Извадка от чиклита Трисечна любов.
“…можех, като нормална женичка, да си харесам някой колега (все от близо 4000 души в компанията да има поне един doable за харесване), ако колега не ставаше, ей го – в София окръг има бая мъже, имам съседи мъже, продавачите в магазина на ъгъла са мъже, а даже един от тях си беше написал телефона на хартията, в която ми уви едно пиле преди година, момчето, дето идва да ми мери топломера, и той е мъж, нали. Абе изобщо, мъже има. Ама не, аз не мога да съм нормална кротка женичка, аз трябва да си харесам някой патриот (!), десен радикал, ако може, нали нацист, фашунгел, националист, психопат хитлерюнген, хайл цвай, зиг заг, хер флик. Що трябва? Е, щото съм аз, нищо в моя живот не се случва кротко и тихо. Аз съм магнит за всякакви такива случки. С часове можем да спорим с него са ли или не са гейовете за сапун, следва ли циганите да бъдат изселени в Индия, кога България ще забие флаг на плажа на поне осем морета, един океан и три планински езера и други такива дълбокомислени концептуални теми. Тва е, брат. От всички мъже в София и околията, се харесахме с някъв националист. Аз и моите десетина години активизъм за човешки права, за гейовете, за циганите, за Аланкоолу и Филанкишията и той, нац(ионал)иста. Кемистри, сешсе. Фок май лайф. Това ако не е бенефис, ако не го е изпяла Аланис, ей на…
