Чиклитът досега: Трисечна любов, „Трисечна любов“: ВРАТ (понеже главите следват), Айнц Цу Цвай Цу Драй Цу Хер Цу Флик, Да срещнеш Ивъл Канивъл (първа част)
Влизам в заведението, виждам го, същия от снимките, седнал е на някаква маса. Сядам и аз, здрасти-здрасти. Забелязвам три неща – първото е, че или косата му е мазна, ама много мазна, или не знам това момче фетиш ли има към тоя гел или какво?! Второто е леко притеснително. Той ужасно много прилича, някак си, напомня ми на последното ми гадже, иначе мило и добро момиче, но не знам как се оказахме заедно 4 месеца, с която връзката ни беше като все едно да се опитваш да тичаш по плажа с кънки за хокей под звуците на треньорска свирка. Не разбираш защо трябва да го правиш, ама за треньора тва е смисъла, така се прави и няма нищо по-важно на света от това да трамбоваме по дюните от понеделник до неделя. Третото, което забелязах, са забележително малките му ръце, по-малки и от моите. Това не предвещава нищо голямо и добро…дело. Ама да не издребняваме.
Това се случва в 16:00.
В 16:57 поглеждам часовника, да видя от колко време кимам и мълча. 57 минути съм мълчала и съм кимала. Нали се сещате, че описвам една среща вече 6-та страница, дали съм от мълчаливите? За 57 минути ушите ми са поели ужасно много информация: че е футболист, ама бивш, щото не е тренирал от пет години, а преди тва е тренирал в Гърция, където майка му работи от 10 години в един ресторант, но сега се е върнала в България, защото баща му е починал от третия си инсулт, след неколкомесечно залежаване, когато нашия герой ХХХХ с мотора го е гледал и се е грижил за него, както би се грижил за семейство и дете, ама още не е срещнал човека, а и то в днешно време тия хора как си правят деца, то не може да живееш под наем и да раждаш деца, те нали трябва да им сменяш памперси, да ядат, поне 250 лева отиват на месец, макар че в Гърция е взимал добра заплата и 700-те евра са му стигали за всичко, даже и да си води на заведение приятелката, която е много богата и майка й забранила да се виждат, щото парите при пари ходят, като имаш, идва още, например имаш една кола, като Опел, която е здрава кола, ама я е раздрънкал отвсякъде, особено в една огромна локва на пътя към язовир Лобуш до Радомир, нали знаеш като минеш покрай Радомир, после има един град Земен, и от там цепиш нагоре, нагоре по един много стръмен планински път и накрая на пътя е селото му, в което живеят 40 човека, ама е толкова красиво, че на Нова година мисли да отиде там, да си запали печката, красота, да цър-пър некво месце и от на дедовците в селото от домашната ракийка, той не пие по принцип, макар че вече не тренира, но то няма значение, защото като отидеш в някой от нашите отбори и им кажеш, че от 5 години не си играл мач, все едно никога не си играл, нищо, че в Гърция си играл, малко и в Швейцария, където е живял една година, но тва, швейцарките, са най-грозните жени на света, за една година не е срещнал ни една хубава…
Чертичка. Точка. Хоризонт. Read the rest of this entry »
