източници от бившите ми колеги, че планират скоро да имат бебе.

Разказах ви тази история по две причини. Първо, защото е красива, история за любов, за двама души, които са се намерили и са щастливи заедно, целият живот е пред тях и всички ние, всеки от нас беше щастлив да е част от този техен интимен момент.

Втората причина да ви разкажа тяхната история е, защото това е важно. В Белгия те имат право да сключат брак, децата им да имат двама родители по закон и отношението към тяхното семейство да е същото, както към семейство от мъж и жена. Макар че от години не се занимавам с ЛГБТ активизъм, а и отдавна аз самата не съм привлечена от жени, тази кауза ми е била близка близо 10 години и винаги ще бъде, винаги ще ми пука за хората, които не са хетеросексуални.

Агенцията за основни права на Европейския съюз започна мащабно проучване, първо по рода си, във всички държави-членки на ЕС и Хърватия, с което цели да разбере какво е действително положението на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните хора. Резултатите от проучването ще послужат на Европейската комисия за изготвяне на законодателство, с което да се гарантира пълното равенство на всички, независимо от сексуалната им ориентация и проявление на пола. Моля ви да отделите десетина минути и да попълните въпросника от проучването. За някои от вас това може да са просто някакви директиви, някакви проучвания, някакви комисии, за други хора – резултатите от това проучване са жизненоважни, от тях зависят щастието и смисъла на живота им. Благодаря ви. 

 

Like a Sir

Когато е студено, ми се иска да имам гадже. През лятото не съвсем, тогава ме вълнуват други неща, обикновено свързани с авточасти и татуировки. Или такива, от които боли глава, има порезни рани, изгорели прасци от ауспух, изкълчени стави и синини по цялото тяло. Както и такива, свързани с вода, много вода, като Черно море например.

Също така, когато се опитвам да си закача щорите на прозореца, също ми се иска да имах гадже. Вероятно ако имах гадже, нямаше да купя две щори без точни размери на прозореца, а така, на око, ориентировъчно, към 130 см някъде приблизително, които после да набивам една в друга, за да паснат. Също, ако имах гадже, нямаше да вися като циркова маймуна, окачена с един крак на парното, другия на перваза, с отвертка върху телевизора, клещи в джоба, дюбели в устата и разклонител за бормашината на коляното. Ако имах гадже, нямаше да знам какво е фи и цокъл. Вероятно имането на гадже щеше да е от полза, вместо синът ми, който е 90 см и се опитва да ми подаде някой инструмент отдолу, а аз балансирам някъде на метър и половина над земята. Умението да прихващаш отвертка с палеца на крака съм си го писала в сивито. В такива моменти ми се иска да имах гадже.

Наскоро един приятел ме попита защо, всъщност, си нямам гадже. Не намерихме смислен отговор на този въпрос, но успяхме в рамките на петдесетина километра да уточним къде точно се намира G-точката и да обсъдим защо някои мъже свършват трудно от свирка.

Отговор на горния въпрос получих, след като прочетох тази новина: Жени описаха идеалния мъж. Как? Ми така.

Нормална жена:

- Колата ми издава странен звук? Как така издава звук, че и странен? Какво й е странното? Просто си шуми нещо там! Как да вие? Кое да вие, кормилото? Така де, волана. Не вие, това е новата песен на M.I.A. в дъбстеп вариант! Каква ми е колата? Ми…бяла, голяма, даже имам багажник и всички гуми! Как така дали съм й сменяла маслото? Какво масло? Имам бебешко олио, не съм го отваряла, ще стигне ли? Дори не знам за каква табла ми говориш, къде да я търся тая табла?…А, табло ли? Къде е? Какъв емулатор? Аз съм против ГМО, даже създадох страница във фейсбук против ГМО-тата! А…друго ли е? Уф айде, затварям, щото закъснявам за фризьор.

Аз:

- Хидравликата на волана се е прецакала, вие на пълен завой, трябва да сменя хидравличното масло, защото под кората на двигателя има теч, на пипане и на вкус не е антифриз, масло е. Не е рейката, хидравличната помпа е ок. За смяна са ми и съпорт апаратите на задните гуми, трябват ми и нови дискове. Носачите на предна дясна са заминали тотално, трябва да смениш и биелетката, трака на павета. Като я отвориш, смени кабелите на свещите и гарнитурата, щото плуват в масло и дави, в багажника са новите, трябва да я форсирам на 3-4000 оборота, за да не задави и да не гасне. Провери и дебитомера дали е ок, щото ми играят оборотите на празен ход. Лятото сменяме АГУ-то с инжекцион и слагаме и нископрофилни гуми. Бягам сега към Практикер, искам да видя един гардероб дали ще пасне у нас.

Тру стори.

Ей затуй си нямам гадже. Щото като ме питат каква кола карам, само номера на рамата не цитирам. Оня ден едно момиче ме пита какво карам, като й отговорих, все едно й преразказах как е изчислена формулата за теорията на относителността. Накрая отегчено казах, че е бяло ауди, тя закима радостно, че е разбрала.

Ноу бойфренд, щото имам две кутии с инструменти, шестограми 12 размера, 3 комплекта клещи, бормашина, чанта с гаечни ключове. Имам и флакон строителен силикон под мивката, също и кутия с десет вида бушони. На фона на този емпиричен анализ, забелязвам, че имам два чифта летни обувки с висок ток и 5 рокли и гримовете ми са една чантичка, направо се губи зад камарата инструменти, винкели, гайки, дюбели, чукове (два броя), пирони и болтове. Както мога да си сложа очна линия, мога и да шпакловам, да бъркам цимент и гипс, да отлепям и залепям тапети, мога и да грундирам, ако не ме мързи. Сменяла съм спукана гума, за 20 минути мога да се облека и да се гримирам и съм готова, до миналото лято карах колело, карам ауди, признавам си, че се заглеждам по хубави мъже (много рядко и по жени), обичам да плувам и да се гмуркам.

Няма и защото много харесвах едно момче доскоро, но човека си търси гадже, а аз от радост, че го има, го вкарах в схема на 20-годишен брак с три-яденета-дневно, супа-основно-десерт, изхвърли-боклука-на-тръгване, телевиознни-сериали-на-вечеря и други компоненти на тази битово-монотонна идилия. Е така седя си, седя си без мъж и после идва някой и аз, толкоз възторжена от появата му, се зеленчуковидоизменям в овчица по престилка с черпак в копитцето. Сега пък в другата крайност – идва друго момче в нас и аз, явно преговорила урока, му казвам, че се надявам да е вечерял, ял, пил и прочие, щото вкъщи няма манджа и няма и да готвя. Нещо сиво трябва да намеря, някакви 18% трябва да добавя, не само черно-белите крайности.

Наче, след като прочетох резултатите от проучването сред 2000 жени, цитирано от Newslite.tv, стигнах до извода, че аз съм много близо до идеалния мъж. Тази новина никак не ме зарадва. Шит. Шит. Шит.

Трябва ми спешна интервенция за корекция на пола. За всяка закупена накладка (или някаква авточаст) ще си купувам по една рокля. Всеки път, като си отворя капака на колата, ще си слагам червило. За всеки път, когато съм тръгнала с летящ старт, после поне две улици ще карам с 40. За всяко ползване на бормашината ще ходя на педикюр, маникюр и каквото там се прави на ръцете и ноктите. След всеки сглобен гардероб, шкаф и окачени щори ще изплитам по един шал и ще бродирам “Мадоната с младенеца”. За всяко напиване като карпатски вълк в някой бар ще ходя на фризьор и ще си слагам гланц на устните на светофарите. Срещу всеки номер в телефона ми от типа “Еди-кой-си-Авточасти” ще записвам нов “Един-кой-си-Котето/Писето/Муцунката/Миличкото”. Оттук насетне по-често ще се виждам с мъже на среща и за секс, отколкото да сменяме табло, накладки, маркучи, кабели, рейки, емулатори, чудесии. Багажника ще бъде разчистен от спирачни дискове, бормашина, гаечни ключове, винкели и прочее и ще сложа сламена шапка, слънцезащитен крем, дамска чанта, резервен комплект червило, спирала и сенки, дантелено бельо за всеки случай и още една опаковка презервативи. Задължително почвам да карам с 12-сантиментрови токове. Никакви гонки повече с други стари кошници между светофарите из Люлин. Отписвам се от автомобилни форуми и веднага се регистрирам в розали, бг-мама, лейдизоун, кифлаком и други. Започвам да си говоря с приятелките за намаленията в Мола, новата прическа на Мария, има ли гадже Ангелина или просто са правили секс… 8 месеца, какво е казала врачката на Елена и какво да пием за болезнен цикъл. И задължително – никакви нови татуировки. И обици.

Изобщо, ще се трансформирам. След няколко месеца пак ще стане студено.

P. S. Наистина ли това са само мъжки удоволствия?

 

В случай на скука

Ако изпаднете в ситуация на безметежна, приспиваща, задължителна 4-часова скука, в каквато се намирам аз в момента, докато съм в конферентен разговор и преди 45 минути се отказах да търся причината защо съм включена в него, можете да си направите списък с неща, които бихте направили през това загубено време.

Наемете двама детективи. Без да им казвате, ги накарайте да се следят взаимно.

Качете са на претъпкан асансьор и като се затворят вратите, кажете с каменно лице: “Вероятно всички се чудите защо ви събрах днес тук.”

Направете си ванилов крем пудинг. Сложете го в буркан от майонеза. Изяжте на публично място.

Станете учител. Дайте на учениците тест, в който всички отговори са б). Наслаждавайте се на шоуто.

На бегом влезте в някой магазин и на висок глас попитайте коя година е. Като ви отговорят, извикайте с възторг: “Страхотно, проработи!” и избягайте навън с радостни възгласи.

Купете си кон, кръстете го “Синеочка повежда” и я запишете в конни състезания.

Купете си папагал. Научете го да казва: “Помощ! Превърнаха ме в папагал!”

 

Последна глава: Пасквил

Чиклитът досега: Трисечна любов, „Трисечна любов“: ВРАТ (понеже главите следват), Айнц Цу Цвай Цу Драй Цу Хер Цу Флик, Да срещнеш Ивъл Канивъл (първа част), Да срещнеш Ивъл Канивъл (втора част), Pause/Play/Stop, Главата i, Ловафеър, порнстар и драмакуин

Това е последната извадка от Чиклита, уважаеми седем, пардон девет мои читатели. 

Уважаеми читатели,

Изхвърлете всички ненужни броеве на Космополитън, Жената Днес, Утре и Вдругиден, сп. Паралели и Ева! Натрупайте на купчина на двора пред блока всички изрезки със съвети как в десет стъпки да постигнете абсолютното съвършенство като една жена, залейте ги с нафта и ги запалете, после хвърлете и два-три сутиена отгоре за повече драматизъм, може да добавите и накълцана снимка на бившия (няколкото бивши, които са ви е.али майката емоционално, дано купчината не е цял албум де)! Регистрирайте се в bg-mama и пуснете поне 4 теми в Клюкарника за просветлението, което сте получили, оттърсвайки се от оковите на увлеченията си по всякакви лумпенизирани пишкопритежатели! Кажете сбогом на черпака в кухнята, напсувайте пералнята на п.утка й лелина и с ръка на сърцето си признайте как специалната подправка „любов”, с която сте готвили за някого, всъщност е трапезна чубрица!

В следващите редове ще научите ценни и изпитани на практика съвети как да се превърнете в зеленчук САМО за 13 дни и +/- два-три месеца! Като бонус, ще научите древното тантрическо тайнство как да се задомиш с някого, без да имате връзка, демек как да си запазите девствеността след сватбата, или както коментираха запознати – как първо ставаш Изаурата, бетонирана до печката в хасиендата, с вграден черпак към дясната ръка, вярна покорна съпруга на неверен неинформиран съпруг, и чак в края на вашето съвместно съжителство минавате към първата брачна нощ.

Предупреждение за аудиторията:

1. Ако сте хетеросексуален мъж, не се хабете. Това четиво е безумно скучно за вас, толкова безмислено и русо некси, че ще предпочетете да сте изхвърлили боклука през това време. Престаате ли си.
2. Ако сте лесбийка, не само няма да разберете и дума, но ще ми цъкате с език многозначително и ще заключите, че 1) жените не правят така/не са такива и 2) леле колко е добре, че не сте хетеро! и 3) веднага ще организирате кръгла маса, културен фест и форумна дискусия какъв точно етикет ми приляга и колко точно процента хетеро/би/хомоскексуална съм била и съм сега, а аз ще дам съвети за сексуалния живот на майка ви.
3. Ако сте гей, заебете тая работа. Каквото и да напиша за него, все ще ви става и все ще ви харесва, ама няма сми. Той и тези като него са мега хетеро и нито една свирка на света няма да го конвъртне. Пък и надолу в текста няма негова снимка гол, тъй че до-виж-да-нееее.
4. Ако сте хетеросексуална жена, най-добре бременна/наскоро родила, която в паузата между храненето на бебето и спането му, прекарва квалитетно време в превключване между сайтовете на Лече Лига, bg-mama и онлайн рецептурника на Иван Звездев, това е четивото за вас! Най-добре е да сте бременна, тогава сте/сме много чувствителни и съпричастни, аз примерно плачех на рекламите по телевизията. Ако наскоро сте родила, няма да е толкова интересен този текст, защото в момента ви вълнуват далеч по-жизнеутвърждаващи дилеми, като например е ли акото на малкото ви слънце твърде зелено или по-скоро резеда, дали това, че е изял копчетата на дистанционното, е показател за генетичен талант към технологиите и т.н.
5. Ако сте нещо друго, освен гореизброените, например имате татуси по гърба и ръцете, карате кайтсърф или сноуборд, имате Audi, пистов, кросов или шосеен мотор, не харесвате Харви Кайтел, но смятате, че Кристофър Уокън е много хубав мъж, плакат на Анджелина Джоли не ви го вдига автоматично, нямате фейсбук, но пък имате iPhone, ядете, каквото ви сготвят със спешъл подправката „любов” (или чубрица меланж) и никога не забравяте да кажете колко ви е вкусно, имате хубави, силни и големи ръце, бихте станали 5 минути по-рано, за да направите кафе на жената, която спи все още в съседната стая, въпреки че вие не пиете кафе, после бихте си тръгнали, щото имате среща с някаква кошница от бара, и не подарявате цветя само, когато предната нощ не помните къде точно сте си заубили боксерките, тогава не ми се обаждайте, не ми пишете, не коментирайте и въобще – не съществувайте. С моя късмет, сама ще налетя на вас, ще мина през живота ви с 200 с красивото си катастрофирало ауди и 13 дни и +/- два-три месеца по-късно ще пиша за вас тук, когато ще ми е все едно за вас.

Юв бин уорнд.

 

Чиклит: Ловафеър, порнстар и драмакуин

Чиклитът досега: Трисечна любов, „Трисечна любов“: ВРАТ (понеже главите следват), Айнц Цу Цвай Цу Драй Цу Хер Цу Флик, Да срещнеш Ивъл Канивъл (първа част), Да срещнеш Ивъл Канивъл (втора част), Pause/Play/Stop, Главата i. 

Това е предпоследната извадка от Чиклита. В неделя Чиклитът официално приключва с последната извадка тук по обед. 

Междувременно един ден осъзнавам, че фейсбук ме дразни. Дразни ме цялата показност и фалш там, сто човека харесват поредната простотия, която съм написала в статуса, ама тия 100 човека май не съм ги виждала и чувала офлайн от месеци. Наближава рожденият ми ден, аф корс съм в Сатурнова дупка, чувствам се сама, кредити, лизинги, сметки за парно, вода, ток, въздух, ендрише, гледка, такса пушек и прочее и малък апартамент, в който дори гардероба ми няма врати, слънце няма, а аз без слънце съм като литовците, дето се самоубиват. И без това от половин месец почти не пиша във фейсбук, което за човек, който пуска статус на всеки пет минути, все едно е на командно дишане към профила си, това е ужасно дълъг период. И така един ден, без предупреждение, деактивирам и двата си профила там – истинския, на който цари пълна хегемония и вакханалия от простотия, и официалния, който се показва пред колеги и официални лица с папионки, където почти никога не пиша, щото от скука и аз не бих се добавила там като приятел. (Няколко месеца по-късно се оказва, че единият си води собствен живот.) 

Няколко приятели разтревожени звънят още същия ден, забелязали липсата ми, решават, че сървърите на фейсбук са паднали, щом няма нов статус в профила ми през 5 минути, но след като чуват мотивите ми, отсъждат, че съм порастнала и съм се уравновесила и, като цяло, съм много права и е мъдро да постъпя така. Най-близките ми приятели и приятелки изчезнаха, сигурно завъртяни в собственото си ежедневие, Деси, Магда, Полина, Юлия, Диди, Вили, Сергей, Мишо, Крис, всички от speed dial-а на телефона ми в продължение на години. i-сиктир. 

 

Пушилка

Знам, знам, държавата е пламнала и Трайчо присъства на всяка маса, във всяко домакинство, на закуска, обяд и вечеря.

Не и у дома. Вкъщи цари абсолютно политическо затишие в последните две седмици, защото съм заета с по-маловажни за обществото, но значими за мен житейски събития: биопсията, която ще ми правят, смотаността ми да се пребивам като чуя жуженето на мотор и накладките и дисковете, които трябва да сменям. Не че съм в политическо-обществена изолация, но в понеделник сутринта и без това още трудно се сбогувам в уикенда, а и не ми се пише по политически теми сега. Затова си драскам за някакви си мои глупости и чиклити.

Отзад напред. Ауди е идеален наръчник да научиш устройството на колата. За човек, който преди една година изобщо дори не беше виждала какво има под капака на колата, днес съм с обострени сетива и слух, поне за моята. Като взема заплата, първото, което правя е да заредя гориво в двата резервоара и всеки месец “отпразнувам” заплатата с трип до някъде. Нормалните жени си мечтаят за рокли, чанти и обувки, почивка в Кушадасъ, повторение на “На кафе” и спа, аз си мечтая да заредя А98, ама 100 октана, може и добавки, да й сложа нископрофилни гуми, да сменя окачването и да видя какво ще стане тогава.

Положението след зимата с моя БТР, също познато като ауди А4 е: за смяна са външно каре, крушка на заден стоп, биалетки, задни лагери, накладки и дискове. Тя е още малка, само на 16 е, но като предварителен абитуриентски подарък тази година ще й подаря и нова бяла броня, ще й прибера кората под двигателя, ще й блесна оченцата с кристални фарове и ще й затъмня задните стъкла. Мега спешни за смяна са накладките и дисковете. Начеее, положението там е такова, че като спирам, все едно приземявам совалка – тръъъъъххххххххххззззззсвииииииишшшшшшшшшккгггрррррръъъч. В комбинация с виещия ми лагер на задна дясна гума този звук се акомпанира с вълчи вой и свирене като на арабско погребение. Яко стерео вкарвам по кръстовищата. Дисковете толкова са загряли, че по джантата на едната гума имам метални стружки от търкането на накладките в чугуна (примерно чугун, така ми изглежда). Спирам иначе, не е като да не спирам, със същия спирачен път, просто спирам все едно влизам с взлом по платното, виждам как колите пред мен на светофара леко се изнасят напред нервничко, като ме чуят как се нося. До няколко дни сменям с нови феродо и още уикенда отивам да тествам мога ли или не да захапя волана. Ще сменям и зимните гуми, затова тези ще ги изпратя подобаващо, с тържество и много пушилка.

Ъпдейт от 20 март – обяснение защо спирах в stereo mode тръъъъъххххххххххззззззсвииииииишшшшшшшшшккгггрррррръъъч:

Накладките на задната ми гума. Върху черните кръгчета трябва да има около см феродо. Имало е, през хилядадеветстотинидебелиясняг.

Вляво е новата накладка в сравнение с тази, с която карах досега.

etc (или End of thinking capacity) като чуя мотор. Не разбирам кой знае колко от мотори, но дори и на затворени прозорци чувам ръмженето отдалече. Ама айде по-сериозно сега, мотор, не скутерче, тротинетка, чопър, скейтборд с динамо или балканче с двигателче на компютърен вентилатор, говорим за мотори, нали. Като чуя мотор или като ги видя на OMV на Околовръстното, като помириша пушилката, нещо в мен се отключва, всички демони излизат от гардероба и ми казват да дръпна ръчната, да скоча от колата и да се метна на седалката на мотора. Помня дори регистрационните номера на моторите, които срещам, докато карам из София всеки ден. Не ми се слизаше от колата в събота, когато пролетното слънце изкара всички с по две гуми на хасфалта, а другия уикенд ще е дори още по-ръмжащо.

Вътре в мен живеят две личности явно. Едната е разумна и размахва пръст, сто про е с очила, забити на върха на носа, носи карирана жилетка и пола от басма до под коленете. Това е Госпожа Генчева. Госпожа Генчева размахва пръст, цъка с език, прибира си косата зад ушите и си закопчава бялата ризка до последното копче на яката. Госпожата е сериозна, улегнала домакиня, която кротко си гледа детето и не прави глупости, кара внимателно в дясната лента, пуска мигачи, плаща сметките веднага, щом дойдат, носи ботуши през зимата и вълнен панталон. Госпожата е сериозна и разумна личност и много добре се разбира с приятелите. Госпожата ми е забранила да се качвам на мотор изобщо. Издебнах госпожата да заспи и се качих на сноуборд и резултатът беше болезнен, но не ме отказа.

Аксиния, или Муша-Буша, е от друго тесто. Муша, освен всички други бръмбари в главата, е и speedaholik, но за това друг път. Муша, например, преди малко се преби по нос на собствената си тераса, насмота се под масата и столовете, спъната от собствения си крак, защото чу във вътрешния си двор рева на мотор и от възторг да види какъв е мотора, почти си направи фейслифт. Този акт на тотален ембарасмънт беше замаскиран със скриване (или по-скоро подмушване) под масата, където уж съседа с мотора няма да види руса кифла как се пребива от зор да му види мотора. Носа и лакътя ме болят, иначе моторът е пистарка 450 кубика Yamaha. Ръмжаща красота.

По първата точка с биопсията няма да пиша. Като стане, ще пиша какъв е резултатът.

P.S. Уважаемите седем читатели на блога ми мога да спрат да рефрешват блога като епилептици, проблема не е във Вашия телевизор – малко по-късно ще пусна извадката от чиклита, която чакате.

 

Мирише ми на…

…на изгорели кюфтаци и чибапчита мирише около, в и пред блока ми тази вечер. Така мирише цяло лято. Начееее, пролетта я пропускаме, вече е юни и вери симпатичния ми съсед с белия Опел с тъмните стъкла, черната мега-яка-тунинг-маста-решетка, спортни спойлери и още по-мега-турбо-джестоки-ойларипи джанти и не-знам-си-колко-REMUS-а, дето ме будят всяка сутрин, го дебна вече час да се появи по джапанки-еспадрили, хавлиени бели (!) чорапи, панталони с цвят каки, ерОтичен потник на дупчици и хюмнетка на кръста. Съседката-пенсионерка с боядисана червена коса и наболи мустачки оня ден пак се качи по пеньоар на перваза да мие прозорци и като вдигна ръце, пеньоара се качи на пъпа й, разкривайки ънбъливъбъл вю към липсващото й бельо! Начеее, топлото официално е дошло. Хаштаг Емо Чолаков.

И междувременно, наздраве с това (ако не карате Голф, си пуснете нещо друго):