Аз сърце моята кола

P.S. Описаните случки в разказа отразяват чистия късмет, щастливо стечение на обстоятелствата и съвсем малка доза адекватна реакция за избягване на инцидент на един млад, но много ентусиазиран шофьор, който обича колата си и изживява всеки миг със затаен дъх, макар и в случая понякога наивно и с недостатъчно добра преценка. Текстът може да звучи забавно и интересно, но всеки разумен читател сам/а ще осъзнае, че това е в рамките на тъпотиите, които сме преживели с късмет и не трябва да правим втори път. За успокоение на читателите (особено разтревожените и ядосаните), авторката на текста отдавна не прави подобни глупости, поддържа автомобила си напълно технически изправен, не поема излишни рискове и не тества късмета си (както и на останалите на пътя). Авторката кара доста кротко и спазва всички правилата на движение и пътни знаци, дори когато може да предизвика нервниченето на шофьор зад нея, който може да бъде главен участник в текста долу. Авторката си пожелава с този текст да се изчерпа историята с възможните и действителни инциденти на пътя, а на читателите – да се усмихват, докато го четат, защото целта му е да разкаже по забавен начин за тези иначе много сериозни случки, но в никакъв случай да смятат, че което и да е в него е правилна, разумна и преценена постъпка. В противен случай цената може да е твърде висока и нито един забавен разказ не си заслужава.

———————————————————————————————————-

Уважаеми хора от Ауди,

Отдавна исках да ви пиша и колкото повече време минава, толкова по-дълго става писмото. Искам да ви пиша за моята кола и за съвместния ни живот с нея.

За да разберете защо ви пиша, трябва да ви кажа малко предистория за себе си.

Аз съм на 31, родена съм и живея в София и имам син на 3.5 години. И обожавам да правя неща, които не планирам. Обичам, например, в 4:30 сутринта да ми се прииска да закуся някъде в Рила или да проверя дали мохитото на изгрев на Градина е по-вкусно от това на залез някъде в Ковачевица. До април тази година това беше логистично трудно: нямах кола.

 

(НЕ)ЛОГИЧНАТА БЪЛГАРИЯ

Много рядко ще се случи да препубликувам чужд текст на блога си, обаче не само, че Полина вече е присъствала тук, но и текстът й е блестящ.

(автор е Полина Паунова)

Когато организаторите на конкурса „България през 2037“ мe поканиха да напиша мнението си по темата, бях напълно убедена, че това е лесна работа. Даже го написах. В общи линии звучеше така – кофти държава, но пък има някаква надежда. Доста години са това, така че все трябва да се очовечим. Малко примери за разкош. И се получи сносен текст. Малко тъга, по-малко оптимизъм, и все пак някаква надежда.

Да, ама не. Този текст ще бъде тъжен. И не дотам изискан. Няма да бъде никак оптимистичен. Също като бъдещите 26 години, които ни очакват.

Много е трудно да се пише за тъжна държава, в която всичко следва собствена логика, противна на естественото развитие.

Когато натиснах и последната точка на текста в първия му вариант си помислих – ето, ще преспи една нощ, след кратък ремонт ще натисна „send” и готово. И точно докато разсъждавах над това, прочетох новината – близки до рода на цар Киро в село Катуница убиха 19-годишно момче и причиниха смъртта на 16-годишен младеж. Някак не се трогнах. Вероятно звучи грозно, но е така. Замислих се едва когато разбрах, че се организира протест. И после всички потече. Озверели тълпи палят къщи и коли, общински съветник участва като обезумял главатар, футболни фенове си взели маски, защото знаели, че всичко, което ще направят, ще им наложи да не показват лицата си. И в същото това време полицията пуши отстрани.

През това време вътрешният министър се дере с пълно гърло на агитационен концерт „Победа”, защото оглавява предизборния щаб на управляващата партия. И някак си тази позиция, безспорно наситена със сладък патос, му дава правото три дни, след като озверели тълпи в цялата страна се млатят, когато вече и гласът му не е пресипнал от настървените възгласи, да се изкаже държавнически за образованието на ромите.

Да не забравяме и медиите, с лешоядните въпроси към близките „как се чувствате” и многострадалните коментари за трагичната обстановка. За да може след това видни анализатори да заключат „Ние сме убийците на 19-годишния младеж в Катуница”. Също, както преди няколко месеца възкликнаха „Ние сме убийците на Яна”. Помните случая, нали – изнасилената и смазана от бой девойка в Борисовата градина, чиито убийци бяха ясни на онзи човек с предизборните концерти още на следващия ден. Пък после се оказа не съвсем така.

 

Вечерни новини

В неделя вечер няколко новини направо ми комплектоват седмицата, стерилизират я в буркан и я пращат в мазето на рафта “$*Р**)(Р(Т%+%^@#*@!&*!&*#($”

Фандъкова съкращава постовете на зам.-кметовете от Синята коалиция. “Позицията заместник-кмет по сигурността ще бъде съкратена, защото мисля, че може да се съчетава и с другите ресори…няма да има и заместник по въпросите на културата. И двата съкратени поста на заместник-кметове – по сигурността и по културата – бяха заемани от представителите на Синята коалиция Иван Сотиров и Христо Ангеличин…” 

Обсъдихме в широка коалиция този въпрос с Нервната акула. Прайдът догодина мислим да го турим под егидата на зам-кмета по пътищата и трафика, и без това им плащаме кеш за тротоарно право и улично право. Или направо да се пренасочи към Албена Атанасова, първо защото е спортно мероприятие (неколкостотин човека тичат зад една камионетка за сладолед) и второ, щото тя отговаря и за хората с увреждания, а острани в паралелна писта тичат доста недоразвити индивиди. Аз не виждам основание и защо шествието да не мине през 2012-та по магистрала Тракия, но да започне на детелината на Перник! Бойко може, например, да дойде да среже лентата на ластичните гащи на някой травестит.

Но по-важни неща има: светът се свършва другия петък. “Краят на света може и да не настъпи на 11.11.11, но ще бъде прелюдия към него…Това послание трябва да бъде прието сериозно от всички хора на планетата. За да оглася предсказанието на страната и света, аз трябваше да събера известни средства и пропътувах из десетте области на Гана. С тези пари си купих нови гуми за колата и успях да оповестя посланието Му!”

Терореро…ойларипиииийййй. Ако не сте взели кредит, сряда е крайния срок!!!! Теглите n-найсе милиона евра в сряда, в четвъртък сутринта си купувате МОЛ, вечерта обличате всичко от витрините му и отивате в Син Сити. Така, като дойде петък и големио крах, дори няма да усетите!

Междувременно, някакъв галфон, несъбудил се от нощна полюция, издрънчава в национален ефир при дълго отсъствие от работа по болест или заради майчинство да се намалява броят на дните платена отпуска. “Отпуската е да починеш от работа. Ако ти цяла година не си работил, няма какво да почиваш. Не че майчинството е лесно, просто е друго…Представителите на работодателските организации приеха позитивно идеята, а на синдикатите заявиха, че подобна идея трябва да се обмисли. (бел. ай стига бе!)” Начи, на момъка му пожелавам да не са му лениви сперматозоидчетата и да му се народят живи и здрави дечица. Много. Може и наведнъж. После предлагам да даде пак интервю от някой спа център, в който си почива с чаветата, щото то, раждането и майчинството е един безкраен курорт.

И последна вечерна новина. Моята най-добра приятелка, Лизет Кампус, най-мега-екстранина-активният борец за равенство на хомосексуалните в Естония ходи от два месеца със сестрата на най-отявления и ултра ксенофобски и расистки лидер на естонската версия на БНС и ВМРО в едно, когото арестуват регулярно, много се обичат и нещата са сериозни. Сина на Лена казал на баба си какво се случва, бабата казала на сина си, че баш-естонската лесбийка спи със сестра му, а той казал: “Е, радвам се, че това го изяснихме”. Нацюгите са новите гейове, коментира новината моя близка приятелка. Нямам търпение  за следващия прайд в Талин.