Докато на път за вкъщи си мислех: Ooops we did it again!, получих този e-mail.
P.S. Няма да ви казвам, че няма да сме с изострени нерви в събота, защото ще е така. 9 човека основно и десетки незаменими помощници работиха денонощно, за да се случи София Прайд за четвърти път. Но пък знам, че събитието си заслужава – и заради спомени като този по-долу. Не се шашкайте, нищо лошо няма да се случи, всяка минута от събитието е премислена и подготвена заедно с полицията, така че елате и се забавлявайте максимално. Много ми се искаше да ми остане време да напиша тук всичко, което си мисля преди прайда и което се притъпява след него. И ще го направя, просто може би не за този София Прайд.
Date Fri, Jun 17, 2011 at 12:35 AM
Subject: Aksinia’s email to AI on 30 June 2008 after first Sofia Pride
mailed-by: amnesty.org
/писмото е преведено от английски/
Скъпи Аксиния и Магдалина,
Препращам ви обратно писмото, което след първия София Прайд през 2008 Аксиния е пратила на Рубен, който беше изследователят на Амнести Интернешънъл по това време! Все още помня това писмо, защото всички в офиса бяхме вдъхновени от него и съм много щастлив, че днес сме тук с вас, три Прайда по-късно, след всичко, което сте постигнали!
До утре.
—– Forwarded by Ruben Barbado/I.S./Amnesty International on 30/06/2008 09:36 —–
“Aksinia Gencheva, BGO Gemini”
30/06/2008 02:43
To
cc
Subject
RE: Amnesty International public statement Sofia’s Pride
/писмото е преведено от английски/
Скъпи Рубен,
Извинявам се, че не писах по-рано, срещата ми се проточи. По-долу в писмото ти пращам една публикация за прайда. Равносметката – 88 скинари и националисти арестувани, в това число и лидерът им, а някои от задържаните са малолетни! Оказа се, че сме били изключително добре подготвени (правилният маршрут, предварителната организация, дори и това, че следяхме всякакви новини в публичното пространство, четяхме форуми, сайтове и блогове, знаехме кой и къде идва срещу нас). Полицията свърши СТРАХОТНА работа, честно наистина страхотна – никой от нас не пострада, въпреки че ни замериха с три молотовки, имаше бомбички и прочие. Най-важното е, че общественото и социалното послание беше правилното – ние, които обвиняват, че сме неморални, грешни, сбъркани, противоестествени и ненормални, бяхме провокирани и нападнати от „нормални” хора, хората с морал. Българската общественост наистина се шокира как е възможно такова нещо! Това, което направи този първи прайд, беше да постави българските ЛГБТ хора в дневния ред на обществото в продължение на седем дни, цяла седмица, той отвори безпрецедентен досега обществен дебат за възприемането и практическото измерение на думата „приемане”. Аз лично съм изтощена до крайност – не съм спала от няколко дни вече, но се чувствам облекчена и доволна! Призоваването към страх и омраза към нас от страна на националисти, заплахите, че ще ни убият там, бяха си подготвили бомби с пирони,… всичко това успя да уплаши много хора. Ние бяхме уплашени също, и нас ни беше страх – часове преди прайда се събрахме около 30 души, всички уплашени до смърт, в офиса, треперим и се молим да не се случи нищо…
Въпреки страха обаче, усещането, че си част от общност, съпричастността, виждаш медиите, които са навсякъде около теб – не толкова, за да снимат нас, а да запечатат лицата на националистите, които ни нападат … незабравимо!
Още веднъж, благодарим ви за подкрепата! Хора като вас ме подкрепяха и караха да продължавам в последните три седмици – въпреки страха, знаех, че в другия край на света някой ни гледа, чака новини и ни подкрепя!
БЛАГОДАРЯ!
Аксиния
