Трисечна любов, извадка от първа част на чиклит логореята.
ВРАТ (ПОНЕЖЕ ГЛАВИТЕ СЛЕДВАТ)
“…Края на август, началото на септември, аз съм в ID club. Джуркам си уискито и си скучая, когато покрай мен минава един мъж. Минава, значи, Боби, Борислав а.к.а. Урсула едно време. Минава тоя ми ти Боби, с неговата 200-сантиметрова височина, минава си човека и нали тясно, трябва да се плъзне покрай мен, за да мине. Аз – в едната ръка цигара, в другата чашата.
Минава Боби, плъзва се покрай мен и…
БААААААААААААММММММММММММ
ме лъхва една забравена миризма.
Миризмата на мускус, на топли мъжки гърди, на тръпчива кожа, тая миризма ми завъртява главата, все едно е отворила раклата със спомени и оттам ме зашлевяват всички спомени за мъжете в живота ми отпреди девет години. Направо се вцепенявам и изпадам в такъв асфиктичен амок, че явно от възторг и възбуда не усещам как си забивам горящата цигара в разкопчаната риза на гърдите на Боби. Аз толкова съм спряла в точно тоя момент, че я забивам, начи, цигарата, гледам го опулено (в слоу моушън тоя момент става черно-бял, зазвучава ако не Болеро, поне Майкъл Джексън с Give in to me, и толкова дълбоко се гледаме с Боби в очите, че зрителите имат време да си намажат филия с масло) и така седим в блажен амок с привкус на мъжки окосмени гърди, миризма на мускук, секс, парфюм и още нещо (опърлени косми мейби?), докато Боби не ми хваща ръката, не извиква АУХЧ и аз се сепвам.
Боби не е Урсулата, която помните от хиляда-деветстотин-и-дебелия-сняг. Боби е свалил кринолина и екстеншъните и е станал ибасимайкатаимъжа. И докато усмихнато ме прегръща и целува по бузата заради опърлената си мъжка гръд, аз, като в Бриджит Джоунс, паузирам и осъзнавам, че се е случил повратен момент: Read the rest of this entry »
